Група
Да четем книги
Да четем книги
Група за четене на хубави книги
Категория :
Книги
Създадена на :
15 Юли 2010
Тип : Модерирана
Членове : 462
Собственик : Елена-Зорница
Тема : Стихове - душа душа докосна
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 1 от 7
 1-30 от 207  |   1  2  3  4  5  6  7  >>  >>| 
Пуснат на: 15 Юли 2010, 20:40

Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

http://www.playcast.ru/view/864254/788c88ca084b9064bfaedaffdfe7cb8207598886pl

Панчатантра


Навсякъде човекът низък
е неспособен и вреди.
Черница мишката прегризва
неспособна да я посади.
В умния скромността,
само глупака се гордее.
За всеки е добър деня
само кукумявката слепее.
Умът над скромността цари.
глупакът е сдуша сурова.
Кой болния ще изцери,
щом всичко смята за отрова!
***

Три неща се случват по веднъж:
царят се възкачва на престола,
девственицата се среща с мъж,
а мъдрецът – с ореола.
***

Красавец често ще откриеш,
ще го съзреш на всеки друм,
но много рядко ще съгледаш
човек, прославил се със ум.
***

Никой нищичко не върши,
воден само от любов,
без боязън, без съблазън
или пък без повод нов.
Гдето забележиш грижа
от приятел изведнъж,
бдителен бъди, че нещо
ти замисля този мъж.

***
За болестта е нужен лекар,
съветник - за раздора.
За всяко нещо в този свят
си има хора.

***
Нощ безлунна, мрачно време,
глуха градска тишина,
мъж изчезнал като бреме -
радват блудната жена.
Мъж добър, легло прекрасно,
дом , направен с вещина,
колкото трева не струват
за развратната жена.
Ни мълвата, ни децата
нито плашене с юмрук-
могат да възпрат жената
вече влюбена във друг.

***

Не се предоверявай на жените,
не се вози на тяхната кола.
Играят си с мъж влюбен до ушите-
жените – като с гарван без крила.
Мед тече от женската уста,
а гръдта и скрила е отрова-
затова отпивай сладостта,
с ръка за удар нов готова.
И лъвът, покрит със слава,
несменяем старшен цар;
слонът, който не познава
ни слуга ни господар,
и героят, който ниско
не е падал пред света
щом е до жената близко,
губи мигом смелостта.

***

От здравето по-скъпо няма,
по-страшен враг от болестта,
по-силно от любов на майка,
по-непосилно от глада.

***
Тоз, който ти е зло направил,
не му вреди.Ще дойде ден:
над бряг като дърво изгнило
ще го съгледаш повален.

 
Пуснат на: 15 Юли 2010, 21:57

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се


Душа назаем
Атанас Цанков

Колко дълго мълчах, примирен и окаян,
от притворство и страх или просто отчаян!
Аз вървях като сляп, аз живях на земята
за единия хляб, за едната заплата.

Колко късно, уви, се досеща човека,
че със него върви и душата му лека.
Че със него и тя ту се радва, ту страда,
че от всички неща земен дял й се пада.

Че по краткия път всеки нерв, всяка вена
някой ден ще умрат, тя ще бъде спасена!
И свободна от плен, ще ме търси навярно,
но, обречен на тлен, аз ще липсвам коварно.

А във бъдните дни тя едничка обаче
ще изкупва вини, ще се вайка и плаче
за живота ми – цял в пустотата огромна.
Че все пак съм живял само тя ще си спомня.

Под гранита студен, под пръстта, под тревата
ще се връща при мен на задушница свята.
Ще се плисне вино и тамян ще ухае.
В този миг тя дано вместо мен се покае...

Моя страдна душа, взета сякаш назаем,
със едно се теша, че не ще се познаем.
За какво съм ти аз, тъй греховно безбожен?

Ти си честният глас на света невъзможен,
моя луда мечта и любов, и прозрение,
надживяла смъртта и спасена от тление.

Ти едничка разбра, моя спътнице слаба –
от зора до зора, че се боря за хляба.
Че в позора нечут в който грозно живея,
аз се правя на луд, за да не полудея! .

 
Пуснат на: 15 Юли 2010, 22:06

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Франсоа Вийон

"Край извора от жажда ще загина;
До огъня треперя вкочанен;
В родината си сякаш съм в чужбина;
Съвсем съм гол и царски пременен;
Усмихнат плача, чакам без отрада;
Могъщ и слаб в един и същи час;
От радостта не чувствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада;
Щади ме този, който ме напада;
Лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.

Сбрах, Господи, от знания грамада,
а сред невежество духът ми страда;
Пристрастен искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз."

 
Пуснат на: 15 Юли 2010, 22:06

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

С тези парчета как да живея

С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
Резенче ябълка (вярно – обелена),
триъгълник торта
(а свещите – духнати вчера).
Капка любов.
Хапка омраза…
Разкъсана облачност.
Луната е в някаква фаза.
Целувка на спирката
(“Хайде – обаждай се…”)
Утре ли? Веднага ли?
Дробна черта. Запетая.
Част от цялото.
Аз не зная
как да живея така – със парчетата?
Изпарява се капката в жегата.
Задавя ме хапката – голяма е.
Ако отхапя – какво ще остане, а?
Не ми трябва резенче – искам дървото.
И цяла –със свещите! – торта.
И цяла луна.
Единица – вселена.
И всичко – сега.
И – никакво вчера.
С тези парчета
как да живея?
Не зная. Не умея.
С тези парчета
ти как живееш?
Не зная.
Умееш.

Анна Колчакова

 
Уsmiwчiца
Пуснат на: 15 Юли 2010, 22:14

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Настроение


Препъна се във облака небето

и падна като купола на храм.

Извика нещо с писък самолетен.

А после аз видях, сърдит и ням,



как нощен дъжд приведен подковава

на облака изрязания ръб.

И синя радост в мене разклонява

короната си, мощна като дъб,



защото като палава минута,

внезапно грабната от дълъг ден,

живея аз от никого нечута,

а цялото небе живее в мен.
Петя Дубарова bloom bloom bloom bloom

 
kadife
kadife kadife
Пуснат на: 16 Юли 2010, 07:50

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се


СПОМЕН ЗА МАТРИАРХАТА

В матриархата е било рахат.
Мъжете бяхме много рахатлии.
Започвахме с ракийца на обяд.
Довършвахме се вечер с три ракии.
Преди да легнем, хапвахме добре -
бут от бизон, филе еленско с гъби.
И не жени - царици до царе! -
не питаха: - Изми ли свойте зъби?
С какво? Тогава нямаше „Сигнал".
И „Бленд-а-мед" я нямаше тогава.
В Канал едно течеше рядка кал.
Кал - да! Но не и в нашата държава.
Жените бяха някак по-добри -
от ден до пладне пееха - а сутрин
не казваха: - Стани, върви прави пари! -
а правеха ни луди с Камасутри.
Парите бяха после - и до гроб.
Навярно ще се чудя за какво са.
Аз и до днес си нямам заден джоб.
И портмоне на пазвата не нося.
Те раждаха, че раждаха деца -
и наспори ни Господ вече много.
Из пещерите грееха слънца.
В очите ни лумтеше вечен огън.
Какъв живот - летеж из светлини!
Тогава беше свят - добра направа.
Жените - ех, прекрасните Жени -
защо не почнат пак да управляват?

ВАЛЕРИ СТАНКОВ

http://www.stihovebg.com/authors_info/author/Kapitan_Nemo/

http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=Kapitan-Nemo

 
Пуснат на: 16 Юли 2010, 08:43

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

http://www.youtube.com/watch#!v=OPBYLDqUwQk&feature=related

ВРЕМЕ

Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.

 
Яна
Пуснат на: 16 Юли 2010, 09:13

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

ОБЯСНЕНИЕ


От лъжите се изприщвам
и ставам морава.
Не ме лъжете за нищо -
сакат и кьорав
Ви приемам - какъвто сте,
сте ми влезли в сърцето.
Моля Ви, не предъвквайте
думи, назаем взети.
Чела съм ги. Понякога
даже сама ги измислях.
Не казвайте, че сте чакали
само мен. Не е истина.
Не казвайте, че съм хубава
и от бога белязана.
Не казвайте, че сте влюбен
и разни.
Просто постойте.
Никога
няма да Ви докосна.

С поглед ще Ви обичам -
страшно и просто.





© Калина Ковачева

 
Елена-Зорница
Пуснат на: 24 Юли 2010, 09:05

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Живей приятелю

Един стих събрал в себе си толкова много и толкова малко едновременно. Казал много с малко думи...

Понякога нещата се случват без да ги искаме...
Винаги в трудни моменти в съзнанието ми изниква този стих, който искам да споделя с теб, защото ми е помагал не веднъж. И не веднъж ми е давал силата да се изправя след като съм паднала...




Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин


 
КРИСТИНА
Пуснат на: 24 Юли 2010, 09:18

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

...въздържах се....въздържах се да влеза тук - и не издържах teethзащото знам, че влеза ли, вече няма да мога да излеза!!

Отдавна никой
автор: meiia


Отдавна никой не ме е прегръщал.
Слизам надолу, надолу, надолу...
Не е карнавал, не е преобръщане,
нито любов е. Унизено и голо е.
Нито е денем, ни живот, нито нощем.
Всеки сезон за любов е зад мене.
Някой навярно ме е обичал още,
когато съм тръгвалa, след измените.
А друг припряно ми стягал багажа -
с повече тежест се потъва по-лесно.
Жест на загриженост - да те накажат.
От любов съм логическo неизвестно.
И слизам надолу, горчи до забрава.
Всичките грешки са ми още праведни.
Знам го, защото съм жива и здрава,
a не искам да съм устойчива бедност.
Всичките мои неслучени същности
ме посрещат в райската преизподня.
Не им обръщам внимание, всъщност,
но си вземат живот от моя, бездомния.
Всичките мои забравени празници
са ми разпнали пищни бели трапези.
Толкова пищни, че даже ме дразнят
с нямото "Трябва да бъдеш любезна!"
С крясъка рязък "Бъди благодарна!
Може да бъде стократно по - лошо,
в тебе да кацат глутница гарвани
гладни, студени и рошави, рошави!
Може да бъде по закон, безобично,
когато най-малко очакваш присъда."
Уж е любов, но e от нея различно.
И нямам причини да искам да бъда,
дори и някой да ме беше прегърнал...
Но вече е късно да вярвам, не мога!
В прошка ненужна са ме превърнали,
а всяка прошка е неказано "сбогом".
И ме връхлита болката в пустотата -
покой без желания, вери, надежди.
Само крачка и сякаш минавам оттатък.
А сетната ласка? Ангели ме отвеждат.


 
geri
Пуснат на: 24 Юли 2010, 09:32

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Да можеше човекът да забравя...


Да можеше човекът да забравя...



Тъй както пръските на извора

не помнят,

окъпани от слънце и невинност,

че са били частици от градушки

и са беснели в гибелни порои...



И както зърното в земята

няма спомен

за лятото, търкулнато в нивята,

за разлюлените коси на житото,

за блесналото острие на сърпа...



Но ние помним —

помним всяка рана

и всяко зло предателство по пътя,

и думите, изстрелвани от упор

в душите ни,

и всяка малка смърт...



Тъй паметта ни прави несвободни...

Весела Димова


 
Яна
Пуснат на: 24 Юли 2010, 10:56

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Сърце


Дамян Дамянов


Да беше камък, щеше да се пръснеш -
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: "Не! Мъртвец не съм!"...

... Но ти търпиш, защото си сърце!...




Постът е редактиран на 24.07.2010 10:57

 
Пуснат на: 24 Юли 2010, 11:05

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се


В нашето време на трезвост

и на разумни неща

стана съвсем неуместно

да повървиш във нощта



покрай морето издраскано,

жълто от лунния лък,

да разговаряш със пясъка

и да подскачаш във кръг.



Дългият шлифер, баретката,

ласките в тъмния вход

вече не влизат във сметката

в хода на твоя живот.



В нещо дали не си сбъркал?

Стана ли нещо със теб.

Вече не вярваш във щъркел,

но и не вярваш човек.



А по средата на лодката

мачтата гола стърчи.

Ето, на пясъка охлювче

мъртво и празно мълчи.



Минали делници, где ви е

старият празничен зов?

Стана почти ежедневие

къщната наша любов.



Бръснарското ножче, жилетката,

шпионката в новия вход -

всичко туй влиза във сметката,

в хода на твоя живот.



Може ни нещо сме сбъркали

в нашия възрастен век.

Продава се вяра във щъркели!

Търси се вяра в човек!





1966 - Н.Йорданов

 
Gabriela
Пуснат на: 24 Юли 2010, 13:32

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Житейски дребни грижи са всичко похабили -

размислиш ли, неволно сърцето те боли;

а блянове такива... С кого ли, боже мили,

с кого душевни мъки човек да сподели?



Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада

и дреме полусънен в желана самота;

търпи ли се оная убийствена досада от

хорската пазарна и жалка суета?


Пейо Яворов

 
Елена-Зорница
Пуснат на: 24 Юли 2010, 18:48

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Мила Криси,радвам се,че се включи в нашата група.Излей душата си ,ще видиш,че ще се почувстваш много добре.Съдя по себе си ...

 
КРИСТИНА
Пуснат на: 24 Юли 2010, 18:54

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Благодаря, Ели!

Елена-Зорница Петрова:
Мила Криси,радвам се,че се включи в нашата група.Излей душата си ,ще видиш,че ще се почувстваш много добре.Съдя по себе си ...

 
Пуснат на: 24 Юли 2010, 19:46

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Яворов ми е слабост...има страхотни стихове ok ok ok


Gabriela Ivanova:
Житейски дребни грижи са всичко похабили - размислиш ли, неволно сърцето те боли; а блянове такива... С кого ли, боже мили, с кого душевни мъки човек да сподели? Орел затворен в клетка, тревожен дух отпада и дреме полусънен в желана самота; търпи ли се оная убийствена досада от хорската пазарна и жалка суета? Пейо Яворов

 
geri
Пуснат на: 24 Юли 2010, 20:27

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Откровение


Натежал е на дните простора,

накипял от безпътни мъгли...

И сърцето, преляло от горест,

ме боли, ме боли, ме боли...



Кой ще чуе? Защо да говоря?

За вас чужда е мойта тъга...

Но ще чакам врата да отворят...

Докога... Докога... Докога?...



Като друмник бездомен в умора

спирам тук, път изходил голям...

Отворете ми, милички хора!

Аз съм сам!... Аз съм сам!... Аз съм сам!



Нямам нищичко. Само неволя!

Но аз няма да ви огорча...

Кротко в ъгъла седнал на стола

ще мълча... ще мълча, ще мълча!



Всеки път има край и начало,

дъжд заплиска ли - ще превали.

А сърцето, от мъка преляло,

няма никога да отболи...

Пеньо Пенев

 
Елена-Зорница
Пуснат на: 24 Юли 2010, 21:41

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Цяла вечност

"Не вярваше във мен, а аз във теб
ковях изкусно своя пунктуация -
мастилена... за твоето сърце,
което заслужава ампутация.”







И бавно ще си тръгне любовта,
след думи, изкълвани изпод пръстите.
Свободна като блудница – умря,
безкрайно репетирайки възкръсване.
След време ще се учим да летим
със кривите криле към свободата си,
а споменът - облизвайки с език
душите ни - ще хълца от преяждане.
И ние послеписно ще заспим –
два профила, мечтаещи прегръщане.
Сълзите ни ще станат на море
по устните, целувани до втръсване.
Небето ще проплаче като гайда.
Лъжите ще запеят като Истини.
Светът ще се прегърби, а дъждът...
ще плаче пак самотен по комините.
Мигът ни ще избяга... като миг.
(Достатъчно обичахме... да мразим.)
Аз бързо ще си тръгна... Ти – напук.
Пред нас е цяла вечност – да забравим.


Nezabravima

 
Пуснат на: 28 Юли 2010, 17:13

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Това е много известното стх.на Р.Киплинг
Мълчание



Има мълчание от велика ненавист
и мълчание от велика любов
И мълчание на дълбок душевен покой ,
И мълчанието на приятелството
преродило се в дълбока ненавист...

Има мълчание на невинно наказаните,
И мълчанието на умиращия,
ръката на когото внезапно стиска твоята..

Има мълчание между сина и бащата,
когато той не може да му обясни своя живот
макар,че неумението му да обяснява
е неговата трагедия

Има мълчание,когато мъжът и жената
няма какво да си кажат един на друг...
Има мълчание на загиналите в устрем
и плътното мълчание,което обгръща
сломените нации и победените Вождове...

А ето мълчанието на Линколн,
мислещ за своите млади години,
минали в разбити надежди...
И мълчанието на Наполеон след Ватерлоо...

 
Пуснат на: 31 Юли 2010, 05:29

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

СОНЕТ ЗА ЖИВОТА

След първата любов остава болката.
След втората - неизживяна младост.
След третата - това любов ли е?
Четвъртата е пищна като залез.

След първия приятел - вик и спазъм.
След втория - езикът е по-точен.
След третия приятел - виц, сарказъм,
четвъртият е реплика... и точка.

След първата ни вяра - просто нищо.
След втората - и нищото е нещо.
След третата сме вече на равнище,
четвъртата е празнично усещане.

След първата ни смърт - военна музика.
След втората - врата, ритник и пътни.
След третата сме малко нещо гузни,
от явното предимство на безсмъртните.

От първия живот не се оплакваме.
Вторият е малко нанагоре.
Третият е мъчното очакване
в четвъртия да бъдем хора.

Във първата война си новобранец.
Във втората - герой, или предател.
Третата война е просто рана.
Останалото е признателност.

Но винаги така е на война -
ще избереш едно от двете -
да те убива вечната вина,
или да възкръснеш в цвете.

Александър БУРМОВ

 
Rosa
Rosa Rosna
Пуснат на: 25 Август 2010, 18:52

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

ЕФИР И АНГЕЛИ
Обичах те, преди да зная
и името ти, и лицето -
така с безформен пламък, с глас в сърцето
нахлуват ангелите от безкрая,
ала се срещнахме и ето -
прекрасно нищо взора ми омая.
Сама родила любовта,
душата търси тяло да се влее,
а наследила таз черта,
и любовта за свое тяло крее.
Откакто те видях тя все е
около теб, защото
приема формата и естеството
на тялото ти, устните, челото.

Копнежът търси своя кил
от плът, за да добие тяга,
но пък от толкоз прелест потопил
бих лодката на любовта веднага, че всеки кичур, косъм ми е мил,
по-мил от дъх, тук разум се налага, защото нито в нищо, нито
в разпръснат блясък любовта живее, а като ангел чист - чиито
криле са от ефир, а той пък не е
по-малко чист - тя ще се влее
у теб. Аз ще кръжа
във сферата ти, без да натежа.
Жената е ефир, криле - мъжа.

Джон Дън

Превод от английски Кристин Димитрова

 
Уsmiwчiца
Пуснат на: 25 Август 2010, 21:03

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се


Шепот бял

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?


Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?


Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?


А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
"Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."

август 2002г.

Николаи Спасов

 
geri
Пуснат на: 25 Август 2010, 21:22

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

МЪСТ И ПРОШКА



Рада Панчовска





Душата ми е бодра, гола, беззащитна
като дете в корито.
Малина Томова





И красиво да се каже, си боли. Не, повече боли.
Истината има този недостатък, че е възмутителна.



Не я обичат. Хората. И Бог не я обича,
щом вярата поставил е помежду себе си и нас.
Той знае, че не може всичко да ни се прощава,
направим ли го.
Знае, който не поиска прошка
и после няма да се усъмни. Но вечно правите...



О, по-добре да бяхме се научили как трябва
да не постъпваме, наместо как да премълчим.

 
geri
Пуснат на: 25 Август 2010, 21:27

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

За мъничко любов

За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.
бих крачил сякош по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.

Ярослав Връхлицки

 
Rosa
Rosa Rosna
Пуснат на: 26 Август 2010, 13:56

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

ОТГОВОР

- Защо ме обичаш?
- Попитай реката
защо към морето тече,
защо във морето се влива?
Реката попитай!
- Защо ме обичаш?
- Попитай вълната
защо се стреми към брега,
защо във брега се разбива?
Вълната попитай!
- Защо ме обичаш?
- Попитай луната
защо край земята кръжи,
защо не дели се от нея?
Луната попитай!

Добри Жотев

 
ТВОЕТО
ТВОЕТО моряче
Пуснат на: 22 Октомври 2010, 12:08

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Да обидиш някого е лесно - опитай се да му благодариш. Да намрaзиш някого е лесно - опитай се да му простиш. Избираш сам усмивка или сълзи, и сам решаваш омраза или любов. И детските мечти дали да смачкаш или да ги превърнеш в своя цел. Не друг, а ти го правиш този избор, не друг, а ти избираш своя свят. Паднал си бил - ами изправи се! От грешките си се учи, но не превръщай ги в спирачки, уроци са те най-добри. Проблем си имал ...- всички имат, но малко хора по света , успяват думата проблем с желание да заменят. Обичай, смей се, извиси се над всички дребни същества. Бъди от хората, които знаят че смисъла е в Любовта!

 
ТВОЕТО
ТВОЕТО моряче
Пуснат на: 22 Октомври 2010, 12:12

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш, недей си взема сбогом с мен - отплувай, без да се сбогуваш. Върви, обичана жена, понесена во век в сърцето. Луната пак ще е луна и пак ще е небе, небето. В любов недей ми се кълна! Защо е нужно да се лъжем? Ти нямаш никаква вина, в това, че ще остана тъжен. Еднъж ли горест съм познал? Еднъж ли съм се огорчавал! При мене, който не е спрял не ме е само той ранявал. Ти моята любов прости! Сърцето ти не ми е длъжно... Какво е скръб, не знаеш ти, не знаеш ти какво е тъжно... За сбогом няколко слова да каже всяка друга може. Но ти не би могла това, ти кръст не можеш лесно сложи. Ах, ти си толкова добра!... И в свойта нова безнадеждност без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност... Затуй когато някой ден си тръгнеш и не затъгуваш, недей си взема сбогом с мен, иди си, без да се сбогуваш Пеньо Пенев

 
Rosa
Rosa Rosna
Пуснат на: 22 Октомври 2010, 12:24

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се

Искам

Искам да те докосвам.
С ръце, с мисли да те докосвам.
Цветна като златна есен и узрели гроздове.

Искам да те докосвам.
С ласки, с погледи да те докосвам.
Чиста като бяла зима и планински сняг.

Искам да те докосвам.
С тяло, с думи да те докосвам.
Страстна като млада пролет и дива мащерка.

Искам да те докосвам.
С устни, с мечти да те докосвам.
Прекрасна като мечтано лято и морски бриз.

Да те докосвам.

papadok

 
Mila
Пуснат на: 22 Октомври 2010, 13:15

Отг: Стихове - душа душа докосна
Цитирай Присъедини се


КОПНЕЖ

Не закриляна да съм,а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб,на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.


БЛАГА ДИМИТРОВА

 
Страница 1 от 7
 1-30 от 207  |   1  2  3  4  5  6  7  >>  >>| 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg