Група
Dia-devi.com
Dia-devi.com
686
Категория :
Други
Създадена на :
22 Април 2010
Тип : Модерирана
Членове : 35
Собственик : ДиА
Тема : Ангели-хранители и демони-вредители
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 4 от 6
 91-120 от 163  |   |<<  <<  1  2  3  4  5  6  >>  >>| 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:07

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

(За справка вижте посочената литература. Подробна информация се съдържа, например в “Старогръцки легенди и митове “от Н. А. КУН, превод на Н.Мънков и доцент д-р А.Г. Бокшанин - стр. 28. Авторът цитира древни текстове от (Теогония на Хезиод, “Превращения -15 книги, “Метаморфози”, “Балади-послания” на Овидий, Описание на Елада от Павзаний, Сравнителни животописи на Плутарх, “Работа и дни и теогония” на Хезиод, “Драми” на Есхил и “Драми” на Софокъл). Там на много места се споменава:
- “Царството на неумолимия Хадес е изпълнено с мрак и ужас. Там броди в тъмата, ужасният призрак “Емпуза”, с магарешки крака, огнено червени, и светещи в тъмното очи и навита на пръстени опашка. Той, след като подмами в нощната тъмнина с хитрост и лукавство наивните хора и ги отведе на някое усамотено място, изпива всичката им кръв и лакомо изяжда техните, още треперещи тела…..”). В древно-индийската митология е изобразен, като царя на змиите “Такшака”, който впоследствие, дълбоко под земята бил закован с прочутата неръждясваща “Желязна колона” в Дели 3 .
Тези “неземни хищници”, са изобразени, най-детайлно в християнските писания. Има ги в келтските митове, в индуската, японската и китайската митология, и т.н. По-късно в епохата на Средновековието, са известни като сатанински изчадия – “демони”, “дяволи”, “таласъми”, “върколаци”, “тролове”, “салтири”, “сайтиири”, “салтиери”, “салтиели”, “мордохайци-мардуци”, “мердинци”, “мерлинци”, “лефити”, “лефиатани”, “левитани”, “караконджули”, “вампири”, “серфади”, ”серфадими” и т.н.. Тези сатанински изчадия се идентифицират като “светещи в тъмното” - “илюминати-лефити”- полузмии. Известно е, че неземните хищни биологични видове – “емпузите” имат изключително добре развити “мимикриционни” качества!
Те имат склонност да се прикриват и да се смесват по всички възможни биологически, генетични и “геномни” способи с човешката популация. Те са виновни за човешките несгоди. Причина са за всички големи и световни войни, водени през изминалите 5 000 години!
Конкретно, са виновни и за пропадането на нашата България. Те ни въвличат – по времето на цар Иван Александър - владетел на българската средновековна държава в братоубийствена война с нашите средновековни потомци - тюрките. Тяхна е вината за петстотингодишното робство на българите. Виновни са за неистовите жестокости по времето на Великата френска революция. Носят основната вина за масовите кланета и братоубийствени войни в Русия, в Украйна и за човешките страдания в Сибир. Те организират преврата на Оливер Кромуел в Стара Англия и са отговорни за избиването на милиони индианци в Северна и Южна Америка. Те действат задкулисно, лукаво, подло, прикрито. Умеят изключително успешно да създават сплетни и интриги и да настройват хората един срещу друг в братоубийствени свади. Виновни са за Първата и Втората световна война в новото време. На тяхната съвест тежат страданията, мъките и смъртта на стотици милиони човешки същества. В днешно време, отново се наблюдават в някои части на света, например, в Пуерто-Рико, района на Пуерто Аресибо и Лагуна Картахена) и се засичат така наречените дребни демони “чупакабрас”, имащи червени - “огнени очи”. Известно е, че те не са “емпузи”. “Чупакабрас” са така да се каже техни “домашни любимци”, като нашите котенца и кученца например 50.
В тази книга са описани знанията и тайните технологични възможности, а също така и силите на древните люде, които сътворили “НОЕВИТЕ КОВЧЕЗИ”. Тези разумни представители на човешката раса спасили човечеството с помощта на Слънчевата енергия.
Сега, знаещите и можещи хора са готови да построят отново слънчевия “Ноев ковчег“, като преустроят икономиката ни според законите на СЛЪНЧЕВО – ВЪГЛЕВОДОРОДНАТА ЕНЕРГЕТИКА.
Уведомяваме любознателните си читатели, че съществува група от български учени и военни специалисти, насочили своите усилия към усвояване на слънчевата енергия за удовлетворяване на човешките потребности. Те са обединени в сдружение. То включва и Фондация ”Слънчева енергетика”, “БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ”, СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “Климент Охридски” и ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ. Тази група участваше в състава на научните отдели на българския военно-промишлен комплекс - ВПК) в дейностите на специалните институти към Българската Военна академия и Българското Министерство на отбраната (М.О.).
Тогава съществуваше системата на българския военно-промишлен комплекс. В неговата основа бяха над 300 завода и крупни предприятия - обединени в консорциумите - “МЕТАЛХИМ - Холдинг -АД”, “ЕЛЕКТРОН-ПРОГРЕС-АД” и “ТЕРЕМ-АД”.
Преди повече от 30 години в Р. България, съгласно изискванията на “Варшавския договор” в който бяхме членки заедно със СССР, се разработваха специални изделия с отбранително предназначение. В нашите научно-изследователски военни институти и военни заводи до 1997 - 1998 г. се разработваха и произвеждаха специални секретни оптични компоненти. Тези изделия бяха част от основата на индустриалното направление - ”планарна фреснелова оптика”. Тяхното приложение е изключително широко. Използват се както във военното дело, така и в цивилния живот за усвояване на изобилната слънчева радиация, като основа на СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГЕТИКА ЗА ХОРАТА НА 21 ВЕК!
В България се произвеждаше специална военна оптика и елементи за летящите диско-образни, дирижабълни и бойни руски (съветски) системи “Термоплан - Чедока”. Те са предназначени за височинно и наземно свръх-концентриране на Слънчевата радиация във видимия оптичен диапазон. Постигнаха се екстремални плътности на свръх-концентрираното соларно-енергийното лъчение до 750 Мегават/квадратен метър. Бяха получени и екстремални температури на въздействие (на свръх-уплътнената светлинна електромагнитна енергия) върху веществото (цветни температури) достигащи повече от 5 600 градуса по Целзий.
За създаването на тези оптични системи се използваха древни “езотерични” - тайни познания и артефакти от дълбока древност. Те са били открити от 4 немски експедиции, проведени през тридесетте години на миналия век в района на планината “Кайлас” - Хималаите. Немските учени в тези експедиции, още преди Втората световна война, са изпратени с личните наставления на Химлер - съратника на Хитлер за търсене на доказателства за арийския произход на германската раса. Открити са били артефакти за наличието на живи представители на древното човечество, съхранени в “анабиозно” състояние, известно на древните индуси, като състояние “сомати”. Установили са, че в пещерните комплекси на планината “Кайлас”, намиращи се на надморска височина от 4000 до 6000 метра, се генерират много мощни електромагнитни, ниско и високочестотни излъчвания, инфразвукови и ултразвукови механични трептения породени от целенасочено модифицирани земни, “телурични” токове и “скални конфигурации” с изразени “пиезо-електрически” свойства. Този таен пещерен комплекс, известен в митологиите като “Шамбала, Офир, Тапробана и т.н.”, е създаден от дълбока древност. В него се поддържа в “полуживо – анабиотично” състояние - “сома-сомати” “човешки генофонд”. Той е съхранен за възстановяване на човечеството, когато периодически се подложи на тотално унищожение, при възникване на природни катаклизми от планетарен мащаб и “масови измирания”. Същността на тази особена “полева” защита, изградена от древните представители на човечеството е била обект на изключителен интерес от страна на “национал-социалистите” на Хитлер. В Хималаите немските експедиции са търсени и други “езотерични” тайни, познания и военни технологии за създаване на свръхоръжие.
През 1937 година в Хималаите в района на планинския масив “Кайлас” (със средна височина около 6 000 м.) и в планините “Кун Лун“- Северозападен Тибет са открити “древни тайни съоръжения”. Те формират увереността и самочувствието на “арийската” раса в лицето на “национал-социалистите” водени от Хитлер1,2,5.
По-късно, в края на Втората световна война, немците поради редица от не съвсем изяснени исторически причини, не успяват да реализират пресъздаването на древните специални оръжейни системи. През 1944 - 45 г. немския научен и производствен екип, базиран в Бохемия е пленен. По нареждане на Сталин и Лаврентий Берия, германските учени и военни специалисти от тази група на известния немски професор Гюнтер Щайн са изпратени в свръх-секретните военни подземни центрове на СССР в “Далечния изток. Това е сърцето на строго секретна система от огромни военни градове и съоръжени изградени дълбоко под повърхността на Земята. Разпростират се в “подземни

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:08

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

каверни” от изкуствен произход на дълбочина до 3 км. Един от тях е подземния полигонен комплекс в Далечния Изток на територията на Сибир с обобщено название “полигон Семипалатинск”. Фиг. Карта на Сибир в района Семипалатинск).
По стечение на обстоятелствата, през 1972 година българският ВПК, (под ръководството на ген. Ямаков, от нашата страна) бе включен в секретно разработване на елементи на соларно-енергийно оръжие тип “Термоплан-Чедока”. В България се наблегна, по-специално на изработването на особена планарна полимерна и тънкослойна, фреснелова оптика. За развитието на “фреснеловата оптика” България е платила много милиони в твърда валута още от 1978 г. до 1989 г. За реализиране на това начинание бе нает и един крупен немски, западен специалист по фреснелова оптика. Специалното оборудване, например - един експериментален челен струг (работещ с точност 0,4 микрона с ЦПУ и изчислителна машина), бе съвместно проектирано. Той бе поръчан на отделни части и елементи в заводи от Западна Германия и Швейцария. Механичната конструкция и цифрово-програмното му управление (ЦПУ) се произведе в немските заводи на “Маузер”, “Хеклер и Кох”, “Рьопелверк” и швейцарските “Оерликон”.
В заводите на “ОПТИКОЕЛЕКТРОН АД” - гр. Панагюрище в продължение на повече от 25 години се усвои производството на фреснелова оптика. Произвеждаха се електролитично и галвано-пластично фреснелови огледални матрици. Те бяха предназначени главно за износ в СССР. Служеха за производство на малки и дори широко-форматни (с диаметър от ф 300 мм до ф 2500 мм) фреснелови планарни лещи. Изработваха се от различни прозрачни полимери (плексиглас). Тези материали са радиационно стабилизиран полиметил-метакрилат, поликарбонат, полисулфон, полиетилен-терафталат и др.
Тези фреснелови широко-форматни планарни, гъвкави лупи се използват и сега. Прилагат се и в руското соларно-енергийно дирижаблостроне. С тях се покриват специални дискообразни и тороидални плоски балони - дископланни соларно-енергийни дирижабли. Снимка на апарата “Термоплан-Чедока”и лъчението му в концентриран вид наблюдавано в Калужка област - като светлинен стълб излъчен вертикално от небето към повърхността на езерото.
В тях има подгрят до 220 - 270 градуса по Целзий подемен негорим газ - хелий. Върху горната им повърхност са монтирани оптични фото-соларни енергийни клетки от рефракторно-рефлекторен и фокон-фоклинен тип. Тези оптични елементи съдържат полимерната, планарна фреснелова оптика с линеен и концентричен растер (фиг.5. Снимки и схеми на фреснелови лупи с линеен и концентричен растер и приложението им в соларни концентраторни енергийни устройства и апарати).
Оптичните модули на соларните дисковидни дирижабли приличат по външна форма на “обърнати” кухи пирамиди с вътрешни огледални стени. В обърнатата им към Слънцето основа, се намират фреснеловите оптични системи. Пирамидалният им връх съдържа специални оптични, водо-охлаждаеми стъклени и метализирани приемни тубуси. Те са с особена геометрична форма. Към тях са прикрепени и светло-проводни стъклени секции на силовите оптични кабели (фиг.6. Снимка на “фокон-фоклинен” и “рефракторно-рефлекторен” коничен концентратор, с “каустичен” тубус. Той е снабден с “охлаждаем” оптичен, силов кабел за пренасяне на концентрираната светлина на дистанция до 50 - 60 метра).
В тези оптични соларно-енергийни концентраторни апарати, по гъвкави силови стъкловлакнести светло-проводи (с водно охлаждане) свръх- концентрираната светлинна, соларна радиация в оптичния видим диапазон се насочва към външни (радиално разположени) и централни излъчвателни светлинни тела. Тя е уплътнена до 45 000 пъти. Светлинната слънчева енергия след свръх-концентриране се използва, по косвен път за движение на диско-видния тороидален дирижабъл в атмосферата.
Слънчевата радиация създава и подемната “архимедова” сила.
Едновременно с бойния ефект се получава и възможност за формиране на подемни въздушни вихри в плазмено състояние от атмосферата в долната част на летателния балонен апарат. Термопланите имат и акумулаторно устройство на енергия. То е предназначено за захранване на излъчвателно оптично устройство на поли-хроматична светлина. Светлинните излъчватели работят с мощни, импулсни плазмени газоразрядни лампи за лъчево-светлинна стрелба и през нощта. За разлика от газовите лазери, оптичното им напомпване е модифицирано. Светлината от плазмените газоразрядни лампи се свръх-концентрира. Тя се излъчва насочено през оптичната система на дисковидния дирижабъл – отново, чрез фреснелова покривна оптика 45,46,47
През 1967 г. тези руски бойни системи, тип “Термоплан-Чедока” потушиха за няколко часа руско-китайския военен конфликт, възникнал в “Далечния изток на остров Дамански” - до една речна “меандра” - извивка на река Амур в Сибир”, в близост до китайската граница. Картината след унищожението на китайските дивизии бе направо апокалиптична. Бе показан заснет филм - веднага след бойните действия. Виждаше се нещо страшно - стопена на повече от 1 метър дълбочина земя, осеяна с разлети в нея полу-разтопени китайски танкове от тип Т34 - Т54 китайска модификация. Гледката от представения филм приличаше на описаната в Библията колизия причинила унищожението на градовете Содом и Гомор. След соларно-енергийния удар с ракетни установки тип “Град” за залпов огън кал. 122 мм “бойното поле” е било обстреляно (до степен на видимо заличаване на следите от апокалиптичното свръх-концентрираното слънчево лъчение) с неуправляеми ракетни снаряди от серията “ Бамбук”. Слънчевото бойно “свръх-уплътнено” лъчение е било пренасочено от височина чрез аеростатните и дирижабълни (дископланни, фото-соларни) бойни системи към “театъра на бойните действия”. След военния конфликт са били взети мерки за маскиране на “бойното поле” при наблюдение и снимане, чрез сателити от Космоса. За дезинформация, във военното комюнике на СССР се подаде невярно съобщение за използване на свръхмощни газодинамични СО2 лазери (използващи взривно иницииране за привеждане в действие). Такива свръхмощни лазери и сега не съществуват. Основата на това соларно-енергийно свръх-оръжие е “фреснеловата” оптика и планарните полимерни плексигласови лупи.
Забележка: В някои научни издания, това понятие се среща като “френелова” оптика. Тази транскрипция е популяризирана съгласно правилното изговаряне на името на създателя на прочутите морски френски фарове снабдени със специална призматична оптика - френски учен, работил по времето на Наполеон - Огюст Френел ( FRESNEL)
Както Ви споменахме, в настояще време тези фреснелови лещи се изработват от лек, оптично пропусклив полимер или от органично и дори боро-силикатно стъкло. Имат особена цилиндрична конструкция от плоски и тънки като плоча цилиндрови отрязъци. По тяхната “срезова” (в дълбочина на плоскостта) широка повърхност са оформени концентрични или линейни призматични канали с подходящи размери и геометрия. Те се наричат фреснелови растери (Терминологията в настоящата книга третира “френеловата” оптика носеща името на Огюст Френел - O. Fresnels). Острите ръбове на всяка концентрична и кръгово огъната призма от растери са насочени така, че светлината се концентрира във фокална зона. Тя е симетрична на оста на планарния отрязък от цилиндричната лупа. Така се получават много леки и широко-площни аналози на обикновените стъклени лупи (фиг.7 Графична рисунка на сечение и плана на фреснелова леща).
При плътност на падащото лъчение от Слънцето (на височина от 30 до 8900 метра в тропосферата) от порядъка на 840 -1170 Вата/кв.м. към Земята се насочват снопове видими лъчи с колосална плътност (500 - 750 Мегават/ кв.м.. Те имат мощност до 36 Мегавата получена от единичен (дисковиден фото-соларен) оптичен аеростат или дирижабъл. Лъчите имат и висока температура (цветна температура от 5672 градуса по Целзий за зелените цветови отенъци с дължина на вълната 480 - 540 нанометра). Този процес на облъчване (със соларен енергиен лъч) лесно довежда камъните и скалите - базалт, гранит, сиенит, диабаз, ортоклаз, силикати, алумо-силикати и други до точка на кипене.
Подходящо е да се припомни и древния произход на тези “езотерични” знания, залегнали в основата на нашата военна индустрия произвеждаща планарна фреснелова оптика. Читателите лесно, ще свържат тези факти с китайската митология. Тя описва техниката на китайския “Жълт” император “Хуанди”, базирана на древните китайски бойни огледала. Те всъщност, не били огледала, а “де-факто” са френелови лещи. В древните книги са описани силите на “ужасния призматичен” кристал, от специално стъкло. Той събирал всички светлинни енергии и движел “всичко в нашия свят” описан в древните епоси и сказанията за “свещения граал” и т.н.1,2,3,5,7

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:08

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

Чрез тези “езотерични “тайни” познания лесно се обясняват съществуващите артефакти във вид на остъклените и стопени стени на древни “мегалитни” постройки. Те се намират и сега на много “сакрални” места, наситени с останки от древна, “мегалитна” архитектура (включително във Франция, Англия, Ирландия, Ливан-Баалбек, Египетските пирамиди, Хетска Анатолия в Турция и дори в България) по цял свят.(фиг.8, фиг.9, фиг10. - 3 броя Снимки на мегалитни постройки от древността в Храма Хелиопол на Слънцето в планината Баалбек - Ливан, Египет-храм Луксор, Тиахуанако - Вратата на Слънцето в Перу). Тези учудващи “мегалитни” сгради са от дълбока древност 1,2,3,7,9.
Соларно-енергийните летящи бойни системи на древните и настоящите руски (свръх-секретни военни) системи представляват плоски (тороидални или дисковидни) балони - дирижабли. Соларните дисковидни аеростати са привързани с въжета към еластични земни опори. Снабдени са и с противо-ветрови демпферни устройства с прополерни ротори (перки). Соларните плоски аеростати са с екзотичен вид (нещо като гигантски летящи легени) (фиг 11, фиг.12. - Снимка на Солар-Тец над Военно-почивен дом в Рибарица-Тетевенски Балкан, разрез на фото-соларен височинен концентратор). Балонетите им са пълни с горещ хелий!
Той е подемния лек негорим газ на плоските дисковидни дирижабли. Балонетните газови камери на дирижаблите от този тип са направени от метализиран, или тефлонизиран стъкленно-нишков или въглеродно-нишков плат. В по-новите модификации сега балонетите се изработват от специален термоустойчив плат. Той е изтъкан с подходящи машини и съдържа метализирани и покрити галванично с мед, сребро и никел-хром въглеродни нишки. Тези въглеродни нишки се получават от “пиролиза” на полиестерни ПАН - полиакрилнитрилни влакна във вакуумни камери те са синтетични и евтини. Масово се използват за изплитане на дамски чорапи - известни с названия като “ликра”, “найлон”, “лавсан”, “майлар”, “дакрон” и т.н. Уплътняването на шевните фуги на термоустойчивите платове на балонетите, става с помощта на “високо-температурно-устойчив” силиконов каучук и силиконови лепила. Импрегнирането им за херметичност също става чрез специални силиконови лакове или с подходяща тефлонизация, химическа и галванична метализация. За по-добро качество се прилага и “ултразвукова” заварка. В балонетите има компресорно устройство за “припомпване” и нагреватели за соларно подгряване на лекия и негорим подемем газ. За издигане на малки височини до 12 000 метра в тях има хелий. Той се подгрява със светлинна концентрирана енергия.
Хелият се загрява от 230 до 280, дори до 400 о С. Подемният газ - хелия, като се затопли до посочените температури, притежава високи подемни свойства. Относителната му подемна сила е около 1,03 кг./м3 при температура 10 - 12 о С . При нагряване до температури около 230 о С , “товаро-носимостта” нараства до 1,1476 кг / м3 на единица подемен обем. За сравнение при 20 о С водородът има подемна сила около 1,14 кг/ м3 на единица подемен обем. (фиг13. Графики на подемна сила на хелий, водород и горещ въздух загрети до различни температури.).
На височини около 4 - 8 км. в ниската тропосферата горещият хелий е незапалим. Той е пожаро-безопасен! Затова е и най-подходящ за подемен лек газ в условията на летене в ниската тропосфера.
Когато летателната “соларно-енергийна”, дисковидна система трябва да се издигне в атмосферата на височина до 42 км. газът се сменява с горещ водород. От стратосферни височини (по-големи от 13 000 м), горещият хелий се изпомпва и се замества с водород. Този водород се подгрява до температури около 70 - 90 о С . За височини над 55 км. се използва загрят до 230 - 340 о С водород. На тези височини няма достатъчно кислород в атмосферата. Затова категорично, не съществува опасност от пожар на летателния “дисковиден и фото-соларен” апарат!
Плоската им дисковидна конструкция (за дисковидните балони с диаметър варираща от 96 метра до около 400 м.) на височини под 1800 метра в тропосферата е изключително ветроустойчива (фиг. 14 Графика на коефициента на удължение на дисковиден дирижабъл и коефициента на “челно съпротивление” при различни, но “дозвукови” скорости на въздушните потоци около външните обтекаеми повърхности на дирижабълните апарати).
Ураган със скорост на вятъра около 60 - 63 метра/сек се издържа с лекота от фото-соларния дирижабъл тип “Термоплан”, а такива урагани в България възникват веднъж на около 10 години.
В приземните “тропосферни” въздушни слоеве (от 30 до 5 000 м. височина) тези летателни дирижабълни дисковидни апарати развиват хоризонтална скорост около 120 - 170 км./час.
На височини над 9 000 метра тази скорост е около 240-280 км/час На големи височини (в разредената атмосфера) над 30 км. имат голяма хоризонтална скорост. Тя е над 2900 км./час или доста по-висока от тази на самолет и съизмерима със скоростите на бойните изтребители или на самолет СТЕЛТ. За гориво и окислител се използва разложена на място в дисковидния дирижабъл, в подходящи бордови системи - вода. Горивото е под формата на водород и кислород. Този процес е соларен и се осъществява чрез бордова соларно-енергийна система. Използва специална “електролизна” фото-деструкция на водата. Тя се реализира вътре в апарата с участието на загрети живачни пари - отново чрез свръх-концентрирана слънчева светлина. Двигателните секции са от ракетен тип. В тях има и силови светлинни излъчватели за соларна много-степенна йонизация на работното тяло в ракетните дюзи. Те са разположени радиално и периферно под диска на дисковидния дирижабъл и по периферията на тороидалния фотосоларен дирижабъл. Ракетните дюзи имат и система с “три степени на свобода” за насочване. Фото-соларните енергийни тороидални или дисковидни, плоски балони при диаметър от 96 до 320 метра, се отличават с ужасяваща товароподемност - за големите балони с работен подемен обем над 1400 000 метра - повече от 1 200 тона (фиг.15. Снимка на дирижабъл с товароподемна платформа)!
Сега са създадени и други важни изделия необходими за обработка на камъни, дори и на огромни силикатни и варовикови скали. Те представляват специални фото-соларни, плазмени “горелки”. Те имат силови светло-проводи и плазмотронна “безелектродна” камера с високочестотно индуктивно електромагнитно поле. Соларните плазмотрони излъчват изключително горещ пламък. Той се генерира от вода и водна пара. Последната се довежда до състояние на нискотемпературна плазма. Плазмената струя се състои от йонизиран водород и йонизиран кислород в подходящо “стехио-метрично” отношение. Соларните плазмотронни горелки са предназначени освен за бойни цели, но и за хидротермално рязане на гигантски скални блокове.
Известно е, че при температури над 700 о С и налягане до 26 МРА (около 270 атмосфери) водата много бързо - за секунди разтваря силициевия двуокис. Този минерал е основна съставна компонента на силикатните скали - гранит, сиенит, гнайси и т.н. В “горелката” се реализират и ултразвукови удари. Пораждат се от високо-енергийни и ултразвукови “електро-хидравлични” вълни. (фиг.16. Схема на плазмотронна соларно-енергийна горелка).
Така скалните минерали в срезовете на скалите лесно се деструктурират. Тази технология позволява да се обработват в блокове с подходяща геометрична форма и различни изделия, всички видове скали - особено силикатните и алумосиликатните (фиг 17 Снимка от Баалбек с камъкът “Хаяр ел Хобла” - най-големия дялан камък в света с маса повече от 1200 тона).
С тази съвременна технология - соларно-плазмени горелки и слънчеви дисковидни дирижабли лесно може да се онагледи и да се представи изграждането на древните “мегалитни”, архитектурни комплекси на древни цивилизации и култури преди повече от 28 000 - 90 000 години. Демонстрира се и изрязване на гигантски блокове от скали, оформянето им в подходящи каменни изделия. Товарните фото-соларни и дисковидни дирижабли пренасят на стотици и дори хиляди километри каменните блокове. Така в дълбока древност, каменните мегалити са летели до днешното им местоположение. Ние ги виждаме сега в “мегалитните архитектурни” останки на Баалбек, на Хатуса, в Египет, в Кайлас, в полуостров Юкатан, в Мачу Пикчу, на остров Пасха, в остров Понапе от Каролингския архипелаг, в Индия, в Африка, в Китай, в “Белингтаж” в България и т.н.(фиг.18. фиг. 19, фиг.20, фиг 21 Снимки на различни мегалитни постройки от Хатуса (Хатушаш) - Хетска Анатолия - Р. Турция, Олмекски каменни гигантски глави в Полуостров Юкатан, Пирамиди от Паленке - от древната империя на маите, снимки от Стоунхендж - Англия).
Поради секретността, (авторът на тази книга и неговия колектив работеха във В.П.К.) не можеше да се говори открито за посочената в книгата тематика. Забранено бе да се споделят с

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:08

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

обикновените хора тези древни “езотерични” знания. Не се позволяваше да се открие същността на останалите навсякъде по света, древни гигантски мегалитни артефакти. Сега, по легален път излязохме от ямата, наречена секретност!48.
Много важно е тези соларно-енергийни оптични технологии да станат масови. Необходимо е бързо да се популяризират сред обществото.Те са много полезни за хората и главно за българите. Трябва да се разбере, че Слънчевата енергетика е нашето спасение в условията на ужасяваща икономическа криза. Разработките ни са уникални и патентовани. Сега се участва в различни Европейски финансови програми (например Шеста рамкова програма към ЕС за технологично обновление, иновации и демонстрации на Европа за периода 2002 - 2006 г.). Разчита се и на Европейска финансова помощ за реализиране на регионални соларно-енергийни проекти. С тях ще се решат проблемите на българите. По аналогичен способ, ще разрешат и бъдещите проблеми и на европейците (пак с помощта на “езотеричните” знания на древните цивилизации - като Атлантида, Офир, Тапробана, Лемурия, Асгард, Посейдония и т.н. по време на “Златния век” описан във Овидиевите метаморфози). Запознавайки се с описанията на соларните разработки лесно се намерят аналози на “свещения граал” и “грааловите дървета”18,19,45.
В тези писмени материали се откриват в детайли предназначението на египетските и другите пирамиди по света, на културата “Наска”, на Куско в Андите и т.н.- артефакти (фиг.22, фиг. 23, фиг. 24 Снимки от пустинята Наска- Чили, снимки от град Куско в Перу от империята на древните инки, Мегалитни артефакти от Каролингския полуостров - остров Понапе).
За да бъдем в унисон и със съвременните научни представи за човешкото развитие в тази книга се отчитат както схващанията на “еволюционистите”, така и на привържениците на “глобалните еко- катастрофи”. Те са базирани теоретично на “слънчево-земните връзки - соларно-планетарни взаимоотношения и взаимодействия”. Ние уважаваме и твърденията на почитателите на представителите на Н.Л.О.!
Счита се, че историята на разумния човек, създаден като такъв, независимо по еволюционен път или с периодично проявяваща се - външна, извън-планетна намеса, е много по-древна отколкото официалните представи за човешкото развитието в близките 13 000 - 15 000 години. Вероятно, така наречената (разбира се условно) “кроманьонска човешка раса” датира още от преди повече от 6 милиона години. Тя е преживяла периоди, както на мирно развитие и индустриален възход, така и на бурни природни и социални колизии и “масови измирания”! Възможно е нейни представители да живеят дори сега, извън пределите на планетата. Вероятно са установили и връзки с разумни общности населяващи места в Галактиката, намиращи се много далеч от нашата Слънчева система.
Вече възникват и нови представи за атомния и ядрен строеж на гравитационно-реагиращата материя. В съвременната физика се разбра, че всъщност ние през 19-ти и 20-ти век сме създали и развили математическия апарат на една ограничена от техниката ни “експериментална физика”. Ученият свят чрез нея се старае да обясни интимната същност на процесите в мирозданието и структурата му. Експериментите са базирани на косвеното им регистриране. След редица сложни трансформации регистрацията се проявява в “макроскопичен” и удобен за нас вид. Експерименталната физика в днешно време не се интересува от дълбоката същност на дадено силово действие и въздействие, а само от “реакцията” на някакъв еталонен обект, наречен условно “устройство за регистрация”. Законът за еквивалентността на “действие” и “противодействие” като абсолютна стойност в “микро-света” загуби своята перфектна формулировка с въведеното от Хамилтон и Планк понятие - “квант или елементарна порция на действие”. Всъщност се оказа, че това е “квантът на противодействие” на регистриращата система. Това е “нещото”, което ние чрез нашата експериментална апаратура за регистрация, можем да открием и накрая да го видим с нашите очи или по друг косвен начин. За елементарната структура на материята и материалния носител на различните по вид силови въздействия в гравитационно реагиращата материя – полева или вещева, за съжаление, само се предугажда и то до диференцирана геометрична размерност в реалното тримерно пространство до 10 -29 см. Обаче, стана ясно, че “статистически усредненият” спектър на действието може да бъде непрекъснат (съставен от различни и хаотични по своя характер микро-действия на различните форми на материята), но спектърът на “противодействие” е винаги на отделни порции. Този факт се дължи на това, че всяка материална система е добре балансирана и има някаква устойчивост до степента си на разрушаване от външни сили. Спомнете си закона за инерцията – I-вия закон на Нютон – “ Всяко тяло запазва състоянието си на праволинейно и равномерно-движение или на покой във вакуума, докато някакво външно въздействие не го изведе от това му състояние”. По всяка вероятност в “микро-света”, състоянието на материалните обекти се проявява и по друг способ. Материята има много други свойства, освен механично преместване или трептение. За относително онагледяване на това съждение, може да се представи и такава аналогия. Представете си, че имаме пред нас вълнуващо се море. Виждаме в морската далечина някакъв кораб. Той леко се клати, но плува по своя курс. Изведнъж, някъде на морското дъно е станало земетресение. Разпространяват се серия от вълни. Едната от тях се надига ужасно нависоко. Тя е бурна и разпенена – например “цунами”. Тази “цунами” помита кораба край брега на морето и го потапя. Потъването на кораба е еквивалентно на този “квант на противодействие”, който ние сме регистрирали като “противодействие и следствие на цунами”. То е толкова знаменателно за хората, че е заслужавало да се коментира в пресата и масмедиите”. Затова е подходящо да се съобщи на всички хора. Така в “микро-света”, (в тримерно пространство с диференцирана размерност от порядъка на 10 -14 до 10-29 см.) “експерименталната” ни физика регистрира някакви процеси. Малките събития, онагледяващи представите ни за относителен “микро-дисбаланс” на вакуумната субстанция, под тази минимизирана размерност въобще не се регистрират. Регистрира се само такова събитие – противодействие, което е значимо. То има такава размерност, каквато ние можем да регистрираме. Малките изменения, например, “квадруполните моменти” и техните “осцилации” – “квадруполни вихрови и усукващи” състояния в електромагнитните полета са като “малките вълнички в океана на материята”! На тях ние не сме им обърнали внимание, защото не можем с нашите технически регистриращи средства! Съществена е била само “вълната - цунами”. Тя е съществена, защото е убила хора! Както виждаме, между потъването на един кораб и същността на “вълната-цунами” има огромна разлика. Корабът е изработен от нас. Той се състои от метал, от дърво, от пластмаси и т.н. Корабът като превозно и море-плавателно средство се различава коренно по своята същност, функции и цели от надигащата се “цунами” - водна маса в морето. Обаче като “действие и противодействие”, те имат еднакви или съизмерими възможности за извършване на работа. Работата може да бъде полезна за хората, но може да бъде и убийствена, както и ужасяващо разрушителна! Например, разрушаването на един град от придошла “вълна-цунами”. Така ние говорим за положителна и съзидателна възможност за работа или за позитивно или негативно проявена енергия като възможност за извършване на някаква работа, водеща до положителен или отрицателен резултат. По този начин ще регистрираме и разбираме “черната магия”, например. Ние хората я усещаме като негативно проявена енергия - еквивалентна на “възможността за извършване на работа” с фатален за нас механичен или друг вид отрицателен ефект. Във физиката сме се ограничили с понятието “работа на материална точка”. Работата я дефинираме като: “силата – математически еквивалент на действието, изписана във “векторна форма” умножена по “елементарното преместване”, изразено като най-малкото възможно изменение (диференциране) на координатите в пространството. Полученото произведение, в случая “работата” е скаларно. То е произведение между два вектора. Векторите са математически понятия и изразяват физически някакво насочено действие – образно могат да се представят като “сноп стрелички”. В случая това са “вектора на силата” и “радиус-вектора на изменението на положението” на “материалната точка”. При някакво преместване, работата извършена от “силата на действието” (в крайния участък на траекторията) е равна на алгебричната сума на “елементарните работи”, на тази сила. Това се отнася за всички, безкрайно малки елементарни малки участъци от траекторията. Понятието “работа” или “физическа работа” е въведено в 1826 година, от бележития френски геометър - Понселе. То е произволно понятие, едно от основните понятия на механиката. В историческото развитие на физиката, по времето на Нютон е била известна като “натурална философия”, “работата” се е оказала, една от най-важните физически величини. Тя играе основна роля при регистриране и описание на процесите на превръщане на движението, от една форма във друга. Математически се записва, както

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:09

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

казахме, като произведение на стойността на преместването, изминатия праволинеен път от материалното тяло под действие на постоянната сила на действието за реализиране на движение по права линия и още един множител. Това е косинуса на ъгъла между посоката на постоянната сила и преместването в някаква тримерна координатна система. Работата, както споменахме е скаларна величина. Тя е “адитивна”, т.е. е равна на сумата от работите извършени от няколко сили поотделно. Затова се представя и в интегрална форма. Работата е величина - интеграл по целия път от елементарните работи на безкрайно-малките премествания в диференциален вид. Единиците за работа, като производна величина на величините сила и път следват и се изразяват с единиците за сила и за разстояние като радиус вектор и ъглови градуси. Важна характеристика за механиката и останалата част на физиката е и понятието мощност. Това е физическа величина, дефинирана с отношението между извършената работа и времето (като характеристика на изменението в движението). Когато работата се променя по сложен начин с течение на времето, мощността се изразява като “частното от граничния преход на елементарната работа - разделена на минималния интервал от време клонящ към нула”. Работата се измерва в “джаули” (когато сила със стойност 1 Нютон премества “нещо” на разстояние 1 метър). Ватовете са мерна единица за мощността. С тези понятия се получава още една възможност за измерване на работата, чрез мерната единица ват.секунда или киловат.час. На телата в нашия земен случай, при движението им около земната повърхност действа някаква сила. Това е силата на тежестта, на гравитацията, изразена като “силово поле”. Сега се налага да се дефинира още нещо важно. Това “фундаментално чудо е нещо като “функция на състоянието на материалните тела”. Те съставляват структурата на системата. Те са и проявление на параметрите, които характеризират дадено състояние. За механиката това проявление е определено с координатите на системата от материални точки и техните скорости в даден момент. Като естествено продължение на нашите разсъждения се появява понятието “ЕНЕРГИЯ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА РАБОТА”. Тя е универсален измерител на различните форми на движението и промяната, на “дисбаланса” в природата и материята! Енергията е единична мярка за проявата на различните форми на движение. Енергията в изолирана пространствена система, а при произволни процеси като мярка за движението, количествено не се променя. Тя само се трансформира от една форма във друга! Това е прословутия закон за запазване на енергията. На практика, на нас са ни познати най-различни форми на енергията. Познаваме механична, кинетична – на движението, потенциална – на положението на някакъв материален обект в силово поле, вътрешна, топлинна, електромагнитна, химическа, ядрена, мезонна, пионна, електрон-неутринна, кварк-глюонна и др. Движещите се материални тела се характеризират с функционалното изменение на работата - намаляване на възможността за извършване на работата. Математически това понятие се дефинира като енергия на движението. Тя е равна на масата на тялото умножена по квадрата на скоростта му и разделена на числото две. Това е кинетичната енергия. Трябва да се знае, че тази формула не зависи от начина, по който тялото е достигнало дадената скорост! Скоростта е един от параметрите, които характеризират състоянието на телата в механиката. Този израз е въведен от Лайбниц и е наричан дълго време ”жива сила”. Понятието енергия е било използвано във физиката (през втората половина на 18-ти век) най-напред от големия немски физик Хелмхолц, заедно с израза “кинетична енергия”. Лошото е, че за простота и наше улеснение сме си въвели понятието “материална точка”. То ни върши работа за практическите ни жизнени цели, за онагледяване на технологиите ни и нашата техническа и научна гордост! Под “материална точка” разбираме някакво произволно взето “недеформируемо”, “абсолютно твърдо тяло” - точковидно тяло. Неговите размери и форма, заедно с вътрешната му структура и състав – химически, физически, адронен и т.н. са несъществени и се пренебрегват напълно! Това е “полезно понятие”, независимо че в днешно време ние детайлизираме “микро-света”. Микрочастиците ние си ги представяме като “консервативни-потенциални” частици. Приели сме, че имат “гравитационно реагираща маса” на покой, съизмерима с масата на покой на атомите, или по-малка от тях. Тази апроксимация, ни изигра обаче “гаден номер”. Ние се възгордяхме и си помислихме, че разбираме “действието” като регистрираме експериментално “противодействието”! Така си въобразихме, че вълната “цунами” и потъналият кораб - корабът с белите платна – “флагът на противодействието” са едно и също нещо. Все едно да сравним качеството на кораба “Титаник” с “ химическия и фазов състав” на ледената буца – айсберга, който го потопи. Сравнение между качествата на една гигантска буца лед, плаваща в безбрежния океан, и железния кораб, намиращ се пак там, не бива да се прави! За съжаление, ние сме регистрирали само един фактор: измервано и регистрирано пак от нас свойство, или качество. Този факт се състои в това, че и двете тела (корабът и ледения айсберг) плуват и вероятно по различни причини потъват! Приликата им е в качеството “плаваемост”. Тези две тела ги регистрираме само като материални обекти. Сблъскали са се и край! Ние хората, от ужасно голямо разстояние регистрираме “противодействие и действие” като квант – трагедия.... Практически това е същността на квантовата механика изразяваща “чудесиите” в “микро-света”, в света на огромните скорости и на свръх-бързите процеси. Оттук нататък, първият закон на Нютон гласящ, че :“всяка материална точка запазва състоянието си на покой или на праволинейно и равномерно движение във “вакуум”, докато някое външно тяло или множество от тела не го изведе от това му състояние е валиден за съизмерими по размер обекти. Това твърдение е в сила само за тела със “съизмеримо-малки размери” сравнени с мащабите на експерименталната установка, където става регистрацията на събитието. Ситуацията отразена в този закон е горе–долу като представата ни, че “една щастлива рибка” на дъното на океана, която си плува нанякъде, а някой вече е сложил тигана с олиото на огъня .... Само, че тази рибка е гладна и има уста пълна със зъби и ... хапе!. Този закон отразява закона за инерцията. Той се състои в свойството на “материалните точки” да запазват регистрираното състояние, в случая на отсъствие на външни въздействия. Ако няма намеса върху тяхното състояние на покой или равномерно праволинейно движение, осъзнаваме и свойството наречено с общо понятие – “инертност”. На практика, всяко механично движение е относително. То зависи от избора на системата за отчитане. Именно с координатната система за отчитане въвеждаме инструмент за регистрация. Силата я приемаме като векторна величина с критерии за посока в пространството и интензитет. Тя се явява мярка за механичното въздействие на материалната точка или тялото от страна на другите тела или полета. Ето въвели сме и понятие “поле” или “полева форма на материята”. Например, в електростатиката, интензитетът на полето в една точка е равен на силата, с която то действа на единица положителен (пробен) заряд. Последният е еквивалентен на “електрическа материална точка”, поставен на нейното място в относителното пространство. Взаимодействието между телата, респективно множество от някакви “материални точки” или условни обекти, се явява причина за изменение на състоянието. То определя и промяната, изразена като движение, деформация, електрически показатели, топлина и т.н. В “Електродинамиката” се казва, че зарядът е характеристика на частиците, определена от възможността им да участват в електромагнитни взаимодействия от силов характер. Независимо дали е положителни или отрицателни, всяка “електрически заредена” частица, има ненулева гравитационна маса в покой, а зарядът й не зависи от скоростта и ускорението на частицата. Зарядите са кратни на някакъв регистриран от нас “елементарен електрически заряд”. Последният е равен на 1,6 х 10-19 Кулона. Това е заряд, който е идентичен на “елементарно електромагнитно действие” – критерий за квантуване. Обаче.... Ще ни се да разберем какво е електричен заряд, но не ни се удава! Ние сме получили сведения за “ответната реакция” при регистрация на нещо си, а на практика, не знаем как изглежда, от какво е направен този елементарен електричен заряд, товар или както искате го наречете. Дори не знаем дали е “айсберг”, “метеорит”, гигантски динозавър, мамут, жаба или космически кораб пълен със “зелени човечета”. Гледаме от много далече, че нещо се бие, блъска и накрая някой неистово пищи, че го чуваме чак от дълбините на ада на материята! Това означава, че чрез елементарното противодействие сме регистрирали някакво събитие. Какво е то не знаем, но поради това, че в света има много мънички обекти, си мислим, че всички фотони, електрони, атомни ядра, протони, неутрони, неутрино, мезони и т.н. са абсолютно еднакви. Сравнете това твърдение с българския народ и разбирате, че всяко атомче в качеството на разумно човече е индивидуално и реагира по своему. Значи не знаем, кой е бил набит! Но знаем, че някъде в “микро-света” е имало пердах!

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:09

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

Отгоре на всичко, по някакъв експериментален начин сме регистрирали и че всеки електрически заряд създава около себе си в тримерното пространство някакво силово въздействие върху други електрически тела, а именно електричното поле! Когато пък този заряд се движи заедно с полето си се поражда и магнитно поле, чиито силови линии обграждат електричното поле по сложен, но винаги еднакъв начин. Установяваме, че електрическият заряд е и “адитивна величина”, каквато е “гравитационната маса”. За да си изясним тази чудесия -електричното поле, въведохме понятието “виртуални фотони”. За тази работа много нобелови лауреати се навъдиха. За съжаление за интимната вътрешна структура, а и за състава на “силовите линии” на електричните полета нищо не знаем! По отношение минимизирането на размерите се достигна до пространство с размерност около 10-29 см. И толкова! По-надолу в мирозданието няма как да бръкнем и да видим! На практика, цялата ни физика, особено “експерименталната физика” се опира на регистрацията! Така че, когато някои в “микро-света” се сритат ние знаем, че някой го е заболяло много. За съжаление не знаем кой е сритания! Горе-долу, това е и принципа на Хайзенберг. От възникване на теорията на относителността в 1905 г. и досега не престават опитите тя да бъде използвана за “доказване” на “философския релатививизъм”. Последният представлява една разновидност на “наивния идеализъм”, отричащ обективното съществуване на материята, проявяваща се в различните й форми и евентуалната й познаваемост в дълбочина! Не трябва, обаче, да се забравя, че понятието “относителност”, с което се работи във физиката, т.е. зависимостта на стойността на една физическа величина от отправната система и нейното механично движение няма нищо общо с понятието “относителност” използвано във философията! Теорията на относителността приема “относителността на редица физически величини” във “физически смисъл” на думата. Така Айнщайн се помъчил да докаже “не-относителността” или “инвариантността” на “установените” от нас, по експериментален път природни закони, например, основното уравнение на динамиката. За периода от време до средата на 20-ти век “Теорията на относителността” беше “снимка” на “гигантско – бързите” движения (релативистки, около светлинни скорости), докато класическата динамика е отражение на движенията с малки, обикновени за нашите възприятия скорости. Например, скоростта на бързите неутрони е около 16 - 30 км./сек., а на бавните неутрони е около 2 км./сек. Обобщението на идеите на специалната теория на относителността, извършено от Минковски чрез “четиримерна интерпретация” се отнася до една относителна граница на класическата механика. До нея се достига при навлизане в микрокосмоса. Това е света на най-малките (известни ни засега) “елементи-частици” на веществото, наричани “елементарни частици”. “Материалната точка”, както посочихме, във всеки момент се характеризира с точно определени координати и скорост. За микрочастиците изменението на координатите, умножени по изменението на скоростите се дава с връзка – правопропорционална на константата на Планк разделена на 2 х масата на частицата. За една прашинка с маса 10-12 грама, на което положението е установено с точност в координатите равни на 10-6 см неопределеността в скоростта е от порядъка на 10-8 см/сек. Следователно, прашинката с голяма точност може да се разглежда като класическа частица! Друг пример: разглеждаме един електрон, преминаващ през отвор със ширина от порядъка на 10-12 см. Тъй като масата му (гравитационната маса на електрона) е 9х10-28 грама, то в изменението на скоростта е равно на 7х10-2 см./сек. Нека електронът се движи със скорост около 10-8 см./сек. Неопределеността на скоростта в този случай е равна на 10-30 от процента – (от скоростта). Следователно, електронът при такъв експеримент също може да се разглежда като “класическа частица”. В “микро-света” няма как да регистрираме положението на една частица в даден момент. Затова, както Ви казахме, има написана от Хайзенберг някаква математическа релация и формула на неопределеност. Когато един електрон в атома, се движи по “условна орбита” или “орбитала” с размери от порядъка на 10-10 см (1 ангстрьом), точността на определяне на положението му с линейни координати е от порядъка на 10-8 см. Изменението на скоростта му приблизително е равна на 7х10-8 см./сек. В този случай електронът в атома не може да се счита като класическа частица. Той има поведение на обект от периметъра на квантовата механика. Едновременно с квантовите си свойства се подчинява на вълновите закони описани от Луи Дьо Бройл и чрез уравнението на Шрьодингер. Последното е уникално и включващо, по думите на Ричард Файнман, не само мирозданието, микрокосмоса, но “и жабите и композиторите”. Като “капак отгоре” знаем, че електромагнетизмът е също така универсален в природата! Както гравитацията и “електрон-неутринното поле” електростатичните сили са потенциални или, казано другояче, са консервативни. Това означава, че работата на електрическите сили при преместване на заряд в електростатично поле, не зависи от формата на траекторията, а само от положението на началната и на крайната точка. Работата на електричните сили при преместване на заряд по затворена крива в електрично поле е нула! За нулева работа никой не ни и плаща. За съжаление, ние хората сме обществени същества и трябва да плащаме данъци! Тях ги плащаме с глупостта си, на противодействието да приписваме свойствата на действието, и практически да не знаем нищо за тях. Циркулацията на интензитета на електричното поле е понятие свързано със “силовите линии”. Те са нещо като “материална точка”, само че са векторни “стрелички” с връхче и някаква посока. Оттук се дефинира, че интензитета на електричното поле през някаква напречна повърхност е равен на броя на силовите линии, които я убождат и пробождат! Потокът на интензитета на електричното поле през всяка (ориентирана навън) затворена повърхност е равен на заряда, заграден от повърхността й. Този израз е разделен още и на една електрическа константа (равна на 1 разделено на 4  и още разделено на 9 х 10 повдигната на степен минус 9-та. Има размерност “Фарад на метър”. Тук е написано и едно число “п равно на , като критерий за това, че имаме работа с “кръгли” или сферични пространства, в които се реализира дадено електрическо събитие. Пропускам нарочно, за да не Ви отегчавам много тежки електрически и магнитни понятия. Такива са: “циркулация”, “ток на отместване”, законите на Ампер, на Био-Савар, на Лаплас, на Фарадей и на Максуел. Накрая разбираме, че строго погледнато “електромагнитното поле” въобще не се движи – движат се промените, които протичат в него! Известно ни е, че светлината е електромагнитна вълна – изменение на електромагнитното поле. До тук не стана ясно, какво е електромагнитно поле! Циркулацията описва нещо, което още Ампер дефинира като известния ни закон за “пълния ток”. Той гласи, че циркулацията на магнитното поле, като поле създадено от електрически токове, под формата на фундаментално взаимодействие, т.е. наличие на магнитни сили, с които взаимодействат минимум два електрически тока, течащи по затворени контури, е равна на умножена с константата на магнитната проницаемост сила на тока, заградена от траекторията на токовите заряди (на кривата на тока). Същевременно магнитният поток през всяка затворена повърхност – магнитните силови индукционни линии са затворени криви, които нямат начало и нямат край. Основните закони на електростатиката, включват теоремата на Гаус – Остроградски гласяща, че потокът на електростатичното поле (изразен чрез своя интензитет) през всяка затворена повърхност е равен на разделения с константата на диелектричната проницаемост на вакуума заряд, заграден от повърхността представляваща математическо описание на потока (чрез интензитета на електричното поле - на потока през една повърхност и е равен на броя на силовите линии, които я пробождат. Така Гаус е формулирал теоремата си. За съжаление, не можем да кажем какво представляват “силовите линии” от потока на електричното поле и на магнитното поле. Също не знаем, дали те не се “усукват” около своята векторно описана посока. Може да се включи и усукването, измятането или “торзия - торсия” описани с формулите на “Френе-Сере”. Тогава може да обясним някои неизвестни за нас фундаментални “квадруполни” процеси свързани с “дисбаланса” във “вакуумната субстанция”. Дали “струните – силовите полеви линии” в “микро-света” са усукани, дали “торсията и измятането” са също така съществени процеси и важни физични характеристики? За съжаление не е ясно, дали действието е маймуна, леден айсберг, зелено извънземно човече, или ..... ГОСПОД! Само от науката за регистрацията, каквато е нашата физика и частично техниката, няма да разберем скоро същността на действията, техния истински вид и материален носител в “микро-света”! Затова не трябва да бързаме с постулати като “постоянство на скоростта на светлината”. Не трябва да издигаме в култ “псевдоулеснения”, като масовото въвеждане на “материалните точки” и на редица чисто математически понятия, като четиримерно “пространство-време” - еквивалентно на “пространствено – времеви континуум”) и да им приписваме вид, качества и свойства, които въобще не притежават!

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:09

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

В настоящия труд си позволих, лукса да Ви опиша тези понятия от днешната фундаментална наука – физиката, защото когато се говори за “езотеричност” и “феноменология” се спекулира дори и с названията. Например, астролозите използват “геоцентричната система на Клавдий Птоломей”, а астрономите използват системата на Коперник. Всъщност се касае за анализ на динамиката на “Слънчево-Земните връзки” и влиянието им върху поведението на биосферата и в частност върху съдбата на отделните човешки същества. Например, се спекулира с понятието материя, материалност и духовност. Трябва да се знае, че “веществената – гравитационно-реагираща” форма на материята е израз на по-интензивен “дисбаланс” – аналог на “торнадо - цунами” в структурата и взаимодействията на вакуумната субстанция, а “полевата форма” на материята е “видимата, косвено или пряко от нас, проява” на по-фините “дисбалансни” процеси, пак в същата вакуумна субстанция. Тази полева форма всъщност формира и едно полево-информационно поле, което някои обичат да наричат “душа”, породена от жизнените процеси на човека и други висши живи същества от биосферата. Затова и строго погледнато, електромагнитното поле не се движи. Движат се само измененията и промените, които протичат в него. Оттук можем да говорим и на свръх-езика на електромагнитните вълни генерирани от нашите интимни “геномни”, молекулярни ДНК структури и други подобни биологични и биофизични компонентни в човешкия организъм на клетъчно ниво. Известно ни е, че основните източници на видимата от нас светлина – атомите със своите електрони и ел. заряди, никога не изпускат непрекъснати синусоидални електромагнитни вълни. Нагретите атоми, светят и излъчването им е усреднено – статистическо, квантово, нелинейно и има дискретен характер. Отделните атоми генерират светлината във вид на отделни “кванти” на електромагнитното поле – фотоните. Всеки фотон – светлинен квант, обаче, отново е ужасно сложен и сгъстен комплекс от някакви вълни, във формирането на които участват огромно множество прости синусоидни колебания, така наречените “хармоници”. По тази причина нагретите тела изпускат светлинни потоци във вид на “вълнови пакети” или групи електромагнитни вълни. При регистрация на светлината от различни прибори, светлината се разцепва на огромен брой потоци и на отделни групи вълни, които взаимодействат с веществото, например, огледало или лупа. Същевременно вторичните вълни си взаимодействат – интерферират, дифрактират, както между себе си, така и, например, с огледалната повърхност. По този начин се разбира, че “рефлексията и рефракцията” са много сложни процеси на поглъщане на светлинната енергия (без да конкретизиране на фината структура и дълбоките взаимодействия на електромагнитните снопове вълни и вълнови групи) и последващо преизлъчване! Затова един огледален образ получен, когато се оглеждате в огледалото, е изключително сложна “интерференчна” структура, в която е закодиран по сложен начин Вашият огледален образ, възприет също по ужасно сложен начин от Вашите очи. Скоростите на тези процеси са невъобразими, можем да ги наречем условно мигновени и оттам, че са определени с някаква относителна точност. Тази точност, обаче, се подчинява на “релациите на Хайзенберг” за неопределеността. За ужасно малки времена е станало нещо, което ние наричаме огледално изображение. За колко време се е реализирал процеса “отражение”, няма как да си отговорим, защото образът ни е усреднен, статистически и зависи от отражателната “време-константа на огледалата. Ако скоростта на светлината е ужасно голяма - много по-голяма от 300 000 км./сек., тя може да се е погълнала и отразила огромен брой пъти от огледалото и да е влязла в очния ни нерв или в друго специално приемно устройство, но тази експериментална установка – човешко око, човешки мозък, фото-елемент, фото-детектор, термо-детектор, криогенен детектор на електромагнитни вълни, дифракционни решетки, интерференчни, лазерни и радио-детектори, супер-компютри, приемни електромагнитни антени и т.н. регистратори има определена “време-константа” на задействане, времеконстанта за обработка на данните и съответна регистрация от нас – хората. Ако тази “време-константа” е по-голяма от 10-10 сек. и е равна на около 10-29 сек., то ние не можем да регистрираме светлинната скорост. Колкото по-голяма е скоростта на светлината в пространството от бързодействието на нашите средства за регистрация на явленията в експерименталната физика, толкова по-малко знаем за нея. Следователно, ако вземем под внимание константата на Планк (с размерност - 1ерг х 1 сек.) и адекватната и по пропорция, елементарна измерителната единица за мощност еквивалентна на (1 ерг / 1 сек.х 107 ) и ги разделим се получава важно съотношение. То е равно на корен квадратен от време. (1х... / 1 Ват и делено на 107). Разделяме константата на Планк, (като критерии за единица елементарно действие или противодействие) на единица елементарна – квантова мощност - (измерена във единици Ват = 10-7 умножено по ерг и разделено на 1 секунда), След коренуване (извличане на корен квадратен) се получава размерност на “единица елементарна мощност” при елементарно действие или формиране на противодействие за време равно на 2,5737 х 10-10 секунди. Това е числен и физически “критерий за атомно веществено реагиране – противодействие” от страна на падащо отвън светлинно въздействие. И нека се върнем към известната ни скорост на разпространение на електромагнитните вълни, в частност, на светлината във вакуум – около 2,99985 х 10-10 см/ сек. Оказа се, че 1 см. разстояние от светлината се изминава за около 2,998 х 10-10 сек. Следователно, и двете посочени величини - най- краткото време за реализиране на единично и елементарно “действие-противодействие” в “микро-света” по Планк са единтични по порядък на степенния си показател. Този процес отговаря на нашите преки и експериментални възможности за регистрация на събитията в света. Във вълновите процеси, тъй като има още една интересна характеристика – фазовата скорост, тя се явява критерий за редица пико- и фемто-секундни процеси регистрирани, обаче, по косвен път с помощта на вълновата механика. Така успяхме да регистрираме времето на живот на възбудените състояния на някои нестабилни елементарни частици от порядъка на 10-24 до 10-29 сек. Основите на квантовата и вълнова оптика – нелинейната оптика произлиза и от “интерферационния експеримент” на регистрация от статистически тип на светлинно излъчване от точков източник през оптична преграда с две отверстия. Оказа се, че дори мястото на точковия светлинен източник променя “инерференчната картина” от двата отвора. Това показва статистическия и вълнов характер на светлината като сума от множество вълнови състояния. А ако си представим, че имаме и “квадруполно изменение”, торсионно усукване и измятане на циркулацията на елементарните електрични и затворените в тях магнитни потоци, явно трябва да преработим и уравненията на Максуел. Дори и тогава не се знае, дали ще стигнем до позволените ни дълбини на “дисбаланса” в материята и чудото на електромагнетизма. Във вълновата теория Хелмхолц написа една теорема, в която се казва, че всяко еднозначно и непрекъснато векторно силово поле , се превръща в нула в безкрайността и се представя под формата на сума от градиентнте на скаларна функция и ротора на векторна функция или от сумата на скаларния потенциал на полето и неговия векторен потенциал. С други думи векторният потенциал характеризира напречните вълни, разпространяващи се с някаква скорост.
Вероятно някои наши предугаждания са верни, но други не. Остава да работим в това направление и да не се отчайваме от своето невежество и отрицателни резултати, които нашите експерименти ни показват. Все пак нещо е постигнато....
Развиват се и теоретичните постановки за заобикалящия ни свят - вещество или поле, включително “кварк-глюонната плазма”. Наложиха се и основни корекции на “теорията на относителността” в частта й, касаеща постулатът за “постоянство на скоростта на светлината”. Този постулат твърди недоказано и третира постоянството в скоростта на изменението на състоянието на електричните полета. Той произтича от недоизяснените процеси - пречупване и отражение на светлината в унисон с идеите на геометричната оптика. Формулиран е и от некоректно проведени експерименти. Например, тази теория се основава на един оптичен експеримент, базиран на идеите на “геометричната и линейна оптика”. Днес се разви теорията за статистическата, квантова и “нелинейна” оптика. Последната третира и вероятната същност и интимна вътрешна структура на процесите, които наричаме обобщено електромагнетизъм и светлина в частност! Експериментът, за който става дума, и постулатът за постоянство на скоростта на светлината във вакуум се базират на рефлексията от огледални повърхности в опитната установка на Майкелсон - Морли. (фиг. 25, фиг. 26, фиг 27. Схеми и формули обясняващи опита на “Майкелсон-Морли”, формули на Айнщайн, Лоренцови трансформации, “Галилееви трансформации”, Експериментални постановки по квантова и статистическа оптика).
Сега е известно, че актът на отражение не е просто, “механистично отскачане” на “топчето” - светлинния квант от електронните облаци, от “сфазирани метални решетки”, от кристалната йонна

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:10

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

решетка на електро-проводими повърхнини, или от някаква произволна и полирана метална повърхност. Той е изключително сложен и много бърз процес на светлинно- полево въздействие, последвано от адекватно противодействие - поглъщане и трансформиране на падащата светлина енергия от страна на електромагнитната квантова структура на “реципиентния” обект, и едва след това, по косвен път регистриране с подходящи технически устройства и видени от нас хората. Отражението и пречупването на светлината в огледални и оптично активни пропускливи среди, се характеризира и с даден времеви интервал (време-константа), като акт на особено взаимодействие с непрекъснат, а не дискретен характер. Този процес се разглежда при относително малки плътности на светлинната (полева и въздействаща енергия) и с относително малка стойност на “вектора на Пойнтинг”. Тогава процесът на взаимодействие на светлината с веществото не е ясно изразен като квантов, а като трансформация на енергия (действие и адекватно противодействие, необходимо за последваща регистрация от подходяща апаратура) с непрекъснат спектър. Когато този комплексен и доста сложен процес протича за време от порядъка на 10-70 сек., този интимен механизъм на взаимодействие не може да бъде засечен по експериментален път! Изследователите засичат само “единичен акт” на регистрация от фото-приемника, но не и от “огледалните рефлексии” в устройството на апарата, например, този на “Майкелсон-Морли”. Разделянето на лъчите и измерването на оптичните пътища е условно и нереално при тази представа за “свръх-бърз”, но не квантов процес на рефракция в металните отражателни повърхнини. Днес се регистрират честоти на електромагнитни лъчения до 1045 Херца. В настоящия момент не е възможно, технически да се измерят свръх-бързи електромагнитни процеси формиращи и понятията “пречупване и отражение“ на светлината в някаква оптично-активна среда. Като включим и идеите за съществуване и вероятна структура на “вакуумната субстанция” (с номинален размер на единична елементарна порция от порядъка на 10-190 см.) се осъзнава, че нашите физически теории са много ограничени. Те са и много далече от реалната структура на материята в глобален мащаб. На практика експерименталната физика регистрира някакво събитие по енергийно адекватно противодействие. За съжаление, причината предизвикала това регистрирано от нас събитие може да бъде най-разнообразна в зависимост от своята дълбока физическа същност. В настоящия момент, ние учените сме изучили експериментално и предполагаме теоретично, че познатият ни свят заема тримерното пространство, ограничавано от минимален размер равен на 10-19 до 10-24 см. За Ваше сведение, частиците израждащи ядрото на атомите – стандартните и известни на нас “нуклони”, имат размер достигащ около 10-14 см. Минимални размери около 10-27 см формират и “кварк-глюонната плазма”, която се явява и относителната “размерна” граница на реагиращото по гравитационен способ вещество!
Времето, което сме засекли по експериментален път, като най-краткото е около 10-27 секунди! Това е времето на живот на някои възбудени състояния на редица нестабилни “кратко-живеещи” елементарни частици. Досега учените физици експериментатори са установили относителна продължителност на живота (на видимата от нас Вселена), възлизаща на около 1019 секунди. Астро-физическите изследвания показват, че най-големият размер на макрообекти, наблюдаван експериментално от нас, човеците е около 1029 см или около 1010 светлинни години, при условие, че една светлинна година е равна на разстоянието, което светлините (електромагнитни) вълни изминават във “вакуум” за една земна година. Тук също трябва да се има предвид още едно условие – постулатът за “ постоянство на скоростта на светлината във вакуум”. Ами ако нашите знания се отнасят само за тясна област от космическото пространство? Засекли сме по експериментален път свръх-бързи вълнови процеси с честотен диапазон достигащ 1043 Херца. Както споменах, ядрата на атомите са изградени главно от доскоро наричаните елементарни ядрени частици - известните “псевдо-неделими” атомарни протони и неутрони, заменени с общото название - “нуклони”. Във Вселената, която сме успели да наблюдаваме по експериментален път, има около 10-80 нуклона, а нашето Слънце съдържа около 1058. Нашата Земя е изградена от около 4 х 1051. За нашата техника “нано-технологиите” (изграждане на технически обекти с микро-размери, намалени до 10-9 см), “пико- и фемто-секундните” бързи процеси (от порядъка на 10-13 и до 10-15 сек.) са една граница, която ни дава самочувствието на победители над природата! Тези постижения формират нашата техническа и технологична гордост!
Обаче, разрешеното ни “за живеене” пространство, където действат силите на веществото и материята се простира далеч над човешките експериментални и технически постижения. Гигантската размерност в нашето жизнено пространство, започва от най-малкото природно късче, евентуално някакво относително стабилно “минимизирано“ състояние от “вакуумната субстанция” с размер приравнен на 10-190 см. до най- голямото космическо формирование с размери надвишаващи 10190 см. Какво ни чака в тази природа? В какви райски градини и в какви кръгове на Ада можем да се озовем, при следващото развитие на експерименталната физика? Навлизането в тези тайни на света могат да дадат отговор на въпроси, които интересуват и Вас! Физичните обекти (от звездите до атомите и елементите на кварк-глюонната плазма), а вероятно и състоянията на “вакуумната субстанция” са в непрекъснато движение, поради което между тях възникват пространствено-времеви съотношения. Пространството и времето имат важни качества и едно много важно свойство – симетрията. Така, например, времето по всяка вероятност е хомогенно. Това означава, че различните епохи са равностойни. От хомогенността на времето в теоретичната физика се извежда и “закона за запазване на възможността за извършване на работа или този за запазване на енергията”. Нашето реални тримерно пространство е хомогенно и изотропно. Хомогенността му означава физическа еквивалентност на свойствата му в различни места от относителните координатни измерителни системи. Изотропността му се изразява в еднаквите свойства във всички направления.
Физическите обекти (елементарните частици, атомите, молекулите, звездите) създават мигновено (за време по-малко от 10-270 сек) около себе си особени състояния на взаимодействие, наречени силови полета. Тяхната дълбока същност сега е обект на интензивно изучаване. Силовите полета взаимодействат не само с полетата на другите околни частици, но и със собствените си, породени от тях силови полета. Измененията в известните на нас четири силови взаимодействия с полеви характер – гравитационно, електрическо и магнитно, (обобщени в електромагнитно поле), ядрените (мезонни) сили, действащи на дистанции по-малки от 10-15 см., и електрон-неутринните (слабите) взаимодействия се извършват с крайна скорост, най-много равна на скоростта на светлината във вакуум. Последната се приема, че е еднаква във всички отправни системи и е една универсална константа. Крайната стойност на тази константа ни дава възможност да различим близко от далечно, минало от бъдеще, източник от приемник, причина от следствие, действие от противодействие. Развитието на физика бележи голям успех с установяване на някои универсални принципи. Един от тях е вариационния принцип на Хамилтон валиден в класическата и в квантовата физика! Съгласно него, физическата величина характеризираща някакво действие, респективно еквивалентно противодействие, имащо размерност равна на произведението от енергията и времето, която за действително и експериментално установени движения и физически процеси заема една минимална стойност, като граница на минимизация! Действието, респективно противодействието, например, има минимална стойност при напълно определена зависимост на радиус-вектора описващ позицията на един физически обект в пространството и импулса на физическия обект, регистриран като изменение с размерност на време. Изследванията на експерименталната микрофизика показаха, че когато физическия микро-обект е пространствено ограничен, например, ограниченото движение на електрон в атома, в молекула или в кристалната решетка на твърдо тяло, то стойностите на това минимално действие, или на действието и противодействието в микро-обекта като цяло, се квантуват. Това означава, че се делят. Те се разделят на минимални порции, с определени дискретни стойности. Броят им варира от 1,2,3,... цели числа до плюс безкрайност. Елементарния квант на действието, изразен чрез елементарния и еквивалентен на него, квант на еквивалентното противодействие, известен като константа на Планк е винаги еднакъв! Това важи и за всички известни на нас форми на движение на материални обекти, определени по експериментален път в реалното тримерно пространство. Тя има стойност равна на 6,62 х 10-34 с единица за измерване равна на произведението Джаул по секунда. Така отношенията между скоростите на движение на физическите обекти, близки или много по-малки от тези на светлината и отношението от “тоталното действие-противодействие” към “елементарното

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:10

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

действие-противодействие” изразено с константата на Планк, формира процесите в известната ни природа на релативистки и нерелативистки, и на квантови и класически. Засега е намерена и връзката между възможността за извършване на работа - енергията и гравитационно реагиращата маса на даден физически обект умножена с квадрата на скоростта на светлината във физически вакуум. Съотношенията необходими за регистрация на даден релативистки “микро-обект” в пространството, изразени като произведение от измененията в пространствените координати на микро-обекта и умножени с измененията в импулсите, характеризиращи движението и силовото въздействие върху микро-обекта в пространството, се оказват винаги равни и или по-големи от минималното действие, зададено от константата на Планк. Елементарната дължина на вълната на едно елементарно – квантово и “релативистко” състояние на “микро-обекти” с изразено вълново и трептеливо движение се оказа право пропорционална на константата на Планк и обратно пропорционално на импулса.
Тези релации се представиха от физици като Хайзенберг и Луи Дьо Бройл. Накрая известния физик Шрьодингер формулира и своето уравнение даващо връзката между оператора на енергията, като закон за определяне на начина за извършване на работа равен на функцията разкриваща вълновата природа на “микро-обекта”. По този начин се установи, че в известния ни “микро-свят” с размерност на до “кварк-глюонна” плазма, експериментално не сме сполучили да регистрираме в даден момент мястото на даден обект. Уравненията на Максуел за електромагнитното силово взаимодействие се оказаха в скрит вид “неинвариантни” спрямо “Галилеевите трансформации”. Въпросът е, дали уравненията на Максуел са тотално верни (във всички случаи) или трябва да се доработят, което е правено. Както се каза - най-универсалният принцип, а именно този на Хамилтон е валиден както за класическата, така и в квантовата механика. Засега експерименталната физика, измерва косвено елементарното противодействие при взаимодействие между полева и вещева форма на материята. Принципите на това измерване винаги са идентични. Следователно, веществото винаги реагира по адекватен начин с полевата форма на материята, чрез минималния квант на противодействие. Това противодействие има времева характеристика, така наречената “елементарна време-константа” на “елементарната реакция”, характерна за известните ни материали, състоящи се от над 130 вида атоми и около 300 вида елементарни частици в посочените по-горе пространствени размерности. Като цяло може да се формулира и закон, който дава връзката и взаимоотношенията на действие и противодействие. В класическата физика на всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие! Само, че тук е в сила и мащаба даващ отношението към размерите и масите на двата взаимодействащи си обекти. Така, например, ако подскочим върху Земята, нейната реакция няма да можем да измерим като някакво отклонение на самата Земя от орбиталните й параметри при въртене около Слънцето, а ще го усетим по нейната реакция само върху нас. Това усещане има и своя “време-константа” на реакцията. Следователно, обектите на взаимодействие трябва да имат съизмерими размерности. Когато тези размерности са несъпоставими по експериментален път, то действа законът, при който спектърът на действието може да бъде непрекъснат, но спектърът на противодействието е винаги на порции! Това е модифицирания принцип на Хамилтон. Нашите експерименти за определяне скоростта на светлината и във вакуум, и в разни оптично-активни среди, а също така и чрез различни радиоелектронни устройства за регистрация на микровълнови лъчения радарни и дълговълнови, а също така и на ултра-късовълнови лъчения – рентгенови лъчи, спирачни лъчения, гама-кванти и т.н. се засичат по измененията, които произтичат в регистриращите датчици на апаратурата, с която нашето човечество разполага! Тук се ползват, различни индуктивни, капацитивни, електро- и магнито-резистивни и общоизвестните импедансни и други електрически измервателни устройства. Влизат в действие радарни инсталации, антенни електронни устройства, различни системи с външен и вътрешен фотоефекти. Прилагат се и лазерни системи (газови, течни или твърдотелни лазери), електронни и електромеханични устройства за генериране на електрически процеси, съоръжения с проводими вериги за протичане на електрически ток, възникване на разделени заряди в кристалните решетки на детекторните устройства, механични изменения (прибори със стрелкови системи за измерване), нагряване, температурни изменения, механични деформации в пиезолектрични-датчици и т.н. Всички те имат инерциалност, характеризираща се с време минимизирано по експериментален път до 10-24 секунди. Когато процесът на първично взаимодействие на полевата форма на материята с вещевата форма има статистически и нелинеен характер, се определя и време за реакция - определена от принципа за минимално действие и минимално противодействие. Този праг на ответна реакция има времева характеристика, която се определя по експериментален път. Принципите ни за измерване са идентични по своя характер – електромагнитни и механични. Тогава, не може да има дори и малка представа за интимната същност на свръх-бързи процеси, измерени с времена по-малки от 10-70 секунди до 10-270 секунди например. По тази причина постулатите, че законите на физиката, които познаваме експериментално, са еднакви във всички инерциални отправни системи не са валидни и коректни! Например, равномерно и праволинейно движение на дадена изолирана система от тела, като цяло, не влияе на законите за движение и на всички останали механични, топлинни, електромагнитни н т.н. явления протичащи в тази система. Казано по друг начин, с помощта на всякакви опити, известни на експерименталната физика, направени в една изолирана и затворена система, не можем да открием дали тя е в покой или се движи равномерно и праволинейно.
Вторият постулат е, че скоростта на светлината във вакуум не зависи от скоростта на светлинния източник и е една и съща във всички инерциални системи за всички наблюдатели. Само че, наблюдателите имат явна и експериментална “инерциалност” в интимната си същност на техническите решения на наблюдателните си и регистрационни системи. Те се подчиняват на принципа на Хамилтон за минималното противодействие. Изразяват се числено с константата на Планк за минималната делимост на света, с който реагираме по експериментален начин.
Това означава, че много неща не са ни известни, има още дълго време да се учим от природата и да откриваме нейните тайни! Така че, не трябва да се заблуждаваме и да се ограничаваме с една отчайваща идея, че сме толкова самотни и отдалечени във Вселената, че безутешно трябва да отпуснем ръце и да се оставим да ни изяждат “неземните хищници”, вместо да осъзнаем, че човешкият род има мисия и не трябва да се отчайва от ужасяващите мащаби на вселенското пространство, което населяваме, въпреки своята нищожност..
В световен мащаб, по отношение на друг интересен и глобален проблем, касаещ и развитието на палео-климата и човешката еволюция се лансират различни и донякъде съмнителни мнения на автори, като Робърт Бовал, Греъм Хенкок, Чарлз Хапгуд, членовете на Асоциацията за изследвания и просвещение в г. Норфолк САЩ, фондация ”Едгар Кейси” и т.н. В тези през-океански, но псевдо-научни становища се изтъкват се всякакви екзотични причини за климатичните промени на Земята 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11
Земната история датира още от преди повече от 3 - 4 милиарда земни години. Тя се характеризира не с кротко еволюционно развитие, а с бурни планино-нагъвателни колизии. Земята е преживяла и мощни “орографски” процеси. Понесла е и множество външни удари - “импакти” от Космоса Планетата ни е била разтърсвана от ужасяващи и повсеместни вулканични изригвания. Литосферните нагъвания довели до трансформации на геометрията на земната кора. Тя е променяла вида и структурата на акваторията си и на материците. Земята е преживяла мащабни ледникови периоди и тропични интерглациали. Измененията на климата в различни области от земното кълбо са съпроводени с тежки колизии за биосферата.
Като основни причини за биосферните колизии се изтъкват различни фактори. Основните се състоят в промяната на орбиталните параметри на планетата:
1. изменение в ексцентрицитета на земната орбита;
2. вариации в наклона на земната ос на въртене;
3. сложно планетарно взаимодействие с Венера и Марс, Луната и
отдалечаване от повърхността на разширяващото се по обем
Слънце в процеса на своето развитие през 5-те си милиарда
земни години живот;

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:10

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

1. важен фактор в геологията се явяват и вариациите в периодите на околоосните земни клатения - прецесии и нутации.
Много нашумели са хипотезите и теориите за падане на гигантски комети върху Земята и трагичните последици върху биосферата. Не трябва, обаче, да се подценява и интензивната планино-нагъвателна, вулканично- еруптивна, сеизмична и геоморфоложка дейност.
Същевременно, дори не се допуска, че ако човешката разумна и техническа формация съществува от около 10 милиона земни години, то тя е в състояние в определени територии от Земята насочено да променя климата! Може да се допусне, че древните “условно наречени кроманьонци” са могли да се греят през зимата, само с “просто” пренасочване на ъгъла на падане на слънчевата радиация в дадени човешки местообиталища 2,3,5,7,8,9,12,14,15 .
Човешкия интелект е в състояние да създаде тропически оазиси сред ледените пустини. Има сили да създаде тропически рай през ледниковите периоди на северния полюс и на южния материк.
С фото-соларни и наземни пирамидални съоръжения могат да се напояват пустините и да се превръщат в райски градини!
Тези идеи променят коренно представите за човека и неговото участие във формиране на околната среда и геологията на Земята от космически мащаб.
Във връзка с посоченото, като обобщение в настоящата книга се представят на читателите идеи за дълбок размисъл и за целенасочено творчество и действие в следните насоки:
ОСМИСЛЯНЕ НА ПРЕДСТАВЕНИЯ ПИСМЕН И ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ СВЪРЗАН С РАЗРАБОТВАНАТА ТЕМАТИКА, КОЯТО Е ПРЯКО СВЪРЗАНА С ЕВОЛЮЦИЯТА НА АКТИВНОТО СЛЪНЦЕ, ИСТОРИЯТА НА НЕСПОКОЙНАТА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ И СЪЩНОСТТА НА “СЛЪНЧЕВО - ЗЕМНИТЕ ВРЪЗКИ”.
-СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГЕТИКА, ЗАЕДНО С ИСТИНАТА ЗА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ Е “СВЕЩЕНИЯ ГРААЛ” ПРЕСЪЗДАДЕН КАТО САКРАЛЕН СИМВОЛ НА СЛЪНЧЕВАТА РАДИАЦИЯ - ТРАНСФОРМИРАНА, ЧРЕЗ РЕФРАКТОРНА ОПТИКА ОТ ФРЕСНЕЛОВ ТИП.
В предлаганата на читателите ни книга се обсъждат относително и в големи подробности следните тематики:
1.“ЧУДЕСАТА НА ДРЕВНИЯ СВЯТ И СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГЕТИКА”
- АКТИВНОТО СЛЪНЦЕ И НЕСПОКОЙНАТА ПЛАНЕТА ЗЕМЯ;
- СЛЪНЧЕВО - ЗЕМНИТЕ ВРЪЗКИ В СВЕТЛИНАТА НА РАЗВИТИЕТО НА БИОСФЕРАТА И В ЧАСТНОСТ НА ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО;
- СЛЪНЧЕВО-ВЪГЛЕВОДОРОДНАТА ЕНЕРГЕТИКА - ИСТОРИЯ, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ;
- ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЦЕТО ВЪРХУ РАЗУМНИЯ ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА И БЪДЕЩЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО;
- СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГЕТИКА В ДЕБРИТЕ НА МЕГАЛИТНАТА КУЛТУРА;
- ЕНЕРГИЯТА НА ЗЛАТНОТО ЧОВЕЧЕСТВО ПО ВРЕМЕ НА ЗАБРАВЕНАТА ЗЛАТНА ЕПОХА от ОВИДИЕВИТЕ “МЕТАМОРФОЗИ”;
- ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ И АРТЕФАКТИ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА “ДЕЦАТА НА СЛЪНЦЕТО” преди 12 500 ГОДИНИ и “ВТОРИЧНОТО ПОДИВЯВАНЕ” след ВСЕМИРНИЯ ПОТОП;
2. СОЛАРНАТА ЕНЕРГЕТИКА и НЕЙНОТО НАСТОЯЩЕ в СВЕТЛИНАТА НА СЛЪНЧЕВО -ВЪГЛЕВОДОРОДНАТА ИКОНОМИКА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ПРЕЗ 21 ВЕК;
-ТЕХНОЛОГИЧНИ СИСТЕМИ И ИНСТАЛАЦИИ ЗА ДВУКОМПОНЕНТНО - ВИСОЧИННО И НАЗЕМНО СВРЪХ-КОНЦЕНТРИРАНЕ НА СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ;
-СВРЪХ-КОНЦЕНТРИРАНАТА ПО ОПТИЧЕН ПЪТ СВЕТЛИННА, СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ КАТО ОСНОВА НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА МНОГО ЕВТИНА ВИСОКО-ПОТЕНЦИАЛНА ТОПЛИНА И ЕВТИНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ;
-СОЛАРНИ ТЕЦ И КОМПЛЕКСНИ СОЛАРНИ АТОМНИ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИ - СОЛАР-АЕЦ - връх на новите оптични соларно-енергийни технологии;
-СВРЪХ-КОНЦЕНТРИРАНАТА СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ, С ПРОМЕНЕН ЧЕСТОТЕН ДИАПАЗОН като основа на оптична технология за получаване на водород от фото-деструктурирана вода.
-ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕВТИН СИНТЕТИЧЕН ВИСОКО-ОКТАНОВ БЕНЗИН, ЧРЕЗ СВРЪХ-КОНЦЕНТРИРАНА СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ, ВОДА И ВАРОВИЦИ;
-СОЛАРЕН АТМОСФЕРЕН МЕТЕОТРОН ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ВАЛЕЖИ за изкуствено водоснабяване и инсталации за соларно-енергийно получаване на питейна и поливна вода, чрез директна кондензация на атмосферна влага;
-СОЛАРНО-ЕНЕРГИЕН ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ;
-СОЛАРНО - ЕНЕРГИЙНО СТРОИТЕЛСТВО И СОЛАРНА АРХИТЕКТУРА;
-СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГЕТИКА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА;
-СЛЪНЧЕВА МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ;
-СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ И ГЕНИПОНИКА - съвременни соларни оранжерийни и животновъдни комплекси;
Забележка:
ДОПЪЛНИТЕЛНО СВЕДЕНИЕ за някои любопитни читатели:
Кратка предистория на създаването и развитието на фото-преобразувателите за свръхконцентрирана слънчева радиация в оптичния видим диапазон в България и Русия през 80-те години на миналия век.
Съвместно с доц. д-р инж. Олег Сулима от Ленинградския Физико-технологичен институт, който бе сътрудник на проф. Жорес Алферов - академик на РААН, сега нобелов лауреат се разработиха в нашите институти по цветни металургични технологии, Технически университет - София, Софийски университет, “Оптико-електрон АД, Института по приложна физика специални фотоволтаични системи на базата на Ga-As-Al. Това са полупроводникови елементи от галиево-алуминиев арсенид под формата на планарно-епитаксиални полупроводникови структури и диодни фото-елементи с “хетеропреходи легирани с телур и цинк”. Тези фотоволтаични енергопреобразуватели достигнаха коефициент на полезно действие от 49% до 53% по добив на електрически ток. Свързват се в батерии и с “трансфертер-умформерни блокове”. От тях се получава мрежово напрежение 220-240 Волт с промишлени параметри. Оптичната система е с фреснелови планарни лупи. Тя осигурява висока работна плътност на светлинна енергия. Слънчевата радиация се уплътнява до 1700 Слънчеви константи (една “Слънчева константа” равна на около 1,3-1,4 кВат/кв.м.). Работната температура на отделен полупроводников “хетеропреход” варира от 40-70 до около 230 - 270 о С. Той се охлажда с маслен “термофлуид” за производство на водна промишлена пара с технологични параметри – подходяща температура и около 156 атм. налягане. Тази водна пара обикновено се прегрява до температура около 250 - 320 о С за различни технологични приложения (16,17).
Сега в информационните бюлетини на CORDIS се появи съобщение, че в САЩ учените от фирмите “ЕНТЕХ, Солар-маринър”, АМОНИКС и други” към НАСА са постигнали рекорден резултат от 32,7% к.п.д. на преобразуване на слънчевата радиация в уплътнен вид с помощта на фреснелова оптика и фотоволтаици от галиево-алуминиев-арсенид в електрическа. Ето тук личи почерка на нашия колега от Ленинград Олег Сулима и други подобни руски изобретатели и учени, с които бяхме в един работен и научен творчески екип по времето преди “големия прелом през 1989 - 1991 година” в социалистическия лагер. Коментарите са излишни!
При слънчево време, на обяд демонстрираме как с нашите фреснелови лупи се топят гранитни камъни!

ЛИТЕРАТУРА
към Предговора на книгата с наименование:
“ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГЕТИКА ЗА ХОРАТА НА 21 ВЕК”

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:11

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

1. Гуревич, Л. Е., Чернин А.Д. Происхождение галактик и звезд. - Москва “Наука” 1987г.
2. Гинзбург, В. Л., Современная астрофизика. -Москва. Наука.1970 г.
3. Никитов, Н. Стефан. Древните цивилизации – загадки - находки - хипотези; - книга първа и книга втора. - София. Държ.Изд. “Народна просвета” 1979 г.
4. Косидовски, Зенон. Царството на златните сълзи. - Варна 1967 г. (превод от полски);
5. Белявский, В.А. Вавилон - легендарньIй и Вавилон сегодня. - Москва, изд. Наука,1971г.
6. Берг, Л.С. НекоторьIе соображения о теории передвижения материков. Известия В.Г.О. вьп.№ 74,1947г.
7. Стучевский, И.А. Храмовая форма царского хозяйства Древнего Египта.-Москва.изд. Н. 1962г.
8. Попко, Мачей. Митология на Хетска Анатолия. Превод от полски. -София изд. - Б.худ. 1983г.
9. Протохристов Хр. д-р, ст.нс. 100 години от полета на граф Цепелин. -София сп. Наука и техника г. 5, брой 8 изд. Литера прима. м. август 2000г.
10. Лакова, Искра д-р, н.с. Геолог институт при БАН. Метеоритите - посетители от Космоса.сп. Наука и техника. Ноември 2000 г. София изд. Литера прима
11. Петков Иван, Зидаров Димитър, Бояджиева Клара, Велинов Тодор. Физика на Земята. -София. Изд.”Народна просвета” 1989г.
12. Топлийски Димитър., Изменяли се климатът на Земята.-София, изд. Наука и изкуство. София.
13. Каменова Боряна. Целесъобразните години. Сп. Наука и Техника. -София февруари 2000г.
14. Каменова Боряна. Климатичната катастрофа - още една заблуда? Сп. Наука и техника-София . Април. 1999г.
15. Аракава,Х.,Изменение климата.Л.,Гидрометеоиздат.М. 1971г.
16. Будыко М., И., Изменение климата. Л. Гидрометеоиздат. 1974г.
17. Енергия и климат- сборник статий. Л. Гизд.Мет.изд.1981г.
18. Никитов, Стефан. Древните цивилизации - загадки, находки, хипотези. Държ. Изд. д-р Петър Берон. -София 1986 г.
19. Мутафчиев Кръстю. За произхода на HOMO SAPIENS. Част първа. Историческа справка Изд. къща. “Гуторанов и ШЕРИ М”.-София. 1992г.
20. Тошев Д. Страхил, Баев А.Иван, Маринов Г. Марин, Бончев П. Любомир, под ред. На проф. д-р. Нено Иванчев. Физика. Държ. Издат “Наука и изкуство” - София, 1987г.
21. Абдулаев Г.Б., Джифаров Т.Д., Сулемма О.Н., Минев Е.П., Дефектьй в епитаксиальных структурах типа соединений А3В5 со гетеропереходами” журнал. “ Физика и техника полупроводников, изд. Физ. Тех. ЛенинградскогоУн-та.с.1.1982т.8.Св.03;
22. Atkinson,R.J.C. Stonehenge,Hamish Hamilton. London.1956.
23. Мардиросян, Гаро Хугасов. Еко-катастрофи. - изд. къща ”Ванеса” - София 1995г.,Миинстерство на науката и образованието. Протокол №4 /26.10.1994г.
24. Калитгвеевский, Н. И., Волновая оптика. Изд. Висшая школа” -Москна 1978г.
25. Телеснин, Р. В., Яковлев В. Ф., Курс физики - електричество”. изд. Просвещение.-Москва, 1970 г.
26. Балански Георги. Как да пестим енергия. - държ. изд. “Техника” - София, 1987г.
27. Мардиросян Гаро Хугасов. От космоса срещу екологичните катастрофи. Издателство на Българска академия на науките (БАН), изд. къща “Ванеса”. - София,1993г.
28. Прищепов, Леонид д-р наук. Академик ВАСХНИЛ. Об електромагнитной еволюции биосферы. -М. Т. М. бр.12. 1985г.
29. ES Edmund Scientific, 1997’ Optics and Optical Instruments Catalog.
30. Алиханов Леонид.Собственые колебания земного шара. -М. изд. Т.М. 1982г. вьп. №10;
31. Дерменджиев, Владимир. Спокойното и активно слънце. Академично издателство “Проф.Марин Дринов” -София. 1997г.
32. Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. -София - Москва изд. PENSOFT. 2000;
33. Генрихович, Герберт Мартинсон. Что мый знаем о диноаврах?. - Ленинград. Изд. ПО-3.Ленуприздата. 1990г.
34. Петков Иван. Обща геофизика. Част1. - София. Изд.Наука и изкуство. 1968г.
35. Бакулин, Е.В.,Кононович, В.И. Мороз, П.И. Курс общей астрономии. - Москва. Изд. Наука, Физ.мат. лит. 1983г.
36. Парсамян, Е. С. Археоастрономия в Армений.Историко-астрономические исследования. Под. Ред. Гурштейн А.А.,Москва. Изд.Наука, Физ.Мат. лит. 1988г.
37. Григориев, Степан, д.т.н. академик ВАСХНИЛ, Об ассиметрии Земли, Луньй,Венерьй, и “правилах етикета “ планет..-Москва. Т.М. вьп. №2 1990г.
38. Робърт Бовал. В подземията на Египет. Изд. къща “Бард” -София 2002г.
39. Под. Редакцията на Лисевич И.С., Рубцов В.В., Морозов Ю.Н.,Росциус Ю.В.,Казанцев А.П., Агрест м.М., Пановкин Б.Н.,Арютунов С.А.,1984г.“Били ли са .те. на земята? Сборник статии, посветени на хипотезата за космически палеоконтакт. Държ. Издаделство ”Техника” - София, 1984г.
40. Зекария Сичин” Войните на боговете и хората. -София изд. къща “Бард”2003г.
41. Прист, Е. Р. Солнечная магнитохидродинамика. - Москва, изд. Мир. 1985г.
42. Миков,В. И., Българска историческа библиотека. Год. 5.1932-1993г., изд. София-прес.
43. Каплан, С. А., Банин, В.Г.,Куклин Г.В.,Томозов,В.Е. Сольнечные вспышки.-Москва.изд. Наука.
44. Вейнберг, В.Б., Саттаров Д.К., Оптика световодов. Изд.2-е. - Ленинград изд. Машстроен. Ленгр. 1977г.
45. Дийвид ХатчерЧалдрес .Технология на боговете. - София, изд. къща Бард.,2002г.
46. Kapany,N.S., Fiber Optics Principles and Applications.N.Y.London, Academic press,1967,432p.
47. Клаудер Дж. Сударшан Е., Основый квантовой оптики. Изд. Мир.-Москва,1970 г.
48. Авиация №7 – авиационно-исторический журналь/2000 г. с. 31 изд. Пилот; Москва Рос.фед.
49. Хаусдорф Хартвиг. Тайнствените кътчета на нашия свят.
София, Изд. Литера Прима 2000г.
50. Hausdorf,Hartwig,Wenn Götter Gott spielen. München.1997.











 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:11

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се


У В О Д

мото:

“И ЗЕМЯТА БЕШЕ НЕУСТРОЕНА И ПУСТА,
И ДУХ БОЖИ СЕ НОСЕШЕ НАД БЕЗДНАТА”
ДУХЪТ БОЖИЙ, ТОВА Е СВЕТЛИНАТА НА
СВЕТА.
СЛЕДОВАТЕЛНО, ДОКАТО СЛЪНЦЕТО НА
ЖИВОТА ГРЕЕ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ
СВЕТЛИНАТА МУ, ЗА ДА ОРГАНИЗИРАТЕ
ВАШАТА ЗЕМЯ, Т.Е. ТЯЛОТО СИ.
ЗА ДА ГО ПРЕВЪРНЕТЕ В РАЙ. В
БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ СЛЪНЦЕТО ГРЕЕ
ВСЯКОГА И ОСВЕТЯВА ВСЕКИ, КОЙТО
ИСКА ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ НЕГО.
откъс от беседата, изнесена на 08 септември,
1940 г. в град СОФИЯ на ПЕТЪР ДЪНОВ
( БЕЙНСА ДУНО )

“СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГЕТИКА ЗА ХОРАТА НА 21 ВЕК”

НОВИ ТЕХНОЛОГИЧНИ СИСТЕМИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ В СВРЪХ-КОНЦЕНТРИРАН ВИД И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ ЗА ЕНЕРГИЙНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ХОРАТА

Енергийният проблем е един от най-съдбоносните проблеми за човечеството. В днешно време той стои на първо място за решаване и се изразява, като все по-голяма и нарастваща с главоломна скорост необходимост.
Най-перспективната възможност за отстраняване на енергийния проблем е директното използване на слънчевата енергия, но в свръх-концентрирано състояние. Научният и приложен фундамент на тези свръх-концентриращи соларно-енергийни системи са разработени и детайлизирани изключително добре.
ОСНОВНА КОНЦЕПЦИЯ И ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ
Същността и принципът на действие на изобретените свръх-концентриращи (фоконно-фоклинни, френелови и рефракторни) оптични соларно-енергийни системи е в концепцията за двукомпонентно свръх-концентриране на слънчевото електромагнитно лъчение. Естествената слънчева радиация навлиза в стратосферата с константна плътност от около 1370 - 2100 Ват./кв.м. с доминиращ спектрален състав в оптичния диапазон с дължина на вълната от 370 до около 820 нанометра. Слънчевата радиация (захваната в оптиката от фреснелов тип на височинните компоненти на системата - тороидални или дисковидни аеростатни концентратори) се уплътнява първично. Този процес се реализира от височинните блокове на соларната двукомпонентна инсталация още в ниските, приземни слоеве на атмосферата. От тях се пренасочва, като свръх-уплътнен и “интерференчно” (спектрално модифициран енергиен) светлинен поток (през ниската атмосфера) към блока с наземно базирани (оптични френелови рефракторно-рефлекторнии) соларни енерго-концентратори. Последните се свързани, чрез силови светло-проводи с няколко типа енергийни приемници и енерго-преобразуватели.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ
Основната цел е посредством двукомпонентната соларна инсталация от тип ДВУКОМПОНЕНТНА СОЛАР-ТЕЦ, съдържаща височинни и наземни оптични, фоконно-фоклинни и рефракторно-рефлекторни, соларно-енергийни свръх-концентратори с френелова планарна оптика, да се трансформира изобилната енергия от Слънцето в полезна за хората работа!
Друга основна цел е този процес да се извърши на много ниски цени. В изобретените двукомпонентни соларни свръх-концентраторни енергийни инсталации капиталните вложения за изграждане на инсталацията са малко по-ниски от тези на най-евтините (газови или мазутни) ТЕЦ. Същевременно ДВУКОМПОНЕНТНИТЕ СОЛАР-ТЕЦ имат нищожни експлоатационни разходи.
Друга изключително важна цел е пълната “екологична съобразност” - без никакви вредни въздействия върху околната среда!
Постига се и друг положителен ефект. Увеличава се коефициента на полезно действие. Първично разсеяната, слънчева светлина не се преобразува ефективно от досега прилаганите соларни устройства. Падащата върху земната повърхност слънчева радиация се уплътнява хиляди пъти. При подходяща фокусировка, светлинния поток “интерферира” и затова преодолява с лекота и нищожни енергийни загуби (под 0,001 crazy бариерата на купесто-дъждовната облачна атмосферна зона. Ликвидира се значителното поглъщане на естествената (първична соларна) радиация от замърсената приземна атмосфера. Височините на базиране на първичните соларни енерго-концентратори варират от 30 м. - 400 м до около 4 500 - 7 000 метра (над ниската купесто-дъждовна облачност). Така се намалява и оптичния атмосферен път на пряката слънчева радиация. Редуцират се и спектралните енергийни загуби по време на сутрешните и вечерните часове на слънцегреене.
Оптиката на соларните, височинни енерго-концетратори е позволила постигането на к.п.д над 78 - 83% при кондензиране на слънчевата радиация. Оптичните височинни модули са монтирани в конструкцията на привързани към земята плоски, тороидални аеростати (балони с формата на чиния). Тороидалната им, или дисковидна форма осигурява много добра аеродинамична обтекаемост. Такелажът (въжената мрежа и опорните блокове) на аеростатната височинна компонента на соларната свръх-концентрираща енергийна система е снабден със специални противоветрови устройства. Те представляват особен тип динамични (демпферни и пропелерни) устройства. С тях се ликвидират вибрациите и отклоненията на уплътнения слънчев светлинен лъч, падащ към земята. Тези евентуални отклонения по принцип се пораждат от действието на урагани със скорост на вятъра до 60м./сек.. Двукомпонентната оптична схема рязко удължава времето на работа на соларно-енергийната концентрираща система през годината. Р. България заема площ от Балканския полуостров над 111 000 кв. км.. Тя се намира в пояса на умерения климат - около 41 градуса северна ширина до 44 градуса северна географска ширина. Броят на слънчевите часове през календарната година нормално варира от 2000 до 2500 часа. Средно-годишно естествения приземен енергиен, соларен поток варира от 370 до 570 ват/ кв.м.. Съгласно БДС, по норматив е прието за нашата страна средната пряко падаща радиация да е около 420 Ват/кв.м. При двукомпонентната соларно-енергийна свръх-концентрираща система времето на работа нараства на 3200 - 3700 работни часа или с 30% - 37% повече.
Средногодишната енерго-наситеност на естествения, на тропосферно (във височина) уплътнен слънчев поток, е увеличена около два пъти и варира от 740 до 910 Ват/кв.м..
Уплътнената соларна радиация от височинните концентратори, под формата на кондензиран светлинен лъч се захваща от компонентите (блоковете на наземните оптични фоконно-рефракторни) на концентриращите наземни инсталации. В тях модифицираната слънчева енергия се трансформира във високо-потенциална топлина за различни приложения за нуждите на хората.

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 15:16

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

teethдругото е по-'специализирано' tongue

 
boris
boris borisov
Пуснат на: 29 Януари 2011, 16:55

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се


ДиА Амиридзе:
teethдругото е по-'специализирано' tongue
Много е интересно но не всичко може да се приеме като чиста монета.Например личноста на Орфей.Той е проповядвал хомосексуализъм.

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 16:58

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

winkзащо мислиш,..че не е било...нормално?.. shade..,макар-че лично аз не го приемам sceptical

boris borisov:

Например личноста на Орфей.Той е проповядвал хомосексуализъм.

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 16:59

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

winkтук има една-такава-тема wide-grin

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:01

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

wink"ангелите" са били нещо-като shape-shifter-и wide-grin..,не че сега не са tongue

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:01

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

teethвсъщност...какво-верно са...ангелите?.. wide-grin

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:02

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

wide-grinнефилими..,елохими?.. wide-grin

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:02

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

teeth..."и като видяха земните жени..,харесаха ги" wide-grin

 
boris
boris borisov
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:19

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се


ДиА Амиридзе:
winkзащо мислиш,..че не е било...нормално?.. shade..,макар-че лично аз не го приемам sceptical
boris borisov:

Например личноста на Орфей.Той е проповядвал хомосексуализъм.
На тях може и да им е харесвало но ние него приемаме защото ВЕЧЕ сме със променени моралноетични стойности.Исус е презирал мъжеловството.Неси спомням точно къде беше- с мъжко да не легаш.

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:29

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

glassesсъгласна съм,..дори и никъде да не пише в канонизираните евангелия,..но моралните критерии се променят с промени в социалния статус ,..Иисус ни дава "пътя-истината-и-живота"..,което все-още не е до-разбрано glasses

boris borisov:

На тях може и да им е харесвало но ние него приемаме защото ВЕЧЕ сме със променени моралноетични стойности.Исус е презирал мъжеловството.Неси спомням точно къде беше- с мъжко да не легаш.

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:30

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

..,но ти пишеш за Орфей,..за "онези-времена" е било нормално,..за-жалост sceptical

 
boris
boris borisov
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:40

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се


ДиА Амиридзе:
..,но ти пишеш за Орфей,..за "онези-времена" е било нормално,..за-жалост sceptical
Да за жалост.Нека си спомним защо е загинала Спарта.Тотална хомосексуалност и тотална липса за възпроизвеждане.

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:43

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

teethедва ли е само за това tongue..,но само-доволството и само-изолираността обикновено водят да изкривена психика wink

boris borisov:

ДиА Амиридзе:
..,но ти пишеш за Орфей,..за "онези-времена" е било нормално,..за-жалост sceptical
Да за жалост.Нека си спомним защо е загинала Спарта.Тотална хомосексуалност и тотална липса за възпроизвеждане.

 
boris
boris borisov
Пуснат на: 29 Януари 2011, 17:49

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се


ДиА Амиридзе:
wink"ангелите" са били нещо-като shape-shifter-и wide-grin..,не че сега не са tongue
SHAPE-SHIFTER е нещо като специализиран работник.Нещо като пчелите.Предполагам че не всички са били такива.

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 18:03

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

teethразкажи,..че ми стана интересно tongueмного интересни алюзии ползваш tongue wink

 
boris
boris borisov
Пуснат на: 29 Януари 2011, 18:14

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се


ДиА Амиридзе:
teethразкажи,..че ми стана интересно tongueмного интересни алюзии ползваш tongue wink
Алюзия означава измама.Но да продължим да се самоизмамваме.Някъде бях чел че специализираните работници са безполови и нямат право на възпроизвеждане.Тяхното възпроизвеждане става в специален отдел.Но шефовете им са могли да се възпроизвеждат.Показателен е факта че са започнали да се "женят" с земните жени защото им харесвали.Ето ти гигантите продукт между две различни ДНК структури.Не мислиш ли?

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 18:19

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

winkне е така tongue

boris borisov:

Алюзия означава измама.

 
ДиА
Пуснат на: 29 Януари 2011, 18:21

Отг: Ангели-хранители и демони-вредители
Цитирай Присъедини се

winkзащо?.. wide-grin

boris borisov:

Но да продължим да се самоизмамваме.

 
Страница 4 от 6
 91-120 от 163  |   |<<  <<  1  2  3  4  5  6  >>  >>| 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg