Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Автопортрет Написана на : 2013-09-05 09:25:28

image

Не, не трупам обида и завист.

Мойта мисъл тече наобратно.

Страховете в съня ги оставям.

Съизмервам се с вчерашни дати.

Всеки ден си подострям очите.

Всеки час си намествам сърцето,

за да чувствам какво да не питам;

за да виждам калта по ръцете си.

За да мога да тръшна вратата.

Или обратно – да я отворя.

Да позная добрия приятел

по истината във погледа.

По кадифените ръкавици,

когато изпускам пара.

По точните му камшици,

преди да съм се предала.

Не, не трупам обида и завист.

Нито злоба. (Понякога само.)

Мисля - имам какво да раздавам.

Значи много все пак ми е дадено.

 

 

 

 Елена Биларева

Знаеш ли как? Написана на : 2012-02-19 20:23:15

image




Ти знаеш ли как се обича жена,
дето толкова пъти е падала,
че е кръстила с галено име пръстта
и мечтае, мечтае за клада?


Тя измисля за тебе добри имена
и диспутите грозно я плашат.
Ти знаеш ли как се целува жена,
която беседва със чашата?


Уморена претърсва с очи течността
и убежище търси, и прошка.
Ти знаеш ли как се преражда жена,
която умира нарочно?





Елена Биларева






Светът е пълен с хора и...мъже Написана на : 2011-04-20 16:01:26

image

 


В кутийка скрил обхвата на простора,

на завет ръкомахаш на света.

Страхлив си. И страхливите са хора...

Дали те оправдавам? За кога?

Пресъхна утрото. Сега е трудно пладне,

което ме пристяга като връв.

Душата ми се сгърчи. И е гладна.

А гладната душа е бърза стръв.

Дали те оправдавам? Не е лесно.

Прати ми наводнение поне!

Във жегата не мисля много трезво.

Светът е пълен с хора...и мъже.





 Елена Биларева

 

Жената без мъж Написана на : 2011-03-29 20:21:23

image




Жената без мъж е отворена книга,

написана в древен, пророчески стил.

И прочит единствен нерядко не стига.

Внимателно вниквай и пак я чети.



Жената без мъж – омагьосано цвете –

заплаква спонтанно със сълзи от кал.

Недей да се плашиш от тръни в полето.

Търси! Тя не вярва в пасивност и жал.



Жената без мъж все заспива по дънки.

Изведнъж се събуждаш - до нея заспал.

Омагьосано цвете?! Тя смее се тънко.

Осъмваш до нея, нищо пак не разбрал.




 Елена Биларева

Не ме ли позна? Написана на : 2010-10-21 10:58:27

Art Images Art Pictures Upload Photos

Косите си късо подстригвах

и с хрип предрешавах гласа.

И гледах в очите. (Примигвах,

щом обърнеше свойта глава.)



Не ме ли позна? Дълго крих се

под расо и чифт очила.

Накрая така промених се -

подминавах се даже сама.



Миришех на лайка и пръст

и на вятъра носех батерии.

Щом завее, така - изведнъж -

да забравя за свойта материя.

...



Ето, тук съм, и жива - умряла

ти отчупвам парченце от питка.

Хляб и сол, малко свян застояла...

Победител си в моята битка.


 Елена Биларева

Страница 1 от 1
 1-5 от 5  |   1