Sibir
Блогът на Йонка
Йонка
Йонка, 75
« sibir.bg
Едва ли! Написана на : 2007-09-09 23:09:55
Едва ли! В края на сладък вкус
ще съживи живота странен
За нас не сътворен е лукс,
В живота ни не беше канен.


Едва ли! Мойта нежна муза,
разкъсана сега на две
Сълзите къпят бяла блуза,
отвътре страшно ме боде.

Не ме подмина голотата,
от бедност-изгората избяга.
След мене тича самотата,
в постелята ми рано ляга.

Едва ли! Слънце ще изгрее,
да стопли мойта плът..
Едва ли някой ще успее
да спре живота в моя път.
Момински Дар Написана на : 2007-09-08 22:26:34
Аз искам да бъда твой другар.
До кости в тебе да се впия.
Да разнищвам тревожната ти мисъл
и от нежността ти пак везмо да шия.


Аз искам ласките да скътам
прилежно като момински дар,
да се докосна до топлината,
която във сърцето си събрал.


Да те обливам с извор чист
от чувства и от трепети омайни.
Да надникна тайно искам аз
във греховните ти тайни.
Земя и клетва Написана на : 2007-07-22 17:36:21
Да бях се врекла в теб земя,
когато стъпваха по тебе малките детски крака.
Когато раните по пръстите кървяха.
Когато се свиваше стомахът от глад.
Когато на дръвника съсичахме дърво последно
                 Да бях но аз не се заклех,защото раснах от твойта топлина.
Да бях се молила в параклиса с наведена глава,
когато в сънищата срещах моя дядо непознат,
когато спираше дъхът ми от разказа за моя род.
Да бях земя,но аз не се помолих,
защото вярата растеше в мен,макар далече бях.
Да бях раздала топлина,
коагто рожбите растяха,когато тръгваха на дълъг път,
когато псените ехтяха надничайки в твоя плач.
                  Да бях и аз го сторих,
защото твоя огън нося в мойта гръд.
Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1