Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
В очакване на вехтошаря Написана на : 2011-07-06 18:11:04

image

Панталон и пола в нацъфтялата нива.

(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)

Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...

Тя е вече жена, той пък - мъж.



После ясно - тя бяла е, той е във черно

сред шампанско, гълчава, цветя...

И заспиват прегърнати и уморени

чак след гостите - на сутринта.



Скоро вън, на въжето, прострени се веят

панталонче и малка пола,

а големите важно до тях се люлеят -

мама с татко си имат деца.



След години просторът на двора пустее.

Само стар панталон и пола

мълчаливо се сгушват, скатани в прането,

и докосват се - цип до плоха.



Отминава ги времето и в чекмеджето

панталонът прибран е да спи,

а полата понякога в скута си вечер

го прегръща и тъжна мълчи.



И накрая и тя се преселва при него -

панталон и пола дремят с гънки накръст.

Вехтошаря очакват кога ще ги вземе

и сънуват онази разцъфнала ръж.





Радост Даскалова


Апел на погрешно орисаната Написана на : 2011-04-13 13:16:38

image


 

Не е виц и дори не е приказка,
а прилича на плоска и грозна шега.
Точно аз да улуча орисница
некадърна, на градус и още чирак.



На пияна глава ме орисала,
при това нескопосно, ( или на майтап?)
да не плача със сълзи, а с бисери
и когато се смея - да цъфват цветя.



Оттогава ме водят "дефектната".
И при плач, и при смях - мене все ме е срам,
че съм с странни странични явления.
Затова все стоя като истукан.



Но са лаком народ и се сетиха,
(вероятно по-скъпото по ги влече?)
че да пълнят със бисери шепите
трябва мен да разплакват...(то колко му е?)



Чак не помня какво бе усмивката -
на кого са изтрябвали разни цветя?
И кому ли му пука не искам ли
да не плача, а да се разсипя от смях.



Хора няма ли с предпочитания
не към скучните бисери, а към цветя?
Ще се смея за тях! А остане ли -
ще снабдяваме близкия цветен пазар.



Радост Даскалова

Ще ми бъдеш ли дом? Написана на : 2011-03-12 07:51:59

image



Колко път извървях - по-добре не пресмятай...
Треволяче по вятъра - корен без дом.
От онези, които си търсят местата,
пък дори да е шепичка пръст във разлом.

Колко дъжд изваля, колко буря ме млати...
Би ме град - изпомля ме до голо стебло.
Вечно удрях на камък в скалите чепати
и не случих да чуя: "Добре си дошло!"

Колко малко остана от мене след всичко...
Само стръкче обрулен, премачкан живот.
Аз - една полужива, бездомна тревичка,
дето даже не може да върже на плод.

По вратата ти драскам - корен разнищен,
закачил се случайно на кривнат пирон.
Знам, че късно е и не приличам на нищо,
но довя ме при теб - ще ми бъдеш ли дом?

 


Радост Даскалова

Ще ми бъдеш ли дом? Написана на : 2010-09-15 10:03:22

taj mahal 4




http://www.youtube.com/watch?v=IoKyR87893M



Колко път извървях - по-добре не пресмятай...
Треволяче на вятъра - корен без дом.
От онези, които си търсят местата,
пък дори да е шепичка пръст във разлом.

Колко дъжд изваля, колко буря ме млати...
Би ме град - изпомля ме до голо стебло.
Вечно удрях на камък в скалите чепати
и не случих да чуя: "Добре си дошло!"

Колко малко остана от мене след всичко...
Само късче обрулен, премачкан живот.
Аз - една полужива, бездомна тревичка,
дето даже не може да върже на плод.

По вратата ти драскам - корен разнищен,
закачил се случайно на кривнат пирон.
Знам, че късно е и не приличам на нищо,
но довя ме при теб - ще ми бъдеш ли дом?

10.09.2010
Радост Даскалова

Тя игра "ва-банк" Написана на : 2008-09-27 16:49:38



image


Тя е празна под роклята от моаре
и по плажа върви без посока...
Празно е и кокетното и портмоне,
след последната едра банкнота.

Стъпалата и гали среднощно море,
зад гърба и блести Монте Карло,
равнодушна върви, без да знае къде,
и е толкова... толкова празна.


Там, зад нея останаха сред светлини,
суетата и чашите с вино,
бакарата, рулетките, смях на жени,
и жетоните с надпис „Казино“.


Беше влюбена глупаво във бонвиван,
на Фортуната сляпа поклонник,
по игралните маси, без ум и докрай
тя залагаше себе си нощем...


Тя игра на 13... игра тя „ва-банк“,
крупието изгледа я с жалост,
завъртя се рулетката в бавен каданс...
а 13 – така не се падна...

Бе играта „ва-банк“ със последни пари,
вече нямаше никой и нищо...
Нито жест, нито дума, ни поглед дори -
тя му беше до смърт безразлична...

Той остана, увлечен в поредна игра,
тя си тръгна – кому ли бе нужна...?
Още плажът не беше посрещал жена,
да е толкова празна под пулса.

А луната над нея наведе лице,
да и влее от своето пълно,
през вълните протегна седефни ръце
и пътека към нея разгърна.


И разтвори се роклята от моаре
по пътеката, там, сред вълните...
Да приспят на гърдите си празно сърце,
най-добре го умеят луните...             



Радост Даскалова 

Страница 1 от 1
 1-5 от 5  |   1