За приятелите,приятелството и силата на думите





Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Антоанета Кацарска...
Приятелско
На всички, които ме приемат каквато съм,
макар не винаги да ме разбират.А.К.


Приятели понякога признават,
че много често в моите очи
спокойствие и топлина намират
огряващи премръзнали души.

Уви, приятели, не срещам
аз същото у вашите очи.
Чета в тях болка, страх и безнадеждност –
пронизват ледени, болезнени стрели.

От вас различно не живея –
заплашват ме и бедност, и беди,
за разбирателство копнея
и не намирам го, уви.

Душата си обаче не продавам
за вещи, за облаги и пари.
Надеждата да мре не позволявам
и вярата във по-добрите дни.

Аз истинските ценности намерих
във малките неща около нас –
усмивка, цвете, капка нежност
и детска тайна, казана на глас.

Добрата дума, ласката в бедата
по-скъпи са от всичко на света.
Изчезва завистта, отива си тъгата
във буйния поток от светлина.

На вас, приятели, дарявам
тоз щедър извор топлина,
със обич всичко ви прощавам
и връща се стократно тя.

Приятелю мой


Приятелю
мой, аз не съм какъвто изглеждам. Външността е само дреха, която нося:
дреха, грижливо изтъкана, за да ме предпазва от твоя напор, а теб - от
моето пренебрежение.
Моят Аз, приятелю, обитава дома на тишината; и завинаги там ще остане - незабележим, недостъпен.
Недей
да вярваш ни на думите ми, ни на делата: думите ми са просто екот от
собствените ти мисли, а делата ми — собствените ти сбъднати надежди.
Когато
ми казваш: „Вятърът вее от изток", аз ти отвръщам: „Да, от изток вее" -
защото не ми се ще да узнаеш, че духът ми досяга не вятъра, а морето.
Ти не можеш да проумееш мореплавателните ми помисли, а и аз не желая да ги проумяваш. Искам да бъда сам в морето.
Когато
при теб е ден, приятелю, при мен е нощ — дори и когато говоря как
пладне танцува над хълмовете, или как теменужен здрач се спуска над
долината. Ти няма как да чуеш песните на моята нощ, нито да съзреш
полета на крилата ми към звездите - а и аз не ще ти позволя нито да ги
чуеш, нито да ги съзреш. Искам да бъда сам с нощта.
Когато ти се
извисяваш в твоя рай, аз слизам в моя ад; дори и ако отвъд
непреодолимата бездна ти ми извикаш: „Спътнико мой, друже мой!" - аз ще
ти отвърна: „Спътнико мой, друже мой." Не ще ти позволя да видиш моя
ад. Пламъците му ще обгорят очите ти, а димът ще опали ноздрите ти.
Премного милея за ада си, та да те пусна там. Искам да бъда сам в ада.
На
теб са ти свидни Истината, Красотата, Правдата — а аз, от обич към теб,
ти казвам, че е хубаво и благотворно да са ти свидни те. Ала дълбоко в
душата си се присмивам на любовта ти към тях. И ми се ще да потуля
присмеха си от твоя взор. Искам да се смея сам.
Приятелю мой, ти
си добър, предпазлив и мъдър - нещо повече, ти си съвършен! И аз също
ти говоря мъдро и предпазливо. И освен това съм безумец. Ала прикривам
безумието си. Искам да бъда безумен сам.
Приятелю мой, ти не си ми приятел - как да ти го внуша? Моят път не е твой път, при все че двамата крачим заедно, ръка за ръка.

Джубран Халил Джубран- Из "Пророка"

Не вси4ко е пари...
Идеята за есето ми хрумна , когато слушах песента на Лили Иванова “ Не всичко е пари, приятелю...” в колата на път за работа. “Парите са всичко”, чувам често около себе си, както и “Парите не са всичко”. Къде е истината, приятелю? Най-лесно е да приемеш едната или другата крайност, но пък крайностите не винаги са нещо добро. Или пък да кажем, че истината е някъде по средата. Добро като формула, но животът е толкова многообразен и неповторим, че не можем да разчитаме на универсални “рецепти”. Ситуациите, които се случват в моя живот, не са като в твоя или неговия. Би трябвало истината да е открита досега , но все пак чувам толкова много и различни философии. “Не всичко е пари, приятелю...” се пее в една песен, в друга “Всичко е любов”,а в трета “Имаш ли парички, имаш всичко...”

Франсис Бейкън е казал : “Парите са добър слуга, но лош господар”. Може би човек трябва да се хване за тази мисъл в търсене на верния път И все пак, всичко, което ми хрумва, че ми е нужно за живота, май е свързано с пари. Храната?! Дрехите?! Лекарствата?! Удоволствията?!Дори Водата?!... Остана ли нещо? Може би Любовта? Но както казват момчетата :Ние учим и следваме с едничката цел да си намерим добра работа ако не със солидно заплащане ,то поне сас задоволително. Но категорията задаволително всеки разбира различно – за един приятел това са няколко бона а за друг още повече. Остава само една крачка до единодушното признание “Всичко е пари”.

Ако ходим с наведени глави, виждаме само земята, но ако вдигнем глава - светлина, небе, неуловими неща. Остана още една посока - навътре в човешката душа. Към нематериалното, духовното. Нали сме личности, а личността има духовност. И като навлизаме по-надълбоко в тая необятна и чудновата “земя”, откриваме... приятелството , любовта , обич, привързаност, вярност, благородство на духа, мъдростта... също толкова неизброими неща, колкото и материалните.
И как да постъпим?Да търсим във всичк, или да останем отворени за духовното, но нали се стремим да сме щастливи?
Не всичко, от което има нужда душата ни, струва пари!
Готова съм да твърдя “Не всичко е пари, приятелю…”, но не бива да слагаме граници , не бива да живеем затворени, между рамките на някоя формула или правило.
Нямам нищо против да имам пари, те са необходимост. Лицемерие е да се твърди, че са нещо, което можем лесно да пренебрегнем. Нямам нищо против да имам и достатъчно пари, защото те могат да се употребят за толкова смислени неща, добри дела, които ще направят щастливи хората, в частност и мен самата. Но както са казали руснаците “излишни пари - излишни грижи” .
Иска ми се да не пренебрегвам вече доказаните мъдрости на човека през вековете, но крачейки през предопределената ми житейска съдба, сама да откривам своята истина за нещата в моя живот. И дано имам достатъчно акъл, за да взема най-правилното решение, което ситуацията изисква. И ако трябва да плащам, ще плащам!
И все пак съгласна съм, “Не всичко е пари, приятелю...!” Приятелството, което имаме, е по-голямо от парите.

ДА но и не е пари "с ударение на п"

Не ме натъжавай, стари приятелю!
Недей, не ме натъжавай.
Убиваш ме с точните си понятия.
И те избягвам, прощавай!

Разкъсваш ме като тънка хартия,
изписана с нещо погрешно.
Пренаписваш ме с тайно мастило
толкова леко, че чак ти е смешно.

А на мен ми се плаче от истини.
А на мен ми се плаче.
Чувствам се като книга прелистена
и вече нищо незначеща.

Не остана ли нещичко скрито
от душата ми, стари приятелю?
Откога ме зовеш на открито,
а аз все отлагах. Било основателно.

................

Не ме натъжавай, стари приятелю!
не ме натъжавай....
Обичала съм те до днес несъзнателно.
Любими мой, продължавай, продължавай....

(Мея)

Постът е редактиран на 07.02.2010 20:38

Постът е редактиран на 07.02.2010 20:47

Май свикнахме да се крием зад високопарни думи. В живота не винаги думите и делата си съвпадат. Аз, за истинските си приятели /а те се броят на пръстите на едната ми ръка/ бих направила всичко, което зависи от мен.Приятелство с пари не се купува. Опрем ли до парите - всичко се опорочава. Съгласна съм, че ако ги има, животът ще е по-лесен, но всички не могат да бъдат богати. Затова животът събира противоположности, които се допълват взаимно.