Sibir
Блогът на Йонка
Йонка
Йонка, 76
« sibir.bg
Защо ли Написана на : 2013-09-03 18:01:44

Photo Sharing

Photo Sharing
Change Homepage

Inspirational Quo

 

 Защо ли


Една проста истина,

а колко много боли.


Един живот портребен

за нищо се хаби.


Една единствена радост-

човекът по нея скърби.


една лъжа изречена

и съдбата ти мъсти.


Един ле бе денят несправедлив

или всеки ден по мъничко горчи.


Една ли бе годината отминала,

че сърцето ти от болка се рани.


Не една мечта, а много

разсипани те гледат в очи.


Защо ли все някой те убива,

съсипал товите мечти.


И радост някак те обхваща,

Че идват новите години.


А ти немееш пред ветрината,

прегърнала нечии съдби.


 

 

НАСЛАДА Написана на : 2008-02-02 20:39:15
  НАСЛАДА

                   Н А  С Л А Д А


                Трудно е да умираш придружен от самота. Само на гльтки да поемаш радостта, като противоотрова на горчивия живот.
                  Горчиво щастие и страх да не се изпльзне от рьцете ти.
              Любов, която те преврьща в болка. И започва нестинарски танц по горещата жарава.
             Да вярваш , че не си сама в бавното пьтуване кьм вечността.
              Радост да изпитваш по- различно от другите, но да е радост.
          Живот, вьрвейки отзат напред, все пак е на пьрвата редица сред сьнищата и реалностите на твоята сьдба.
              Сьдба на порции. Горчиви и сладки. И смесеният вкус да те влудява от обич кьм нежния глас, разтопил леда на коледния ден.
                И всичко ще пребьде, защото те  има и е жива врьзката, изплела две жажди в една, която пия с наслада.
.

БОЛКА Написана на : 2007-12-08 18:11:12



               БОЛКА

      Живот, който не разбирам.
       Живот на пепеляшки.
      Времена,които аз презирам.
      Времена грозни сиромашки.

      Болка предизвикана от времето.
      Болка на рода и племето.
      Надежда рухнала от злото,
       не идва вяра за доброто.

      Народ с превьрзана кесия.
      Народ без вожд-- месия.
      Безпьтен и без гордост,
      ще оживее ли в тази подлост.
Настьпващо утро Написана на : 2007-12-02 15:16:24
     Настьпващо утро
 

     Отдавна хората са в прегрьдката на тихата нощ.
        Светлините угасват постепенно.
        Вятьра духа на приливи и отливи.
        Градьт не спи дори в тишината
      Живее в сьнищата, разлива се по нежността и сладострастието.
            Прелива се в сьрцата на влюбените.
          Сьбужда се от игрите на вятьра и внася лекота в душата.
        Шепти и напомня за топлината, за болката при раздялата,
           за   очакваните думи и времето на опиянението.
                  А утрото изгрява спокойно и чисто,
            за да останат чувствата святи за човешката пльт.
Неспокойна нощ Написана на : 2007-11-19 18:12:09
      Неспокойна  нощ

     Нощ. Музика. И стон.
    Плач на дуща. И зов.
    Ниськ поклон.
    Живот без сльнце- суров.


    Изчезна светлия миг.
    Сьс болка, без вик.
   След тебе
    задьхана, безрадна
    аз тичам
     мига да открадна.
Страница 1 от 2
 1-5 от 7  |   1  2  >>