Sibir
Някога излязох навън с искреното намерение да разходя мислите си. Минах по интересни, но заобиколни пътища и загубих много време... Срещнах доста хора и общувах по различен начин... Сега се опитвам да се върна. Но май трябва да потичам ... в обратната посока
blogs left blogs right
Хриси
Хриси, 46
« sibir.bg
***** Написана на : 2010-07-16 22:42:11

Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.

ОБИЧТА НА МАЙКАТА НЯМА ЦЕНА Написана на : 2010-07-09 19:25:16

Една вечер малкият ни син се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с почерка му.

След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него:

* За косене на тревата – 5$

  *Задето си почистих стаята тази сутрин – 1$

* За това, че пазарувах вместо теб – 0.50$

  *За това, че гледах малкото си братче, докато ти беше на покупки – 0.50$

* За това, че изхвърлих боклука – 1$

  *За това, че получих добра оценка – 5$

* Задето почистих и заравних двора – 2$

Обща сума – 14$

 

По лицето й можах да прочета спомените, които пробягнаха през ума й, докато го гледаше как стои пред нея в очакване.


И така, тя хвана химикалката, обърна листа откъм празната страна и ето както написа:

* За деветте месеца, през които те носех, докато растеше в корема ми - без цена!

* За всички нощи, през които съм будувала край леглото ти, когато си бил болен – без цена!

* За всички мъчителни мигове и за всички сълзи, които съм проляла заради теб през годините - без цена! Когато събереш всичко това, ще видиш, че моята любов няма цена!

* За всички нощи, изпълнени със страхове и за тревогите, които знам, че тепърва ще имам заради теб – без цена!

*За играчките, храната, дрехите и дори задето ти бърша носа - това няма цена, сине!

И когато събереш всичко, ще видиш, че

цялата стойност на истинската любов няма цена!

Е, приятели, мога да ви уверя, че когато синът ни прочете какво беше написала майка му, очите му се наляха с едри сълзи, погледна я и каза:

- Мамо, ама аз наистина те обичам!...

После взе химикалката и написа с големи печатни букви:

“СМЕТКАТА Е ИЗПЛАТЕНА БЕЗ ОСТАТЪК”

"РИБАРИТЕ "-Езоп Написана на : 2010-06-21 11:51:02

Рибарите вадели мрежа - тя била тежка и рибарите се радвали, подскачали от радост в очакване на богатия улов. Но, когато измъкнали мрежата, се оказало, че рибата в нея е съвсем малко, пълна била с камъни и пясък.

Налегнала ги безкрайна мъка, доядяло ги не толкова заради самата несполука, колкото заради напразните им надежди. Сред тях обаче имало един старец, който им казал:

- Я стига, приятели, ако питате мен, радостта и мъката са сестри и колкото се радвахме, толкова трябва да се ядосваме.

image

Изкуството наречено приятелство Написана на : 2010-06-03 20:04:18

Приятелството е една много деликатна тема. Не можем да живеем без приятелите си, но твърде често се случва да ги нараняваме съзнателно или несъзнателно. За жалост някои от грешките ни са способни да оставят белег за цял живот. Не е по силите ни да сме съвършени, но ако става въпрос за приятелство трябва да бъдем максимално толерантни! Какви са най-честите грешки, които допускаме към приятелите си:

 

1. Грешка е да им прощаваме за всичко - веднага. Лоялността и уважението на околните е невероятно човешко качество,но не винаги е полезно. Ако прощаваме без мярка скоро ще се окаже, че сме се превърнали в марионетки. А къде изчезна равенството между приятелите?!

2. Грешка е да обсебваме приятелите си. Незаменимо е да изпием чаша кафе с компанията си, но понякога без да се усетим започваме да тормозим всички с присъствието си. Най-честата развръзка е, че ще започнат да ни избягват и с приятелството ни е свършено.

3. Грешка е да искаме да знаем всичко за всеки от компанията. Не е възможно всички да сме като братя и сестри и затова си избираме с кога да споделяме повече. Ако покажем, че може да ни се доверят, приятелите ни сами ще споделят без да ги подпитваме.

4. Грешка е да се самоизтъкваме. Никой не обича да е в сянка. И освен това както ние сме добри в дадена област, така и приятелите ни са добри някъде. Не трябва да натякваме вещината си и да се присмиваме.

5. Грешка е да обсъждаме чуждите гаджета. Няма особено значение дали е с добро или лошо. При първия случай е вероятно да си помислят, че си падаме по него, а при втория, че ревнуваме и искаме да скъсат. Друг е въпроса дали става дума за гаджето на най-добрия ни приятел. В този случай той просто ни уважава и търси мнението ни.

Автор: princesskata

 

imageПубликувам тази статия, която получих преди малко от една позната. Не мога да не я споделя с вас, защото ме потресоха думите казани от момичето:


„Мамо, излязох с приятели. Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“ Затова, пих един спрайт. Почувствах се горда със себе си за това, че послушах съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!! Направих своя избор, и твоите думи бяха свещени за мен. Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни. Аз се качих в моята със сигурността че съм в състояние да карам. Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква. Нещо неочаквано… Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят: „Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“. Мамо, гласовете са толкова далечни..! Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача. Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“. Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани. Но защо…?! Той е пил, а аз трябва да умра. Защо живота е толкова несправедлив, мамо? Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?! Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове. Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен. И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен. Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо! Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина. Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама. Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща. Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много! Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти. Сбогом мамо.“


Тези думи са написани от журналистката, която е била на мястото на инцидента. Докато е умирало, момичето е шепнело тези думи.

От теб не се иска нищо, просто ако поне малко тази история те е трогнала, прати го на няколко човека за да запазим нас, и тези около нас.

Благодаря на всички, че го споделиха със своите близки!

Надявам се да успеем да отрезвим голяма част от родителите и децата, които не мислят за последствията от своята безотговорност.

Да се замислим...!

Отнема 3 минути да се прочете, а толкова много, за да помислиш...

размисли Написана на : 2009-12-18 15:49:52

image

***** Написана на : 2009-12-18 15:47:22

 

image

„Пинг: в търсене на ново езеро“ Написана на : 2009-12-18 15:43:11

Пинг: в търсене на ново езеро“ от Стюарт Ейвъри Голд

изд.Обсидиан

image

е една прекрасна притча, която продължава традицията на „Кой ми взе сиренцето“ и „Джонатан Ливингстън Чайката“.

Най-смисленото пътешествие е пътешествието в самите нас.

За да живееш блажено и без печал, трябват две неща. Първо трябва ти силно желание да живееш по най-добрия възможен начин и второ – да имаш волята и готовността да живееш така всеки ден.

Страхът от промяната, страхът да поемеш риск, страхът, че ще станеш за смях или някой няма да одобри твоите мечти и стремежи – ето ги враговете на целеустремеността и преобразяването. Но дори и враговете си имат врагове, а врагът на страха е смелостта. Смелостта не значи да нямаш страх, а да действаш въпреки него.

Ако пътят, по който вървиш е лишен от препятствия, значи не води наникъде.

Пътят не е просто път, това са просторите на душата, които вселената изпълва със своя дъх. Той те чака в теб и извън теб. Отвори се за него и вселената винаги ще те издига, вместо да те притиска надолу. Всичко друго е безплодна борба.

За да видиш накъде да вървиш, трябва просто да прекрачиш вътре в себе си, да разсееш объркването в ума си, тъй че той да чуе накъде те тегли сърцето. Да узнаеш кой си в действителност и какъв искаш да бъдеш – такова зрение притежава дори слепецът.

Мечтата няма да тръгне, ако не тръгнеш самият ти. Сега е моментът да сграбчим своето съществуване. За да бъдеш, трябва да действаш.

Истинското житейско пътешествие е движението на сърцето към неговия дом.

Чуваш ли гласа на сърцето си? Щом чуеш зова му, последвай го незабавно, защото то винаги знае къде да те отведе.

Грешките могат да се превъзмогнат, но бездействието оковава душата.

Винаги ще си по-разочарован от онова, което не си извършил, отколкото от извършеното. Липсата на провял означава, че не си упражнил волята да посегнеш към успеха.

Има две пътешествия, които трябва да предприемеш, за да откриеш пътя: едното, за да се загубиш, другото, за да се намериш.

Неизвестното съществува винаги. Никога не разчитай на бъдещето, нито на способността си да го контролираш. Да живееш пълноценно значи да осъзнаваш, че си едно цяло с процеса на настоящето.

Не е важно какво си научил, а какво ще извършиш с него.

 

 

image

 

"... научих се да се движа по широките достолепни булеварди (на Мадрид) и из старинните квартали с криволичещи улички, възприех испанския навик да се пуши, пие кафе и алкохол без ограничения, да се ляга в зори, да се поглъщат смъртоносни количества мазнини, да не се спортува и човек да се подиграва с холестерола. Въпреки това тук хората живеят толкова, колкото и в Калифорния, с тази разлика, че са много по-щастливи."

Алберт Айнщайн: 10 златни цитата Написана на : 2009-11-01 16:14:24

Алберт Айнщайн: 10 златни цитата

image

Алберт Айнщайн е бил великолепен физик. Открил е много физически закони и е бил много пред учените от своето време. Хората обаче го наричат гений не само заради това. Професор Айнщайн е бил философ, който ясно е разбирал законите на успеха и ги е обяснявал толкова добре, както и своите уравнения.

Ето десет цитата от огромния списък негови забележителни изказвания. Десет златни урока, които всеки може да използва в делничния си живот.

1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново.

Повечето хора не се опитват да правят нещо ново поради страх да не сбъркат. Но не бива да се боят от това. Често пъти човек, претърпял поражение, се научава по-добре как да побеждава, отколкото онзи, при когото успехът идва веднага.

2. Образованието е това, което остава, след като забравиш всичко, на което са те учили в училище. След 30 години вие абсолютно сигурно ще забравите всичко, което ви се е налагало да учите в училище. Помни се само онова, на което сте се научили сами.

3. В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник.

Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обхваща целия свят. Когато разбираш колко далече е стигнало човечеството от пещерните времена до днес, силата на въображението се усеща в пълен мащаб. Това, което имаме сега, е постигнато с помощта на въображението на нашите предци. Онова, което ще имаме в бъдещето, ще бъде изградено с помощта на нашето въображение.

4.Тайната на творчеството се състои в умението да крием своите източници.

Вас могат да ви вдъхновяват други велики хора, но ако сте в положение, когато ви гледа целият свят, вашите идеи трябва да изглеждат уникални.

5. Ценността на човека трябва да се определя от това, което той дава, а не от това, което той е способен да постигне.

Старайте се да станете не успешен, а ценен човек. Ако се погледнат световно известните хора, може да се види, че всеки от тях е дал нещо на този свят. Трябва да се дава, за да имаш възможност да вземаш. Когато увеличаването на ценностите в света стане ваша цел, вие ще се издигнете на следващото ниво на живота.

6. Има два начина да се живее - може да живеете така, сякаш чудеса няма и може да живеете така, като че ли всичко в този свят е чудо.

Ако се живее, сякаш нищо в този свят не е чудо, вие ще можете да правите всичко, каквото си поискате и няма да имате препятствия. Ако пък живеете така, сякаш всичко е чудо, ще можете да се наслаждавате дори на най-малките прояви на красотата в този свят. Ако живеете едновременно по двата начина, вашият живот ще бъде щастлив и продуктивен.

7. Когато изучавам себе си и своя начин на мислене, аз стигам до извода, че въображението и фантазията са означавали за мен повече, отколкото всякакви способности към абстрактно мислене.

Мечтата за всичко, което бихте могли да постигнете в живота си, е важен елемент в позитивния живот. Позволете на вашето въображение да блуждае свободно и да създава света, в който вие бихте искали да живеете.

8. За да станеш безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко да си овца.

Ако искате да станете успешен бизнесмен, трябва да започнете да се занимавате с бизнес сега веднага. Това, че искате да започнете, но се страхувате от последствията, няма да ви доведе до нищо. Това е вярно и за другите области на живота - за да печелиш, преди всичко трябва да играеш.

9. Необходимо е да изучиш правилата на играта.

А след това да се научиш да играеш по-добре от всички. Изучете правилата и играйте по-добре от всички. Просто е като всичко гениално.

10. Много е важно да не спираш да задаваш въпроси. Любопитството не случайно е дадено на човека. Умните хора винаги задават въпорси.Питайте себе си и другите хора, за да намерите решението. това ще ви позволи да научавате новото и да анализирате собствения си ръст.

ТРИ НЕЩА... Написана на : 2009-10-08 20:07:55

Никога не бива да забравяме, че:

- три неща не се връщат обратно

-ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ

- три неща не трябва да губим

- СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ.

- три неща са най-ценни

- ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ДРУЖБА.

- три неща никога не са сигурни

- ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ.

- три неща определят човека

- ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ.

- три неща разрушават човека

- ВИНО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА.

Понякога обаче, докато разберем всичко това, минава целият ни живот.

Морков, яйце и чаша кафе Написана на : 2009-10-08 20:02:12

Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори с живота. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?"

„Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето.Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?"

Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?"

Спомни си за това: "Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

ЗАЩО СЕ ТРЕВОЖИШ? Написана на : 2009-09-27 18:18:27
ЗАЩО СЕ ТРЕВОЖИШ?

Защо се тревожиш?

Има само две неща в живота, за които да се тревожиш:

Единия случай е, когато си добре здравословно,

а другия – когато си болен.

Ако ти си добре, тогава няма за какво да се тревожиш.

Но ако си болен, има само две неща, за които да се тревожиш:

Дали състоянието ти ще се подобри или дали ще умреш.

Ако отиваш към подобрение, тогава няма за какво да се тревожиш.

Но ако умираш, има само две неща, за които да се тревожиш:

Дали ще отидеш на небето или дали ще отидеш в ада.

Ако отидеш на небето, няма за какво да се тревожиш.

Но ако отидеш в ада, ще бъдеш зает да се здрависваш с всички свои приятели до такава степен, че няма да имаш време за безпокойство.

Така че - защо се тревожиш?


Бъди щастлив!

 

 

Не плачи, ако Слънцето залязва в края на деня,

защото сълзите няма да позволят да се наслаждаваш на красотата на Звездите.


 

НИКОГА... Написана на : 2009-09-27 18:12:42
НИКОГА...

Никога не се опитвай да разбереш всичко – някои неща не са от значение.

Никога не прикривай чувствата си.Когато си щастлива – отдай им се, когато не си – преживей ги.

Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по-добри – ще се изненадаш от резултатите.

Никога не се страхувай от бъдещето – живей за деня.

Никога не се чувствай виновна за миналото – каквото е станало е станало. Учи се от всички грешки, които си направила.

Никога не се чувствай сама – винаги за теб ще има някой, който ще ти подаде ръка…

Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата за които мечтаеш –

не спирай да мечтаеш.

Никога не е толкова трудно, колкото изглежда.

Никога не спирай да обичаш,

Никога не спирай да вярваш,

никога не спирай да следваш мечтите си и

Никога не се отказвай!!!

ЩАСТИЕТО Написана на : 2009-08-21 20:51:34
ЩАСТИЕТО

Ние се самoубеждаваме, че живота ще стане по-добър когато се оженя / омъжа, когато имаме дете, а след това и второ...

После ние се разстройваме, от това че нашите деца са все още малки, и се надяваме че всичко ще се оправи, когато те порастнат.

След това нашата грижа е в това, че те стават тинейджъри и ние трябва някак си да се справим с тях.

Несъмнено, ние ще ще станем по-щастливи когато те излязат от своите «...найсет» години.

Ние се самоуспокояваме, че живота ни ще се подобри когато съпруга/та ни разреши своите проблеми в работата си, когато си купим по-красива кола, когато си вземем отпуската, когато напълно излезем на пенсия.

Истината е, че няма по-добро време за това да се чувстваме щастливи, отколкото сега.

Ако не сега, то кога?

Животът ти винаги ще е пълен с предизвикателства.

По-добре е да приемем нещата такива, каквито са,

и решим да бъдем щастливи сега, без да гледаме на нищо.

Струва ми се, от дълго време, почти..още малко и.., живота ще започне.

Истинският живот.

Но винаги се е изпречвало някакво препятствие на пътя, сурово изпитание, което е трябвало да преминем; работа която е останало да се довърши, време, което е нужно да се посвети, дълг, който трябва да се заплати.

И след това ще заживеем...

В края на краищата, аз стигнах до разбирането, че тези препятствия, са и били на практика истинсия живот.

Това разбиране ми помогна да видя, че няма никакъв път към щастието.

Щастието – Това Е самият ПЪТ.

Затова, наслаждавай се на всеки момент.

Не е нужно да чакаш, когато завършиш училище, или когато започне учебната година, да чакаш когато загубиш 10 лева, или заработиш 10 лева, когато ще имаш работа, до женитбата, до вечерята в петък, или до неделя сутринта, до получаване на нова кола, да изплатиш напълно вноските, до пролетта, до лятото, до есента, до зимата, до първото или петнайсто число, когато пуснат любимата ти песен по радиото, когато умреш, когато се родиш отново...

преди да си решил да бъдеш щастлив/а.

Щастието – това е ПЪТЯТ, а не крайната цел.

Няма друго време, в което може да се чувстваш щастлив, освен...

СЕГА!

Живей, и се наслаждавай на моментите сега.

-Неизвестен Автор-



Сега, моля, помисли, и отговори на следните въпроси:

1- Назовете 5 от най-богатите хора на планетата

2- Назовете последните 5 победителки “Мис Свят”

3- Назовете последните 5 лауреати на Нобелови награди

4- Назовете последните 5 лауреати на “Оскар” за най-добра роля

Не се ли получи съвсем? Трудничко ви е, нали?

Не се безпокойте, никой не помни тези неща!

Аплодисментите стихват! Наградите се покриват с прах!

Победителите са скоро забравени!


А сега отговори на тези въпроси:

1- Назови 3 учители, които са допринесли за твоето образование

2- Назови имената на 3 приятели, които са били до теб в трудно време

3- Спомни си за няколко човека, които събуждат в теб приятни чувства

4- Назови 5 човека, с които ти харесва да прекарваш времето си

Получи ли се?

Осъществимо е...

Това е лесно, нали?

Тези хора, които значат нещо в твоя живот, не са в листата на «най-добрите», нямат пари, повече от всички други, никога не са печелили високите награди...

Това са тези, които се грижат за теб, които те ценят, тези, които без значение какво се случва, остават винаги до теб

Помисли над това за няколко мига.

Животът е много кратък!

А ти, в списъка на каква класация се намираш?

Не знаеш?!




Няколко години назад, на олимпиада в Сиатъл, девет атлетически съзтезатели стояли на старта на 100 метровата писта.

Те всички били инвалиди - с физически или умствени недостатъци.

Прозвучал изстрел, съзтезанието започнало.

Не всички тичали, но всички имали желание да участват и да победят.

Те преминали една трета от трасето, когато едно от момчетата се спънало, направило няколко премятания и паднало.

Започнало да плаче.

Останалите осем участника дочули неговия плач.

Те намали темпото и се огледали.

Спрели и се върнали обратно...

Всички...

Момиченце със синдрома на Даун, седнало до него, прегърнало го и го попитало:

«Сега, по-добре ли ти е?»

А след това всички тръгнали, рамо до рамо към финалната линия.

Тълпата от зрители станали на крака и аплодирали.

Аплодисментите траяли много дълго...

Тези, които гледали, и до днес говорят за това.

Защо?

Защото дълбоко в себе си, ние всички знаем, че най-важното в живота –

означава много повече, отколкото да побеждаваш за себе си.


Най – важното в този живот, това е да помагаш на други да побеждават.


Даже, ако това означава да забавиш ход, или да се откажеш от надпреварата, в която сам участваш.


«Свещта нищо не губи, даже когато от нейния пламък се запалва друга свещ»

Крал Артур и истината за жените Написана на : 2009-08-11 19:54:04
Крал Артур и истината за жените

Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:

- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен.

И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?

Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор.

Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:

- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.

Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:

- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.

Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:

- Не - по-добре да умра.

Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:

- Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.

Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.

- Какво става тук? - попитал Артур, а девойката отговорила:

- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?

Замислил се Артур - какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното?

След това казал: - Ти сама избери кога каква да бъдеш.

Усмихнала се девойката и рекла:

- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда девойка.

И така те заживели щастливо до дълбоки старини.

БУДА Написана на : 2009-08-05 14:36:36

Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание.

"Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно".

Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401

КАК ДА СЕ ОСВОБОДЯ ОТ СТРАДАНИЕТО Написана на : 2009-05-05 23:32:32
КАК ДА СЕ ОСВОБОДЯ ОТ СТРАДАНИЕТО

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне.

Отишъл при Учителя и му казал:

- Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?

Учителят го погледнал и отвърнал:

- Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години.

Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:

- Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?

Учителят го погледнал и рекъл:

- Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години.

- Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?, - попитал мъжът.

Учителят отвърнал:

- Ти не си тук, за да жертващ радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си.

Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.

И ТОВА ЩЕ ОТМИНЕ Написана на : 2009-05-05 23:29:08
И ТОВА ЩЕ ОТМИНЕ

И това ще отмине

Мюсюлмански дервиш пътувал през пустинята и стигнал оазис – селище, наречено Пясъчните хълмове. Като търсел място за почивка, бил насочен към дома на богатия Шахир, чиито богатства надхвърляли тези на съседа му Хадад. Като престоял няколко дни в дома му, сбогувайки се му казал: “Благодари на бога, че си толкова добре. Ама дервиш, не се подмамвай от очевидното.

Защото то отминава”.

Пътувайки, дервишът мислел върху тази фраза. След 5 години се озовал на същото място, но домът и стопанството на Шахид били изчезнали. Местните хора казали на дервиша да отиде в дома на Хадат, комшията. – Какво се е случило, попитал дервишът Шахид, който бил в парцали. – Моят дом беше разрушен от буря, а този на Хадат пощаден. Той бе милостив, прибра ме, и сега съм слуга в дома му, но

и това ще премине...

След много път и години, дервишът отново се върнал да потърси Шахид – открил го облечен в чудесни дрехи, застанал на прага на Хадад. – Преди няколко години Хадад умря и понеже нямаше наследници, остави всичко на мене.

Но и това ще отмине...

Един ден дервишът разбрал, че Шахир е починал. Отишъл в Пясъчните хълмове, за да посети гроба му и намерил следния надпис на надгробния камък:

“Това също ще отмине”.

След известно време дервишът спечелил състезание, обявено от самия крал. Кралят искал нещо, което да го прави тъжен, когато е много щастлив, и щастлив, когато е много тъжен. Дервишът подарил на краля пръстен, от вътрешната страна на който било написано:

Това също ще отмине”.

Фаридудин Атар (1136 – 1230)

И АЗ СЪЩО Написана на : 2009-05-05 23:25:14
И АЗ СЪЩО

Има една стара история за един знаменит равин в Европа, който един ден бил посетен от човек, дошъл с кораб от Ню Йорк, за да го види. Човекът, стигнал до мястото живеел великият равин, голям дом на улица в европейски град, и му посочили стаята на равина, която била на таванския етаж. Той влязъл и заварил учителя в стая с едно легло, един стол и малко книги. Човекът бил очаквал много повече.

След поздравите, попитал:

- Рави къде са вещите ви?

Равинът отвърнал с въпрос:

- Ами твоите къде са?

Посетителят отговорил:

- Но, рави, аз само минавам оттук.

А учителят отговорил: - И аз също, и аз също.

Да си простиш Написана на : 2009-05-05 23:21:41
Да си простиш

Живял едно време човек, който като му дошло времето, умрял. Огледал се и много се учудил. Тялото му лежало на леглото, а у него останала само една душа. Голичка, прозрачна и всичко се виждало като на длан. Разстроил се човека – без тяло станало някак си неприятно и неуютно. Всички мисли плавали в душата му като разноцветни рибки. Всичките му спомени лежали на дъното на душата му – взимай и разглеждай. Сред тези спомени имало красиви и хубави, такива, които ти е приятно да разгледаш. Но имало и такива, от които на самия човек да му стане страшно и противно. Опитал се да изхвърли от душата си лошите спомени, но не се получило. Тогава той се постарал да сложи отгоре по-симпатичните спомени. И тръгнал по определената му пътека.

Бог само погледнал човека и нищо не казал. Човекът решил, че Бог в бързината не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил в рая, тъй като Бог не затворил вратите на рая пред него.

Минало време, трудно може да се каже колко, тъй като там, където попаднал човека, времето вървяло не както на Земята. И човекът се върнал назад, към Бога.

- Защо се върна? – попитал го Бог. – аз не ти затворих вратите на рая.

- Господи, не ми е добре в твоя рай. – казал човека. – Страхувам се да направя и крачка – малко е хубавото в моята душа и не може да се прикрият глупостите, които съм вършил. Страхувам се, че всички виждат колко съм лош.

- А какво искаш? – попитал Бог, доколкото той е творец на времето и има от него достатъчно, за да отговори на всеки.

- Ти си могъщ и милосърден, - казал човека. - Ти видя каква е душата ми, но не ме спря, когато се опитвах да скрия греховете си. Съжали ме, прибери от душата ми всичко лошо.

- Аз очаквах съвсем друга молба, - отговорил Бог. – Но ще направя това, което искаш.

И Бог взел от душата му всичко, от което се срамувал човека. Премахнал от паметта му предателствата и измените, страхливостта и подлостите, лъжите и клеветите, алчността и мързела. Но забравил за ненавистта, човекът забравил и за любовта, забравил за своите падения, забравил и за своите полети.

Душата стояла пред Бога празна – много по-празна от мига, когато човекът се появил на света.

Но Бог бил милосърден и върнал всичко обратно в душата.

И тогава човекът отново попитал:

- Какво да правя, Господи? Ако доброто и злото в мен са така преплетени, къде да ходя? В ада ли?

- Върни се в рая, - отговорил Творецът, - аз не съм създавал нищо друго освен рая, а ада ти го носиш в себе си.

И човекът се върнал в рая, но минало време и той отново застанал пред Бога.

- Господи! – казал човека. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си могъщ и милосърден. Съжали ме и ми прости греховете.

- Аз очаквах съвсем друга молба, - отговорил Бог. – Но ще направя така, както искаш.

И Бог простил всичко, което човекът е извършил.

И човекът се върнал в рая.

Но минало време и той отново се върнал и застанал пред Бога.

- Какво искаш сега? – попитал Бог.

- Господи! – казал човекът. – Не ми е добре в твоя рай. Ти си всемогъщ и милосърден и ми прости. Но аз сам не мога да си простя. Помогни ми!

- Очаквах такава молба, - отговорил Бог. – Но това е камъкът, който не мога да помръдна....

Отвъд страха Написана на : 2009-05-05 22:00:50
Отвъд страха

ВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА

Аз се събуждам от сън

и всичко наоколо не е такова, както преди.

За първи път отварям очи.

Дълго време ми се струваше,

че те могат да виждат.

А днес всичко, което ми изглеждаше истина, е само илюзия, сън.

Затова, подобно на ярка звезда,

Ангелът на Смъртта

стана Ангел на живота и превърна моя сън от драма,

пълна със страх, във весела комедия.

Изпълнен с удивление, попитах Ангела:

"Мъртъв ли съм? "

Той отговори:

"Да, вече от много години,

макар че сърцето ти е биело,

твоят разум е спял в могила от илюзии,

неосъзнавайки своята божествена природа ".

"Сега сърцето ти бие и тялото ти диша,

но разумът ти излезе от ада.

Твоите обновени очи

се възхищават на въстаналата от съня красота,

пробужда се съзнанието за твоята божествена природа,

цялата спяща в теб любов.

Далече са отминали страхът и ненавистта,

загинали са навеки вината и порицанието.

Твоята душа прощава, и оживява божествена същност ".

Очите ми, очаровани, се взират в Ангела.

И, усещайки пробуждането на истината,

аз се оставям на милостта на победителя без всякакви условия.

Смирено приемам смъртта и живота.

Измъквам се от ада на вечните претенции

и с нови очи виждам как моята вечна любов...

се отдалечава.

Мигел Анхел Руис

ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ Написана на : 2009-04-12 10:47:08
ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ

Книгата ,, Четирите споразумения" /или както още е известна -

,,Толтекска книга на мъдростта"/

на дон Мигел Руис

ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ

1. БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ

Говори честно. Казвай само това, което мислиш. Не използвай словото, за да се самоохулваш или за да охулваш другите. Насочи силата на словото към истината и любовта. Ако проумееш, че словото има силата да твори, че това, което казваш, подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите, ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света. Словото има силата на магия: бяла или черна - зависи единствено от теб. Дай на словото си любов и помни, че каквото изпратиш, това ще получиш.

2. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО

Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот. Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност. Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имуните

3. НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Никой освен теб не знае твоите мисли, затова - изразявай ги максимално точно, за да избегнеш недоразуменията. Ти не знаеш мислите на другите, затова не прави предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия.

4. ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

Най-доброто, на което си способен, е променлива величина. При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, защото съвестта ти ще е чиста. За да проумееш същността на Четирите споразумения, трябва да преминеш през познанието за Опитомяването и Самоопитомяването, за Одобрението и Справедливостта, за Личния ад на Самоотхвърлянето. И тогава ще разбереш, че Изходът е в Четирите споразумения.

МОЛИТВА ЗА СВОБОДА

Затвори очи, отвори сърцето си, усети извиращата от сърцето ти любов. Съсредоточи вниманието си върху белите си дробове, сякаш само те съществуват. Изживей насладата, че дишаш. Ти удовлетворяваш най-насъщната си нужда: да дишаш. Поеми дълбоко въздух и почувствай как той изпълва дробовете ти с любов. Защото въздухът е любов. Въздухът е живот, значи е любов. Вдишвай, докато тялото ти поиска да издиша. Издишай с наслада, защото си се освободил от вътрешните отрови. Удоволствие е да удовлетворяваш всяка потребност на тялото си. Дишането е голяма наслада. Само то е достатъчно, за да си винаги щастлив, да се наслаждаваш на живота. Да си жив, е напълно достатъчно. Изживей насладата да си жив, да изпитваш любов...

И се помоли:

Създателю на Вселената, Днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знам, че истинското ти име е любов, че за да общувам с теб, трябва да споделя твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото, което съществува във Вселената. Помогни ми днес да бъда като теб, да обичам живота, да бъда живот, да бъда любов. Помогни ми да обичам като теб - безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдя.

Помогни ми да обичам и да приема себе си, без да съдя, защото когато съдя, намирам се за виновен и изпитвам нужда да бъда наказан. Помогни ми да обичам безусловно всяко твое творение, особено другите хора, всичките си роднини и познати. Защото когато ги отхвърлям, аз отхвърлям себе си, а когато отхвърлям себе си, аз отхвърлям Теб. Помогни ми да обичам другите такива, каквито са, безусловно. Помогни ми да ги приема такива, каквито са, без да ги съдя, защото когато ги съдя, аз ги намирам за виновни, обвинявам ги и изпитвам потребността да ги наказвам.

Днес изчисти сърцето ми от цялата емоционална отрова.

Освободи ума ми от критичността, за да живея в пълен покой и в съвършена любов.

Днес е специален ден.

Днес отново отварям сърцето си за любовта, за да мога да кажа на всеки "Обичам те" без никакъв страх, от цялата си душа.

Днес аз ти се принасям в дар. Ела при мен, използвай гласа, очите, ръцете и сърцето ми, за да осъществим съюза на любовта с всеки.

Създателю, помогни ми днес да бъда като Теб. Благодаря Ти за всичко, което получавам днес, особено за свободата да бъда самия себе си. Амин.

МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ

Аз съм огънят на любовта и се моля:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари.

Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било наистина необходимо.

Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум.

Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлината и лъчистата светлина.

Благодаря ти, че използваш думите, очите и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида.

Обичам те такъв, какъвто си, и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя на сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.

Амин.

СЛЕД ВРЕМЕ Написана на : 2009-04-10 21:36:43
СЛЕД ВРЕМЕ

След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,

научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност,

започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,

започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание,

научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.

След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо .

Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя.

И човек се научава да оцелява...

Научава, че е силен, и че наистина има стойност.

неизвестен автор

,,Пилешка супа за душата"

ПО ПЪТЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО С ЛУИЗ ХЕЙ Написана на : 2009-04-10 21:16:53
ПО ПЪТЯ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО С ЛУИЗ ХЕЙ

Ето основните моменти от нейната философия:

·ТОВА Е САМО МИСЪЛ, А МИСЛИТЕ МОГАТ ДА СЕ ПРОМЕНЯТ.

Аз вярвам, че всяко нещо в живота ни започва от една мисъл. Какъвто и да е проблемът, онова, което ни се случва, не е нищо повече от външен ефект на мислите вътре в нас. Дори омразата към себе си е само омраза към някаква мисъл, която таите в себе си. Ако например си мислите: "Аз съм лош човек", тази мисъл създава усещане за омраза към себе си и вие започвате да й вярвате. Без мисълта не бихте имали усещането. Мислите могат да се променят. Съзнателно си подберете нова мисъл, например: "Аз съм прекрасен." Промените ли мисълта, променя се и чувството. Всяка наша мисъл създава бъдещето ни.

· СИЛАТА ВИНАГИ Е В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.

Този момент е всичко, което имаме. Онова, което изберем да мислим, вярваме и казваме сега, създава изживяванията ни утре, следващия месец, догодина и т.н. Съсредоточим ли се върху мислите и убежденията си сега, избираме ли ги така внимателно, както бихме избрали подарък за скъп приятел, ще притежаваме властта да определяме сами пътя си в живота. Ако се съсредоточим върху миналото, няма да имаме достатъчно енергия, която да вложим в настоящия момент. А ако живеем в бъдещето, ще живеем във фантазия. Единствено сегашният момент е реален. В него започва процесът на промяната в нас. ·

ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ МИНАЛОТО И ДА ПРОСТИМ НА ВСИЧКИ.

Ние сме тези, които страдат, ако не се разделяме с миналите неправди. Даваме на събитията и хората от миналото власт над себе си и те ни държат в психическо робство. Затънем ли в "непрощаване", те продължават да ни контролират. Затова е толкова важно да се работи върху прошката. Прошката - прощаването на хората, които са ни причинили болка, е прощаване със самоличността ни на наранени. Така можем да се освободим от безкрайния цикъл от болка, гняв и контраобвинения, които ни държат в плен на собствените ни страдания. Опрощаваме не действието, а действащия; опрощаваме неговото страдание, объркване, несръчност, отчаяние и човещина. След като освободим тези чувства и им позволим да си отидат от нас, можем да продължим нататък.

ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ

Продължавам до обяснявам, че няма значение как изглежда проблемът, с Всички хора работя само Върху едно и то е: Да обичаме себе си. Любовта е чудодейният лек. Обичта към себе си извършва чудеса в Живота ни.

Не става дума за суетност или Високомерие, или надменност - тава не е любов. То е просто страх, говоря за това да уважавате себе си и да сте благодарни за чудото, което Всъщност представляват тялото и умът ни.

„Любовта" според мен е благодарност - до такава степен, че да изпълни сърцето ми до краен предел и да започне да прелива. Тя може да се насочи във всяка посока. Мога да обичам:

Самия Жизнен процес.

Радостта, че съм жива.

Красотата, Която Виждам.

Друг човек.

Знанието. Умствения процес.

Телата ни и начина, по Които функционират.

Животните, птиците, рибите.

Растителното царство във всичките му форми.

Вселената и начина, по който тя действа.

Какво можете да прибавите вие към този списък?

Нека погледнем някои от начините, по които не се обичаме:

Намираме си недостатъци и се критикуваме непрекъснато.

Злоупотребяваме с телата си чрез храната алкохола и наркотиците.

Приемаме, че не сме достойни за обич.

Страх ни е да поискаме прилична цена за труда си.

Създаваме болести и страдания в телата си.

Отлагаме неща, от които бихме имали полза.

Живеем в хаос и безредие.

Задлъжняваме и се обременяваме.

Привличаме към себе си любовници и приятели, които ни подценяват.

Луиз Хей - "Излекувай живота си"

на кого принадлежи Написана на : 2009-04-07 22:55:18
на кого принадлежи

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:

"-Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"

"-Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"

"-На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.

"-Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя.- "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си."


www.spiralata.net

Инструментите на дявола Написана на : 2009-04-07 09:26:24
 Инструментите на дявола

Преди много години Дяволът решил да продаде всички инструменти на своя занаят. Подредил ги стриктно в стъклена витрина, за да ги виждат всички. Каква колекция било това!

Тук бил блестящият кинжал на Завистта, а до него кротко си почивал чукът на Гнева. От другата страна лежали лъкът на Алчността и Желанието, а до тях живописно били подредени отровните стрели на Ревността и Въжделението. Там били и оръдията на Страха, Горделивостта и Ненавистта. И всички се виждали прекрасно, имали си етикети с название и цена.

А на най-красивата етажерка, отделно от всички останали инструменти, лежал малък, неугледен и доста очукан дървен клин, на който бил закачен етикет с надпис "Униние". Учудващо, но цената на този инструмент била по-висока от всички останали взети заедно. Един минувач попитал Дявола защо струва толкова скъпо този странен клин и той отговорил:

— Аз наистина го ценя повече от всички, защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички останали се окажат безсилни.

И той нежно погалил дървения клин.

— Ако съумея да вбия този клин в главата на човека — продължил Дяволът, — той отваря вратата и за всички останали инструменти.

Усмихнал се и добавил:

— Няма нищо по-смъртоносно от унинието.

Не се оставяйте на унинието - нито днес, нито никога; радвайте се на живота - той е много кратък...

Любовта никога не отпада Написана на : 2009-02-19 22:05:05
Любовта никога не отпада

„...Ще влезна тихо,

Кротко ще приседна

Ще вперя поглед в мрака да те видя

Когато се наситя да те гледам

Ще те целуна и ще си отида.”

(Н.Й.Вапцаров)


Истинската любов е тиха и ненатрапваща се. Простичка и се събира в две думи ...

... не в ораторски речи и философствания. Не е в големите подвизи и патетични възгласи. Тя не крещи „Обичам те”, а тихо го прошепва. Не обсебва, не изисква... Дава свобода и право на избор. Тя помага на другия в болката му без да зачита своето си. Тя е целувката за „Довиждане” и „Аз съм тук и ще те чакам”, топлата прегръдка на измръзнала душа. Тя е превръзка за раната и топъл чай. Меко пухкаво одеало, в което можеш да се загърнеш след дългия изтощителен ден...


Не отминавай любовта и не я пести. Достатъчно неща си спестяваме. Достатъчно неща ни удрят и убиват ежедневно. Достатъчно всеки ден по малко умираме. Обърни се към другия и виж онзи, който винаги ще бъде до теб. Усмихни се и направи нещо мило. Гради и не събаряй. Помни, че другия не е даденост, а е избрал да бъде с и до теб... За да не оцениш какво си имал едва когато го изгубиш...


„Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада”

/1 Послание към Kоринтяните 13 гл 4-8ст/

За здравата и пукнатата делви Написана на : 2009-02-17 15:45:30
За здравата и пукнатата делви

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.

Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.

Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.

След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:

- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.

Възрастната жена се усмихнала:

- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.

Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …

Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.

Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

Митът за Орфей и Евридика Написана на : 2009-02-17 13:40:37
Митът за Орфей и Евридика

Веднъж ми казаха, че наистина големите и силни любовни връзки, от които забравяш себе си и искаш другата ти половинка да е добре, завършват тъжно.

Подобна история имат двамата влюбени Орфей и Евридика.

Може би това е участта на любовта, да я усетиш, но никога да не живееш с нея, просто, защото тя няма да ти позволи или пък ти самият ще опорочиш всичко.

Орфей, син на речния бог Еагър и красивата муза Калиопа, живеел в Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика и той нежно я обичал. Но певецът не се радвал дълго на щастлив живот с нея.

Веднъж, наскоро след сватбата му, хубавата Евридика беряла със своите млади невинни приятелки цветя в една зелена долина. Тя не забелязвала дебнещата я опасност – змия. Тя ухапала Евридика, която извикала високо и паднала в ръцете на другите нимфи. Пребледняла, очите и се склопили и не след дълго издъхнала.

Приятелките й изпаднали в ужас и скръбният им плач се разнесъл на далеч. Орфей го чул. Той изтичал в долината и там видял студеното тяло на своята обичана жена. Обзет от отчаяние той дълго плакал и дълго пял своите тъжни песни. Но Орфей не можел без Евридика. Той решил да слезе в царството на мъртвите. Надявал се, че ще склони Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика от света на сенките.

Певецът се спуснал през една тъмна пещера към свещената река Стикс. Сега оставал проблемът как да преминe от другата страна? Около него се тълпели сенки, който също като него чакали. Стоновете им били немощни и слаби, като шумолене на есенни листа.

Харон идвал със своята ладия. Орфей го помолил да го откара, но той му отказал. Тогава певецът засвирил на своята златна лира. Чудната мелодия омаяла Харон и той се съгласил да го закара. Орфей слязъл на брега, но продължавал да свири, а след него идвали все повече и повече сенки, за да чуят песента му.

Така Орфей стигнал необезпокояван от никого при Хадес. След което запял нова песен, в която се разказвало за тяхната любов и как не успели да я изживеят. Тогава Хадес го попитал, защо е дошъл в царството му и му обещал, че каквото поиска ще го получи, толкова била красива песента му.

И Орфей отговорил – искал своята Евридика. Хадес се съгласил, но при едно условие Орфей трябвало да следва Хермес, а зад Орфей ще бъде Евридика. Но докато са в подземното царство не трябвало да се обръща назад. Ако Орфей се обърнел, Евридика щяла да се върне обратно в подземното царство, завинаги!

Тръгнали. Напред вървял Хермес, после Орфей, а най-отзад Евридика. Бързо преминали през царството на Хадес. Харон ги прекарал през свещената река и те скоро видели пътечката, която водила към горния свят.

Пътят бил труден, наоколо се стелела гъста мъгла. Орфей едва виждал сянката на Хермес. Ето, че в далечината прозирала светлина. Там, бил изходът на пещерата. Орфей започнал да си мисли, дали Евридика е зад него? Дали не се е изгубила? Той се спирал по-често, за да чуе стъпките на любимата жена, надявал се тя да не се е изгубила в подземното царство. Все по-често се спирал и все по-голяма тревога го обземала.

Забравяйки всичко, той се обърнал и я видял само на крачка от него. Протегнал се към нея, но в този миг сянката започнала да се отдалечава.

За втори път губел Евридика.Но този път вината била негова.

Дълго стоял Орфей вцепенен. Но решил, че отново ще слезе в царството на Хадес и отново ще го помоли да му върне Евридика. Но този Смъртта на Орфей път старият Харон отказала да го прекара през Стикс. Седем дни, той плакал, роптаел, не се хранел проклинайки мрачните брегове на Стикс. На осмия ден, решил да се върне обратно в Тракия.

Изминали четири години от смъртта на Евридика, той й останал верен. Не пожелал друга. Веднъж в ранна пролет, певецът седял на един висок хълм. Златната лира лежала в нозете му. Певецът я взел, докоснал леко струните и зяпал. Цялата природа слушала чудния му глас.

Изведнъж се чул веселия смях на вакханките. Една от тях се приближила до Орфей и изкрещяла:

- Ето го женомразеца Орфей!

Те започнали да го замерят с камъни, скупчили се около него. Душата му отлетяла, а те разкъсали тялото му. Хвърлили лирата му в близката река и тогава станало чудо, тя свирила сама, сякаш оплаквайки смъртта на своя господар.

Душата на Орфей слязла в царството на Хадес, отново минала по същите места, но този път Харон я пренесъл на отсрещния бряг.

Там, Евридика го чакала и той я притиснал с цялата си любов към себе си. От този момент те станали неразделни.

Източник: Любовта през вековете

Винаги прави най-доброто на което си способен - част 2

Когато правиш най-доброто, на което си способен, се научаваш да приемаш себе си. Но трябва да си даваш сметка за грешките си и да се учиш от тях. Да се учиш от грешките си означава да се упражняваш, да гледаш честно резултатите и да продължаваш да се упражняваш. Това засилва самосъзнанието.

Ако правиш най-доброто, на което си способен, наистина нямаш усещането, че работиш, защото се наслаждаваш на заниманието си. Знаеш, че правиш най-доброто, когато се наслаждаваш на заниманието или го правиш по начин, който няма да има вредни последствия за теб. Правиш най-доброто, защото искаш да го правиш, а не защото трябва или защото се опитваш да угодиш на Съдника или на другите.

Ако правиш нещо, защото се налага, тогава няма начин да дадеш най-доброто от себе си. В такъв случай е по-добре да не го правиш. Не, ти правиш най-доброто, защото това те кара да се чувстваш безкрайно щастлив. Когато правиш най-доброто заради самото удоволствие, ти вършиш нещо, защото то ти носи наслада.

Да действаш означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота. Бездействието е да седиш пред телевизора всеки ден в продължение на години, защото се боиш да бъдеш жив и да поемеш риска да разкриеш същността си.

Да разкриеш същността си означава да действаш. В главата ти може да има много велики идеи, но промяната идва единствено с действието. Ако идеята не бъде приложена на практика, тя няма да се осъществи, няма да даде резултати, нито ще те възнагради.

Форест Гъмп е един добър пример за това. Той нямаше велики идеи, но действаше. Беше щастлив, защото винаги правеше най-доброто във всяко начинание. И бе щедро възнаграден, без изобщо да очаква награда.

Да действаш означава да бъдеш жив.

Да поемеш риска да излезеш навън и да осъществиш мечтата си. Не е същото като да наложиш мечтата си на друг, защото всеки има правото да следва собствената си мечта.

Да правиш най-доброто, на което си способен, е велик навик. Аз давам най-доброто от себе си във всичко, което правя и чувствам. Това се е превърнало в ритуал в живота ми, защото реших да го превърна в ритуал. То е убеждение като всяко друго избрано от мен убеждение. Аз превръщам всичко в ритуал и винаги правя най-доброто по силите си. Взимането на душ за мен е ритуал и с това действие показвам на тялото си колко го обичам. Чувствам стичащата се по тялото ми вода и се наслаждавам. Правя най-доброто, за да удовлетворя потребностите на тялото си. Правя най-доброто, за да давам на тялото си и да получавам онова, което то ми дава.

В Индия имат един ритуал, наречен пуджа. Взимат различни изображения на Бога и ги къпят, хранят и им показват любовта си. Дори изричат мантри пред тях. Самият идол не е важен. Важен е начинът, по който изпълняват ритуала и казват: „Обичам те, Боже”. Бог е живот. Бог е живот в действие. Най-добрият начин да кажеш: „Обичам те, Боже”, е да живееш, давайки най-доброто от себе си.

Най-добрият начин да кажеш: „Благодаря ти, Боже”, е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, тук и сега.

Каквото и да ти отнеме животът, остави го да си отиде. Когато се отпуснеш и забравиш миналото, ти си позволяваш да живееш пълноценно в настоящия момент.

Освобождаването от миналото означава, че можеш да се насладиш на съня, чието действие се развива в момента.

Ако живееш в минал сън, ти не се наслаждаваш на случващото се сега, защото винаги ще ти се иска да бъде различно от онова, което е. Няма как да пропуснеш някого или нещо, защото си жив. Да не се наслаждаваш на настоящето означава да живееш в миналото и да бъдеш полужив. Това води до самосъжаление, страдание и сълзи.

Щастието е ваше рождено право.

Както и любовта, насладата от нея и споделянето й.

Живи сте, така че вземете живота си и му се радвайте.

Не се съпротивлявайте на разливащия се във вас живот, защото това е живеещият във вас Бог. Самото ви съществуване доказва съществуването на Бога. Съществуването ви доказва съществуването на живота и енергията. Не е необходимо да знаем или доказваме каквото и да било.

Единственото, което има значение, е да бъдем, да поемем риска и да се радваме на живота.

Кажете „не”, когато искате да кажете „не”, и „да”, когато желаете да кажете „да”.

Вие имате правото да бъдете самите себе си. А ще бъдете самите себе си, само когато правите най-доброто, на което сте способни. Когато не го правите, вие отричате правото си да бъдете самите себе си. Заслужава си да подхранвате това семенце в ума си.

Не ви е необходимо познание или велики философски концепции.

Не ви е необходимо другите да ви приемат. Вие давате израз на собствената си божественост чрез живота си и любовта си към себе си и към другите.

Да кажеш „Обичам те” е проява на божественото.

Първите три споразумения ще се задействат, само ако правите най-доброто, на което сте способни.

Не очаквайте винаги да можете да бъдете безгрешни в словото си. Навиците ви са твърде силни и здраво вкоренени в ума ви. Но можете да направите всичко по силите си. Не очаквайте, че винаги няма да приемате нещата лично; просто правете най-доброто, на което сте способни. Не очаквайте никога да не правите предположения, но определено можете да правите най-доброто, на което сте способни.

Като правите най-доброто, на което сте способни, с времето навикът да злоупотребявате със словото си, да приемате нещата лично и да правите предположения ще отслабне и ще се проявява по-рядко. Не е необходимо да се осъждате, да се чувствате виновни или да се наказвате, ако не спазвате тези споразумения. Щом правите всичко, на което сте способни, ще се чувствате добре, дори и да продължавате с предположенията, да приемате нещата лично или да не сте безгрешни в словото си.

Ако винаги правите най-доброто, на което сте способни - отново и отново, ще станете майстори на преобразяването. Практиката прави майстора. Правейки най-доброто, вие ставате майстори. Всичките ви знания са плод на повторението. Благодарение на него сте се научили да пишете, да шофирате и дори да ходите. Вие сте майстори в използването на родния си език, защото сте се упражнявали. Всичко идва с действието.

Ако правите най-доброто, на което сте способни в търсенето на лична свобода, в търсенето на любовта към себе си, ще откриете, че е само въпрос на време да намерите онова, което търсите. Не става дума за безплодни мечти или многочасова медитация. Просто трябва да се изправите и да бъдете човек. Трябва да почитате човека, който сте. Уважавайте тялото си, наслаждавайте му се, обичайте го, хранете го, почиствайте го и го лекувайте. Упражнявайте се и правете онова, от което тялото ви се чувства добре. Това е пуджа за тялото ви и общуване между вас и Бога.

Не е необходимо да се прекланяте пред изображенията на Дева Мария, Христос или Буда. Можете да го правите ако желаете, ако ви е приятно. Собственото ви тяло е проява на Бога и ако го почитате, всичко ще се промени.

Когато показвате любовта си към всяка част от тялото си, вие посявате семената на любовта в ума си и след като те пораснат, вие ще обичате, почитате и уважавате тялото си извънредно много. Тогава всяко действие се превръща в ритуал на преклонение пред Бога. Следващата стъпка е почитането на Бога чрез всяка мисъл, чувство, убеждение, дори и с онова, което е „правилно” и „погрешно”. Всяка мисъл се превръща в общуване с Бога и вие ще живеете без осъждане и страдание и ще бъдете свободни от необходимостта да клюкарствате и да се измъчвате.

Ако спазвате всичките четири споразумения, няма начин да живеете в ада. Няма начин.

Ако сте безгрешни в словото си, ако не приемате нищо лично, ако не правите предположения и винаги правите най-доброто, на което сте способни, Животът ви ще бъде прекрасен. Ще притежавате стопроцентов контрол над битието си.

Четирите споразумения са същината на майсторството на преобразяването, едно от уменията на толтеките.

Вие превръщате ада в рай. Сънят на планетата се превръща във ваш личен сън за рая. Мъдростта е тук и само чака да я използвате.

Четирите споразумения са тук; просто трябва да ги възприемете и да уважавате смисъла и силата им.

Направете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения. Можете да сключите това споразумение още днес:

Аз избирам да зачитам Четирите Споразумения.

Толкова е просто и логично, че дори дете може да го разбере. Но трябва да имате много силна воля, много силна воля, за да ги спазвате. Защо? Защото където и да отидем, откриваме, че пътят ни е изпълнен с препятствия. Всички се опитват да пречат на нашата отдаденост на тези нови споразумения и всичко наоколо ни изкушава да ги нарушим. Проблемът е във всички останали споразумения, които са част от съня на планетата. Те са живи и много силни.

Затова трябва да бъдете велик ловец, велик воин, способен да защити тези Четири Споразумения с живота си. От това зависи щастието ви, свободата ви, целият ви начин на живот. Целта на воина е да се издигне над този свят, да избяга от този ад и никога да не се върне. Както ни учат толтеките, наградата е да превъзмогнеш човешкото страдание и да се превърнеш във въплъщение на Бога. Това е наградата.

Наистина се налага да впрегнем всичките си сили, за да успеем да спазваме тези споразумения. Аз самият не очаквах да успея отведнъж. Много пъти съм се провалял, но се изправях и продължавах. Отново се провалях и отново продължавах. Не изпитвах самосъжаление. Нямаше начин да изпитвам самосъжаление. Казвах си:

„Дори и да сгреша, аз съм достатъчно силен, достатъчно умен, мога да го направя!”

Изправях се и продължавах. Грешах и продължавах и всеки път ставаше все по-лесно и по-лесно. Но в началото беше много, много трудно.

Така че ако се провалите, не се осъждайте. Не доставяйте на своя Съдник удоволствието да ви превърне в жертва. Не, бъдете твърди със себе си. Изправете се и отново сключете споразумението.

„Добре, наруших споразумението да бъда безгрешен в словото си. Ще започна отначало. Само днес ще спазвам Четирите Споразумения. Днес ще бъда безгрешен в словото си, няма да приемам нещата лично, няма да правя предположения и ще давам най-доброто, на което съм способен”.

Ако нарушите някое споразумение, утре започнете отново и така всеки ден. Отначало ще ви бъде трудно, но с всеки ден ще става все по-лесно, докато в един момент не откриете, че управлявате живота си чрез тези Четири Споразумения. И ще се изумите от промяната в живота си.

Не е необходимо да бъдете религиозни или да ходите на църква всеки ден. Любовта и самоуважението ви непрекъснато нарастват.

Вие сте способни да го направите.

Щом аз успях, вие също можете.

Не се тревожете за бъдещето; съсредоточете вниманието си върху настоящето и живейте в него.

Изживявайте всеки един ден.

Винаги правете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения и скоро ще ви бъде съвсем лесно.

Днес вие поставяте началото на нов сън.

Дон Мигел Руис

“Четирите споразумения”

Винаги прави най-доброто на което си способен - част 1

При всички обстоятелства правете най-доброто по силите си - нито повече, нито по-малко. Но помнете, че най-доброто е променлива величина. Всичко живо непрестанно се изменя, така че най-доброто понякога ще е от високо качество, друг път няма да е толкова добро. Когато сутрин се събудите освежени и заредени с енергия, най-доброто ще е по-добро, отколкото вечер, когато сте уморени. То ще е различно, когато сте здрави и когато сте болни, когато сте трезви и когато сте пияни. Най-доброто ще зависи от това дали се чувствате щастливи, дали сте разтревожени, ядосани или изпълнени с ревност.

В зависимост от настроението най-доброто ще се променя всеки момент, всеки час и всеки ден. Така че вашето най-добро се променя през цялото време. Когато превърнете четирите нови споразумения в навик, най-доброто, на което сте способни, ще стане по-добро, отколкото е било някога.

Независимо от качеството, продължавайте да правите най-доброто по силите си - не повече или по-малко, а най-доброто. Ако се насилвате да дадете повече, отколкото можете, ще изхабите повече енергия от необходимото и накрая най-доброто няма да бъде достатъчно. Когато се престаравате, вие изтощавате тялото си, вървите против себе си и постигането на целта ще ви отнеме повече време. Ако пък правите по-малко, отколкото можете, вие се обричате на неудовлетворение, на самоосъждане на чувство за вина и на съжаления.

Просто правете най-доброто - при всички обстоятелства в живота си. Няма значение дали сте уморени или болни, ако винаги правите най-доброто, няма да се обвинявате. А ако не се вините, няма да страдате от чувство за вина или да се самонаказвате. Ако винаги правите най-доброто по силите си, ще развалите тегнещото над вас тежко заклинание.

Един мъж искал да се освободи от страданието и отишъл в будистки храм, за да потърси учител, който да му помогне. Отишъл при Учителя и му казал:

„Учителю, ако медитирам по четири часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?”

Учителят го погледнал и отвърнал:

„Ако медитираш по четири часа на ден, вероятно ще са ти необходими десет години”.

Мъжът решил, че може да направи и повече, и попитал:

„Учителю, ами ако медитирам по осем часа на ден, колко време ще ми е необходимо, за да получа просветление?”

Учителят го погледнал и рекъл:

-Ако медитираш по осем часа на ден, вероятно ще са ти нужни двадесет години”.

„Но защо ще ми отнеме повече време, ако медитирам по-дълго?”, попитал мъжът.

Учителят отвърнал:

„Ти не си тук, за да жертваш радостта или живота си. Тук си, за да живееш, да бъдеш щастлив и да обичаш. Ако можеш да дадеш най-доброто от себе си за два часа медитация, но вместо това медитираш по осем часа, само ще се измориш, ще се отклониш от целта и няма да се наслаждаваш на живота си. Прави най-доброто по силите си и тогава може би ще научиш, че независимо колко дълго медитираш, можеш да живееш, да обичаш и да бъдеш щастлив.

Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие ще живеете пълноценно. Ще бъдете продуктивни, добри към себе си, защото ще се отдавате на семейството си, на обществото, на всичко. Но именно действието ще ви накара да се почувствате безкрайно щастливи. Когато винаги правите най-доброто по силите си, вие действате. Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемаш нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата. Повечето хора правят точно обратното: правят нещо, само когато очакват отплата, и не се наслаждават на заниманието си. И това е причината да не правят най-доброто по силите си.

Например, повечето хора всеки ден отиват на работа единствено с мисълта за заплатата и за парите, които ще получат за свършеното. Едва дочакват деня на плащането и почивните дни. Те работят заради възнаграждението и в резултат изпитват неприязън към работата си. Опитват се да избегнат действието, положението се влошава и те не правят най-доброто, на което са способни.

Цяла седмица работят така напрегнато и страдат от работата си, от действието - не защото им харесва, а защото чувстват, че трябва. Необходимо е да работят, защото им се налага да плащат наема, да издържат семейството си. Носят цялото това неудовлетворение в себе си и когато най-сетне получат парите си, се чувстват нещастни. Имат два почивни дни, за да правят каквото искат, и какво правят? Опитват се да избягат. Напиват се, защото не харесват себе си. Не харесват живота си. Има много начини, по които се нараняваме, когато не се харесваме.

От друга страна, ако се заемете с нещо заради самото него, без да очаквате възнаграждение, ще откриете, че се наслаждавате на всяко свое занимание. Наградата ще дойде, но вие не сте обсебени от нея. Може да получите дори повече, отколкото сте си представяли за възможно, без изобщо да очаквате отплата.

Ако харесваме заниманието си, ако винаги правим най-доброто по силите си, тогава наистина се радваме на живота. Забавляваме се, не се отегчаваме, не изпитваме неудовлетворение.

Когато правите най-доброто, на което сте способни, вие не давате на Съдника възможност да ви обяви за виновен или да ви укорява.

Ако сте направили най-доброто, на което сте способни, и Съдникът се опита да би съди съгласно вашия кодекс, вие можете да му отговорите:

„Направих най-доброто”.

Няма угризения.

Защото винаги правим най-доброто.

Не е лесно да спазваме това споразумение, но то наистина ще ни направи свободни.

Дон Мигел Руис

“Четирите споразумения”

Кръстът Написана на : 2009-01-27 22:07:31
Кръстът

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва.

“Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.”

Бог отговори:

“Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.”

Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза:

“Благодаря Ти, Боже.”

След това направи така, както му беше казано.

Като влезе в стаята, той видя много кръстове - някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена.

“Бих искал този, Боже” – прошепна той.

И Бог отговори:

“Синко, това е кръстът, който ти току-що остави.”

Когато проблемите в живота изглеждат непреодолими, това ни помага да се огледаме наоколо и да видим с какво трябва да се справят другите хора.

Тогава ти ще видиш, че си по-щастлив, отколкото си си представял.

Desiderata (Желания) - Макс Ерман Написана на : 2009-01-27 21:58:47
Desiderata (Желания) - Макс Ерман

Desiderata (Желания)

Desiderata означава „възжелани неща“, и е множествено число от „desideratum“. Авторът се казва Макс Ерман (Max Ehrmann), роден през 1872 и починал през 1945. Текстът, датиращ от 1927 г., може да бъде прочетен на стената на черквата „Свети Павел“ в Балтимор, САЩ.

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава. Изказвай мнението си тихо и ясно; и слушай другите, дори глупавите и невежите – те също имат какво да кажат.

Избягвай шумните и груби хора – те са досада за духа. Ако се сравняваш с другите, може да станеш суетен или безмилостен; защото винаги ще има по-големи и по-малки личности от теб. Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от занятието си, колкото и скромно да е – това е едно истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата. Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди себе си и преди всичко не се преструвай, че обичаш някого. Не бъди циничен спрямо любовта, защото при всичката скука и разочарования тя е вечна като тревата.

Приемай с благодарност мъдростта на годините, изящно изоставяйки нещата на младостта. Подхранвай силата на духа си, за да те пази при нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота. Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си. С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди радостен.

Опитай се да бъдеш щастлив.

Макс Ерман

 

МАЙЧИНА СЪЛЗА Написана на : 2009-01-25 22:41:02
МАЙЧИНА СЪЛЗА

МАЙЧИНА СЪЛЗА

Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.

Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пукнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:

— Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.

— Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! — промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна.

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.

— Ах, колко съм уморена! — въздъхна тя.

— Откъде идеш? — попита любопитно лястовичето.

— Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка: Аз съм сълза.

— Сълза ли? Каква сълза? — надигна се тревожно лястовичето.

— Майчина. Историята на моя живот е къса.

Преди девет дена уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър.

С немощен глас продума лястовичката на вятъра:

— Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка.

— Къде е твоето лястовиче? — попита вятърът.

— Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато, в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя.

Сърцето на сакатото, лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.

— Благодаря ти, майчице! — прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА Написана на : 2009-01-25 22:32:56
МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

Българска народна приказка

В една гора, в една пещера, имало малки мечета. Един човек отишъл веднъж за дърва. Едно мече и злязло из пещерата, закачило се в едни храсти и не могло да се откачи. Човекът го видял, па му домиляло. Той отишъл, откачил го от храстите и го занесъл в пещерата.

Не щеш ли, мечката видяла това, приближила се до човека и му рекла:

- Ти ми стори голямо добро. Хайде да се побратимим!

Човекът го било страх, ала какво да прави? Престрашил се и малко по-малко се приближил до мечката и поговорил с нея. Когато да си тръгва човекът, уговорили се с мечката да се срещат и виждат в гората.

Като се разделяли веднъж, мечката и човекът се целунали в уста, пък човекът не се стърпял и рекъл:

- Тю бе, посестримо, всичко ти е много хубаво, само това не струва, че ти бие дъхът на лошо.

Той не се сетил, какво казва и не разбрал колко ще я заболи мечката от това. Домъчняло много на мечката, ала нищо не рекла, ами само навела врат и се примолила:

- Я ме удари с брадвата по главата, колкото можеш силно; ако не щеш, ще те изям.

Човекът се сбъркал и се мъчил всякак да измоли да не я удари. Най-сетне видял, че няма как, та я ударил с брадвата и й сторил дълбока рана. После се разделили.

Минало се време, човекът отишъл пак в гората на онова място, но мечката не могъл да види. Не я видял дълго време. След години, веднъж срещнал на друго място мечката. Те се познали и здрависали. Когато да си тръгне човекът, мечката му рекла:

- Огледай ме, побратиме, има ли я още раната от оная година, когато те накарах да ме удариш?

Разгърнал човекът вълната на врата, раната била зарасла и нито белег нямало.

Рекъл човекът на мечката:

- А бре, посестримо, то дори не се познава, че е имало рана!

- Видиш ли, побратиме, че раната заздравя и аз съм забравила где е била тя; ама лошата дума, дето ми рече тогава, няма да я забравя, дорде съм жива.

- Тя - лошата рана - заздравява, лошата дума не се забравя.

ДЖО ВИТАЛЕ Написана на : 2009-01-22 22:46:32
ДЖО ВИТАЛЕ

Най-великата тайна за правене на пари в историята

Джо Витале

участник във филма"ТАЙНАТА"

автор на книгите"КЛЮЧЪТ","ОЧАКВАЙ ЧУДЕСА","ФАКТОРЪТ ПРИВЛИЧАНЕ","ЖИВОТЪТ ИНСТРУКЦИИ ЗА УПОТРЕБА"

Ако искате пари, вие трябва да направите само едно нещо. Това е единственото нещо, което някои от най-богатите хора на планетата за вършили и вършат. Това е единственото нещо, използвано в различни древни култури и все още практикувано. Това е единственото нещо, което ще доведе пари до всеки, който го прави, но много хора се страхуват да го вършат.

Какво е това единствено нещо? Джон Д. Рокфелър го направи още като дете. Той стана милиардер. Андрю Карнеги също го направи. Стана магнат. Каква е най-великата тайна за правене на пари в историята? Какво е единственото нещо, което работи за всекиго?

Раздавайте пари. Точно така.Раздавайте ги. Раздавайте ги на хора, който ви помагат да се свързвате с вътрешният си свят. Раздавайте ги на хора, който Ви вдъхновяват, служат Ви, лекуват Ви, обичат Ви. Раздавайте ги на хора, без да очаквате да Ви ги върнат, а ги давайте, знаейки, че ще се върнат при Вас умножени от някой източник.

През 1924 Джон Д. Рокфелър в писмо до сина си му обясни склонността си да раздава пари. Той написа “…в началото на изкарването на пари, назад в детството ми, аз започнах да ги раздавам и продължавах да засилвам подаръците, докато печалбата ми се засилваше…” Забелязахте ли какво е казал? Той раздавал повече пари като получавал по-голяма печалба. През целия си живот е раздал $550 милиона долара.

П.Т. Барнъм също раздавал пари. Както написах в книгата ми за него, “всяка минута се ражда клиент”, Барнъм вярваше в това, което наричаше “изгодна филантропия”. Той знаеше, че даването ще доведе до получаване. Той също стана един от най-богатите хора на света.

Андрю Карнеги също е раздавал много. Когато завещанието му било отворено през 1919, то показало, че той бил раздал $350 милиона долара.

Докато някои може да спорят, че тези ранни магнати имали пари за раздаване, затова им е било лесно, аз бих спорил, че те са имали пари отчасти и затова, защото са били готови да раздават свободно. Раздаването довело до повече богатство.

Днес е на мода за бизнесите да давате пари за каузи, за които си струва. То ги кара да изглеждат добре и естествено помага на тези, които го получават. Даването може да бъде добро за бизнеса. Но това, за което говоря, е индивидуално даване. Говоря за това да давате пари, за да получавате повече пари.

Ако има нещо, което мисля, че хората правят погрешно, когато се упражняват да дават е, че те дават прекалено малко. Те държат на парите си и ги оставят да се цедуркат, когато стане дума за даване. И затова те не получават. Трябва да давате и да давате много, да бъдете в течението на живота да получавате.

Помня когато за пръв път чух за идеята за даване. Помислих си, че беше измама да ме заставят да давам пари на хората, които ми казваха да давам. Ако аз наистина давах, беше като скъперник. Естествено, каквото получавах беше еквивалентно на това, което давах. Давах малко. Получавах малко. Но после един ден реших да тествам теорията на даването.

Обичам вдъхновяващите истории. Чета ги, слушам ги, споделям ги и ги разказвам. Реших да благодаря на Майк Доули от tut.com за вдъхновяващите съобщения, които той споделяше всеки ден с мен по електронната поща. Реших да му дам малко пари. В миналото аз бих му дал може би пет долара. Но това бе, когато изхождах от оскъдицата и се страхувах, че принципа на даването няма да работи. Този път щеше да бъде различно. Извадих чековата си книжка и написах чек за хиляда долара.

Майк беше зашеметен. Той получи чека ми по пощата и почти кара извън шосето по пътя за вкъщи. Той не можа да го повярва. Обичах да го правя щастлив. Наслаждавах се да му давам пари. Каквото и да правеше за мен беше добре. Каквото получих беше невероятното чувство, че помагам на някого да продължи да прави това, в което вярвах. Беше вътрешна треска да му помогна, още се наслаждавам да му пращам парите.

И тогава нещо великолепно започна да се случва. Изведнъж получих обаждане от човек, който ме искаше за втори автор на книгата му, работа, която ми даваше много пъти това, което бях раздал. И после издател от Япония се свърза с мен и искаше да купи правата за превод на моя бестселър “Духовен Маркетинг”. Те също ми предложиха много пъти това, което бях дал на приятеля си като подарък.

Истинският скептик може да каже, че тези случки не са свързани. Може би в съзнанието на скептика не са. В моето те са. Когато давах пари на Майк, аз пратих съобщение на себе си и на света, че бях благополучен и в течението. Аз също устроих магнетичен принцип, който привличаше пари към мен: както даваш, така и ще получаваш.

Давайте време и ще имате време.

Давайте продукти и ще получите продукти.

Давайте любов и ще получите любов.

Давайте пари и ще получите пари.

Този единствен съвет сам може да трансформира финансите ви. Помислете си за човека или хората, които са ви вдъхновили през последната седмица. Кой ви накара да се чувствате добре за себе си, за живота си, за мечтите си или за целите си? Дайте на този човек малко пари. Дайте му нещо от сърцето си. Не бъдете стиснат. Елате от изобилие, не от оскъдност. Давайте без да очаквате да получавате от този човек, но очаквайте да ви бъдат върнати. Докато го правите, ще видите собственото си благополучие да расте. Опитайте го и ще видите.

ТАЙНАТА НА СВЕТА Написана на : 2009-01-22 22:23:32
 ТАЙНАТА НА СВЕТА

По света има много хора, чийто живот зависи от много условия. Те гледат неща, които са прекрасни и казват: „Да, искаме да имаме повече от това, ще гласуваме за това, подкрепяме идеята с време, енергия и пари.” Но те виждат и неща, които не искат. Ужасни неща, които не искат да преживеят, и които не искат и други хора да преживяват. Тогава казват: „Трябва да направим нещо, за да премахнем тези неща”. Но те не осъзнават, че докато се борят срещу НЕ-желаното, те му прибавят сила! В този свят има война срещу бедността, срещу рака, срещу тинейджърската бременност, тероризма, насилието, престъпността. Споменахме ли тероризма? И колкото повече се бунтуваме срещу злото, толкова по зле става, защото не можете просто да кажете „НЕ” и да махнете нещо, викайки „НЕ!” Законът за привличането го усилва.

Карл Юнг (1875 - 1961):Това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува.

Защото вие се съпротивлявате срещу него, казвате: „Не искам това, защото ме кара да се чувствам така, както се чувствам сега.” Вие просто излъчвате тази много силна емоция: „Ах, как не го искам това чувство!”, и то е там, то препуска към вас. Знаете ли, че движенията против войната създават повече войни? Движенията срещу наркотиците създават повече наркотици. Защото се фокусираме върху това, което не искаме - наркотиците.

Хората питат: „Но ако проблемът наистина съществува, не трябва ли да му обръщаме внимание?” Все едно те казват: „Понеже някой е фокусирал вниманието си върху нещо, което не е искал, достатъчно дълго, за да го прояви в живота си, то и аз трябва да направя същото.” Не виждаме особена логика в тази мисъл. Майка Тереза е била права, когато е казала: „Няма да участвам в движение против Войната! Ако правите демонстрация за Мир, поканете ме!” Тя е знаела, тя е разбирала Тайната. И вижте какво е дала на света.

Хейл Дуоскин - писател: Затова ако сте против войните, бъдете ЗА мира! Ако сте против глада, бъдете ЗА това, хората да имат достатъчно храна. Ако сте против някой политик, бъдете ЗА неговия съперник. Често изборите са в полза на този, срещу когото хората са най-силно настроени, защото той получава цялата енергия и внимание. Вие трябва да се фокусирате върху това, което искате, а не върху това, което не искате. Добре е да знаете какво не искате, защото това ви помага да си кажете: „Ето това искам!”, но факт е, че колкото повече говорите за това, което не искате или колко лошо е то, четете за него непрекъснато и повтаряте, че е ужасно, вие го усилвате още повече!

Много пъти хората ми казват: „Е, Джеймс, нали трябва да бъда информиран.” Може би трябва да бъдете информирани. Но не трябва да се вживявате. Научете се да бъдете спокойни, да отклоните вниманието си от това, което не искате и емоционалния заряд около него. Насочете вниманието си към това, което искате да изпитате. Бих казал, че когато гласът и образът отвътре станат по-дълбоки, по-ясни и силни от мненията отвън, вие сте овладели живота си! Не сте дошли на този свят, за да се опитвате да го направите такъв, какъвто на вас не ви се ще. Вие сте тук да създадете около вас такъв свят, какъвто сами си изберете като позволите на света, който другите си избират, също да съществува.

Един въпрос, който ми задават почти винаги, и за който вероятно се сещате сега и вие, е: Ако всеки използва Тайната и взима Вселената за каталог, няма ли да се свърши „стоката”? Няма ли банката да се разори, ако всеки се юрне? Хубавото при използването на Тайната е, че има повече от достатъчно за всички! Съществува една голяма лъжа, която действа като вирус в умовете на хората! И тази лъжа е, че няма достатъчно блага за всички, че има недостиг, че ресурсите са ограничени и не достигат. Тази лъжа е държала хората в страх, алчност, скъперничество и тези мисли на страх, оскъдица, алчност и скъперничество са били техният живот. Така светът е взел едно "кошмарно хапче". А истината е, че има повече от достатъчно блага, има повече от достатъчно творчески идеи, повече от достатъчно сила, повече от достатъчно любов, повече от достатъчно радост. Всичко това започва да се изяснява за ума, който е осъзнал своята необятна същност. Всеки велик учител, живял някога на планетата ни, ни е казвал, че животът е създаден за изобилие. И така, като си помислим, че ресурсите се свършват, ние намираме други ресурси за постигане на същата цел. Дори и да казваме, че има недостиг, то е защото не сме се отворили да погледнем всичко около нас.

Когато всички започнат да живеят от сърце, и да преследват желанията си, не всички искат еднакви неща. Това е красивото... Не всички искаме БМВ-та. Не всички искаме един и същи човек, еднакви преживявания, не всички искаме едни и същи дрехи, не всички искаме........................................................................................... .......................................................................................................................................... .......................................................................................................................................... .......................................................................................................................................... (попълнете празното място с вашите желания)

Има предостатъчно за всички! Ако повярвате в това, ако го видите и действате с това разбиране, ще материализирате предостатъчно от всичко! Това е истината. Оставете разнообразието на реалността да ви вълнува, докато избирате от нея нещата, които искате. И когато видите нещо, което искате да бъде ваше преживяване, помислете за него, намерете отговарящото му чувство, вникнете в него, говорете за него, пишете за него. Направете го ваша реалност, като станете негово подобие.

А щом виждате неща, които не искате да преживеете, не говорете за тях, не пишете за тях. Не участвайте в групи, които се тревожат за тях. Не се борете срещу тях. Постарайте се да ги игнорирате. Прехвърлете вниманието си далеч от всички неща, които не искате. Насочете цялото си внимание само към нещата, които искате. В миналото повечето лидери не са разбирали важна част от Тайната, че тя трябва да се споделя с другите. Това е най-хубавото време за живот в историята. За пръв път всички имаме възможност за свободен достъп до познанието - ключът към себе си. Като гледаме около нас или дори самите ни тела, виждаме само върха на айсберга. Помислете върху това. Погледнете ръката си - тя изглежда плътна, но не е! Ако я поставите под подходящ микроскоп, ще видите съвкупност от енергия и вибрации. Всичко е направено от едно и също нещо, независимо дали е ръка, океан, или пък звезда. Всичко е енергия, нека ви помогна да разберете това. Ето ви Вселената, и нашата галактика, и планетата, и хората. Тялото ни е изградено от системи и органи, а те - от клетки, те пък - от молекули, молекулите - от атоми, и накрая - всичко е енергия. Има много нива за изследване.

субтитри на филма"ТАЙНАТА"

И ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА НА РОНДА БЪРН "ТАЙНАТА"

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Написана на : 2009-01-22 21:39:16
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА

НИЙЛ ДОНАЛД УОЛШ ПИСАТЕЛ:Няма черна дъска на небето, на която Бог е написал целите ви, вашата мисия в живота... Няма черна дъска на небето – (казва Нийл Доналд Уолш – хубавец, живял в първата половина на 20 век, който... многоточие...) и там е празно... и всичко, което трябва да направя, е наистина да разбера какво правя тук, защо съм тук...

Да намеря тази черна дъска и да разбера какво ми е приготвил Бог. Но тази черна дъска не съществува. Така че вашата цел е такава, каквото вие кажете, че е, мисията ви е мисията, която си поставяте. Животът ви ще е такъв, какъвто го създадете. И никой няма да ви съди, нито сега, нито никога.

Отне ми много години да схвана това, защото израснах до голяма степен с идеята, че има нещо, което се очаква да направя и смятах, че ако не правя това нещо, Бог няма да е доволен от мен. И когато накрая схванах, че моята главна цел бе да изпитвам радост, тогава започнах да правя само неща, които ме радват. Имам си девиз: „Ако не е забавно, не го прави!”

Радост, любов, свобода, щастие, смях. Това е то. И ако изпитвате радост, като седите и медитирате, направете го! Ако обичате да ядете сандвич със салам, яжте го!

Когато галя котката си, това ми доставя удоволствие, когато се разхождам сред природата, това ми носи радост.

Искам постоянно да се поставям в това състояние на радост. И когато правя нещо, трябва само да имам намерението за това, което искам, и то се появява.

Вътрешното щастие е горивото на успеха.

Всяко нещо, което те кара да се чувстваш добре, привлича още хубави неща.

Ако усещате, че това е нещо добро, използвайте го. Ако не е добро, тогава знаете - просто го отхвърлете.

Намерете нещо, което ви кара да се чувствате добре, което е в резонанс с вашето сърце.

Следвайте блаженството си и Вселената ще отвори врати за вас там, където е имало само стени.

СУБТИТРИ НА ФИЛМА "ТАЙНАТА"

И ОТКЪСИ ОТ КНИГАТА НА РОНДА БЪРН "ТАЙНАТА"

Смъртта е неизбежен и сигурен факт Написана на : 2009-01-17 00:41:42
 Смъртта е неизбежен и сигурен факт

В този живот има едно нещо, в което можем да сме сигурни: че всички ще умрем (освен ако Второто пришествие на Христа не дойде за нас приживе). Смъртта е единственото фиксирано, неизбежно събитие, което всеки човек трябва да очаква. И ако аз се опитам да забравя това фиксирано събитие и да скрия неговата неизбежност от себе си, тогава самият аз ще съм губещият. Истинският хуманизъм и съзнанието за смъртност са взаимно зависими променливи, защото само като осъзная и приема реалността на предстоящата ми смърт, аз мога истински да живея.

Както забелязва Д. Х. Лорънс:

„Без песента на смъртта песента на живота става безсмислена и глупава.”

Ако игнорираме измерението на смъртта, ние отнемаме истинското величие на живота. Това е изразено много силно от митрополит Антоний Сурожки:

Смъртта е пробният камък на отношението ни към живота. Хората, които се страхуват от смъртта, се страхуват и от живота. Невъзможно е да не се страхуваш от живота с цялата му сложност и опасности, ако се страхуваш от смъртта.[...]

Ако се страхуваме от смъртта, никога няма да сме готови да поемем крайни рискове; ще прекараме живота си като предпазливи и боязливи страхливци. Единствено ако съумеем да срещнем смъртта лице в лице, да я проумеем, да определим мястото й и нашето място спрямо нея, само тогава ще сме в състояние да живеем по един безстрашен начин и в пълнотата на нашите способности. Единствено съзнанието за смъртта ще даде на живота тази непосредственост и дълбочина, ще направи живота живот, ще го направи така интензивен, че тоталността му да се побере в настоящия момент.

Обаче нашият реализъм и решимостта ни да „осмислим” смъртта не бива да ни доведе до принизяването на втората истина: смъртта е тайна. Въпреки всичко, което ни се казва от различните религиозни традиции, ние не разбираме почти нищо за:

... неоткритата страна, отдето никой пътник се не връща... Наистина, както казва Хамлет, страхът от нея „озадачава волята”.

Трябва да удържим на изкушението да се опитаме да кажем прекалено много. Не бива да банализираме смъртта. Тя е неизбежен и сигурен факт, но тя е също така великото неизвестно

. Отношението на трезв реализъм, с което следва да посрещнем смъртта като факт, е добре изразено от св. Исаак Сирин:

В сърцето си винаги бъди готов за идването на смъртта. Ако си мъдър - ще я очакваш всеки час. Всеки ден си казвай: „Може би пратеникът, който идва да ме вземе, вече е пред вратата. Какво правя, седейки тук? Ще трябва да си отида завинаги? Никога не ще мога да се върна отново.”

Лягай си с тези мисли всяка вечер и размишлявай върху тях всеки ден. И когато дойде времето за тръгване, иди радостно да го посрещнеш: „Ела с мир. Знаех, че ще дойдеш и не пренебрегнах нищо, което би ми помогнало в това пътуване.”

диоклийски епископ КАЛИСТОС

ЛЮБОВТА НИ ДАВА СИЛИ... Написана на : 2009-01-03 23:09:57
ЛЮБОВТА НИ ДАВА СИЛИ...

 За какво друго да сме благодарни на живота, освен за най-ценното, което имаме – всички близки и любими хора, които са около нас.

Рядко се замисляме, че именно любовта към най-близките е това, което ни дава сили да продължаваме да се борим, да постигаме успехи и да съществуваме.

Любовта е тази, която ни осмисля живота и ни кара да се чуваме удовлетворени от самите себе си.

Замисля ли сте се какво може да ви направи щастливи за дълго? Дори завинаги. Не, това не е да ви назначат на мечтаната работа, не е да изглеждате страхотно и неотразимо, не е да спечелите шестица от тотото. Всички завидни успехи ни носят щастие, но то е моментно. Дори научно е доказано, че и най-невероятните финансови и професионални успехи носят осъзната радост на човек от няколко минути до няколко часа. След това свикваме и продължаваме да живеем живота си, може би по-добър, но не по-щастлив.

Любовта ни дава сили...

Истинското щастие идва от любовта, която изпитваме към хората около нас.

Любовта към любимия мъж, любовта към децата, любовта към родителите, любовта към приятелите. Любовта към всички тези, на чието рамо може поплачем, когато сме сломени и всички тези, на които може щастливи да споделим радостта си, без да се притесняваме от завист и клюки.

Рядко се замисляме, че без любовта, която отдаваме и получаваме от любимите хора, сме загубени. Бихме се сринали емоционално, духовно, дори физически. И все пак често я поставяме на заден план и си казваме: „Има време да покажа чувствата си, сега имам по-спешни неща.“ И точно тези хора, които са я открили, най-малко я ценят и най-много я пренебрегват. Останалите копнеят да я срещнат и осъзнават, че точно тя би осмислила живота им.

  Не се бавете, а  засвидетелствайте на близките любовта си. Покажете им колко държите на тях, опитайте да преосмислите поведението си. Няма начин да не сте грешили. Реванширайте се! Бъдете открити и добри. Не си казвайте „какви са тези глупости“, а отдайте цялата любов и положителни емоции, на които сте способни. Не позволявайте животът ви да премине в отлагане на моментите, които да споделите с най-близките си. Казвате си догодина. Защо да чакате, като това е най-важното?

Любовта ни дава сили...

Догодина може да е късно.

Ще сте изтървали ценни мигове от краткия ни и преходен живот.

Кое е по-важно от това да дарим любов и красиви, ценни мигове. Нима парите, работата, задръстванията, пазаруването са по-важни от любимите ни хора, че всекидневно им отдаваме повече енергия и внимание, вместо да се сетим да кажем мила дума и с нежен жест да засвидетелстваме любовта си.

Всички ние го правим в определени моменти. Отделяме повече време на маловажните неща и загърбваме стойностните, защото те обикновено са платонични и духовни.

Живеем с илюзорната представа, че животът е вечен и има време за всичко.

Не, няма.

А дори и да имаше, най-важните неща винаги трябва да са на преден план.

Да покажеш чувствата си не е признак на слабост, а точно обратното – признак на сила и духовно осъзнаване.

Любовта ни дава сили да обичаме, да творим, да живеем. Банално? - Не! Гениално!

стихове от Дхамапада Написана на : 2008-12-28 22:57:37
стихове от Дхамапада

Стихове от будистката книга Дхамапада

Истина ви казвам: омразата не се облекчава с омраза.

Омразата се лекува с любов, това е вечният закон.

Повечето от нас забравят, че смъртта ще ни постигне някой ден.

Битката свършва за тези, които мислят за това.

С упорство, бдителност и самоконтрол мъдрият трябва да е остров, който вълните никога не ще погълнат.

Не се занимавайте с чуждите грешки и постъпки, нито с чуждото нехайство, а осъзнайте вашите собствени постъпки и вашето нехайство.

Дълга е нощта за този, който бди; дълъг е пътят за този. който e уморен да го следва, дълъг е кръговратът на раждането и смъртта за безумците, които не са познали висшата Истина.

Малко са онези, които достигат до отвъдния бряг, повече са тези, които се лутат.

Но тези, които следват добре разясненото Учение, преминават царството на смъртта, което е мъчително изпитание.

Можеш да победиш хиляди мъже в жестока битка, но само онзи, който победи себе си, е най-доблестният победител.

Злонамереният е щастлив, когато неговото злодеяние все още не е узряло, но когато то узрее, той ще познае нещастието.

Добронамереният може и да изживява лоши дни, докато доброто дело у него не e узряло, на когато то възцарува, той ще бъде с щастие дарен.

Който умее да възпира надигащия се гняв, както се спира връхлитаща колесница, той е, казвам ви, водач, а другите са достойни само да държат юздите.

Побеждавай гнева с любов, злото - с добро. Завоювай алчния с щедрост, а лъжеца - с истина

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО Написана на : 2008-12-05 21:30:15
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

    ПОСЛАНИЕ

по случай РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

  Лиана Антонова — "Диалог на доверието"


  Отворете сърцата си,

  Напълнете душите си с любов, мъдрост и хармония.

  Всяка година в нощта на 24-ти декември се ражда човешката надежда в бъдното, в доброто, във възвишеното и красивото. Олицетворява го библейската притча за раждането на Спасителя човешки - Иисус Христос.

  Столетие след столетие времето е размивало конкретната историческа случка, прибавяло е нови щрихи, а други е потулвало под пластове от догми. Но човешката памет е пренесла през времето главното — след дългата и безнадеждна нощ на трудния живот проблясва звездата на надеждата, справедливостта и спасението.

  За да я видят, хората трябва да са добри не само една нощ от годината. Човек трябва да пази и да развива доброто в себе си, да го отглежда като екзотично цвете, за да разцъфне и да даде плод.

  Лесно е веднъж в годината да бъдеш милосърден и щедър, за да изкупиш греховете и лошавините за останалите дни. Трудното е винаги да си човечен! Онези, които имат отворени очи за незримото, носят щедри, мъдри души, работят за този миг през цялата година. Те непрекъснато следят с духовния си взор звездата на спасението, пламъчето на доброто, което може да разпали огъня на любовта.

  Любовта, мъдростта, добрината пречистват и облагородяват, дават сили за житейските изпитания, отварят вратите към духовния свят, в който властва хармонията.

  В деня на Рождеството нека всеки направи собствената си човешка равносметка, да остави лошото зад гърба си, за да се роди отново и той, по-добър, по-честен и по-щедър за идващата Нова година. Така всеки ще участва в чудото — раждането на Спасителя, защото всеки сам е своят спасител. А всички заедно по цялата планета, обединени от идеите на всемирната хармония, мъдрост и истинност, ще въплътят в идващото време новия смисъл в идеята за човешкия Спасител Иисус Христос.

из"ПЯСЪК И ПЯНА" ХАЛИЛ ДЖУБРАН Написана на : 2008-12-05 21:20:55
из"ПЯСЪК И ПЯНА" ХАЛИЛ ДЖУБРАН
  • СЕДЕМ ПЪТИ презирах душата си.
  • Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
  • Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
  • Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
  • Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
  • Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
  • Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
  • И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

  • Джубран Халил Джубран
  • Откъс от сборника "Пясък и пяна"
първото стъпало Написана на : 2008-11-14 22:13:46
първото стъпало

           Първото стъпало

          индийска притча

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:

— Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!

Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:

— Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?

Мъжът му отвърнал:

— Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!

— Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?

— Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.

Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:

— Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!

P.S.Пожелавам ви да вървите напред в живота си, без да прескачате стъпалата, особено първото!

път към висините Написана на : 2008-11-14 22:03:07
път към висините

                          Път във висините


Изкуството да се възпитава твърда воля и честно поведение се състои ето в това:

Ако говорим за вечно продължаващото: нищо не се устремява така надалеч както далновидните замисли.

Ако говорим за спокойствието, няма по-голямо спокойствие от това да си спокоен в незавидно положение.

Ако говорим за насъщното: няма нищо по-насъщно от възпитаването на добродетел.

Ако говорим за радостта, няма нищо по-радостно от любовта към доброто.

Ако говорим за духовното, няма нищо по-духовно от крайната искреност.

Ако говорим за разума: няма нищо по-разумно, от вникването в най-дребните неща.

Ако говорим за щастието: няма нищо по-щастливо от безметежния живот и пълнотата на познанието.

Ако говорим за нещастието: няма нищо по-нещастно от ненаситните желания.

Ако говорим за горестите: няма нищо по-горестно от раздора между сърцето и духа.

Ако говорим за бремето: няма нищо по-обременително от неспокойствието и суетата.

Ако говорим за скуката: няма нищо по-скучно от постигнатото без труд.

Ако говорим за помрачението: няма нищо по-помрачително от алчността и липсата на достойнство. Ако говорим за тъгата: няма нищо по-тъжно от онова, което изчезва за миг.

Ако говорим за опасностите: няма нищо по-опасно от това да разчиташ на подозрителен човек.

Ако говорим за пораженията: няма по-кратък път до поражението от самолюбието и алчността за богатство.

из трактата "Книга на основите" ("Су шу") - ІІ в.пр.Хр. откъс от книгата-сборник с древни китайски трактати

"Изкуството на войната"

дао де цзин Написана на : 2008-11-14 21:59:25
дао де цзин

Загадките на "Дао де цзин" все още не са разкрити. Най-изтъкнатите синолози говорят за нея като за най-трудната и в същото време най-превежданата на различни езици книга, тревожеща човешките умове и до наши дни.


  откъси от "ДАО ДЕ ЦЗИН "

Канон за пътя и неговата сила


1. Постижимото ДАО не е истинско ДАО.

Произносимото име не е истинско име.

Безименното е начало на Небето и Земята, Именуемото - на всички неща.

Свободният от страсти вижда дивната тайна ДАО.

Подложеният на страсти - само неговата проява.

И едното и другото са от един и същи корен. Те са наречени различно.

И едното и другото са най-дълбоката дълбочина.

Пътят от едната дълбочина към другата е неизповедим.


2.. Когато разбрали, че красивото е красиво, се появило безобразното.

Когато разбрали, че доброто е добро, се появило злото.

Затова битието и небитието се пораждат едно от друго.

Трудното и лесното се създават едно от друго.

Дългото и късото се сравняват.

Високото и ниското се съизмерват.

Звуците образуват мелодия.

Началото и краят се редуват.

Затова мъдрият действа в бездействие.

Учи се безмълвно,

Предизвиква промени безучастно,

Твори безкористно.

Започва без усилия.

Завършва, без да се гордее.

Не се гордее и не го отбягват. .


3. Ако не зачитаме учените, някой ще спори ли?

Ако не ценим рядкостите, някой ще краде ли?

Ако на хората не се показва въжделеното, сърцата им ще затуптят ли?

Мъдрият владетел мислите ще опустоши, стомасите ще напълни,

Волята ще отслаби, костите ще укрепи, За да няма народът нито знания, нито страсти.

Знаещите да бездействат. Бездействието води към покой.


7. Небето и Земята са вечни.

Небето и Земята са вечни, Защото съществуват за себе си.

Затова и съществуват дълго.

Мъдрият отстъпва на всички. И затова се оказва пред всички.

Не се грижи за живота си, затова и живее.

И защото не мисли за делата си, те сами се уреждат.


8. Висшата праведност е като водата.

Еднакво служи на всички, пребивава по местата, които всички избягват.

Тя е като Дао.

Затова живей по-близо до Земята.

Следвай поривите на сърцето.

С хората бъди дружелюбен.

В думите бъди искрен.

Управлението на страната трябва да е последователно.

Делата - посилни, действията - своевременни.

Който е търпелив като водата, грешки не върши.


9. Ако наливаш вода в пълна стомна, ще излееш водата

Ако заточваш острие остро заточено, ще счупиш ножа.

Зала, изпълнена със злато и яспис, кой може да опази?

Прекомерното богатство и знатност навличат беди.

Умей да осъзнаваш кога делото е завършено и се отстрани.

Това е висшият закон на Дао.


10. Ако постигнеш единство на душата и тялото, ще го съхраниш ли?


Ако смегчиш душата си, ще станеш ли като дете?

Ако пречистиш душата си, ще избегнеш ли заблудите?

Ако обичаш своя народ и не мъдруваш лукаво, ще можеш ли да го управляваш?

Ако се развиваш по естествен път, ще останеш ли добър?

Ако опознаеш законите на природата, ще пребъдеш ли в бездействие?

Да създаваш и да възпитаваш.

Създавайки, да не присвояваш.

Да привеждаш в движение без усилие.

Да ръководиш без принуда.

Това е истинската праведност, това е Де.


12. Ярките цветове притъпяват зрението.

Красивите звуци притъпяват слуха.

Лютивата храна притъпява вкуса.

Ездата и ловът възбуждат сърцето.

Скъпите вещи водят до престъпления.

Мъдрият търси препитание, а не скъпи вещи

От тях се отказва, с препитанието се ограничава.


13. Славата и позорът са еднакво страшни.

Величието е велико нещастие.

Защо славата и позорът са еднакво страшни?

Славата се извоюва сред опасности, а да я загубят се страхуват.

Защо величието е велико нещастие?

Нещастен съм, когато съм сам.

Ако престана твърде много да се ценя, ще изчезне и нещастието.

Великият може да живее сред хора, ако им служи до самозабрава.

Който забрави себе си заради хората, може да живее с тях.


44. Кое е по-необходимо - славата или живота?

Кое е по-скъпо - животът или богатството?

Кое е по-опасно - да получиш или да загубиш?

Много ще спестиш, от много ще се лишиш.

Много ще натрупаш, много ще загубиш.

Имай мяра, няма да има неудачи.

Имай предел, няма да има риск.

И ще живееш дълго.


47. Можеш от двора си да не излизаш,

А света да опознаеш.

Можеш от прозореца да не поглеждаш,

А да видиш истинското Дао.

Колкото по-далече отиваш,

Толкова по-малко знаеш.

Мъдрият не странства, а всичко знае;

Не вижда, а всичко разбира;

Бездейства, а всичко постига


71. Който, знаейки, се прави на незнаещ,

е възвишен.

Който, не знаейки, се прави на знаещ,

е болен.

Който, боледувайки, знае, че е болен,

не е болен.

Мъдрият не е болен.

Боледувайки, той знае, че е болен -

значи, не е болен.


превод: Мария Арабаджиева

красавицата Написана на : 2008-11-14 21:47:10
красавицата

                КРАСАВИЦА

              източна притча

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея.

Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:

— Кажи ми, защо вървиш след мен?

Мъжът отговорил:

— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!

Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:

— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.

Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:

— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?

Девойката се усмихнала и отговорила:

— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

рибка и океан Написана на : 2008-11-14 21:41:03
рибка и океан

                                                

                              РИБКА И ОКЕАН

                              източна притча 

Живяла някога в океана риба, обикновена риба.

И веднъж, след като вече била слушала толкова много за Океана, решила, че трябва да отдаде всичките си сили, но да попадне там.

Рибата започнала да пита разни мъдреци и макар че мнозина от тях не знаели какво да кажат, за да поддържат авторитета си, й наприказвали всякакви небивалици.

Така например една много мъдра риба казала, че да се стигне до Океана съвсем не е проста работа. Отначало трябва да практикуваш определени пози и движения.

Друга риба-гуру я посъветвала отначало да изучи мъдростта на просветлените риби.

Трета твърдяла, че е много сложно да се достигне Океана и само много малка част от рибите са успявали да го сторят. Единственият начин е, ако повтаря през цялото време една мантра - "Рам-рам-рам..." и само тогава ще й се открие пътят към Океана.

Накрая, уморена от толкова разнопосочни поучения, рибката заплувала в гъсталака от водорасли. И там срещнала една съвсем обикновена, с нищо не забележителна риба (май много приличаща на Лао-цзъ), която като чула за нелеките й търсения, й казала:

— Океанът, който ти търсиш, винаги е бил, е и ще бъде около теб. Той винаги те храни, пази, заобикаля те със своите обитатели. И ти също си част от Океана, само че не го забелязваш. Океанът е и вътре в теб, и извън теб, и ти си негова обичана част.

А всички риби са вълни от този велик Океан!

източна притча Написана на : 2008-11-14 21:32:55
източна притча

 

Това, което човек вижда по-ясно от всичко в другите, това той носи в себе си. Неговите съждения са активно отражение на онова, което той потиска в себе си или което не съумява да реализира.

източна притча

Двама дзен монаха търсили брод да преминат през бурна планинска река. Недалеч от тях стояла много красива млада девойка, която също искала да отиде на другия бряг на реката, но се страхувала.

Тя помолила монасите да й помогнат.

Единият от тях мълчаливо я взел на раменете си и я пренесъл на другия бряг.

Вторият монах просто побеснял. Той нищо не казал, но целият кипял отвътре: "Това е забранено! Писанията забраняват на монасите дори да се допират до жена, а този тук, не само я докосна, но и я носи на раменете си!"

Когато пристигнали в манастира, навън вече се било стъмнило. И тогава ядосаният монах се обърнал към спътника си и му казал:

"Слушай, аз съм длъжен да разкажа на настоятеля, аз трябва да му съобщя. Това е забранено! Ти не трябваше да постъпваш по този начин!"

Първият монах учудено попитал: "За какво говориш, какво е забранено?"

— Ти какво, забрави ли? — казал вторият. — Ти носи на раменете си красивата млада жена.

Първият монах се засмял и отговорил: "Аз я пренесох на другия бряг за една минута и веднага я оставих там.

А ти все още ли я носиш?"

Страница 1 от 2
 1-50 от 76  |   1  2  >>