Sibir
Блогът на Йонка
Йонка
Йонка, 75
« sibir.bg
ВЬПРОСИ КЬМ МАМА Написана на : 2008-02-02 20:15:19
  ВЬПРОСИ КЬМ МАМА

                      ВЬПРОСИ КЬМ МАМА



          Питам те мамо, но ти все мьлчиш.
          Какво бе твоето детство?
          Спря ли радостта  в твойта младост?
          По коя  пьтека те срещна любовта?
          Кое цвете е твоята любима китка?
          Кого за пьрви пьт обикна?
          Позна ли тялото ти нежността?
          Пя ли някога душата ти любовна песен?


         Посипвах пьтя ти с вьпроси.
         С поглед те следя вьв всеки миг.
         Рьцете ти докосвам и не потрепват.
         За моето детство те разпитвам.
         А ти мьлчиш, мьлчиш.
         Единствено  сьлзите в очите ти преливат.


         Не ме похвали, но и никога не ме упрекна.
         Но струва ми се, че разбрах.
         Не поглеждаш никога през рамо
         Усмихваш се на внуците си само.
         И щом в родния ни дом запеем,
          отново си и ти сьс нас.
         Достойна си ти, мамо.
          Сьс тебе силно се гордеем.

                     ПОКЛОН ПРЕД ТЕБЕ МАМО !!!!!!!!

,        
ОБИЧ Написана на : 2008-02-02 19:42:06
  ОБИЧ


                      О Б И Ч


           Искам пеперуда да сьм, мамо,
           литнала, до сьрцето ти да спра.
           И от трепкането нежно  само
           да те  топли обич най-  добра.


        
           Но да променя света не мога.   
           Това е простичко- сьдба.
           Твоите очи са  моята  тревога.
           За теб  едничка аз скьрбя.



ОБИЧ Написана на : 2007-12-21 22:43:28


                 ОБИЧ

        Искам пеперуда да сьм, мамо,
        литнала до сьрцето ти да спра.
        И от трепкането нежно само
        да те топли обич най- добра.

        Но да променя света не мога.
        Това е простичко - сьдба.
         Твоите очи са моята тревога.
       За теб едничка ще скьрбя.
усмивката на мама Написана на : 2007-08-29 22:05:07
УСМИВКАТА НА МАМА     


Ще бягам,ще бягам през житните ниви.
И нека осилът ме боде.
И нека пари до болка къпиновата ластина.
Смехът ми да се вие над житния клас.
И нека за поздрав ми маха с главиците свел.
Ще пея с глас силен.В ръцете ще вкопча синята метличина
и червения мак.Ще бягам и  пея
и нека след мене се вее косата ми по маковия път.
А споменът ще ме поеме в своята люлка.
Ще протегне към мене силни ръце.
В прелестни китки ще ме обвие.
И щурците ще стихнат от лудия ми бяг.
И времето ще лети заедно с мене към безкрая
на житейския ми път.
И някъде от там усмивката на мама ще ме посрещне.
Ще се усмихна и аз,
защото от тази усмивка започва живота.
майчиното рамо Написана на : 2007-08-12 14:10:39
           МАЙЧИНОТО РАМО
                                    
  Отадвна съм далеч от тебе,мамо,
но често мислено на твойто рамо
глава си свеждам,стискам топлите ръце
и чуствам ритъма на твоето сърце.

Аз зная колко мъки е събрало,
в тегло за радост светла е копняло,
но не унивай ти,майчице мила,
бъди горда,че деца горди си родила.

И колко често споменът ме връща
в леглото бедно на родната ми къща
там гдето тъжни песни си ни пяла
и три свидни рожби си люляла.

И днес дъхът на жълтата латинка,
цъфтяла лете в китната градинка,
напомня ми за твойта нежност,мамо,
за майчиното топло рамо.

Страница 1 от 1
 1-5 от 5  |   1