Група
Празници,тържества,годишнини...
Празници,тържества,годишнини...
сценарии,исторически справки,размисли на глас
Категория :
Изкуство
Създадена на :
7 Декември 2011
Тип : Модерирана
Членове : 26
Собственик : тая
Тема : Приятно и полезно
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 1 от 1
 1-8 от 8  |   1 
тая
Пуснат на: 2 Януари 2012, 13:03

Приятно и полезно
Цитирай Присъедини се

На разходка в народните приказки
НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО
ПЪРВА СЦЕНА
На сцената ученик( момиче или момче). Чете урок по литература за народното творчество.
Народното творчество включва народни приказки, народни песни, пословици и поговорки, гатанки. Техният автор е анонимен,колективен. Те се предавали от уста на уста.
Народните приказки биват няколко вида: битови, за животни, вълшебни.
Гери -Ооох, нищо не мога да рзбера. Идва ми като в народната приказка да викна неволята. Но и тя едва ли ще ми помогне. Най-добре е да извикам някой герой от народните приказки. Но кой? Трябва да е много честен, за да разчитам на него. Трябва да е много умен, за да знае всичко. Трябва да е и много хитър, за да..../Обръща се кам публиката/ Ей какво само гледате, помогнете де! Кой герой от народните приказки е честен, умен и хитър? /Хитър Петър/
Х.П. – Яяя, каква хубава мома!
Гери – Не се задявай с мен, ами ми помогни да си науча урока за народното творчество.
Х.П. – Добре, разказвай какво знаеш!
Гери – Аз теб те извиках ти да разказваш.
Х.П. – Ааа, да имаш да вземаш. На мен Господ ми е дал две уши, за да слушам, а една уста да говоря. Така че, почвай!
Гери – Народното творчество е устно. То се е предавало от уста на уста. (почва да се подиграва) Срещат се хората на улиците и си разказват приказки, пеят песни.
Х.П. – Не, хората се срещали на специални места-седенки. И там се случвали тези неща.
Гери – Сега няма седенки. Как да си науча урока?

Х.П. – Седенки няма, но тук са децата от ОУ „Христо Ботев” – с. Самораново, които работят по проект „Приятно и полезно”, финансиран от М-Тел Грант. С тях ще направим „Разходка в народните приказки”.
Гери –Да тръгваме тогава.



ІІ КЛАС
Ани: Аз пък мислех, че приказките са си просто приказки. А то имало битови, вълшебни, за животни. Със сигурност знам обаче, че от всяка приказка можем да извлечем поука.
Учител: Знаеш ли, Ани, много си права. Затова предлагам да изиграем една игра: ще представяте драматизации на откъси от приказки, а децата в залата ще трябва да познаят коя е приказката. Вие също ще имате задача: да изберете най-подходящата поука за представената приказка. Да започваме!
І приказка: „Най-скъпоценният плод”
Боби и Денис представят финалната сцена:
– А ти, синко, какво ми донесе? Защо се връщаш с празни ръце?
– Вярно е, тате, че аз се връщам с празни ръце. Но парите, които ми даде, аз не похарчих за скъпи плодове. Аз постъпих, тате, в едно училище. И там учителите и книгите ме учиха цели три години. Плодовете, които набрах, не се виждат, защото те са в сърцето и ума ми. Мисля, татко, че те са също скъпоценни плодове...
Като чул тези думи, бащата се зарадвал и казал:
– Ти си ми донесъл най-скъпите плодове, синко! Ти заслужаваш наградата. Защото няма по-скъпи плодове от тия, които знанието дава на човека.
Поука: «Без наука няма сполука» , «Ум се с пари не купува, а най-много пари струва»
ІІ приказка: „Дядо и внуче”
Ники и Васко представят следната сцена:
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Поука: „Почитай старите дорде младееш, та да те почитат като остарееш.”
Мила: Чакайте малко, аз разбрах защо тези приказки са битови – защото се разказват случки от живота на хората, от бита им.
Учител: Точно така! Те обикновено са по-кратки, героите са хора.
Ради: Госпожо, а приказките за Хитър Петър и те ли са битови?

Учител: Разбира се. Хитър Петър е герой, който се слави с мъдрост, находчивост и хитрост.Оръжието му е смехът. С него се бори с богатите.
ІІІ приказка: „Богатият и Хитър Петър”
Йоана и Васко представят диалога:
— Ти защо не ме поздравяваш бре?
— Е, защо да те поздравявам? — попитал Хитър Петър.
— Защото имам хиляда жълтици! — казал богатият.
— Е, като ги имаш, твои са си!
— Мои са си, ама може да ти дам петстотин! — казал богатият.
Хитър Петър се засмял и казал:
— Па ако ми дадеш петстотин жълтици, ти ще имаш петстотин, и аз ще имам петстотин. Защо тогава да ти правя поклон?
— А може да ми е омръзнало да съм богат и да ти ги дам всичките!
Хитър Петър се изсмял:
— Ако ми дадеш всичките си жълтици, още по-харно! Аз ще имам тогава хиляда, а ти нищо! Защо тогава да ти се кланям?
И тъй богатият не можал да наддума Хитър Петра и да го накара да го поздравява.
Поука: „Каквото повикало, такова се обадило”, „Каквото си надробил, такова ще сърбаш”
ІV приказка: „Неволята”
Алекс, Светли и Габи
Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!
Никой не се обадил.
- Невольооо! - екнал още по-силно гласът на малкия. - Ела, че загазихме!
Но гората била глуха и неволята я нямало никаква.
Смрачило се. Птиците се прибрали в гнездата си. На небето се появила бледна месечина.
Бате - рекъл по-малкият брат, - то се видя, че тая проклета неволя няма да дойде. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака - навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Я хайде ние сами да си поправим колата.

Хайде!
Поука: „Бащина поука – синова сполука”
Слави: Аз разбрах, че народните приказки не са написани от 1 човек, а създадени преди много години от хората-един измислил историята, друг прибавил нещо от себе си и така са достигнали до нас – създадени и преработени от много хора, от народа.
Еми: А аз знам защо са ни любими – те винаги завършват добре, случките са интересни и забавни.
III и IV клас
Г :–Ей, че интересно! А и децата колко са малки, а как хубаво обясниха за битовите приказки.
Х.П.: – Да, това бяха децата от първа група с обучител г-жа Грънчарова.
..........................................................................................
РОЗМАРИ: Здравейте! Ние сме ученици от трети и четвърти клас на Основно училище „ Христо Ботев” с. Самораново и сме втората група по проект „ Приятно и полезно”, финансиран от М Тел Грант. Наш обучител е г-жа Минчева.
ХРИСТИЯН: Знаете ли откъде водят началото си народните приказки – битови, за животни, вълшебни.
ХРИСТО: Разбира се те идват от народното творчество, от преданията и легендите, предавани от уста на уста, разказвани по седенките и изпети в народните песни.
РОЗМАРИ: Знаете ли защо Кума Лиса и Щъркелът вече не са побратими?
ХРИСТИЯН: Знаете ли откъде води началото си поговорката „Болен здрав носи” ?
ХРИСТО: А знаете ли кой е най-често срещаният герой в народните приказки за животни?
ПУБЛИКАТА: Кума Лиса.
.............................................................................................
( влиза Лисицата и си приказва )
Лисицата( Кр. В.): - Ах, че съм хубава Лисичка! Какви очи имам! Ясно светят, всичко виждат. Ами крачката ми? То не са крачка, ами вретенца. Като вихър ме носят през гората, сякаш не стъпват на земята. Ами ушенцата ми? Всичко чуват, нищо не пропускат. Но най-хубава ми е опашката. Еее, такава една лекичка и мекичка, същинска копринена къделя.
( Влиза едно ловно куче и ходи зад нея, докато тя говори. Лиса го вижда и почва да бяга, а кучето да я гони.Тя се скрива в дупката си, а кучето кляка пред дупката)
Кучето( Христо): - Ще почакам, може пък да излезе.

Лисицата( Кр. В.):- Крачка, мои краченца, вие що думахте, когато ни гонеше кучето?
Крачката ( Розмари и Мишето) – Ние думахме: Беж, Лиске да бягаме, беж Лиске, да бягаме!
Лисицата( Кр. В.): - Мили, какини крачета, кака ще ви изплете чорапки! Ами вие, какини очички, що думахте?
Очичките :(Кристина Б. И Дани) - Право, Лиске, в дупката! Право, Лиске, в дупката!
Лисицата( Кр. В.): - Мили какини очички, кака ще ви купи очилца! Ами вие, какини ушенца, що думахте?
Ушенцата (Дани и Розмари) - Още малко, Кума Лиске! Още малко, Кума Лиске!
Лисицата( Кр. В.):Мили какини ушенца, кака ще ви купи обички! Ами ти опашке, що думаше?
Опашката (Мишето):- Дръж куче Лиса за опашката, дръж, куче опашката!
Лисицата( Кр. В.):Каквооо! Неблагодарна опашка! Сега ще те дам на кучето да те изяде!
(подава опашката навън и кучето я дърпа, Лиса успява да избяга зад завесите)
Кучето( Христо): И този път се измъкна. Не може да и се отрече, че е хитрана. ( излиза)
………………………………………………………………………………..........................
ЗАЙО БАЙО: Че е хитрана, хитрана е, но и тя често попада в капана.
ЕЖКО БЕЖКО: Трябваше да я видиш как си забрави всички 220 хитринки и трябваше аз да я спасявам с моите тринки.
ЗАЙО БАЙО: Не говори глупости! Всички деца знаят, че 22 е по- голямо от 3.
ЕЖКО БЕЖКО: Не вярваш ли? Прочети тогава приказката за Лисицата и таралежа!
.............................................................................................................
РОЗМАРИ: Сега ще видите защо лисицата и щъркелът вече не са побратими!
ЛИСИЦА И ЩЪРКЕЛ
НАТАЛИЯ: Веднъж, след като станали приятели, щъркелът поканил лисицата на гости. Поседели, поприказвали, както е редно, и след това стопанинът решил да нагости лисицата. Сипал мляко в гърне с тясно гърло. Надробил хляб и почнал да кани гостенката си:
Щ (МИШЕТО): - Ха добре ми дошла, кумичке. Хайде да си хапнем, що има, що съм могъл да приготвя. То мъжко шетане, мъжка работа-не е като женската, ама хапни си. Яж кумичке, да ти е сладко.
ИВАНА: Лисицата се въртяла около гърнето, обикаляла, ама не могла нищо да хапне. Главата и голяма, не може да влезе в тясното гърло. Останала гладна.

На другия ден лисицата поканила щъркела на гости. Сготвила каша и я сипала в голяма и широка тепсия. Почнала да кани щъркела:
Л ( КР.Б.)- Яж, щъркеле, яж, гълъбче, яж, душице. Сладко да ти е. НАДЯ: Щъркелът само чукал с клюна си по тепсията и нищо не могъл да хапне.
Щ (МИШЕТО):– Кумичке, когато аз те поканих на гости, ти се наяде добре. А днес, да си кажа правичката, аз останах гладен.
Л( КР.Б.)- – А, да прощаваш, ама си кривиш душата. Сега, както ти тропа с клюна си по тепсията, цялата махала разбра, че ти яде и преяде. А аз горката, като бях при тебе, останах гладна. ИВАНА: Щъркелът засрамено навел глава и си отишъл. Оттогава станали врагове. .....................................................................................................
Мишката: Така е в народните приказки, приятелства се развалят, но и се създават. Ще познаете ли кой е мой приятел?( публиката отговаря-Лъвът) Да, така е, мой приятел е царят на животните –лъвът.
Лъв: Тази малка мишчица ме спаси от ловците, като прегриза въжетата. Не знаеш кога и кой може да ти помогне. Затова трябва винаги и с всички – и с малки, и с големи – да бъдеш всякога приятел.” Понякога слабият е по-силен от силния.
..........................................................................................................
РОЗМАРИ: Знаете ли кой е най-големият приятел на лисицата?
ПУБЛИКАТА: Кумчо Вълчо!
В ( Поли) А моята най-добра приятелка Кума Лиса не пропуска да ми се подиграе. Излъга ме да ловя риба докато ми замръзне опашката, а после викна воденичаря и той хубаво ме наложи по гърбината. После ме заведе на сватба в селото, а сватбарите кой с мотика, кой с лопата, кой с дърво ме погнаха и пак ме наложиха по гърбината. А после... ( драматизация)
НАДЯ: През това време Лиса влязла в къщата, налапала се хубаво с кисело мляко, дори главата си омазала. Настигнала вълка, който едва се влачел и започнала да се вайка:
Л( Дани) Олел главица, олеле краченца! Утрепаха ме, ще умра. Такъв бой ми хвърлиха сватбарите, че чак мозъкът ми изтече!
В ( Поли) Е, кумице, и ме н ме биха, ама чак мозъкът ми не е изтекъл. Ще ти помогна. Мятай се на гърба ми.
НАДЯ: Метнал я Вълчо на гърба си и се заклатушкал към Лисината къща. А тя започнала да нарежда.
Л( Дани) –Болен здрав носи! Болен здрав носи!
В ( Поли) – Какво си приказваш кумице?
Л( Дани) - Бая си на главицата, куме, че ми се вие свят.

НАДЯ: Така продължили напред. Вълчо едва се клатушкал, а Лиса нареждала. Когато стигналикъщичката и, тя скочила и силно извикала:
Л( Дани) - –Болен здрав носи! Болен здрав носи!
НАДЯ: Вълчо разбрал, че е излъган и скочил след нея. Хванал я здраво за крака, а хитраната извикала:
Л( Дани) – Корен теглиш глупчо, корен теглиш.
НАДЯ: Вълкът пуснал крака и хванал корен, а тя завикала:
Л( Дани) – Олеле краченцето ми, олеле краченцето ми!
НАДЯ: Чул я вълкът и затеглил още по силно. Тегли, докато коренът се откъснал, а той се претъркулнал в дола и си изпотрошил кокалите.
УЧИТЕЛ: ИЗВОДИ
ГЕРИ: В приказките за животни героите са животни, но те разговарят помежду си и действат като хора.
......................................................................................................
НАРОДНО ТВОРЧЕСТВО
ТРЕТА СЦЕНА

Ники: Какви са тези смешни животни, които говорят и мислят като хората? Аз май съм попаднал в приказките за животни! Това горната земя ли е? Аз съм тръгнал за долната, търся халата , за да я убия и да възтържествува доброто. Герой съм от вълшебните приказки. А познахте ли кой съм?
Христина: Това е горната земя. Ти май си най-малкият брат от приказката “Тримата братя и златната ябълка” .
Ники: Ще си почина малко при Вас, защото учениците от III-та група по проекта “Приятно и полезно” в Основно училище “Христо Ботев” – с. Самораново с обучител г-жа Елена Бачева ще Ви разходят в света на вълшебните приказки.
Христина : Вълшебните приказки имат много стар произход. Те са тясно свързани с митовете и най-вече с един важен митически ритуал –свещения ритуал на посвещаването в зрялост. Младежите на племето са били отделяни от дома си , трябвало е да претърпят изпитания, да победят трудности и врагове и да придобият ценни предмети или знания.
Дани : С течение на времето митовете и свързаните с тях ритуали са престанали да бъдат свещени. Така се появява моделът на вълшебната приказка, предавана от уста на уста, променяна, обогатявана с подробности и обстоятелства.



Михаела: Действащите лица в тези приказки са : героят, лъжегероят, вредителят, помощникът. Среща се и въълшебно средство- вълшебен пръстен, вълшебна покривчица или килимче.
Уч. : А сега ще ви представим драматизация на една от най-известните вълшебни приказки “Момче и вятър”. Задачата, която ви поставям е да познаете кои са героите в приказката , а така също и вълшебните средства в нея!
(Следва драматизацията на приказката “Момче и вятър”)
Уч. : Познахте ли участниците и вълшебните средства ?
(Отг. : Героят – момчето; Помощник-вятърът; Вредители- Кръчмарят и кръчмарката; Вълшебни предмети- кърпичка, петленце, пръчица)
Уч. : Каква е поуката в приказката? Да я изразим с пословици и поговорки!
(Отг. :1 Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
2 Каквото повикало, такова се обадило.)
Илияна: В България интересът към народното творчество се събужда през 19 век- епохата на Националното Възраждане. Така възниква науката фолклористика. А фолклористи са книжовници, учители, писатели, които записвали народните произведения и ги отпечатвали в различни сборници.
Денис: Сред първите български фолклористи са: Кузман Шапкарев, братя Миладинови. Първият български фолклорист , проявил още от 16-тата си година интерес към пословиците и поговорките е Петко Рачов Славейков-един от първите поети от Възраждането. Той събира и записва повече от 20 000 пословици и поговорки и ги е наричал “избрани думи”.
Уч. : Да направим обобщение.
Разбрахте ли какво се включва към народното творчество?
(Отг. : Приказки , песни, пословици, поговорки, гатанки )
Следва задаване на гатанки и отгатването им от публиката.
Уч. : А как се разпространява то?
(Отг. : Устно, колективно и има различни варианти )
Гери: Благодаря, ми помогнахте да си науча урока! Сега вече всичко разбрах за народното творчество!
Мишето : Стига с това учене и тази разходка из народните приказки! Време е вече за веселба, защото към народното творчество се отнасят и народните песни и танци. Хайде всички на хорото!
Следва народна песен и танц.
http://www.youtube.com/watch?v=JUh5ukIDhlw&feature=player_embedded http://www.youtube.com/watch?v=lAYW1Qiq4kg&feature=player_embedded http://www.youtube.com/watch?v=L3iMfiqoDUg&feature=player_embedded#! Урокът, който гледахте, е част от поредицата дейности на проект "Приятно и полезно", осъществяван от сдружение "Партньори - Дупница", за да бъдат подобрени възможностите за писмено и устно общуване на книжовен език на учениците в началния и основен курс на обучение

 
тая
Пуснат на: 2 Януари 2012, 13:08

Отг: Приятно и полезно
Цитирай Присъедини се

Ние, врабчетата - урок по БЕ за 2 клас http://www.youtube.com/watch?v=Z2ldIP2BHc4&feature=related

 
тая
Пуснат на: 2 Януари 2012, 13:13

Отг: Приятно и полезно
Цитирай Присъедини се

Битката"Строеж на простото изречение"Това е филм върху урок по синтаксис за 5 клас. Той е осъществен в рамките на проект "Приятно и полезно", изпълняван от сдружение"Партньори - Дупница" в сътрудничество с училищата в Яхиново и Самораново, благодарение подкрепата на програма "М-Тел Грант", финансирана от Мобилтел ЕАД http://www.youtube.com/watch?v=2pBYr4qylY0&feature=relate

 
тая
Пуснат на: 2 Януари 2012, 13:16

Отг: Приятно и полезно
Цитирай Присъедини се

Слонът на българската граматика Предварителна подготовка: Изготвяне на сценарий, костюми, изработване на сертификати

Вид на урока: Урок за обобщение

ТЕМА НА УРОКА: ГЛАГОЛЪТ – “СЛОНЪТ” В БЪЛГАРСКАТА ГРАМАТИКА

ХОД НА УРОКА:

Учителят: Добър ден , ученици! Започва състезанието “Познавам глагола и неговите граматични признаци”. Представям Ви двата отбора: Отборът на знаещите с капитан Деси и Отборът на можещите с капитан Стефчо.(Капитаните имат различни ленти.)
Регламентът на състезанието е следният: Отборът на знаещите представя теоретично граматичните признаци на глагола и поставя задачи, а Отборът на можещите трябва да прилага знанията на практика, като разиграва отделни етюди, свързани с поставените задачи. Допълнително изискване към Отбора на можещите е да бъдат артистични.
Наши гости са: Нейно Величество Граматиката и нейните дъщери : принцесите Морфология и Синтаксис.
(Те се покланят.)


Граматиката:
Людмила: Да си Граматиката и да носиш тежката корона, хич не е лесно. Който ме познава добре, няма проблеми с правописа и пункктуацията.
Морфология:
Нанси: Аз съм Морфологията и моите приоритети са думите като части на речта.
Синтаксис:
Елизабет: Аз съм Синтаксис и мен ме интересува начинът на свързване на думите в изречението.
(Оттеглят се встрани.)
(Слонът изскача с наметало.)
Слонът:
Йоан: Чакайте малко! Аз съм “слонът” в българската граматика. Избягах от Зоологическата градина в София и дойдох специално за Вашето състезание. Моят кръстник е Александър Балан - един от най-големите изследователи на българския език. Променям се по лице, число, време , спрежение и залог. Ха, познайте коя част на речта съм?
Отговор : Глаголът!
Слонът : Точно така. Хем съм слон , хем са ме приютили в граматиката. Аз ще бъда безпристрастен към участниците в състезанието.
Учителят: Деца, съгласни ли сте слонът да остане при нас?
Отговор: Да!




Учителят: Тогава да не губим време и да започваме! Още повече, че върху слона са залепени граматичните категории на глагола и може да го ползваме като нагледно средство!
Отборът на знаещите:
Деси: Глаголът е изменяема част на речта и означава действие или състояние, свързано с глаголното лице. В речниците всеки глагол се вписва с основната си форма- формата за 1 лице, единствено число, сегашно време.
Илияна: Окончанието на всяка глаголна форма в свързан текст показва лице и число.
Ед.число: аз пея
ти пееш
той
тя пее
то
Мн.число: ние пеем
вие пеете
те пеят






Гергана: Задачата ни е да представите глагола като действие или състояние, свързано с глаголното лице!
Отборът на можещите:
Ваня: Каква лесна задача! Та ние сме Можещите! Ще Ви разкажем приказката “Хитър Петър кмет”.
Кирилка:
Разказвач: Събрали се селяните от Хитър-Петровото село на площада да избират кмет. Излязъл и Хитър Петър. Наложил си новия калпак, защото знаел, че има хора, които съдят човека по калпака, а не по главата. Ето че дошъл и селският чорбаджия:с голям корем, с дълга лула и броеница.
Чорбаджията:
Ваня: - Хей, Петре, този калпак, дето си го наложил, мяза на чорбаджийския! Я дай да го видя!
Разказвач: Хитър Петър му подал калпака си. Чорбаджията го поел и за да разсмее селяните, ударил калпака в земята.
Чорбаджията: - Чакай да опитам гърми ли!
Разказвач: Хитър Петър се навел, взел си калпака от земята, изтупал го и рекъл:
Хитър Петър:
Николай: - Слушайте, хора селяни, да ви разкажа една приказка!
Разказвач: Селяните знаели, че той умеел духовито да разказва, и се натрупали около него.



Хитър Петър: - Вие сте чували за някогашния еврейския цар Соломон. Казват, че той познавал миналото на хората, гадаел бъдещето и проумявал езика на всяка жива гадинка. Веднъж Соломон поканил в градината си всички животни: лъвове, мечки, вълци, зайци, сърни, биволи, коне, магарета. Ще попитате защо ги е поканил? Нали разбирал езиците им, искал да ги послуша и да се посмее, защото много смешни работи си приказвали помежду си. Напълнила се царската градина. Най-сетне дошло магарето. Като видяло толкова много зверове на едно място, навирило уши, изтъпанчило се пред Соломона и почнало да реве, колкото му глас държи. Всичките зверове се спогледнали, Соломон си запушил ушите. Като млъкнало, лъвът се приближил до него и му рекъл:
- Абе, ти какво правиш?
- Рева –отвърнало магарето.
- Защо ревеш?
- Че аз – отвърнало магарето, - пред такова голямо събрание ако не си покажа магарията, къде да я покажа?
- Тази е приказката, разбрахте ли я?
Разказвач: - Разбрахме я хубаво – прихнали да се смеят селяните.Селският чорбаджия се измъкнал и побягнал. Тогава селяните избрали за кмет Хитър Петър.
Можещите:
Даяна: Според мен действията в приказката са, че Хитър Петър става кмет, а магарето пее фалшиво. Състоянието на селския чорбаджия е плачевно. Глаголното лице в единствено число е Хитър Петър, а в множествено е магарето, защото има две дълги уши!
Слонът: Разбрахме, разбрахме! Много Ви е ясна граматиката!



Знаещите:
Христина: Основните глаголни времена в българския език са: сегашно, бъдеще и минало свършено време. При сегашно време действието съвпада с момента на говоренето. В бъдеще време – сега говорим, след това вършим действието, а при минало свършено време – действията се извършват преди момента на говорене.
Вероника: Обръщам се към Можещите. Представете ни нагледно основните глаголни времена!
Можещите:
Жоро Бекъма:
Стефчо: Здрасти! Аз съм Жоро Бекъма! Идвам от “Локо” Мездра. Я какъв голем слон, ама и аз съм голем! Значи, сега да Ви обясним за основните глаголни времена. Сега времето у Перник е слънчево и приятно. Преди време играх у друг отбор – “Левски”, ама вече не играем там. Това е минало за мен! По-важно е, че гледам у бъдещето. Мама Божка много се грижи за мен, иска да ме прави фолк звезда у “Комбайнер мюзик”, ама след известно време у бъдещето. Те така разбирам аз българската граматика и основните глаголни времена, щото съм голем езиковед!
Учителят: Да благодарим на Жоро Бекъма и неговото разбиране за основните глаголни времена!
Знаещите:
Дани: Глаголът се променя и по спрежение. Тази негова граматична категория се определя от окончанието на глаголната форма в 3л.ед.число – сегашно време. При първо спрежение завършва на: –е, при второ на: – и, а при трето – на: –а или – я.



Знаещите:
Деси: Как разбирате Вие – Можещите тази граматична категория на глагола?

Можещите:
Михаела: Спрегат ни за клюкарки у наше село, ама ние не сме от тех! Нека они си спрегат глаголо,а не нас!
Не обичам, как`Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат една уста – като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта, с мотив в ръка , и право у доктора влиза. Женена жена ма,сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето йда бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката –охка, пъшка, караха се, биха се, -па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.
Ивана:
Не ми е работа, как`Сийке, и не съм от тях, ама изпъдденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, семъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас- пази боже!



Нощвите им как`Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи. Грехота и срамота! Два пъти си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им сякаш вторничен ден след пазар.Ама тяхна си работа е пак да ти кажа. Да правят, каквото си щат.
Симона: Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!...
Михаела: Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди...” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги



разправям! От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа.
Слонът: Доволен съм , че познавате моите граматични признаци.
Учителят: В състезанието Знаещите показаха знания, а Можещите бяха много артистични. Затова отборите бяха напълно равностойни,
Граматиката: Аз също съм доволна, защото ми беше приятно тук, а за Вас - аз бях полезна. Ще Ви раздам сертификати за успешното Ви представяне в състезанието. До нови срещи!


ГРАМАТИКАТА – Людмила Иванова
МОРФОЛОГИЯ – Нанси Окоро
СИНТАКСИС - Елизабет Чорбаджийска
СЛОНЪТ – Йоан Бончев
РАЗКАЗВАЧ – Кирилка Василева
ЧОРБАДЖИЯТА – Иванка Котева
ХИТЪР ПЕТЪР – Николай Йорданов
ЖОРО БЕКЪМА - Стефан Христов
КЛЮКАРКИ – „НЕ съм от тях” – Чудомир – Михаела Стоилова, Ивана Балтова, Симона Радева http://www.youtube.com/watch?v=xttBGUzC31Y&feature=player_embedded



 
тая
Пуснат на: 2 Януари 2012, 13:19

Отг: Приятно и полезно
Цитирай Присъедини се

Десетте любими книжки Това е филм, който разказва за книжките, прочетени и харесани от децата във втора група по проект "Приятно и полезно", осъществяван от сдружение "Партньори - Дупница" в ОУ "Христо Ботев", с.Самораново, благодарение подкрепата на Програма "М-Тел Грант", финансирана от Мобилтел ЕАД http://www.youtube.com/watch?v=Xt9Amq_n1qk&feature=related

 
тая
Пуснат на: 2 Януари 2012, 13:23

Отг: Приятно и полезно
Цитирай Присъедини се

ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА


І. Учител: Здравейте, деца! Докато ние бяхме във ваканция хората по света отбелязаха Деня на детската книга. Това се случи на 2 април. А защо точно на тази дата? Защото това е рождената дата на един много обичан разказвач на приказки. Той е написал: „Малката русалка”, „Храбрият оловен войник”, „Снежната кралица”, „Грозното патенце” и мн. др. любими на децата приказки.
Досетихте ли се кой е той? /Ханс Кристиан Андерсен/
Ние сме ви подготвили куклен театър по една приказка на българския автор Елин Пелин, а приказката е......../”Дядовата ръкавичка”/. Приятно гледане!

ІІ. Стихотворение за книжката /Светослав Влахов/

Другари
Леда Милева

Те в шкафа тихо-тихичко стоят,
наглед са кротки, скромни, мълчаливи,
а могат с теб да тръгнат в дълъг път
и да направят дните ти щастливи!

Не ги оставяй да потънат в прах,
захвърлени из шкафовете стари,
не се разделяй никога от тях -
от книгите - добрите ни другари!

ІІІ. Представяне на Елин Пелин: /в ролята: Йордан Йорданов/

Казвам се Димитър Иванов. Викат ми Елин Пелин. Байлово е моето малко и хубаво село, където съм се родил и където съм прекарал незабравимите си детски години. Тук, в тоя прекрасен кът, е затрептяло моето сърце. Тоя трепет на сърцето ми-това са стиховете, които ви поднасям в тая приказка.





ІV. ДЯДОВАТА РЪКАВИЧКА
В ролите:
Анна Дамянова-разказвач
Емили Севдина-разказвач
Йоана Югова-разказвач
Денис Йорданов-разказвач
Гризана-Габриела Иванова
Зайо-Бойко Стойчев
Лиса-Слави Иванчева
Вълчо-Мила Геджова
Мецана-Радослава Величкова
Дядото-Николай Иванов

Тръгнал дядо за Златица,
изгубил си ръкавица.
Там играла на поляна
Малка мишчица Гризана,
ръкавичката видяла
и на топличко се свряла.

Ей го мокър и подплашен
тича Зайо от горица.
Спира го на пътя прашен
дядовата ръкавица.
- Кой на топло там се гуши? -
пита Зайо дългоуши...
- Аз съм мъничка Гризана.
Кой си ти, та страх ме хвана?
- Аз съм Зайо Средногорски,
крия се от думи хорски -
каза Зайо боязливо
и попита предпазливо:
- В тая топла ръкавица
мир дали ще да намери
мойта, плахата душица?
- Влез, самичка ми е скучно! -
рече Гризла благозвучно.
Подир малко иде Лиса.
(То без нея де ли бива?)




Насред пътя се курдиса
и лукаво се подсмива.
- Кой е в тая ръкавичка? -
пита хитрата кумичка.
- Мишка мъничка гризлива
тук на топло си почива,
Зайо-Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм златната лисица
и желая да се стопля
в вашта чудна ръкавица.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!

Тръгна Вълчо от гората
по работа към селата.
Спира той на пътя прашен -
гладен, настървен и страшен.
Ръкавичката съглежда,
да подуши се навежда,
но усеща я, че шава
и запитва той тогава:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм Вълчо от Балкана,
гост желая да ви стана...
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!


Подир малко всички сещат
цяла земя разлюляна -
иде рошава Мецана,
в ръкавицата надникна
и юнашки се провикна:
- Чия уплашена душица
крий се в тая ръкавица?
- Тук на топло си почива
мишка мъничка гризлива,
Зайо-Байо Средногорски,
скрит от лоши думи хорски,
още нашата кумица,
златокожата лисица,
Кумчо-Вълчо от Балкана,
гост на вашата покана.
Ами ваша милост кой е
и защо ни безпокои?
- Аз съм рошава Мецана,
гост желая да ви стана.
- Влез, макар че сме мнозина,
но нали си ни роднина!

Събрали се те другарски,
разположили се царски
и ръкавичката на друма
и отворили си дума...
/животните и разказвачите играят ръченица на песента „Синигер се женеше”/
Скоро дядо от Златица
се завърна да потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще я дере...

И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва -
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,


миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечии...
- Какво мислиш бре, човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори и потрети...

Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара-
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши...

/Всички се покланят/ http://www.youtube.com/watch?v=KXk18ZK6k8E&feature=player_embedded



Постът е редактиран на 02.01.2012 13:24

 
тая
Пуснат на: 2 Януари 2012, 13:29

Отг: Приятно и полезно
Цитирай Присъедини се





„Патиланско царство”-Ран Босилек
/Урок по БЕЛ за втори клас/


І. Място на провеждане: училищния двор и парка в с. Самораново
ІІ. Време на провеждане: 17.11.2010 г от 14.30 ч
ІІІ. Участници: ученици от ІІ, ІІІ, ІV и VІ клас – участници в проект „Приятно и полезно” – ОУ „Христо Ботев” – с. Самораново
ІІІ. Предварителна подготовка:
1. Изготвяне на обяви и съобщение за кастинга
2. Оформяне на групи от сценаристи, организатори, актьори и жури
3. Провеждане на кастинг за разпределяне на ролите
4. Избор на реквизит, костюми и грим
5. Писане на сценарий от сценаристите под ръководството на г-жа Минчева

ІV. Цел на заниманието: Запознаване с творчеството на Ран Босилек посредством индивидуално участие и контакт със съдържанието чрез драматизиране на откъси от книгата „Патиланско царство”
V. Използвани методи: диалог, драматизация, работа в екип чрез работа по проект,
VІ. Ход на заниманието:
1. Представяне на автора: Ран Босилек: /Николай – VІ клас/



Здравейте, деца!
Аз съм известен български писател. Много обичам да пиша книги за деца. Имам една любима на всички български деца. Казва се „Патиланско царство”. Чел ли я е някой от вас? Кои са героите? Искате ли и вие да станете герои – патиланци и да се пренесем в „Патиланско царство”? Досетихте ли се как се казвам? /Ран Босилек/
Да, така е, ама и не е така. Името ми е Генчо Негенцов. Обаче ми се искаше името да е по-звучно и поетично, затова си избрах названието на билката БОСИЛЕК – той е много ароматен – особено сутрин, когато е росен. Затова започнах да се подписвам като Ран Босилек. Така ме знаят всички деца.
Учител:
А сега ще се превъплътим в неговите герои от „Патиланско царство” – една от най-обичаните детски книжки. /Разпределяме децата на 2 групи/
Отиваме в парка, за да разиграем някои от най-интересните случки в „Патиланско царство”. Вие вече сте се подготвили за заниманието.
/дават се 10 мин. за организация/
Патиланци: І група /ІІ клас/ – „Юнаци” – Боби, Ани, Алекс, Габи, Слави
Патиланци: ІІ група /ІІ клас/ – „Излет” – Йоана, Мила, Еми, Ники, Денис, Светли, Васко







ЮНАЦИ

Весел Патиланчо /Боби/: Драги ми смехурко, знаеш ли отзарана какво чудо стана? Гледай, че не мога да трая.
Баба Цоцолана /Ани /: Утре, Патилане, според обичая, рано ще се стане. Ще идем на лозе. Огън ще запалим, както беше лани, та змии да гоним.
Весел Патиланчо /Боби/: Браво! Ще се отиграем!
/Изскача на двора/
Патиланци верни, Вървете и спити! Утре сутрин в тъмно тука се явете! На лозе ще идем да плашим змиите.
Патиланци /всичси/: Ура! Ах, веднъж да съмне!
/Лягат/
Патиланчо Данчо /Алекс/: Спиш ли, спиш ли още, бате Патилане?
/Весел Патиланчо събужда Баба Цоцолана/
Баба Цоцолана /Ани/: Днеска, Патилане, ново се облича. /обличат се/
/Вървят – начело е баба Цоцолана-след нея са другите/
Баба Цоцолана /Ани/: Хайде, стигнахме лозята.
/Започват да събират съчки и да палят огън./
Баба Цоцолана /Ани/: Прескачайте сега огъня, юнаци!
/Засилват се и скачат/
Мика /Габи/: Хайде, бабо, ставай! Рипни като млада! И ти да прескочиш. Да не си страхлива.
Баба Цоцолана /Ани/: И без да прескочи баба ви я бива. Страх що е не знае.
Дана /Слави/: Бабо, страшни ли са много змиите в лозята?
Баба Цоцолана /Ани/: Не дай Боже змия да те срещне! И хапе и гони.Зърнеш ли я нейде, бягай колко можеш!





Дана /Слави/: Змия, змия, змия! Изшумя в трънака! Видях й глават.Очите й светят.И цяла космата!
/ Всички пищят и бягят/
/Весел Патиланчо се спира/
Весел Патиланчо /Боби/: Но това е котака Татунчо- гони мишки в тревата. Връщайте се всички!
/Баба Цоцолана почва да бие Дана. Покланят се./
Весел Патиланчо /Боби/: Поздрав най-сърдечен! Ваш приятел вечен – Весел Патиланчо.


ИЗЛЕТ
Патиланец /Васко/: На излет, на излет горе в планината! Че там са по-сладки смехът и играта.
Баба Цоцолана /Йоана/: Права дума думат моите юнаци. Сред планински въздух човек подмладява. Затуй още утре излет ще направим. Пригответе всички излетските дрехи. Ядене ще вземем и път ще поемем къмто планината.
Патиланец /Денис/: Бабо, да си жива!
Патиланка /Мила/: Аз и едно въже ще сложа в торбата, та ако някой от нас запирка стори, да го теглим всички с въжето нагоре.
/Вървят в редичка с песен – подскачат/
Патиланец /Денис/: Да починем малко. / Сядат да починат/
Патиланка /Еми/: Хайде, Патиланци! С подновени сили да вървим нагоре! Оттука започва вече стръмнината.
Баба Цоцолана /Йоана/: Дали ще ме слушат краката нагоре?
Патиланец /Светли/: Бабо, не плаши се! Туй въже защо е тука във торбата? Нали е за помощ! Ние да сме здрави.





Патиланец /Васко/: Трябва сега още нещо да направим, та да не оставим насред пътя баба. От товара трябва да й се отнеме. Бабо, дай да нося двата козунака с едрите бадеми!
Патиланка /Мила/: Пък аз ще нося малката кесия с дребните бонобони, гдето разхладяват. Когато си морна, и ет натежават.
Баба Цоцолана /Йоана/: Почакайте още! И за тая помощ скоро време ще настане.
/Вървят, вървят..Стигат до стръмното./
Баба Цоцолана /Йоана/:Тука ще остана. По таз стръмна урва, който сили има, нека се изкачи.
Патиланец /Ники/: Ах. Миличка бабо, умори се значи. Давай козунака! Дружината гладна откога го чака.
Патиланка /Еми/: Бонбоните дай ни! От тях ще добием засилки незнайни.
/Сядат, ядят. Децата едно по едно се изкачват на стръмнината с усилие. Хвърлят въжето на баба Цоцолана. Тя го хваща здраво./
Патиланец /Светли/: Хайде, хайде, бабо! Сетен напън дай си! И ще се изкачиш.
Баба Цоцолана /Йоана/: Не мога, не мога! /Панчо скача зад нея и вика силно/
Патиланец /Ники/: Гущер, гущер, бабо, лази из тревата. Бягай на скалата!
/Баба пъргаво се изкатерва/
Патиланка /Мила/: Право казваш, бабо, тука планината чудесии прави! Млади подлудява, стари подмладява.
/Всички се смеят. Покланят се./

VІІ. Съобщаване на резултатите от решението на журито и връчване на сертификати, че стават пълноправни членове на „Патиланско царство”;
VІІІ. Поставяне на задача за самостоятелна работа вкъщи: да прочетат книжката /които все още не са я чели/ и да поставят заглавието и автора на таблото „Ние четем”;
Може да видите тук: http://www.youtube.com/watch?v=93DAURWqU4M&feature=player_embedded http://www.youtube.com/watch?v=FQCKUla4cho&feature=player_embedded

 
тая
Пуснат на: 2 Януари 2012, 13:33

Отг: Приятно и полезно
Цитирай Присъедини се

"ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО" http://www.youtube.com/watch?v=wl9Qig5tbD0&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=ReEcrffSDUQ&feature=related

 
Страница 1 от 1
 1-8 от 8  |   1 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg