Група
Виртуална дрогерия
Виртуална дрогерия
Даровете на природата и как да се възползваме от тях. Във тази виртуална дрогерия ще има всичко от което се нуждаете за вашето здраве! Надявам се, влизайки в нея ,да останете за дълго, защото ще ви бъде интересно!
Категория :
Здраве и фитнес
Създадена на :
8 Май 2008
Тип : Модерирана
Членове : 184
Собственик : Надя
Тема : В ПОМО6Т НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1 
Непознат
Пуснат на: 10 Август 2008, 20:40

В ПОМО6Т НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Цитирай Присъедини се


Съдържание:

I. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ПРОЦЕДУРИ

1. Кои лица имат статут на инвалиди?

2. Как се установява инвалидността?

3. Каква е процедурата за явяване пред ТЕЛК?

4. Може ли да се обжалва решението на ТЕЛК?

5. Как се определя датата на инвалидизиране?

6. Как се определя срокът на инвалидността и какво следва от него?

7. Къде се издава медицинско свидетелство за управление на МПС на инвалиди?
· Деца с увреждания

8. Как се определя инвалидността при деца до 16-годишна възраст?

9. Къде се извършва експертизата на деца до 16 г. с трайни увреждания?

10. Какви документи са необходими, за да се освидетелства детето?

11. Каква информация съдържат експертните решения?

12. Може ли да се обжалва решението на РЕЛКК?

II. ТРУДОВИ ПРАВА НА ИНВАЛИДИТЕ / СТИМУЛИ ЗА НАЕМАНЕТО НА ИНВАЛИДИ НА РАБОТА

1.Какъв стимул имат работодателите да наемат инвалиди на работа?

2.Каква закрила имат инвалидите при уволнение от работа по трудов договор?

3. Инвалидите имат ли право на по-голям годишен платен отпуск?

4.Какви са противопоказаните условия на труд за освидетелстваните лица?

5. Може ли инвалид да получава обезщетение за безработица от бюрото по труда?

6. Могат ли инвалидите едновременно да получават пенсия и да работят и как се осигуряват?

7. Лицата с намалена работоспособност могат ли да кандидатстват за отпускане на микрокредити и ползват ли някакви облекчения?

III. ПЕНСИОНИРАНЕ
1.Какви видове пенсии има?

2. Какви видове инвалидни пенсии има?

3.Кои лица имат право на пенсии за инвалидност?

4. Какви документи са необходими за отпускане на пенсия за инвалидност?

5. В какъв срок след подаване на документите се отпуска инвалидната пенсия?

6.От коя дата се отпуска пенсията за инвалидност?

7.Как се преценява каква инвалидна пенсия да бъде отпусната?

8.Може ли да се получава повече от една пенсия?

9.Ако едно лице отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но в същото време е инвалид, каква пенсия ще му бъде отпусната и ще получава ли полагащите му се добавки?

10.Какво се разбира под “осигурителен стаж” при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване?

11.Признава ли се времето на получаване на инвалидна пенсия за стаж при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст?

12.Признава ли се за стаж гледането на инвалид – член на семейството?

13. Какво означава понятието “признат стаж” при пенсиите за инвалидност по общо заболяване?

14. При пенсиониране по инвалидност поради общо заболяване, приравняват ли се I и II категория към трета?

15. Може ли да се преизчислява пенсията за инвалидност въз основа на придобит стаж след пенсионирането?

16.Може ли да посочи друг период, върху който се изчислява инвалидната пенсия?

IV. ПРИДОБИВКИ ЗА ИНВАЛИДИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ОБЩИНСКИТЕ СЛУЖБИ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ И ДРУГИ СТРУКТУРИ

1. Какви са условията за достъп на инвалиди до социално подпомагане?

2. Как се определят диференцираният минимален доход и размерът на социалната помощ?

3.От кого зависи отпускането на социална помощ?

4. Какви надбавки получават родителите на деца с трайни увреждания?

5. На какви социални помощи и облекчения имат право инвалидите и какво е необходимо, за да ги получат ?

6. Лицата с намалена работоспособност ползват ли облекчения за прием във висши учебни заведения?

7. Задължени ли са придружителите на лица с намалена работоспособност да изпълняват войнските си задължения.
V. ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ
1. Има ли данъчни облекчения за инвалидите по данък общ доход и какви са те?

2. Какво трябва да знаят инвалидите, ползващи данъчни облекчения за доходи от трудово правоотношение ?

3. Какви облекчения за предвидени в Закона за местните данъци и такси по отношение на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за лица с намалена работоспособност над 71 на сто?

4. Какви облекчения ползват инвалидите при заплащане данъка върху превозните средства?

5. Какви са облекченията при внос на автомобили от инвалиди ?

VI. ПРИЛОЖЕНИЕ

1. Минималните размери на пенсиите и добавките към тях от 1.7.2002 (таблица)

2. Социални помощи и облекчения, предоставяни на лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (таблица)

3. Списък на заболяванията и уврежданията, при които се допуска безмитен внос на автомобили за лица над 6 г. с трайно намалена работоспособност или възможност за социална адаптация до 90 на сто включително
I. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ПРОЦЕДУРИ

1. Кои лица имат статут на инвалиди?

"Инвалид” е всяко лице, независимо от възрастта му, с физическо, сетивно или умствено увреждане, което затруднява социалното му интегриране и участие в обществения живот, възможностите му за общуване и обучение или трудовата му реализация (Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите – ЗЗРСИИ).

"Инвалид с трайно увреждане" е лице с установена степен на намалена работоспособност 50 и над 50 %*.

Намалена работоспособност между 50 и 70,99 % съответства на III група по отменения Закон за пенсиите, от 71 до 90 % - на II група, а над 90 % - на I.

(* Процентът на намалената работоспособност се съобразява със степента на установения дефицит -Наредба за експертиза на работоспособността, ДВ. Бр. 61/ 2000 г.)
2. Как се установява инвалидността?
Инвалидността се установява чрез експертиза на трайната неработоспособност на лицата над 16 годишна възраст от Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Експертизата на трайно намалената или загубена работоспособност включва определянето на:

- степен на трайно намалена или загубена работоспособност в проценти спрямо здравия човек;

- потребността от чужда помощ и за какъв срок;

- срок на инвалидността

- дата на инвалидизация;

- причинната връзка между увреждането (смъртта) и трудовата злополука, условията на труд, при които е работило освидетелстваното лице, включително и при военна и гражданска инвалидност;

- противопоказаните условия на труд.

3.Каква е процедурата за явяване пред ТЕЛК?

Лекуващият лекар насочва болните към Лекарска консултативна комисия (ЛКК), когато прецени, че е настъпила трайна загуба на работоспособността. Той подготвя необходимата медицинска документация и вписва своето становище при насочване на болния към ЛКК.

ЛКК подготвя необходимите документи и насочва болните за освидетелстване от ТЕЛК с Медицински протокол по образец. Към него се прилагат резултатите от направените изследвания, които се вписват в специални образци, подписват се от извършителя на изследванията и задължително се отбелязва датата, на която са направени.

Молбата до ТЕЛК за освидетелстване / преосвидетелстване, заедно с протокола и другите образци се подавва в Картотеката за медицински експертни досиета (КМЕД). Експертите в КМЕД изпращат документацията на лицата в съответната ТЕЛК в тридневен срок от получаването им.

ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 40-дневен срок от датата на постъпване на документите. Лекарите от ТЕЛК извършват клиничен преглед и при необходимост назначават допълнителни изследвания.



4. Може ли да се обжалва решението на ТЕЛК?



Решенията на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК в 14-дневен срок чрез КМЕД. Срокът започва да тече от датата на връчване на експертното решение.

НЕЛК се произнася при всички случаи на обжалвани решения на ТЕЛК и взема решение в 45-дневен срок от датата на получаване на необходимите документи.



5.Как се определя датата на инвалидизиране?



Датата на инвалидизиране се определя едновременно с установяването на процента намалена работоспособност, въз основа на наличната медицинска документация, трудовия маршрут и здравословното състояние на лицето (чл. 100 ал. 1 и ал. 2 на Наредба за експертиза на работоспособността - ДВ бр. 61 от 2000 г.).

От посоченото правило изключение се допуска, когато лицето е било във временна неработоспособност и тя е преминала непосредствено в инвалидност. В тези случаи за дата на инвалидизиране се приема денят в който е прекратено изплащането на парично обезщетение по болничните листи.

Ако лицето вследствие на заболяване (увреждане) е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаването на лицето на тази работа. Този факт се установява по наличната документация - медицинска и за трудов стаж.

В случаите, когато лицето работи или се намира в платен (неплатен) отпуск, за дата на инвалидизиране се приема датата на освидетелстване на лицето от ТЕЛК. Датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстване, само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му.

Нова дата на инвалидизиране се определя на работещите инвалиди, на които при следващото преосвидетелстване е посочен по-висок процент загубена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не позволява да работят при същите условия на труд, към който са се приспособили.



6. Как се определя срокът на инвалидността и какво следва от него?



Този срок е от една до 3 години и се определя в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността на лицето.

Срокът на инвалидността не се влияе от възрастта на освидетелстваното лице. Неправилно се отъждествява пожизненото ползване на някои права при навършване на определена (пенсионна) възраст с пожизнен срок на инвалидността. Например, пенсията за инвалидност на лицата, навършили изискуемата пенсионна възраст, се отпуска пожизнено. Това не означава, че същото право се разпростира върху социалната пенсия за инвалидност.

Лицата, които са изгубили 50 и над 50 на сто от работоспособността си след навършване на пенсионна възраст, или които са я навършили в срока на решението на ТЕЛК, ползват правата си по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане пожизнено, независимо от срока на определения в експертното решение срок.



7. Къде се издава медицинско свидетелство за управление на МПС на инвалиди?



При някои заболявания и състояния се налагат ограничения за получаване на свидетелство за управление на МПС, в зависимост от категорията на МПС. (Списък на тези заболявания и увреждания е включен в раздел ІІ на Приложение № 1 от Наредба No 31 от 26.07.1999 г. на Министерството на транспорта и на Министерството на образованието и науката, ДВ бр. 69 от 1999.)

В такива случаи свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) или Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК).

Заключенията на ТОЛЕК подлежат на обжалване пред ТЦЛЕК, а нейните решения са задължителни и не подлежат на обжалване.



· Деца с увреждания



8. Как се определя инвалидността при деца до 16-годишна възраст?



Инвалидността при децата отразява в проценти трайно намалената възможност (или липсата на такава) за социална адаптация към средата, в която живеят, по начин и в степен, приети за здравото дете на тяхната възраст.

Степента на увреждане (инвалидност) при децата се определя съобразно съответната отправна точка за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти (Приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 на Наредба за експертиза на работоспособността - ДВ бр. 61 от 2000 г.).
9.Къде се извършва експертизата на деца до 16 г. с трайни увреждания?
Експертизата на способността за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст се извършва от Районните експертни лекарски консултативни комисии (РЕЛКК) към детските отделения на многопрофилните болници за активно лечение в областните градове и София, както и в Детската клиника на Висшия медицински институт в Плевен.

Децата се освидетелстват от РЕЛКК по местоживеене на родителите им, с изключение на случаите, когато детето се намира в болнично или домашно лечение за повече от 30 дни в друг район и не е възможно да се яви на РЕЛКК по местоживеене.

Тежко болните деца, чието транспортиране е противопоказно, се освидетелстват на място - в дома, болницата или друго заведение. Това става с предписание на лекаря, който представя детето за освидетелстване и се отразява в медицинското направление (чл. 10 на Наредба № 19).

11.Какви документи са необходими, за да се освидетелства детето?

Медицинско направление за РЕЛКК по образец, подписано от лекуващия лекар, се подава заедно с молба от един от родителите (осиновителя, попечителя) в съответната Картотека за медицински експертни досиета (КМЕД) по местоживеенето на родителите на детето.

След получаване на експертното решение на РЕЛКК с придружаващата го медицинска документация се съставя медицинско досие. При редовно преосвидетелстване на детето родителите подават молба в КМЕД два месеца преди изтичане срока на инвалидността според последното експертно решение.
12. Каква информация съдържат експертните решения?
РЕЛКК и Централна експертна лекарска консултативна комисия (ЦЕЛКК) освидетелстват децата в 30-дневен срок от датата на получаване на документите и се произнасят по следните пунктове:

- степен на трайно ограничена или загубена възможност за социална адаптация в проценти, спрямо възможностите на здравото дете;

- начална дата на трайно ограничена възможност за социална адаптация на детето;

- необходимостта от чужда помощ;
- срок на решението;
- причинна връзка;

- препоръка за по-нататъшно наблюдение, лечение и рехабилитация, режим на живот и труд, подходящи детски и учебни заведения;

- страда ли детето от заболяване, което е включено в списъка на тежките хронични заболявания, при наличието на които децата, настанени в специализираните за тези заболявания детски заведения или групи, не заплащат такса (чл. 21 на Наредба № 19).



13.Може ли да се обжалва решението на РЕЛКК?



Решенията на РЕЛКК се обжалват чрез КМЕД пред ЦЕЛКК в 14-дневен срок от получаването им. ЦЕЛКК се създава към Държавна университетска детска болница - София, със заповед на Министъра на здравеопазването.





II. ТРУДОВИ ПРАВА НА ИНВАЛИДИТЕ / СТИМУЛИ ЗА НАЕМАНЕТО НА ИНВАЛИДИ НА РАБОТА



1.Какъв стимул имат работодателите да наемат инвалиди на работа?



На работодател с 50 и по-малко работници и служители, който наема на работа за не по-малко от 12 месеца безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от Агенцията по заетостта въз основа на писмен договор по чл. 30, ал. 6 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, за всяко лице, за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

На работодател с повече от 50 работници и служители, който наема на работа над определения норматив по чл. 315 от Кодекса на труда (КТ) за не по-малко от 12 месеца безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от Агенцията по заетостта въз основа на писмен договор по чл. 30, ал. 6 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, за всяко лице, за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

Същото се отнася и за работодатели, наели безработни инвалиди за временна, сезонна или почасова работа, но за срок не повече от 6 месеца.



2.Каква закрила имат инвалидите при уволнение от работа по трудов договор?
Лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто ползват предварителна закрила при уволнение по чл.333 КТ при следните болести, записани в Наредба № 5 на МЗ (ДВ бр. 33 от 1987 г.):

- исхемична болест на сърцето;
- активна форма на туберкулоза;
- онкологично заболяване;
- психично заболяване;

- захарна болест (диабет)
Предварителната закрила от уволнение се прилага само в случаите, когато уволнението се основава на:

- чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 (при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване обема на работата; при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата; при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговарят на тях);

- чл. 330, ал. 2, т. 6 (работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен).

По смисъла на този текст, ако работодател реши да освободи от работа инвалид, то той трябва първо да поиска разрешение от Агенцията по заетостта и второ, да вземе мнението на ТЕЛК за всеки отделен случай.

3. Инвалидите имат ли право на по-голям годишен платен отпуск?
На всички работници и служители, наети по трудов договор, се полагат 20 работни дни платен основен годишен отпуск (чл.319,КТ).

Хората с намалена работоспособност над 50 на сто, работещи по трудов договор, имат право на не по-малко от 26 работни дни (чл. 319 на КТ, ДВ бр. 100 от 1992 г., изм. бр. 25 от 2001 г.).
4.Какви са противопоказаните условия на труд за освидетелстваните лица?

Противопоказаните условия на труд са условията на работа, които може да доведат до влошаване здравословното състояние на работниците или служителите. Те имат задължителен характер както за работника, така и за работодателя (чл. 317 на КТ).
За лицата с трайно намалена работоспособност противопоказаните условия на труд се определят в решенията на ТЕЛК и НЕЛК, а за лицата с временно намалена работоспособност – с решения на ЛКК и личния лекар. От записаните в експертното решение противопоказани условия на труд произтича необходимостта и задължението за трудоустрояване на лицето, както и за придобиването му на статут на трудоустроено лице. При дефинитивни състояния, при които не се очаква условията на труд да обусловят неблaгоприятно развитие на заболяването, в експертното решение се записва, че лицето е в състояние да работи според квалификацията и възможностите си. В тези случаи лицето придобива статут на трудоустроено лице без да се налага преместването му на друга работа и може да ползва закрилата, предвидена в чл. 333 на Кодекса на труда.
5. Може ли инвалид да получава обезщетение за безработица?
Да, ако са били осигурени за безработица през 9 от последните 15 месеца.
6.Могат ли лицата с трайни увреждания едновременно да получават пенсия и трудово възнаграждение?
Да, могат.
7. Лицата с намалена работоспособност могат ли да кандидатстват за отпускане на микрокредити и ползват ли някакви облекчения?
Лицата (включително и тези с намалена работоспособност) кандидатстват за микрокредити с идея за развиване на бизнес и за разкриване на работни места. Облекчението, което ползват лицата с намалена работоспособност, е възстановяване на лихвите, ако коректно погасяват задълженията си към банките. Лихвите се възстановяват на всеки 6 месеца от Бюрото по труда, въз основа на отчет от банката, експертно решение и молба.

III. ПЕНСИОНИРАНЕ

1.Какви видове пенсии има? (Приложение 1)

Според действащия от 01.01.2000 г. Кодекс за задължително обществено осигуряване (КЗОО) има:
- пенсии за осигурителен стаж и възраст;
- пенсии за инвалидност;
- наследствени пенсии;
- пенсии, несвързани с трудова дейност.



2. Какви видове инвалидни пенсии има?



Инвалидните пенсии, свързани с осигурителния стаж, са:

- за общо заболяване и

- за трудова злополука или професионална болест.



Инвалидните пенсии, които не са свързани с трудова дейност, са:

- социалната пенсия за инвалидност;

- за гражданска инвалидност;

- за военна инвалидност.



3.Кои лица имат право на пенсии за инвалидност?



Право на инвалидна пенсия имат осигурените лица, които завинаги или за продължително време са загубили 50 и над 50 % от работоспособността си (чл. 71 и чл. 72 КЗОО).



4. Какви документи са необходими за отпускане на пенсия за инвалидност?



Пенсия за инвалидност се отпуска въз основа на писмено заявление по образец, към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Заявлението може да се подава лично, чрез законен представител, чрез осигурителна каса, чрез последния осигурител или чрез упълномощено лице, до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес на заявителя (чл. 1 Наредба за пенсиите -НП). Към заявлението се представят:



· за всички видове инвалидни пенсии - експертно решение на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК);



· при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване :

- документи за осигурителен (трудов) стаж;

- документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г по избор, и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след 01.01.1997г. до датата на пенсионирането (чл. 2 НП);



· при пенсиите за трудова злополука или професионална болест:

- документи за осигурителен (трудов) стаж;

-заявлението се свързва служебно от териториалното поделение на НОИ с досието за трудова злополука или професионална болест (чл. 3, ал. 2 НП);
· при пенсиите за военна инвалидност:
- за лицата, пострадали в запаса и резерва, се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпване и уволнение от служба и званието на лицето;
- за лицата, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили – документ от съответното поделение, удостоверило обстоятелствата, при които е пострадало лицето;
· при пенсиите за гражданска инвалидност – документ, удостоверяващ обстоятелствата, при които лицето е пострадало, който се съставя от кмета или от ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието.

5. В какъв срок след подаване на документите се отпуска инвалидната пенсия?
Изчисляването на пенсията може да продължи до 6 месеца, тъй като определянето на осигурителния доход за страната отнема технологично време. В едномесечен срок от подаване на заявлението с необходимите документи се отпуска минималният гарантиран размер на съответния вид пенсия. След определяне на пълния размер на пенсията, изчисленият остатък се изплаща за минало време от датата на отпускането. (Чл.10 НП)
6.От коя дата се отпуска пенсията за инвалидност?
Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа – от датата на заявлението. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж (чл. 22 НП).
7.Как се преценява каква инвалидна пенсия да бъде отпусната?
Преценката за вида на инвалидната пенсия се прави според:
- причината за намалената работоспособност;

- възрастта на лицето към датата на инвалидизиране;

- осигурителния стаж към датата на инвалидизирането;

- процента на изгубена работоспособност (при социалната пенсия за инвалидност). Инвалидната пенсия за общо заболяване (чл.74 КЗОО) се отпуска на осигурените лица, ако до датата на инвалидизиране (а за слепите по рождение и ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението) имат осигурителен стаж, както следва:
- до 25-годишна възраст – поне 1г.;
- до 30-годишна възраст – поне 3 г.;
- над 30-годишна възраст – поне 5 г.
- за инвалидизиралите се до 20-годишна възраст и за слепите по рождение или ослепели преди постъпване на работа - независимо от продължителността на стажа (поне 1 ден – Указание на НОИ No 91-01-40/ 21.03.2000);
- от 01.01.2002 г. инвалидите по рождение и инвалидизиралите се преди постъпване на работа, могат да поискат пенсия за общо заболяване, ако придобият поне 1 година стаж .
· Право на инвалидна пенсия за трудова злополука или за професионална болест (чл. 78 КЗОО) имат осигурените лица, независимо от продължителността на трудовия стаж, ако са загубили 50 или над 50 % от трудоспособността си в резултат на:
- внезапно увреждане на здравето при извършваната от тях работа или
поради заболяване, настъпило под въздействие на вредните фактори на работната среда.
· Социална пенсия за инвалидност се отпуска на лица, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност над 71 на сто (чл. 90 КЗОО). От 01.01.2002 г. вече е достатъчно те да придобият поне 1 г. осигурителен стаж след инвалидизирането, за да поискат пенсия за инвалидност поради общо заболяване (чл. 74, ал. 2 КЗОО), която е по-благоприятна. Пенсия за военна инвалидност се полага на лицата, които са изгубили работоспособността си поради това, че са заболели, пострадали, загинали или безследно изчезнали по време на наборната военна служба, в запаса/ резерва или при оказване съдействие на въоръжените сили (чл. 85 КЗОО).
· Пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали:
- при изпълнение на граждански дълг или
- случайно, в следствие действията на органите на властта при изпълнение на служебните задачи на тези органи (чл. 87).
8.Може ли да се получава повече от една пенсия?
Не могат да се получават едновременно следните пенсии (чл. 101 КЗОО):
- лична пенсия за осигурителeн стаж и възраст с наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст;

- лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

- лична пенсия поради общо заболяване с наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;

- социална пенсия за старост, персонална пенсия и пенсия за особени заслуги с друг вид пенсия.

При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато едната от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто.

Когато лицето има право на повече от една пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя най-голямата по размер.

Военноинвалидите при навършване на пенсионна възраст получават пълния размер на определените има две пенсии - за осигурителен стаж и възраст и за военна инвалидност.

На лицата с намалена работоспособност над 90 %, които постоянно се нуждаят от придружител, се полага добавка за чужда помощ в размер 75 % от социалната пенсия за старост (чл. 103 КЗОО).
9.Ако едно лице отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но в същото време е инвалид, каква пенсия ще му бъде отпусната и ще получава ли полагащите му се добавки?
При условие, че лицето отговаря на изискванията за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст и едновременно с това е инвалид по общо заболяване, може да се прецени служебно коя от пенсиите е по-благоприятна за него. Добавката за придружител на лицето с над 90 на сто намалена работоспособност и определена чужда помощ, се изплаща независимо от вида и размера на пенсията (§6 Преходни и заключителни разпоредби на КЗОО).

Лицата с намалена работоспособност над 71 на сто, пенсионирани за инвалидност или за осигурителен стаж и възраст, могат също да получават и 25 на сто от социално-инвалидната пенсия, но само ако сборът на двете пенсии не надвишава 4-кратния размер на социалната пенсия за старост ((§6 ПЗР).
10.Какво се разбира под “осигурителен стаж” при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване?

При преценяване правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, осигурителният стаж включва времето:
- на наборна военна служба;
- за отглеждане на малко дете на неработещи майки;
- през което е изплащано обезщетение за безработица;
- след 1.1.1996г., през което родител/ осиновител е полагал постоянни грижи за дете инвалид до навършване на 16-годишна възраст;
- на откупеното висше образование, ако лицето е било осигурено поне един ден (Указание на НОИ #91-01-40/ 21.03.2000 г.).
11.Признава ли се времето на получаване на инвалидна пенсия за стаж при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст?

Не, ако през този период лицето не работи и не се осигурява. За осигурителен стаж се признава времето, през което са правени социални осигурителни вноски. Върху получавана пенсия не се дължат вноски и затова времето, през което тя се получава, не се признава за осигурителен стаж.

12.Признава ли се за стаж гледането на инвалид – член на семейството?

Зачита се за осигурителен стаж времето след 01.01.1996 г., през което родител / осиновител на дете с трайно увреждане, е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил и не е бил осигурен (чл. 43 НП). Това право се ползва, ако състоянието на детето налага постоянни грижи (това се установява с решение на РЕЛКК), както и ако то не е настанено в лечебно или социално заведение.

Зачита се за осигурителен стаж времето след 01.01.2001 г., през което родител / осиновител или съпруг / съпруга не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалид със загубена работоспособност над 90 на сто, който постоянно се нуждае от чужда помощ (чл. 43 НП).

През 2003 г. стартира програмата на МТСП “Личен асистент”. В нея могат да се включат трудоспособни лица, които не получават пенсия и продължително време са без работа, защото се грижат за свои родственици или съжителстващи лица, постоянно нуждаещи се от чужда помощ (този факт се доказва с решение на ТЕЛК или протокол на ЛКК). Личните асистенти трябва да отговарят на критериите за отпускане на социални помощи и да живеят на един адрес с лицето, за което се грижат.

Молба – декларация за включване в програмата, заедно с необходимите документи се подават в Дирекциите за социално подпомагане по местоживеене. Одобрените сключват договор с Бюрата по труда и получават месечно възнаграждение в размер 1 МРЗ (110 лв.) и осигуровки за ДОО и НЗОК. Времето, през което лицата са наети за лични асистенти, се признава са стаж при пенсия.
13. Какво означава понятието “признат стаж” при пенсиите за инвалидност по общо заболяване

Когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от изискващата се за придобиване право на пенсия за изслужено време и старост за същата година, разликата между изискуемата и неговата действителна възраст се признава за осигурителен стаж. При определяне размера на пенсията за инвалидност за общо заболяване този “признат стаж” се умножава с определен коефициент в зависимост , както следва:
- за лица с намалена работоспособност над 90 на сто – 0,9;
- за лица с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто – 0,7;
- за лица с намалена работоспособност от 50 до 70,99 на сто – 0,5.

Когато след датата на инвалидизиране лицето придобие допълнителен осигурителен стаж, признатият стаж се намалява с продължителността на придобития.



14. При пенсиониране по инвалидност поради общо заболяване, приравняват ли се I и II категория към трета?



Не. Осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване.(чл. 23 от НП).



15. Може ли да се преизчислява пенсията за инвалидност въз основа на придобит стаж след пенсионирането?



Лицата, на които е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а от 01.01.2002 и тези, на които с пенсия за трудова злополука или професионална болест могат всяка година да прилагат допълнително положен стаж и осигурителен доход и въз основа на тях да поискат преизчисляване на пенсията, ако това е по-благоприятно за тях.

16.Може ли да посочи друг период, върху който се изчислява инвалидната пенсия?

Да, това е възможно от 01.01.2002 г. за лицата, с пенсии за инвалидност поради общо заболяване и поради трудова злополука или професионална болест, отпуснати след 01.01.2000 г. Те могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 01.01.1997 г., ако това е по-благоприятно за тях.
IV. ПРИДОБИВКИ ЗА ИНВАЛИДИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ОБЩИНСКИТЕ СЛУЖБИ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ И ДРУГИ СТРУКТУРИ
1. Какви са условията за достъп на инвалиди до социално подпомагане?
Условията и редът за отпускане на социални помощи на инвалидите са уредени с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане - ПП на ЗСП) (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г., последно изм. и доп., бр. 97 от 2001 г.). Социалните помощи на правоимащите лица се отпускат по постоянен адрес след преценка на:
- доходите на лицето или семейството;
- имущественото състояние;
- семейното положение;
- здравословното състояние;
- трудовата заетост;
- възрастта.
Лицата и семействата, които кандидатстват за отпускане на помощи, трябва да изпълняват и следните допълнителни условия:
- да няма регистрирана фирма по Търговския закон;
- да няма вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, а ако има, общата им стойност да не надхвърля 200 лв. за всеки един от членовете на семейството;
- да не притежава движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на допълнителни доходи с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето и семейството;
- да не са сключвали договор за предоставяне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане;
- да не са прехвърляли жилищен или вилен имот срещу заплащане през последните пет години;
да не са пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член от семейството. (чл. 10 ППСЗП). Инвалидите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, чиито доход за предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход (ДМД), имат право на месечна помощ.
2. Как се определят дифиренцираният минимален доход и размерът на социалната помощ?
Диференцираният минимален доход на лицето е равен на сбора от коефициентите на лицата в семейството (според категориите, към които спадат), умножен по гарантирания минимален доход (40 лв. в момента).
При наличие на повече от едно основание за определяне на коефициент се прилага коефициентът с по–висок размер.
Категория
Коефициент за

месечна помощ

За лице, живеещо само
1,0
За лице на възраст над 70 г., живеещо само
1,2
За инвалид с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
1,2
За дете с трайно увреждане
1,2

За дете - сирак
1,2

За самотен родител с дете/ деца до 16-годишна възраст,

а ако учат – до 18-годишна възраст
1,2



За ненавършило пълнолетие дете в семейството
0,9

За дете, което е от 7- до 16-годишна възраст, но не учи
0,5

За самотен родител

с дете от 16- до 18-годишна възраст, което не учи
1,0

За родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст
1,2

За бременни жени 45 дни преди раждане
1,2

За всеки един от съвместно живеещи съпрузи
0,9




Размерът на месечната помощ се определя като разлика между ДМД или сумата от ДМД и доходите на лицата/ семействата от предходния месец.



3.От кого зависи отпускането на социална помощ?



Решението за отпускане (или отказ) на социална помощ, за нейния вид и размер се взема от ръководителя на общинската служба за социално подпомагане. Решението на ръководителя се обжалва от заинтересованите лица пред ръководителя на областната служба за социално подпомагане в седемдневен срок от съобщението (Указание на МТСП #94-AA-15 от 18.02.2002 г. относно социалните помощи на инвалидите).



4. Какви надбавки получават родителите на деца с трайни увреждания?



Ако до навършване на 2-годишна възраст на дете се установят трайни увреждания над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер 100 лв. (Чл. 6, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца - ЗСПД).

Родителите на дете с трайни увреждания, което живее постоянно в страната и не е дадено за отглеждане в специализирано заведение на пълна държавна издръжка, получават независимо от дохода на семейството двойния размер на месечните помощи за отглеждане на дете (чл. 7, ал. 4 ЗСПД).

Родители/ осиновители на инвалиди до 18-годишна възраст с трайни увреждания имат право н

 
Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg