Група
Клуб на моите лични приятели и на онези които искат да се присъединят
Клуб на моите лични приятели и на онези които искат да се присъединят
ВСЕКИ МОЙ ПРИЯТЕЛ ЗА МЕН Е СПЕЦИАЛЕН. Приятелят е като второ аз.Тук се запознах с много и интересни хора ,които ценя Затова реших да организирам клуб , който да е специален за срещи помежду ни.Иска ми се приятелите ми да разберат какво означават за мен
Категория :
Други
Създадена на :
23 Май 2008
Тип : Модерирана
Членове : 695
Собственик : Тодор
Тема : Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 1 от 2
 1-30 от 54  |   1  2  >>  >>| 
Стефания
Пуснат на: 17 Юни 2009, 22:23

Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

...едвам сега забеляза колко много лястовички бяха накацали по телеграфната жица. Пък и не беше чудно: наближаваше Преображение Господне и по това време лястовичките и щъркелите се събираха, да си ходят. Толкоз много бяха лястовичките и тъй на гъсто една до друга бяха накацали, че жицата беше увиснала и натежала като броеница. Много, но все черни.

Йордан Йовков "По жицата"
Лястовичка

Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано.

Спомнете си пословицата "Една лястовичка пролет не прави". Тя се среща още у Аристотел и Аристофан.

Лястовичката олицетворява надеждата, положителния преход, възраждането, утрото, пролетта, изгрева на слънцето, прилежността, домашния уют, бащиното наследство.

В митологичните представи образът на лястовичката има широка символика.
Легендата за Прокна, дъщерята на атинския цар Пандион, е неразделно свързана с легендата за нейната сестра Филомела. Омъжена за тракийския цар Терей, който дошъл на помощ на баща й в някаква война, Прокна родила от него сина си Итис. Понеже Терей прелъстил Филомела, Прокна решила да го накаже за назидание. Тя убила своя син, нарязала го на части и го сготвила в казан, за да го поднесе като ястие на мъжа си. По-късно, когато той опитал ястието, му казала истината и успяла да избяга заедно със сестра си. Обезумял от мъка, Терей се спуснал да ги преследва и щял да ги настигне, ако двете сестри не се обърнали към боговете с молба за пощада. И двете били превърнати в птици: Прокна станала красив славей, а Филомела - грациозна лястовица.

В гръцкия мит за двете сестри Прокна и Филомела боговете превръщат Филомела в лястовичка, а Прокна — в славей. Звуците, които издава лястовичката, се обясняват именно с това, че Терей, мъжът на Прокна, изрязал езика на Филомела.
Според друга версия издаваният от лястовицата звук приличал на вика на каещата се душа, когато огласяла своето разкаяние. "Лястовицата поглъща хпраната си, не кацвала, а летейки - така и човекът, далеч от тленното, трябва да дири небесното... Зададе ли се зима и студ, лястовицата отлита отвъд моретата - тъй и човекът трябва да бяга от горчивините и студа на света и в топлотата на любовта да изчаква, докато вразовете на изкушението се отстранят от духа му." (Unterkircher)

В гръцката митология лястовицата е птица, посветена на Афродита.
В египетския мит за Озирис и Изида, търсейки своя съпруг, Изида всяка вечер се превръщала в лястовица и оплаквала своя любим Озирис.



Лястовичката се смята за едно от въплъщенията на Иисус Христос. В християнската символика онези, които се обръщат с молитвена просба към Бога, се уподобяват на лястовички, които са винаги гладни и страдащи.
Младата лястовичка е символ на жаждата за духовна храна.

Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано. Спомнете си пословицата "Една лястовичка пролет не прави". Тя се среща още у Аристотел и Аристофан. Лястовичката олицетворява надеждата, положителния преход, възраждането, утрото, пролетта, изгрева на слънцето, прилежността, домашния уют, бащиното наследство.

Лястовичката, прелитаща зад морета и океани, се свързва с другия сват, със смъртта, явява се посредница мужду смъртта и живота, далечното чуждо море и близката родна земя. Оттук идва и един друг кръг асоциации, свързани с тези представи. Лястовичката, която влиза през прозореца, напомня за смъртта. Тя е символ на опасност, на нестабилността и ненадеждността на живота, щастието и уюта. Това символично значение на образа на лястовичката има развитие в литературата и изкуството почти до наши дни. Асоциира се с вълни и върба. В поезията често тя е забравената дума, неизреченото слово.

В гръцко-римската традиция ластовичката е посветена на Афродита (Венера).

В Египет лястовичките са посветени на Изида като Великата Майка. Те са "вечните северни звезди", летящи над Реката на Живота.

В Китай лястовичката означава дръзновение, опасност, вярност, приближаващ успех, благоприятни промени.

Китайците означават лястовичката с пиктограма или традиционна рисунка, на която се изобразени главата, тялото, крилата и опашката на тази птичка.


Обикновената градска лястовица (Hirundo gutturalis) се среща в Централен и северен Китай в изобилие. Среща се и ивичестата или Н. nipolensis, и червената лястовица, но знаменитата супа от лястовичи гнезда, се приготвя от гнездата, които индийската рибарка или букв. "морска лястовица", обитаваща Малайския архипелаг, изгражда от морски водорасли. Смята се ,че това е подсилваща храна, която повишава потентността.

Понякога наричат Пекин Лястовичи град, поради огромното количество птици, които си правят гнезда в старите столични домове. "Ако долети лястовичка и започне да си прави гнездо на ново място, независимо дали това е къща или магазин, това предвещава късмет в скоро време или благоприятна промяна за собственика на магазина или живущите в този дом".
Женския глас сравняват с чуруликането на лястовичка, а гнездото на лястовичката метафорично се използва, когато става дума за опасно място.



В шумеро-семитската традиция лястовичката е символ и облик на богинята Нина, Великата Майка.

В Япония олицетворява и невярност, и привързаност към дома, и майчина грижа.

В хералдиката се изобразява като Мартлет, Мерлет или Мерлот и символизира по-малките синове, които нямат своя земя.



Във всички култури лястовичката е символ на пролетта и възраждането. Според вярванията, тя олицетворява силите на доброто и е посредник между хората и Бога. Ако ластовичка е свила гнездо под покрива на твоя дом, това е знак за добри новини, може би за очаквана рожба.
Талисман във вид на лястовица ще ти дари съобразителност, въображение, талант и ще ти помогне да реализираш мечтите си и фантастичните си идеи в живота. Затова лястовичката толкова често присъства върху поздравителни картички и заедно с мартеницата се подарява символична лястовичка.


Когато през януари 2003 година Гърция стана председател на Европейския съюз по принципа на ротацията, към символа на европейския съюз тя добави лястовица.



Лястовицата, заедно с кукувичката (ангел-пазител, който носи ключовете от рая) и щъркела (свещена птица, предвещаваща щастие) е един от националните символи на Украйна, символ на богатство и роднински връзки.

Върху банкнотите на Естония присъства образът на лястовичката.

Ако видите насън ластовичка, която лети ниско над земята, това означава скорошни промени, които ви липсват много. Не е изключено, те да са свързани със смяна на партньора, който вече ви е прекалено омръзнал.
Ако храните насън лястовичка, в скоро време ще се ползвате с популярност сред противоположния пол, харесва ви да флиртувате, да привличате вниманието към себе си, за водите за носа неравнодушните. Скоро обаче този период ще приключи и тогава ще се окажете на мястото на отсрещната страна.

Ако видите насън лястовичка, която си прави гнездо под покрива на вашата къща, това означава желание за постоянство, спокойствие, уют, които явно не ви достигат.


Ако сънувате, че хващате лястовичка, то този сън предвещава, че в скоро време ще се запознаете с човек, който силно ще се привърже към вас. Ако я хванете, може би привързаността и симпатията ви ще бъде взаимна. Ако се стигне до сексуален контакт, не съдете за човека веднага, понякога хората грешат от първия път.

Ако в съня си сте наблюдавали полета на няколко лястовички, значи ви е съдено да изпитате нещо необичайно и пълно със страст. И то ще е в онази област на интимния ви живот, която до този момент сте смятали просто за неприемлива.



През 1872 година бил създаден МАТУСАЛЕМ - ром, cocktail който променил света завинаги. Наименованието на това питие било избрано, за да се акцентира върху това, че то е отлежало, което за рома означава уникален аромат и вкус. Взето е от популярната испанска пословица "Esto es mas viejo que Matusalem" , което означава "По-стар от Матусал", като се има предвид старозаветния Матусал, син на Енох и дядо на Ной, който живял 969 години. Символ на търговската марка Матусалем е летяща ластовица, която отрязява свободолюбивия дух на народа на Куба.

 
I
I I
Пуснат на: 17 Юни 2009, 22:28

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

imagehttp://www.vbox7.com/play:e16f880a

 
Пуснат на: 18 Юни 2009, 05:20

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Ех , че хубаво си го написала...четох с интерес smile

В неделя ходихме с приятелки на един манастир.Отдавна на бях виждала толкова лястовичи гнезда , колкото имаше там - под стяхите му...Дали защото е Божи дом? smile

Смешно или не...в последно време свързавам бялата лястовица с оня изчезвасщ вид Човеци , който се среща все по рядко и по рядко...

 
Виолета
Пуснат на: 18 Юни 2009, 06:19

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Хубаво,много хубаво...Не знаех,но научих.Какво е за мен лястовичката?Винаги и първо идва в главата ми"Майчина сълза",а след това"По жицата"Благодаря!Беше интересно!

 
Лилия
Пуснат на: 18 Юни 2009, 08:03

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

А над прозореца на стаята на дъщеря ми имаме лястовиче гнездо. Две години имаше лястовички /какво ставаше стъклото няма да ви описвам/. Тази година гнездото е все още празно. Ще дойдат ли не знам. Преди се ядосвах, сега ми липсва тяхното цвърчене. sad

 
ема
ема нокс-дейзи
Пуснат на: 18 Юни 2009, 08:12

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Лястовичките. Обикновено ги свързвам с дома, в който живеех през детството си. Под стрехата на балкона ни имаше лястовичи гнезда. Много мил спомен за чуруликане и бързи крила. Благодаря.

 
Vesela
Пуснат на: 18 Юни 2009, 08:39

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

От много години на прозореца на спалнята ми имаше лястовиче гнездо. Гледах как люпят, как се грижат за малките, кога пристигат и кога отлитат на юг.Е, и аз като Лили се дразнех от изцапаното стъкло, но и в това си има чар. Преди две седмици имаще много голяма буря, която разруши гнездото. Още не съм изчистила останките с надеждата ,че пак ще си го направят, но.....като че ли няма да стане.
Много ми е мъчно за тях!

 
Boiana
Пуснат на: 18 Юни 2009, 15:31

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

би трябвало до сега да са направили не зная защо още не са
при мен под стряхата на сградата в която работя има лястовичи гнезда и тази година отново си направиха но една сутрин видях гнездото съборено отначало помислих че са ги съборили деца но те за няколко дни направиха друго соето също намерих на земята и така три гнезда им падаха и разбрах че явно не ги правят добре за да падат днес видях че да направили ново и се надявам това да е вече по-здраво и да издържи
та мисълта ми беше че веднъж ваправили на едно място те не се отказват от него
а как ми пеят...!

 
I
I I
Пуснат на: 18 Юни 2009, 19:52

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Хей край тази тема се заглеждам по стряхите тези дни И днес видях - лястовиче гнездо под една тераса Чуруликаха дори обитателите и ...Поспрях се да послушам-вълшебна "музика "!

 
Dora
Пуснат на: 18 Юни 2009, 21:20

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Тая година нашата учителска стая си я хареса двойка лястовички и по 2-3 пъти на ден влизаха и ни пееха.Сега е горещо и сме затворили прозорците,а пуснали климатика sad sad

 
Стефания
Пуснат на: 20 Юни 2009, 00:06

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

ЛЯСТОВИЦИТЕ СА МИСТИЧНИ ПРОРОЦИ Когато лястовица се блъсне в прозореца или влети в него, някой от къщата ще напусне тоя свят. Това суеверие битува почти повсеместно, където се въди тази птичка. Последствията от “визитата” на лястовицата обаче са прекалено преувеличени в народното съзнание. В системата на сакралните знания лястовицата се числи към най-магическите същества. В едно древно сказание за птиците се казва, че малките лястовичета знаят истинския смисъл на деянията на всяка човешка душа по време на нейното пребиваване в тленно тяло. Пораствайки обаче, птиците не губят способността си да предвиждат много неща, включително и смъртта - особено преждевременната смърт на грешниците, отличили се с многобройни неправедни постъпки. Най-вероятно именно този мистичен талант на лястовицата е легнал в основата на страшното суеверие. Съвременните магове обаче твърдят, че ако лястовица се е ударила в прозореца или е влетяла вкъщи, е рано да се пее за упокой. Нейната поява е просто сигнал, че вие вървите по неверен път в живота и за да избегнете ударите на съдбата в бъдеще, би трябвало да преразгледате своите възгледи за света, отношението към близките си и поставените цели. “ЛЯСТОВИЧИЯТ КАМЪК” В много европейски страни дълги векове битувало поверието, че в стомаха на лястовицата има особен камък. Ако бъде изваден по време на августовското пълнолуние /или във всяка сряда, според други източници/, той може да излекува човек от епилепсия и слепота, да го защити от всякаква опасност, да му подари любовта на желаната жена и красноречие /ако “лястовичи камък” се сложи под езика/. Още едно магическо средство, което лекарите и знахарите през XVII век предписвали на страдащите от епилепсия, истерия, паралич и бъбречни заболявания, бил така нареченият “лястовичи бульон” - вариво от лястовица, намачкана заедно с перата и смесена с бяло вино. РАЗВАЛЯНЕТО НА ГНЕЗДО Е ГРЯХ На много места селяните до ден-днешен вярват, че ако се събори гнездо на лястовици, млякото на кравите ще стане кърваво. Още по-лошо е да се убие лястовица – така човек може да си навлече беда. Любопитно е, че котките явно прекрасно знаят това, защото много рядко посягат на лястовичите гнезда

Постът е редактиран на 23.06.2009 22:38

 
Непознат
Пуснат на: 20 Юни 2009, 00:14

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Имах на балкона лястовиче гнездо. Двойката, която започна изграждането му, спеше върху едва наченатото гнездо, за да си го опази от конкуренти. Имаше бой, шумен скандал, изхвърляне от гнездото...Не съм предполагала, че тези птици могат да имат такива отношения...

 
Величка
Пуснат на: 20 Юни 2009, 08:42

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Много хубава и поучителна статия .Четох я с голям интерес .Във всяко поверие има голяма доза истина. thumbs_up

 
Красимир
Пуснат на: 20 Юни 2009, 10:55

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

smileЗнам че са хубави и полезни птички и за това ги обичам,у нас има 3,4 гнезда.

image


www.gifzona.com

 
Стефания
Пуснат на: 23 Юни 2009, 22:45

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се


Animals Comments

Spicecomments.com - Animals Comments


И нещо от учебника за нея:
Освен славата си на предвестник на пролетта, лястовицата е и най-бързолетящата врабчоподобна пойна птица. Тя е дребна с дълги и остри крила. Дължината й е между 12 и 20 сантиметра.
Често съм чувала да наричат лястовиците деца на въздуха. Те са изкусни и бързи летци. На земята се чувстват неуверено със слабите си и къси крачета и кацат само, за да съберат строителен материал за гнездото си. Пият вода като прелитат с бръснещ полет над водната повърхност. Хранят се с насекоми – мухи, комари, пеперуди, които ловят във въздуха с малкия си, широк клюн. Една лястовица годишно унищожава над един милион насекоми.
Лястовиците зимуват в Южното полукълбо. Напролет се завръщат по родните си места в Северното полукълбо, където излюпват и отглеждат малките си. Често влизат в битка с врабчетата, ако са заели гнездото им. Ако е разрушено, го построяват отново, но на друго място. Обикновено изграждат чашкоподобни гнезда от сламки, тревички и перца, прикрепени с глина, кал и слюнка към стените на сградите. Женската снася четири-шест бели яйца, които мъти около две седмици. Родителите хранят излюпените малки в продължение на двайсет дни в гнездото и още няколко дни, след като го напуснат. Отглеждат две-три поколения годишно.
По полета на лястовицата може да се предсказва времето. При топло и слънчево време птицата лети високо в небето – там намира летящи насекоми. При влажно и студено време насекомите летят ниско над земята, затова и полетът й е нисък.
В България се срещат градска, селска, брегова, скална и червенокръста лястовица.
Селската и градската лястовица са близки роднини и често двата вида се бъркат, защото горната част на телата им е синьо-черна с метален блясък. Но селската лястовица е с тъмнокафяви чело и гушка. На дължина достига до 19 см. В полет опашката й е дълбокоV-образно раздвоена. Докато градската лястовица е по-дребна и достига 13 см дължина. Долната й страна е бяла. Опашката й в полет е леко раздвоена. Двата вида се различават не само по окраската си, а и по мястото си на зимуване. Градската зимува в Египет, Судан и Югоизточна Азия, а селската – в южните части на Африка, достигайки чак до нос Добра Надежда.
Бреговата лястовица е най-дребната лястовица в Европа. Обитава крайбрежни скали и оврази на реки и дерета. Най-често се храни с комари.
През 2007година в град Стражица се появи бяла лястовица, символ на надеждата. Според поверието тя се ражда веднъж на сто години. Феноменът албинос съществува в природата, но при птиците е рядко явление. Затова хората вярват, че бялата лястовица ще им донесе щастие и късмет. flower

 
Стефания
Пуснат на: 23 Юни 2009, 23:18

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

ПРИКАЗКА ЗА ЛЯСТОВИЦАТА И ВРАБЕЦА

Имало едно време едно пространство (както и друго време е съществувало), в което пространство бидела една земя. А на земята - къща. Каменна къща сред гора от дървета. Стара и празна била тази къща, докато една нощ нечии уморени криле, подплашени и треперещи, не намерили покой в дупка, между старите мъхести керемиди на къщата. Сутринта слънцето я посрещнало с нов гостенин - един малък, сив и проскубан врабец с лъскави като копченца очички. Той спал осем дена и осем нощи след пристигането си и после, изтощен от нападенията на празния си стомах, бил принуден да стане и потърси храна в околната пустош. След като заситил врабчия си глад с каквото Бог дал, врабецът опънал корем на старите мъхести керемиди и задрямал под галещите лъчи на слънцето в Оная земя. "Тук ще се живее", рекъл си той, след като установил, че в радиус от много дървета, той бил не просто единсвеният врабец, но и единственото животно. Осем дълги времена живял спокойно единият врабец в Онова пространство, когато една сутрин, както си преживял стръкче магданоз от дивата градина пред празната къща, нещо паднало от небето с бясна скорост и го чукнало по врабчето чело. Врабецът възмутено скочил на тънките си черни крачка и с поглед обходил цялата небесна шир, за да намери смутителя си. Топлото слънце и безупречната синева немеели сякаш с насмешлива усмивка на уста, гледайки стреснатия врабец. Той потрил чело и потърсил това, което го чукнало. Една малка плюнка кал се мъдрела върху червените мъхести керемиди и бавно съхнела под слъцето. Спокоен, че не е нищо живо, врабецът продължил сутрешното си занимание. Но тамън изпънал отново сития си корем върху червените мъхести керемиди, когато друго нещо смутило врабчия му слух. Той чул пърхане на криле! Погледнал своите и, като се уверил, че са на мястото си - почиват с него върху червените мъхести керемиди - заел отбранителна позиция и зачакал търпеливо новия нашественик. Една черна и остра стрела, като че от нищото излязла, се спуснала от небето с траектория, чийто край недвусмислено сочел тумбестия врабец на покрива. Само бързите му реакции го спасили от сблъсъка и той се отървал само с няколко оскубани пера от опашката и разрошена глава. Когато се опомнил достатъчно, че да може отново да стъпи на тънките си черни крака, врабецът осъзнал какво се бе случило - млада лястовичка, с черни одежди и бяло коремче - примигвала палаво насреща му. Врабецът, разочарован от това, че не успял да внесе смут в сърчицето на птичката със свирепя си и сърдит поглед, който упорито вадел изпод рунтавите си вежди, пристъпил все пак напред и продумал: - Къде? - пак за негова изненада, птичката отвърнала усмихнато: - Тук! - Откъде? - поправил се той. - Отгоре. - А накъде? - При теб! - с два скока лястовичката се оказала толкова близко до врабеца, че той усещал как лудо бие малкото й сърице, - шегувам се - бързо добавила тя - не знам дори къде съм, просто си летях и си носех плюнчицата кал за новото ми глездо, когато я изпуснах в една Голяма Вода и сякаш тя ме смукна. Гмурнах се да си взема плюнчицата кал и литнах насам! Къде е това? - Лястовичката се приближила още повече, докато не принудила врабецът да отстъпи крачка назад и тогава тя забелязала калта по краката му. - Ето я плюнката ми! - възкликнала тя и започнала да го кълве по пръстите, за да си вземе калта. Възмутен и ядосан, врабецът се издигнал в небето и рекъл: - Ще ти помогна да си направиш гнездото тук някъде, ако ме оставиш после на спокойстие! Лястовичката литнала до него и усмихната се съгласила. Врабецът, който от осем времена насам не бил подхващал никаква работа, запретнал врабчите си ръкави и за ден-два струпал толкова кал и сламки на червените мъхести керемиди, колкото били нужни на лястовичката за цял дворец. Тя сама си го построила в една дупка между керемидите и заживяла в него. А мълчаливият врабец се преместил в короната на едно дърво в градината на къщата и продължил блажените си времена на мълчание и мързел. Гледал всеки ден как работливата лястовичка излизала от малкия си палат и си търсела храна, събирала си слама, чистела, къпела се в билзката вода и, сякаш постоянно усмихната, тихичко си пеела. Тихо, за да не смущава съседа си. Бързо растяла лястовичкта тред очите на врабеца, наляла форми, загладила перушина и вечно намусеният врабец сякаш започнал да гледа на нея с други очи. Започнал да отвръща на поздравите й сутрин и вечер, "случайно" я срещал при водата или се присламчвал и той на червените мъхести керемиди под веселото слюънце. После започнал да я задява по-смело и след дълго време заживял в малкия й палат. Весело и щастливо бъдели двамата там. Младата лястовица изпълвала кроткото сърце на врабеца с ведрина, а той в замяна й давал сигурност и топлина, докато един ден тя не закопняла за другото пространство, откъдето била дошла. Искала да вземе врабеца със себе си, но това, което той единствено желаел, било да живее сам с нея в Тяхното пространство. Лястовицата се натъжила. Закопняла още повече за другото, далечното. Двамата се отчуждили, тя вече не пеела и не се усмихвала игриво както преди, не му говорела дори. Сутрин излизала и се прибирала вечер - гледала възможно най-малко време да си е вкъщи, а през целия ден търсела изход от това пространство. Вече била забравила хубавите мигове с врабеца, който само нея искал и от друго нужда нямал. Обзета единствено от мисли за другото пространство, както и понякога от неприязън към врабеца, една вечер лястовицата намерила такава вода, в каквато се бе гмурнала преди много времена, за да вземе изпуснатата си плюнка кал. Въодушевена, лястовицата се спуснала към водата, но в последния момент размислила и решила първо да се сбогува с врабеца, комуто и без друго не принадлежала - сърцето й било каменно за него. Тъжен и безсилен да я спре към нейното щастие, врабецът изпращал с поглед своята малка лястовичка от червените мъхести керемиди, на които се били срещнали предни много времена. В черните му кадифени очички, влажни и тъжни, се отразявало залязващото слънце, криещо се вече зад планина от черни и намръщени облаци. Студен вятътр засвистял в клоните на дърветата и издигнал суха пепел от земята. Лястовицата ни веднъж не се обърнала, устремена към единствената си цел. Тъжният врабец се прибрал в опустелия малък палат и заплакал безсилно. Той никога вече не би могъл да усети радостта на пространството си такова, каквото било в началото. За миг светкавица осветила цялото пространство и гръм ударил нейде далеч от къщатата, там, където Голямата Вода се плискала бурно и гневно под напора на студения вятър. 1.VIII.2006г.
За вас разказа ДЕЯНА ВАСИЛЕВА

 
Стефания
Пуснат на: 28 Юни 2009, 23:18

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

ДА ВИ ПРИПОМНЯ,ЧЕ ЛЯСТОВИЧКА ИМАШЕ И В ПРИКАЗКАТА НА АНДЕРСЕН "ПАЛЕЧКА"(много хубава приказка) thumbs_up Живееше някога една жена, която искаше да си има дете, само че не знаеше отде да го вземе. И ето, отиде тя при една стара магьосница и й каза: — Ах, как искам да имам детенце! Не можеш ли да ми кажеш отде да го взема? — Туй е много лесна работа! — рече магьосницата. — Ето ти едно ечемичено зърно; то не е като зърната, които растат по полето, нито пък като ония, които хвърлят на кокошките. Посей го в саксия и ще видиш какво ще стане! — Благодаря! — каза жената и даде на магьосницата дванайсет шилинга. Сетне си отиде в къщи и пося ечемиченото зърно в една саксия. В същия миг от саксията израсна едно голямо, чудно хубаво цвете, прилично на лале, само че листцата му бяха свити като на неразцъфнала пъпка. — Какво хубаво цвете! — извика жената и целуна неговите огненожълти листца, ала в това време цветето се разтвори с трясък. Да, туй беше истинско лале, но в средата на неговата чашка седеше едно мъничко момиченце, много нежно и миличко. На ръст то беше не по-голямо от човешки палец и затова жената го нарече Палечка. Една хубава лакирана черупка от орех стана люлка на Палечка; сини листца от теменужка бяха нейната постеля, а един розов лист бе нейната завивка. В тая люлка тя спеше нощем, а денем играеше на масата, дето жената бе оставила чиния с вода. Чинията беше заобиколена с венец от цветя, чиито стъбълца се къпеха във водата, по която плуваше един голям лист от лале. Палечка можеше да седи на него и да плува от единия до другия край на чинията. За гребла й служеха два бели конски косъма. Всичко туй беше така хубаво! Палечка умееше също тъй да пее, и такъв нежен и приятен глас никой никога не беше слушал. Една нощ, когато тя лежеше в люлката си, през счупеното стъкло на прозореца пропълзя голяма жаба — отвратителна, мокра. Жабата скочи право върху масата, гдето Палечка спеше под розовия лист. — Ето булка за моя син! — каза жабата, грабна ореховата черупка с момиченцето и скочи през прозореца в градината. През градината течеше голям, широк ручей. Брегът му беше мочурлив и тинест и там живееше жабата със своя син. У, колко грозен и гнусен беше той — също като майка си! — Куакс, куакс, бре-ке-ке-кекс! — Туй беше всичко, което каза той, като видя малкото момиченце в ореховата черупка. — Не крякай толкова силно, ще я събудиш! — рече старата жаба. — Тя може да ни избяга, виж я колко е лека, като лебедов пух. Я да я сложим посред ручея на някой широк лист от водна лилия — тя е тъй малка и лекичка, че за нея това ще бъде истински остров. Оттам тя не ще може да избяга, а в това време ние ще почистим гостната стая долу, под блатото, гдето ще седите и ще живеете. В ручея растяха много водни лилии с широки зелени листа, които сякаш плуваха по повърхността на водата. Старата жаба доплува до най-големия лист, който беше най-далеч от брега, и сложи върху него ореховата черупка с Палечка. Рано сутринта малката Палечка се събуди и като видя къде се намира, заплака горчиво: зеленият лист бе обграден от всички страни с вода и тя не можеше да излезе на суша. Старата жаба седеше долу в тинята и кичеше къщата си с тръстика и жълти водни лилии, защото искаше да нареди добре стаята на младата булка. Сетне тя отплува с грозния си син при листа, дето седеше Палечка. Тя искаше да вземе хубавото креватче и да го сложи в спалнята на младоженците, преди Палечка да иде сама там. Старата жаба й се поклони ниско във водата и каза: — Да ти представя моя син. Той ще бъде твой мъж и вие двамата ще си живеете чудесно в тинята! — Куакс, куакс, бре-ке-ке-кекс! — само можа да каже синът. Сетне те взеха хубавото креватче и отплуваха с него, а Палечка остана сама върху зеления лист и от очите й покапаха горчиви сълзи: тя не искаше да живее при гнусната жаба и да бъде жена на нейния грозен син. Малките рибки, които плуваха под водата, видяха жабата и чуха думите й. Те поискаха да видят също малката булка и затова подадоха главичките си над водата. И щом я видяха, стана им много жално, че такова миличко момиченце ще трябва да живее при старата жаба в тинята. Не, туй не биваше да стане!… И те се събраха под водата около зеленото стъбло на листа и го прегризаха със зъбите си. В същия миг листът заплува заедно с Палечка надолу по течението — далече, далече, където жабата не можеше да я настигне. Палечка плуваше край чудни градове; малките птички в храстите я гледаха и пееха. — Какво сладко, мъничко момиченце! А листът плуваше все по-нататък и по-нататък и най-сетне Палечка пристигна в една чужда страна. Една хубава бяла пеперуда се виеше над нея — тя кацна върху листа, защото момиченцето много й хареса. А Палечка се радваше от все сърце: сега жабата не можеше вече да я настигне, а наоколо всичко беше тъй хубаво! Слънцето гореше като злато във водата! Палечка сне пояса си, завърза единия му край за пеперудата, а другия — за листа който заплува още по-бързо по водата. Прехвръкна майски бръмбар. Той видя момиченцето, обхвана го с лапичките си и го отнесе на едно дърво. Зеленият лист пак продължи пътя си надолу по ручея, а заедно с него и пеперудата — тя бе завързана за листа и не можеше да се освободи. Ах, как се изплаши бедната Палечка, когато бръмбарът я хвана и полетя с нея към дървото! Ала най-мъчно й беше за прекрасната бяла пеперудка, завързана за листа. Ако не сполучеше да се освободи, тя щеше да умре от глад… Но майският бръмбар съвсем не мислеше за това. Той седна с Палечка върху най-големия лист на дървото, нахрани я с мед и й каза, че тя е много мила, макар и да не прилича никак на майски бръмбар. Сетне при тях дойдоха на гости и другите майски бръмбари, които живееха на същото дърво. Те разглеждаха Палечка от главата до петите и младите госпожици бръмбарки се надуваха от гордост. — Тя има само две крачета! Колко жалка изглежда! — говореха те. — Тя няма пипала! — казваха други. — Какво тънко кръстче, също като на човек! У, колко е грозна! — извикаха в един глас всички бръмбарки. А Палечка беше тъй мила! Туй виждаше и майският бръмбар, който я беше донесъл. Но когато всички заговориха, че тя е грозна, той сам повярва това и реши да не я държи повече при себе си. Той се спусна с нея от дървото и я сложи върху една маргаритка. Палечка остана пак сама и заплака горчиво за туй, че е тъй грозна, та дори и бръмбарите я не искат. Всъщност тя беше най-прекрасното същество, което човек можеше да си представи: тъничка, нежничка като най-хубавия розов листец. Цяло лято Палечка прекара съвсем самичка в една голяма гора. Тя си изплете люлчица от трева и я закачи под един голям лист от репей — така че дъжд не можеше да я вали. Хранеше се с мед и пиеше роса, която събираше всяка сутрин по листата. Така изминаха лятото и есента. Но ето, настъпи зима — дълга и студена зима. Всички пойни птички отлетяха, дърветата се оголиха, цветята увехнаха, големият лист, под който живееше Палечка, пожълтя, изсъхна и се сви на тръбица. Момиченцето трепереше от студ, рокличката му се беше изпокъсала, а то самото беше тъй мъничко, тъй нежничко, че трябваше да замръзне. Започна да снежи и всяка снежинка беше за Палечка това, което за нас е цяла лопата със сняг, защото ние сме големи, а тя беше мъничка колкото нашия палец. Тя се зави в един увехнал лист, ала той не топлеше. Бедното момиченце зъзнеше и зъбите му тракаха от студ. Пред самата гора, дето тя живееше, се простираше голяма житна нива. Житото бе отдавна събрано и по замръзналата земя стърчеха само сухи стръкчета. За Палечка това беше цяла гора. Ух, как трепереше тя от студ! Най-сетне момиченцето стигна до вратата на полската мишка — вратата беше малка дупка, покрита със сухи стъбла и тревици. Полската мишка живееше в топлина и охолство: къщичката й беше натъпкана с житни зърна, кухнята и килерът й бяха чудесни. Палечка застана на прага като просякиня и помоли да й дадат късче ечемичено зърно — от два дена нищо не бе яла. — Ах, бедното ми момиченце! — рече полската мишка, която всъщност имаше много добро сърце. — Влез вътре да се постоплиш и да си хапнеш с мен. Палечка се хареса много на мишката и затова мишката й каза: — Ти можеш да останеш цялата зима при мен, само че ще трябва да ми чистиш стаята и да ми разправяш приказки; аз много обичам приказките. И Палечка започна да върши всичко, каквото пожелаеше добрата стара мишка, и заживя великолепно. — Скоро ще имаме гости! — каза веднъж полската мишка. — Моят съсед има обичай да ме посещава веднъж в седмицата. Той се е наредил много по-добре от мен; има голяма къща и носи чудесно кожухче от черно кадифе. Да можеш да се омъжиш за него, добре ще ти бъде. Само че той е сляп и не ще те види, затова ти ще му разкажеш най-хубавите приказки, каквито знаеш. Но Палечка не обърна никакво внимание на думите на мишката: тя не искаше да се омъжи за съседа, защото той беше кърт. Скоро съседът дойде на гости у полската мишка. Той наистина бе облечен в черно кадифено кожухче и както казваше полската мишка, беше много богат и учен. Неговата къща била двайсет пъти по-голяма от нейната, ала той не обичаше никак нито слънцето, нито цветята и се произнасяше твърде зле за тях, защото никога не беше ги виждал. Поканиха Палечка да изпее нещо и тя изпя две хубави песнички тъй сладко, че къртът се влюби веднага в нея. Но той не каза нито дума, защото беше твърде разсъдлив. Неотдавна къртът беше изровил под земята дълъг проход от своята къща до къщата на съседката си. Сега той предложи на нея и на Палечка да се разхождат свободно из него. Къртът ги помоли само да не се плашат от мъртвата птичка, която лежеше там. Това беше една истинска птичка, с пера и клюн; навярно тя беше умряла неотдавна и беше заровена точно там, дето къртът бе изровил своя проход. Къртът взе в устата си късче гнило дърво, което светеше в тъмнината, и тръгна напред, за да осветява дългия тъмен проход. Когато стигнаха до мястото, дето лежеше мъртвата птичка, той проби с широкия си нос тавана и подигна земята тъй, че се образува голяма дупка, през която проникна дневна светлина. В средата на прохода лежеше една мъртва лястовица: хубавите й крилца бяха плътно прилепнали о тялото, главичката и краката й бяха скрити под перата. Бедната птичка бе умряла навярно от студ. На Палечка й стана жално за нея — тя обичаше много всички малки птички, които й пееха и чуруликаха през цялото лято такива чудни песнички, ала къртът бутна лястовичката с кривите си нозе и рече: — Да, тя няма да писка вече! Ето какво значи да се родиш малка птичка! Слава богу, че моите деца не ще имат такава участ! Тия птички умеят само да чуруликат и зиме мрат от студ. — Да, имате право — рече полската мишка. — Каква полза има от туй чуруликане на птичката? Студува и гладува през зимата. А разправят още, че това било благородно. Палечка не каза нищо, но когато къртът и мишката се обърнаха гърбом към птичката, тя се наведе над нея, разгърна перцата й и я целуна в очите. „Може би тая същата птичка ми пееше тъй хубаво през лятото! — помисли си момиченцето. — Колко много радост ми достави ти, миличка, хубава птичко!“ Сетне къртът запуши отново дупката, през която влизаше светлината, и изпрати дамите до в къщи. Ала Палечка не можа да заспи през нощта. Тя стана от леглото си, изплете от сено един голям килим, занесе го в прохода и загърна с него мъртвата птичка. След това натрупа около птичката тичинки от цветя, които намери в килера на мишката и които бяха меки като пух, за да й бъде топло. — Прощавай, миличка птичко! — каза Палечка. — Прощавай! Благодаря ти за чудните песни през лятото, когато всички дървета бяха зелени, а слънцето светеше тъй топло над нас. И тя опря главицата си о гърдите на птичката, но изведнъж се изплаши: лястовичката съвсем не беше мъртва — сърцето й биеше. Тя бе само вцепенена от студ и сега се стопли и съживи отново. Наесен лястовичките отлитат в топлите страни, но ако някоя от тях закъснее, тогава тя замръзва, пада като мъртва на земята и студеният сняг я засипва. Палечка затрепера от страх, защото в сравнение с нея птичката изглеждаше цял великан. Ала все пак тя възвърна смелостта си, зави още по-добре лястовичката, сетне изтича, донесе конопения лист, който й служеше за одеяло, и покри с него главата на птичката. На следната нощ Палечка се промъкна отново при лястовичката. Сега тя беше съвсем съживена, само че беше още твърде слаба. Тя можа да отвори само за миг очите си и да погледне Палечка, която стоеше пред нея с късче гнило дърво в ръка, защото друг фенер нямаше. — Благодаря ти, мъничко момиченце! — рече болната лястовичка. — Аз се стоплих много добре. Скоро ще бъда съвсем здрава и ще мога да литна отново под лъчите на слънцето. — Ах! — каза момиченцето. — Сега навън е тъй студено, всичко е покрито със сняг. Остани по-добре в твоята топла постеля, аз ще се грижа за теб. И Палечка донесе на птичката вода в един листец от цвете. Лястовичката се напи и каза на момиченцето как си бе наранила крилцето от един шипков храст и затова не могла да лети тъй бързо както другите лястовички, които заминали далече-далече, в топлите страни. Най-сетне тя паднала на земята и какво е станало след това, не могла да си спомни: не знаела дори как се намерила тук. Тъй лястовичката прекара цяла зима под земята и Палечка се грижеше от все сърце за нея. Нито къртът, нито полската мишка знаеха нещо за това — те изобщо не обичаха никак птичките. Когато настъпи пролетта и слънцето стопли земята, лястовичката се сбогува с Палечка, която отвори дупката, изровена от кърта. Слънцето грееше чудно хубаво и лястовичката попита Палечка дали не иска да тръгне с нея: тя можеше да седне на гърба й и те щяха да литнат към зелената гора. Но Палечка не искаше да напусне по такъв начин старата полска мишка, защото знаеше, че туй ще я наскърби. — Не, не мога! — каза тя на лястовичката. — Прощавай, прощавай, миличко момиченце! — рече лястовичката и полетя в слънчевите лъчи. Палечка погледна след нея и в очите й блеснаха сълзи: тя бе обикнала тъй много бедната птичка. — Чик-чирик! Чик-чирик! — изчурулика птичката и се загуби в зелената гора. На момиченцето беше много тъжно. Не му позволяваха никак да излиза на слънце. Житото, което бяха посели в нивата над къщичката на полската мишка, израсна високо. За бедната Палечка то беше същинска гъста гора. — През лятото ще трябва да си приготвиш чеиза! — каза й полската мишка. Досадният съсед в кадифеното кожухче беше поискал ръката на Палечка. — Ти трябва да имаш всичко, щом като ще бъдеш жена на кърта! — говореше мишката. И Палечка улови вретеното, а старата мишка нае четири паяка да предат ден и нощ. Всяка вечер къртът идваше на гости у полската мишка и само разправяше, че когато наближи краят на лятото, слънцето няма да нагрява тъй силно земята, която сега се била втвърдила като камък. Тогава те щели да отпразнуват сватбата. Но туй никак не радваше Палечка: тя не можеше да търпи досадния кърт. Всяка сутрин при изгрев слънце и всяка вечер при залез Палечка излизаше на вратата на мишата дупка. Понякога вятърът полюшваше житните класове и тя успяваше да зърне късче синьо небе. „Колко светло и колко хубаво е тук, на свобода!“ — мислеше момиченцето и си спомняше за лястовичката. Искаше му се много да я види, ала птичката не се явяваше. Навярно тя летеше хе там, в далечната зелена гора. През есента всичкият чеиз на Палечка беше вече готов. — След четири седмици ще бъде твоята сватба! — каза полската мишка. Но Палечка заплака и отговори, че не иска да се омъжи за досадния кърт. — Глупости! — рече старата мишка. — Я не упорствувай много, че да не взема да те схрускам! Ти ще имаш прекрасен мъж. Самата царица няма такова черно кадифено кожухче като неговото. А пък кухнята и избата му са претъпкани с храна. Благодари на бога, че ще имаш такъв мъж! И ето, настъпи денят на сватбата. Къртът дойде за булката. Сега тя трябваше да го последва в дупката му, да живее там, дълбоко-дълбоко под земята, и да не излиза никога на слънце, защото къртът не можеше да търпи слънцето. А на бедното момиченце му беше тъй мъчно да се раздели завинаги с хубавото слънчице! При полската мишка то можеше все пак да му се любува понякога от вратата. И Палечка излезе да погледне слънцето за последен път. Житото беше събрано вече от нивата и из земята стърчеха пак само сухи стръкчета. Момиченцето пристъпи напред и протегна ръчичките си към слънцето. — Прощавай, ясно слънчице, прощавай! Сетне то прегърна едно малко червено цвете, което растеше наблизо, и му каза: — Поздрави от мен милата лястовичка, ако я видиш! — Чик-чирик! Чик-чирик! — разнесе се изведнъж над главата на момиченцето. Палечка погледна нагоре и видя лястовичката, която летеше над нея. Лястовичката също я видя и се зарадва много, а момиченцето заплака и й разказа, че не иска да се омъжи за гнусния кърт и да живее с него дълбоко под земята, където никога не надниква слънцето. — Скоро ще настъпи студена зима — каза лястовичката. — Аз ще отлетя далече-далече, в топлите страни. Искаш ли да дойдеш с мен? Ще седнеш на гърба ми — само че ще се завържеш здраво с пояса си — и ние ще избягаме от грозния кърт далеч зад сините морета, в топлите земи, гдето слънцето свети още по-силно оттук, гдето винаги е лято и цъфтят чудни цветя! Хвръкни с мен, мило момиченце! Ти ми спаси живота, когато лежах замръзнала в тъмната дупка! — Да, да, аз ще хвръкна с теб! — каза Палечка, седна на гърба на птичката, протегна крачката си върху разперените и криле и се завърза здраво с пояса си за най-голямото перо. Лястовичката се изви като стрела и се понесе над тъмни гори, над сини морета и високи планини, покрити със сняг. Във въздуха беше много студено. Палечка се скри в топлите пера на лястовичката и подаде навън само малката си главица, за да се любува на хубостите, които се виждаха по пътя им. Най-сетне те стигнаха в топлите страни. Там слънцето светеше много по-силно, небето беше два пъти по-високо, а около рововете и плетовете се виеха чудно хубави лози. В горите растяха лимони и портокали, наоколо ухаеше на мирти и балзамин, а по пътищата тичаха чудно хубави деца и ловяха големи шарени пеперуди. Но лястовичката хвърчеше все по-нататък и колкото по-далеч летеше, толкова по-хубаво ставаше наоколо. Сред зелени, кичести дървета на брега на едно прекрасно синьо езеро се издигаше старинен бял палат от мрамор. По неговите високи стълбове пълзяха лози, а горе под покрива се чернееха много лястовичи гнезда. В едно от тия гнезда живееше и лястовичката, която донесе на гърба си Палечка. — Ето моята къща! — каза лястовичката. — А ти си избери едно от тия прекрасни цветя долу, аз ще те оставя там и ти ще си заживееш чудесно. — Ах, колко хубаво ще бъде! — извика Палечка и запляска с ръчички. Долу на земята лежеше бял мраморен стълб: той беше паднал и се бе счупил на три къса, но между тия късове растяха чудно хубави бели цветя. Лястовичката се спусна и остави момиченцето върху най-широкия лист на едно цвете. Но колко се учуди Палечка! В средата на цветето седеше малко човече, беличко и прозрачно като стъкло. Върху неговата глава сияеше чудна златна шапчица, а зад раменете му се развяваха блестящи крилца. Самото човече не беше по-голямо от Палечка. То беше елф[1]. Във всяко цветче живееше по един елф или елфида, ала човечето, което седеше до Палечка, беше самият главатар на елфите. — Ах, колко е хубав! — прошепна Палечка на лястовичката. А малкият главатар съвсем се изплаши, като видя птичката. Той беше тъй мъничък, тъй нежен, че в сравнение с него тя изглеждаше истински великан. Затова пък елфът се зарадва много, като видя Палечка, защото никога не беше виждал такова хубаво момиченце. Главатарят на елфите сне веднага златната шапчица от главата си, сложи я върху главицата на Палечка и я попита как се казва и дали иска да стане негова жена. Ето туй се казваше мъж! Той не приличаше нито на гнусния син на жабата, нито на кърта в кадифеното кожухче. И затова Палечка каза: — Да! Тогава от всяко цвете изхвръкна по един елф или елфида и те бяха тъй хубави, че човек не можеше да им се нарадва. Те всички поднесоха на Палечка по един подарък, ала най-хубавият подарък бяха двете тънки крилца от голяма пеперуда. Тия крилца закрепиха на гърба на момиченцето и тогава то започна да прехвръква от цвят на цвят. Ех, че беше радост! Малката лястовичка седеше горе в гнездото си и пееше сватбена песен, макар че й беше много мъчно: тя бе обикнала Палечка и не искаше да се раздели с нея. — Ти вече няма да се казваш Палечка! — рече елфът. — Това име е грозно, а ти си тъй хубава! Отсега нататък ние ще те наричаме Мая. — Прощавай, прощавай! — изчурулика лястовичката и отлетя от топлите страни пак в Дания. Там тя имаше едно малко гнездо над прозореца на оня човек, който умее да разказва приказки. Нему тя изпя: „Чик-чирик!“ и тъй узнахме ние цялата тая приказка.

Постът е редактиран на 12.11.2009 12:48

 
I
I I
Пуснат на: 29 Юни 2009, 15:22

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Хей Стеф ,ама и ти си като бяла лястовичка Колко хубава и интересна тема поде Благодаря ти !Много е интересно ! loveclick to comment

 
Стефания
Пуснат на: 29 Юни 2009, 22:59

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

hugБЛАГОДАРЯ ЗА ОЦЕНКАТА!ДА НЕ КАЖА,ЧЕ ТОВА МЕ ОКРИЛЯ...
красивые картинки НАВРЕМЕТО ТАЗИ ПРИКАЗКА ЗА ПАЛЕЧКА МЕ ПЛАШЕШЕ,НО СЕГА МИ ХАРЕСВА,ЗАЩОТО Я РАЗБИРАМ ДОСТА ДОБРЕ...

 
I
I I
Пуснат на: 30 Юни 2009, 07:51

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Стеф ,не давам оценка ,просто се радвам на находчивостта ти Иначе ти и без това което казвам личи си укрилен човек !Давай в същия дух ! hug hug

 
DJESSY
Пуснат на: 30 Юни 2009, 18:13

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

ДА, И АЗ СИ СПОМНИХ... 4УВАЛА СЪМ, 4Е АКО РАЗВАЛИ6 ГНЕЗДОТО ИМ, ОСОБЕНО С МАЛКИТЕ ВЪТРЕ, ТЕ ПРОКЛИНАТ И САМО НЕ6ТАСТИЯ ТЕ СПОХОЖДАТ... МОЖЕ И СУЕВЕРИЕ ДА Е.

 
Стефания
Пуснат на: 30 Юни 2009, 23:47

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

[Лястовичка в чер сокол се влюби (нещо като шегичка)
click to comment

Лястовичка бяла в чер сокол се влюби. Той ще я налюби и ще я погуби! - Лястовичке плаха, лястовичке бяла, черната заплаха как не си прозряла!
Всичко, що е черно, затова е черно: щото е продажно, злобно и неверно! Нека си припомним само тази сцена: Дездемона как бе зверски удушена от арапа черен, глупав и неверен ...!
Но и да разправяш, и да им говориш, женската природа няма да пребориш! Лястовички бели, бялото момиче - черната боичка силно ги привлича!

Постът е редактиран на 30.06.2009 23:56

 
Стефания
Пуснат на: 3 Юли 2009, 18:30

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

ЛЯСТОВИЧКИТЕ,КОИТО СЛУШАТ СВЕЩЕНА МУЗИКА image Фалун Дафа се разпространява по света около 15 години. Представлявайки най-високите принципите на Вселената „Истина-Доброта-Търпение”, той предоставя най-ценната възможност за всички, пробужда сърцата на хората, намиращи се в заблуждение от представите, насложени от много поколение, предотвратявайки по-нататъшно падение на нравствеността на днешния човек и помагайки на хората да се усъвършенстват, за да се завърнат към своята изначално добра природа. Законът на Буда се разпространява в света на хората и от това произтичат много други удивителни неща. Искам да разкажа за нещо, което се случи в район на град Дацин в Китай. Искам да споделя с вас как лястовичките дойдоха, за да слушат Дафа музика, за да вдъхновя хората да ценят тази скъпоценна възможност и да се върнат към своята истинска природа. Една сутрин, в късната есен, отворих прозореца и сложих касетофона на корниза. След това го усилих докрай и пуснах Дафа музика с една мисъл в съзнанието си: „Нека Дафа музиката да хармонизира всички живи същества”. След това отидох да правя разни неща. Когато се върнах, за да обърна касетата, бях поразен от сцената, която видях: лястовичките, които трябваше да отлитат на юг, седяха на корниза на големи и малки групи. Те отваряха острите си малки клюнове, гледайки с кръглите си черни очи и внимателно слушаха музиката. Когато свиреше музика, лястовичките се повдигаха нагоре и надолу, сякаш танцуваха. Някои от тях седяха накрая на покрива или на самата стена. Повечето лястовички седяха в редица на електрическата жица. Жицата се люлееше от вятъра и слушайки музика лястовичките се люлееха с нея. Те чистеха перата си с острите си клюнове и весело чуруликаха. Приближих се към касетофона, но лястовичките не се изплашиха. След като го взех и пуснах музиката отново, лястовичките се събраха на прозореца. Те просто не искаха да отлетят. Това докосна сърцето ми. По-рано живеех на друго място и там съм виждал подобни сцени. Вярвам, че това е, защото Фалун Дафа е универсален, фундаментален Закон, който спасява живите същества. Дафа е Закон, разпространяван в човешкия свят, заради който всички същества са се спуснали в този свят. Лястовичките също разбират, че Фалун Дафа може да спасява всички живи същества. Те разбират мира и милосърдието, което излъчва музиката. „Истина-Доброта-Търпение” резонират във всяка нота. Силата на Дафа прониква на много нива в микрокосмоса, пробуждайки добрите мисли и изчиствайки душите, помага на съществата да се върнат в най-красивите им светове. Спомням си историята за усъвършенстване, за която разказа Учителят: „Аз ви разказах за това, как в миналото, в един храм, монах четял канона и видял, че на прозореца седят две птици, които не отлитат. Той им казал: „Ако искате да слушате будистките канони, преродете се в хора”. Двете птици веднага излетели и удряйки се в ствола на дървото, умрели. (Усмихва се) След двадесет години в храма дошли двама млади мъже с намерение да станат монаси. (Учителят се усмихва) Казвам това в смисъл, че когато живо същество разбере, че може да попадне в Небесното царство, това не може да се сравни с нищо, не е жалко дори да умре”. („Преподаване на Закона в Лос Анжелис). Хората са най-разумните сред всички живи същества и са най-скъпоценните. Причината, поради която сме дошли в този свят, не е, за да бъдем хора, а за да се върнем към своята истинска природа, истинското Аз. Преминали сме поколения през поколения и безброй прераждания, за да присъстваме на историческата сцена в настоящия момент. Ние сме толкова щастливи, че ставаме свидетели на това как Дафа се разпространява в човешкия свят. Как може да не ценим тази безценна възможност? „Милосърдието на Главния Буда е безмерно. То вече е оставило на хората Закона на Буда. Вселената още един път ще даде шанс на човечеството. Нека Великият Закон на Буда отново да прояви пред хората своята действителна реалност на Вселената, да изчисти цялата мръсотия и утайка, да изкорени всички невежи разсъждения и да блесне човешкия език. Оценете! Пред вас е Законът на Буда!” („Пресъздаване на човечеството” от Пътят на усърдното усъвършенстване
Източникът е:http://bg.clearharmony.net/articles/200701/1251.html

Постът е редактиран на 03.07.2009 19:01

 
Стефания
Пуснат на: 20 Август 2009, 22:40

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Усещате ли как лястовичките се готвят да отлетят? Това стих.на rajsun "Ляставичките си отиват" ми напомни това и ме натъжи Как се радвахме само! Как ги чакахме рано напролет с надежда: кой от нас ще ги види най-първи?
Кога ли, кога ли от юг милостивият Бог, като живи зърна по къщята ни ще ги разхвърли, да посее добро, топло лято. И още какво? За другите гледка. За мен беше повече - участ.
С децата играх, а сърцето - в гнездата, при тях! С голишарчета там аз на майките песните учех. Да летя се научих. Насън. Наявé не можах.
Аз безкрило живях, изостанах от тях, но защо ли пак и пак, пак и пак лястовичето ято поглеждам?
То е черното семе на някоя идваща пролет. То е черното семе на моята бяла надежда. Те си тръгват сега, но напролет отново, отново ще се върнат и с тях едно босоного момче, босоного момиче, да летят ще се учат, ще се учат на пилешко слово...
Ще ги видиш, аз знам, и познаеш, аз знам - те на теб и на мен ще приличат!

Постът е редактиран на 20.08.2009 22:44

 
Непознат
Пуснат на: 21 Август 2009, 02:20

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Под стряхата ни имаме 12 лястовичи гнезда,добре е ,но да не чистиш ти teeth
лястовичи гнезда под стряхата ниимаме си таралеж имаме си и таралежче smile smile smile thumbs_up

 
Стефания
Пуснат на: 24 Август 2009, 10:25

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

inlove musicТака е, Слънчева Лейди.Но пък трудът си струва,когато цял ден слушаш великолепните трели,които според мен съперничат на славеевите. Ама ти си навярно щастлив човек,щом си имаш такива животинчета,защото аз от 2 години се мъча да запазя 2-3 гнезденца на лястовички и откакто нещо почна да руши гнездата им и да ги яде,те вече не свиват гнезда,а това ме натъжава. love love loveС ОБИЧ ЗА ТЕБ,СЕМЕЙСТВОТО ТИ И НЕКА БОЖИИТЕ ПТИЧКИ ТИ НОСЯТ РАДОСТ И flower flower flower flower flower

 
Непознат
Пуснат на: 24 Август 2009, 16:10

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

Мила Стефи,боядисай си стряхата/не знам точно кое е стряха мисля под покрива/ или под стряхата в бяло,както е при мен и бъди сигурна ,че ще останат,аз съм тук вече 4-та година и виж за 3 години колко станаха,май цялата стряха ха ха ха сутрин почват от 4-5 часа е не винаги ми се слушат,ама...е хубаво thumbs_up music

 
Непознат
Пуснат на: 24 Август 2009, 16:14

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

...по цялата редичка от къщи, всички са си почернили нарочно стрехите и нямат лястовички,това го бях чувала /за боядисването/ и ето че е истина thumbs_upпък...,абе пробвай! flower ok

 
Стефания
Пуснат на: 24 Август 2009, 16:57

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

omg omg omgБлагодаря ти!Ето,че не знаех и дори не бях чувала за този трик.Ама догодина вече ще го пробвам. inlove

 
Стефания
Пуснат на: 27 Август 2009, 13:44

Отг: Какво ЗНАЕМ И НЕ за ЛЯСТОВИЧКАТА
Цитирай Присъедини се

РЕШЕНИЕ
(Не бързайте да събаряте!)-разказ от jeliaznovski

Лястовичките се съвещаваха вчера. Съвещаваха се дълго и припряно. И навярно са взели окончателното решение, защото днес започнаха гнездото.
Точно над стълбата, над третото стъпало. Невъзможно е нито да заобиколиш, нито да прескочиш. Лепят калните трошици - половината остават горе, половината падат долу. До обяд замърляха всичко.
- По кротко, зидарчета! - казвам им и се притискам плътно до стената, за да се прибера вкъщи.
Нина, която жали всяко изскубнато буренче, мълчи и пъшка. Надвечер вече не издържа и казва:
- Ще го съборя това гнездо. По-добре сега, вместо когато го изградят цялото...
Нищо не казвам.
- Не мога и на тях да чистя - казва Нина. Което значи, че чисти на мен и Жоро и това я уморява. Което пък си е съвсем вярно.
Пак нищо не казвам и се упътвам към градината. Което пък значи, че не съм съгласен гнездото да се разруши. Вечерта обаче, когато се прибирам за вечеря, стълбите са изметени, а над тях няма нищо. Нина е съборила градежа.
Минаха няколко дни.
Лястовичките пак се съвещаваха вчера.
Днес гледам- кални трошици по стълбата. Лястовичките са подхванали ново гнездо. На педя от първото. Нищо не са разбрали милите от нашия конфликт, очевидно съвещанието е било по архитектурни, не по нравствени проблеми.
Нина се прави, че не забелязва зидарчетата. Значи пак се терзае как да постъпи. Знам, че й е мъчно за лястовичките, знам обаче, че не й достигат сили да се оправя и с лятната къща.
- Събори го - казвам. - Аз не мога.
И отивам в градината.
На обяд идва Жоро.
- Я лястовичките вият гнездо...Ей, да не им го съборите, и те искат да си отгледат дечица! - казва назидателно синът ни и отминава.
Край! Гнездото остава. Щом синът е постановил, Нина изпълнява, това да не е мъжът й. И баща му изпълнява и спира да се измъчва между две жени - своята и лястовичата.


 
Страница 1 от 2
 1-30 от 54  |   1  2  >>  >>| 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg