Група
ОКУЛТИЗЪМ И ЕЗОТЕРИКА
ОКУЛТИЗЪМ И ЕЗОТЕРИКА
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТАЙНСТВЕНИТЕ НЕЩА В ПРИРОДАТА, ПРИДОБИТА ПО ЕЗОТЕРИЧЕН ПЪТ
Категория :
Мистика, магия
Създадена на :
12 Юли 2009
Тип : Модерирана
Членове : 326
Собственик : Вера
Тема : ОБЩУВАНЕ С МЪРТВИТЕ
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1 
Вера
Пуснат на: 14 Юли 2009, 23:10

ОБЩУВАНЕ С МЪРТВИТЕ
Цитирай Присъедини се

ОБЩУВАНЕ С МЪРТВИТЕ

От древни времена хора са имали умението да общуват с мъртвите. Засилен обществен интерес към тях има през началото и средата на XX век. Тогава възниква движението спиритизъм. Днес наричат хората с такива умения медиуми, контактьори и др. Във Англия например има множество спиритически църкви, където всяка седмица се провеждат демонстрация на общуване с дух от отвъдното. Някои от медиумите са давали уникални доказателства за това, че смъртта не е краят и ние продължаваме да съществуваме в други светове.

По-долу можете да прочетете

(откъс от книгата на Лин Пикнет "Паранормалното: енциклопедия", изд. Делфин Прес, Бурас1993.)

СЕСТРИТЕ ФОКС

Хората общуват с духовете на умрелите откакто свят светува, но едва след 1840 година това се оформя в движение, придобило известност като спиритуализъм.

През 1848 година семейство Фокс се нанася в къщата си в Хайдсвил, Ню Йорк. Три месеца- по-късно двете момичета — Мар- гарета, на петнадесет години, и Кейт, на единадесет — започват да чуват анормални почуквания. Къ­ щата има слава на обитавана от духове, но сериозните проблеми започват с пристигането на се­ мейство Фокс.

През нощта в петък, 30 март 1848 година, Кейт влиза в диа­ лог с призрачните шумове, щра- кайки с пръсти в отговор на почукванията. „Господин Сплит- фут, правете като мен", казва тя, пляскайки с ръце. Чува се същият брой почуквания. Тога­ ва се присъединява и Маргарета, а не след дълго техният баща под­ лага на разпит невидимото при­ съствие. Когато го питат дали е човек, няма отговор, но на въп­ роса „Дух ли е? Ако е така, почукай два пъти", отговорът е утвърдителен, и е даден по кода, който впоследствие широко се разпространява сред спиритуалистите, търсещи контакт със све­ та на духовете.

В отговор на следващи въпроси този дух с почукване отговаря, че „той" е беден амбулантен търго­ вец, убит на същото това място преди няколко години. Съвремен­ ните критици на семейство Фокс изтъкват липсата на доказателства за тази история, но петдесет годи­ ни по-късно при събарянето на стена в стария семеен дом, са на­ мерени костите на мъж.

Много скоро двете момичета от семейство Фокс загубват всякакъв страх в оживените си контакти със съседния свят, а славата им се разнася. Година след техния пръв „разговор" с мъртвия амбулантен търговец, те са поканени да напра­ вят демонстрация пред публика в Рочестър. Преминала с небивал ус­пех, тя е последвана от рекламна обиколка в полза на новото спири- туалистическо движение, към кое­то са поканени да се присъединят. Поканата е отправена от по-голя­ мата им сестра Лиа, която също се оказва талантлив „медиум".

Момичетата твърдят, че почукванията се движат с тях и не пропус­кат случай да им кажат: „Вие сте избрани да излезете пред света и да убедите скептичните в голямата истина за безсмъртието". Светът, обаче, не е напълно убеден, и страстите се разгорещяват. Момичетата са обвинени публично в шарлатанство и служене на Дявола и върху тях е упражнено физическо насилие.

През лятото на 1850 година те стигат в Ню Йорк, където предиз­ викват фурор. За техните демонс трации един репортер пише: „Не видяхме нищо, което да доказва таен заговор... Тръгнахме си с пъл­ но неверие в свръхестествената на меса, но в същото време не можех ме да обясним как каквото и да е човешко средство може да се из­ползва, без да бъде разкрито". Ре­ дакторът на „Трибюн" Хоръс Грийли се убеждава, че те казват истината, и се превръща в техен верен, и при това влиятелен съюз­ ник.

По това време момичетата вече имат конкуренти. От двете страни на Атлантика се появяват редица „медиуми", които демонстрират различни явления, включително ав­ томатично писане, апортиране на предмети и транс с „директен глас", в който мъртвите говорят чрез ме­ диума почти със земния си глас.

Въпреки това шествието на сес­ трите Фокс по пътя към славата продължава, особено след като Кейт се подлага на обстойно научно из­следване при посещение в Англия. Уилям Крукс е очарован от почук- ванията и звуците, които изникват спонтанно винаги, когато медиумът поставя ръката си върху стена или мебел.

Те са описани от Крукс като „трикратна пулсация, поня­ кога толкова силна, че може да се чуе през няколко стаи". Тези зву­ ци продължават да се чуват и кога­ то Кейт е затворена в телена клет­ ка или е качена на люлка, която виси от тавана, както и „когато е паднала в несвяст върху дивана". Няколко месеца по-късно Крукс провежда впечатляващо изследва­не върху медиумните способности на Д. Д. Хюм, а малко след това .— и с доста по-големи съмнения — върху материализиращия медиум Флорънс Кук.

Лиа, която не взема участие в началните разговори с „Господин Сплитфут", е първата от сестрите, която става професионален меди­ ум и участва в няколко експери­ мента. Изследователите се убеж­ дават, че „медиумът има не по- голяма власт върху звуците откол­ кото изследователите". Тази дек­ ларация идва твърде късно, за да разсее съкрушителния ефект от ед­ но изявление на някоя си госпожа Норман Кълвър, роднина по мъж на двете сестри. Тя се заклева, че двете момичета са измамници, и че Кейт й е показала как да прави почукванията, като „ щрака " с пръс­ тите на краката си. „Кетрин ми каза да си затопля краката — твър­ ди жената... — тя понякога си топлеше краката по три или четири пъти за една вечер... Имало е слу­чаи когато съм стигала до 150 пос­ ледователни почуквания".

На 21 октомври 1888 година Мар- гарета (понастоящем госпожа Кейн) и Кейт (понастоящем гос­ пожа Дженкин) свикватсъбраниевМузикалната академия в Ню Йорк. Пред пълна зала Маргарета заявява: „Тази вечер съм тук като един от основоположниците на спиритуализма, за да го изоблича като абсолютна лъжа от начало докрай, като едно от най-неубедителните суеверия, и като най-зловредното богохулство, известно на света". В последвалата гробна тишина гос­ пожа Кейн остава неподвижна, с крака, обути в чорапи, а от цялата зала се чуват почуквания. „Всичко това е номер!", извиква няколко пъти госпожа Кейн сред смутени аплодисменти.

Това събитие не слага край на спиритуализма, нито пък е погре­ балният звън за кариерата на две­ те сестри, колкото и да е странно това. След година те се отказват от признанието си, а Маргарета го обяснява с натиска, оказан върху тях от някои хора, особено от сестра им Лиа и от „личности с висок ранг в католическата църк­ва" (към която тя неотдавна се е присъединила).

Писмата до Маргарета от ней­ ния съпруг, които тя публикува след неговата смърт, доказват ясно неговата убеденост, ме тя е участ­ ник в съзнателна измама. В едно от писмата си той пише: „Меги, нима никога не се изморяват от тези досадни непрекъснати лъжи?", а в друго препоръчва:

„Така че избягвай „духовете".

Не мога да понеса мисълта, че си замесена в злостни измами". И двете сестри се отдават на наркотици и алкохол и овдовяват рано, като до края на живота си твърдят, че са казали истината тогава, когато са оттег­ лили самопризнанието си.

Появата на „Господин Сплит-фут" и тяхната очевидна власт над него говорят за това, че те изглеж­ да са станали обекти на автентич­ но нападение на полтъргайст, осо­бено като се има предвид половото им съзряване, което често е повод за подобни проявления. С нараст­ ването на тяхната известност те стават жертва на представата, съз­ дадена за тях, както и на готов­ ността на обществото да приеме всякакви знамения и чудеса. (До­ ри района, в който живеят, има история, свързана с чуждоземни явления — Джозеф Смит, основа­ теля на мормоните, получава виде­ нията си съвсем наблизо — в Пал- мира, не повече от двадесет години по-рано).

Повечето сериозни психоизследователи отминават случая на сес­ трите Фокс като дискредитиращ паранормалното пред очите на целия свят. Въпреки това хиляди са спирптуалистпте, които и днес благоговеят пред тяхното име.

ЧИКО КСАВИЕР

Франциско Кандидо Ксавиер е роден през 1910 година в малкото градче Педро Леополдо във вътрешните части на Бразилия. Детството му не е щастливо — майка му умира, когато той е на пет години. Отглежда го неговата кръстница, която редовно го бие и го изпраща да работи още на осем години. Образованието му е оскъдно и приключва на тринадесетгодишна възраст. Той работи като кухненски помощник, като продавач, както и като работник в текстилен завод, след което получава нископлатена работа в местния филиал на Министерството на земеделието, където остава до пенсионирането си през 1961 година.

Животът му обаче не е типичният за беден преуспяващ бразилец. Чико Ксавиер е име, прочуто из цяла Бразилия. Той е най-плодовитият автор — всъщност втори подред до днес, сред пишещите на португалски език. Написал е близо четиристотин книги, които според него са плод на няколкостотин „безплътни автори", предаващи произ¬веденията си чрез неговото пос¬редничество като медиум.

Необикновените таланти на Чико се проявяват за първи път още в училище, където редовно долавя присъствието на духове, които му помагат да пише съчиненията си. Той започва практиката си на медиум-спиритуалист през 1917 година, специализирайки психогра-фия. (Смята се, че тя е вдъхновена от духове, за разлика от автоматичното писане, което е просто израз на подсъзнателното у автора).

Първата книга на Чико Ксавиер се появява през 1932 година и се превръща в литературна сензация. Тя е озаглавена „Парнас или отвъд смъртта" и съдържа 259 стихотворения, под които стоят имената на почти всички известни бразилски и португалски поети, всичко 56 на брой. След сериозно проучване на стихотворенията, изтъкнатият академик Хумберто де Кампос декларира, че „що се отнася до вдъхновението и стила, техните автори демонстрират същите особености, които им придават характерната приживе за тях индивидуалност". Не след дълго Кампос умира, като бързо се присъединява към нарастващия екип отдухове-автори, с които Чико работи. Това става за ужас на неговата вдовица, която завежда дело за своя дял от авторските права. На широко раздухвания процес, проведен през 1944 година, тя загубва делото, с което само увеличава славата на Чико и продажбите на неговите книги.

Самите те включват проза, поезия, детски разкази и редица исторически, религиозни и научни произведения. Освен това той непрестанно предава послания от току-що починали хора, които често съдържат множество съвсем лични подробности. ЦЯЛОТО му литературно творчество е създадено пред публика, в по-голямата си част на седмичните сеанси в Педро Лео-полдо и Убераба, където медиума се установява за постоянно през 1959 година. Когато пише, той изръща-главата си от листа и закрива очите си с лявата си ръка, докато дясната му ръка се движи с такава скорост, че е необходимо специален асистент да премества всеки изписан лист. Почеркът му е едър и четлив и преди публикуването не се нанасят никакви корекции или промени. Чико не само че не си приписва никакви заслуги за своите произведения, но отказва да приеме каквото и да е заплащане. Всички печалби отиват за благотворителни цели за спиритуалистите.

Най-известното произведение на Чико след „Парнас" (издавано и днес, близо петдесет години след първото му публикуване), е деветтомният роман „ Нашият дом ", приписван на духа на Андре Луис. Разказвачът, който е лекар, започва със собствената си смърт и пристигането си в „оня свят". Особен интерес представляват многото пасажи, в които процесите на смърт и прераждане, както и взаимодействието между двата свята, се описват с език, изпълнен с технически термини.
И досега не е намерено задоволително обяснение за феноменалното литературно творчество на Чико. Неговите книги са забележителни не само с широкия си обсег, но и с качествата си на интересна и поучителна белетристика. Не съществува друг медиум, предоставил толкова доказателства за реалността на общуването с духове и създал такова разнообразие от добре написани и интересни книги.
(откъс от книгата на Лин Пикнет "Паранормалното: енциклопедия", изд. Делфин Прес, Бурас1993.)

ДОРИС СТОУКС

До смъртта си през 1987 година Дорис Стоукс е най-известният британски медиум за своето време, както и „суперзвезда сред медиумите", прочута по целия свят,и особено в Австралия и Нова Зеландия. Като дете тя наблюдава изнасянето на мъртвец от съседната къща, но е учудена от факта, че до него върви мъжът, чийто труп всъщност носят. Майка й е обезпокоена от странните способности на Дорис, но баща й, който е медиум, я поощрява. Едва след смъртта на баща си и след като се омъжва, непосредствено преди Втората световна война, Дорис започва серозно да развива своите дарби. След шумното си участие в група за развиване на психичните способности, тя се отказва от такова формално обучение.

Дорис притежава свръхестествена способност да чува недоловими за човешкото ухо звуци. Тя по-скоро чува, отколкото вижда безплътните духове. Тези, които са от по-дълго време в „отвъдното", се чуват силно, докато скоро починалите звучат слабо и объркано. Също като в реалния живот, „бомбастичните" личности се опитват да заглушат по-смирените души, но Дорис знае всичките им номера и се проявява като добра, но строга господарка на церемониите. Тя никога не изпада в транс и не използва намалено осветление, нито пък други странни ефекти, а се обръща към невидимото със същата дружелюбност, с която говори на публиката. Дорис жъне успех след успех, като дава точни и подробни сведения за участниците в сеанса и за гласовете, които чува.

Често много от скептиците за броени минути променят мнението си за нея. На демонстрация, направена от Дорис в началото на осемдесетте години за лансиране на книгата й „Гласовете, които чувам", една журналистка, написала какво ли не за „глупостите" на спиритуализма, се трогва до сълзи от посланието, което според Дорис е предадено от безплътния дух на починалата й сестра-близначка.

Въпреки че Дорис би могла да събира информация сред своята публика, местата не са предварително определени, а и нейната памет не е особено силна. Информацията, дадена на журналистката, е типична за посланията, които „идват" чрез Дорис. Те съдържат тривиални подробности, например за цвета на завесите в дневната или загриженост за здравето на домашен любимец. Сякаш Дорис чете мислите на участниците в сеанса, или пък наистина мъртвите й говорят.

Дорис не се бои да говори и за по-важни неща. Веднъж тя казва на един вдовец, изпаднал в депресия, че жена му го предупреждава да не взема свръхдозата лекарства, която е планирал за същата вечер. Дете, починало при помятане, казва на майка си, че й прощава за своята смърт.

Към края на живота си Дорис изнася сеанси в няколко страни пред препълнени зали. Едно от любимите й места е лондонският„ Доминиън Тиътър" — огромна зала, използвана обикновено.за мюзикъли. Тя отива твърде далеч, а здравето й без друго не е особено добро. Каквато й да е причината, нейните представления я правят твърде уязвима за обвинения в таен заговор с участници от публиката, и дори в злоупотреба с чувствата на опечалените.

Въпреки всичко Дорис Стоукс е един от малкото медиуми, които въобще някога са признавали, че са използвали измама. На млади години тя успява веднъж да подслуша разговорите сред публиката и използва чутите имена в своите „послания". Тогава нейният дух-покровител я накарва да се извини на тези, които е измамила, и да си признае какво е извършила, защото в противен случай няма да получава повече инфрмация от „отвъдното". Дорис твърди, че след този случай нито веднъж не се е изкушила отново да използва невярна информация.

Според парапсихолозите медиумите използват смес от телепатичен контакт с живите и свръх -екстрасензорна перцепция (зирег-Е5Р), достъп до информационен пул, близък до „колективното безсъзнателно". Дорис приема тези обяснения за твърде забавни. „Те просто ми говорят, драги, а аз само предавам посланията им" — казва тя.

ЕУСАПИЯ ПАЛАДИНО

Еусапия Паладино е най-изтъкнатият медиум на физическите ефекти в историята на психичните изследвания. Никой друг не е подлаган на толкова много и така продължителни проучвания, и не е осигурил по-последователни доказателства за реалността на редица явления, свързани с провеждането на сеанси в стайни условия. Тя е изследвана в продължение на повече от двадесет години най-малко от петдесет учени от Италия, Франция, Полша, Русия, АНГЛИЯ И САЩ.
Детството на Еусапия не е щастливо.

Майка й умира скоро след нейното раждане през 1854 година, а баща й е убит когато тя е на дванадесетгодишна възраст. Способностите й на медиум се проявяват през следващата година по време на неофициален сеанс в Неапол, където тя разкрива забележителен талант, като кара мебелите да се приближават към нея и да се издигат във въздуха.

Дарбите й привличат вниманието на местния учен професор Ерколе Киая, но едва двадесет години по-късно. През 1888 година, в писмо до известния кримпнолог (и скептик) професор Чезаре Ломброзо, той публично призована учените да я изследват. През 1891 година Ломброзо прави това, като в серия от сеанси той и петимата му колеги достигат до пълна убеденост, че явленията, на които присъстват, са истински. През следващата година е създадена седемчленна комисия от изтъкнати учени от различни области. Комисията се ръководи от професор Шиапарелп, ректор на Миланския университет. Провеждат се седемнадесет сеанса, а докладът на комисията е положителен.

Не след дълго Еусапия придобива международна известност сред психоизследователските среди. В Неапол идват да я видят учени чак от Санкт Петербург; тя пътува до Рим, Генуа, Палермо, Париж, Торино, Варшава и Кембридж. Международната й кариера завършва с посещение в САЩ през 1909 година.

Професор Енрико Морсели, който я наблюдава отблизо а своята лаборатория в Генуа 15 продължение на дълъг период, съставя списък на тридесет и девет различни явления. Те варират от почукване по масата, левитация на самата маса и привличане на отдалечени предмети, до почти всичко, за което някога е съобщавано: промяна на теглото, внезапно спадане на температурата на въздуха, директно писане, поява на лица върху керамични съдове (някои с отворени очи и уста) и материализация на човешки наглед крайници.

Едно от най-значителните изследвания върху способностите на Еусапия Паладино, е извършено от екип на Института по обща психология в Париж, и който влизат Пиер и Мари Кюри, Анри Бергсоп и Шарл Ришс (всичките те са бъдещи лауреати на Нобеловата награда), както и Арсен д'Арсонвал. Четиридесет и трите сеанса се процеждат между 1905 и 1908 година, и заслужават специален интерес както поради използваните инструментални методи, така и поради строгостта на упражнения кон трол. Освен обичайните за нея действия, Еусапия успявала разреди един електроскоп и да увеличи теглото на теглилката със 7 килограма, като и в двата случая няма физически контакт.

Изследването, проведено в Неапол от трима членове на Дружестиото за ПСИХИЧНИ изследвания, се смята за едно от най-важните в областта на физическите медиуми. Почитаемият Еверард Фплдинг,. Ниъруорд Карингтън и Уъртли 13а-гъли са известни със своя скептицизъм изследователи, както и с големия си опит с медиуми-измамници. Техният доклад от 260 страници, публикуван в годишните протоколи на Дружеството за психични изследвания (Том 23, 1909 г.), е класика.

Той включва общо 470 инциден¬та, наблюдавани при условия, които изключват всякаква възможност за измама.

В определени случаи Еусапия наистина„хитрува", но само при слаб контрол. Задълбочените изследователи — Морсели, Фламарион и Карингтън — отбелязват, че тези действия са неволни рефлекси па нейното трансово състояние и не са признак за преднамерен опит за измама. Саматя Еусаппя редовно настоява пред изследователите да не й дават никаква възможност да извършва измами. Изтъкнатият американски магьосники Хауърд Търстъпзаявява в подробен доклад, че явленията, на които е свидетел, не могат да се обяснят от гледна точка па магьосничеството.

без човешка помощ. Инструментът е закрепен в специално конструирана медна клетка, а на Хюм е позволено да го докосва само в противоположния на клавиатурата край. Въпреки това акордеонът,който предварително е проверен дали механически е съвсем обикновен, продължава да свири. След години Крукс пише, че тези експерименти „убедително представят доказателства за съществуването на една нова сила, по неизвестен начин свързана с човешкия организъм, която...може да се нарече „психична сила".

Хюм достига своя зенит между 1850 и 1860 година. След това неговото здраве и психични спообности започват да угасват. Заедно с втората си съпруга — дъщерята на Александър фон Бутлеров, той отива да живее на юг в Европа заради по-топлия климат. Отвреме-навреме дава сеанси за приятели и пише автобиографията си — „Светлини и сенки на спиритуализма", в която с еднакво презрение напада и скептиците, и шарлатаните. Умира през 1886 година. Въпреки загадъчния си характер, Хюм не може да не буди уважение дори и днес. От многото свидетелски описания на неговите прояви става очевидно, че той наистина е необикновен медиум, макар че е възможно източникът на неговите способности да не са духовете, в които той вярва.

 
Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg