Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Силната жена Написана на : 2012-12-18 15:59:00

image



За силната жена, не се говори.
Тя смела е, дори да е сама.
Не хленчи, не измисля апострофи.
Усмихната е, приливна вълна.

Не моли и не проси милостиня,
сама на свойта участ господар.
За всяка във душата си пустиня,
тя мъдра е и ще намери цяр.

Трохите не събира от трапези.
Не се превръща в безгръбначен роб.
Сълзите си издайници, не мрази,
но пази ги за любовта, до гроб.

Обича със сърце, душа и тяло,
изгаря в клада от безброй мечти.
След всеки край усмихнато начало,
със разума си тя ще сътвори.

В жаравата пристъпва със достойнство,
по нестинарски гони злочестта.
В косите вплела огън, чар и тайнство,
тя битките печели на честта.

За силната жена не се говори...
Пред силата й просто се мълчи.
В живота си тя никого не моли,
със реверанс ти път й направи!

 

 

 

Таня Мезева

Притча за птичката и клетката Написана на : 2012-10-31 08:05:52

image

Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка,
в небето да се рее в свобода.

Сутрин се събуждала с усмивка,
посрещала със песните деня,
и като всяка малка закачливка,
флиртувала с щастливата съдба.

Но случило се, мъж я забелязал,
влюбил се, направо полудял,
със завист полетите наблюдавал
и тайно на духа ù завидял.

Решил капан потаен да заложи
и в клетка златна да я задържи,
за нея "с обич" дълго да се грижи
и Его-то си с песни награди.

Затворил я, но хвалел се със нея,
красив трофей за тежка суета.
А птичката във клетката линеела,
посървала, оклюмвала глава.

Не пеела щастлива всяка сутрин.
Помръкнали очите от сълзи.
Перата погрознели и опърпани,
загубили красивите лъчи.

Стопанинът я гледал със погнуса.
Изстивало любящото сърце.
А птичката умирала в покруса,
затворничка... с прекършени криле.

И в ден един намерила смъртта си,
духът политнал, в миг освободен.
Оставила във клетката страха си,
лош спомен от живота омерзен.

Таня Мезева

Нестинарското хоро Написана на : 2012-05-26 07:44:40

image

Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми,
поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.

Попивах всяка стъпка със любов.
Иконата притисках. Беше жива.
Дочух във песента обреден зов,
чрез транс да пусна родовата сила.

Приех мистично, танцът че е в мен,
че тъпънът отмерва ми сърцето,
че нося огън - порив устремен,
със който да загърбя битието.

Политнах. Тялото ми отмаля.
Магически откъсна се духът ми.
С душите нестинарски той се сля...
харизматично, смело и безплътно.

Танцувах нестинарското хоро,
макар нозете да стояха приковани,
аз знаех, че след време, за добро,
избраница достойна ще му стана.



 Таня Мезева

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1