Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
От ден до пладне и от шест до пет... Написана на : 2011-11-03 08:38:55

image

От ден до пладне и от шест до пет...
Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...

Когато имах нужда от лице,
с което да прогоня самотата
протегна само вятърът ръце
и кротко ме погали по косата...

Когато имах нужда от кураж
да тръгна надалеко и завинаги
събра ми вятър в шепичка багаж
и тръните от пътя ми изрита...

Говореха, неверен бил... Проклет.
И никъде за дълго не оставал...
От ден до пладне и от шест до пет-
след него ни следа от обещаното...

Изгубена в света като врабче
отворих му вратата и зачаках...
Дори да е за ден, от шест до пет
до мен ще знам, че спирал се е някой...

Дори да е за ден, от шест до пет
избягала е нейде самотата...
Понякога е печеливш билет
макар за кратко да прегърнеш вятър...


 


Дочка Василева 

Два живота насън са достатъчни Написана на : 2010-08-31 20:05:21

sadness Pictures, Images and Photos


В този сън ще пътувам сама...

Ти ще чакаш на друга възглавница.

Не протягай към мене ръка -

в този сън не съм бряг за удавници...

 

В този сън ще съм рошава скитница

без предпазен колан за кошмарите,

без ваксина за късните рискове,

без багаж за последната гара...

 

Ще пътувам на стоп със стотиците

куп причини да имам посока.

Куп причини да бъда различна

и пред теб, и пред мен, и пред Бога...

 

Не размахвай обета за вярност -

книжна версия в сън няма място...

Два живота насън са достатъчни

самотата да спре да ме стряска...


 


Дочка Василева

Накрая всички плащат и си тръгват... Написана на : 2010-03-11 19:30:14

image


Светът е кръчма, а животът е кръчмар.

Поръчките записва и разлива

на всеки в чашата - горчиво или сладко.

И ту се мръщи, ту пък се усмихва...


 

Местата „резерве” са за избраните,

родени със звездичка на челòто.

За тях е светлината на кристалите

и неслучайна марка е винòто...


 

За други пък са масите във ъглите,

със мръсните окъсани покривки.

Със счупени столове и нащърбени

от употреба чаши и бутилки...


 

Правостоящите стоят отвън и чакат

с бездомните четириноги до вратата

да им подхвърлят нещо от остатъка...

И да им връчат след това метлата...


 

Животът циркулира между масите,

кога с поклон и реверанс, кога с надменност.

Поднася, отсервира или гаври се

според цвета и ранга на клиентите...


 

Накрая удря молива и прави сметката.

Потъва ресто в джобове бездънни...

Дали са пили или само гледали -

накрая всички плащат и си тръгват...




Дочка Василева

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1