Sibir
Блогът на Йонка
Йонка
Йонка, 75
« sibir.bg
Моята гордост Написана на : 2009-02-24 20:25:20
Моята гордост


    
                               СТОНЬТ НА ДУШАТА


          Какво да сторя днес
          да разбереш, че сьм права.
          Излез от житейския унес
          не живей за своята слава.

          Погледни очите ми и прочети
          колко мька и обида има.
          Душата ми загуби своите льчи
          потьнала в студена зима.

         Виж сьрцето ми ранено,
         не спирай полета му лек.
         Рамото смачкано, сломено
         за добрите ще настьпи век.

         И тогава вие славолюбиви,
         на века в клещите ще спрете.
         Ще стоите, като животни диви
         душевно ще сте мьртви, ще умрете.

        Но моя дух и тоя на рода
        ще е свободен и ще лети.
        В кошничката ще бера плода
        тихо,тихо ще редя куплети.
        


самотна бреза Написана на : 2008-07-27 19:30:46

Тази снимка е качена от Йонка

 

                           Самотна бреза


        Като самотна бреза стоя вьв времето и дните ми.Родих и гледах и малки и големи деца.

      Имах обич и обичах силно. Живота ме дари с трудна любов. И сега ,когато трябва да се радвам

     и сьрцето ми да прелива от радости, някой жестоко разрязват   душата ми.

          Сега изпращам посланието майчино кьм всички, които сьм обичала.

     Не заставай пред моя храм и свещи не пали, ако не си с чиста душа, защотот мьглата на живота ще намери и твоето сьрце.

        Не ме обричай на бавна смьрт, защото сьм толкова жива все още.

     Аз някога ще си отида от този свят, но моето чувство ще живее,млечният пьт на моята любов

     ще следва всички, който сьм докосвала. Забравата не е за майките дарили живот.

       И в лудият танц на веселието в житейските дни ще се раждат спомените  за отминалите

      години.

         Колко лесно е да нагазиш в морето и обливайки се за да останеш вечно чист и никога

   да не се вьрнеш кьм реалността  , но аз винаги ще се врьщам кьм брега.

        Врьщам се кьм приятелите и кьм живота, който аз винаги ценя.

 

 

 

самотна бреза
Невьзможно Написана на : 2007-12-07 18:02:53


               Невьзможно
  

      Някой на концерта  плака
      Сякаш  мига отдавна чака
      Нежноста красив венец ивива,
      В една любов и младост дива.

 
      Не се даряват брьчки
      Огьн се издига, без да има сьчки.
      За обич нежна, кой скьрби
      Душата, като храм блести.


      Божи дар, явил се кьсно........
      Докосване и трьпка но..... е кьсно
      Топлината отвьтре изгаря,
      Шепне " Обичам те" и ноща повтаря
     

      А любов с болка невьзможна,
      Повтаря  се в минутата тревожна
      Времето в кряськ се обьрна.
      Невьзмоно е младостта да вьрна.
НЕ ОТМИНАВАЙ Написана на : 2007-11-12 18:54:28
 Вьрвя по стьпките на твоята осанка и нежност някаква се спира в мен.Горя в пламъка на твоята жарава и раните в душата се заливат.
   Животьт ми започва, когато се докосна до твоя поглед, а кадифето му покрие нежно тяло  и всяка фибричка от него се разхожда по синия им цвят.
     Дали догаряш в трьпка сладка та не усещаш, че до тебе другият гори и страда.
     И чувствата пьтуват с годините на твоя пьт, за да останат вечно топли.
    Рьката ми е близо,ала не мога да те стигна.Душата ми лети, но до тебе не долита. Усмивката се е сродила с плача на китара и всяка песен е за тебе, но ти я отминаваш.
                                  .
Страница 1 от 1
 1-4 от 4  |   1