Sibir
image
blogs left blogs right
НИНА
НИНА, 47
« sibir.bg
*** Написана на : 2015-01-16 11:59:20

image

 

 

 

 

На всеки, който завижда на това как живея и какво имам, пожелавам му да има същото, за да разбере своя живот.
На всеки, който ме мисли за слаба, пожелавам да изпита всичко, което нося в душата си и да опита всичко, от което аз съм опитала за кратките си години, за да разбере какво е сила.
На всеки, който ме мисли за смешна, давам маската си, за да разбере колко е трудно да я носиш в един свят на изкривени разбирания и хаос.
На всеки, който ме мрази, давам любовта си, за да разбере какво означава прошка и да усети силата на Божественото.
На всеки, който ме обича, давам обичта си, за да разбере какво означава подкрепа и приятелство.
На всеки, който ме е предал пожелавам да бъде предаден по същия начин, за да се научи какво е да вярваш в хората, когато те нараняват.
На всеки, който ме обича искрено, давам себе си - цяла!
На всеки, който се мисли за по-добър, по-умен, по-мъдър и знаещ от мен, пожелавам да живее със своята мъдрост и да обере плодовете й, но не отговарям ако са гнили.
На всеки, който ме е наранил, пожелавам да се нарани на същите думи, да преживее същите рани, за да разбере мъдростта на болката и безценния урок на осъзнаването.
На всеки, който някога си е казал "ще я смачкам" подарявам усмивката си и му давам правото да го направи, давам му го с радост.

*** Написана на : 2014-09-22 09:33:34

image

Уважаеми бъдещ любим мой мъж,
който евентуално някога ще допусна до себе си, ама много евентуално...
Здравей. Как си? Предполагам, добре... защото още не ме познаваш. Няма нищо, де, и аз не те познавам, което не пречи да си изясним някои неща от сега, преди да е станало късно. Но първо, надявам се еволюцията да не те е подминала и да си надраснал събратята си поне с една идея. Конкретно в областта на взаимоотношенията. И да осъзнаваш, че след като са взаимоотношения, са някак си... взаимни. Имам предвид, че нещата някак си се случват двупосочно. Ако ти е трудно, най-добре хич да не се появяваш в живота ми и двамата да имаме пълноценни и напълно задоволителни отношения със самите себе си. Щото иначе - драма. А аз съм се надрамила достатъчно за тоя си живот. Ако все пак изгаряш от копнеж да се драматизираме взаимно, заповядай, ама в някой следващ живот. На тоя му изчерпах лимита.
Та - накратко: Ще искам от теб. Ще искам обичта ти, вниманието ти и... май това. Не е много, не мислиш ли? Но ако все пак смяташ, че не е редно да искам каквото и да е от теб... Ми на света по последни социологически данни има към милиард и половина мъже (в някаква приемлива възраст, имам предвид) от които не искам нищо. Вземи да се присъединиш към тях, най-добре. И да си останем непознати.
И да ти обясня бавно и внимателно - когато споделям с теб, не е защото си въобразявам, че си вълшебник и ще вземеш с едно помахване на вълшебната си пръчка да ми решиш проблема. Когато споделям с теб е защото те чувствам достатъчно близък, за да го направя.
Дай си сметка за миг, че до преди да те срещна някак съм оцеляла (о, чудо!) и не ти си ми решавал проблемите или каквото и да е. Та, не смятам това да се променя занапред. Най-малкото защото съм от типа хора, които предпочитат да направят всичко сами, за да са сигурни, че е направено както трябва. Не, че те подценявам, просто умея да разчитам на себе си.
Виждаш ли колко е простичко всичко...
Хайде, събирай сили да го осмислиш и евентуално разбереш и ако решиш - заповядай в живота ми. Пък оттам насетне аз ще мисля ще те пусна ли, или не.
Но ако те пусна... моля те, моля те, моля те... не бъди грешка (отново)

 

 


caribiana

КОГАТО ЧУЖДАТА ЗЕМЯ ТЕ ПРИЮТИ Написана на : 2014-08-27 10:25:45

image



Когато чуждата земя те приюти 
и ти даде това, което родната не иска, 
къде ще бъдеш по-щастлива ти - 
във новата, или във старата родина? 
Когато слънцето изгрява, и край теб 
е всичко толкова красиво и спокойно, 
ще идват мислите ти във объркан ред 
и да направиш избор ще е невъзможно. 
Когато се завръщаш у дома, 
във оня дом, където детството ти мина, 
ще търсиш в спомените таз земя, 
където и тревите те познаваха. 
Но само бурените избуяли там 
и задушили крехката тревица 
ще бъдат господарите, а ти 
ще бъдеш гостенката от чужбина... 
Ще бързаш да се върнеш - там, далеч 
където чуждата сега те иска, 
и в своето завръщане ще разбереш, 
че щастието е където се почувстваш истинска. 


Райна Недялкова

*** Написана на : 2014-07-15 09:26:53

"Приличах на тревата,
в зелено лумнала
като внезапна клада…
Дори на вас приличах…"

 


из "Монолог на една вещица", Весела Димова

 

 

 

image

*** Написана на : 2014-04-22 09:03:23

 

 

"Попита: - Какво работиш? 
Отвърнах: -Хамалин съм... 
-Е, как така...? 
-Така, който умее да ме хване за ръка, сърцето му нося на ръце..!" 




Сунай Акън





image

Емигранта...Човек на Честта... Написана на : 2013-11-06 08:31:41

image

Мамо, върнах се! Върнах се, мамо!
Тук съм майчице! В мойта земя.
Ти прегръщаш ми мъжкото рамо,
и гощаваш ме с твойта чорба...

Как миришат жълтите дюли!
Този мирис на губер изпран.
Тъжен спомен от стари цървули,
и козичката с медният чан.

Мамо, върнах се! Върнах се, мамо!
Вдишвам дъх от българска пръст.
Мойто детско одеялце изпрано,
ще завие ли мъжкият ръст..

Мамо, върнах се! Вече съм тука,
побелях без Родина и род.
Старостта на прозорчето чука,
но и в странството има живот...

Нека никой не смее да хули,
емигранта е българин-жив.
Този вятър чужд ни обрули,
емигранта човек е щастлив.

Той се грижи за стари и млади,
от потта си им праща пари.
Вий недейте го слага на клади,
че кръвта емигрантска му ври...

Колко свещи е палил във храма,
на България чедо е драг...
Любовта си той носи към мама,
и в сърцето си родният флаг...

Мамо, върнах се! Върнах се, мамо!
Аз се връщам,пребродил света...
Скрил Родина в сърцето голямо,
Емигранта...Човек на Честта...



Красимир Димитров

Писмо до моята неродена дъщеря Написана на : 2013-10-05 19:33:28

 

 

image

Пиша ти това вместо „здравей”, защото колкото и да признавам твоя избор да заминеш на едно по-добро място, дълбоко в майчиното ми сърце едно гласче плаче, че сега, точно сега и може би най-вече сега имам нужда най-много от теб. Искам да си щастлива, знам, че ще бъдеш щастлива. Бавно остарявам, моето момиче. Годините натежават сутрин върху клепачите ми и всяка вечер заспивам с мисълта, че съм започнала бавното вървене назад. Тази вечер искам да ти разкажа последната майчина приказка, която да пазиш за онези дни, в които няма да ме има. Може да е утре, може да е някога, но то ни предстои. Казвай „Обичам те” винаги, когато го почувстваш! Казвай го на мъжа до теб, на децата си, на приятелките си, казвай го на кучето си, на котката, казвай го на дъжда, на слънцето, не спестявай никога тези думи. Не се страхувай от тях. Те те правят силна, а не слаба.Казвай и на себе си „Обичам се”! Аз твърде дълго се плаших от тези думи и сега, когато чувствам необходимост да ги изричам , няма на кой да ги кажа. Научи се да казваш „Обичам те” вместо „благодаря”, вместо „ и аз”, вместо разбира се”. Която и дума в живота си да замениш с „обичам те”, ти никога няма да загубиш от това. Когато имаш деца, прекарвай цялото си възможно време с тях! Играй с тях! Смей се с тях! Разговаряй с тях! Плачи с тях! Спори с тях! Децата бързо порастват, дъще моя, и шанса да компенсираме изгубеното време е нулев! Остави къщата разхвърлена, прането-неизгладено, манджата-недоготвена, лицето си-негримирано, но играй с децата си! Аз съжалявам за всеки миг, който пропуснах в твоето детство, за да уча и работя, защото много след това имах време за учене и работа, но ти порасна и вече нямаше нужда да играем заедно. Ти ще се влюбваш много пъти в различни мъже! Но когато решиш на единствения да кажеш „да”, внимавай, моето момиче! Избери го за себе си и нека е онзи, с когото можеш да разговоряш до зори , но и просто да мълчиш до него. С когото можеш да се смееш, но и който да изпие с устни сълзите от лицето ти. Когото можеш да целунеш, но и да удариш! Чието его можеш да гъделичкаш, но на когото можеш да казваш и цялата истина! Не забравяй , мое момиче, че един ден твоят принц ще посивее в ежедневието и ти също ще сивееш малко в очите му. Какво може да те спаси? Ако си избрала мъжа, не който да гледаш в очите, а мъжа, с който да гледате в една посока. И да е вярната посока за теб и за него от самото начало, а не след години да я налучквате с компромиси. Ти, дъще, която си най-прекрасна за мен, имаш свои недостатъци. Никой не е съвършен! Мъжът до теб е жив човек и той също ще има такива! Не се бори с тях никога! И най-важното, мила моя! Избери го за баща на децата си! Погледни го с очите на дете, а не на жена, и ако го харесаш за баща, тогава му кажи „да”! Пътувай винаги, когато можеш, дъще! С автомобил, самолет, колело, каруца или просто ходи, тичай, карай ски, скачай с бънджи… Няма значение… Живият живот е нашето най-важно образование. Всичко, което научиш за себе си и за хората по пътя, не можеш да го научиш от книгите, филмите или новините! Живите хора ги срещаме , когато се движим, седенето на едно място не е никаква житейска философия. Пътуването е най-добрата проверка за самата теб, но също и за любовта ти и за приятелствата ти! Искам да запомниш от мен, че разтоянието и времето не разделят толкова, колкото разделя тъпченето на едно и също място! Пожелавам ти да се научиш на нещо, което аз не научих! Да прощаваш! Не винаги и на всяка цена, но поне понякога и поне на най-близките хора! Непростеното тежи на собствените ни души много повече, отколкото на съвестта на прегрешилия! Прошката събужда ангелското в теб, а отмъщението- дяволското! От пиедистала на своя половин век живот мога да ти го кажа много простичко: „По-лесно живея с ангелите в душата си, отколкото с дяволчетата”. Това е труден урок, но колкото по-рано го научиш, толкова животът ти ще бъде по-лесен! Дъще, намирай си поводи да празнуваш! Твои, лични, чувствени! Тези от календара не са най-важните! Не пропускай нито едно добро настроение, за да поканиш хора в дома си, да си облечеш нова дреха или да отвориш бутилка вино! Научи душата си да празнува истински! И понякога меси хляб със собствените си ръце! Меси го с любов! Образно казано! Може да е торта или дори омлет, но нещо, което да го направиш от любов, а не от продукти! Никога, ама никога , мила моя, не давай подслон в себе си на тъгата и самотата! Гони ги! Те са лоши съветнички! Пропъждай ги далече! С камъни, смях и лудории! Както можеш, само не ги кани край камината на ароматен чай! Ще се загнездят в душата ти и ще пуснат метастази към мозъка ти и после ще трябва да захвърлиш собствената си душа на сметището, за да се отървеш от тях! Не ги пускай да влизат! Сигурно вече не слушаш старческите ми брътвежи… но още нещо искам да ти доверя! Нещо, което научих… Не е важно как ще излезеш от една неприятна или злепоставяща те ситуация, мое момиче! По-важно е да не влизаш в нея! Затова мисли! Използвай цялото си време, в което не си заета с нещо друго, да мислиш! Знам, моя красавице, че може и да не запомниш това писмо… Но те моля да запомниш тези последни няколко реда: Каквито и грешки да допуснеш, не се срамувай от тях, но научи урока , който ти дават, защото ако не го научиш първя път, ще грешиш втори, ако пак не го научиш, ще допущаш същата грешка пак и пак, и отново…Спести си това, ако можеш! Лека нощ, моя неродена дъщеря! Останаха все още много неща, които искам да ти кажа… Но животът е интересен, защото винаги остава нещо недоисказано, недонаучено, недоизживяно...

 

 

Д.В.

На пазар ... Написана на : 2013-10-02 14:50:02

image



Искам зрънце щастие, късче обич и частичка вдъхновение.
Искам камъче от Луната и пудра със звезден прашец.
Искам препълнена чаша с красиви емоции. И бутилка отлежали топли чувства с реколта „Щастливо безвремие" и производител „Лудо сърце".
Искам звездна нощ, нежен бриз, шумящо море и горещ пясък в пакетче. И голяма опаковка сбъднати мечти!
Искам един стек силни прегръдки. Не, нека да са два. И от целувките в специална опаковка.
Искам и бурканче усещания от боси крака по росна пролетна трева в ранна майска утрин.
Ако може и комплект неповторими изгреви и романтични залези. А като допълнение - спиращи дъха мигове и главозамайващ водовъртеж от неочаквани случки в тенджера под налягане.
Искам замразено забавление и течни слънчеви лъчи. Моля, може ли и две-три щипки истинско приятелство на прах. И накрая - една капка любов.
Как ще платя? Ще ти върна всичко двойно. И без това пазарувам за двама ни ...





internet

ЖЕНАТА ЕСЕН Написана на : 2013-09-25 08:31:17

image



Няма значение на колко години е всъщност. Вероятно отдавна е минала 40.Тя не тъгува за младост, защото е пълна с изненади, от които най-непокорната е , че тя е млада, като началото на септември. Тя е безгрижното циганско лято на възрастта си. Красива като хризантема и опиваща, като вино, което доскоро е било само грозде в лозниците.
Жената –есен е топла и сбъдната. Тя знае какво иска и още по-важното, че знае как да го получи. Тя е съвършена, защото нищо не може да я уплаши и спре. Тя е претичала своята пролет и дълго е горяла в красивото си лято. Има спомени, които може да заключи само в една песен.
Тя е рисувана, тя е отричана, тя е целувана и просто обичана. Децата й са подарък, който все още разгъва с вълнение, удивление и възторг. Понякога се чувства могъща като земята, а в следващият миг прохожда в света на сетивата. Никога не е била по-сигурна в себе си. Прочела е всички приказки . Срещнала е много жаби, преди да целуне принца. Понякога се събужда като след стогодишен сън, само и само да открие, че има още ръце за прегръщане.
Жената есен трудно тъгува, но тогава валят дъждове от очите й. Всичките й приятели се готвят за дълго зимуване, а тя все още си има щурец в ухото.
С последното ято е изпращала надеждите си, присвивайки очи, да не видят децата й. Събира вести от тях, като пера по земята.
Тя е ухае на вятър, на дъжд и на кестени, още горещи – като обещание.
Има очи на септември и сърце на момиче.
Тя би повярвала само на онзи, който ще я оцвети в златисто.
Защото за всичко е платила с душата си.

 

Райчето Видинска

image

И тази сутрин няма да ти направя закуска. Но не защото аз не закусвам, а ти нямаш котлон (а мрънкаш все за палачинки). Ако трябва да съм честна, дори не знам как се правят палачинки, но щях да се науча, ако беше поискал. Разбрах какво е  „плювиограма“ (for God’s sake!), та едни палачинки ли няма да забъркам! Ти даже мляко нямаш в празния си хладилник. Празен като погледа, с който ме изпращаш, замразен като сърцето ти, може би много преди да се срещнем. И не знам дали не искаш да го стоплиш за мен или няма да го стоплиш за никого, както правят повечето мъже, след като ги зареже ученическата любов. Глупаво... Но никой не е достатъчно голям  да спори с различията между половете.

Знам,че ще трябва другаде да се топля. И другаде ще си пия кафето, защото го обичам горещо и с дъх на никотин. А твоето е студено, нали е от вчера.

Защото няма кой да ти направи закуска.

Всъщност, даже не съм те виждала да пиеш кафе. Но палачинки всеки яде – аз ги предпочитам с твоята компания; ти - със сладко от къпини и с каквото там намериш... в празния си хладилник.

Да вземеш да го напълниш малко.Че ще дойде ден, в който ще поискаш Някой да ти направи палачинки. И кафе ще пропиеш, и цигара ще запалиш като усетиш електричеството във въздуха от нечие присъствие, толкова стряскащо непознато, а някак... жадувано; с аромат, който ти вдъхва пълната увереност, че не можеш да си никъде другаде в този момент, че искаш моментът да продължи до тогава, когато ще си на 70 и няма да има палачинки, а ще се караш с този Някой за цвета на салфетките и разсипаната сол по масата.

А няма да имаш едно мляко в хладилника.

 

 

 

 

Елица 

Страница 1 от 6
 1-10 от 55  |   1  2  3  4  5  6  >>