Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Някъде отвътре знам Написана на : 2013-06-03 12:39:05

image

Същата съм. Виж ме - саморасляк.

Луда, дива - колкото си искаш.

Като огън, дето мъчно ще угасне,

даже и с вода да го наплискаш.

 

Още на сърцето чиракувам.

Вечер във съня си те прегръщам.

И че тръгвам някъде - сънувам,

но на изгрев винаги се връщам.

 

А напролет по треви, сама и боса,

хуквам и се правя, че излитам.

Сигурна съм - имал си въпроси.

Премълча, един не ме попита.

 

Свикна с мене все да си ожулен.

Аз не бих могла на твое място.

Същата съм - гъста като бурен.

Бог не смогна да ме поокастри.

 

24.03.2011*

 

 

 

 

Юлия

Моите луди дяволи Написана на : 2012-06-01 17:59:12

image



Не мога да те чакам. Няма време!
Раздавам за последно картите.
Пулсира слепоочната ми вена
със ритъма на бясното си кардио.

И впрегнах триста мои луди дяволи
да теглят по света голям каруцата.
Какво съм аз? Кажи ми - тяло ли,
или душа, която към миражи куца.

Аз трябва да науча, няма време -
наблизо е последната ми гара,
в която сто въпроса мъчни дремят
и по петите като огън ме изгарят.

Не мога да те чакам! Триста дяволи
ме дърпат - по света да тичам...
А някой каза, че така не ставало -
със своя дявол лесно да се заобичаш.



Юлия

Приятелски Написана на : 2012-04-03 07:47:59

image



Не, не съм мъченица. Може би - грешница.
Без пост и молитви си лягам нощем.
Във очите ми тлеят онези горещници,
 но не бой се. Не съм от лошите.

Не чупя на пода в кухнята съдове,
не вдигам скандали вечер, по тъмно.
Не пия, не пуша, не стоя до разсъмнало.
Кротка съм, приятел, не съм стръмна.

Но, ако търсиш жената, търси лудата,
дето не иска цветя и свещници.
А у вас дори и да свърши посудата,
в две очи ще изгаряш. В горещници.




Юлия

Неподходящ Написана на : 2012-03-24 09:16:18

image


Този мъж не е за мен!
Разпилява ме и ме събира.
Боже! Мисли си, че е роден
вечер ризата ми да съдира.

Смята, че е участ зла
първата ми женска същност.
А със втората едва застла
мъжката си празна къща.

И ме пожела така - във храм.
На стената му - една икона.
Доживотно да остана там,
на ръждясалите три пирона.

Той ще бъде после роб,
но в момента не разбира.
Смята, че в един живот
като вино обичта превира.

И примрял от мъжкия си страх,
в себе си самия ме отрича...
Щях да бъда второто му аз
просто, ако беше ме обичал.




 Юлия

Ще доживее Написана на : 2012-03-14 09:23:58

image




Не ми вади душата, че една остана.
А имах като котешките - девет.
От всичките, до кръв издрани,
 последната ли искаш да ми вземеш?

До вчера имах девет бели свещи
и в тях събирах от света си всичко.
Но ветровете, драги, са насрещни,
 остана ми последната свещичка.

Една по-лесно се пои и храни,
и лесно в свят от лед се топли.
За месец заздравяват две-три рани,
 за два - забравям да ги чопля.

Едната струва колкото за девет,
по-черна е дори от дявол.
Защо ти е притрябвала на тебе
 душа, която вече не е бяла?

Надявах се. Дори ù палих клади,
та нека тя поне да доживее,
да иска някой вън да я извади...
Но кой безстрашен ще посмее?


Когато със една душа остане,
човек обича с великанска сила.
Но нужен е такъв, че на свещта му
да драсне огъня на деветте фитила.




  Юлия

Пенелопа Написана на : 2011-09-11 20:33:35

image





Казвам ти, не получих писмо. Може би чайка злобно го грабна,
но претърсих с душа морското дъно до последната мида.
И държах сърцето си дълго на тъмно и хладно,
да не би от чужди звезди мойта да не мога да видя.

Казвам ти, изгоря от очите ми до последния камък Итака
и змиите разплаках, че няма под какво да пролазват.
Но те ме разбраха и питаха колко време ще чакам,
и накрая намериха дом... в моята пазва.

Виж, Посейдон ми свари сладка отрова от билки.
Отъня ми душата от мисли, заспах до морето без сънища,
та дано щом отворя очите си, в писмо от бутилка
да открия вест за твоите Одисееви пътища.

Казвам ти, изградих камък по камък наново дома ти.
Не отворих вратите на никой, който мина, похлопа.
И сега до морето, озъбило пяна във мене, на пътя
стоя... , но не съм, съвсем не съм Пенелопа.




ulianka

Да се влюбиш в дявол Написана на : 2011-09-03 12:32:07

image



Черен си. Ще трябва да те боядисам.

Ти как си мислиш, че се става ангел?

И има притча някаква - неписана,

че си от тях, но някога си паднал.



А дяволското минало не се пречиства

тъй лесно, както си представяш.

Не може - хоп, и ставаш бистър -

като вода светена пред олтара.



И със крилете ще възникне трудност.

Не си тренирал раменните стави.

А всички ангели над мен ще луднат -

коя съм аз, че ангел да те правя!



Не знаят, дяволе, че близки сме си вече

и кътните ти зъби ги познавам.

Понеже ангелите са ми все далече,

а да нощуваш - ти край мен оставаш.



И покрай тази наша грешна близост

аз без да искам взех, че те обикнах.

А ти раздвижи рамене и им наниза

криле, с които да летиш посвикна.



И постепенно взе да побеляваш -

от ден на ден тъй дяволски различен...

Аз знам, че трудно се живее с дявол -

такъв е нужно ангелски да го обичаш.




 ulianka

Страница 1 от 1
 1-7 от 7  |   1