Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Разбрал ли си... Написана на : 2012-01-28 16:53:33

image




 

Сънувал ли си някога кошмари,

в които си умирал двеста пъти?

И от септември, чак до февруари,

вървял ли си по пътища безпътни?



Получил ли си хиляди шамари,

от всички и за всичко твое свято?

Прескачал ли си каменни дувари,

спасявайки се, а си падал в блато?



Живял ли си поне за ден без грешки,

но и без знак за никаква надежда?

Обичал ли си някога - лудешки,

а срещу туй - нескопосни брътвежи?



Замръквал ли си в чуждите легла,

защото просто е необходимо

на тялото ти, не от любовта?

Не си ли? Пробвай, бързо ще ти мине!



Умирал ли си за една любов,

която е била за тебе всичко?

Не се страхувай! Тъй ще е до гроб,

със всяка нова, знай, че ще възкръсваш!



Разбрал ли си, че своята съдба

не можеш да я пратиш на поправка?

Не се намесвай в Божиите дела,

ще станеш за резил и подигравка!



Успял ли си да имаш онова,

което искаш, молиш и мечтаеш?

Благодари на Господ за това!

Защото моята съдба - не знаеш!



ЛЮБoff

Той е женен… Написана на : 2011-07-03 12:28:38

image



Той е женен, добър и практичен.

Има всичко, но диша във проза.

Търси хапчета по-романтични -

цяр в семейната диагноза.



Няма кръвно и няма сърбежи,

пие малко и пуши редовно.

Във греховните водовъртежи

не потъва до дъно любовно.



Той е мъж, като всички – наивен,

пали бързо – на пета, и хуква.

Към поредната си ”каста дива”,

да избяга от свойто статукво.



Той е женен, самотен, объркан.

Прави крачка встрани и се връща.

Нещо все във душата човърка,

че животът е тука – във къщи.



Той е ден споделен в календара

и каприз, и утеха, и нещо,

дето носи в сърцето ми вяра,

за любов и минути горещи.



Той е женен с неясна прогноза,

но ми стопля за мъничко дните...

Силна тръпка, сърдечна невроза...

Ах, какви сме глупачки жените!

 



ЛЮБoff

Не ми достигат няколко живота Написана на : 2011-03-04 08:43:57

image


Не ми достигат няколко живота

за хиляди минути споделеност.

Не ми достигат някакви си стотни,

запълващи душата до пределност.



Недостигът е купчина от липси,

загубени надежди, отчаяния,

от роли на нескòпосни артисти

и тишина, превърната в страдание.



Недостигът не се кръвопрелива,

щом ДНК-тата са ни различни.

От грешните лечения приспивам

тъгата в междуредия лирични.



Не ми достигат няколко живота -

най-високосните и пълнолунни.

За нощи страстни с много многоточия,

със писти за излитане – безумни.



Недостигът е като сляпо куче,

в душата ми все надълбоко рие.

И тъй - сърцето ми не се научи

неравноделно - от любов да бие.



И колкото да моля и се вричам,

в очакване на чудесата - кротко.

Такива - предозирани с обичане,

не ми достигат няколко живота!





ЛЮБoff

Не ставам за вярна жена Написана на : 2011-01-16 15:39:33

image

Аз не ставам за вярна жена!

Не защото съм с лека натура.

Просто имам свободна душа,

имунизирана от диктатура.

Аз не ставам за вярна жена!

Правя грешки във всички посоки.

Не търси ненапита вода,

а морета от грях и дълбоки.

Аз не ставам за вярна жена!

Хуквам бясно след вятъра южен.

И, дори да се върна сама,

все на някого пак ще съм нужна.

Аз не ставам за вярна жена!

Не разпалвам жарки огнища

и уютна негà у дома.

Просто давам - в замяна на нищо.

Аз не ставам за вярна жена!

Безпристрастности не отглеждам.

Там - дълбоко във мойта душа -

имам вяра за триста надежди.

Аз съм просто - невярна Любов!

Не разбирам защо ме обичат.

И защо всеки мъж е готов

във нозете ми да коленичи.

Аз не ставам за вярна жена!

Но поне за жена май че ставам.

И какво пък... това е съдба...

На повярвалите - им прощавам!




ЛЮБoff

 

А ти си Нищо Написана на : 2010-05-05 10:45:57

image





А ти си Нищо


Не ме боли! Такива съм ги страдала.

Не си и първият... (дано да си последният!)

Летяла съм и в ниското съм падала,

но твойто е най-долната мизерия!

Да те изваждам всеки ден от мръсното...

Да те спасявам, даже да те уважавам!

А ти, безсрамнико, си точно Нищото,

което нищичко не си е заслужавал!

Да, ти си Нищо - никакъв, несретен,

едно клише, което съществува.

Лишен си от сърце и от човешкото,

с които да живееш си е струвало.

Да, Нищо - само плът и безпардонност,

играчка механична и послушна.

Обичаш? Ти обичаш като лудите

и ден за ден, в истерия бездушна.

Повярвал, че си Нещото, обаче,

не си предвидил доста обстоятелства!

Сега се смееш, утре ще заплачеш,

в отплатата за твоето предателство.

И после... ще мълчиш. Като на помен.

И ще откачаш тихо - сам във къщи...

Животът, знаем, е предизвикателство,

но всичко лошо - тъпкано се връща!

Неразплатено нищо не остава.

И Нищото отново ще е Нищо!

Комуто, колкото си заслужава,

на оня кръст, разпънат пред Всевишния!





ЛЮБoff

 

 

Страница 1 от 1
 1-5 от 5  |   1