Sibir
Блогът на Ivelina
blogs left blogs right
Ivelina
Ivelina, 26
« sibir.bg
Всичко за Баба Марта и мартениците Написана на : 2009-02-22 01:13:32

Наближава един от най-българските празници – Баба Марта. На 1-ви март по стара традиция се закичваме с Пижо и Пенда, в бяло и червено, за да сме здрави цяла година!

Поздрави за първи март - Баба Марта

image

Как да надпишем картичка за Първи Март? Как да поздравим за Баба Марта всички, които обичаме и на които желаем да са здрави и жизнени? Ето няколко оригинални поздрава.


Да са бели и червени,
румени и засмени,
щастие да даряват
като слънце да огряват.



Бяло сирене в нощвица
червено вино в паница
синьо мънисто на ръчица
пълно щастие в душица.


Бели небесни мечти,
червени блестящи лъчи,
утринно слънце изгрява –
ново начало ти дава.



Червено слънце
снега целува.
Всичко живо
живот жадува.

Мартеница пращам надалече
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.

Да те топли даже и далече,
да те връща нощем у дома,
за да имаш сили във крилете
като следваш своята мечта.

Да ти дава дързост във живота,
че си струва още да вървиш
и където и да си... далече –
носиш нишката на своя род.

Пожелания за Баба Марта, картички

image

Ето че Баба Марта е на прага. Малка подсказка може да ви е полезна, ако се колебаете какво да напишете на картичката към мартеничката, в sms-а или мейла, който ще изпратите до всички свои приятели.

Баба Марта бързала, мартенички вързала, на момиче и кокиче, на момче и на дръвче! Аз пък връзвам на теб, с пожелание за късмет!

На ръката ти ще вържа мартеничка бяла и червена и ще те целуна по бузата бърже, за да станеш румена и засмяна! Баба Марта носи пролетта, здравето, щастието и радостта! Аз ги пожелавам на теб!

Честита баба Марта! Бъди весела, засмяна, румена и бяла!

Да си здрав и силен, да си бял и червен, да си весел всеки ден!

Като мартеничка бяла и червена да сме свързани с теб во веки и все да сме засмени! И да ми прати баба Марта дъжд и сняг, и халите проклети, аз пак ще те обичам!

На баба Марта вест ще пратя, да натрупа сняг пред твоята врата, за да те любя до сутринта!

От моето сърце ще взема червеното, от твоето лице ще взема бялото и ще нарека нашата мартеница за здраве, късмет и любов! Честита баба Марта!

Да посрещнем пролетта и да викнем любовта!

Не бъди като баба Марта лоша, не ме гони със студ и сняг, а се усмихни и сърцето ми стопли!

Направих ти мартеничка и я нарекох за здраве, за живот и добрина! Честита баба Марта!

Традиция в бяло и червено

image

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. Този обичай се счита за много древен, датиращ още от времето на прабългарите. Според преданията Чечни Хуба – сестрата на хан Аспарух, го закичила с бял и червен конец като знак, който да го предпазва от злото и да му напомня за родната земя. Според цветовата символика на прабългарите бялото се е смятало за цвета на бога – небе Тангра, а червеното е било символ на живота. А оплетени двата цвята дават още по-голяма сила на човек.

Древните българи са носели мартениците като амулет, на ръката или като медальон. Идеята мартеницата да се закичва на плодно дръвче отново е обвързана с желанието за здраве и плодородие, а щъркела се е смятал за птица носителка на щастието.

Дали обаче цветовете на мартениците не избледняват в последно време? Наистина няколко седмици преди 1 март започва активна кампания на продажби на всякакви видове и размери мартеници. От традиционните пискюли с бяло и червено Пижо и Пенда, такива с различни видове мъниста, мартенички за ръка, за ревер, тип – гердан. Има оригинални мартеници плетени на една кука във форма на сърчица, пантофки, цветя и какво ли не до откровен кич – значки с образи на филмови, анимационни герои или певци.

С една дума, има за всекиго по нещо. Цените варират от по няколко стотинки на мартеница, до 20-30 лв. за произведения на изкуството – бъчвички оплетени с бяла и червена прежда, ръчно бродирани покривчици и т. н. Пазарът се стреми да задоволи всякакви предпочитания и вкусове.

Но на самия първи март, година след година все по-малко хора се закичват с мартеници. Може би много хора си разменят мартеници, но после просто ги прибират в кутията. Както между впрочем правят и търговците с непродадените, прибират ги и следващата пролет отново ги изваждат. Защо малко по малко се отказваме от тази традиция – със сигурност това не е обвързано с финанси, защото практически всеки може да си направи от подръчни материали съвсем евтина мартеница.

Може би динамичният начин на живот ни кара да не обръщаме вече толкова много внимание на този тип традиции, може би не искаме да се идентифицираме с езичеството, може би вече нямаме желание да се радваме на малките неща, може би има друга по-дълбока причина, поради която ние несъзнателно се оттласкваме от нашенското. Иначе 1 март, както всеки друг подобен празник се обговаря от медиите, влиза във фокуса на новините, както е и добър повод за внимание между колегите, роднините и приятелите. Мило е, че някои се е сетил да ти пожелае здраве и радост по този начин.

Децата, разбира се, се впечатляват от мартениците, но доколко свързват белите и червените конци с българската традиция? Изучавайки историята, би трябвало да знаят, че мартениците са вид амулет, който доказва, че българските корени са изключително древни. По-малките могат просто да ги приемат като символ на пролетта и живота.

Ако за вас мартеничките са жизнеутвърждаващи и зареждащи ви с позитивни очаквания, направете за себе си, за да подарите на някого или да украсите пролетно дома.

Изпратете виртуална или реална мартеничка на близките, които са в чужбина, защото посланието на Чечни Хуба е изключително актуално и за днешния ден.

Мартеницата

От векове на хората е известно, че енергийното поле на Земята през месец март е силно, защото: природните сили се събуждат, настъпва пролетното равноденствие и същевременно започва следващият зодиакален цикъл. Хората от древността се мъчат да умилостивят природата и създават свои талисмани. Такава е и мартеницата по нашите земи.

С настъпването на месец март, всички българи започваме да търсим мартеници, които да подарим на нашите близки с пожелание за здраве, щастие и късмет.
По сергиите, магазините и книжарниците вече има много различни видове мартеници, някои от които нямат нищо общо с традиционната. Срещат се под формата на пръстени, значки и други подобни, които нямат магическата сила на обредната магия.

“бабаТрадиционната мартеница е била плетена от два основни цвята – червен и бял, като по време на изработването й бабата, която я правела я наричала за здраве, късмет и защита от злото. Именно това наричане (баене) било същността на мартеницата, то я превръщало в мощен магически талисман, кодиран за определената цел.
Корените на мартеницата са от магическите ритуали на прабългарите за пробуждане на пролетните природни сили.

Честита Баба Марта!

Мартеници от филц

image

За да е жива традицията, всяка година се опитваме да купим или направим нови, по-интересни мартеници за любимите ни хора. Колко варианта може да има между белия и червения цвят? Отговорите са ограничени единствено от нашето въображение. За поддръжниците на добрите стари български традиции тази година сме приготвили една много лесна за реализиране идея. А именно да направим мартенички от филц. Говорили сме за това, че филцът е материя, която е красива, топла и практична. От нея може да си ушиете както палто, чанта и терлички, така и да си направите бижута. Може би именно към бижутата може да включим и мартениците. Та нали те са били първата пролетна украса на нашите баби. Ако разполагате с бял и червен филц, можете да изрежете каквито желаете форми, да ги украсите с дървени или сини мъниста, да ги завържете с традиционния усукан в бяло и червено конец и мартениците са готови. Ако не разполагате с филц у дома, може да закупите от магазина за художнически материали Слънчоглед.

Както споменахме, филцът е често използван в направата на бижута и затова може да откриете най-разнообразни готови форми: топчета, сърчица, листенца, цветенца и т.н. Всички те са подходящи за направата на мартеници. Ако искате да подарите мартеници на всичките си колежки, приятели и роднини, можете да комбинирате червено цвете с бяла тичинка и обратно. В зависимост от времето и уменията ви можете да залепите със силикон белия и червения плат или да ги пришиете с конец едно към друго. Закачате ги с малка безопасна игла и мартеницата тип брошка е готова.

С малко повече материали и старание можете да направите и гривна, гердан, пръстен и обици. Ако нанижете на конец бели и червени цветя от филц може да направите гердан, като пожелание може да включите и мъниста. Ако използвате клипсове за обици може да направите обици. А можете да си направите и цял първомартенски комплект бижута. С подходящо облекло можете да бъдете неотразима.

Мартеничките от филц са един различен подарък, с който може да зарадвате приятелките или шефката. Майките, които имат деца в детската градина и училище, могат да направят с помощта на децата мартеници за любимите им преподаватели. На фона на всички купени китайски мартеници тези ще бъдат по-различни и по-интересни. А традицията се продължава най-добре, когато сами участваме в нея. Когато майката предава уменията си на дъщерята, бабата на внуците. Ако повече хора започнат да изработват у дома мартеници за хората, които обичат, толкова по-сигурно е, че тази традиция ще продължава и ще е жива с времето.

Вкусни мартеници

image

Празникът си личи от сутринта. Затова, какво по-хубаво от това да изненадате близките си като им сервирате първомартенска закуска. А това е невероятно лесно и е в унисон с посланието на първи март – здраве и радост.

Единственото което трябва да направите е, когато пазарувате в супера да изберете подходящи бели и червени, за предпочитане любими храни на близките ви. Децата със сигурност ще оценят такава здравословна закуска. Ако изберете бяло сирене и червени домати, може да направите първомартенски цветя. Тичинката да е от червения домат, а венчелистчетата от сиренето и обратно – малко парче бяло сирене за тичинка и резенчета домат за венчелистчета. Спомнете си колко е полезен калцият в сиренето за костите. При съвсем малко повече старание може да направите и щъркел. Почти същия ефект може да постигнете и като използвате и лютеница.

Традиционните съботни палачинки могат с минимално усилие да заприличат на мартеници, използвайки червено черешово или ягодово сладко и бяла сметана. Направете ги на камбанки, като в едната сложете бяло, а в другата червено.
Ако имате червени и бели чинии, сега е моментът да ги използвате.

Чаша топло мляко в червена керамична чаша си е истинска мартеница – здравословна и весела.

Тези мартенички може да бъдат украса върху сандвич, палачинкова торта или наредени в различни чинии. Може да развихрите фантазията си, използвайки и други продукти – лютеница и топено сирене, червени чушки и сирене фета, репички, белтъка на яйце, рачешки ролца.

В този дух може да сготвите и някакво по-сериозно ястие за обяд.

Първомартенска пица е най-лесно постижимо, използвайки отново бяло сирене и червени чушки и домати. Ако знаете, че домашните ви все пак не признават манджа без месце, направете я богата с всички неща, които обичат, а отгоре използвайте кетчуп и майонеза за украса. Няма да е толкова полезна, като предходната, но пък ще е много по-вкусна. Разбира се с червено или бяло вино.

Ако не сте любители на тестените изпълнения може да направите вкусни мартеници от пълнени червени чушки и домати със сирене на фурна.

За десерт може да направите сладка мартеница от ягодово сладко и бяла сметана например или изцедено кисело мляко и ягоди. Да не забравяме и изкусително белите сладоледени топки със захаросани череши. А защо не и направо червено бяла торта. Като ще е празник, нека да е сладък.

По-трудно ще бъде, ако искате да зарадвате хора, които са решили да постят до Великден, защото тогава ще трябва да ограничите кръга от продукти, които използвате, но пък ако имате желание, няма нищо невъзможно. Мартеничките по нашите земи са много по-стари от християнството, но християните в днешно време са достатъчно интелигентни, за да могат да разграничат суеверието от традицията и историята на народа и да не изпадат в крайности.

Нека не забравяме, че мартениците символизират желанието на хората за здраве и дълголетие, а един от начините да постигнем това е като се храним здравословно.
Приготвянето на храната може да бъде и ритуално, и забавно, и пролетно.

Да направим мартенички заедно!
image

Ако сте любители на уникатите и на личното отношение към вашите близки и приятели, най-вероятно търсите нови идеи за оригинални мартеници, които да измайсторите сами.

Тази традиция продължава толкова хиляди години, че е трудно да измислим нещо съвсем ново, но винаги може да се експериментира.

Разбира се, класиката в мартениците винаги е на мода и спокойно можете да направите традиционни мартеници от бяла и червена прежда, както сте го правили в училище като малки.

Може да използвате различни видове мъниста, особено популярни са сините, защото според поверието предпазват от уроки.

Предимството на това да изработите мартениците собственоръчно е, че докато ги правите мислите за хората, на които ще ги подарите и влагате частица от своята позитивна енергия, обич и надежда към тях. И дори те да са само червено и бяло сплетено конче ще значат много повече, отколкото каквато и да е друга мартеница. Особено ако това е първото нещо, което вашето дете изработва, това определено ще стопли сърцето ви. А и първи март е добър повод, за да прекарате повече време заедно с децата и да сътворите нещо заедно цялото семейство.

Ако сте почитатели на по-нестандартни решения, може да посетите
“Слънчоглед” и да се сдобиете с много нови интересни материали, като например – бял и червен филц – изрязан в различни форми – цветчета, топчета, листенца.

От тях може да направите както стандартни мартеници, така и оригинална брошка – мартеница, обици в бяло и червено, или колие. Ако искате да направите обици, трябва да отделите малко повече време, за да разгледате различните елементи, които се предлагат, така че да можете да изберете най-удачното решение за вас.

Още от начало трябва да прецените дали искате да ги прикрепите към клипс, или повече ще отиват на някои от висящите елементи. Ако изработите комплект червено бели бижута със сигурност ще сте атракция сред колегите.
Ако предпочитате мъниста, може да вземете бели и червени дървени мъниста в различни форми – цветя, сърца, топчета. Или пък стъклени или пластмасови.

От същите материали може да направите и украса за дома: пано за стена или полилей.

А ако изберете да направите мартеници от тел покрит с пухкави бели и червени конци, може да сътворите фантастични неща. За няколко минути може да ги превърнете в щъркелчета, лястовички, цветя, човечета и каквото фантазията и сръчността ви позволяват. Може да правите както двуизмерни, така и триизмерни фигури. Хубавото е, че ако нещо не се получи така, както бихте искали, спокойно може да го развалите и да започнете отначало.

Този тип материал може да бъде използван както за изработка и на гривнички, брошки и други, така и за украса на саксии, вази, салфетници и други, тъй като гъвкавият тел може да се извива на всички страни, може да бъде прикрепен към нещо или забоден в нещо. Което разбира се дава невероятни възможности за моделиране и приложение. Единствените ограничения могат да бъдат фантазията и способностите ви, както и количеството материал, с което разполагате.

Разгледайте за различни предмети в бяло и червено, които да аранжирате по подходящ начин, за да създадете първомартенско настроение у дома.

Не забравяйте, че можете да направите украса и с обикновена гланцова или велурена хартия. Децата ще се забавляват, ако украсите заедно. Така положителните емоции, че сътворяват нещо красиво няма да са само по Коледа, а ще са една добра традиция, която ще ги възпитава в естетика и усет към красотата.

Ако не ви се занимава да изработвате сами, с получените като подарък мартеници може да украсите ваза с клонки, които със затопляне на времето ще се разлистят. Малко по малко пролетта ще нахлуе в дома ви и магията на белия и червения конец ще ви изпълни с нови надежди и желания.

Легенда за мартеницата

image

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Източник: "Аз жената"

13 ФРАЗИ ЗА ЖИВОТА Написана на : 2009-02-16 16:45:48

1. Обичам те, не затова какъвто си, а затова какъв съм аз, когато съм до теб.

image

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а пък тоз дето заслужава, няма да те разплаче.

image 

3. Само защото някой не те обича, както на тебе ти се иска, то не значи, че не те обича от все сърце.

image

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

image

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, а ти знаеш, че никога няма да е твой.

image

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, де да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.

image

7. За света може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

image

8. Не си губи времето с човек, на който му е все едно дали си до него...

image

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

image

10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

image

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

image

12. Стани по-добър човек, и гледай да си на ясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

image

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.

image

Габриел Гарсия Маркес 

image
По повод Свети Валентин компания AXE направила проучване в 13 страни, за да потърси отговор на въпроса какво най-много искат жените за празника на влюбените.
Цветя? Вино? Секс? Не, топ изборът на нежната част от човечеството е шоколадът, съобщава сайтът www.newswire.ca, цитиран от "Стандарт".
Проучването е обхванало 3500 жени. Ето какво показват цифрите:
- На въпроса какво намират за неустоимо, близо 70 процента от участничките в допитването са отговорили, че това е шоколадът. Сладкото изкушение е предпочетено пред цветята, пазаруването, виното и секса.
- Над 40 процента от жените са споделили, че шоколадът им доставя удоволствие, сравнимо със секса.
- Като цяло жените гледат на шоколада като на афродизиак номер едно.
- 67,4 процента от участничките в анкетата са признали, че когато си купуват шоколад, го крият, за да не се налага да го споделят с никого.
- Близо 30 процента от жените биха се престорили, че им е лошо, за да получат парченце шоколад.
Източник: dir.bg
10 забавни мисли за любовта Написана на : 2009-02-13 13:47:20
10 забавни мисли за любовта

1. Истинската любов идва тихо, без лозунги и фойерверки. Ако чуваш звънчета, по-добре си прегледай ушите.
/Ерих Сегал/

2. Ако любовта е сляпа, защо хубавото бельо е толкова популярно?
/Анонимен/

3. В началото на любовта трябва да стъпваш внимателно. Можеш да тичаш към любимата през полето едва на по-късен етап, когато си сигурен, че тя няма да ти се смее, ако се спънеш.
/Джонатан Каръл/

4. Любовта е като пясъчен часовник – докато сърцето се пълни, мозъкът се изпразва.
/Жюл Рьонар/

5. Любовта е сериозно душевно заболяване.
/Платон/

6. Скоро прочетох, че любовта е химия. Явно затова жена ми ме третира като радиоактивен отпадък.
/Дейвид Бисонет/

7. Жените се омъжват за мъжете с надеждата, че те ще се променят. Мъжете се женят за жените с надеждата, че те няма да се променят. И едните, и другите неизбежно се разочароват.
/Алберт Айнщайн/

8. Ще разберете, че сте влюбени, когато искате да продължите да се държите за ръце, дори след като дланите ви са се изпотили.
/Анонимен/

9. Любовта е онова нещо, което кара жената да пее, докато бърше пода, след като съпругът й е минал с калните си ботуши.
/Анонимен/

10. Любовта е огромното преувеличаване на разликата между един човек и всички останали.
/Джордж Бърнард Шоу/

Източник: vratovrazka.bg

Защо не си падаме по петък 13 Написана на : 2009-02-13 13:41:14
Защо не си падаме по петък 13

Няма точно обяснение защо този ден е нещастен, фатален, опасен и т.н. Защо петък е лош ден? Защо 13 е лошо число? За всяко от двете има някакви обяснения, но как точно се е стигнало до комбинирането им е загадка.
Страшният петък

Думата „friday” и подобните й в германските езици идват от името на скандинавската богиня Фрея (или Фрия, или Фриг). Тя се свързва с любовта, секса и плодородието. Затова древните северни народи всъщност смятали петък за щастлив ден, подходящ за сватби.

Вероятно затова, с идването на християнството, се наложило това езическо вярване да се оцвети в черно. Фрея се превърнала във вещица, денят й – в нещастие. Като прибавим и това, че тя често била изобразявана гола, ще разберем защо ранната Църква се ужасявала от образа на тази богиня.

Освен това според една легенда северните вещици се събирали на гробищата, за да вършат вещерските си дела. И един път, когато се били събрали 12 вещици, при тях дошла и Фрея и им подарила котката си – свещеното си животно. Така вече на гробището имало 13 участника. Оттогава се смята, че на вещерските сборища има винаги 13 вещици. Макар че едва ли има документирани доказателства за тази практика.

Библията също има доста голяма роля в демонизирането на петъка. Това, че Исус е бил разпнат в петък някакси можем да го преживеем. Обаче чуйте това: Адам и Ева изяли забранения плод в петък; потопът започнал в петък; езиците на строителите на Вавилонската кула се разбъркали в петък; храмът на Соломон бил разрушен в петък. Е, не знам, на мен това ми се струва като някаква кампания, но да не ставаме мнителни.

В Древния Рим петък бил ден за екзекуции. По-късно в Англия – ден за обесвания.

Страшното 13...

 

 

13 души на масатааа!

Това суеверие се е появявало на различни места, по различно време, Смята се, че индусите са вярвали, че е на лош късмет на масата да има 13 души. Викингите също са смятали така. Нещо повече, според тях, ако се съберат 13 души на една маса, единият ще умре. Причината – скандинавските богове – 12 на брой – се били събрали веднъж на една маса на Валхала,когато дошъл лукавият бог Локи. Така всички станали 13, а Локи убедил един от присъстващите да убие друг. И вината, според митологията, не била негова, ами на злощастното число 13! Вероятно това се е прехвърлило в историята за Тайната вечеря.

Щастливото 13

Някои древни култури всъщност смятали 13 за щастливо число. Египтяните например вярвали, че човешкият живот се разгръща на 12 етапа, а 13-ят е смъртта и вечният задгробен живот. Следователно 13 символизирало смъртта не като край и изчезване, а като начало, като желано преминаване от другата страна.

Има вероятност други култури да са взели това вярване, само че, свързвайки смъртта с нещо лошо, да са натопили и числото 13 като зло.

13 – женското число

Интересна е теорията, според която 13 се свързва с женското начало. Годината на много древни народи е имала приблизително същата дължина, колкото и днешните години – около 360 дни. Това значи, че в една година има 13 лунни (менструални) цикъла (13х28=364). Поради тази причина в много древни култури, които почитали главна богиня, а не главен бог, числото 13 се свързвало с тази богиня, с жената. Затова, когато западната цивилизация започнала да се оформя като патриархална, се наложило „женското число” да се оплюе, за да може по-лесно да се изградят общества, доминирани от мъжа.

Доказателство за това е издълбаната в пещерата Ласко фигура на Земята-майка. Тя е на 27 000 години и се смята за един от примерите за боготворенето на майката в примитивните култури. Тя държи полумесец, който има 13 резки...

Едно е сигурно – няма никакви документи, доказващи, че петък 13 се е смятал за нещастен преди 19 век. Което означава, че обяснения като това за избиването на тамплиерите в петък 13 през 14 век не са много убедителни. При всички случаи, когато и да се е появило суеверието, медиите също са се погрижили да го разтръбят. Резултатът е, че днес едва ли има човек от Европа и Америка, който да не е чувал, че петък 13 е на лош късмет.

Нашето мнение: ден като всеки друг, просто ни дава малко повече поводи да четем интересни неща и да се ровим в историята ;)

Източник:vratovrazka.bg

Според някои това суеверие е толкова старо, колкото е броенето. Примитивните хора можели без проблем да броят до 12 – с 10 пръста на ръцете и с два крака. Затова 13 и онова, което е след него, се смятало за непознато и следователно страшно.

Разбира се, на това място се питаме нямали ли са примитивните хора пръсти на краката, но тази теория мълчи по въпроса. Може би не ги смятали, защото като им сложели чорапки от мамутска козина, не си виждали пръстите и смятали, че ги няма? Знаеш ли...

За ел енергията... Написана на : 2009-02-06 23:51:35
Ако крещите в продължение на 8 години, 7 месеца и 6 дни, ще произведете енергия, достатъчна за затоплянето на чаша кафе.
· Средно 16 милиона тона въглероден двуокис се отделят в атмосферата на всеки 24 часа.
· Над 2 милиарда жители по света са все още без достъп до електричество!
· 10% от стойността на вашите сметки за електроенергия идват от електроуредите в дома ви, оставени в режим "изчакване". Това са компютри, телевизионни приемници, стерео-музикални системи и др.
· Енерго ефективните електрически крушки консумират средно 80% по-малко енергия за осветление.
· Микровълновите уреди в домакинството консумират средно около 1/2 по-малко енергията от енергията консумирана от конвенционалните домакински уреди.
· Всеки път когато отваряте вратата на готварската печка, докато готвите, губите около 25-30% от температурата във фурната.
· Пералнята и миялната машини консумират около 25% от общата консумация на енергия в домакинството.
· Около 90% от енергията консумирана от миялната машина отива за подгряването на водата.
· Миялната машина консумира около 15% от общата консумация на вода в домакинството.
· Ако през зимата поставяте термостата в стаите ви в температурния интервал между 18oС и 22.2oС, ще намалите разхода на топлинна енергия с около 3%.
· Прахта по електрическите лампи или замърсените стъкла на прозорците могат да намалят притока на светлина с около 10%.
· Избора на цветове във вашият дом също може да повлияе на консумацията на енергия. Белите стени отразяват 80% от светлината попадаща върху тях. Черните стени отразяват само 10%.
· Може да намалите с 10% разходите за топлинна енергия на дома ви ако поставите изолация на стените и тавана и уплътните прозорците и вратите.
· Около 15% от топлинната енергия, която консумира домакинството ви се губи през процепите на вратите и прозорците.
· Между 15 и 30% от енергията необходима за затопляне на водата в дома ви се изразходва за поддържане на зададената от вас температура в бойлера.
· Ако поставите двойните прозорци, ще намалите два пъти консумацията на топлинна енергия в дома си.
· 40% от общата консумирана енергия в дома ви е топлинна.
· Спирайте водата докато миете зъбите си. Така ще изразходите около 7 литра вода по-малко.
· Мълнията има достатъчно енергия за да препече 160,000 филии хляб!
· За всяка минута, в която вратата на фризера е отворена, са необходими 3 минути, след затварянето и, за постигане на зададената на фризера температура!
· Можете да намалите разхода на енергия във вашия дом с около 30% ако закупувате енергийно ефективни продукти и уреди!
20oC е идеалната стайна температура. Подходящ контрол за поддържане на тази температура ще намали разходите ви с около 10-20%.
· Телевизионен приемник оставен в режим на "изчакване" може да консумира до 1/2 от енергията която консумира когато е включен.
· Населението на Америка представлява около 5% от цялото население на Земята и консумира около 26% от общата световна консумация на енергия.
· Очаква се световната консумация на енергия да нарасне с 40% до 50% до 2010г., а световното производство на енергия да достигне съответно: от възобновяеми източници (18%), ядрена енергия (4%), изкопаеми горива (78%); глобалното изхвърляне на въглероден двуокис в атмосферата също се очаква да нарасне до 50%.
· Развитите страни консумират около 30% от общата световна консумация на енергия. Бързият прираст на населението и бързите темпове на развитие на световната икономика ще доведе до бързото нарастване на консумацията на енергия в световен мащаб.
· Слънчевите лъчи доставят за един час толкова енергия, колкото цялото население на Земята консумира за една година.
· Транспортния отрасъл консумира около 35% от общата консумация на енергия. 95% от транспорта по света е зависим от петрола.
· Енергията използвана за изпращането на реклами по пощата за един ден в САЩ е достатъчна да стопли около 250,000 домакинства.
· Стъклена бутилка се разгражда за 1 милион години.
· Изкопаемите горива се добиват 100 000 по-бързо от времето необходимо за формирането им.
Около 80% от енергията използвана в световен мащаб се получава от изкопаеми горива.
Топлинна енергия
· Около 80 тона живак се отделят в атмосферата всяка година в резултат от производството на електроенергия. Живакът е най-токсичния тежък метал отделят в атмосферата.
· Изгарянето на изкопаеми горива с цел получаване на топлинна енергия води до отделянето на въглероден двуокис и други емисии на вредни газове в атмосферата, причинители на глобалното затопляне.
Транспорт
· Около 70-90% от общото количество отделени емисии в атмосферата идват от транспорта.
· Около 45-50% от общото количество емисии азотен окис отделяни годишно в атмосферата идват от транспорта.
· Около 66% от емисиите въглероден двуокис отделени от транспорта се дължат на изгарянето на бензин, 16% от дизел и 15% от оползотворяването на други горива.
Защо бирата е по-добра от мъжете Написана на : 2009-02-06 23:47:36

image

1. Бирата НИКОГА не оставя дъската на тоалетната вдигната.
2. Бирата издържа повече от седем секунди.
3. Бирата не очаква да сготвите вечеря, когато не сте гладни.
4. Бирата не очаква да седнете на мокрото петно, което е оставила.
5. Бирата не й пука когато отивате на пазар.
6. Бирата няма нищо против когато майка ви идва на гости.
7. Не може да забременеете от бира.
8. Бирата няма да обича спортната си кола повече от вас.
9. Бирата не иска да излиза сама с други бири.
10. Бирата не ви се ядосва.
11. Бирата не харчи парите си по списания като Плейбой.
12. Бирата не превключва каналите на телевизора.
13. Бирата не трябва да спи на отворен прозорец.
14. Бирата не хърка.
15. Бирата не ви прекъсва като говорите.
16. На бирата не й пука, ако не можете да намерите карбуратора на колата.
17. Бирата не смята черните кожени бикини за секси.
18. Бирата не се оригва и не изпуска газове.
19. Лесно се намира хубава бира.
20. Бирата не се цупи.
75.Готините бири никога не са обратни или недостъпни.
76.Бирата никога не ви подценява и винаги ви третира като равен.
77.Любовта към бирата е за цял живот, веднъж влюбите ли се в нея ще я обичате за винаги, както и тя вас.
78.Изпотената бира е за предпочитане пред потен мъж ( е, изказваме известни резерви по тази точка ).
79.Дори „малката” бира може да задоволи жаждата ви.
80.С бирата не се налага да правиш компромиси.
81.Бирата никога не те изнервя.
82.Годността на бирата е изписана върху етикета.
83.Бирата ти е вярна до дъното на бутилката си.
84. Разпенената бира е за предпочитане пред „разпенен” мъж.
85.Изветрялата бира също може да бъде от полза (
виж тук ).
86.Бирата не си изкарва проблемите в службата върху теб.
87.На бирата сте и достатъчни само вие и никога не се заглежда по други бири.
88.Бирата не би ви подложила на сексуален тормоз, всичко, което може да правите с една бира е споделено и приятно.

Как да разберете, че сте пиян ? Написана на : 2009-02-06 23:43:42

image

1. Губите спор с неодушевен предмет.
2. Комарите летят на зиг-заг, след като са ви ухапали.
3. Мислите ,че 4-те основни хранителни групи са кофеин, никотин, алкохол и жени.
4. Трябва да се държите за моравата, за да не паднете от земята.
5. Работата ви пречи на пиенето.
6. Докторът намира остатъци от кръв в алкохолната ви система.
7. Тилът ви постоянно се удря в капака на тоалетната.
8. Според вас всяко денонощие има по 24 бири, а всяка каса – по 24 часа. Съвпадение? Едва ли…
9. Мислите си: 2 ръце и само една уста - това е проблем!
10. Фокусирате по–добре с едното око затворено.
11. Мястото ви за паркиране сякаш се е преместило докато сте били в бара.
12. Падате от пода…
13. Абе, 5 бири имат точно толкова калории, колкото един сандвич! Майната и на вечерята!
14. На събиране на дружеството на алкохолиците апочвате с: Здравейте, казвам се…ъъъ…
15. Идеите ви за намаляване на разходите се свеждат до по безсолна храна…
16. Хората непрекъснато ви питат имате ли нужда от помощ.
17. С всяка измината нощ намирате котката на съквартиранта си все по хубава…
18. Не разпознавате жена си, ако не я погледнете пред дъното на чаша.
19. Бирата ви се струва най-добрият разредител на водката…
20. Решавате, че сте се объркал и всъщност джинът е най-добрият разредител…
21. Радарът на пътния полицай на следващото кръстовище регистрира странната стойност от 3 промила(!)
22. Намирате за необяснимо как една камила може да работи по цяла седмица без да пие, след като вие владеете точно обратното.
23. В таксито има няколко апарата с фискална памет.
24. Търсите пристрастен пушач - давате 2 бели дроба за черен.
25. Чудите се как ще се напиете утре вечер, ако дотогава не сте изтрезнели…
26. НЕ СЕ ЧУДИТЕ как ще се напиете утре вечер, след като няма да изтрезнеете…

Мишка за всеки Написана на : 2009-02-04 22:34:40
Мишка за всеки

Ако се обадите В лабораторията „Джаксън" В Бар Харбър, Мейн, може да чуете: „В момента всички наши представители са заети да консултират други клиенти." Това не е необичайно - докато не узнаете, че лавината от обаждания е от хора, поръчващи мишки. И то не какви да е. Тези са създадени със специфични генетични профили, като Всяка е модел за някаква човешка болест или разстройство - от остеопороза до слепота, Алцхаймер или артрит. За над 75 години каталогът на лабораторията се е разширявал, Включвайки Вече над 3300 Вида. Развъждането на мишки получило нов тласък от скорошното декодиране на човешкия и мишия геном, което потвърдило колко сходни генетично са двата вида. Миналата година „Джаксън" доставили 2,4 млн. мишки на 16 000 изследователи по цял свят. Най-популярният вид е Black 6 (горе), разработен през 1921 г. и използван за изучаване на Всичко - от диабет до затлъстяване, като дори е пътувал на борда на космическа совалка. Заради такава мишка си струва да почакате на телефона. —Питър Гуин

АНТИЧНИТЕ СЕДЕМ ЧУДЕСА НА СВЕТА
Какво представляват те? Дали става дума за легенди или измислици? Или за действителни, дело на човека, творения?
Въпреки, че са наречени чудеса, те са резултат от огромен човешки труд. През III век са "номинирани" за велики произвединия на древните майстори и са определени сред обилието от постройки за чудеса. И те са:


Египетските пирамиди
Висящите градини на Семирамида
Храмът на Артемида в Ефес
Статуята на Зевс в Олимпия
Халикарнаският мавзолей
Родоският колос
Фарът в Александрия

Кога са построени, от кого и други интересни неща около тяхната история - четете по-долу.

Чудо ПЪРВО
Египетските пирамидите

imageПръв от египетските фараони, който построил над гробницата си пирамида бил фараон Джосер от III династия. Тази пирамида се състои от 6 огромни стъпала, облицовани от полирани плочи. Недалеч от нея са открити отломки от статуята на архитект Имхотеп. Фараонът, доволен от построената от него гробница, оказал на архитекта най-голямата в Древен Египит чест - разрешил да поставят в гробницата статуята на Имхотеп.

Пирамидата на ХеопсНай-голямата пирамида в Египет е построена от фараон Хуфу, или на гръцки Хеопс, живял през XXVIII в. пр. Хр. Височината й е 147 метра (поради срутване днес тя е 137 метра), а всяка от стените й е 233 метра. За да бъде обиколена пирамидата на Хеопс, трябва да се измине почти 1 км. До 1889г., когато е изместена от Айфеловата кула, тази пирамида е най-високата постройка на планетата.

Учените са изчислили, че за да бъде посторена пирамидата са били нужни 2 300 000 огромни блока варовик, всеки от които бил с тегло 2 тона. Тези блокове са така грижливо изгладени и притъкмени един към друг, че в процепа между два камъка не може да се провре острието на нож.

По означените по варовиковата скала очертания, работниците издълбавали дълбоки бразди, в които забивали сухо дърво. След това заливали процепа с вода, под действието, на която дървото набъбвало и откъртвало отломък от скалата. С въжета от папирус извличали отломъка от каменоломните. След това идвал ред на каменоделците, които оглаждали камъка на място. Древните строители не са използвали разтвори за спояване на къмъните - те прилепвали плътно една към друга под силата на тежестта си. Когато градежът на пирамидата привършил, тя била облицована с полирани гранитни плочи.

СфинксСпоред Херодот строежът на Хеопсовата пирамида продължил 20 години. През три месеца сменяли работниците, които достигали до 100 000 души.

Втората по големина пирамида и тази на фараон Хефър (Хефрен) Тя е с 8 метра по-ниска от Хеопсовата. Останалите, около 70 пирамида, са с много по-ниски размери.

Недалеч от пирамидана на Хефрен се намира статуята на знаменития сфинкс. Днес лицето му е пропукано, а носът и брадичкато отчупени. Арабите обезобразили статуята, защото вярвали, че в изображениеята на древните египтяни живят зли духове. Те го наричали дори баща на ужаса.



Чудо ВТОРО
Висящите гредини но Семирамида

Висящите градиниВисящите градини са били построени в двореца на цар Навуходоносор (604-562 пр. Хр) . Те били създадени от вавилонския цар за неговата любима жена, мидийската принцеса, която тъгувала за прохладата и сянката на родните планини.

Тези прочути градини били разположени върху широка четириетажна кула. Етажите на градината се издигали стъпаловидно над крепосните стени на двореца. Всеки етаж се подържал от здрави тухлени сводове, които се опирали на колони. Платформите на терасите били направени от масивни каменни плочи, покрити с чакъл и заляти с асфалт. Над тях имало уплътнение от два реда тухли. Отгоре тухлите били покрити с оловни листове, за да не прониква водата от почвата в долните етажи на градината. Върху всичко това бил насипан дебел пласт почва, в която растели дори най-високи дървета. За поливане на растенията стотици роби доставяли вода от Ефрат, като въртели голямо водоподемно колело с кожени ведра.

Градините били обърнати на северозапад, откъдето духал прохладен вятър. Сред своя аромат и сянка те били истинско чудо в безлесната и равна Вавилония.

След голямо наводнение (столетия по-късно) двореца на цар Навуходоносор бил разрушен. Водата постепенно размила лошо изпечената глина на терасите. Те се свлекли, рухнали сводовете на кулата, на чиито стъпала зеленеели висящите градини. За две хиляди години всичко си изравнило със земята.



Чудо ТРЕТО
Храмът на Артемида в Ефес

imageИзграждането на храма било дело на всички жители на Ефес. Те искали да построят на богиня Артемида величествен храм, който да надминава по красота всички светилища стрени дотогава.

Изграждането на храма било поверено на архитект Херсифрон. За постройката той избрал мрамор, които доставяли по мучурливи и блатисти пътища до мястото определено за построяването на храма.

Докато доставяли материала Херсифрон подготвял всичко за полагане основите на храма. В Ефес земетресенията не били рядкост, затова било нужно да се построи пружинираща опора. За тази цел бил изкопан много дъбвок изкоп, който засипали с дървени въглища и вълна. Едва след това се пристъпило към строежа на храма.

Той продължил много години. Херсифрон не успял да завърши работата. Тя била продължена от неговия син Метаген. Но и той не доживял построяването на храма. Той бил завършен от Пеонит и Деметрий през 450 г. пр. Хр. Строежът продължил 120 години.

Храмът предизвиквал възхищението и учудването на всеки, който го видел, но той просъществувал около 100 години. През 365г. пр. Хр. жител на Ефес - Херострат, решил да увековичи името си и запалил светилището на Артемида. Според преданието това станало в деня на раждането на Александър Македонски.

Жителите на Ефест решили да възстановят храма си. Когато през 333г. пр. Хр. Александър Македонски стигнал до стените на Ефес, работите по въстановяването на храма вървели с пълен ход. Въстановяването му се ръководило от архитект Хипократ. Когато бил завършен, храмът се превърнал в един от най-богатите музеи в света.

imageПрез 263 г. пр. Хр. привлечени от богатствата на храма, готите завзели Ефес и разграбили светилищито. Християните също нанесли значителни щети. Те насъсквали тълпите вярващи фанатици срещу него. Постепенно той запустял.

Най-страшни разрушения на храма причинила блатистата почва, върху която бил издигнат и която според замисъла на строителя трябвало да запази светилището от земетресения. Наносите на река Каистър постепенно скрили останките от разрушения храм, който потънал в тинестото блато.

През 1426г. турците завзели Ефес и градът западнал. Днес той е малко селище в Турция, в което не е останало нищо от богатия и могъщ град, чийто храм бил гордостта на античния свят.



Чудо ЧЕТВЪРТО
Статуята на Зевс в Олимпия

imageСпоред древните митове, в Олимпия Зевс удържал победата над своя баща бот Кронос, който от страх, че неговите синове ще му отнемат властта над света, изяждал децата си. Жената на Кронос, Рея, в желанието си да запази поне едно, дала на Кронос вместо младенеца камък, повит в пелени.

В чест на великата победа на Зевс, гърците започнали да уреждат Олимпийски игри, които продължавали 5 дни. През тези дни се пренасяли жертвоприношения, организирали се шествия и състезания в чест на бога.

Главната светиня на Олимпия бил храмът на Зевс със статуята на върховния бог, създадена от Фидий. Тя достигала 17 метра. В основата си фигурата била изрязана от дърво, а върху тези части от тялото, които според намеренията на склуптора остовали голи, поставили тънки пластинки от слонова кост.Частите на статуята, загънати от наметалото, били покрити със злато. От злато и слонова кост бил направен и тронът на Зевс. Краката на бащата на боговете били обути със златни сандали и почивали на малка скамейка, украсена със златни лъвове. При краката на Зевс имало надпис: "Атинянинът Фидий, син на Хармид, ме създаде."

Статуята на Зевс загинала по време на пожар в двореца на император Теодосий II, през V в. пр. Хр, по заповед, на когото била пренесена от Олимпия в Константинопол. Запазило се само едно описание и едно изображение върху монети и това дава възможност на съвременните художници да я възпризведат.



Чудо ПЕТО
Халикарнаският мавзолей

Халикарнаският мавзолейХалиракнас бил столица на Карийското царство и един от най-богатите гръцки градове по крайбрежието на Мала Азия. Най-много пътешествените привличал прославената гробница на цал Мавзол, умрял около 353г. пр. Хр. Всички, които виждали това огромно съоръжение, го превъзнасяли като едно от седемте чудеса.

Строежът на гробницата бил започнат още, когато Мавзол бил жив. След смъртта му, вдовицата му, царица Артемизия, продължила изграждането й.
Мавзолеят бил замислен като гробница и същевременно като храм, в който след смъртта на царя трябвало да му отдават божествени почити. Били извикани най-добрите архитекти за времето - Питей и Сатир и склуптурите Леохар, Скопас, Бриаксид и Тимотей. Архитектите замислили гробницата като голямо правоъгълно здание, широко 66 метра и дълго около 77 метра. Височината му била 46 метра и били оформени три части (етажа). Първият, бил покрит с бял мрамор и служел за гробница. В него имало също мраморни релефи, които опасвали като лента сградата. Била изобразена амазонимахия - легендарната битка на гърците с амазонките.

За покрив на мавзолея служела стъпаловидна пирамида. В пространството между колоноите стоели мраморни лъвове. Изобразена била мраморна колестица, впрегната с 4 коня, в коята се намирали фигурите на Мавзол и Артемизия.

За мавзолея било отредено място на една от най-хубавите улици на града, изкачваща се над пазарния площад. По замисъл гробницата трябвало да бъде главното украшение на града.

Смъртта на цар Мавзал ускорила работата по мавзолея, но и царица Артемизия умряла, без да дочака неговото завършване. Синът им продължил строежа на гробницата. Саркафазите на царя и царицата, направени от лехнийски мрамор се намирали на първия етаж. Мавзолеят бил завършен напълна при внука на Мавзол, но той вече бил известет на целия гръцки свят.

Мавзолеят се издигал с цялото си величие до XV век, въпреки че животът отдавна бил напуснал Халикарнас. Той просъществувал докъм 1800 година, пощаден от пожари и земетресения. Но рицарите не го пощадили. Като завзели Мала Азия, те построили замък на Св. Петър, използвайки части от мавзолея, статуи и плочи с релефи. След като турците изгонили рицарите, на мястото на замъка, възникнала турската крепост Будрун, чийто строителен материал отново били мраморните плочи на гробницата.


Чудо ШЕСТО
Родоският колос

imageСпоред легендата боговете издигнали Родос от дъното на морето по молба на Хелиос, затова нарекли града "свещен град" на Хелиос. По тази причина жителите му решили да почетат своя бог като му издигнат колос. В древността колоси се наричали статуите, чиято височина била много по-голяма от човешкия ръст. Според решението на родоските жители, техният колос трябвало да надмине всички, строени дотогава.

Издигането на статуята било възложено на скруптора Харес, родом от град Линд, намиращ се на остров Родос. За строежа на статуята той използвал тънки листове бронз.

Най-напред на мястото на бъдещата статуя бил положен постаментът. Дълбоко в него укрепили каменни стълбове. Статуята издигали постепенно, като я издигали и монтирали на части.

Харес завършил колоса след 20 години труд. Със своята височина 70 лакти, той надминавал всички дотогавашни колоси. Но бронзовият гигант просъществувал само 56 години. През 222 г. пр. Хр. Родос пострадал от земетресение. Опитали се да дигнат колоса, но не успяли. Останките му лежали на земята повече от 1000 години, до 977 година, когато били продадени на търговец. Запазено е известие, че за да ги отнесе, той ги натоварил на 900 камили.


Чудо СЕДМО
Александрийският фар


AleksandriaЗа да се направи безопасно влизането в пристанищата на Александрия, било решено в източната покрайнина на остров Фарос да се построи фар. През 258 г. пр. Хр съединили острова с брега чрез изкуствено насипан провлак. Дължината на правлака била около три четвърти километра. Строителството на фара било възложено на Сосрат Книдски. Постройката била завършена през 280 г. пр. Хр. Представлявала триетажна кула, висока 120 метра.
Долният етаж имал квадратна форма, като дължината на всяка стена била 30.5 метра. Първият етаж бил от големи варовикови плочи. Вторият етаж представлявал осмостенна кула, облицована с мрамор. Третият етаж бил с кръгла форма и бил увенчан с купол, върху който стояла огромна бронзова статуя на бога на моретата, Посейдон, висока 7 метра. На върха горял огън, чиято светлина се усилвала, отразена в цяла система от огледала. Горивото за огъня се доставяло по винтообразна стълба, която минавала във вътрешността на двата долни етажа. Стълбата била талкова удобна, че всички горивни материали се докарвали до фенера на фара, натоварени на магарета.

Фарът служел и за крепост. В него се намирал гарнизон. В подземната част на кулата се пазела цистерна с вода за пиене при случай на обсада. В същото време фарът бил и наблюдателен пункт - остроумната система от металически огледала позволявала да се води наблюдение от върха на кулата на морското пространство и да се откриват неприятелските кораби преди те да се появят близо да града. Бронзови статуи украсявали осмостенната кула, като някои от тях служели за ветропоказатели.

Това удивително съоръжение просъществувало да XIV век, тогава, в много разрушен вид, височината му била не повече от 30 метра. През XIV фарът окончателно рухнал от земетресение.

Останки от основите на фара се пазят и до наши дни, но за археолозите, те са съвсем недостъпни, поради факта, че са вградени в средновековна крепост, сега египетско военно укрепление.
НОВИТЕ СЕДЕМ ЧУДЕСА НА СВЕТА
    Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".
    Стената започва да се строи още през 7 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км. Началото се поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 7-ми в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства. Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
      Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии.Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.
     Сега общата дължина на всички участъци е към 6000-6700 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. м3 пръст и 60 млн. м3 други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под земята.
Петра, Йордания            Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
    На 6 декември 1985 Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство.
Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).
    С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
    Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.

Христос Спасител - Рио де Жанейро, Бразилия Печат Е-мейл

 

 

    Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в емблематична забележителност на града.
    Като всички останали чудеса по света, тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим. 

Мачу Пикчу, Перу

image

   
  Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.

Чичен Итца, Мексико

image

   

 
Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките.

    Много от най-забележимите обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в региона, издигнал Чичен Итца. Към 600г. Чичен Итца се превърнал в град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали руини.
    Руините на Чичен Итца могат да бъдат видени и днес. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави.
    Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка.
    Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък).

Колизеум - Рим, Италия    

   

 

    Колизеумът (на латински Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.
    Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.
    Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.
    Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а друг

Тадж Махал, Индия

image

Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал.

    Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

    Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са п

Страница 1 от 2
 1-10 от 18  |   1  2  >>