Sibir
image
НИНА
НИНА, 47
« sibir.bg
Безценна Написана на : 2012-08-01 20:16:17

image

Забраних си да бъда различна
(ни надежда остана, ни жажда...)
Бях отдавна и бях нетипична
(страхове тишината ми ражда!)

Пожелах си измислена хубост
(и къде огледалото сложих?)
Бях суетна кокетка - до лудост
(смет за криви усмивки предложих...)

Кули с пясък строях - без основи
(телескопно се търсех в мъглата.)
Доброволно надявах окови
(без да чувствам земя под краката.)

Все така... Все нарочно... И диво
се надявах на чудо спонтанно.
А то, чудото, беше лъжливо.
Беше свито, свенливо и... странно.

Бе спасителна диря във мрака,
грях несбъднат, заченат случайно.
Беше тъжно... Но не, не заплака.
Беше болка, таена безкрайно.

Беше в мене, а аз не разбирах...
И се срасна със мене - до корен.
Аз бях чудото. И се намирах
в мокри сънища с вик непресторен.

И се виждах - във погледи парещи,
в чистотата на хладност сатенна.
Чудотворни, косите ми жарещи
ме белязваха с грифа „Безценна".

 


Дарина Дечева

ВТОРАТА Написана на : 2012-04-17 17:08:15

image





Ако някога се влюбиш в женен мъж,

примири се със поддържащата роля.

Подготви се да те лъжат неведнъж

и на ход пусни най-силната си воля!


Научи се да преглъщаш гордостта си

и да преиграваш, даже да не искаш.

Изпъни докрай лъка на смелостта си.

А сълзите ли? Добре е да ги стискаш.


Ще се храниш със трохи от любовта му,

във подаръците грешките ще скрива.

Ти тревогите ще сваляш от врата му,

той спокойствието в нея ще открива.


Ако искаш да си втора - продължавай!

Инжектирай си на порции страстта му.

Чакай нищото! Пред него се предавай!

Оправдавай го! Обичай глупостта му!


Ще празнуваш все самичка, не със него.

А наздравицата в къщи той ще вдига.

С тебе ще залъгва мъжкото си его,

необвързващата ти любов му стига!


Теб ще люби, но при нея ще заспива.

Ти си огънят, но тя му е огнище.

В теб първичната си същност ще открива


и ще те превръща бавно в пепелище!


Ако искаш да си втората му - давай!

Превърни се във удобната му дреха!

Със остатъците се задоволявай.

Ти си втората! Жена му е утеха!


Не залагай любовта! Не оправдавай

примиреността, поддала се греховно!

Първата бъди!... Единствена оставай!

И играй във главни роли! Безусловно!




Дарина Дечева

2х2 Написана на : 2012-03-02 10:36:27

image

„... прибирам сърцето си до следващия повод...”

Виолета Христова



„Единствено сърцето си прибирам.”

Камелия Кондова




Сърцето е прибрано зад стени.

На сигурно съвсем ще е на мира,

по-малко без вина ще се вини.

И сигурно по-малко ще умира.



Зад тях светът е просто две по две.

Но две по две не прави всъщност двама.

Стените не създават светове.

А свят във рамка си е чиста драма.



Сърцето е оттатък. Зад стени.

Със сигурност на камък ви прилича.

С един свой удар вече се стесни.

И с дъх един по-малко ще обича.



А камък... Просто нещо – две по две.

На пипане – като лъжа е гладък.

На вид - овал. Съвсем като сърце.

Заплаче ли – ще плаче до припадък.




Дарина Дечева

Урок по мъжество Написана на : 2011-11-25 10:27:52

image





Дойдох си. И след мене заваля.

Отприщиха се всичките потопи.

Не се научих кротко да боля

и да приемам Бога за утопия.



Мъжете ми превиваха глави

под кръста на тъй страшното „Обичам!”.

Така и не научиха (уви...),

че няма второ кацане на птиче.



И криеха безсмъртния си страх

в удобната качулка на палача.

Пред никого така и не посмях

от слабост, тъй по женски, да заплача.



А исках да ме свият в две ръце -

щастлива по библейски... Като глина...

Сълзата ми, по-тежка от перце,

да бъде първородната причина



за мъжкия вулкан от тишина,

изригнал във въздишка от гърдите.

Не се научих даже на вина

за чашите горчиви. И изпити.



Дойдох си. И оставих им потоп.

От кръста спретнах кораб - толкоз мога.

Научих ги на любовта до гроб.

На повече ще ги научи Богът.




  Дарина Дечева

Чужда жена Написана на : 2010-10-24 19:43:07

Friends Images Upload Photos View Photos

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.



 Дарина Дечева

Страница 1 от 1
 1-5 от 5  |   1