Група
КЛУБ ОТЕЧЕСТВО
КЛУБ ОТЕЧЕСТВО
Клубът има национален, патриотичен и туристически акцент! Красивите кътчета на нашето мило Отечество България ще са обект на нашите национални срещи! Условия за членство: приятелство, сплотеност, единство, добронамереност!
Категория :
Лайфстайл
Създадена на :
21 Февруари 2011
Тип : Модерирана
Членове : 88
Собственик : ivanich
Тема : Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 4 от 4
 91-108 от 108  |   |<<  <<  1  2  3  4 
ivanich
Пуснат на: 12 Октомври 2013, 13:45

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

Емо поздравявам те за хубавата статия!
hug hug

Постът е редактиран на 14.12.2013 10:41

 
Margarita
Пуснат на: 31 Октомври 2013, 10:11

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

Битката за Европа продължава
Балканите скоро ще навлязат в период на тотална етническа нестабилност, ако историческата традиция продължи неизменно
Иван Петрински

Отчаяната съпротива на разпокъсаните балкански държави задържа устрема на османските турци за повече от век и половина - от превземането на крепостта Цимпе (до днешния Булаир на Галиполския полуостров) в края на 1352 г. до падането на Белград през 1521 г. Дори при най-голямото си разширение в Европа Османската империя не успява да завладее целия Балкански полуостров. Вляво: Пренасянето на мъртвия султан Сюлейман I (1520-1566) след превземането на крепостта Сигетвар (днешна Унгария) и завръщането на османската войска (вдясно), рисунка върху две страници на Саид Лукман в богато украсения ръкопис на "История на Сюлейман", 1579-1580 г., Библиотека "Честър Бити"-Дъблин
Бляскавата ни етническа история, макар в същността си тя да е неоспорима, е все по-недостатъчна напоследък за да ни създаде увереност в бъдещето. Неграмотното управление на България през последния четвърт век плаши, властващата повсеместна корумпираност и смайващо невежество доведоха до пълното пренебрегване и неразбиране на протичащите етнически процеси по българските земи, а и на Балканския полуостров изобщо. Нещо повече, през последните години степента на неразбиране на тия процеси се увеличава правопропорционално на тяхното ускоряване. Ако не настъпи, по някакво чудо, съществена промяна в тази нерадостна картина, нищо добро не ни чака.

Всеки опит, точно днес и точно на Балканите, да бъде подменен моделът на националните държави, съществуващи тук по силата на историческата традиция, ще доведе до нова по-опасна етническа нестабилност на полуострова. Чуждоземните съвети как Балканите да решат собствените си етнически проблеми могат да създадат единствено модел, който е в интерес на същите тия чуждоземци, и до нищо друго. Дори мълниеносен преглед на историческите данни подсказва навлизането на полуострова в исторически обусловен етап на етническа нестабилност, който, поне в миналото, винаги води неизменно до коренни етнически промени. И всички на Балканите би трябвало да се съобразяват с това.

Периодът на цялостна етническа промяна на полуострова ще трябва да определим най-общо на 2-3 хиляди години. Така се извършва смяната на праисторическото население, например - носителите на археологическата култура Старчево-Кьорьош-Криш (от VII хил. пр. н. е. насетне) са сменени през V хил. пр. н. е. от новопридошли малоазийски етнически масиви, носители на културата Градешница-Винча. След нови две и половина хилядолетия, приблизително, протича нова етническа промяна и балканските земи са заети от населението, което през следващите 2-3 хилядолетия ще ни бъде известно като "траки". От средата на V в. н. е., преди 1500 години, е налице нова пълна етническа промяна - "славянското море", по думите на Константин Багрянородни, залива полуострова, оставайки негов пълен господар чак до наши дни.

Ако историческите пресмятания са точни и показват вярната тенденция в етническите промени на Балканите, а нямаме причини да се съмняваме в това, то в много близко историческо бъдеще ще трябва да се подготвим за значителна етническа нестабилност на нашия полуостров, предизвикана, пак по съпоставка със събитията от предходните девет хилядолетия, от външен етнически натиск.



* * *



Втората половина на ХI в. и началото на следващия, ХII в., до създаването на българската държава, са особено наситени с чуждоземни нашествия по нашите земи. Често печенегите, чийто нападения са особено нагъсто, усядат трайно в земите и отсам Дунав, по черноморското крайбрежие, а и по-навътре в Добруджа (вж. например В. Златарски, 1934 и Л. Дончева-Петкова, 2005). Многобройният вече археологически материал също достатъчно ясно очертава земите, в които се срещат безспорни следи от усядането на многобройни печенежки маси - в днешна Североизточна България, включително в късните хоризонти на Плиска, в Средна и Северна Добруджа и от двете страни на Дунав, в Македония и по-рядко в Тракия котлите с вътрешни дръжки, които се приемат за типични за печенегите, са толкова многобройни, че чак стряскат. И не може да е другояче, летописците Йоан Скилица и Йоан Зонара твърдят, че първи се заселват отсам Дунав с позволението на цариградските власти, и след като били покръстени масово във водите на Дунав, 20 хиляди печенеги, начело с Кеген. Възложено им било да охраняват границата по Дунав.

В края на 1048 г. нови печенежки маси, начело с Тирах, притиснати от суровата зима, преминават отсам Дунав, отдавайки се на грабежи. Съдбата се показва обаче благосклонна, сред печенегите на Тирах възниква епидемия от стомашно неразположение, завършващо много често със смърт. Принуден от обстоятелствата Тирах се покръства заедно с още хиляди свои сподвижници и приема да се засели, заедно с тях, в пустите места около Средец, около Ниш и в Овче поле (по левия бряг на Вардар). В следващите десетилетия Византия води тежки войни за усмиряване на печенежките заселници.

Едновременно с печенегите, които продължават нападенията си и в по-късно време - през 1084 г. в Добруджа, например, усядали, или само участват в нападения и грабежи, също и маджари (например през 1059 г.), както и узи (през 1064 г., например, според летописеца Михаил Аталиат). С обединените сили на печенеги, маджари и кумани е нападната Източна Тракия през 1087 г., през 1090-1091 г. печенегите се съюзяват със селджукските турци за нападения срещу Цариград. Куманите, впрочем, продължават нападенията си срещу византийските земи и през ХII в., и през ХIII в., често заедно с българската войска, както е добре известно. Не спират и печенежките набези, през 1122 г., според Никита Хониат, те "като скакалци опустошавали всичко по пътя си".

Печенегите, узите, куманите, маджарите, както и увлечени с тях по-малки етноси, усядат лесно и бързо, отдадени предимно на грабежи и войни. От втората половина на ХI в. насетне на север от Стара планина етническата картина е изключително пъстра. След възстановяването на българската държава обаче българите успяват безкомпромисно да претопят всички етнически натрапници.

Изглежда възможно при идването на османските турци след средата на ХIV в. по тия земи, част от потомците на претопените печенеги, узи и кумани с по-голяма лекота да са се турцизирали, век и половина-два са много кратък срок за пълното завършване на етническите процеси. Много е възможно да се окаже, при по-внимателно вглеждане, че голямата част от днешното мюсюлманско население в Разградско, Варненско, Силистренско и Шуменско са всъщност наследници именно на същите тия печенеги, узи и кумани, заселени тук през ХI-ХIII в.

Несъмнено най-тежката заплаха за българската народност, а и за останалите балкански народи, настъпва след средата на ХIV в. с нахлуването на османските турци в Европа. Гледано в общоисторически план турското нашествия в Югоизточна Европа съвсем не е най-страшната заплаха за средновековните балкански държави, то просто идва в "неподходящо" време. Особено след средата на ХIV в. балканските държави постепенно навлизат в преходен исторически период, който трябва да отбележи завършването на Средновековието. Разпокъсани и уяазвими в своя преход, изтощени от хилядолетни битки с всякакви жадни за плячка азиатски племена и народи, Балканите не успяват да се справят с османската опасност, макар тя по сила и организираност да е значително по-слаба от предходните нахлувания на племена и народи.

Главната слабост на османската държава е недостигът на население, следователно и на войници. Поради това османското нашествие в Европа повлича и множество малки народности. Така възходът на османската империя по времето на султан Сюлейман I, и продължителните завоевания след неговата смърт, почти до края на ХVII в., някои виждат в привличането на ислямизирани туркменистански племена, на остатъци от селджуките, на юруци, в крайна сметка, като стопанско население.



* * *



Историческата тенденция до наши дни е непоклатима. Дори мощното и достатъчно продължително османското нашествие, което бе последвано, например, от четири века и половина турско робство по българските земи, не промени съществено етническата картина нито на полуострова, нито у нас. И това показва точността на историческите успоредици - османското нашествие идва само хилядолетие след заселването ни по тия земи, етносите тук са още млади и силни. Днес обаче, трябва да признаем, защитните ни сили не изглеждат достатъчни за нов значим етнически натиск, и властниците у нас трябва да са наясно с това.

Европейският запад дължи историческото си оцеляване на средновековните държави от Източна и Югоизточна Европа. Ако не беше мощта и издръжливостта на тия стожери на Европа в западните покрайнини на континента, докато там мъчително разрешаваха собствените си тежки противоречия в средата на Средните векове, османските турци щяха да строят джамии и хареми по Лоара и по Темза още през ХV в. С особено усещане за "несправедливост", балканските народи ще трябва да забравят и приноса точно на западните кръстоносни походи в отслабването и покоряването на Балканите през ХIV-ХVI в.

За да върне историческия си дълг днес, би било любезно и възпитано Европейският запад ако не да помага, то поне да престане да уврежда грубо защитните сили на балканските народи. Знам обаче, че не е в природата му и аз поне не бих се надявал.

Ще е необходимо изглежда точно ние на Балканите да впрегнем непрестанно и целенасочено всичките си сили, за да се съхраним. По нашите земи времето на националните държави, например, не е отминало. Както и никъде другаде, независимо какво ни съветват "доброжелателите". Системата от защитни механизми, създадени нарочно за този тип държави, може да бъде от съществена полза. Безпогрешното разпознаване на етническите заплахи също ще ни позволи да удължим исторически определеният ни срок за съществуване. Използването на тези и всякакви други достъпни ни средства е задължително. Въпрос на самосъхранение е.

________________

* Изчерпателност тук е невъзможно да се търси, достатъчно е да се вижда историческата посока.

 
ivanich
Пуснат на: 22 Ноември 2013, 08:28

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

ЕМИЛ ДИМИТРОВ - АВТОРА НА "НАША СТРАНА" ХИМН НА НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО!
Познавах лично Емил и имам интересни писмени спомени за него от негови приятели от най-близкото му обкръжение. Не съм ги публикувал, защото те разкриват истинският образ на доста хора, възползвали се материално от деликатността му или на него дължат певческата си кариера, но като се разболя, го забравят и изоставят.

Емил е син на факира Мити и мадам Сизи, чиято къща в кв."Лозенец" сега е собственост на илюзиониста "Астор". Емил купува къщата си в Княжево няколко години след началото на блестящата си кариера от 1958 г. В партера на къщата имаше обширен салон с пиано, пред което той композираше песните си. По широко стълбище от салона се влизаше в широката спалня на Емил. Вдясно от нея имаше стаи за гости, в една от които живееше текстописеца му Васко Андреев.

За последен път, с моя колежка посетихме Емил на 14.11.2003 г. Посрещна ни най-вярната му икономка Полина Даскалова, която ни каза "През своята кариера Емил вкара вагони с пари в държавния бюджет и помагаше на много хора, но сега е забравен и от Бога и от Царя и нямаме пари даже за лекарствата му."

Сега много хора се кичат с името на Емил и ще е добре да знаят това изказване на Поля, което тя е правила вероятно не само пред мен.



Постът е редактиран на 22.11.2013 19:25

 
ЕМИЛ
Пуснат на: 22 Ноември 2013, 17:11

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

ЕМИЛ ДИМИТРОВ Е ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК ОТ МОЕТО ДЕТСТВО.НЕ МОГА ДА КАЖА НИЩО ПОВЕЧЕ ЗА НЕГО ЩОТО НЕ СЪМ ГО ВИЖДАЛ НА ЖИВО А САМО НА ТЕЛЕВИЗИЯ.

 
ivanich
Пуснат на: 14 Декември 2013, 10:39

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

КАК СЕ ИГРАЕ НАЙ-ПОПУЛЯРНОТО НИ ПРАВО ХОРО В СЕВЕРНА И ЮЖНА БЪЛГАРИЯ?

Правото хоро е в такт 2:4 в който такт то се играе във всичките ни 7 фолклорни области: Мизия и Добруджа в Северна България, Тракия, Родопите, Странджа, Македония и Граово в Южна.

Автентичното право хоро е Дунавското хоро. То се играе единствено по мотивите и музиката на най-големият наш фолклорист Дико Илиев от Оряхово. Неговите Дунавски хора, звучат на всички национални тържества и празници и се изпълняват от духова музика. Дунавските хора на Дико Илиев са като химн и олицетворение на българщината и когато ги играем се чувстваме по-българи. Най-големият последовател на Дико Илиев е моят голям приятел Васил Първанов, основател на оркестър "Хоро" в Русе, чиито Северняшки хора звучат непрекъснато по националните медии.

Дунавското хоро в такт 2:4 се играе така: ляв крак напред-десен назад, с ляв напред 3 стъпки наляво със задържане 1 такт на третата стъпка, после с десен напред 5 стъпки надясно със задържане на 5-тата. Така имаме по 6 такта наляво и по 6 надясно.
Във всичките други фолклорни области, правото хоро също е в такт 2:4,, но се играе по по-опростена схема, при която не се правят характерните леви стъпки на дунавското хоро и се играе така: с ляв крак стъпка напред на място или даже наляво и после с десен крак напред 3 стъпки надясно със задържане на послесната. В Южна България правите хора и музикално и танцовално получиха най-голямо развитие в Тракия, защото се свирят от първокласни оркестри като "Канарите" и се пеят от невероятни народни певици като Илка Александрова и Славка Калчева.



Постът е редактиран на 14.12.2013 11:01

 
petia
Пуснат на: 14 Декември 2013, 18:39

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

Когато се коментира Емил Димитров,не мога да не се намеся.Не го познавам лично,но зная,че този човек е с главна буква...Просто ЧОВЕК.Таланта е Божи дар,но душевността,всичко,което даде от себе си,хора...,мога да направя дълбок поклон и да се радвам,че е имало и такъв ЧОВЕК.Обичам те,Емо,ти си неповторим !!!Ще слушам песните ти,докато съм жива на този свят ! Ти винаги ще живееш с песните си!!!

 
petia
Пуснат на: 14 Декември 2013, 18:43

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

Не остана време,но ще се постарая да науча Дунавско хоро.Пък ако не,защо са ми приятелите!?!

 
ivanich
Пуснат на: 26 Декември 2013, 17:14

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

НЕКА СЕ ГОРДЕЕМ С НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ!

Имаме хиляди поводи да се гордеем, че имаме най-старата държава в Европа и че ние българите сме единственото азиатско племе заселило се трайно южно от Дунава. Най-важният повод да се гордеем с нашето Отечество е, че ние сме отвоювали и опазили своята държавнаст в жестока и неравна борба с най-великите световни империи Римската, Византийската и Турската империи!

Имаме и двойно повече поводи да съжаляваме и вече е научно доказано, че ако не бяхме поробвани и жестоко асимилирани от тези империи и ако нашето късогледо правителство и цар Фердинанд не бяха обявили фатално Междусъюзническата война, сега България щеше да е една от най-големите европейски държави с територия 320 хил. кв.км. и население 60-70 мил. българи.



Постът е редактиран на 26.12.2013 20:19

 
ЕМИЛ
Пуснат на: 26 Декември 2013, 18:24

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

Във нашата история можем да се гордеем не само с това.За първи път прочетох че ние сме победили Великата Руска Армия при Тутракан,както и цяла немска армия на Генерал Макензи.Генерал Вазов при Дойран дава само 500 български жертви срещу цяла пасмана от англичани,сенегалци индокитайци и прочей.Какво нещо е да опазиш българския дух срещу такава многобройна армия –и да се сражаваш три дена докато противниковата войска бъде отблъсната.В книгата "ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ" която имам има списък на загиналите български войни от всички полкове.Включително и Михайл Каблешков.

Постът е редактиран на 26.12.2013 18:25

 
ЕМИЛ
Пуснат на: 26 Декември 2013, 20:22

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

Още за българската държава в Турция

A+
A-

Написана на : 2013-12-26 18:01:35





http://www.burgasnews.com/images/stories/AA2010/arheologia-istoria/krepost-ermenek.jpg


Във връзка с материала от 30 май в сайта www.burgasnews.com за съществуването на българска държава в Турция, читатели се свързаха с нашата редакция и помолиха за повече информация за проучването, проведено от ВМРО Бургас. Оказа се, че вече има историци, които са работили по този проблем. Поради големия интерес към темата, публикуваме част от книгата на Катерина Венедиктова за караманските българи "Българите в Мала Азия от древността до наши дни".

Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV в. то вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV в. и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI в. "Историята на Караман" ("Караман Тарихи") или "Историята на Караманската династия" е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия. "Историята на Караман" е разказ и за компактно българско население, живяло на и около Булгар Дагъ (Планината Булгар, Българската планина) в Тороските планини.

То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници от 1227 до 1517 г. Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. Имали и своя територия, държавица-Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000 м. надморска височина, между градовете Ерегли, Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.

http://www.burgasnews.com/images/stories/AA2010/arheologia-istoria/bg-durjawa-turciq1.jpg




Професорът по история на турския език и по история на Турция в Истамбулския университет Неджип Асъм има заслугата и смелостта пръв да публикува сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" (1921 г.)

"...за първата едногодишна война на българите, предвождани от Яхши хан и сина му Айдън, в близост до крепоста Маре (вер. дн. Магара) в Българската планина със сборна караманска войска на Нуреддин, баща на Караман (през 1227-1228 г. сл.Хр.); за участието на бея Айдън с 4 хиляди български войници около 1243 г. сл. Хр. в битка срещу неверниците на Гьоркес и Силифке; за участието на 4000 българи около 1273 г. на страната на караманския владетел Мехмед, при р. Чаршамба сую (между Ларенде и Коня) в сраженията между селджуските и караманските войски.

Един клон от българското племе от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243 г. сл. Хр.) живеел в района на Бейшехир в непрестъпната планина Еренколоф (вероятно това е планината Еренлер с височина 2319 м., която се намира на североизток от Бейшехир). Към края на XV и началото на XVI б. тези българи избрали за своя кралица мома на име Катерина, която разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки. Когато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Българската планина (вер. след 1487 г.), селяните от границите на Коня до границите на Бейшехир останали под власта на Катерина.

karta-karaman

Българите на Катерина и тя самата били разгромени от войската на Селим, преди похода му до Египет и Арабия (1516 г.) Особено ценни са бележките на Неджип Асъм за езика, религията и произхода на тези българи. Той отбелязва, че "може с основание да се мисли, че ортодоксите, които днес се намират по онези места (от Бейшехир до Коня) и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи."

Езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска. Това показва, че те са от балканските българи.
Изворите и изследванията сочат български преселения там поне от VIII в., ако не и от по-рано. Вярно е, че тези българи са били компактна маса, както и че в летописа са указани някои от елементите на държавност сред тези българи. Преданието за "Маненската крепост" на "Мано, български войвода на преселените много отдавна българи с хиляди във времето на българските царе" свързва крепостта Меннан с българското присъствие. Крепост с такова име се намира в околностите на Ерменак в Южен Анадол. В нея често се подслонявали караманските владетели.

Географското понятие Булгар Дагъ, Българска планина, се споменава в "Данишменднаме" във връзка със събитията от 1098 г. сл.Хр. и че по същото време е съществувало понятието българска граница (булгар хаддъ - bulgar haddi) и тази граница се е простирала в полите на Българската планина. Следователно още в края на XI век българите в Южен Анадол са били обединени на териториален принцип. Ибрахим Татарлъ, позовавайки се на стиховете на Дж. Руми, отбелязва, че българите през тази епоха (XIII в.) са били популярни в Централна, Източна и Южна Мала Азия, че българските племена са били организирани в държавност и през определен период някои малоазииски държави били задължени да плащат данък на българската държава.

karaman

Татарлъ правилно регистрира, че според "Историята на Караман" от началото на XIII до началото на XVI в. българите вземат активно участие в повечето събития в големи области на Мала Азия и част от Близкия Изток, че българските племена населявали подножията и областите на Булгардаг - наименование, обхващащо през средновековието едва ли не целия Тавърски масив; че и до днес са запазени руините на голям средновековен град по пътя между Коня и Гьоксу, в близост до град Бозкър, известен сред населението като Булгар.В Малоазииската българска държава били включени християнски славянизирани българи от Балканския полуостров, тюркоезични българи, къпчаци, кумани и др.

Татарлъ изказва предположението, че е възможно една част от българите около Булгардаг да са се преселили в Западна Мала Азия и да са поставили основите на Айдънското княжество. Друга част останали в Южна Мала Азия и са се разселили в съседната Чукурова и равнината на Коня и постепенно се асимилирали. Вероятно други продължили да съществуват като т.нар. караманлии, говорещи тюркски, а изповядващи християнска религия.

Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова (по наши хронологически уточнения ок. 1217 - 1228 г. сл. Хр.), те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях. След това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношения и извършват съвместни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век.
Някои автори са обърнали внимание в изследванията си на Българската планина, която често е арена на действия в "Историята на Караман", а и в други извори. Тороските планини са от най-важните планински вериги на Турция. Простират се в Южен и Източен Анадол по протежение на Средиземно море.

Татарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Булгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. То се отнася едва ли не за целия Тавърски планински масив. Някои учени са обръщали внимание в изследванията си и на Българския рудник (Bulgar madeni), който се намира в Българската планина. За Българския рудник (Bulgar madeni) или за рудника в Българската планина (Bulgar dagi madeni) е отбелязано, че е "прочут оловно-сребърен рудник на северния склон на Булгар дагъ, южно от големия път на кервани от Коня Ереклиси до прохода Кюлек, югоизточно от Ули къшла". Бил разработван с прекъсване от 1825 г. до Първата световна война. Още в средните векове Ибн Фазл аллах говори за сребърен рудник в околностите на [славянската крепиост Лулуа] и това е същият Булгар мадени.

bulgar-dagu

Турският учен проф. д-р Зеки Веледи Тоган споменава за придвижвания от Северен Кавказ към Анадола на племена, свързани с прабългарите, през време далеч преди новата ера. Той излага следните интересни мисли:
"Когато скитите идват към Източна Европа, те подгонват киммерийците, kоито живеят в Северен Кавказ, към южната част на Кавказ и към Мала Азия. Гръцкият автор Прокопий показва тези киммерийци като прадеди на по-сетнешните българи. Подобно на това и иранско-хазарското предание говори за кимарийците като прадеди (деди) на българите...

M.И. Артаманов отбелязва: "От древноизточните извори е известно, че кимерийците са се появили в Мала Азия в 20-те години на VIII в.пр.Хр." В такъв случай може би ние би следвало да отнесем тази първа поява на прадеди на по-сетнешните българи в Анадола около това време.

Неведнъж потомци на българските владетели са играли важна роля в Анадола. За 1045 г. арменски източници разказват, че Арон Булгар, син на Българския цар Иван Владислав, бил един от първите управители на бившата столица на Армения - Ани. През 1048 г. една от трите византийски армии, които се сражават против тюрките селджуци, била командвана от Арон, син на българин, който владеел Васпураканския край.

И извори за XII в. регистрират славянско и българско присъствие в Мала Азия. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските страни Сувар, Булгар и Анкара..." (цитат по Татарлъ). В османските регистри Анкара е посочена като едно от местата, в което летуват и зимуват български джемаати - юруци.


Ето как плагиатстват от американските сериалии ,сюжети,така окрадоха и нас  и ни изклаха и.т .н.но въпреки,че са по млада държаваТурция е по напред не само от нас! Защо ли? Ами-дисциплина,труд и морал,съзнание, духовни ценности. Семейстното е на почит при тях, а ние българките и другите сме за гавра,защото нашите мъже нямат парите ли или просто СМЕ СИ ПРОСТИ И ЗАГУБЕНИ! ?!!



 
ivanich
Пуснат на: 3 Февруари 2014, 22:05

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

БАТАШКОТО КЛАНЕ ОТРИЧАНО В ДИСЕРТАЦИЯТА НА РОДООТСТЪПНИЧКАТА МАРТИНА БАЛЕВА!

Слушах изказване на Балева, че видите ли, липсвали независими източници за баташкото клане и че според нея цялата трагедия в Батак била представена единствено по спомените на оцелелите след Априлското въстание българи.Това е най-голямата лъжа на Балева, защото европейското обществено мнение не се формира по спомени на българи, а от най-известните топ кореспонденти на Великите сили и най-вече от кореспондента на Франция, американеца Макгахан, най-задълбоченият изследоветел на турските зверства в България през Априлското въстание от 1876 г.

През 1876 г. Макгахан получава журналистическа задача от в-к „Дейли Нюз“ във Великобритания и от руския в-к „Голос“ да разследва зверствата на турския аскер срещу българите, надигнали се на неравна освободителна борба срещу турския поробител.Скоро след въстанието, от 28-ми юли до началото на август 1876 г., Макгахан посещава Пловдив,Пещера и Батак, запознава се подробно с обстановката там и изпраща до своя вестник следната ужасяваща кореспонденция:

„Ние огледахме църквата в Батак, почерняла от изгорялата дървения, но тя не беше разрушена и особено пострадала. Сградата бе с нисък покрив, поддържан от тежки сводове, които, бяха с тавани, колкото висок човек да стои изправен. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели тела, натрупани до половината, които ттела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази църква на страшната напаст. Обиколихме селото и видяхме същото нещо над сто пъти вповече. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани, след като се скрили. Установих изобилно свидетелство, за което са останалите там кости. Навсякъде - ужас след ужас.“

Макгахан съобщава, че турския аскер насила вкарва някои от селяните в църквата, която след това e запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са ценностите им. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население на Батак, оцеляват само две хиляди. Репортажа на Макгахан се отпечатва във вестник „Дейли Нюз“ и в други вестници. Те предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Това е началото. И други като Макгахан убеждават Великите сили, че там на Балканите под турския ятаган, погива един европейски народ.

Затова в центъра на София имаме улица на името на Макгахан, като личност с големи приноси, за по-малко от година след Баташкото клане, да се обяви Руско-турската освободителна война.



Постът е редактиран на 04.02.2014 01:13

 
ЕМИЛ
Пуснат на: 3 Февруари 2014, 22:22

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

всъщност за Мартина Балева зная съвсем малко.Нейните дисертации са финансирани от Турция и Сорос и даже Ердоган.Наскоро попаднах на статия в която пише че взема по 2000 лева за всяка такава публикация.Относно клането над българския народ има статия в блога ми.Мартина Балева за мен е родоотстъпник и ще се радвам да и отнемат всички научни звания който е получила.В България тя не може да се върне щото знае какво я чака.

 
ivanich
Пуснат на: 3 Февруари 2014, 22:47

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

Българските историци разобличават непрекъснато Мартина Балева, но както се казва, много е спорно кое е по-силно - истината или лъжата за Батак.

Проблема с Балева не е тъй лесен, защото тя не е защитила дисертация в България. Неин научен ръководител е българомразеца проф. Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет. Отначало те нахално твърдяха, че американския журналист Макгахан е преувеличавал числото на жертвите в Батак. Сега пък оставиха на мира Макгахан и говорят, че истината за Батак наложена в българската историография била изкривена, защото тя се базирала единствено на недостоверните спомени на оцелелите българи след Априлското въстание.

Веднъж говори едно, после друго и тази млада жена за съжаление така се е опитлала в лъжите си за Батак, че вече сама си им вярва.



Постът е редактиран на 03.02.2014 22:54

 
ivanich
Пуснат на: 19 Февруари 2014, 16:30

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

СЛАВА НА СТРАТЕГА НА НАШЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ - АПОСТОЛА ВАСИЛ ЛЕВСКИ!

След Възраждането и до наши дни няма по-тачен, по-обичан и по-заслужил българин от Дякона Васил Левски. През 1872 г. той е избран за член на БРЦК в Букурещ и именно в това му качество, на Левски е възложено да реализира новата стратегия на БРЦК – изоставянето на четническата тактика и подготовка на българите за всеобщо въстание. С тази си задача той се справя блестящо.
Нямаме друг български деец като Апостола, с подобно държавническо мислене, с такава любов и отговорност към съдбата на Отечеството и на българската нация!


Постът е редактиран на 19.02.2014 19:32

 
georgi
Пуснат на: 19 Февруари 2014, 19:54

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

ДЕЛОТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ НЯМА ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕНО!

 
ЕМИЛ
Пуснат на: 19 Февруари 2014, 20:20

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

делото на васил левски е свято и ако ги нямаше той и всичките ни герой загинали за БЪЛГАРИЯ нямаше да сме живи.

 
ivanich
Пуснат на: 22 Февруари 2014, 19:56

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се

МЛАДИЯТ 22 ГОДИШЕН КНЯЗ НА БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР ФОН БАТЕНБЕРГ Е ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ НА НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО!

Под скиптъра на княз Александър е обявен най-успешният ход на българската политика и българската дипломация - Съединението на Княжество България с Източна Румелия и спечелването на Сръбско-бългалската война през 1885 г.

Батенберг е роден през 1857 г. в гр. Верона Италия. Той е племенник и любимец на царя Освободител Александър ІІ. 20 годишен той участва като офицер в Освободителната война в предния отряд на ген. Гурко. 22 годишен е при избирането му за наш княз от Великото нарадно събрание на 17.04.1879 г. и на 28 години при коварното нападение на България от сърбите след Съединението. Той е бил на позицията при Сливница, което силно е мотивирало младата българска войска, която само за 2 дни разбива сърбите и ги преследва до Ниш.



През 1895-1897 г. признателна България въздига величествен Мавзолей на княз Александър, намиращ се срещу Университета в София.




Постът е редактиран на 23.02.2014 13:30

 
Росен
Пуснат на: 3 Март 2014, 15:14

Отг: Нашето Отечество са Мизия, Тракия, Добруджа и Македония!
Цитирай Присъедини се



ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Европа – млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета
Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.
Ивайло БАЛАБАНОВ

 
Страница 4 от 4
 91-108 от 108  |   |<<  <<  1  2  3  4 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg