Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Оптимистично Написана на : 2014-09-15 09:29:17

image

Някой ден ще порасна, Господи.
Ще си имам раздел за проблеми.
Ще ме мъчат сложни въпроси
и няма да ми достига времето.
Ще престана да вярвам в измислици.
Ще ми е скучно и сиво.
Ще забравя за детските приказки,
които сбъдват красивото.
Вечер – ще следя новините.
Сутрин – ще си пия кафето.
Тайните – скрити-покрити
ще търкулна във чекмеджето.
Ще се обличам вече по-семпло.
Вероятно ще спазвам диета.
Ще трябва да намаля темпото,
че кръвното ми ще скочи в небето.
Някой ден ще порасна, Господи.
Ще съм прилежна през всичките мигове.
Но сега за нещичко моля те –
да не е днес. И не утре.
Никога.



Мира Дойчинова

**** Написана на : 2014-02-12 08:55:40

image

Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.

 


Мира Дойчинова - irini

*** Написана на : 2014-01-02 14:58:11

image

С последната снежинка на Декември,
стопява се и моето мълчание.
Годината търкулна се във времето.
И аз със нея. Нямам оправдание.
Делях на две усмивки и надежди,
а болките ги кътах надълбоко.
Едничко исках. Само глътка нежност.
Разбрах, че искам прекалено много...
И рекох си – поне да подредя
душата си – килер със чужди вещи,
сред цялата претрупаност в света,
на мен да ми остане само нещо,
което да е мое, да си струва,
да бъде светлина във мойте мисли,
да бъде във сърцето – съществуване,
да почна отначало. Но на чисто...
Изхвърлих всичко. Нищичко не взех.
Годината си носи всичко с нея.
В последната снежинка се заклех
оттук нататък просто да живея.


Мира Дойчинова

***** Написана на : 2013-11-12 18:41:31

image


Не съм специална. Няма как да бъда,
щом в мене бие същото сърце,
което във човека ще пребъдва
минути, дни, години, векове...
Безкрайности от спомени навързани.
Намерих ли началото? Не знам.
За някъде така съм се забързала,
че май пропуснах да пристигна там....
Ще стигна. Във копнежите ще стигна.
И всички с мен. И аз със тях. Прекрасно е.
Животът трае колкото премигване,
но целият завинаги е щастие...
Не съм специална. Господи, не съм.
Обаче непонятно съм различна.
Света сънувам – пъстроцветен сън!
И винаги опира до обичане...
Човек съм си. Със всички неизвестни.
Донесла съм светилник със мечти.
Любов да ви запаля – ще е лесно.
Но вие я пазете. Да гори.



Мира Дойчинова

Десет урока Написана на : 2013-11-03 16:06:56

image



Десет урока за научаване.


Първи: Да следвам сърцето си.
Втори: Да нямам очаквания.
Трети: Да вярвам във себе си.
Четвърти: Да бъда различна.
Пети: Живота да пазя.
Шести урок: Да обичам,
дори когато ме мразят.
Седми: Да се усмихвам.
(Нищо, че пак ми се плаче.)
Осми урок: Да притихвам.
Няма спешни задачи.
Девети: Да се харесвам,
защото съм с нещо красива.
Десети урок: (Много лесен):
Просто да съм щастлива.



Мира Дойчинова

Себе си Написана на : 2013-10-09 08:59:18

image



Много съм себе си. Толкова много,
че направо ми иде да вия.
Сърце да съм, че да се пръсна от обич.
А напук съм родена стихия...
И съм опака, знаеш, същинска и истинска.
Даже повече – няма до колко.
Стигат ми само две - три измислици,
с които си крия болките...
И надеждите кътам в тефтера, до точка.
Само те са в графа: " Неотложни ".
На мечтите съм дала безкрайна отсрочка
със наклонност за невъзможни.
А пък тебе те пиша направо в душата ми,
да ти кажа, че там ти е мястото.
Да съм гръм, че да срутя дори небесата...
Но съм себе си само. За щастие.



Мира Дойчинова

Четвъртък Написана на : 2013-09-19 09:16:39

image

 


В този ден ще превземам пространства.
Колко сила ми трябва сега? –
да обръщам тъгата във щастие,
и в усмихване – всяка сълза...
Аз вървя и във моите стъпки
никнат малки цветя – светове,
а мечтите ми – шарени кръпки
ме покриват с одеяло – небе.
Във Четвъртък невидима ставам.
Но пък ти ме откриваш така –
сякаш само за теб си оставам
и магия, и стих, и жена...
Този ден си летя. И съм себе си.
Безподобна, но винаги същата.
А пък ти си през цялото време
моят дом. И любов. И завръщане...
Във Четвъртък съм целият свят.
Ето, знаеш ми всичките тайни.
Колко хубав ще бъде денят!
Точно колкото цяла безкрайност.




Мира Дойчинова - irini

ЖЕНА Написана на : 2013-05-22 08:38:34

image



Така ме нареди Животът –
(и беше благосклонен при това) –
да бъда рай по пътя към голгота –
съществително с подробности. Жена.
Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене...
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.
Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак –
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,
умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях...
Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.
Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
Да крача смело, даже път да няма...
И само за един да съм красива.
Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките...
А приказките? – пиша ги сама.
С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже ))
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.
Така е отредил – жена да бъда –
чупливо щастие, любов, тъга...
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.

 



irini

*** Написана на : 2013-03-31 11:05:22

image

Хвани дъга и скрий я във душата си
и с всичките вълшебни седем цвята
рисувай само с пръсти в небесата
най-светлите усмивки на Земята.

Вземи и слънце, то ще ти потрябва
страха да гониш като облак лош.
А също и звезди, за да те радват,
мечтите си щом следваш всяка нощ.

И детски смях, не можем хич без него –
да литнат пеперуди из полята.
Пчела и цвете трябва да си вземеш,
и ето, че усмихна се тревата…

Не можем май без грейнали кокичета?
Прибавяме и цяла вечност Пролет.
Нататък продължаваме с „Обичам те”,
и няколко въздишки птичи полет.

Прегръдка от приятел трябва също –
със някой радостта да споделиш,
за някого света да преобръщаш
и всеки дъх по равно да делиш.

Парченце хляб – да можеш да разчупиш
за мравките – на мънички трохички.
Вземи и книга – себе си да учиш.
И много време – да обичаш всички.

Видя ли колко проста е рецептата?
(Хем лесна, и съвсем безплатна май.)
Ти вече имаш нужните вълшебства.
Сега излез навън и ги раздай.




Мира Дойчинова – irini

***** Написана на : 2013-03-27 08:08:10

image

Страница 1 от 2
 1-10 от 13  |   1  2  >>