Sibir
Блогът на Йонка
blogs left blogs right
Йонка
Йонка, 76
« sibir.bg
Греещ живот Написана на : 2016-04-03 16:39:02
Греещ живот

                          Греещ живот



     Написвам думите изречени с топлина. Вярата ми, че ще продължа да пиша ме ласкае. Но ще дойде краят и няма да ме има на този свят.Изригващият вулкан от топли чувства вътре в душата ми ще подсказва, че аз съм там някъде във висините. И една звезда ще свети по-силно, по-ярко и ще

изпраща своите насъбрани искрици към тебе, читателю.

Но думите"Обичам те", "Искам те" , "Вярвам ти"ще

повтарят и повтарят моята любов към живота.

Децата ми ще четат и преживяват написаното от мен.

Ще разберат за силата  на закъснялата любов, която

ме изгаря и прави на пепел от рози.

      Розата, символ на живот, на радост и любов към

нежното и красивото.

Аз съм роза, аз съм цвете по пътя на моите деца.

      Стъпвам тихо да не наруша техният душевен мир,

радвам се, че са близо до мен и усещам диханието им.

И съм щастлива, че те са подобни на мене, любвеобилни, знаещи и добри.

       Да, децата и внуците, правнуците са моите искрици

на греещият ми живот.


Автор: Йонка

Тя е светлина Написана на : 2014-03-19 19:28:33

В късна есен Написана на : 2013-11-03 21:22:22

Пътуване към тишината Написана на : 2013-10-16 09:52:45

Photo Sharing

Photo Sharing
Google Chrome Homepages
Online Games

 

 

Пътуване към тишината


До морската градина седнала на стола,гледам,

мисля и пътувам.

Пътувам и стигам морето.И вълните ме връщат

към буйната младост.Към оная радост,от която

потрепва нежната струна на душата.

Казвам душата,а твоята къде е? Не си до мене

и твоята радост не усещам.

Вървя по широките алеи.Покланят ми се палмите

и тревата,храстите красиви.Твоят поклон го

нямаше.

Срещам хората и пътувам към усмивката на лицата им.

Не видях твоята и не усетих полъха на ласката.

Вглеждам се в очите им.И влага и радост и тъга.

Но искрица някаква блести.Твоите очи не препламват

пред мене.

Пътувам към топлината.Да се сгуша в нея ми е тъй добре.

Но вятарът морски я подгони.Бягах и бързах да стигна

всичко преминало в мисълта.По-бърза бях и от морския

бриз.Но не успях,.

Ти беше далече.

Взел със себе си всичко,безжалостно и безвъзвратно

и някъде в далечината стоеше сам със себе си в

тишината.

ПЪТ КЪМ СЪРЦЕТО Написана на : 2013-08-04 15:04:47

Страница 1 от 5
 1-5 от 22  |   1  2  3  4  5  >>