Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Да го заболи от доброта светът... Написана на : 2013-03-17 08:20:58

image

Днес празник е и ден за прошка...

 За всичко и на всеки да простим...

Пречиствайки душите си човешки,

да станем малко по-добри...

 

Понякога да си добър е трудно, зная...

И да простиш е трудно, знам...

Но убедена съм във нещо и това е,

че добротата ще спаси света...

 

Да си простиме днес и непростимото!

Омразата, обидата, ненавистта...

И да сме толкова добри със хората,

че да го заболи от доброта светът...

 

 

 

Селвер

 

Едно обичане... Написана на : 2013-01-24 17:51:43

image

"... дълбоко, колкото хиляда целувки..."



Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо. 
Като притихнал в тъмното камбанен звук. 
... а всяка тишина е някакво начало. 

Едно тъгуване ми е заседнало ей тук. 
Дълбоко, колкото безброй морета. 
Да можех с птиците да отлетя на юг... 
И да ме виждат само ветровете. 

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Научих се (почти) да го отричам. 
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ... 
А после много дълго ще съм птица. 

Едно мълчание ми е заседнало ей тук. 
А думите преливат от очите. 
Тежи от хиляди мълчания светът. 
И все по-тихо става. Все по-тихо. 

Едно обичане ми е заседнало ей тук. 
Дълбоко ми е и ми се потъва. 
Останалото е отвикване един от друг. 
И цял живот умиране - като присъда.

 

Селвер

Научих липсата ти наизуст Написана на : 2012-06-18 19:41:08

image

Разпада се на птици любовта.

На залези, на лудости, въздишки,

парчета его, чувство за вина.

И болката да не очакваш нищо...



Научих липсата ти наизуст.

Така те няма, че не знам коя съм.

Не се побира лятото във скут.

Тежи животът като мокър пясък



Опитвам чувствата да подредя.

Не помня колко пъти те обичах.

От нямане остава ли следа?

От всяка празнота боли различно.



Разпада се на ноти любовта

(мелодия от вчерашни целувки).

А лятото танцува под дъжда

с най-тъжните си петъчни обувки.



Отвъд тъгата пак ли е тъга?

Раздялата не е ли алогичност,

приличаща на края на света?

И как се трие думата "обичам"?...



Ще те забравям всеки, всеки ден.

От тука чак до края на земята.

А после ще се влюбя в слънчоглед.

Сега се уча как да бъда вятър




Селвер

Понякога обичам да съм никоя Написана на : 2010-04-05 13:09:30

Free Image Hosting Upload Photos Funny Pics


Понякога обичам да съм никоя и да ме няма -

и дълго да стоя във тъмното с отворени очи.

Да си представям, че съм облак в необята,

а в мен е празно - няма вяра, няма и мечти...

 

Душата ми тогава е бездънна, празна раковина -

не чувства нищо, в безтегловност е и не боли...

И всички са забравили за мен и че ме има,

а времето е спряло. Над света безвремие вали... 

 

И някак не се случвам - сън съм и съм мисъл...  

И "вчера" сякаш е забравен, зле написан стих...

"Сега" и "днес" ги няма - просто... липсват,

а "утре" е излишен, никому ненужен послепис... 

 

В такива мигове като че ли във мен умира ангел,

молитвено е тихо във душата ми - като във храм...

И сгушена в прегръдката на най-притихналия вятър, 

мълча до втръсване и си измислям тишина...


 

 

Селвер

личен албум 2 #41


Не съм светица, нито пък богиня

и причинила съм безброй сълзи.

Аз грешките си опит не наричам,

а грозни истини, променящи съдби...



Дали защото със сърцето си решавах,

понякога по-грешна бях и от самия грях...

Разбрах, че болка е, когато нараняваш

и греховете, даже и простени, пак болят...



Не оправдавам греховете със "защото",

а предпочитам тихо да ги давя във сълзи.

Научих, че са нужни сила и достойнство,

за да простиш и за да изречеш "Прости!".



И днес решенията взимам със сърцето,

а разумът сърдито ми размахва пръст.

Раняват, но не ни убиват греховете.

А става ли от прошки по-добър светът?



Като пендари тежки окачих си греховете

А всяка жълтица е мъничка смърт и... боли.

За да сгрешиш не ти е нужно много време...

Но цял живот понякога не стига, да простиш...


 Селвер 

Вървя по острието на живота Написана на : 2010-01-30 14:46:17

личен албум 2 #65



Вървя по острието на живота,

изтръпнали са мойте ходила.

Ранявана, оплювана, виновна,

прощавана, обичана, добра.



На раните не отговорих с рани.

Обидите не върнах, а простих.

С проблемите кръстосвах шпаги,

със вятърните мелници се бих.



Познах и болката, и самотата,

и радостта от малките неща.

Разбрах - по-ценна е от злато

протегната приятелска ръка.



Допуснах много, много грешки -

за някои дори и аз не си простих.

Усещах често завистта човешка

във уж приятелски очи…



Нерядко лутах се във лабиринти…

Изгубвах се, но пак напред вървях.

И вярвам, гледайки луната и звездите -

ще се преселя някой ден при тях.



И болка преживях, и радост…

Открих и преоткривам любовта.

Не крия, че уплаших се, когато

лице в лице застанах със смъртта.



Понякога съм като в път без изход -

обръщам се, но няма път назад…

Несигурно пристъпвам, но не спирам,

макар най-лесно е да се предам.



Вървя по острието на живота,

със уморени и ранени сетива.

И ценен ми е всеки миг, защото

неповторим е и единствен на света…




  Селвер  

 

Страница 1 от 1
 1-6 от 6  |   1