Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Неродената ми дъщеря Написана на : 2012-04-25 09:07:15

image



Тя е още надежда за плод.
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави, каквото си иска.
Аз я чакам, броя часове,
а пък тя се разсейва по облак.
И ми казва, че Там е добре –
а пък Тук - по предателски обло.
Аз отчаяно драскам слънца –
аз подкупвам детето със светло:
Гледай, толкова чужди деца
не улучиха черния петък.
Имай смелост – и ти се роди.
НарочИ си за празника сряда.
Избери си от всички бащи –
този, който си спомня за кладата.
Този, който горял е веднъж,
ще те пази от всички пожари.

Дъщеря ми не вярва на мъж.
Не се ражда. И аз остарявам.




Камелия Кондова

СЛАБИ АНГЕЛИ Написана на : 2011-11-14 19:34:27

Men Sexy Pictures, Images and Photos



Този мъж, този ад непредвиден
(тъкмо сложих в сърцето си ред) -
ще излезе по-умен и силен
от поредния хленчещ поет…


Не ми сваля звезди от небето.
Не раздава половината свят.
 Сто ината в очите му светят -
срещу моя едничък инат.


Всички Еви във мен се бунтуват:
„Не прекрачвай във този роман!
Преди теб – той и нас е целувал.
Не от поглед – от ром е пиян!“


Аз съм чела подобни романи…
С моя кръв пишат някои от тях.
Но от цялата болка остана
един – в края на устните – смях.


Точно колкото да го разплискам -
парещ извор сред зимна река.
И преди да го стресна с „Не искам!“ -
ще съм казала сто пъти „Да!“


 

Камелия Кондова

С броеница в ръце Написана на : 2011-05-07 20:36:38

image



Ще те обичам от разстояние.

Ще те опазя от мен самата.

Тебе не искам да те ранявам.

Те си ми нещо като разплата.

Ти си ми нещо като проклятие.

И свръхподземно и свръхнебесно.

Когато превръщам мъжете си в братя,

всъщност им давам въже за бесене.

Тебе не искам да те обеся.

С тебе не искам да бъда вещица.

Ти си ми светлия спомен за песен,

която не съм делила с грешните.

Ти си ми времето, изброеното —

преди луната и след луната.

С тебе не може да бъде временно.

Ще те опазя от мен самата.



Ще те обичам от разстояние.



Камелия Кондова

На Атила... Написана на : 2010-09-27 05:42:58

личен албум 2 #22

                           Одисей към Калипсо

 

                                                 "И сто години още да те любя -

                                                   това е секс... А другото любов"

 

 

 

Вижте, аз не падам от небето.
Ясно ми е - малка е Итака.
Одисей изобщо не е цвете за мирисане.
 Но ще го чакам.


Зная, че морето го вълнува,
 колкото кълбото ми със прежда.
И когато плаче се преструва,
 и когато стихове нарежда...


Зная, че на всеки остров има
 (важно е за мъжкото му его)
по една-единствена любима.
Всички сме единствени за него.


Щях да го забравя още вчера,
ако можех някак да не помня,
как преди години го намерих
да лепи една строшена стомна.


Как събра досадните парчета,
как направи фигура
и после
стомната от цветове засвети
като песен.
И ме омагьоса!


Вие, сополанковци(простете),
дето ми обсаждате сърцето,
можете ли да родите цвете
от разбита болка на парчета?


Можете ли от ранено чувство
храм на любовта да построите?
Ако все пак Одисей напусна -
храмът ще се срути над главите ви.


Затова - по живо и по здраво -
отнесете смъртното си тяло.
Само сто години ми остават.
След това ... ще чакам отначало ...!



Камелия Кондова

 

...в любовта забрава няма

 

ТОЙ Написана на : 2009-02-08 17:31:57

image


Животът снощи зверски се напи.

/Със всички извинителни причини./

така поне преминахме на "ти"

дистанцията се скъсява с вино.


На първа фаза беше страшно мил:

Недей, любов, не се хаби напразно...

Не става Аполон от крокодил...

повяхнали цветя не правят празник...


На втора фаза, вече свил юмрук:

ти докога така ще ме живееш!

Споделяш ме с поредния боклук -

без мисъл, без сърце.


И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,

животът със езика си преплетен изфъфли,

че човек се ражда гол -

росата по тревата да усети.


И после падна под една дъга

/от виненки - навместо пеперуди/.

Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!




КАМЕЛИЯ КОНДОВA

ДРУГ МИТ ЗА НАРЦИСА Написана на : 2009-01-21 09:39:30
ДРУГ МИТ ЗА НАРЦИСА

Голямата любов се умори
на мене всеки път да ми се случва.
Изпепелих невинните звезди.
Овъглих се, а нищо не научих.

Като превръщах спалнята в олтар,
молитвите взривяваха небето.
Но утрото се давеше в кал,
изтекла със сълзите на прането.

И този мъж е Господ до мига,
във който безпощадно се разминем
във два квадратни метра тишина,
продънени от бившото му име.

Ще ме прекрачи с името си той,
изтръгнато от грешната ми пазва.
Ала от мен до първия завой
ще е забравил даже как се казва.

Защото в друга, чужда тишина,
със други имена ще го наричат.
След него ще съм толкова сама,
че себе си ще почна да обичам.   



Камелия Кондова 

БОГОМИЛСКО Написана на : 2008-08-03 11:36:59


Recados e Imagens - Tristeza - Orkut
Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат



Камелия Кондова

Страница 1 от 1
 1-7 от 7  |   1