Група
ФОЛКЛОР
ФОЛКЛОР
НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО НА НАРОДА НИ
Категория :
Изкуство
Създадена на :
30 Март 2007
Тип : Модерирана
Членове : 217
Собственик : Vanina
Тема : Автентична народна музика
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 1 от 2
 1-30 от 31  |   1  2  >>  >>| 
Diana
Пуснат на: 30 Март 2010, 13:40

Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Китка ти падна,Дено- Борис Машалов

 
Diana
Пуснат на: 30 Март 2010, 13:43

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Соня Кънчева- Любе,любе

 
Diana
Пуснат на: 30 Март 2010, 13:44

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Пенка Павлова - Злато моме

 
Vanina
Пуснат на: 30 Март 2010, 16:00

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

thumbs_upПоздравления за темата,
Диди... и благодаря!!!

 
lucina
Пуснат на: 8 Април 2010, 07:49

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

hug hug hug hug flower

 
Vanina
Пуснат на: 8 Април 2010, 08:00

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Провикнал ми са Николчо -Борис Машалов
http://www.youtube.com/watch?v=11jo0AoDK0o&feature=related

 
Cali
Cali XALIL
Пуснат на: 9 Април 2010, 22:03

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

http://www.youtube.com/watch?v=MsNyl0yUbbQ&feature=related

 
Cali
Cali XALIL
Пуснат на: 13 Април 2010, 16:37

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

http://www.youtube.com/watch?v=wJAAK8Xzk78&feature=related

 
Cali
Cali XALIL
Пуснат на: 15 Април 2010, 17:16

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

http://www.youtube.com/watch?v=h7_hOvXsA3o&feature=related

 
Vanina
Пуснат на: 16 Април 2010, 08:51

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

http://www.youtube.com/watch?v=rDgol4okLrE&feature=related

 
Vanina
Пуснат на: 16 Април 2010, 08:52

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

http://www.youtube.com/watch?v=FjzpkaFSnzE&feature=related

 
Rouzi
Пуснат на: 16 Април 2010, 18:54

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Пенка Павлова - Първом, първом

 
Vanina
Пуснат на: 20 Април 2010, 12:06

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

http://www.youtube.com/watch?v=fm4CDLlfudc&feature=player_embedded

 
Пуснат на: 21 Април 2010, 08:52

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се



Драгиева чешма
- цък тук


ЗАБЛЕЯЛО МИ Е АГЪНЦЕ Борис Машалов - цък тук


Константин Гугов - цък тук

 
Cali
Cali XALIL
Пуснат на: 15 Май 2010, 19:53

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Валя Балканска
http://www.youtube.com/watch?v=ng62EsjTK9U&feature=PlayList&p=54811386365949A5&playnext_from=PL&index=0&playnext=1

 
Пуснат на: 25 Юни 2010, 16:41

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се


Това е голямата народна певица Вьлкана Стоянова

http://www.vbox7.com/play:2aed8e04

Постът е редактиран на 25.06.2010 16:41

 
Пуснат на: 25 Юни 2010, 16:47

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

http://www.vbox7.com/play:91b66ce9

 
Пуснат на: 25 Юни 2010, 16:51

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Това са едни от наи хубавите песни на голямата Вьлкана Стоянова

http://www.vbox7.com/play:d7e2a610

 
Vanina
Пуснат на: 26 Юни 2010, 23:01

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Костадин Гугов


Наричат го „най-яркият представител на македонската народна песен”. В репертоара му са емблематични песни като „Море сокол пие вода на Вардарот”, „Биляна платно белеше” „Снощи си минах, поминах”, ”Неделя дойде”… и стотици други, които народът ни обича и слуша.
Роден е в годината, в която се създава радиото – 1935-та, в семейство на македонски бежанци от Кукушко. Внук на музикант от гвардейския оркестър, той приживе си спомня, че в дома им винаги се е пеело… „Имах щастието да израсна с песните на майка ми Йова Тръпкова, споделя преди години Костадин Гугов, тя пееше навсякъде, носеше радост вкъщи, а аз запаметявах песен след песен…” Учител му е и родственикът Вангел Трайков, който го съветва да пее леко, без напрежение. Дава му още песни, сред които са „Кажи, кажи стара ле бабо” и „Дремка ми се дреме”. По-късно репертоарът му се оформя с песни от цялата етнографска област Македония – Егейска, Вардарска и Пиринска – исконни български територии, разделени днес в три държави.
През 50-те години на миналия век акордеонистът Стефан Демирев открива завладяващия глас на Костадин Гугов и 18-годишният младеж стъпва на сцената. В състава на група към концертна дирекция обикаля страната и изнася концерти у нас и в чужбина с най-добрите за времето певци и инструменталисти Борис Карлов, Мита Стойчева, Атанаска Тодорова, Борис Машалов... От редакция „Народна музика” го канят за записи в БНР. По-късно голяма част от песните му е съхранена на плочи в „Балкантон” и в телевизионни филми. От 1992 г. Костадин Гугов си сътрудничи със звукозаписната компания Stars Records. Негови песни съдържа двойния албум „Вечните песни на България”. През 1999 г. компанията издава соловия му албум с македонски хитове. Вълнуваща част от него са песните с историческа тематика, които изобилстват в репертоара на Гугов. Въздействието му на сцената се дължеше на непринуденото изпълнение, с което поднасяше шеговитите си песни като „Зайко кукурайко”, „Ме сакая” и други.

В българската музикална памет Костадин Гугов ще остане с дарения му от Бога талант, с превъзходното си чувство за хумор, феноменална памет, уникален репертоар и неповторимо сценично присъствие. „За мен народната песен е радост и утеха! Тя запази младостта на душата ми. Един без друг не можем да живеем!” – казваше приживе певецът. Носител е на много награди, сред които „Нестинарка” за цялостно творчество от международния фолклорен фестивал в Бургас. Последното му изпълнение на живо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София.

Постът е редактиран на 26.06.2010 23:02

 
Пуснат на: 27 Юни 2010, 19:07

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се


Йовчо Караиванов (1926-1996)

Българският народен певец Йовчо Караиванов е роден на 18 март 1926 г. в село Селиминово, Сливенско в семейство на потомствени народни певци и свирачи. През 1947 г. завършва гимназиалното си образование в Сливен, а по-късно — Юридическия факултет на Софийски университет.

През 1951 - 1952 г. е солист в Държавния ансамбъл за народни песни и танци . Изнася концерти в СССР (1954), КНР и Монголия (1955), Швейцария и Франция (195 shade. Към Концертна дирекция — София Йовчо Караиванов създава и ръководи популярните на времето групи “Наша песен” и “Българска песен”. Той е един от най-ярките представители на тракийската народо-певческа школа.

Благодарение на талантливите си изпълнения и характерния си глас Караиванов популяризира тракийските песни, много от които влизат трайно в репертоара на много самодейни и професионални народни хорове, а по-късно се превръщат в школа за млади народни певци. Той е постоянен сътрудник на Радио София. Последните години от живота си работи, като музикален редактор в Българско национално радио.

В родното му село Селиминово се организира ежегоден Конкурс-надпяване "С песните на Йовчо Караиванов"

Песни от неговия репертоар са: “Когато бях овчарче”, “Ах, мари, запяло е пиле”, “През гора вървяха”, “Съмна, бульо”, “Руске ле, капка росице”, “Болен ми лежи войвода”, “Искал Караджа Гергина”, “Зажени се Янка”, “Мари Яно”, “Забрави си Марко аленото конче”, “Байряк се развява”, “Дона на порти седеше”, “Стоян през гора вървеше” и др.


Постът е редактиран на 27.06.2010 19:11

 
Пуснат на: 27 Юни 2010, 19:15

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се


http://www.bgfolklore.bulboard.com/download/file.php?id=38&t=1&sid=2778873b003fe0907a9bd8c4e35027a7

Един от най-ярките представители на тракийската песенна школа, носител иа извънредно интересен и богат песенен репертоар, е Йовчо Караиванов. Още с първите изпълнения, излъчени по Радиото, той спечелва хиляди почитатели. Запленели от неговото изключително певческо изкуство, те бързо го поставят между първите от съзвездието народни певци и певици.
Йовчо Караиванов е роден на 18 март 1926 година в село Селиминово, Сливенски окръг, в семейството на потомствени певци и свирачи. Бащата, Димитър Караиванов, роден а село Бяла, носи онаследена дарба да свири на гъдулка. Целият караивановски род от поколения наред се слави с изкусните си майстори свирачи. Той овдовява с три деца и не след дълго се оженва за Злата Петрова от село Ковачите, също вдовица, с една дъщеря— Райна. Новото семейство природило още четири деца, от които е и Йовчо. Семейството на Димитър Караиванов става многодетно — 8 деца, и не е било лесно на родителите да отгледат и възпитат тая здрава и буйна челяд.
Майката, Злата Петрова, чудесна певица, е потомка на прочути народни певци. Нейната майка — Райна Петрова от село Ковачите, е била широко известна из целия Сливенски край не само с вдъхновеното и майсторско “макамлия” изпълнение, но и с особено хубавите и съдържателни песни, които пеела при различни случаи.
- Когато идваше, баба Райка на гости, още от вратата запяваше — разказва Йовчо — Само тя можеше така да пее, вместо разговор — песни, и то коя от коя по-хубави, по-интересни. През цялото време на нейното гостуване у дома песните не стихваха нито през деня, нито късно през нощта. Всички — баба, мама, сестрите ми и аз, пеехме и се надпявахме, а баща ми свиреше на гъдулка. Това са незабравими дни и вечери за мен и струва ми се, че тъкмо на тях дължа и своето отношение към песните и пеенето.
Раснал сред такава прекрасна музикална семейна среда, не е трудно да си обясним защо Йовчо Караиванов започва да пее и да учи песни още от най-ранно детство. Обичал да слуша майка си, която до последния дъх от живота си пеела с особен вкус и вълнение предимно бавните народни песни. Някои от тях, като “Искал Караджа Гиргнна”, “Стоян по двори ходеше”, “Станкиният стар свекър”, “Забравил си Марко аленото конче” и др., винаги разплаквали бъдещия певец със съдържателния ся и многообразен текст. Сълзите се ронели от детските очи, защото малкият Йовчо си мислел, че тези тъжни и бавни песни се пеят за някого от тяхното семейство, което с мъка преживявало тежкия сиромашки живот.
Песни слушал и от доведената си сестра Райна, която пеела със същото вдъхновение както майка си и баба си. И нейните песни впечатлявали по-малкото братче и то неусетно ги заучавало. Така първите източници на знания и майсторство на изпълнението Йовчо добива от баба си Райка, от майка си и от кака си Райна.
Първата песен, която си спомня, че е започнал да пее, е “Искал Караджа Гиргина”, изключително трудна за изпълнение, с много богата орнаментика. Тя била любима песен на майка му — често я пеела и преповтаряла. Песента силно впечатлявала малкото момче с тъжното си съдържание и бавната, навяваща тъга и размисъл мелодия.
— Мисля, че майка ми я пееше така често, защото тя беше омъжена в чуждо село и при тежки условия и може би мъката й по родното и роднините, тежестта на отрудения живот и събраните от три места осем деца да е било причина, дето тя винаги я пееше, повтаряше и преповтаряше отделни пасажи. Интересно ми беше — продължава певецът, — че татко говореше турски, майка ми също и имаше и песни такива, в които забелязвах, че по нещо се променя, обръща. Спомням си една песен, в която се пееше: “Ша ма берат царьовите робинки”, а мама я поправяше: “Ша ма берат русокосн девойки.” Баба ми говореше турски, но в песните употребяваше чисто български хубави думи и понеже много ми влияеше, аз не усетих как съм научил да употребявам вместо турска дума в песента — българска.
Йовчо Караиванов учи първоначално в родното си село, където завършва IV отделение, а прогимназия в село Гаврилово. След като завършил III кл., днес VII, постъпва на занаят — да учи шивачество в Сливен.
— Този занаят не ми хареса. Като чирак ме караха да върша каква ли не работа и аз го напуснах. Скоро постъпих в текстилна фабрика и там работих до Девети септември 1944 година. В тия тежки за мен години — споделя Йовчо, — народната песен ми беше най-верен другар. Вечер, след работа, изморен, капнал, аз си спомнях песните на моята майка, запявах и сякаш умората и мъката ми ставаха по-леки.
………………………………………………………………………………………….
По време на учението си в Сливен той нито за миг не скъсва с народната песен. Напротив, участвува и ученически агитки, ръководи хор, занимава се много с пеене. “Това беше едни естествен порив” — казва Йовчо. Като ученик в сливенската гимназия младият певец има щастието да се срещне с един труженик на певческото изкуство, добър познавач и тълкувател на народната песен — композитора-дирнгент Мишо Тодоров. Дългогодишен ръководител на самодейната опера в Сливен и водещ в музикалния живот на този богат с традиции стар български град, Мишо Тодоров създавал и песни в народен дух, които особено добре лежали на Йовчовия глас.
Със заучените от баба, майка и сестра песни, както и тия, които му давал Мишо Тодоров, Йовчо често излизал на концертните подиуми в града и се радвал на първите си успехи в певческото изкуство. Като ученик в Х клас под ръководството на Мишо Тодоров, Йовчо Караиванов започнал да разучава ролята на Рубин от едноименната оперета на сливенския композитор. Рубин е момче на 14 години и за това ролята допада на Йовчо. Той харесвал много песните в тази оперета, защото били написани в народен дух. Чувствувал ги някак близки, много свои, и когато ги пеел, им придавал чисто народна украса.
През учебната 1946/47 година Йовчо Караиванов пее многократно ролята на Рубин. Оперетата е представена в Сливен, Ямбол, Карнобат, Котел и др. по-големи селища на Сливенския край. Това са много, успешни и ентусиазирани поквявания пред публика, с които младият певец свиква, обиква я, сраства се, слива се с нея.
В края на тази учебна година, когато завършва и гимназиалното си образование, той спечелва и първите си награди. Мъжката гимназия в Сливен му присъжда първата награда, получава пари и поздравително писмо от ръководството на гимназията и първата награда от фонда “Надежда Бояджиева”.
Есента на 1947 година довежда младия певец в София като студент в Юридическия факултет на Софийския университет ”Климент Охридски”, за ужас им Мишо Тодоров, който бил уверен, че Йовчо ще следва в Държавната музикална академия.
— Може би това ми беше най-голямата грешка — казва днес певецът. —Защо избрах правните науки, а не Академията, просто не мога да си обясня. Може би изпитвах никакъв страх от академичното учене, от постановка на гласа н пр., конто можеха да ме отделят от народното пеене и народната песен, с която бях закърмен, с която съм израснал и с конто съм се чувствувал винаги неразривно свързан, която ми беше като насъщния хляб, вода и въздух.
Любознателният и ученолюбив Йовчо Караиванов се отдава със страст на изучаване на правните науки, с желание да ги овладее в тънкост и всестранно. Едновременно с това обаче той продължава да пее своите майчини песни, да участвува в самодейния хор на факултета, да се явява със солови изпълнения, да посещава концерти, оперни спектакли, да се интересува от изложби, театрални постановки, да пие с пълни гърди от културните прояви, които му предлага столицата. Този богат и разнообразен духовен живот вместо “да извиси” изискванията на студента към “по-голямо изкуство” го привързва все повече и повече към народната песен, подсилва неговата любов към нея. Едва сега той започва да вниква по-дълбоко в съдържанието и поетическите качества на народните песни, да разбира и вниква в живота и съдбата на героите им. Неочаквано за самия него песните му служат като училище за благородство, норми на поведение, вярност в другарството, преданост и обич към родното. По това време нараства значително и неговата взискателност към собствените му изпълнения.
През 1949 година Йовчо Караиванов присъствува като слушател на един концерт в зала “България” в столицата и остава крайно неудовлетворен от изпълненията на певците. Това сякаш го амбицира, дава му сили да победи страха и смущението си и да опита певческите си възможности пред микрофона на Радио София. Дотогава липсата на самочувствие и усещането за самотност в големия град е потискало младежа, дошъл от тихата провинция, от един стар и сравнително малък град, какъвто е бил Сливен тогава. Недоволството от слушания концерт му спомага да преодолее пониженото самочувствие и осланяйки се до известна степен на радушносгта на състудентите си, които откликвали спонтанно и възторжено при неговите изпълнения, отива на прослушване в Радио София.
На 1 октомври 1949 година студентът по правни науки Йовчо Караиванов застава пред комисията от специалисти: Георги Бояджиев, главен редактор на “Народна музика”, музикалната редакторка Люба Бояджиева, диригента на оркестъра в Радиото— Борис Петров, певеца Жечо Долчинков и поетът Иван Василев. Там е и акордеонистът Коста Колев, наскоро включен в състава на оркестъра. До този ден Йовчо Караиванов малко е слушал изпълненията на народните певци по Радио София. Неговите песни са автентични, чисти от чужди нлиякия, пеенето му е самобитно, без опит да подражава на един или друг известен по това време певец. Явил се “самороден камък”, както казва народната мъдрост. Певецът малко се стъписва пред комисията, но това е сямо за миг, бързо се съвзема, забравя, че го слушат специалисти и запява с пълно гърло. Песента му се понася широка и плавна, така, както се е носела в родното му село. “Къде си бил досега, бе момче?” - стряска го с въпрос Георги Бояджиев. “Сега ще натрием носа на другите певци” —самодоволно откликва Жечо Долчинков, някогашен отличен певец от Котленско, но по това време, 1949 година, той вече няма глас и сили да пее, затова рецитира песните си за стари хайдути и войводи, неговите любими песни, в съпровод на народен оркестър.
Комисията одобрява певеца, Коста Колев веднага нотира няколко песни и определят първото изпълнение пред микрофона— след два дни, време, нужно на оркестъра да подготви съпровод.
На 3 октомври 1949 година Радио София излъчва първия концерт от народни песни в изпълнение на Йовчо Караиванов, в ”час за селото”—четирите песни: “Забравил си Марко аленото конче”, “През гора .вървяха”, “Бойчо на Бойка думаше” и великолепната хайдушка песен „Лалушовата”:

Чувайте, мало й голямо,-
кой ще се йеми, найеми,
Лалуша да си юлови,
Лалуша страшна войвода . . .

Редакция “Народна музика” изисква от певеца текстовете на песните му, с които ще го включва в бъдещите редовни предавания. Йовчо Караиванов представя 120 народни песни, но неизвестно по какви причини Жечо Долчинков, който по това време отговаря за текстовете на излъчваните песни, не одобрява 40. Тях радиослушателите ще чуят няколко години по-късно, едва след смъртта на Жечо Долчинков. Какви са били съображенията на стария певец да спира от изпълнение тези великолепни лирични песенни образци, е трудно да гадаем. Но като познаваме неговия репертоар, неговата необикновена любов и страст към хайдушките песни, можем да предположим, че той, оценявайки високите певчески възможности на Йовчо Караиванов, е искал да му втълпи да пее само хайдушки песни, чиято богата орнаментнка дава широк простор за най-висша изява на певеца. При това съдържанието на хайдушките песни носи в себе си силен заряд от родолгобие, от смелост, от национална гордост, верен политически мироглед, така нужни на всеки народ за възпитанието на подрастващите поколения, особено на ония, които остават твърде далеч от героичното минало на своите деди и прадеди. Хайдушките песни, които всъщност са и исторически, и политически, и социални, при това и с високи художествено-поетически качества, подхранват родолюбивите чувства на младите.
………………………………………………………………………………………….
Въпреки че по това време все още е студент и има големи задължения да учи, да ходи на упражнения, да взима изпити, да участвува в обшествения живот на факултета, Йовчо Караиванов пее пред микрофона на Радио София, явява се тук-там с концертни участия, продължава да заучава нови песни. Неговите чести излъчвания по радиото се посрещат с гореща благодарност и признателност от хиляди радиослушатели. Заваляват писма в редакция “Народна музика” с желания коя песен да пее младият певец. И през 1952 година, когато завършва висшето си образование поправки науки, Йовчо Караиванов е вече утвърден популяризатор на тракийската народна песен.
Неговото водещо място е определено някак си естествено. То е продиктувано от признанието на високите му изпълнителски качества с подчертано приносен характер, които определят в последна сметка мястото на всеки изпълнител на автентичен фолклор. Дълбоко убеден в несравнимите качества на песента като възпитател на здрав морал, етични и естетични чувства, родолюбие, на отговорност пред историята и народа, Йовчо Караиванов прегръща професията на народен певец и се отказва от чиновническите възможности, които му предоставя висшето юридическо образование, към което впрочем се е стремял с младежки жар и ентусиазъм още от ученическата скамейка.
Специалистите оценяват достойно певческите качества на Йовчо. На 1 май 1951 година той е приет за солист в Държавния ансамбъл зя народни песни и танци с главен художествен ръководител Филип Кутев. Оценката е още по-убедителна, като се знае с каква прецизност се подбират певците там. Певческият състав беше само женски, трябваше да се справя с хорови изпълнения, а на Йовчо Караиванов се предоставяха само – солови участия. Песните на тракийския певец допадат много на композитора Филип Кутев и той обработва и пригажда за хора на Ансамбъла Иовчовите песни: “През гора вървяха”, “Донка на порти стоеше”, “Бойчо на Бойка думаше” и др., които по-късно преминаха в репертоара на стотици самодейни състави из страната.
Военната служба откъсва Йовчо Караиванов от Ансамбъла. Трябва да се отбие и задължителното военно обучение. Отначало е редовен войник, но много скорото го изтеглят в Ансамбъла на трудовите войски. След уволнението си стажува в Съдебната палата в София.
…………………………………………………………………………………………
След завръщането от много успешно концертно турне в чужбина ръководството на Дирекцията за музикално творческо и изпълнителско изкуство предлага на Йовчо Караиванов да създаде и възглави една група от народни певци, както Мита Стойчева беше поела вокалната група “Наша песен”, за да изнася концерти из различните краища на страната. Изпълнителите и репертоарът на групата “Наша песен” бяха пожънали бляскав успех, поесрещани с голямо внимание и обич от страна на работници и селяни, учащи се и военнослужещи. Но само тази група не можеше да задоволи големия интерес и се налагаше създаването на още две-три такива групи.
Йовчо Караиванов приема с радост предложението. На него му е напълно ясно, че в този модерен и динамичен свят, когато на преден план започват да излизат естрадните песни, когато се размножават в стотици хиляди тиражи грамофонни плочи с песни с нехудожествеко съдържание и “сълзливи” мелодии, които намират значителен брой почитатели и сред най-младото поколение, трябва да се воюва, да се отстоява мястото на народната песен, което тя заслужава. Той знае също, че битката може да бъде спечелена само ако народната песен се поднася на слушателите в нейния най-хубав текстов и мелодичен вид. По този въпрос, Йовчо Караиванов има свое мнение, свой възглед и дълбоко убеждение, което е натрупал от дългогодишния си досег с песента, и то не само с песните, които знае, но и с ония, включени в редица сборници, като “Сборник с български народни песни”, събрани и издадени от братя Млладинопи, “От Тимок до Вита”, ”Средна Северна България”, “Песни на тракийските българи”, записани от Васил Стоин, “Книга на Песните” на Пенчо Славейков и редица други сборници и издания на Българската академия
на науките или издателство “Български писател”.
“Аз съм сигурен, че всяка песен е била хубава, но с течение на времето, на стотици години може би, са я пели различни певци — талантливи и неталантливи. Мнозина са си позволявали да нагодят песента към своя глас, а не гласа си към песента. Така се е стигнало до известно осакатяване на някои песни, смесване на текстове, прикачване на загрозени думи. Моя първа задача винаги е била да възстановя мелодиите, да възкреся текста.”
………………………………………………………………………………………….
Йовчо Караиванов възглавява групата “Българска песен”, създадена през 1954 година, и я ръководи до 1969 г. Цели 15 години той обикаля с групата навсякъде из страната и разнася хубавата тракийска песен, дава възможност на хиляди слушатели да се насладят непосредствено на големия му изпълнителски талант. Неговите срещи с хората са истински празници за бъл-
гарската народна песен.
— Аз много грижливо се отнасям към подбора на песните ми за концерт. — споделя Йовчо. — Не обичам да ми се внушава коя песен да изпея. В това отношение приличам на баба си Райка — сам преценявам — кога, къде и какво да пея.
В изказването се чувствува увереност, сигурност в собствения вкус. Той подбира и обмисля дълго песните си, имайки предвид в каква аудитория ще пее. Това е поучително за другите певци, които запяват първата хрумнала им песен, и то не винаги са в състояние да поднесат най-хубавия текст и най-издържаната мелодия.
Широко известните му чрез микрофона на Радиото песни: “Лалушовата”, “Забравил си Марко аленото конче”, “Съмна, бульо, сън ми не дохожда”, “Стоян по двори ходеше”, “Заплакала е гората”, “Искал Караджа Гиргина” и още много и много други, поднесени с неподражаемо майсторство и емоционалност, действуват на хилядната публика с неотразима сила. Залата се оглася от възторжени ръкопляскания и радостни възгласи за повтаряне или дори потретяие на една и съща песен. И всеки, който е имал възможност да слуша Йовчо Караиванов непосредствено от сцената, може да разбере, защо друг певец не може да изпълнява неговите бавни песни, докато той с лекота и много вярно интерпретира песни на певци от различни фолклорни области. Тъкмо в това е неговата необикновена сила.
Изпълнявайки тракийските безмензурни песни-бисери, той разкри мелодичното богатство на народната песен, обогати орнаментиката, разви и усложни мелодията, доближи я до съвремената чувствителност на слушателя. Това негово творческо отношение към песенното наследство на своя край го издига до съавторство — мелодично и текстово, и го нарежда в челните редици на съвременните талантливи творци и интерпретатори в този жанр. През 1959 година Йовчо Караиванов е включен в концертна група за Швейцария и Франция.
………………………………………………………………………………………….
Когато става дума за Йовчовите песни и публиката, пред която най-много обича да пее, певецът споделя:
- Най-много обичам да пея пред селяни н работници, защото съм убеден, че те могат най-добре и пълно да поемат с душата си точно това, което аз от сьрце им поднасям чрез народните песни. В изпълненията си пред микрофона на Радиото съм държал най-много на това, да дам не само музикална фигура, но и тя да се осмили с ясното произношение на текста, да се допълни с него. За мен концертът е лош, ако макар и само една дума в песента не се разбере, ако само веднъж една извивка или форшлаг не са на мястото си.
………………………………………………………………………………………….

През последните години освен с изпълнителска дейност Йовчо Караиванов работи и в редакция “Народна музика” при Радио София. Той се занимава задълбочено с текстовете на песните, които се подготвят за записи. Участвува и в комисиите за прослушване на кандидати за народни певци. От 1975 година е преподавател в Средното музикално училище за народни инструменти в Котел.
— Да предам щафетата на по-надеждни хора — усмихва се Йовчо.
За неговите особено големи заслуги в популяризирането на народната песен у нас и в чужбина, Йовчо Караиванов е награден с орден “Кирил и Методий” и юбилеен медал “25 години народна власт” и е удостоен със званието “Заслужил артист”.


Огнянова, Елена , Михаил Букурешлиев. , Популярни изпълнители на народната музика. , София: Народна просвета. , 1977 - със значителни съкращения

http://vbox7.com/play:5bfe7b9b

Постът е редактиран на 27.06.2010 19:23

 
Vanina
Пуснат на: 30 Юни 2010, 08:09

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Велики хора с изумителни гласове...
Благодаря ти, Нели!!!

 
Пуснат на: 30 Юни 2010, 12:17

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Янка Рупкина-Мари Станко.
http://vbox7.com/play:09d09945

 
Vanina
Пуснат на: 30 Юни 2010, 14:54

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Още един изумителен глас, благодаря ти Звездичке! love

 
Пуснат на: 3 Юли 2010, 11:18

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се


ТОДОР КОЖУХАРОВ
http://www.vbox7.com/play:e4d8951f
http://www.vbox7.com/play:862c3e7d

 
Пуснат на: 13 Юли 2010, 13:56

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се



Груйчо Дочев е роден на 24 май 1934 г. в гр. Харманли. Пее от малък. У тях всички пеели: майка му, баща му, чичо му и най-вече баба му. От нея той научава не само много песни, но се учи да прави и извивките на мелодиите като нея.
Груйчо Дочев е едно отдавна утвърдено име сред привържениците на мелодичната тракийска песен и един от основните солисти на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.
Неговият талант бива забелязан от още в най- ранна възраст и в 1952 г. едва 16-годишен,той вече е национален първенец – песнопоец, а през следващата година е е в основния състав на Държавния ансамбъл за народни песни и танци.
В Харманлийско са ставали едни от най-големите сватби. Малкият Груйчо често ходи на сватбите да слуша как пеят и свирят. Стои с часове изправен срещу музикантите, отворил широко очи, а понякога и уста, и тихичко пее с тях. Захласва се и по тъпана.
— Обичам да слушам сватбарската музика, но никога не съм пял на сватби — казва Груйчо Дочев. — Не че ми е обидно, но не знам, може би не съм за тази работа, а може би и Филип Кутев така ме възпита.

Като дете не съм и мечтал дори да бъда солист в такъв ансамбъл. Пеех, защото всички в къщи пееха. Едно време в Харманли без баба ми Вела и дядо ми Теню сватба не е ставала. Обичта към народната песен у мен е вродена - веднага усещам мелодията, дори да не е добре изпълнена, мога да я подхвана. Разбира се, има значение дали с нашенска или е от друга фолклорна област. Човек в който край е израснал си пее своите песни и никой не може да ги пее по-хубаво от него.

Откъси от очерка посветен на певеца от проф.Тодор Бакалов в книгата "Майстори на народната музика - спомени и размисли":

...На шестнадесет години се явява на околийските прегледи на художествената самодейност в Харманли и спечелва първо място. Няколко месеца след това на окръжния преглед в Хасково в журито е Мария Кутева.
— От смущение — казва Груйчо — или не знам от какво, но не се представих добре и се класирах на второ място.
Въпреки това го изпращат на националния преглед на художествената самодейност в София. Там председател на журито е Филип Кутев. Груйчо се представя отлично и е класиран на първо място. За всички първенци е уреден гала-концерт в зала „България". Връчени са наградите. Това е и първото голя¬мо признание. Първата среща с взискателната концертна пуб¬лика, първото голямо преживяване на голямата сцена. На дру¬гия ден наградените първенци са поканени на среща с членовете на Държавния ансамбъл. Тогава още не са ги наричали артисти, а просто певци, свирачи, танцьори.
— Най-голямо впечатление ми направи хоровият колек¬тив — казва Груйчо. — Аз бях чувал групи от няколко певци, но сега чух хор. Звучеше по особен начин, пак народно, но с различни гласове — ниски, високи, — хем ги чуваш, хем звучат като един. Такова нещо чувах за първи път и то звучаше много, много хубаво. Онемях, не можех да говоря. Сгуших се в един ъгъл на залата и си мислех хем с гордост, хем със страх: „Какво правя тук?" След време се поуспокоих, радвах се на съдбата си, че ме бе довела дотук.
Филип Кутев накарал първенците да попеят. Тогава така си избираше певиците. Каже на някоя певица да изпее една бав¬на песен. Спре я след първия куплет, после я накара да запее друга — хороводна, пак я спре. Даде й тон по-високо, по-ниско. Отново я кара да запее друга бавна песен. Които хареса, им казва да подадат молба и автобиография. За Груйчо забравя, по-точно не го вижда. Тогава певиците казали:
— Нека и Груйчо да попее. И Груйчо е тук.
— Груйчо ли? — казал Филип Кутев. — А, той тука ли е?
Груйчо пял. Отново се представил много добре. Но Филип Кутев нищо не му казал. Тогава братът на Груйчо Дочев (който бил студент в София и го придружавал навсякъде) попитал:
— Другарю Кутев, за Груйчо нищо не казахте. Добре ли пее или не? Да подава ли заявление?
— Той, ако не пееше добре, нямаше да го класираме. Ама малко е момчето. Нека порасне... Но напишете и вие молба и автобиография. Пък ще видим...
Оттогава минали два-три месеца. Мъчителни дни на очакване. Груйчо посрещал пощаджията, но писмо нямало. Чак на 1 април 1953 г. получил телеграма. Първи април — денят на шегата, а някои тогава го наричали и ден на лъжата. Но шега нямало, в телеграмата го канели да замине за София и да стане член на ансамбъла.
— Четох я няколко пъти — каза Груйчо, — радвах се, страхувах се, но тръгнах за София. Хоровият колектив се съ¬стоеше само от жени. Близо две години почти нищо не правех. Стоях при хора, жените репетираха, аз слушах. След това сляза" долу при танцьорите, те репетират, аз гледам. Мъчно ми е. Срам ме е. Очите ми се пълнят със сълзи. Защо дойдох? Стоях като храненик на ансам-бъла. Но от време на време през почив¬ките започнах да танцувам с някой танцьор, който допълнител¬но си заучаваше стъпките. Доста неща понаучих...
Веднъж на една обща репетиция на хора, танцовия състав и оркестъра през почивката той заиграва с още двама-трима танцьори. Ръководството на ансамбъла стояло на масата и си говорело нещо, но изведнъж Филип Кутев забелязал танцуващите и повикал Груйчо:
— Ти танцувал ли си по-рано? ' — Не.
— А откъде знаеш тези стъпки?
— Ами научих ги през почивките.
— Обичаш ли да танцуваш?
— Обичам.
— Искаш ли да играеш?
— Искам.
— Тогава от утре си на разположение на др. Дикова (хореографката на ансамбъла).
Оттогава той става танцьор, та чак до 1985 година. Близо тридесет години танцува и то не само в ма-совката. а и като солист. Зареждат се дни на упорита репетиционна работа като танцьор и певец. На репетициите пеенето е на втори план. а на концертите — на първи. Отначало пее сам, без съпровод, по-късно — със съпровод на кавалджията Драган Карапчански. а след няколко години — с малкия и големия оркестър.
— Не знам защо — казва Груйчо, — но Филип Кутев ме пускаше сам. Може би, за да „узрея" като певец. Пеех през почивките и вкъщи.
Това носело и рискове. Често пъти се случвало да пее вед¬нага, след като е танцувал. Уморен, запъхтян, а сцената прашна от темпераментната игра на колегите му, а може би и от него¬вата. Но публиката чака да чуе певеца Груйчо Дочев, а не танцьора.
— Мислех си, ако не се представя добре — казва Груй¬чо, — излагам и двете имена. Първо — на ансамбъла, а и на Груйчо Дочев, защото вече бях направил доста записи в Радио София и името ми беше станало популярно. На концерт се е случвало да не танцувам — но винаги съм пял! Няма концерт на ансамбъла, в който да съм участвувал, а да не съм пял.
Но докато стане равностоен партньор на колегите си танцьори, никак не му е било леко. Стъпките и движенията трябва¬ло да заучава през почивките от другите участници в танцовия състав. А танцьорът, към когото е бил „прикрепен", за да научи и „догони" останалите, живеел в Горна Баня, в общежитието на ансамбъла. Така че след всяка репетиция той отивал в Горна Баня и отново танцувал. Любовта му към танца, уважението му към Филип Кутев, оказаното му доверие, но безспорно и дарованието му в скоро време дават много добри резултати. Той става добър танцьор. А впоследствие и добър солист. Участвува в почти всички постановки, възлагат му се и само-стоятелни танцови партии, с които се справя отлично. Ще спомена само някои от тях: „Куклите", „Левенти", „Заешкия танц" и други. В танцовата музикална картина „Тракийска сватба" — крупна творба на Филип Кутев и Маргарита Дикова — Груйчо Дочев участвува и в масовката, и като солист-танцьор. По някое време незабелязано напуска сцената, преоблича се и излиза да пее като солист. Трудно е — напрежение, нерви, но му е хубаво. И сега му е хубаво, като си спомня...
http://wwww.vbox7.com/play:d691baf1




Постът е редактиран на 13.07.2010 14:02

 
Vanina
Пуснат на: 13 Юли 2010, 15:24

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

Чудесна си ,Нели, благодаря ти... flower flower flower

 
Пуснат на: 17 Юли 2010, 20:16

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се



Красимир Станев е роден на 9 януари 1955 година в с. Неговановци обл.Видин. Възпитаник на СМУ „ Филип Кутев” гр. Котел, което завършва през 1974 година. Отбива военна служба в гр. Пазарджик 1974-1976 година. Първите записи в Радио Пловдив прави през 1977 г. още като студент в Музикалната академия по обработка на Стефан Мутафчиев и Христо Урумов. През 1980 г. завършва и придобива специалност – Изпълнител и преподавател по народни инструменти и народно пеене. Ръководител на битови състави. Работи като народен певец-солист във фолклорна група към ДО”Театър и музика” гр. София. През 1981 г. записва десет песни в националното радио, обработени от композитора Димитър Пенев. Първи и най-добър ученик на Йовчо Караиванов, който открива таланта му още в котелското музикално училище.
„ Почитателите на българската народна музика високо оцениха неговите качества на стилен и ярък певец още след първите му изпълнения по Радио София – нещо, което е характерно само за големите дарования. За кратко време той записа над 40 песни, като някои от тях станаха много популярни: „ Русан на Руска думаше”, „Диляна мома хубава”, „Чолак Неделчо войвода”, „Янка по двор ходи” и др. В първата дългосвиреща плоча на Красимир Станев са включени едни от най-хубавите му песни, които той пее с голямо майсторство и любов.Притежателите на тази плоча ще разполагат с изпълнения на един от най-изявените и популарни млади народни певци, за когото пеенето е не само професия, а и една безкрайна радост…”
Йовчо Караиванов
В ансамбъл „Загоре” започва работа на 1 септември 1983 г. като артист-солист. От 1990 до 1998 година е диригент на хоровия състав. От 1 януари 2003 г. е и репетитор на същия. С любов почитателите му слушаха „ Снощи станах сънен буден”, „Гледача ходи из село”, „Иван на Добра думаше” и мн.други.
Активно работеше и като член на жури в надпявания огранизирани в цялата страна. Получаваше много покани за гостуване в национални медии. Любимец на всички.
Печели лауреатско звание от надсвирване в Стамболово с оркестър "Орфей" през 1985 г. Носител на много наши и чужди награди. НОСИТЕЛ НА БРОНЗОВА ЛИРА НА СБМТД ГР.СОФИЯ ЗА ВЪРХОВИ ПОСТИЖЕНИЯ ПРЕЗ 1999 ГОДИНА!

http://www.vbox7.com/play:c4ef8418

 
Vanina
Пуснат на: 23 Юли 2010, 16:40

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се

В памет на моя колега и приятел Красимир Станев- златния глас на Тракия!

Поетът Марко Недялков, бе нарекъл "Чаровника на Тракия" знатния народен певец Йовчо Караиванов, а самият Йовчо обяви, че най-добрият негов ученик и последовател на песните му е Красимир Станев, който пък до края на живота си носеше в душата си оная багра от необятния му талант, която най- силно се е врязала в нея- уникалните песни на Тракия, и ангелския глас на своя учител.
Роден във Видинското село Неговановци през 1955 година, Краси Станев ще остане сред плеядата народни певци от Тракия, като най- стилния и уникален певец на песните от този край.Стилен- защото той по неповторим начин изпя шедьоврите подарени му от Йовчо Караиванов-/над 120 песни/, и уникален защото Красимир прие по такъв начин таланта и стилът на Тракийската народно песенна школа, налагайки се като певец- еталон за подражание, без да е роден и израснал в Тракийския регион.Нещо не обичайно и прецедентно, но факт!
Както е казвал известният фолклорист бай Жоро Бояджиев- "Конят се познава по зъбите, а певецът по бавната песен".Красимир Станев беше и си остава майстор там.Той лееше широките волни мелодии, извайваше ги със завидно и неподражаемо умение- в песните си станали обичани и любими сред народа- "Чолак Неделчо войвода", "Русан на Руска продума", "Иван на Добра думаше", "Войвода хаджи Димитър", "Петранка гозби готвеше" и десетки още тракийски бисери, произлязли от глъбините на народната душа, преминали по древни и неравни пътища, достигнали до нас -д
ешните българи.
Изучил се в Средното музикално училище в Котел, а после във АМТИИ-Пловдив, Красимир Станев, и да не го беше сторил, пак щеше да напише завинаги името си в историята на българската народна музика, но нямаше да бъде забелязан от учителя си Йовчо Караиванов- който му дава верния и правилен път в изкуството- а именно песните и стилът на Тракия, да ги пее от сърце, майсторски да вълнува слушателите, и да им придаде емоционалната сила на песента, и наред с това да опази чиста тази песен, нейният характер.
Красимир Станев!Гласът му идеше като светъл лъч, от него струи жизнерадост и оптимизъм, запееше ли- публиката затаяваше дъх като пред църковен олтар.,сякаш песните му бяха молитвите към Бога.
Това се случваше винаги и в програмите на Ансамбъл "Загоре"-Стара Загора, където беше солист три десетилетия, случваше се и на големите сцени където Станев пееше редом с Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Калинка Згурова, Янка Танева и Надка Караджова- голевмите певци на България, защото и той бе един от тях.
Над 120 записа в БНР, филми в БНТ, грамофонни плочи, компактдискове, но най- вече живата връзка на певеца с жадната за песни публика го правеше търсен обичан и популярен.
И каквато работа да имаш, чуеш ли кадифения тракийски глас- спираш!Спираш пред таланта, пред красотата на песента сътворена от народния гении, отпускаш се и се унасяш като сън!
Сънят на времето отминало и вечно, така както ще е вечна България, така както ще е вечен таланта и гласът на Краси!
И един глас ще се носи из вселената и неволно и ти слушателю ще припяваш, бавно и протяжно песента която стопля и радва душата:
"ПЕТРАНКА ГОЗБИ ГОТВЕШЕ
БЕЗВОДНИ ГОЗБИ БЕЗСОЛНИ
С БИСТРИ ГИ СЪЛЗИ ДОЛИВА
С ЛЮТИ ГИ КЛЕТВИ СОЛЕШЕ..."

ПОКЛОН ПРИЯТЕЛЮ И УЧИТЕЛЮ МОЙ! ДОБРИН КОЕВ

 
Пуснат на: 28 Юли 2010, 14:34

Отг: Автентична народна музика
Цитирай Присъедини се



МАГДА ПУШКАРОВА

В семейството на Магда Пушкарова всички пеят – осемте братя и сестри, родителите, роднините.... "Не съм учила музика, но обичам да се шегувам, че съм завършила школата на татко. Където и да съм пътувала по света, Странджа е била в очите ми, странджанската кръв е пулсирала в сърцето ми и все странджански песни съм пяла." – казва народната певица Магда Пушкарова в едно от многобройните си интервюта и още:
"Моята пееща звездичка изгря на едно училищно тържество. Бях на осем години. В публиката седеше майка ми – много красива жена, която държеше в коленете си своето осмо дете. Една от учителките ми ме беше кръстила "славейчето на Малко Търново". Тя настоя да взема участие в тържеството. Казаха името ми, излязох на сцената и толкова се смутих, че забравих коя песен трябваше да изпълня. Само секунда беше необходима на мама да разбере какво става: "Бяла Радо" изпей мама!" – гласът й ме върна на земята и запях. Когато свърших салонът гръмна и аз паднах в прегръдките на моята учителка."Ти ще станеш певица!" – тези думи запомних за цял живот. После отидох в Бургас, работех в тютюнева фабрика, но пак пеех при всяка възможност. По-късно се явих на конкурс в Радио София. В журито имаше няколко известни български композитори. "Вашият репертоар е златна мина!"- възкликна един от тях. Много песни имам, много песни обичам. Но към една имам специално отношение. Това е "Що ме не ожениш, мамо". Потомка съм на бежанци, песента разказва за тяхната съдба и аз винаги преживявам този разказ."
Една от основателките на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, Магда Пушкарова е сред изпълнителите, които обикалят България с различни концертни програми. Съгражданите й от Малко Търново я почитат като първата певица, направила известни песните от този край. Записала е седем дългосвирещи плочи, пътувала е в около 25 страни. Преди десетина години певицата подари родната си къща на общината в Малко Търново, където по-късно беше открит музей на народната песен. По нейно настояване, на мраморната плоча пред музея е написано: "Поклон пред вас, нашите предци, създали песенната ни история."
Магда Пушкарова много обичаше не само да пее песните на своя край. Често тя разказваше предания и легенди, които беше съхранила в паметта си още от детската си възраст. Много се гордееше и с факта, че дядо й е бил сред четниците на Капитан Петко войвода.

(Материал на Албена Безовска, БНР)


Родена в Малко Търново, нестинарския край и сърцето на Странджа в семейство на певци и комити, Магда Пушкарова наследява много странджански песни от роднини и земляци. Преселила се в София, на 10.ХІ. 1944 г. , тя се явява на прослушване в Радио София. Комисията от специалисти – композиторът Боян Икономов, диригентът Иван Кавалджиев, народният певец Жечо Долчинков аплодират на крака нечуваните дотогава странджански мелодии и глас. И веднага я канят да пее "на живо" пред микрофона на Радиото. През 1951 г. ще бъде една от певиците-основателки на Националния фолклорен ансамбъл (с Вълкана Стоянова и Йорданка Илиева, тя е определена от Филип Кутев за водещ глас). По-късно ще стане звезда на Концертна дирекция, ще обикаля нашир и надлъж България с концертните групи "Наша песен", "Седянка", "Българска песен". Доживяла патриаршеска възраст, Магда Пушкарова се радваше на любовта на публиката, на уважението на специалистите, на заслужено признание, звания и награди (една от последните бе "Нестинарка" на МФФ, Бургас). Остана си докрай достолепна и горда, до болка влюбена в цветята, странджанската песен и България.
Магда Пушкарова остави след себе си повече от 100 песни във фонда на БНР, няколко плочи и телевизионни предавания. В архива на Института за изкуствознание се съхраняват 200 нейни песни, записани от именитата етномузиколожка Елена Стоин. Все уникални и съдържателни, те са поклон пред народната песен и нейните безименни създатели, пред духа на старите българи – безименни труженици и именити герои, като Капитан Петко войвода. Някои от тези песни са нейни, авторски, но така сраснали с традицията и диалекта, че малцина подозират това. Ще я запомним с топлия й, мек и кадифен алтов глас, свеж като странджанската зеленика и бълбукащ като водите на Велека. Ще я запомнят и идните поколения българи, защото не могат да бъдат изтрити и забравени песенни послания, като нейните странджански бисери: "Що ме не ожениш, мале", "Тудору, Тудору", "Манду ле, пиле шарено", "Горкето, мале, Еринче", "Песен за Капитан Петко войвода", "Кондоловите комити", "Странджа баир", "Събрали се Сузополските държеви", "Недке ле, лозенградчанку", "Сестру Еленку, Еленку", "Думат ми, мале, хората", "Българе глава дигнали", "Василчо седи на дюген", "Учител да го сториме", "Яно Ангелино", "Рагю ле, бяла кайречку", "Змеица златнокрилница", "Сън ме ломи, сън ме кърши", "Ден дойде, щерко", "Похвали са Калина Малина"...


http://87.121.59.2/play:4a4d8bab

 
Страница 1 от 2
 1-30 от 31  |   1  2  >>  >>| 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg