Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
ОДА ЗА ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИ Написана на : 2013-05-24 08:33:40

image




Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките.
Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.
Когато до полуда в едно момче се влюби.
Когато жива се оплака, защото го изгуби.


Тя плачеше, когато остава сама.
За старите си кукли, за мама, за дома.
Когато се омъжи, очите си изплака.
Когато го изпращаше и срещаше на влака.


Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.
Не мислеше защо, ни питаше и още колко.
И продължаваше да плаче над болните деца.
За хората без покрив и тези без сърца.


Тя плачеше, когато децата отлетяха
и къщата и дворът смъртоносно опустяха.
Когато се завръщаха, пак плачеше - щастлива.
И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.


А после плака гордо, когато стана баба.
От болка - че ставаше по-немощна и слаба.
Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.
Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:


- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена,
защото съм имала шанса да плача за всичко това!




  Мадлен Алгафари

 

***** Написана на : 2009-04-15 23:10:43

image



Едно, две , три... отрязани пера.
                 Боли !
Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом сестрици ! Простете !
Щом можете - още летете .
От днес ще стъпвам по земя.
Ще сънувам, че съм птица,
но ще бъде нощем.
Денем съм вълчица.
Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
и ще сънувам, че летя.
Едва сега разбрах, че в глутница
един е начинът да оцелея -
да се науча да вия.
А аз - безсрамната наивница -
си въобразявах, че мога да пея.
...деведесет и девет, сто ! Последното перо !
Ужасно съм грозна ! Ще свикна !
Едно обаче се питам -
до днес ми стигаха трошици,
а сега ?... Нали не съм вече птица...
Пазете се, хора ! От днес съм стръвница.

По дяволите ! Страх ме е !
Отрязах си крилете, но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма и да разберете.
За вас ще бъда вълчица .


 

Мадлен Алгафари

*** Написана на : 2008-11-17 08:54:49

image

Кога си играеш, приятелко моя ?
Къде тие куклата, мечето плюшено ?
Кога се изгуби дъхът неспокоен
на малката пикла, в душата ти сгушена ?



До скоро надничаше тя през очите ти,
на пръсти повдигната, мръсна и рошава.
И тичаше дръзко и нагло в метите ти
онази, хлапачката - дивата, лошата.



Къде я изгуби по пътя ? Не помниш ли ?
И толкова време живееш без пакости !
Мечтите си детски все още не гониш ли ?
Кои са днес твоите момичешки радости ?



Защо ме поглеждаш така възмутена ?
О, ти си порасла ! Узряла ! Разбирам.
Душата ти сбръчкана, очите - студени.
И даже в ирония ме подозираш.



Недей си отива, лудетино дива !
Недей я убива, глупачке ! Не смей !
Та тя зад очите ти още е жива
и още мечтае, и още се смей !



Детето в теб съвсем не си отива.
И старостта е най-голямата измама.
Докато то живее, ти си жива !
И запомни : душата бръчки няма !  




  Мадлен Алгафари

Мира нямам, че те обичам! Написана на : 2008-08-25 11:15:14
Мира нямам, че те обичам!
Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - Да се запаля?
Или очи нямах насреща?


Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?


Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?


Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам...       





 Мадлен Алгафари                          
Страница 1 от 1
 1-4 от 4  |   1