Група
Празници,тържества,годишнини...
Празници,тържества,годишнини...
сценарии,исторически справки,размисли на глас
Категория :
Изкуство
Създадена на :
7 Декември 2011
Тип : Модерирана
Членове : 26
Собственик : тая
Тема : Първолаче
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 1 от 1
 1-9 от 9  |   1 
тая
Пуснат на: 11 Септември 2012, 18:07

Отг: Първолаче
Цитирай Присъедини се

СЦЕНАРИИ ЗА ГОДИШНО УТРО В 1 КЛАС

Звучи химна на Кирил и Методий…..
Излизат няколко деца и се подреждат.

Празнична радост в гърдите напира
и сърцето ми детско едва се побира

Че днес е празник голям всенароден
на двамата братя Кирил и Методий

Какъв далечен път ви води
от братя Кирил и Методий
до пролетната майска шир,
до думичката: мама, до думичката мир!

Училище любимо
към тебе се стремя
щастлив съм, че те има
на нашата земя.

Ти учиш ме да пея,
да пиша да чета.
Със тебе аз живея,
със тебе аз раста.

Всички ученици: и в този светъл,хубав ден пред вас сме ний сега вестниче ще издадем на черната дъска и „Първолаче” ще го наречем.

Сядат децата и излизат двама водещи:

І – Добре дошли сред нас любими гости!

ІІ- Добре дошли в последния учебен час!

І- Днес ще имате уникалната възможност да присъствате на създаването на вестник „Първолаче”. Издател І е клас.

ІІ- Чрез страниците на нашия вестник ще се докоснете до вълшебния свят на приказките, до мъдростта на народното ни творчество, ще откриете рисунки и текстове създадени от нас.

І и ІІ – Да си първокласник то не е шета ще ви убедим сега!

Сядат водещите.излиза дете – водещо първа стр. на вестника

Нека първата страница на вестника е посветена на нашата Родина, защото тя е мястото свято, където сме родени, където растем и където учим българското слово!

Излизат две деца и рецитират стих. „А з съм българче” и „Родна стряха”, а в ръцете си държат преписи на стихотворенията.

Нека да поставим преписи на текстовете на същите стихотворения да украсят І стр (поставят се на таблото). Между тях ще поставим карта на родината.

Излиза дeте и поставя картината.

Следва – три деца – в ръцете си държат – бяла, зелена и червена хартиена лента!

Имам хубава родина,
тя е слънчева градина
със широки равнини
и високи планини

Из планинските горички,
тичат весели сърнички
между буките зелени,
бродят пъргави елени.

Пролет дойде ли тогава,
всяко клонче разцъфтява,
вятър листите люлее,
славейче в гората пее.
Аз обичам и полето,
и горите и небето-
мила ми си татковино,
моя българска Родино!

Залепва се трибагреника на таблото.
Излиза ученик с лист на, който е написано името Кирил и Методий…

Кирил и Методий славни,
ги създали малки, главни –
30 братчета, сестрички,
подредени във редички.
Буквите като дечица тичат,
скачат в надпревара,
ту се хванат за ръчица,
ту се крият във буквара.
Ако на света ги няма,
как ли ще напишем : мама?
Всичките от А до Я-то
в книжка са задружно ято.

Поставя надписа на І Стр.

С това попълнихме І стр. да изпеем песента „Знамето ни е трицветно”


Излиза водещ на ІІ Стр.

Втората страница на вестника носи името „Мъдростта на народа”. На нея ще намерят място изучени приказки. „Не гледай мома на хорото, а на нивата „ – това е поука от народната приказка „Сливи за смет”.

Ученик преразказва приказката и поставя препис на част от нея.

Да изпъстрим страницата с илюстрация на приказкака…..

Поставя се илюстрация.

……………,…………….и …………… ще прочетат „Най-хубавото птиче” от Георги Райчев по роли.

Четене по роли.

Учителя : а сега, с моя помощ ще отговорите на няколко въпроса по съдържанието на приказката от Е. Пелин „ Чичо Пейо” чета въпросите а децата отговарят ….

Следва драматизация на приказката „Гостенчето на Хитър Петър” ….

Нека поставим илюстрация към приказката на страницата на вестничето и с това да я завършим. Да изпеем песента ………………………………………………..

Учителя – деца, ІІІ стр.на вестника е озаглавена „Весело междучасие” ,която съдържа кръстословица и занимателни задачи. Да започнем с въпросите към кръстословицата.
1. най-близката река до гр. Козлодуй .(дунав)
2. домашно животно, най-добрия приятел на човека. (куче)
3. част от устройството на растението, намиращо се в почвата. (корен)
4. на студ се белчо пери на слънцето трепери.(сняг)
5. първото пролетно цвете.(кокиче)
6. зеленук ,който те разплаква.(лук)
Във вертикала е получава думата „ученик”
прадължаваме със следващата задача на дъската излиза ученик избира си задача и я решава , на всяка цифра отговаря буква, която ще запишем в таблицата . да започваме! (получава се „иде лято!”)


нека -------------------, -------------- ,--------------------- излязат и прочетат своите римувани гатанки.

Излиза дете водещ на последната стр. от вестничето

Дойде ред да оформим и последната страница „забавни минути”, която ще изпъстрим с наши рисунки, но преди това гледайте и се забавлявайте….

Следва сценка диалог между баба и внуче за приказката червената шапчица
-Лиле, Лилче, Лиленце, къде си ма баба?

-Деца да сте виждали моето внуче, едно такова като вас, на две опашки с шарена поличка. Лиле, Лилче! От половин час обикалям квартала, краката ме заболяха.
-Ще я науча аз, само да я намеря! Лиле, Лилча, къде си ма баба?

- Какво си се развикала ма, бабо? Защо ме търсиш?
- На баба хубавичката ми. Къде ходиш, Лили? Ама знаеш ли откога те търся? Какво съм ти казала като погледна прозореца да те виждам!

- Ходих да си играя със Сашко.

- Да си играеш със Сашко! Я, се погледни! Излязла си с новите си обувки! Ти знаеш ли майка ти колко пари даде да ти купи тия обувки!

- Не искам, бе бабо! Играе ми се!

- Ха, така, не искала! Как така, не искаш! Ами двете ще си играем.

- Да, ама аз искам да си играя на футбол, а ти не можеш да риташ!

- Като не мога да ритам, приказки мога да разказвам. Знаеш ли колко приказки знае баба?

- Бабо, знаеш ли да ми разкажеш за Червената шапчица?

- Ох, баба, много приказки знае, но чакай да почина, че без крака останах!За червената шапчица ли? – дааааааа

- Ами за „Сливи за смет”

- И нея я знам.

- А за „Гостенчето на Хитър Петър”?

- И нея я знам, ама ти много приказки искаш, аз ще ти разкажа само една – за Червената шапчица:
Имало едно време, бабе, едно момиченце, ей такова като тебе, бабе, същото и то се наричало жълтата шапчица.
- Не, бе бабо – червената шапчица

- А, да червената беше. Да, де червената, ама аз какво казах? Извикала го майка му и му казала:
- Слушай, какво! – отиди при баба си в гората. Тръгнало момиченцето, но в гората тъмно и пред нея се появил един жираф.

- Какъв жираф, бе бабо? Появил се вълка.

- Да, да точно така беше. Вълкът се появил и я попитал: Колко прави 6+8 Червена шапчице?

- Нищо подобно! Вълкът я попитал, къде отива.
- Да, и тя казала: Ами, отивам на пазара да си купя доматено пюре.

- И през ум не и е минавало! Отива в гората при болната си баба.

- И тогава конят казъл.......... .

- Какъв кон, бе бабо! Оле, тая баба въобще не може да разказва приказки. Сега кой ще оправи цялата тая бъркотия?

На сцената излизат няколко деца, които изпълняват песента за Червената шапчица.

- Добре, че бяха децата от класа, че да оправят цялата тая бъркотия. Я да сложа аз, илюстрация на приказката на страницата на вестничето, та баба да я запомни!

Излиза --------------- и рецитира стих. „Може ли това?”, ------------ казва стих. „Малък Пенчо” ---поставят илюстрации към стихотворенията

Най-после вестничето е готово! Приятели, годината изтече,
слънце весело пече,
ето за раздяла вече,
би училищно звънче.


Ний цялата година се учихме с любов,
класът ни за сполука бе винаги готов.


Започнахме да пишем бавно, бавно,
най-първо с молив,после с перо.
А всяко „а” и „б” малко или главно,
днес ставаше от вчера по-добре.


Довиждане мили другари,
от нашия весел клас,
звънецът последен удари,
звънецът ни бие в захлас.


Далеч се носи бодрата ни песес,
очаква ни прохладната гора.
Приятели, довиждане наесен!
Довиждане учителко добра!

Измина се учебната година,
за сетен път звънчето пак звъни.
Довиждане учителко любима,
до есенните септемврийски дни!



Следва песента Детство мое

Скъпи родители, сигурно не сте очаквали, да видите, че умеем всичко това. Но ние вече сме големи ученици. Делят ни само няколко минути от преминаването ни във втори клас. В този тържествен момент даваме думата на нашата учителка да обяви резултатите от завършването на учебната година.


Учителя- мили деца през цялата учебна година, ние всички заедно се трудихте неуморно. Сега настъпи момента в който вие ще получите вашите свидетелства за завършен първи клас. И тъй като вълнението е огромно предлагам да започвам!(раздавам свидетелствата).
Родители помогнали през уч. Год. Получават благодарствени писма.

ПОЗДРАВЯВАМ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ И ВИ ЖЕЛАЯ ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯ И ВЕСЕЛИ ИГРИ!





ПРИКАЗКАТА ЗА КИРИЛ И МЕТОДИ – /дете/

Преди цели девет века в тая хубава страна
неграмотен бил човека и живял в тъмнина.
Всяко българче тогава не разбирало четмо.
Имали сме ние държава, но сме нямали писмо.

В Солун, синко мой, живели две деца тогаз.
Те играели, но чели, всеки ден в захлас.
А сега ще ви разкрия: татко им се казвал Лъв,
а от майката Мария носили славянска кръв

Те измислили тогава, българското А-Б-Ве
на което за прослава пишем дълги редове.
И за туй ги слави вечно, всяко българско дете,
затова сега от малко ,то се учи да чете.

А – Буква „А” е много кратка – прилича тя на мъничка палатка.
Ъ - Ъгъл, Ъглен, ъгломер - с ер-голям тез думи почват.
Който ги напише точно, той ще стане инженер.
Който пък не ги научи, кръгла двойка ще получи.
О – Охлю-Бохлю се завръща обосял, но с нова къща –
от бял камък изградена, от Слънчо позлатена,
островърха и извита, от дъжда измита.
У - Ученик съм в първи клас. Упорито ще се уча, ум и разум да получа.
У дома пък на Писан аз учителка ще стана.
Е – „Е” ховогодишна е лхичка – грее на челото й звездичка.
И - Искам да съм първа аз! Искам да съм първа в клас!Тези буквички игриви, много, много закачливи,
да ми влязат във главицата без да пише ми ръчицата.

Б – Буква „Б” пък има си корем и той е кръгъл като торта с крем.
В - И букава „В” е със корем – по-точно с два корема. Но нарочно!
Г - „Г” е стълб със много жици и по него кацат птици.
Д - Дъгата прилича на мост над земята, окичен с байрачета от седем цвята.
Слънцето златно по нея минава, всичко под нея по-весело става.
Ж - Жарко слънце грее, житен клас едрее, жълт като жълтица.
З - Буква „З” познавам отпреди, че прилича тя на цифра 3.
Й - Йонко пръста си поряза – „Йод веднага давай!” – каза.
Йонка, кака му добричка, йод намери и самичка с йода пръста му намаза.
К – Ето я и буквичката „К” – „К” на книжка-веселушка, ваша най-обична дружка.
Л - „Л” се пише много лесно – остър покрив без комин.
Леко пърхам като птичка, леко пише моята ръчичка.
М - С „М” започва думичката „мама” – мойта обич най-голяма.
А мама, горката, се мтъщи щом види тетрадките вкъщи.
Н - „Н” прилича на креватче и в него спинка мойто братче.
П - „П” е приятелчето, без което няма радост във сърцето.
Казва се приятел пръв, но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита прав ли си, или не си,
пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв -
ето затова се казва, че приятелят е “пръв”!
Р - Рано е Радка ранила. Румено лице измила.
Росен ми здравец набрала. Рипнала та и запяла.
С – Слънце, слон, сърце, съсед,
стол, сладкиш и сладолед –
само че това не са всички думи с буква С.
За да продължи играта, казвай ми ги ти нататък!
Т - Питам своя татко: “Що е татковина?” Може би небето чисто от коприна,
може би реките Дунав и Марица, планината Рила с гордата орлица.
Татко ми отвръща : - Нашата татковина е място свято де роден си, сине!
Дето си израсъл под небе сурово, дето си научил бългасското слово!
Ф – Сред буквите съм най-чевръста, с ръце, подтавени на кръста.
И хайде с вас, добри дечица, да си потропнем ръченица!
Х - Христо, казват е чевръст, хората го сочат с пръст.
Хване ли веднъж писалка, Христо го наляга дрямка.
Хайде, Христо, стига сън, хубав слънчев ден е вън.
Ц - Цял ден миналото лято царевицата, когатоЦанко с майка си копа,
цигулар им свири, пя. Цигуларят и певецът цяло лято бе щурецът.
Ч - Хвана ли настинка, майка, сладък чай вари от лайка.
Пълна чаша ми налива и щом пия е щастлива.
Ш – „Ш” пристига със шейна, минала е сто поля.
Шал и шапка си сложи и излез я посрешни.
Че без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.
Щ – Щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.
Щъркел на комина щръква, клечки за гнездо домъква.
Дом строи за четирима, щъркелчета ще си има.
ь - Малък ер се казвам аз. Буква съм, но звук си нямам.
Но с магична красота , правя мека аз речта.
С други братя и сестрички, произнасяйте ме в срички.
Ю – Юли – жътвата настана. Юлка – сърпа остур хвана.
Юли докато не мине, Юлка няма да почине.
Я - „Я”, деца, е буквата последна, Янка щом в буквара я погледна яд я хвана,
че не може още ясно да напише тя как снощи яростен по снежната партина януари вече си замина.

 
тая
Пуснат на: 2 Септември 2012, 20:47

Отг: Първолаче
Цитирай Присъедини се

Сценарий за откриване на учебната година
І водещ: Петнайсти е, и пак Септември
и никак той не е обикновен.
Той весел е, макар че е навярно
и най-сериозният, тоз пръв учебен ден!

ІІ водещ: Голямата слънчева сграда
от нашата песен ехти.
Училище почваме с радост,
със нови, прекрасни мечти!

ІІІ водещ: Къде отиде веселото лято?
Изниза се от моите ръце
и се стопи със лястовиче ято,
извило се над родното градче.

І водещ: Ето, тръгнали са всички -
ученици, ученички
към училището, гдето
весело звъни звънчето.

ІІ водещ: Чисти, спретнати, засмени,
с нови дрешки пременени
и с разтупкани сърца
бързат хиляди деца.

/Песен „Отново на училище”, ученици от ІІІ клас/

ІІІ водещ: Училището в утрото е спряло,
под слънцето на покрива изгряло.
Две улици до него се допират,
децата за урока се събират.

І водещ: Откъде започва училището?

ІІ водещ: От училищния праг, който сме прекрачили за първи път ние, учениците; нашите родители, нашите учители...

ІІІ водещ: А може би от първите лулички и колелца, които сме изписали с несигурните си ръце?

І водещ: Или от първите срички, които сме прочели с треперещия си глас?

ІІ водещ: Най-хубавият час от всички часове
е онзи утринен и ведър час,
когато те звънчето позове
да влезеш със другарите си в клас.

ІІІ водещ: Най-хубавият път на този свят
е онзи път, по който крачиш ти,
през твойто село или град,
за да отвориш школските врати.

І водещ: Най-верните другари на света
са тези, сред които ти вървиш,
с които радостна е песента,
мечтите си, и хляба си делиш.

/Песен „Мечти” – ІV клас/

ІІ водещ: Откъде започва училището?

ІІІ водещ: От усмивката на любимата първа учителка,...

І водещ: от вълнуващата среща с истинското приятелство,...

ІІ водещ: а може би от веселието на празника, споделен с любими хора?

ІІІ водещ: Най- хубавият празник е, когато си на 7 и когато преброяваш годините си на пръстчетата на едната ръка и още две. Тогава празникът не свършва веднага, а продължава повече.

І водещ: Първи учебен ден! Първи клас!

/Излизат деца от І клас/

І дете: Свойта нова жълта чанта
аз ще взема в този час,
днес в училище ще дойда
да постъпя в първи клас.

ІІ дете: А мама премени ме,
подаде ми букетче.
Букварът с мойто име -
на бяло етикетче
е в чантата отдавна.

ІІІ дете: И баба за сполука
разля вода, та славно
да му върви на внука.

ІV дете: Всичко първо е красиво
Първа песен, първи час.
Ала няма по-щастливо
от детето в първи клас.

V дете: Чанта – люлка на букваря
и боички за дъга.
Утрото врата отваря
и ме води за ръка.

VІ дете: Здравей, училище любимо!
Запей, звънче, със ясен глас!
Пораснах в детската градина,
а днес съм вече в първи клас.

ІІ водещ: Добре дошли, мили деца! Днес, в този септемврийски ден, сме заедно за първи път в нашето училище, където ще се учите и ще играете през цялата учебна година.

ІІІ водещ: Днес, за да посрещнат най-малките ученици в нашето училище, са дошли любимите ни приказни герои. Познавате ли ги?

Пепеляшка: Мащехата ми е зла,
носи ми беда подир беда.
А на мен ми се лудува,
с принца мил ми се танцува.

Аз край ниското огнище
в стара, избеляла риза
чистя лещата, ориза.
Сръчно мия всяка чашка
и се казвам......../Пепеляшка/

Пипи: Имам хиляди лунички
аз на своето лице,
крия своите парички
в малко чекмедже.

На училище не ходя,
зная всичко за света.
За едно се само моля,
никога да не раста.
Познахте ли ме?.............

Червената шапчица:
Аз съм малка и засмена,
баба болна е, лежи.
Тичам през гора зелена,
кошничката ми тежи.

Кумчо Вълчо ще ме срещне,
приказката е прочел,
ще ме хапне без да мигне,
пак поука не е взел.
Познахте ли коя съм аз?

/Изпълнение на „Песенка красной шапочки” и танц от сборна група ученици, вариант Юлия Началова и група „Непоседы” /

І водещ: Мили деца, вече разбрахте откъде започва училището

ІІ водещ: От училищния праг,..

ІІІ водещ: от първите букви,...

І водещ: от първото приятелство,...

ІІ водещ: от играта,...

ІІІ водещ: от веселието,

І водещ: от учението,...и не само, ....защото

Водещите: Не учим в училище само задачи,
уроци и песни, а учим се също
да бъдем добри и навън, и във къщи,
та всеки да бъде навред
достоен за своето време ЧОВЕК!

/Вариант: Училището – тази бяла гара,
на път зове те с непозната вяра
и детството сънува ли, сънува,
че някой ден оттук ще отпътува.

Звънчето ще престане да звъни
и други пътища ще се прострат.
Ала другарите ти от онези дни
все тъй до рамото ти ще вървят./

ІІ водещ: А сега, мили приятели, другари, нека удари нашето училищно звънче, за да ни поведе към необятните простори на учението, знанието, добротата, човечността!

Водещите: На добър час!

 
тая
Пуснат на: 2 Септември 2012, 20:46

Отг: Първолаче
Цитирай Присъедини се

Сценарий за първия учебен ден
Посрещане на 1 клас

Ето тръгнали са всички-
ученици, ученички-
към училище, където
весело звъни звънчето.

Чисти, спретнати, засмени,
с нови дрешки пременени
и с разтупкани сърца,
бързат хиляди деца.

Ще се срещна там с другари,
поздрави ще разменим
и на чиновете стари
няма вече да седим.

Че и ние по сме стари
с цяло лято!И от нас
май че всичките другари
минаха в по-горен клас.

Като кошер забръмчало
туй училище край мен.
Колко весело начало-
Първият учебен ден!

Хайде, ставай, време стана-
стига, стига се лени,
чувай- школската камбана
с ясен звън звъни, звъни.

Хайде, хайде на школото,
първокласниче върви,
там седни си на местото
и урока си учи.

Не губи ти свойто време
и по пътя се не май:
похвала ще получи,
който си урока знай.



Песен:……………………………….
/ Посрещане в класната стая/
Посрещане от класния ръководител……………………..

Ученици от 5 клас:

Не си мислете, че в училище има само учебни часове! След всеки час има и междучасие. Ето го училищния звънец! Той ще бъде ваш приятел, който ще ви показва, кога започват и кога свършват междучасията. Звънне ли звънчето, трябва да приключвате с работата си или да се съберете, за да влезете в класната стая. Чуйте песента му!

Ваши първи помощници ще са учебниците.Ето ги и тях.

БУКВАР Аз съм вашето Букварче,
мило, вярно, вежливо другарче.
От ме А, Бе-то ще научите,
за да четете и сполучите.

ЧИТАНКА Аз съм на Букварчето Крия много изненади
по-голямата сестра и който ме извади
Читанка се наричам, и реши да ме чете,
децата най-обичам. с мойте приказки в миг ще порасте!



МАТЕМАТИКА Аз съм математиката славна,
крия трудните задачи,
но не се плаши , юначе!
Ако умен си и слушаш в час,
ще ги решаваш ти в захлас!

РОДЕН КРАЙ И мойта мисия е много важна.
За родния ни край разказвам аз.
Историята на родината показвам,
разкривам красотата всеки час.

Има и други учебници : Музика, Домашен бит и техника, Изобразително изкуство.
Те ще ви станат любими. Ще ви помагат да пеете, моделирате , рисувате и какво ли още не.



А за физическата култура няма учебник, но това ще бъдат най- веселите ви часове,
в които ще играете на воля.

Имате ли любими играчки?..........Да всички имаме.Ето я куклата, ето го влакчето.Те ще
останат във вашия дом , но ще си стоят тихо в детския кът, за да не ви смущават, когато учите и пишете.Ето ги и днес , дошли са да ви поздравят с първия учебен ден.

Мили първокласници, от днес вие сте ученици.Трябва да се научите как се стои в клас. Ние ще ви помогнем . Първо трябва да седнете удобно,да изправите гръбчетата, а ръцете да поставите върху чина. Не бива да се прегърбвате . Хайде да опитаме!

Време е да ви покажем как се посреща учителят в класната стая.Когато той влезе, дежурните ученици стоят отпред и казват :” Клас стани!” и „ Клас мирно”.Госпожата поздравява: „Добър ден ученици!” , а вие отговаряте:” Добър ден , госпожо!”.Нека да опитаме!...........

Браво! Днес вие, малки ученици, научихте своя първи урок- как да се държим в училище.Ние по- големите ще сме ваши първи помощници.Разчитайте на нас.

А сега, докато вашата госпожа си поговори с родителите ви, ние ще ви разходим и покажем училището.

 
тая
Пуснат на: 1 Февруари 2012, 19:13

Отг: Първолаче
Цитирай Присъедини се

Посрещане на първокласници


1. Предварителна подготовка
1.1.Украса на класната стая
- картината на дъската, табла
- на тавана цветни гирлянди
1.2.На чиновете
- учебниците за първи клас завързани с панделка
- учебната програма
1.4. Дъската затворена – надпис „Добре дошли!”, а над него дъга
1.5. На бюрото – касетофон, комплект учебници
2. Музикално оформление - звучат детски песни
Учителят посреща децата с питка и мед, казва: „Да Ви е сладко училището като меда!”
3. Начало:

Честит първи учебен ден, мили първокласници! Добре дошли в родното училище! Аз съм вашата учителка! Някои ме познават, други – не! Казвам се Елена Генчева. Можете да се обръщате към мен с „Госпожо Генчева”. Поздравявам ви с първия учебен ден! С голямо нетърпение очаквах този ден и да си призная много се вълнувам. Сигурно и вие! От днес училището е ваш втори дом, а книгите - ваши приятели!
Искам да ви науча не само да четете и пишете, а да мислите свободно, да разберете кое е добро и зло, красиво и грозно, да различавате истината от лъжата. Така ще растете достойни хора!
Скъпи деца, днес вие сте пред изпитание! Трябва да проявите внимание, умение да слушате, смелост и съобразителност. Не се притеснявайте – заедно с вас ще бъдем и ние –аз, вашата учителка и вашите родители. Тук ще учим, ще се трудим, но и ще се забавляваме. Надявам се всички да станем добри приятели. Най-важното, което ще научим в първи клас това са буквите. Искате ли да разберете как са се появили те? (презентация)
Разбрахме кое е най-важното, което ще научим, а знаете ли кои са най-важните наши приятели, тук в училище? Това са учебниците, защото те ще бъдат винаги с нас. От тях ще научим интересни неща!

Буквар
Аз съм вашето Букварче,
Мило, вярно, грижливо другарче!
От мен А, Б-то ще научите
И много, много ще сполучите!

Читанка

Аз съм на букварчето по-голямата сестра.
Читанка се наричам, децата най-обичам!
Крия стихове чудесни, приказчици интересни,
гатанки- нелесни!
Почнеш ли да ме четеш- бързичко ще порастеш!

Математика

Аз съм математиката славна!
Крия трудните задачи,
но не се плаши, юначе!
Ако трудиш се и слушаш в час,
ще ги решаваш ти в захлас!
С математиката леко
всеки може да лети.
Тя е в служба на човека,
на големите мечти!

Роден край

И мойта мисия е много важна!
Роден край се казвам аз.
Исторята на Родината разказвам,
разкривам красотата всеки час!

Музика

В мойте часове музика звучи,
песнички чудесни,
танци интересни.
Обещавам ви деца,
че ще падне веселба!
Музика се аз наричам
и децата най-обичам!



Домашен бит и изобразително изкуство

Ние сме приятели добри,
работим с четки и бои,
ножички и лепила.
С нас винаги настъпва време –
за игри и забавление!
Домашен бит се казвам аз,
Изобразително изкуство аз!

Вече имате учебници, а имате ли си и тетрадки? Знае ли някой коя е моята тетрадка? Учебната дъска. Какво ли се крие в моята тетрадка? /разтварям дъската, децата разглеждат/.
- Забелязвате ли, какво се крие във всяко цвете? /букви/
- Кой желае да излезе на дъската, да посочи буквите и да ги назове?
- Как се наричат къщичките сред цветята? /кошери/
- Колко са на брой?
- Какво е това, което лети? /пчелички, пеперуди/
- Колко са пчеличките?
- Те събират мед, а на крилата си носят какво? /букви, срички, думи/
Успешно издържахте първия учебен час, беше ли страшно? А беше ли трудно?
Посвещавам ви в ученици и ви приемам в нашето задружно училищно семейство! /връчва се знак с надпис „Ученик” – като медал/
Всички ученици получават домашни в края на всеки час. Вашето първо домашно ще бъде да оцветите буквичките на Приказко и в празното правоъгълниче да нарисувате предмет, които започва с тази буквичка.
Драги родители,
За вас днешният ден е особен. Във вашето семейство има първокласник. А да имаш първокласник не е леко. Разбирам вашето мълчание, вашата радост и вашата мълчалива тревога. Усешам пулса на сърцата ви, чувам несподеления въпрос: “Ще се учи ли моят син, моята дъщеря?” Това зависи и от мен и от вас. Аз вярвам, че с вашата родителска помощ и подкрепа ще направим така, че училищните дни на нашите деца да са дни на големи успехи.

 
тая
Пуснат на: 1 Февруари 2012, 18:52

Отг: Първолаче
Цитирай Присъедини се

СЦЕНАРИЙ ЗА ГОДИШНО УТРО
( I –ви клас) – продължителност около 40 минути


Участници:...........................................
Обстановка: класната стая-/ изложба от тетрадки; картини ;/


-Родна реч, омайна,сладка,що звучиш навред край мен,
реч на мама и татка,що говорим всеки ден.

Тя звънти,когато пея,в радостни игри ехти,
вечер приказки на нея баба тихо ми реди.

И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен ,като утрен звън трепти!

-Цяла година се учихме да четем и пишем на родния български език. Дойде време да покажем на какво сме способни.

-Ха,защо ще показваме? И на кого ще показваме? И какво ще показваме?

-Ех,ти!Не виждашли,че тук са нашите родители? На тях искаме да покажем,че не сме си губили времето през учебната година,а сме научили много неща!
-2-
/две деца влизат тичешком/................................

-Ох,бързо,че закъсняваме!Ама ти като каза:
,,Близалка искам! Хамбургер ми се яде!...и не гледаш нито часовника, нито къде пресичаш. Затова сега пак сме закъснели! Бързо да сядаме по местата си!

Клас,стани! Клас, мирно!
ДОБРО УТРО!
,,Скъпи ученици,дойде края на учебната година!
Това е нашият последен час за I-ви клас.
Нека той да бъде едно приятно пътуване с влакчето на Знанието!
-Хайде да го озаглавим:,,ЗДРАВЕЙ,ЛЯТО!”
-Да свирнем като влак:Ту-тууу! И да потеглим!

Песен.....................

-С червен семафор спираме на I-ва гара,която се нарича
,,МАТЕМАТИКАТА- ЛЕСНА ИНТЕРЕСНА!
/учителя насочва учениците към игри/
*чукнете на чина толкова пъти колкото са крачетата на зайчето!/4/

*На дъската съм начертала едно математическо човече.
Вашата задача е да определите кое е излишно. За целта трябва да решите примерите написани в него. .
/за всяка задача излиза ученик/
-Кое е излишното?-----/комина/
-А сега да решим една текстова задача!

*Разликата на числата13и4 е броят на годините
до които живее едно животно.А кое е то ще разберете
като отговорите на гатанката.
,,Топка от бодлички ходи по тревата,
който я докосне,без да ще ,ще охне.
Кое е животното и до колко год. живее?

Предлагам ви да решим и няколко занимателни задачи!

Аз съм малка и игрива Рунтавелка работлива.
Бели гъбки где намирам ,в кошничка си ги събирам.
Ето тук откъснах пет.Имах аз голям късмет.
По-нататък още три, но пък Ежко ги откри.
Метна си ги на бодлите и се мушна под елите.
Колко са гъбките на Рунтавелка?

Вие сте на 8 години, за рождения си ден всеки от вас е имал торта и е духал свещички-8 на брой.Колко са остана ли след като сте ги духнали?-----/8/

-Настанете се удобно! Потегляме към втора гара!
песен:.............................. -С червен семафор спираме на нея ,тя се нарича:
ЗНАЕТЕ ЛИ БЪЛГАРСКИ?


-На презентацията съм написала няколко думи,с тях трябва да
съставите изречение.
/учениците четат думите и с тях съставят изречение/
Обичам, език ,те, роден, мой
/Обичам ,те мой роден език!/


* Зачертай грешната буква!

Раздели на срички за пренасяне:
океан- оке-ан ; мама-ма-ма; ютия-не се пренася ; Мая – не се пр.
Ламарина-ла-марина;лама-рина;ламари-на

* Към следващата гара потегляме с песента ,,Книжки хубави с картинки”
Червен семафор ,спираме на гара ,,Аз обичам да чета!”

/тиха музика на фона на която излиза бабата и търси своята внучка/

-Лиле, Лилче,Лилинце,къде си ма баба?
-Деца да сте вижда ли моето внуче,едно такова като вас,на две опашки с шарена поличка.Лиле,Лилче!От половин час обикалям квартала,краката ме заболяха.
-Ще я науча аз ,само да я намеря!Лиле, Лилче,къде си ма баба?

-Какво си се развикала ма, бабо?Защо ме търсиш?

На баба хубавичката ми тя.Къде ходиш,Лили?Ама знаеш ли от кога те търся?Какво съм ти казала,като погледна през прозореца,да те виждам!

-Ходих да си играя със Сашко!

-Да си играеш със Сашко!Я,се погледни!Излязла си с новите си обувки!Ти знаеш ли майка ти колко пари даде да ти купи тия обувки?
-Сега хайде да си вървим,че знаеш ли колко работа ме чака вкъщи!

-Не искам,бе бабо!Играе ми се!

-Ха,така, не искала!Как така, не искаш!Ами двете ще си играем.

-Да, но аз искам да играя на футбол,а ти не можеш да риташ?

-Като не мога да ритам,приказки мога да разказвам.Знаеш ли колко приказки знае баба?

-Баба,знаеш лида ми разкажеш за червената шапчица?

-Ох,баба, много приказки знае,но чакай да почина,че без крака останах!
-За червената шапчица ли?-да

-Ами за ,,Сливи за смет”?

-И нея я знам.

-А за,, Гостенчето на Хитър Петър”?

-И нея я знам,ама ти много приказки искаш,аз ще ти разкажа само една-за Червената шапчица
Имало едно време ,бабе,едно момиченце,ей такова като тебе,бабе,същото и то се наричало жълтата шапчица.

-Не, бе бабо-червена шапчица.

-А,да червена беше.Да ,де червена,ама аз какво казах?
Извикала го майка му и му казала :
-Слушай ,какво?-Отиди при баба си в гората.Тръгнало момиченцето,но в гората тъмно и пред нея се появил един жираф.

-Какъв жираф,бе бабо?Появил се вълка.

-Да,да точно така беше.Вълкът се появил и я попитал:Колко прави 6+8,
Червена шапчице?

-Нищо подобно?Вълкът я попитал, къде отива.

-Да,и тя казала:Ами,отивам на пазара да си купя доматено пюре.

-И през ум не й е минавало!Отива в гората при болната си баба.

-И тогава конят казал.......... .

-Какъв кон ,бе бабо?Оле, тая баба въобще не може да разказва приказки.
Сега кой ще оправи цялата тая бъркотия?

/на сцената влизат няколко деца,които изпълняват песента за
червената шапчица/

Живяла е нявга/2 И там я срещнал,/2
една червена шапчица. един кръвожаден вълк.

Пр:О,бим,бам,буки-буки,бам-буки Пр: същия
една червена шапчица.

Той я попитал /2 Тя му казала/2
-Къде живее баба ти? -В края на горичката.
Пр: същия Пр:същия

-Добре,че бяха децата от класа,че да оправят цялата тая бъркотия.
-Бабо,а знаеш ли какво се случва в приказката,,Дядо и ряпа”?
-Това ще научим след малко.
/прзентация/-прочит от децата.............................................

-Ех,че беше интересно! Знаеш ли,Лили,разбрах,че трябва
да се четат повече приказки,защото от тях могат да се
научат много неща.

*Освен приказки ние с вас сме изучавали и стихотворения и гатанки.
-Кой е автора на стихотворението,чийто откъс ще чуете?
,,...син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.”
/Иван Вазов/
-Кое е стихотворението?-/,,Аз съм българче”/

Големият български композитор.Петко Стайнов е
използвал този текст и е създал мелодия на песен,
която ние сме учили и сега ви предлагам да изпеем.
..............................................................................................
-Освен за България,поетите са писали и за родния дом.
Кое стихотворение сме изучавали и кой е неговият автор?
/,,Родна стряха”-Ран Босилек/
-Иска ли някой да го каже?.............................
*Друг жанр с който сме се запознава ли това са гатанките.
-Иска ли някой да каже гатанка?
/ до 3 гатанки/

Настанете се удобно!Потегляме към следващата гара,
която се нарича:,,Роден край”
/-песен:,,Високи сини планини”/
Какво наричаме природа?
Кои са частите на растението?
Какво е нужно на едно растение за да живее?



С песента,..................................”,продължаваме към последната
гара на която ще спре нашият влак , а тя се нарича:,,ПРАЗНИК”


Предпразнична радост в гърдите напира,
в сърцето ми детско едва се побира!
Венци се увили с божур,перуника,
с люляци бели и горска иглика.

Че днеска е празник голям,всенароден
на двамата братя Кирил и Методий.
О,азбука наша,прославна навеки!
Води ни по мирни и светли пътеки.


--Върви,народе,възродени
към светла бъднина върви,
с кножовността,таз сила нова,
съдбините си поднови.

Напред!Науката е слънце
което във душите грей.
Напред!Народността не пада
там дето знаньето живей.

Звуци край мене се леят.
Идват от извор дълбок.
Влизат в речта ни и пеят
като планински поток.

Дали ни двамата братя
азбука-стройно хорце.
Низало буквички-злато
острото паче перце.

Тача ви с обич голяма ,
мили и свидни за мен.
Давам ви дума,че няма
да ви забравя ни ден.

Азбуката мила кой с любов дари ни?
Кой ни даде сила в робските години?
Кой към светлината тръгна да ни води?
-Солунските братя Кирил и Методий!

Когато за пръв път страхливо
Аз в класната стая надникнах,
Тъй ласкаво ти ме погали,
че в същия миг те обикнах.

Когато с несръчните пръсти
се учех да пиша с мастило,
ти,сведена кротко над мене,
ми вдъхваше вяра и сила.

С тебе разбрах,че щом учиш,
урокът е винаги лесен,
че винаги трябва да бъда
с другарите искрен и честен.

Научи ме ти да обичам
от ранните детски години
горите,полята и всичко
което наричам,,родина”.

Аз много неща ще забравя,
но теб ще забравя ли?-Няма.
В сърцето си твоето име
до името пазя на мама.

Училищната стая свети
тържествено във тоя час.
Навред цветя , навред букети
и грейнали очи край нас.

И ти ,учителко любима,
като рождена майка бдиш
и със любов неизразима
за нас се грижеш и трептиш.

Сърцето ти за нас туптеше,
съветваше като сестра-
понявга нежна,нявга строга,
но винаги така добра!

Сега с любов неугасима
ний дружно от сърце мълвим:
-Привет ,учителко любима,
за всичко ти благодарим!

Хей годината изтече,
слънце весело пече.
Ето, за раздяла вече
звънка бялото звънче.

Сбогом,сбогом,класна стая.
Сбогом,тебешир и чин.
Вече ни очакват,зная,
Странджа,Рила и Пирин.

С теб,моливче,с вас,тетрадки,
няма да се разделим-
пак под белите палатки
цяло лято ще дружим.

Едни ще идат край морето
и ще издигнат стан,
а други-дружно по полето
и китния Балкан.

А щом на есен,обгорени,
звънецът ни сбере,
отново бодри, закалени
ще учим по-добре.

Прощавай,дружелюбна класна стая!
Прощавай,весело звънче!
От днес,от тая утрин ясна
за всички отпускът тече.
Зарадвани, нетърпеливи,
потегляме във този час,
та по-големи,по-щастливи
на есен да се върнем в клас!

Далече ще се носи бодрата ни песен
Ще ни очаква прохладната гора.
-Довиждане, другарчета-до есен!
-Довиждане,учителко,добра!

Песен:.........................................

Скъпи родители,
Сигурно не сте очаквали, да видите,че умеем
всичко това.Но ние вече сме големи ученици.
Делят ни само няколко минути от преминаването
ни във втори клас.В този тържествен момент
даваме думата на нашата учителка да обяви
резултатите от завършването на учебната година.


МИЛИ ДЕЦА,
През цялата учебна година, ние всички заедно
се трудихте неуморно.Сега настъпи момента в
който вие ще получите вашите свидетелства за
завършен първи клас.И тъй като вълнението е
огромно предлагам:- Да започвам!
/раздавам свидетелствата /


ПОЗДРАВЯВАМ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ,И ВИ ЖЕЛАЯ
ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯ И ВЕСЕЛИ ИГРИ!









 
тая
Пуснат на: 23 Януари 2012, 14:24

Отг: Първолаче
Цитирай Присъедини се


СЦЕНАРИЙ ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА – 24 МАЙ

Отново е 24 май – денят на светлия празник на Кирил и Методий, чието дело съпътства цялата история на България, денят, в който вием венци и кичим ликовете на светите братя. Отново утрото събужда деня с химна “Върви, народе възродени…”
Възкресен в училището от родолюбивите пловдивски учители Найден Геров и Йоаким Груев, този празник надхвърля училищните стени и става всенароден ден на българската просвета, писменост и култура.
И до днес ние, българите, единствени в света празнуваме ден на буквите.
В пламенната защита на правото на всеки народ да се учи и изповядва вярата си на свой език, Константин – Кирил философ казва: “” Не изпраща ли Бог дъжда еднакво на всички? Или слънцето на сияе ли за всички? Не дишаме ли въздуха всички еднакво?
Дали са разбрани тези думи, в които говорят разумът и мъдростта на вековете…
Нека не допускаме духовността да изчезне от живота ни, защото благодарение на нея сме се съхранили като нация. Честит празник!
……………………………………………………………………………………….
1. “Какво е и най-звучният език без знаци? Не приличат ли на пчелите тези малки букви от чернило? “ Така си мислел Константин. И ден след ден измислял все нови и нови букви – пчелици.
………………………………………………………………………………………..
2. И една утрин били открити вече знаци за всички звукове. Но Константин не ги показвал на помощниците си, докато не определил за всяка буква задължително място. Така ще ги научат всички и няма опасност да се забрави някоя.
……………………………………………………………………………………….
3. Най-първо поставил “А”и я нарекъл “Аз”, после “Б” , наречена “Буки”, след нея “В” – “Веди” и тъй нататък. Нетърпеливите помощници веднага станали и ученици. Научили знаците и реда им още същия ден.
………………………………………………………………………………………
4. “Аз”, “Буки”, “Веди”, “Глагол”, “Добро”… -
изговаряли имената им. Отбелязвали буквите
и се надпреварвали кой да ги изписва по-красиво.

5. И не минало много време, за няколко години само, хиляди българи се научили на грамота. Те възкресили изгорените славянски книги. Сътворили нови. България станала огнище на голяма мъдрост.
……………………………………………………………………………………….
6. И до днес в спомена за онова време ние, българите, еднички в света празнуваме ден на буквите. Всички с обич произнасяме имената на техните създатели.
…………………………………………………………………………………………
7. И ако попитате кое да е дете азбукарче:”Кой е създал нашата азбука?”, то знае и ще отговори:”Константин Философ, наречен Кирил, и брат му Методий създадоха велика книжнина за всички славяни. А в България я донесоха техните ученици и българите я спасиха.”
………………………………………………………………………………………..
8. Празнична радост в гърдите напира
в сърцето ми детско едва се побира!
Венци сме увили с божур, перуника,
със люляци бели и горска иглика.
Че днес е празник голям, всенароден
на двамата братя Кирил и Методий.
………………………………………………………………………………………
9.Слава вам, творци велики 12. Върви, народе възродени,
на славянското писмо. към светла бъднина върви,
Вий очите ни разкрихте с книжовността, таз сила нова,
за наука и добро. съдбините си поднови!
………………………………………………………………………………………
10. Вий във книга претворихте 13. Върви към мощната просвета!
звънкогласната ни реч в световната борба върви,
и трудът ви се разнесе от длъжност неизменна воден -
надалеч и надалеч. и Бог ще те благослови!
………………………………………………………………………………………
11. Всички цвете положете 14. Напред! Науката е слънце,
пред свещения им лик – което във душите грей!
подвига им да прославим, Напред! Народността не пада
подвига им тъй велик! там, гдето знанието живей!
………………………………………………………………………………………




15. Скъпи гости, имаме въпроси към вас.
- Православната църква чества деня на Св. Седмочисленици на 27 юли.
Знаете ли кои са те?
- Кой е авторът на стихотворението”Кирил и Методий”, по чийто текст е
създаден химна “Върви, народе възродени…“?
- Кой композира музиката на химна?
…………………………………………………………………………………………
Учител: На 24 май своята първа учебна година завършвате вие, най-малките ученици – първокласниците. С последния училищен звън започват вашите първи ваканционни дни и веселие.


16. Прощавай, дружелюбна стая! 17. Зарадвани, нетърпеливи,
Прощавай, весело звънче! потегляме във тоя час,
От днес, от тая утрин ясна та по-големи, по-щастливи
за нас ваканция тече. наесен да се върнем в клас.
………………………………………………………………………………………..
18. Хей, иде лято с изрусели вежди!
Хей, иде лято с мургави плещи!
С макове крайпътни, с бели маргаритки
идва и ни кани да си берем китки.
……………………………………………………………………………………
19. Здравейте, деца! Аз съм Ваканцията!
Откога ви чакам с огромно нетърпение!
Време е за почивка, за игри, за отдих и туризъм.
И никакво учене! През ваканцията – ученето забранено!
Заедно с мен са Лятото, Слънцето и Здравето.
………………………………………………………………………………………..
20. Хей, лято, ти помниш ли какво ни обеща? 21 Води ни, щедро лято,
Море, разходки, плуване, по слънчеви пътеки ти!
екскурзии, лудуване Дари ни ти с почивка дълга
и хиляди други неща! От 100 ваканционни дни!
………………………………………………………………………………………
22. (Лято)Тръгнете през нивите с мама,
берете в пътеките мак.
Роса ще ви къпе и двама
и песни ще пейте до мрак!


23.(Слънце) Слънце съм и все изгрявам
топлина да има.
Нежно всекиго дарявам
с топлина и сила.
…………………………………………………………………………………….
24. (Здраве) Мен гората ме изпрати
да разнасям крепко здраве,
че без здраве няма песен,
ни игра, ни свят чудесен!
...............................................................................................................................
25. И нека радост, мир и здраве
изпълват детските ни дни!
Деца на слънчева България,
последният звънец звъни!
……………………………………………………………………………………….
Всички: Ваканция, ваканция! Ваканция, ура!
Довиждане, училище! Здравей, здравей, игра!

Неусетно се изнизаха дните на тази учебна година. Споделяхме радости и тревоги, успехи и трудности. Сега всеки е пораснал с една година, станал е по-умен, по-съобразителен, по-знаещ и можещ.
Надявам се, че обикнахте училището и тук намерихте нови приятели.
Днес всеки от вас ще получи удостоверение за завършен I клас………………
…………………………………………………………………………………………………………………………………….

 
тая
Пуснат на: 23 Януари 2012, 14:16

Отг: Първолаче
Цитирай Присъедини се

Сценарий „Празник на буквите”


Песен „Първокласно”


Дете:
Уважаеми родители и гости, добре дошли на нашия Празник на буквите! Преди шест месеца прекрачихме страхливо училищния праг. Питахме се дали ще се справим, дали ще се научим да четем, ще можем ли да смятаме вярно. Не познавахме всичките си съученици и не знаехме какво ни очаква.
Дете:
Ето днес с гордост можем да кажем:
„Ние вече сме грамотни!!!”
За вас е днешния празник, за да ви покажем колко много знаем и можем.

Песен : Празник на буквите

На буквичките празник е голям,
чудесен, весел празник за децата.
Букварчето прочетох вече сам,
с читанката ще бродя по земята.

Прирев:
Хей, трала ла! 2
Празник, празник е голям.
Хей, трала ла! 2
Всички букви вече знам.

На буквите с вълшебните криле
реки, морета смело ще преплувам.
Ще стигна най-далечни светове,
с ракетата им бърза ще пътувам.

Припев: същия

Влизат Смешко и Незнайко

Смешко /с ирония/:
„Хей, трала ла, хей, трала ла”! Какво толкова се радвате? А и май послъгвате! Как може с буквите да прелетиш реки и морета?!?
А и само нарисувани ракети има във вашите шарени книжки.

Незнайко:
Аз като порасна, ще стана истински космонавт, даже и без вашите буквички. И без това не мога да ги запомня всичките!

Дете:
Смешко и Незнайко, не бъдете жалки! За да стане космонавт, човекът трябва да може да чете и пише. А без буквите това е невъзможно.

Дете: Също толкова важна е и математиката.
Смело корабът ще водиш
и в небето ще летиш,
ако много, много знаеш,
ако много можеш ти.
Затова запомни, че е така,
крайно важно е да знаеш математика.

Цифрите сами ще се представят пред вас.

Песен за цифрите и танц.

Почва нашата игра, математика, ура! / 2
Раз и два, и раз и два, математика, ура! / 2
Първо идва единица, двойка тройка във редица. / 2
Раз и два, и раз и два, математика, ура! / 2
А четворката къде е? Няма тя да закъснее. / 2
Раз и два, и раз и два, математика, ура! / 2
После крачи важно пет, шест и седем са наред./2
Раз и два, и раз и два, математика, ура! / 2
Осем, девет, нула и всички цифри подреди
Раз и два, и раз и два, математика, ура! / 2
И накрая в таз редица е числото десетица.
Раз и два, и раз и два, математика, ура! / 2
Почва нашата игра, математика, ура! / 2
Раз и два, и раз и два, математика, ура! / 2


Дете: Вижте какво се случи с първолачето Пенчо, което не искаше да учи.
Сценка :



Пенчо :
Запетайки, удивителни,
точки- бочки, въпросителни...
Но това е възмутително –
да се учиш принудително!
аз си падам много, значи,
по загадъчни задачи,
с престъпления брутални,
все от филми криминални.

Като седна още в седем,
цяла вечер си ги гледам.
Мама късно се прибира,
баба вечно се нервира.
Казват, че съм мързелив,
но голям съм детектив.
Лягам точно четвърт час,
но ще бъда буден аз.

Влизат горските животни и започват да танцуват около него.

1.Пенчо наш е ученик,
ученик – слаб по български език.
Много – много не чете,
много писане не ще.

2. Пише „лъв” накрая с „Ф”,
пише „гъска” с главно „Г”.
Вместо „боб” пише „поп”,
гладен ли е, хайде де,
та и буквите яде.

3. Пенчо често ни обижда.
Сигурно ни ненавижда.
Казва думи удивителни :
„Всички книги са съмнителни!”.

4. Този Пенчо е мошеник,
ще го вземеме за пленник.
лъже колкото си иска.
Викай де, ако ти стиска!


5. Аз запушвам му устата,
ти го връзваш за краката,
ти с въжето връзваш здраво!
Ти надясно, ти наляво!

Всички:
Този Пенчо е мошеник,
ще го вземеме за пленник.
Лъже колкото си иска.
Викай де, ако ти стиска!

Пенчо в съня си вика:
Не, не, моля ви, недейте! Помощ!

Ох, добре, че съм сънувал,
сигурно съм и бълнувал!
А сега какво да правя?
Няма време да се бавя.
Всичко зная е логично,
ще се уча аз отлично.
Не, не съм такъв глупак
да вървя немил – недраг!

Зная – „боб” се пише с „б”,
проверяваме го с „боба”,
а пък „сняг” се пише с „г”,
проверявам със „снега”.
„Хляб”, „чорап” и „праг”
ще разгледам пак.
С книжките ще бъда нежен,
с правописа пък прилежен.
Който няма ум в главата,
да живее той в гората!


Смешко:
Този Пенчо нека учи, щом толкова му се иска! Аз пък не съм сънувал нищо и съм си спокоен. Освен това, в приказното царство имам връзки и никой няма да ме закача. Вълчо е моят най-добър приятел.
Всички го уважават. Я, за вълка говорим, а той в кошарата! Ето го и него.


Песен: „Аз съм страшен, сив, зъбат”
1.
Аз съм страшен, сив, зъбат-
цар на приказния свят.
Три прасенца, три братленца
къдрят опашленца.
В трите си къщурки свити,
мислят, че са скрити. Ехеее!

Припев:
Приказката и децата знаят,
надхитрен си, Вълчо, най-накрая.
Ау-у! Ау-у! Да, да, да.
2.
Аз съм страшен, сив, зъбат-
цар на приказния свят.
Вчера глътнах цяла бабка
и Червена шапка,
но захърках сред синчеца,
не видях ловеца. Тюууу!

Припев:
3.
Аз съм страшен, сив, зъбат-
цар на приказния свят.
Седем хубави козлета
днес са ми късмета.
Майката коза грижлива
на пазар отива. Охооо!

Припев:

Дете:
А защо този Вълчо винаги е наказан? Защото е глупав и не може да чете. Но той не е толкова пък лош! Даже и Червената шапчица не го мрази. Ето, чуйте я:

Песен на Червената шапчица:

Червена шапчица красива
получих за рождения си ден.
Изглежда много ми отива
и Вълчо влюби се във мен.

На приказката зная края
и хич не се страхувам в този ден,
че Вълчо пак е влюбен зная
и безопасен е за мен.

Дете: Остани при нас, Червена шапчице!
Заедно ще се повеселим.

Дете:
Знаете ли какво казва народът: „Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си и ти”?
Смешко:
Моля, моля, да не се обиждаме сега! Ние с Незнайко много знаем,
но не разбираме защо го наричат така! Той си е природно интелигентен. Убедете се сами в това!

Незнайко:
Знам бе, знам бе, знам бе, знам,
аз професор съм голям.
Хищна птица е кълвача,
слонът двеста метра скача.
На дърво расте пипера.
Бяла мечка срещнах вчера.
Вълците са тревопасни,
а пък зайците – опасни.
Гъбите са минерали
с цветове като кристали.
Мечките са витороги,
а бизоните – двуноги.
Жабите ядат банани,
мравки се ловят с капани.
Китовете ходят боси,
кенгуруто шапка носи.
Враната е пойна птица,
тигърът пасе пшеница.

Знам бе, знам бе, знам бе, знам.
Аз професор съм голям.

Дете:
Сега разбрахме защо те наричат Незнайко. Така е, защото не знаеш какво не знаеш. Ако беше научил буквите като нас, щеше да можеш да четеш и да научиш всичко за света. Ние обичаме да четем и книжките са наши добри приятели.

Песен :
Книжки хубави с картинки,
пъстри сте като калинки,
зачета ли се във вас,
надалече виждам аз!

Виждам чудната Жар птица
и Снежанка хубавица.
В планините стигам чак
до Незнайния юнак.

И за всичко аз ви питам
с вас къде ли не политам?
През морета и гори
до звездичките дори!

Влиза дете – пощальон или приказен герой:

-Здравейте, деца! Това ли е празникът на буквите на първи клас? Аз съм горският пощальон. Нося ви писмо от Баба Яга. Сега ще ви прочета какво пише:

„Познайте кой ви пише! Изненадааа! Аз съм Баба Яга. Всъщност, ние с вас май не се познаваме. Иначе щях да зная. Аз съм много стара и ужасна. Гордея се с това. Малко съм разсеяна, иначе помня страхотно. До къде стигнах... А, да! Помня страхотно. Помня какви деца бяха родителите ви, бабите ви, дядовците ви, дори прабабите и прадядовците ви.
Пращам ви плик с изненада, но не го отваряйте без мен!
Но защо ви разказвам това? А, да, защото ви пиша писмо. А защо ви го пиша? А, да, чакайте малко, сетих се! Защото не ви познавам. Всъщност ще дойда лично, но може да закъснея. И да ме чакате, ей! Не отваряйте плика!!!

Искрено ваша : Баба Яга „

Влиза Баба Яга

-Добър ден, деца!
- Добър ден, Бабо Яго!
Баба Яга:
-Ти послушно дете ли си? Да или не?
Трябва да знам, да не би по погрешка да те ...хм...изям!
Държа на добрите обноски, затова,
моля, да се запознаем веднага!
Дете:
Това е сложен въпрос
за едно малко дете.
Понякога слушам, понякога не.
Казвам се............... и ми е много приятно!
Баба Яга:
Стига бе, как ли пък не!
Направо невероятно!
Дете:
Хитър отговор, умно малко дете,
А дали е послушна, то ще се разбере.
Казвайте всички, деца!

Децата клеветят:
- Има едно, две закъснения!
- Има три, четири провинения!
- И пет, шест пакости без извинения!
- И седем, осем наказания!
- И девет, десет пререкания!

Баба Яга:
О, кожата си за да спасите,
вие яко клеветите!
В нашата приказна страна,
не обичаме това.
Вчера подслушвах замалко в клас
и знам какво ви е на вас
да помните цифри, изчисления,
формули, упражнения...
А граматиката, леле мале,
идея нямах си каква е.

Дете:
Колкото и да сме препатили,
трябва да останеме приятели!
Не трябва да се клеветим,
а в трудности да се сплотим!
И дори да си богат,
и прочут и знатен,
страшно е на този свят
да си без приятел.
С четири очи света
по-добре се гледа
И е двойна радостта
В битка и победа.

Дете:
В дни на болка или скръб
нищо страшно няма,
щом с приятеля на гръб
носите ги двама.
Че макар да си богат,
и прочут и знатен,
страшно е на този свят
да си без приятел.
Баба Яга :
Я да видя наистина ли можете да четете? В плика има текстчета за четене. Аз много добре зная кой как чете, но вашите родители и гости – не.
/децата показват как могат да четат/

Браво , браво деца! ........
Баба Яга:

Дойде ми вече чак до гуша!
Щом някои дете не слуша,
го плашат с мене, с Баба Яга
и то смирява се веднага.
Я стига лъгахте децата,
че мога да летя с метлата,
Че в къщичка с крака кокоши
събирам аз децата лоши...
Невярна приказка е тая!
Ще ви призная най-накрая –
летя с космическа ракета,
обичам палави хлапета.

„Новата Баба Яга” Ангелина Жекова

Приказен герой:
-Довиждане, деца! Незнайко и Смешко, хайде да се завръщаме в приказното царство. Оставете децата да си довършат тържеството на спокойствие. Те вече имат нови приятели – книгите! Чрез тях ще ни повикат, когато пожелаят.

Влизат Книгата и Читанката.

Дете:
Изворче вълшебно у дома бълбука.
Глътка е потребно – и след миг са тука
Вълчо и Лисанка, седемте козлета,
Милата Снежанка с верните джуджета...

Изворчето блика - словото се лее,
Птица яснолика сякаш вкъщи пее.
С думи ме омайва, с багри ме опива,
С чудеса ме смайва, мъдрост ми открива.
- Как да те оставя? – шепна й с въздишка
И в ръка заспивам с мойта нова книжка.

„Изворче вълшебно” – Наталия Огнянова

Книга:
- Мили първокласници, Винаги когато пожелаете, отворете страниците на някоя пъстра книжка. Така всеки от вас ще се пренесе в чудната страна на познанието.И запомнете: Умни за да порастете, книжки трябва да четете!
Читанка:
- Мили деца, безкрайно се радвам, че вече съм при вас. Аз вярвам, че с любов ще разлиствате моите страници и ще полетите с моите крила по дългия път на познанието. И винаги помнете, че Слънцето огрява хора, планини, морета и всеки кът на нашата земя, а книгата огрява сърцата и душите на хората - там където слънчевите лъчи не могат да проникнат.

Песен „Браво, браво”

 
тая
Пуснат на: 23 Януари 2012, 14:10

Отг: Първолаче
Цитирай Присъедини се

СЦЕНАРИИ ЗА ГОДИШНО УТРО В 1 КЛАС

Звучи химна на Кирил и Методий…..
Излизат няколко деца и се подреждат.

Празнична радост в гърдите напира
и сърцето ми детско едва се побира

Че днес е празник голям всенароден
на двамата братя Кирил и Методий

Какъв далечен път ви води
от братя Кирил и Методий
до пролетната майска шир,
до думичката: мама, до думичката мир!

Училище любимо
към тебе се стремя
щастлив съм, че те има
на нашата земя.

Ти учиш ме да пея,
да пиша да чета.
Със тебе аз живея,
със тебе аз раста.

Всички ученици: и в този светъл,хубав ден пред вас сме ний сега вестниче ще издадем на черната дъска и „Първолаче” ще го наречем.

Сядат децата и излизат двама водещи:

І – Добре дошли сред нас любими гости!

ІІ- Добре дошли в последния учебен час!

І- Днес ще имате уникалната възможност да присъствате на създаването на вестник „Първолаче”. Издател І е клас.

ІІ- Чрез страниците на нашия вестник ще се докоснете до вълшебния свят на приказките, до мъдростта на народното ни творчество, ще откриете рисунки и текстове създадени от нас.

І и ІІ – Да си първокласник то не е шета ще ви убедим сега!

Сядат водещите.излиза дете – водещо първа стр. на вестника

Нека първата страница на вестника е посветена на нашата Родина, защото тя е мястото свято, където сме родени, където растем и където учим българското слово!

Излизат две деца и рецитират стих. „А з съм българче” и „Родна стряха”, а в ръцете си държат преписи на стихотворенията.

Нека да поставим преписи на текстовете на същите стихотворения да украсят І стр (поставят се на таблото). Между тях ще поставим карта на родината.

Излиза дeте и поставя картината.

Следва – три деца – в ръцете си държат – бяла, зелена и червена хартиена лента!

Имам хубава родина,
тя е слънчева градина
със широки равнини
и високи планини

Из планинските горички,
тичат весели сърнички
между буките зелени,
бродят пъргави елени.

Пролет дойде ли тогава,
всяко клонче разцъфтява,
вятър листите люлее,
славейче в гората пее.
Аз обичам и полето,
и горите и небето-
мила ми си татковино,
моя българска Родино!

Залепва се трибагреника на таблото.
Излиза ученик с лист на, който е написано името Кирил и Методий…

Кирил и Методий славни,
ги създали малки, главни –
30 братчета, сестрички,
подредени във редички.
Буквите като дечица тичат,
скачат в надпревара,
ту се хванат за ръчица,
ту се крият във буквара.
Ако на света ги няма,
как ли ще напишем : мама?
Всичките от А до Я-то
в книжка са задружно ято.

Поставя надписа на І Стр.

С това попълнихме І стр. да изпеем песента „Знамето ни е трицветно”


Излиза водещ на ІІ Стр.

Втората страница на вестника носи името „Мъдростта на народа”. На нея ще намерят място изучени приказки. „Не гледай мома на хорото, а на нивата „ – това е поука от народната приказка „Сливи за смет”.

Ученик преразказва приказката и поставя препис на част от нея.

Да изпъстрим страницата с илюстрация на приказкака…..

Поставя се илюстрация.

……………,…………….и …………… ще прочетат „Най-хубавото птиче” от Георги Райчев по роли.

Четене по роли.

Учителя : а сега, с моя помощ ще отговорите на няколко въпроса по съдържанието на приказката от Е. Пелин „ Чичо Пейо” чета въпросите а децата отговарят ….

Следва драматизация на приказката „Гостенчето на Хитър Петър” ….

Нека поставим илюстрация към приказката на страницата на вестничето и с това да я завършим. Да изпеем песента ………………………………………………..

Учителя – деца, ІІІ стр.на вестника е озаглавена „Весело междучасие” ,която съдържа кръстословица и занимателни задачи. Да започнем с въпросите към кръстословицата.
1. най-близката река до гр. Козлодуй .(дунав)
2. домашно животно, най-добрия приятел на човека. (куче)
3. част от устройството на растението, намиращо се в почвата. (корен)
4. на студ се белчо пери на слънцето трепери.(сняг)
5. първото пролетно цвете.(кокиче)
6. зеленук ,който те разплаква.(лук)
Във вертикала е получава думата „ученик”
прадължаваме със следващата задача на дъската излиза ученик избира си задача и я решава , на всяка цифра отговаря буква, която ще запишем в таблицата . да започваме! (получава се „иде лято!”)


нека -------------------, -------------- ,--------------------- излязат и прочетат своите римувани гатанки.

Излиза дете водещ на последната стр. от вестничето

Дойде ред да оформим и последната страница „забавни минути”, която ще изпъстрим с наши рисунки, но преди това гледайте и се забавлявайте….

Следва сценка диалог между баба и внуче за приказката червената шапчица
-Лиле, Лилче, Лиленце, къде си ма баба?

-Деца да сте виждали моето внуче, едно такова като вас, на две опашки с шарена поличка. Лиле, Лилче! От половин час обикалям квартала, краката ме заболяха.
-Ще я науча аз, само да я намеря! Лиле, Лилча, къде си ма баба?

- Какво си се развикала ма, бабо? Защо ме търсиш?
- На баба хубавичката ми. Къде ходиш, Лили? Ама знаеш ли откога те търся? Какво съм ти казала като погледна прозореца да те виждам!

- Ходих да си играя със Сашко.

- Да си играеш със Сашко! Я, се погледни! Излязла си с новите си обувки! Ти знаеш ли майка ти колко пари даде да ти купи тия обувки!

- Не искам, бе бабо! Играе ми се!

- Ха, така, не искала! Как така, не искаш! Ами двете ще си играем.

- Да, ама аз искам да си играя на футбол, а ти не можеш да риташ!

- Като не мога да ритам, приказки мога да разказвам. Знаеш ли колко приказки знае баба?

- Бабо, знаеш ли да ми разкажеш за Червената шапчица?

- Ох, баба, много приказки знае, но чакай да почина, че без крака останах!За червената шапчица ли? – дааааааа

- Ами за „Сливи за смет”

- И нея я знам.

- А за „Гостенчето на Хитър Петър”?

- И нея я знам, ама ти много приказки искаш, аз ще ти разкажа само една – за Червената шапчица:
Имало едно време, бабе, едно момиченце, ей такова като тебе, бабе, същото и то се наричало жълтата шапчица.
- Не, бе бабо – червената шапчица

- А, да червената беше. Да, де червената, ама аз какво казах? Извикала го майка му и му казала:
- Слушай, какво! – отиди при баба си в гората. Тръгнало момиченцето, но в гората тъмно и пред нея се появил един жираф.

- Какъв жираф, бе бабо? Появил се вълка.

- Да, да точно така беше. Вълкът се появил и я попитал: Колко прави 6+8 Червена шапчице?

- Нищо подобно! Вълкът я попитал, къде отива.
- Да, и тя казала: Ами, отивам на пазара да си купя доматено пюре.

- И през ум не и е минавало! Отива в гората при болната си баба.

- И тогава конят казъл.......... .

- Какъв кон, бе бабо! Оле, тая баба въобще не може да разказва приказки. Сега кой ще оправи цялата тая бъркотия?

На сцената излизат няколко деца, които изпълняват песента за Червената шапчица.

- Добре, че бяха децата от класа, че да оправят цялата тая бъркотия. Я да сложа аз, илюстрация на приказката на страницата на вестничето, та баба да я запомни!

Излиза --------------- и рецитира стих. „Може ли това?”, ------------ казва стих. „Малък Пенчо” ---поставят илюстрации към стихотворенията

Най-после вестничето е готово! Приятели, годината изтече,
слънце весело пече,
ето за раздяла вече,
би училищно звънче.


Ний цялата година се учихме с любов,
класът ни за сполука бе винаги готов.


Започнахме да пишем бавно, бавно,
най-първо с молив,после с перо.
А всяко „а” и „б” малко или главно,
днес ставаше от вчера по-добре.


Довиждане мили другари,
от нашия весел клас,
звънецът последен удари,
звънецът ни бие в захлас.


Далеч се носи бодрата ни песес,
очаква ни прохладната гора.
Приятели, довиждане наесен!
Довиждане учителко добра!

Измина се учебната година,
за сетен път звънчето пак звъни.
Довиждане учителко любима,
до есенните септемврийски дни!



Следва песента Детство мое

Скъпи родители, сигурно не сте очаквали, да видите, че умеем всичко това. Но ние вече сме големи ученици. Делят ни само няколко минути от преминаването ни във втори клас. В този тържествен момент даваме думата на нашата учителка да обяви резултатите от завършването на учебната година.


Учителя- мили деца през цялата учебна година, ние всички заедно се трудихте неуморно. Сега настъпи момента в който вие ще получите вашите свидетелства за завършен първи клас. И тъй като вълнението е огромно предлагам да започвам!(раздавам свидетелствата).
Родители помогнали през уч. Год. Получават благодарствени писма.

ПОЗДРАВЯВАМ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ И ВИ ЖЕЛАЯ ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯ И ВЕСЕЛИ ИГРИ!

 
тая
Пуснат на: 23 Януари 2012, 14:07

Първолаче
Цитирай Присъедини се

СЦЕНАРИЙ ЗА ПРАЗНИК НА БУКВИТЕ В ПЪРВИ КЛАС


• Обстановка: Стаята е украсена с цветя, букви и балони на верижка опасват дъската, а на нея е написано „Трийсет знака, който ги изучи, като с ключе веднага ще сполучи приказно сандъче да отключи!”.
Децата са празнично облечени, на вратлетата им висят верижки с буквите.

• Начало: 1. /Петокласник/ - ряцитира стих. „Подна реч”- Ран Босилек


РОДНА РЕЧ, ОМАЙНА, СЛАДКА ,
ЩО ЗВУЧИ НАВРЕД КРАЙ МЕН .
РЕЧ НА МАМА И НА ТАТКА
РЕЧ ЩО МЪЛВЯ ВСЕКИ ДЕН .
ТЯ ЗВЪНТИ , КОГАТО ПЕЯ
В РАДОСТНИ ИГРИ ЕХТИ .
ВЕЧЕР ПРИКАЗКИ НАД НЕЯ
МАМА ТИХО МИ РЕДИ .
И НАД КНИГАТА УНЕСЕН
РОДНА РЕЧ МИ ПАК ШЕПТИ .
МИЛВА КАТО НЕЖНА ПЕСЕН
КАТО УТРИН ЗВЪН ТРЕПТИ .
РОДНА РЕЧ , ОМАЙНА , СЛАДКА ,
ЩО ЗВУЧИ НАВРЕД КРАЙ МЕН .
РЕЧ НА МАМА И НА ТАТКА
РЕЧ ЩО МЪЛВЯ ВСЕКИ ДЕН.
2. Уводни думи /дете/ : Мили родители, уважаеми гости! Ние изучихме всички букви. Днес, при нас има голям и радостен празник! Него го няма в календара.Той идва всяка пролет с песента на птиците и пъстрите пролетни цветя. Празнуват го първокласниците! Вие сте ни най-близки и най-скъпи. С вас днес ще споделим голямата си радост, че НИЕ СМЕ ВЕЧЕ ГРАМОТНИ!!! /всички/. Гост на нашето тържество е и /петокласника/, който ще ни помага и поздрави от името на петокласниците.
/Петокласник/: Скъпи първокласници, радваме се от сърце, че вече изучихте всички букви. От днес, освен буквара, вие ще можете да четете и други книги. Приемете тази книга, като подарък от нас с пожелание да бъдете умни и здрави!!! А сега – да празнуваме!
ще ви разкажа ПРИКАЗКАТА ЗА КИРИЛ И МЕТОДИ

Преди цели девет века в тая хубава страна
неграмотен бил човека и живял в тъмнина.
Всяко българче тогава не разбирало четмо.
Имали сме ние държава, но сме нямали писмо.

В Солун, синко мой, живели две деца тогаз.
Те играели, но чели, всеки ден в захлас.
А сега ще ви разкрия: татко им се казвал Лъв,
а от майката Мария носили славянска кръв

Те измислили тогава, българското А-Б-Ве
на което за прослава пишем дълги редове.
И за туй ги слави вечно, всяко българско дете,
затова сега от малко ,то се учи да чете.

• Главна част: /2 деца/
Всички букви зная, мога да чета!
Имам си прозорче светло към света!
Тридесет сестрички верни
тридесет звезди вечерни
светят в пътя ни велик
звънкат в родния език.


Мили гласни и съгласни,
скъпи буквички добри,
идат часове прекрасни
с песни, танци и игри.
Нека бъдем умни знаци
в празничния светъл ден
и на всички първолаци
азбуката да дадем .

Азбуката – хубавица е приседнала в буквара.
Отвори и погледни – свят да ти се завърти:
букви – малки и големи са изплели златни мрежи. /дете /
Ако в тях попаднеш ти, кой ще те освободи?
Грабвай бързо химикала в тази весела игра
И старателно повтаряй буквички от “А” до “Я”.

Буквички сме интересни и за писане сме лесни.
С колелца или с чертички образуваме се всички. /дете /
Всеки има свое име и в речта сме неделими.
Всеки има собствен знак, не ни забравяй, Първолак!

--- представяне на буквите – всяко дете излиза отпред и представя буквата, която виси на вратлето му ---

А – Буква „А” е много кратка – прилича тя на мъничка палатка.
Ъ - Ъгъл, Ъглен, ъгломер - с ер-голям тез думи почват.
Който ги напише точно, той ще стане инженер.
Който пък не ги научи, кръгла двойка ще получи.
О – Охлю-Бохлю се завръща обосял, но с нова къща –
от бял камък изградена, от Слънчо позлатена,
островърха и извита, от дъжда измита.
У - Ученик съм в първи клас. Упорито ще се уча, ум и разум да получа.
У дома пък на Писан аз учителка ще стана.
Е – „Е” ховогодишна е лхичка – грее на челото й звездичка.
И - Искам да съм първа аз! Искам да съм първа в клас!
Тези буквички игриви, много, много закачливи,
да ми влязат във главицата без да пише ми ръчицата.

Б – Буква „Б” пък има си корем и той е кръгъл като торта с крем.
В - И букава „В” е със корем – по-точно с два корема. Но нарочно!
Г - „Г” е стълб със много жици и по него кацат птици.
Д - Дъгата прилича на мост над земята, окичен с байрачета от седем цвята.
Слънцето златно по нея минава, всичко под нея по-весело става.
Ж - Жарко слънце грее, житен клас едрее, жълт като жълтица.
З - Буква „З” познавам отпреди, че прилича тя на цифра 3.
Й - Йонко пръста си поряза – „Йод веднага давай!” – каза.
Йонка, кака му добричка, йод намери и самичка с йода пръста му намаза.
К – Ето я и буквичката „К” – „К” на книжка-веселушка, ваша най-обична дружка.
Л - „Л” се пише много лесно – остър покрив без комин.
Леко пърхам като птичка, леко пише моята ръчичка.
М - С „М” започва думичката „мама” – мойта обич най-голяма.
А мама, горката, се мтъщи щом види тетрадките вкъщи.
Н - „Н” прилича на креватче и в него спинка мойто братче.
П - „П” е приятелчето, без което няма радост във сърцето.
Казва се приятел пръв, но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита прав ли си, или не си,
пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв -
ето затова се казва, че приятелят е “пръв”!
Р - Рано е Радка ранила. Румено лице измила.
Росен ми здравец набрала. Рипнала та и запяла.
С – Стефчо днеска се зарече – „Слагам панталони вече, с рокличката ме е срам!”
Само че едно не знам – сам в леглото или с мама сладко пак ще спиме двама.
Т - Питам своя татко: “Що е татковина?” Може би небето чисто от коприна,
може би реките Дунав и Марица, планината Рила с гордата орлица.
Татко ми отвръща : - Нашата татковина е място свято де роден си, сине!
Дето си израсъл под небе сурово, дето си научил бългасското слово!
Ф – Сред буквите съм най-чевръста, с ръце, подтавени на кръста.
И хайде с вас, добри дечица, да си потропнем ръченица!
Х - Христо, казват е чевръст, хората го сочат с пръст.
Хване ли веднъж писалка, Христо го наляга дрямка.
Хайде, Христо, стига сън, хубав слънчев ден е вън.
Ц - Цял ден миналото лято царевицата, когатоЦанко с майка си копа,
цигулар им свири, пя. Цигуларят и певецът цяло лято бе щурецът.
Ч - Хвана ли настинка, майка, сладък чай вари от лайка.
Пълна чаша ми налива и щом пия е щастлива.
Ш – „Ш” пристига със шейна, минала е сто поля.
Шал и шапка си сложи и излез я посрешни.
Че без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.
Щ – Щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.
Щъркел на комина щръква, клечки за гнездо домъква.
Дом строи за четирима, щъркелчета ще си има.
ь - Малък ер се казвам аз. Буква съм, но звук си нямам.
Но с магична красота , правя мека аз речта.
С други братя и сестрички, произнасяйте ме в срички.
Ю – Юли – жътвата настана. Юлка – сърпа остур хвана.
Юли докато не мине, Юлка няма да почине.
Я - „Я”, деца, е буквата последна, Янка щом в буквара я погледна яд я хвана,
че не може още ясно га напише тя как снощи яростен по снежната партина януари вече си замина.

------- песен „Буквички” ----------

/дете/ - Мили, мои, татко и мамо, вашето малко дете
стана от този ден вече голямо – може самò да чете!
Дядо и бабо, вашето внуче може от днеска самò,
след като всичките букви научи, да ви напише писмо!

/дете/ - На кукленото царство дойде краят, голяма съм и всички букви зная!
И след вечеря без да сбъркам сричка на глас започвам да чета самичка.
Тогава лампата по-силно бляска, черешата отвън ми ръкопляска.
В прозореца звездите се нареждат и мълчаливо с почит ме поглеждат.
И сама, в ъгъла, унила, бледа, най-скъпата ми кукла тъжно ме гледа.

/дете/ - Буквичките са скокливи – ту подскачат, ту подхвръкват.
Често в думите бъбриви своите места обуркват.
Но не бива да се мая, че нали съм ученичка .
Всички букви вече зная, ще ги подредя самичка.

---------ИГРА – 1: Един ученик излиза и раздава, приготвени от учителя, картончета с букви. На отделно картонче е написана българска поговорка – „Приятел в нужда се познава.” - учениците трябва да я подредят – буква по буква. Ученикът следи за правилното й изписване.

---------ИГРА - 2: Гатанки – В плетена кошничка, украсена с пролетни цветя, са поставени свитъци с написани гатанки. Всяко дете излиза, взима си свитък, прочита на глас гатанката и и я отгатва, ако може, ако ли не – посочва ученик да отговори.
1. По земните полета, припкат агънца, телета. Кога е това? /пролетта/
2. Жарко слънце грее, житото в нивята зрее. Кога е това? /лятото/
3. Капят жълтите листа.. Щъркът шарен отлетя. Кога е това? /есента/
4. Сняг вали, вали, вали. Духат ветровете зли. Кога е това? /зимата/
5. По бяло поле ходи, черна диря оставя. Що е то? /молив/
6. На залено дръвче – зелена камбанка. Що е то? /кокиче/
7. Не е дреха, а е шито. Не е човек, а приказва. Що ето? /книгата/
8. У дома една мома, носи ни вода сама. Що е то? /чешмата/
9. Сам дядо, къща носи. Що е то? /охлюва/
10. Две майки с по пет сина. Що е то? /ръцете с пръстите/
11. От едно огнище, цял свят се грее. Що е то? /слънцето/
12. Дълга Яна, сянка няма. Що е то? /реката/
13. Бързано върви, отвързано стои. Що е то? /обувките/
14. Синя паница, пълна с пшеница. Що е то? /звездите на небето/
15. Тънка Стана от стомана ми уши сукмана. Що е то? /иглата/
16. Когато го реже готвачът, очите му плачат. Що е то? /лук/
17. Трънче до трънче на едно пънче. Що е то? /таралеж/
18. Пъстра черга нетъкана, по небето е постлана.Що е то? /дъгата/
19. Из гората като шета – скъбе храсти и дървета. Що е то? /вятъра/
20. Пред ловеца съм бегач, а пред зелките – гризач. Що е то? /заека/
21. Бели мухи долетяха, слънце пекна – те измряха. Що е то? /снежинките/
22. Пролет се облича, есен се съблича. Що е то? /дървото/
23. Бяло поле с черно семе, ние от него ум берем. Що е то? /книгата/
24. Чакат ме, викат ме, когато дойда, всеки бяга, та се крие. /дъжда/
25. Син вир дъно няма. Що е то? /небето/

---------ИГРА – 3 „Познай приказката” – Петокласник – Деца, знам, че вие много обичате приказките. Сега съм ви подготвила няколко откъси от ваши любими приказки, да видим дали ще успеете да познаете коя е приказката и кои са нейните герои. Слушайте:
1. „На третата година най-малкият син рекъл: - Мале, този път аз ще вардя ябълката. Дай ми ножа! Той се качил на дървото, седнал между листата близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло бучене, въздухът затреперал и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изскочил от скривалището си и с нож в ръка се хвърлил срещу чудовището.: /”Тримата братя и златната ябълка”/
2. „Малката русалка изпляскала с грациозната си опашка и изплувала над водата. Каква красота! Слънцето тъкмо залязвало зад хоризонта. Сторило й се, че по златистите отблясъци сред вълните то й изпраща нежни целувки. Свечерило се. Малката русалка приседнала на една скала. „Всичко е толкова интересно!" – рекла си тя и... пред смаяния й взор изплувал голям кораб…” /”Малката пусалка”/
3. „Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:- Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах.Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата. На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:- Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?” /”Неволята”/

Учителят поздравява децата с успешната им работа И им казва, че е дошло време да се разделят с Букварчето – вярното им другарче, което им е помогнало да научат всички букви, за да могат да четат. Изпращат го със стих и се сбогуват с него.

Прощаване с Букварчето - /дете/

Сбогом, мъничко, Букварче, Мой учителю любим!
Весело ми е, макар че трябва да се разделим!
Ти разкри ми А-Бе-Ве-то тия чудни стъпълца
към науката, къдетоМамят няйните слънца.
И макар да се прощавам, и поемам път широк,
никога не ще забравя твоя първия урок.

/Всички деца заедно изричат думите: „Сбогом, мило Букварче! Сбогом, мило, другарче!/

Учителката казва на децата да приберат букварчетата си в раниците и да ги запазят за спомен. С помощта на петокласника, раздава на всяко дете по една Читанка, като казва че вече са грамотни и ще могат да четат различни книжки.


Читанка /дете/

Към зелената полянка бързам с новата Читанка.
Аз съм малък ученик, ала виждам в този миг
на полянката настава чудна, весела забава.
Силно Шаро се разлая, към гората бяга заек,
като палави момчета сбориха се две козлета.
Но замислям се: Човече, първо ученето вече!
На зелената полянка сядам с новата читанка.
Да чета не ми е лесно, но е много интересно!


/Петокласника/: Книгата е чуден дар, книгата е наш приятел.
Тя е истински другар – мой и твой доброжелател.
умни, за да порастете, книги трябва да четете!
И вашите родители са ви приготвили по една чудесна изненада – красива книжка с приказни герои, които да ви разкрият чудния свят на вълшебството – знание. / Всеки родител подава книжката на своето дете. Разглежда я и я поставя при Читанката./

-------------------песен „Първокласно”---------------

• Финал:

--------------ИГРА – 4 : Всяко дете има пред себе си картонче с изречение, започващо с буква от азбуката. Излиза и го прочита, като застава на съответното място в азбучния ред.


Агънце Бягаше.
Вълчо Го гонеше.
Дръж, куче, вълка!
Ето го. Жален е!
За тояга ли?
Идвай, пердашке!
Кучето Лаеше.
Метна се.
Нá ти, вълчане!
Олелеее...
Пипна го.
Ритна го.
Стисна го.
Тъй ми се пада!
Ух, че пердах!
Фрасна го!
Хлопна го!
Цапна го!
Чукна го!
Шляпна го!
Шур го направи!
Ъъъ ... вълчо стана за срам.
ь-колко е жалък!
Юначина е Шаро! /браво!/
Я пак отначало!



Накрая всички деца вдигат картончетата си с буквите и всички хорово извикват: - Ние вече сме грамотни!













Думите на петокласника:
РОДНА РЕЧ, ОМАЙНА, СЛАДКА ,
ЩО ЗВУЧИ НАВРЕД КРАЙ МЕН .
РЕЧ НА МАМА И НА ТАТКА
РЕЧ ЩО МЪЛВЯ ВСЕКИ ДЕН .
ТЯ ЗВЪНТИ , КОГАТО ПЕЯ
В РАДОСТНИ ИГРИ ЕХТИ .
ВЕЧЕР ПРИКАЗКИ НАД НЕЯ
МАМА ТИХО МИ РЕДИ .
И НАД КНИГАТА УНЕСЕН
РОДНА РЕЧ МИ ПАК ШЕПТИ .
МИЛВА КАТО НЕЖНА ПЕСЕН
КАТО УТРИН ЗВЪН ТРЕПТИ .
РОДНА РЕЧ , ОМАЙНА , СЛАДКА ,
ЩО ЗВУЧИ НАВРЕД КРАЙ МЕН .
РЕЧ НА МАМА И НА ТАТКА
РЕЧ ЩО МЪЛВЯ ВСЕКИ ДЕН.


ПРИКАЗКАТА ЗА КИРИЛ И МЕТОДИ

Преди цели девет века в тая хубава страна
неграмотен бил човека и живял в тъмнина.
Всяко българче тогава не разбирало четмо.
Имали сме ние държава, но сме нямали писмо.

В Солун, синко мой, живели две деца тогаз.
Те играели, но чели, всеки ден в захлас.
А сега ще ви разкрия: татко им се казвал Лъв,
а от майката Мария носили славянска кръв

Те измислили тогава, българското А-Б-Ве
на което за прослава пишем дълги редове.
И за туй ги слави вечно, всяко българско дете,
затова сега от малко ,то се учи да чете.




Деца, знам, че вие много обичате приказките. Сега съм ви подготвила няколко откъси от ваши любими приказки, да видим дали ще успеете да познаете коя е приказката и кои са нейните герои. Слушайте:
4. „На третата година най-малкият син рекъл: - Мале, този път аз ще вардя ябълката. Дай ми ножа! Той се качил на дървото, седнал между листата близо до ябълката и зачакал. Към полунощ се дочуло бучене, въздухът затреперал и халата се стрелнала към златната ябълка. Тогава най-малкият брат изскочил от скривалището си и с нож в ръка се хвърлил срещу чудовището.: /”Тримата братя и златната ябълка”/
5. „Малката русалка изпляскала с грациозната си опашка и изплувала над водата. Каква красота! Слънцето тъкмо залязвало зад хоризонта. Сторило й се, че по златистите отблясъци сред вълните то й изпраща нежни целувки. Свечерило се. Малката русалка приседнала на една скала. „Всичко е толкова интересно!" – рекла си тя и... пред смаяния й взор изплувал голям кораб…” /”Малката пусалка”/
6. „Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си:- Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана вкъщи да си отпочина, защото много се объхтах.Момчетата се зарадвали, че им се паднал случай да отменят баща си, и подкарали колата. На излизане от къщи по-големият се обърнал назад и попитал баща си:- Абе тате, ако ни се повреди колата, кой ще ни я поправи?” /”Неволята”/



/Петокласника/: Книгата е чуден дар, книгата е наш приятел.
Тя е истински другар – мой и твой доброжелател.
умни, за да порастете, книги трябва да четете!






 
Страница 1 от 1
 1-9 от 9  |   1 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg