Група
Любими стихове от www.sibir.bg
Любими стихове от www.sibir.bg
Който има любими стихове от блоговете може да ги сподели тук ,но задължително е да се пише името на автора.
Категория :
Други
Създадена на :
6 Януари 2008
Тип : Модерирана
Членове : 441
Собственик : Ивайло
Тема : Камелия Кондова
A+ A-
Мнения asc desc
Страница 1 от 3
 1-30 от 63  |   1  2  3  >>  >>| 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:24

Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Обява

Заменям една измислена радост

за две сълзи - ама съвсем истински.

И дом с едно уютно мълчание

за едничък тавански писък.

Заменям на Варна мекия климат

за топла дума - на двата полюса.

И още - едно есенно имане,

за едно нямане - пролетно!

Заменям едно породисто куче

за един верен, бездомен пес...

Заменям насилено благополучие

за една нещастна любов днес!

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:24

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Мъничък, дето утре за всичко ще питаш...

На Самуил



Мъничък, дето утре за всичко ще питаш -

аз ли да ти разказвам света?

Аз ли - дето така си оплитам дните.

Правя крачка, на втората вече греша.

Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето.

И още вярвам. Глупаво е, нали?

Забравям си шапката. Губя си ключовете.

Влюбвам се - обичам да ме боли.

Вечно нямам обувки. Така е, защото

ги изтърквам, докато тичам насън.

Събирам подкови. Пускам понякога тото.

Редовно стъпвам във всеки случаен трън.

Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко.

Но аз ли да ти разказвам света?...

Аз зная само, че ти, ти не си грешка!

За другото...

питай своя баща.

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:25

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Празнувам невъзможната ни среща...

Празнувам невъзможната ни среща.

На масата постилам тишина.

Звъни съседът. Бил самотен нещо.

Помислил си, че също съм сама.

Не съм сама! - усмихвам се смутено,

тъй, сякаш има някаква вина.

Отива си. Оставам само с тебе.

Не се сърди, че той не те видя.

Не се сърди, че той не ни повярва.

Очи за тебе имам само аз.

Защото си измислих този празник.

Защото си откраднах този час.

Целувам те. Добре е, че те няма.

Не бих посмяла, ако беше тук.

Ще ми простят ли жалката измама,

цветята, подарени ми от друг?

Живота си наливам вместо вино

във чашата ти. Може да горчи.

Дано да имаш сили да изпиеш

горчилката на всичките ми дни!

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:26

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Разлика

На К. Коларов



Да, такава съм — несериозна.

И понякога — невъзпитана.

Боледуват очите — от грозното.

Боледува сънят ми — от питанки.

Все грижовни хора край мен.

Все живели и много патили.

Умножавам. Уча деление...

Тази предана математика

е решила човек да ме прави.

Да направи човек и детето ми.

Но в луната вкопчена здраво,

с мъдростта се разминах на метър.

Ще почакам — да се покарате.

Къде е кошчето за съвети?

Е, визитата свърши. Със здраве!



Делим се на хора и на поети.

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:26

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Отговор

Защо съм избухнала в смях — нали съседите ще събудя.

Защо по никое време на паркета съм стъкнала огън.

Вратата защо е отворена — ще влязат нощните пеперуди.

Защо не мога по малко. Защо давам и вземам много.

Откъде ги намирам такива, дето покрив им е небето.

Не се ли страхувам някак си да говоря с онзи пияница.

Къде съм хукнала призори, не зная ли че си зает

и страшно обичаш сутрин да ядеш прегоряла баница.

Мирише пак на скандал. Прекалила съм значи с волностите.

Докога ще пърхам с криле — и детето ни ли ще е лудо.



Няма да споря с теб. Искам само да ти припомня —

същите тези криле те накраха да се влюбиш.

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:27

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

С броеница в ръце

Ще те обичам от разстояние.

Ще те опазя от мен самата.

Тебе не искам да те ранявам.

Те си ми нещо като разплата.

Ти си ми нещо като проклятие.

И свръхподземно и свръхнебесно.

Когато превръщам мъжете си в братя,

всъщност им давам въже за бесене.

Тебе не искам да те обеся.

С тебе не искам да бъда вещица.

Ти си ми светлия спомен за песен,

която не съм делила с грешните.

Ти си ми времето, изброеното —

преди луната и след луната.

С тебе не може да бъде временно.

Ще те опазя от мен самата.



Ще те обичам от разстояние.

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:28

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.

Ще пием за мира и за жените.

(Завиждам на родените във Спарта —

как трудно било да сдържиш сълзите.)

Приятел си. Така ми е спокойно.

Е, разкажи за твоето момиче.

Отдавна сме погребали виновните.

Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си...

И аз съм уморена, но е празник.

Отдавна, както казваш "влязох в релси".

Отдавна, както казваш, "Няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.

Научих се да имам и да губя.

Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!



Защото, всъщност искам да се любим...

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:29

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Приятели

Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си.

Няма шумни наздравици — само тихо приятелско пиене.

Току хукна навън — да изпратя по някой сърцето си.

И отново се връщам — от лъжата да ме измият.

Не споделям със тях споделените нощи със слабите.

По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата.

И тогава са светло добри и прошарено млади.

И ме милва гласът на тяхното нежно безумие.

Сто години се каня, и дай Боже, веднъж да им кажа —

в някой облачен ден, със копнежа по слънчева песен:

Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна,

великанска причина да твърдя, че светът е чудесен.

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:30

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се


След шумните наздравици за щастие...

След шумните наздравици за щастие.

След клетвите да ме обичат вечно.

След краткото семейно междучасие.

След загуба на кръв и на човечност.

След стражата на женските ми сънища,

в които не успях да се укрия.

След крехките илюзии за бъдеще,

удавени във дългите ракии.

След шепа извинения разплакани,

след розите, след клетвите, след всичко...

В живота ми на пръсти влезе някой.

Без клетви цял живот да ме обича.

Една звезда не е свалил в нозете ми.

Не ми е подарявал лилав здрача.

И стиска зъби, май е от мъжете,

които нямат навика да плачат.

И мислих, само няколко недели,

във райската градина под дървото

споделям с непознатия постеля.



А всъщност - съм споделяла живота.

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:31

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Неопитомено

Стопанка бях на вълчата бърлога.

Делях я с още няколко вълчици.

Навярно затова сега не мога,

въобще да се престоря на момиче.

По цели нощи ноктите си гризех,

в очакване вълкът да изтрезнее.

Така привикнах с вълчата му низост,

че и до теб - съм с мисълта за нея.

А ти си... на измислен ми изглеждаш.

Какво, че имаш и паспорт, и име.

Боли ме безпощадната ти нежност.

Добър си - и не може да те има.

Отивай си, с паспорта и с колата.

По живо и по здраво те изпращам!

Това, че си ме хванал от гората -

си е направо таралеж във гащите.

Животът ми изобщо не е розов.

Какво ще ми се правиш на възпитан!

Ако ти хрумне да ми купиш рози -

ще се зарадвам само на бодлите.

Ако ти хрумне да поканиш гости -

ще ги ухапя и ще се разтичат.

Преглъщаш, стискаш зъби или просто

си съвършен дотам, че да обичаш?

Аз не паса трева, такива хора

в живота няма - те са съчинени.



Отивай си преди да изговоря:

Студено ми е. Остани при мене!

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:32

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

После

"Къде бе тръгнала, къде?

Той щеше да те изяде..."

Недялко Йорданов



Без малко да ме изяде наистина!

Сама му се приготвих да ме схруска.

Но докато ме чакал и ме искал,

попаднало му друго за закуска.

А мене за десерт ме е оставил.

Ала кръвта ми е така горчива,

че виждам как от ужас се изправя

вината му под козината сива.

Опърпан е. Къде са ми очите?!

Не съм ли забелязала, че куца?

Че гледа примирено и сърдито.

Какъв ти вълк - магаре пред каруца.

И влачи най-излишните си вещи.

Най-хубавите в блатото е пратил.

Горкичкият, така му е горещо

под питащите погледи на лятото...

Горкичкият! Обаче не ми стига

да е нещастен - за да го обичам.

Прочела съм такива много книги.

В тях вълците злокобно си приличат.

Костюмите им само са различни -

от дочено-работни до копринени.

Но след това, когато ги събличат

и ги прострат до нечии бикини...

Когато със цигара и въздишка,

и с чужда нежност ти копаят гроба -

еднакви са. Защото няма нищо,



което да се каже, вместо сбогом.

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:32

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Песен на червената шапчица

Пуста без теб гората.

Неми без тебе птичките.

Скучни са ми цветята.

Чак себе си не обичам.

От този ловец ми писна.

Не искам да ме спасява.

Имам си своя истина

за твоята вълча слава.

Не се уплаших от басните.

Такъв те искам - ужасен.



Ако заспя във храстите -

изяж ме, Вълчо! Изяж ме!

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:32

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Показания на Кумчо Вълчо

Вината ми навярно е огромна,

но аз изпитвам гняв - а не вина.

За шапката ли питате? - не помня...

Щом казвате, червена е била...

Запомних й очите! Мили боже,

каква ти шапка, нейните очи

танцуваха по вълчата ми кожа.

А после много дълго се мълчи...

Продумахме, едва когато здрачът

узря във сламената й коса.

Тя беше нежна, да ми бе палача,

да бях умрял от нейната ръка!

Но не умрях. Строих си вълчи кули:

тя ще остане в моята гора,

лицето на луната ще затулим -

а след това ще ми роди деца...

И тъкмо бях пронизан от човечност,

когато стана да се облече.

Отиваше си! Чух я как изрече:

"Да знаеш, че си готино вълче!"

Настигнах я. Способен бях на всичко.

Дори на смърт, за да остане тук.



Изядох я, защото я обичах.

Не можех да я поделя със друг.

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 01:38

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Облачна психотерапия

Един облак, два облака — ескадрила.

Студено, топло, горещо...

Не съм излъгала. Не съм убивала.

Не съм те срещала.

Три облака, четири облака — отнесени.

Владея топката. Успокоявам я.

Пет облака, шест облака... Лесно е.

Не те познавам.

Седем облака, осем облака сънотворни.

На възглавница ми приличат.

Девет облака, десет облака. Удобно е.

Не те обичам.

P. S.

Единадесет облака — обичам те.

 
Пуснат на: 2 Август 2008, 02:02


Цитирай Присъедини се

Силвия обожавам Камелия Кондова!Тя ми е една от любимките!Разплаквам се на нейни стихове!Винаги!! sad sad sad sad sad

Постът е редактиран на 02.08.2008 02:01

 
Силвия
Пуснат на: 2 Август 2008, 05:01

Отг:
Цитирай Присъедини се


ГАЛЯ ХРИСТОВА-Bols:
Силвия обожавам Камелия Кондова!Тя ми е една от любимките!Разплаквам се на нейни стихове!Винаги!! sad sad sad sad sad

Постът е редактиран на 02.08.2008 02:01


ами тя ми е съгражданка,открих я преди 16 години- като поетеса,разбира се не я познавам лично,но я обожавам... loveлюбов от първо четене също както се получи с Вальо...то или го усещаш или не...бях 10ти клас като прочетох за първи път неин стих-посещавах и ЗИП по литература и бяха вдигнали ръце от мен и желанието ми да обсъждаме и четем нейни стихове... smile

 
Вятър
Вятър ничава
Пуснат на: 2 Август 2008, 06:15

Отг:
Цитирай Присъедини се


"ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО СЕ ОБИЧАТ"


Магията е да обичаш лошите.
С един от тях- най-лошият от всички,
Да споделиш пробитите си
грошове.

Да ти почерни погледа и
празника,
да ти приседнат глътката и
залъкът.
А в нощите, в които му е
празно,
да те вини, че си му дала
ябълка.

Да те обича,
ала само тялото-
да го откъсва хищно от душата ти,
и да те иска прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг
децата му.

А ти сама да се затвориш в
клетка,
да му подхвърлиш ключа за
победата
и нежно да го милваш през
решетката,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш.
Дори да се запали, дори да се
взриви
над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек…
и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да
коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш
вече.
ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО СЕ ОБИЧАТ.

Камелия Кондова

 
Mirandolina
Mirandolina Lina
Пуснат на: 2 Август 2008, 08:25

Отг:
Цитирай Присъедини се

ПРАЗНА КАРТА

“Има само два вида зодии —
скорпион и ухапаните от скорпион."

Ти — спокоен и силен. Мъдър.
Неслучайно при мен си спрял.
А ръката ти груба в тъмното
ме увива в копринен шал.
И тогава не стига въздухът.
И тогава ме дебне Тя.
Тая гърбавата, стопръстата.
(Не, не искам да кажа Смъртта!)
И току се размина със нея —
черна котка ми мине път.
Разплачи ме, защото засмея ли се —
ще е взрив, а децата спят.
Аз изплашена хуквам по моста
и те чувам: стъпваш след мен —
ей така, по привичка просто.
Малко влюбен, почти отегчен.
Но какво да се прави — природа.
И неписан небесен закон.
Ти — от тази, първата зодия.
Аз — ухапана от Скорпион.

 
Mirandolina
Mirandolina Lina
Пуснат на: 2 Август 2008, 08:27

Отг:
Цитирай Присъедини се

И още едно от Камелия Кондова....И на мен ми е любимка !!

НА МЪЖА МИ

Не надничай в съня ми — няма твои познати.
Мойте нощни злодеи имат ангелски облик.
И ме грабват от теб на конете крилати
и за стотен път виждам, че земята е обла.
Знам, че викам насън — запуши си ушите.
Все едно — невъзможно е да прогониш кошмара.
От далече се връщам и от страх съм пропита.
И съвсем са излишни твойте мъжки шамари.
Отдалече се връщам, ала още се връщам.
Затова не разпитвай колко дяволи срещнах.
Остани в тази наша, земна, истинска къща.
Нека аз изкупувам часовете ни грешни.
Нека теб не закачат! Нека теб и децата
да оставят на мира — да сънувате тихи.
Аз подпалих небето, аз продъних земята —
неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.
Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш.
И не ме съжалявай — не съм толкова млада.
Мойте нощни злодеи със апостолски маски,
са мъжете, които
съм изпратила в ада.

 
Вятър
Вятър ничава
Пуснат на: 13 Септември 2008, 17:28

Отг:
Цитирай Присъедини се

Друг мит за нарциса
автор: Камелия Кондова

Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се - а нищо не научих...
Като превръщах спалнята в олтар -
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше във кал -
изтекла през очите на прането.
И този мъж е господ. До мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.
Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен - до първия завой
ще е забравил даже как се казва...
Защото в друга,чужда тишина
със други имена ще го наричат...

След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам

 
Анабела
Пуснат на: 25 Септември 2008, 14:15

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Темата е страхотна! А Ками е невероятна !!!

 
ALIEN
ALIEN CAUGHT
Пуснат на: 30 Октомври 2008, 00:25

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Истината за Кумчо Вълчо A+ A- Написана на : 2008-04-04 16:48:08
"Кумчо Вълчо бил толкова отрицателен герой, че нямало кой да го защитава и той се защитавал сам по следния начин: Вината ми навярно е огромна, но аз изпитвам гняв а не вина. За шапката ли питате? Не помня, щом казвате, червена е била! Запомних и очите! Мили Боже, каква ти шапка! Нейните очи танцуваха по вълчата ми кожа. А после много дълго се мълчи. Продумахме едва, когато здрачът узря във сламената и коса . Тя беше нежна! Да ми бе палачът, да бях умрял от нейната ръка! Но не умрях, строих си вълчи кули! Тя ще остане в моята гора! Лицето на луната ще затулим и след това ще ми роди деца. И тъкмо бях пронизан от човечност, когато стана да се облече. Отиваше си. Чух я как изрече: "Да знаеш, че си готино вълче!" Настигнах я! Способен бях на всичко, дори на смърт, за да остане тук! Изядох я, защото я обичах! Не можех да я поделя със друг!" Камелия Кондова

 
Пуснат на: 30 Октомври 2008, 07:07

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

ПРЕКРАСНИ СА - СИЛВИЯ! inlove
click to comment

 
Пуснат на: 30 Октомври 2008, 07:09

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО СЕ ОБИЧАТ!-ПРЕКРАСНО,ХАРЕСА МИ!
click to comment

 
Пуснат на: 30 Октомври 2008, 07:13

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

ПРИЯТЕЛИ,БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ МИ ПОЗВОЛИХТЕ ДА СЕ ДОКОСНА ДО ПРЕКРАСНИТЕ СТИХОВЕ НА КАМЕЛИЯ КОНДОВА.ПРИЗНАВАМ,ЧЕ СЕГА ЧЕТА ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЕЙНИ СТИХОВЕ.БЛАГОДАРЯ ВИ !
click to comment

 
Ирен
Пуснат на: 13 Ноември 2008, 15:54

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Ясновидство

Отиват се не влакове, а гари.

Една след друга се изнизват в мрака.

И ето, че сезоните са стари.

И ето, че престанах да те чакам.

Ако решиш случайно да пътуваш,

защото у дома ти е горещо -

недей към мен! В купето ще сънуваш,

че вече няма кой да те посрещне.

Ще ме сънуваш в бяла рокла, млада.

Ще го сънуваш как ме е прегърнал.

Ще го сънуваш точно срещу сряда.

А срешу сряда всеки сън се сбъдвал!

 
Ирен
Пуснат на: 13 Ноември 2008, 15:55

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Аз съм нощна птица..

Аз съм нощната птица, която

вече няма да идва нощем.

Тук ужасно мирише на лято.

Не ми казвай, че трябва още

някой късно при теб да ляга

и да топли твойте недели.

Умори се от стъпки прага.

Аз си тръгвам оттук - къде ли?

Както винаги - не попита...

Всъщност - нямаше да ти кажа.

Гледай: лудият вънка се скита

и сънува жената от плажа.

Като тръгна, и ти ще сънуваш.

Само няма да си признаеш.

Все едно. Нали нищо не струват

трите точки, довели до края?

Аз отново съвсем се разбъбрих.

С други думи - старата песен.

Ако сбъркам и пак се върна -

помогни ми. Смени си адреса!

 
Ирен
Пуснат на: 13 Ноември 2008, 15:57

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Кой?

Най-истинският - този ли е, дето

ти пращаше задъхани писма

и в тях ти обещаваше небето,

но на земята дом не обеща?

Или пък този, който с груба четка

по тялото ти драскаше любов?

Пожарникарят - плю си на подметките.

(А в огъня да скочи бе готов.)

Не е и този - дето стори къща.

И ти остави ризи за пране.

Не ти остави пътен лист за връщане.



Мъжете си превърнах в стихове..



Неделя. По привичка ставам рано.

Заканва ми се през стъклото дъжд.

А в стаята във шарена пижама

синът ми спи -

най-истинският мъж!

 
Ирен
Пуснат на: 13 Ноември 2008, 17:25

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

От оня свят

Откакто във очите ви съм трън,

започнах да си мисля за вината.

Признавам си - виновна съм, че вън

и тази нощ съблича се луната.

Виновна съм за тази голота.

Виновна съм, че всъщност е красива.

Виновна съм и още затова,

че край оградите расте коприва.

Виновна съм, че като падне дъжд,

чадърите нарочно се повреждат.

И че живея с най-добрия мъж.

И че в съня му късен се оглеждам.

Виновна съм за есенния звук,

когато през годините ви мине.

Виновна съм като се счупи чук,

попаднал във ръцете на убиец.

Виновна съм за лудите коне -

препусналите из главата мисли.

И за това, че ще родя дете.

И за това, че дяволски го искам!

Виновна съм за всеки свой куплет.

Освен това - за всеки земен корен.

Спокойно спете! Всичко е наред

сега,

когато имате виновен..

 
Ирен
Пуснат на: 13 Ноември 2008, 18:29

Отг: Камелия Кондова
Цитирай Присъедини се

Огледало за обратно виждане


Не в огледало — в мене се оглеждай..

Аз ще прогоня тъмната тревога.

Покорството и бялата ми нежност

ще те направят по-красив от Бога.

Ще те направят по-крилат от птица.

И мъжкото ти тяло ще засвети.

От моите прехласната зеници

носът ти ще се вирне до небето.

Ще станеш най-трагичният ми случай.

Заради теб земята ще разтворя.

Ще съм до теб, додето се научиш,

че си единствен между всички хора.

Ограбвай до дъната им очите ми.

Когато си отида, нека знам,

че ти оставям нещо изключително —



изкуството да се обичаш сам.

 
Страница 1 от 3
 1-30 от 63  |   1  2  3  >>  >>| 
commercial реклама
host bg
Copyright © 2006-2013 Sibir.bg