Sibir
image
НИНА
НИНА, 47
« sibir.bg
Навярно ме е писал Андерсен... Написана на : 2013-08-13 20:00:16

image

Вече не мога да плача за теб.
От такава любов се умира.
Има приказки, дето не свършват добре.
А aз... все такива намирам.
Няма друг, допълнителен край.
Принцът е просто илюзия.
На принцесата вече не и се мечтае.
От мечти е до кръв охлузена.
И си сваля короната. Знае, че тя
също е просто картонена. 
Хвърля я в ъгъла. При любовта.
И парчетата счупени спомени.
Няма принц. Само някакъв мъж,
който боли като триста. 
Думите... Тях ги задръж
за принцеса, която ги иска.
Аз се наслушах. Навярвах. И толкова.
Резултатът е - самота.
Погледни ме -
нямам място за повече болки.
Усетѝ колко много боля.
Сбогом, принце. Недей да ме помниш.
И прощавай, че вярвах в теб.
Чаках дълго... 
Студено.
Бездомно е.
Тази приказка просто
не свършва добре.



CARIBIANA

Сега Написана на : 2012-09-03 19:18:10

image


Имам нужда от разбивач на илюзии.
Да ми срине света до основи.
Със замах да строши въздушните шлюзове,
дето все ме отвеждат нагоре.

Да срути напълно всички пясъчни замъци.
Да запали мечтите ми. Като факли.
Да затули със камъни оня приказен кладенец,
пълен с напразно очакване.

Да покрие прозорците с черни, лепкави сажди.
И нищо от мене да не остави.
Освен тишината. За чисто прераждане.
И сълза.
...
Малка капчица за голямо удавяне.



 Caribiana




margaritas Pictures, Images and Photos

 

 

Понякога си тръгвам от света
по уличка със слънчеви павета,
между които стръкчета трева
надзъртат и се вглеждат във небето.

Съвсем на края и ме чака дом.
Понякога е просто звезден кораб.
Понякога - виенско колело.
(Когато имам нужда от високо.)

Понякога живея там сама.
Понякога със мен живеят още
Маншон, Полуобувка, Мъхеста Брада,
Вълшебникът от Оз и ...котката.

(Не Чеширския котарак, а друг.
Един оранжев. Аз си го измислих.)
Когато там е къща, през капчука
дъждът изтича, преразказан в приказка.

Когато е виенско колело, един човек
продава сънища и свири на латерна.
Когато имам повече небе,
е звезден кораб. Даже междузвезден.

Когато си отивам от света,
се връщам утре още по-красива.
Ако поискаш някога, ела...
Оставям маргаритки. Следвай дирята.



caribiana

НЕ СЪМ! Написана на : 2011-08-06 21:02:32

 

image


Изглеждам лесна за обичане. Ала не съм.
Сърцето ми е степ с кръжащи птици.
От всякъде повяват ветрове.
Затваря ли се вятър в стъкленица?



Изглеждам лесна за обичане. Заблуда!
Душата ми е морска пяна,снежно-бяла.
Държиш я в шепите си уж,
а тя измежду пръстите ти се стопява.



Дали съм лесна за обичане? Едва ли.
Във вените ми сто реки бушуват.
И ако някой дръзне да се осмели,
да се попита най-напред дали си струва.



  caribiana


Женски работи... Написана на : 2011-05-23 10:47:56

image



 
Още чувствам във себе си
колко много ми се лети.
Затова - щом ми режат крилете
... си отглеждам метли.



За летежите няма значение
имаш ли или не крила.
Важно е настроението.
Много важно е. Няма как.



Важен е устремът към високото,
а не как ще стигнеш до там.
Аз от малка си зная посоката.
И добре, че имам метла




 caribiana

Не знаеш кода... Написана на : 2011-05-18 20:46:33

image



Приличам ти на йероглиф.
И се опитваш да ме разчетеш.
Самата аз не се разбирам,
та ти ли ще ме разбереш?

Написана съм закодирано
и никой няма ключ към кода.
Загадка? Не, не съм. Писмо съм.
Ала не ме чети, за Бога!

Какво ще търсиш скрито в редовете ми?
Послание за обич, може би?
Недей...инато е сърцето ми.
И влюбва се, когато си реши.

 


 caribiana

ОТ СТРАНИ...(ОПИТ) Написана на : 2011-05-03 13:02:22

image




Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.



Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.



Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.



После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.



Някога плаче. Даже май -често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.



Има дни- скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.



Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя.



 caribiana

Страница 1 от 1
 1-7 от 7  |   1