Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
*** Написана на : 2013-08-15 21:20:29

image

От лудите по-луда съм, да знаеш.
И аз не знам къде ли й е края.
По тази лудост ти ще ме познаеш.
За луд другар отдавна си мечтая.
Един щурак до мене да приседне.
На облака ми топъл и усмихнат.
Такива боси, по душа, и бедни.
Вселените до нас да се притихнат.
Деца да си родим и да са луди.
И нека да ги сочат с пръст и длани.
А те да гонят вятър пеперуден.
Света да извървят, да не остане.
И внуци да си имаме, проклети,
от лудост никога да не пораснат.
Окаляни и с дрипавите дрехи...
Това е всъщност повече от щастие.
Семейство луди, толкова нормално,
и облак свят с едничко вечно детство.
За лудост единица - максимална 
и щастие заразно - по наследство.

 



автор Николина Милева

Лудата Написана на : 2013-03-24 18:18:08

image


Ало! Здрасти! Недей да затваряш.
Да, звъни ти безпаметно лудата.
Тази, дето ти все изоставяш
и заменяш внезапно за другата. 

Ало! Как си? Пращиш ми в ухото.
Нещо хич, ама хич не те чувам.
Пак си паднал ли, знам, от високо.
Аз ли, аз съм добре, но тъгувам. 

Не за теб, не, не си го помисляй.
Аз за себе си седнах да плача.
И се чудя какъв му е смисъла
и се мая безстишна по здрача. 

На моменти така ми прекъсваш.
Явно има проблем с телефона.
(Сякаш вълк за секунда разкъсва
млада още сърна и бездомна). 

Ще затварям и много ти здраве.
Ти си падай, а аз съм си лудата.
Тази, да, дето все ще те хване.
Дето все е безпаметно влюбена. 



Николина Милева

Дежавю :) Написана на : 2013-03-13 07:53:50

image


Мъжът е виновен





Две жени се напиха до смърт

и се скараха пак за мъжа си.

Тя едната е с черен кахър,

а пък другата не е с ума си.



Ще го режат. За всяка по малко.

И по равно двуглавия мъж.

Не през кръста, не, не, че е жалко.

През сърцето. От раз. Изведнъж.



Той не пие. Не пуши. Не мрази.

И е страшно добър във леглото,

слага гримове все на талази,

ако смееш да гъкнеш, горко ти.



Той не пита. Не знае. Той е

онзи вятър под бялата фуста.

Има страшно голямо сърце,

после някак едва ги напуска.



И ужасно след него боли,

като нерв във гърдите оголен.

А жените са станали три.

Не мъжът, не мъжът е виновен





Николина Милева 




p.s ....А всъщност ,той и пет пари не струва...

Когато си мечтател Написана на : 2013-01-30 14:41:11

image

Мечтател си. Е, значи си колега.
Такива като нас са на изчезване.
Започваме направо от омега
и сме проблем за земното притегляне.


Мечтател си. Е, значи сме си близки.
Не съм се лутала така напразно.
Не съм прахосала безброй усмивки.
( Усмивките ми често са заразни.)


И теб те заразих, но само с обич.
Усуках те със звездните си корени.
И всичко спря. Небето проговори.
(Съзвездията са за нас отворени.)


Мечтател си. Тогава всичко можеш.
Метни ме на гърба си…до луната .
До слънцето не искам да ме водиш.
Държа го в себе си. (И съм богата.)


За теб го пазя. Пазя го отдавна.
Колега си! Един добър приятел.
(Вселената без нас е твърде празна.)
По-пълна е, когато си ….. 
мечтател.

 



Николина Милева

Драскотини Написана на : 2013-01-20 19:21:42

image


Ще мина през сърцето за напряко.
Не зная пътя просто ще налучквам.
И мястото е крайно непознато.
Затуй, като несретник все покуцвам.

От ляво казват, че са всички болки
и аз от ляво мисля да се вместя.
Е, малко съм назъбена и постна,
ръбата съм и няма да е лесно.

Но болките ти мога да събличам.
Да си ушия чисто нова кожа.
По нрав съм повече вълчица.
На вълците и Бог им вади ножа.

Така се скрих от ляво, по-навътре.
Заседнах, като грях на гилотина.
Подклаждам ти доброто, да си къкри
и раните превръщам в драскотини.




Николина  Милева
Във неделя събирам мечти Написана на : 2013-01-13 08:35:37

image

Във неделя събирам мечти.
Нямам нужда от миг за почивка.
Като малките, силни пчели
неуморно се трудя. С усмивка.
И обичам неделните дни.
Цели чудни полета от обич
чакат мен. Да ги грабна. С очи
да обходим небето със поглед.
Само ние го можем така.
Само аз, много аз и мечтите.
Просто вдигам (до Бога) ръка
и докосвам света си различен.
После влизам с копнежи и вик,
чак нахълтвам живота да сграбча ,
но с добро, със надежди и в миг,
миг от вечност приветливо щастие.
Във неделя създавам мечти.
Даже Господ, мечтае в неделя.
А през всички останали дни…
Не, не спя. Сбъдвам ги.
И живея.



Николина Милева

Кой луд обича ничия жена Написана на : 2012-03-28 18:09:58

image



Не ме обичай, аз не съм добра.

И вечер споря често със покоя.

В душата ми си сви гнездо страха

от мисълта да бъда само твоя.



Разбивам се в лицето на морето -

размазано в прозореца врабче.

Разливам се, умира в мен детето.

Аз сея пустош в пустошта, момче.



Защо съм ти, по – зла съм и от злите.

Във мислите ми бури вият студ.

Раздирам се и пощя в мене дните.

Защо ми е да ги споделям с друг?!



Люлея се на бъдното в косите.

Плета си плитки с чуждите тъги.

Аз рина преспи ярост от очите

и всеки миг към теб изпращам ги.



Не ме обичай страшно е това.

Три крачки и ще паднеш под земята.

Кой луд обича ничия жена?! -

оная дето спи до сатаната.





 Николина Милева

По дяволите - толкова си черен! Написана на : 2012-03-12 18:36:58

image

“Черен си. Ще трябва да те боядисам.” ulianka (Юлия )




По дяволите - толкова си черен!
Прощавай, но не ще те боядисам.
Достатъчно е да ми бъдеш верен,
с къртича слепота да ме обичаш.

По дяволите, толкова си грозен,
че дяволите плашат се от тебе.
За ангелите пък си твърде сложен,
създаден си от непонятно семе.


А Господ си те бие по главата
и скубе си брадите побелели.
Рогатият пък дърпа си рогата
в недрата си кармично полудели.

Но ти си мой, такъв си те направих,
и глух, и сляп, така ми бе угодно.
От тебе да се стряскат всички твари,
ни жив, ни мъртъв – туй е вече спорно.

По дяволите, съмва се човече...
Не ще те стигна колкото да тичам.
Такъв те сътворих проклет–далечен,
да мога само аз да те обичам.




Николина Милева

Страница 1 от 1
 1-8 от 8  |   1