Sibir
image
blogs left blogs right
НИНА
НИНА, 47
« sibir.bg
* Написана на : 2015-01-26 08:37:13

image

''Имам за хвърляне няколко рокли.
Не че са вече съвсем демоде.
Нито са скъсани, нито са кофти.
Нито са евтини. Как и да е.
Имали памет тъпите дрехи.
Памет каквато ми липсва на мен.
Сещат ме вечно, мътни ги взели,
За кофти човеци в кофти момент.
Сещат ме как съм обичала много.
Как съм си тръгвала в два през нощта.
Как във таксита съм вила от болка.
Колко сълзи си обърсах сама.
Имам за хвърляне няколко рокли.
Нямам достатъчно място за тях.
Нямам единствено там в гардероба.
Виж във сърцето ми...Там ги прибрах.''

 

 

Ивайла Тодорова

*** Написана на : 2014-12-30 10:04:28

image

Старата година си отива!
За мене беше много променлива!
Редувах сълзи с усмивка,
докато разбрах, че съм Щастливка!
Предпоследният ден -
съвет от мен :
Всичко лошо изчистете,
зад гърба си го хвърлете!
На хората простете,
кармата си подновете!
С нов заряд се заредете!
Живи и здрави бъдете!
Очите си отворете
Благодарете!
Нови хора станете!
Съзнанието си променете!
С Любов Новата Година Посрещнете!
Отново Благодарете!
Моля, ако бъркам, ми простете!
Желая Ви Честити Дни!
Нека Бог да Ви Благослови!

 

 

Галина Иванова

Шалът Написана на : 2014-10-19 09:26:48

image

Ей така се обърка живот ми -
възел до възел,
скъсани нишки, изпуснати бримки -
от бързане,
преполовено кълбото, а плетката -
нищо и никаква,
стройно да нижа годините тъй не можах
да привикна.
Два реда прави да има, десет след тях
са наопаки.
Двайсет и осем пъти съм си сменила
посоките..
Двайсет и осем пъти съм почвала
все отначало,
а неизкаран доникъде е на живота ми
шалът.
За утешение мисля, че е далече
зимата,
че и дори да пристигне – дрехи назаем
ще взимам,
все са останали някъде няколко
верни приятели,
да ни загърнат със искреност -
мен и душата ми.
Чакат иглите в ръцете ми, Божичко,
чакат напразно.
Спъват се грешки и стихове
в думи неказани.
Тъй се обърка живота ми -
плетен-недоизплетен.
Нишката как да прережа -
пристъпва по нея детето ми!


МАРГАРИТА ПЕТКОВА

Рецепта само за жени... Написана на : 2014-09-29 09:20:06

Личен албум #55

Когато спомените станат много
и някаква неискана печал,
заседне в брошката ти строго
и натъжава твоя марков шал...
Когато видиш бръчки край очите,
умората от вечните лъжи
и ти се ще без мисъл да мълчите,
а глупава енергия край теб кръжи...
Тогава...
Сложи си малко лъскаво червило,
а бледността със руж ще победиш
и въпреки, че нещо те е свило,
че си добре и себе си ще заблудиш...
Метни се на колата, заминавай
далече някъде, към някой МОЛ!
Пусни Арета Франклин и припявай,
животът не е само хляб и сол...



Рада Димова
Принцеси - Кралици Написана на : 2014-09-13 21:35:38

image



Големите принцеси не тъгуват
за туй, че мъничко са остарели.
И нямат кърпички във джоба -
аксесоар във ляво, до ревера.
Те не потропват със краче по пода,
капризи и желания не проявяват,
а балните им рокли в гардероба
по закачалките стоят и избледняват.
Не чакат принца да ги грабне.
Отдавна е до тях и окуцял е коня.
Безмилостен е времевият отпечатък.
Очукана е рицарската броня.
Големите принцеси не ревнуват
и искрено се случва да се забавляват,
когато със по - малките принцеси,
неловко принцовете се задяват.
Достойни са големите принцеси!
С годините превръщат се в кралици. 
Оръжие във себе си не носят -
използват кадифени ръкавици...

 

 


Детелина Стефанова

*** Написана на : 2014-09-09 09:52:39

image

Утринен тоалет Написана на : 2014-07-29 09:43:51

image



Каквото и да се случи-
сутрин рано се вдигай
/дори цяла нощ да не си мигнала/,
среши се старателно и красиво,
оправи старателно леглото си копривено,
старателно опъни маската на лицето,
една брошка сложи -
да не прозира сърцето ти.
Не е задължително да си усмихната.
Но въздишката скрий -
дори най-тихата.
И влез в деня си навита като пружина,
изправена, обтегаема, несъкрушима.
Върши своята работа, без да се жалиш
/дори ако почваш пак от началото/.
Учи се от котките -
падай все на краката си......
Додето се свърши денят ти кратък,
развърти се пружината и безпощадно
гилотината на месеца
над главата ти падне.
Сега си свободна.
Ако искаш вий като куче.
Ако искаш - мълчи.
Но, каквото и да се случи,
пред очите на утрото - любопитно злоради,
на нозете си падай,
на нозете си падай !




Станка Пенчева

Проклятие Написана на : 2014-05-01 21:00:08

image

Да отидеш със жена в полето
в онзи миг, когато тъмнината 
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
във набъбналия от целувки въздух.
Да отидеш със жена в полето
и да я оставиш непокътната!
А пък тялото ти
като топъл хляб да вдига пара
и под ризата ти сто щурчета да изгарят,
и след всичко неначупен да останеш!
Грях си сторил!
Грях голям си сторил! 
А тревата тичаше в краката ти
И те теглеше надолу, все надолу,
и увисваше на силните ти лакти
тази нощ като жена безволна.
И се мяташе реката в двата бряга 
хваната и все неуловима.
Ти от себе си безсмислено избяга.
Ти не пожела да имаш.
Да отидеш със жена в полето
и жена непроменена да я върнеш,
както е била преди да тръгне.
Ах, дано във камък се превърнеш!
В миг такъв, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
и любов не е любов с пощада.



Ваня Петкова

ЗРЯЛАТА ЖЕНА! Написана на : 2014-04-11 20:32:05

image

 

 

ЗРЯЛАТА Жена...
Тя не провокира. Тя е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО.
Тя не е интелигентна. Тя е МЪДРА.
Не се привързва. Чака точния МОМЕНТ.
Не плува. Тя се носи по ВЪЛНИТЕ.
Не хвърчи. Тя ЛЕТИ.
Не мисли за кандидати. Предпочита КАЧЕСТВОТО.
Не гледа. НАБЛЮДАВА.
Не просто върви. Тя е УСТРЕМЕНА.
Не е суетна. Тя вече се ХАРЕСВА.
Не съди, а АНАЛИЗИРА.
Не сравнява - АСИМИЛИРА.
Не се утешава. ЗАБРАВЯ.
Не търси, а СЪБУЖДА чувствата си.
Не слага вериги. Оставя му СВОБОДАТА...
Защото знае кой, кога, как и какво ... иска!!!




 Стефан Мицов
Не се страхувам да бъда щастлива Написана на : 2014-04-08 16:02:09

image

Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.

И който ръката ми иска да хване

да измие първо очите си в чисти сълзи,

след това – само да се усмихне,

истински,

както дете се усмихва.

Да не дели своето небе на части.

Да помни, че в открит небосклон

всички птици летят.

Като хората.

И бос по облаците да може да бяга.

Да бъде стрелката на моя часовник.

Да отвори торбата на всички въздушни стихии

и да издуха платната на черно-белите сънища.

Наказвам се да бъда щастлива всеки ден.

И който за ръка ще ме хване

ще усети лекия трепет на живот,

а реалността - по-красива от приказка.

Защото аз съм онази магьосница,

в която приказки оживяват –

единствена и реална,

вълшебна и специална.

Не се страхувам да бъда щастлива.

 



Весела ЙОСИФОВА

Страница 1 от 20
 1-10 от 193  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>