Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Богатство Написана на : 2013-02-20 12:45:57

image

Не питай колко обич преживяла съм
и как на хората в очите съм изглеждала.
Аз бях наивната, и лудата, и бялата,
и силната, и също безнадежната.


Не питай колко обич съм раздавала,
какво получила съм във замяна.
Каквото давах - от сърце съм давала,
каквото имам - е заслужено, навярно.

 

Не ме разбирай грешно, не че вече
забравила съм старите си рани.
Аз помня всичко,  даже отдалече
измамник по очите го познавам.

 

И въпреки това не се страхувам
да бъда пак излъгана от някого.
Дори отново се вълнувам
като море през слънчевото лято.

 

Но все се получава криво -
добротата ми изглежда смешно.
Събирам смет и давам сливи.
Във мен ли има нещо грешно?

 

А жал ми е, когато се налага
на удар да отвръщам с удар.
Понякога така се получава,
че просто думите не струват.

 

Затуй не питай има ли за тебе,
а вземи каквото е останало.
Със пълни шепи си загребвай.
На мен ми стига радостта, че давам.

 

 

Петя Ходжева

Коледно безумие Написана на : 2012-12-02 20:25:15

image




Декември пак е суров

и подхранва тъгата ми.

Ще си сложа пуловера нов

и ще попивам с яката му.



Ще ида до бора сама

и ще пазя мъчание.

Ще чакам да падне звезда,

защото имам желание.



Ще запаля мъничка свещ,

ще хвана писалка.

Ще напиша писмо (без адрес),

както правех, когато бях малка.



Ще затворя белия плик

и ще го скрия във шкафа.

Нали Коледа сбъдва мечти

и затуй я наричаме "свята"?



Запитах се: "Много ли искам?".

И някой прошепна ми: "Много е!

"Любов" си написала в листа!

Тази дума знаеш ли колко е!?"



Декември пак е суров

и пълни окото ми.

А Дядо Коледа не е готов

да отвори писмото ми...

 

 

 

Петя Ходжева

За себе си Написана на : 2012-04-30 08:23:53

image



Много пъти съм грешала.

И грешките си не отричам.

Но когато съм права - съм права!

Нали съм си мъжко момиче.



Държа си на думата винаги.

И реша ли нещо, го правя.

Проблеми щом имам - решавам ги.

И разваления шкаф си поправям.



Самичка си карам колата.

И при нужда се бия

(ей така си вървя, по хавата).

Ако съм спирт, ще съм силна ракия.



Сърцето ми е голямо.

И лесно не се панирам.

Но имам нужда на мъжкото рамо

понякога глава да опирам.



Не обичам да се оплаквам.

Да ме тешат не обичам.

И честичко си поплаквам...

Аз съм мъжко, но все пак момиче!




  Петя Ходжева

Ако ще казваш нещо, нека бъде истина... Написана на : 2011-07-18 10:39:30

image


Ако ще казваш нещо, нека бъде истина.
Комплименти всеки ми е правил.
Когато аз говоря, ти говоря искрено.
И ти ми говори така, разбра ли.


Не казвай, че са хубави очите ми,
или че съм добра любовница.
Аз зная слабостта си, зная силата..
Искам с истина да те запомня.


Ако не мога да ти давам щастие,
недей да ми звъниш за среща.
Жените са отляво и отдясно...
И мен случайно си ме срещнал.


Не искам да ме храниш с мили думи.
Аз гладна няма да остана.
Ако не можеш... просто ме целувай.
Целувай тихичко... до пладне.


След туй сама ще си отида.
Ще те оставя да си спинкаш сладко...
И ако в 'истината' видиш мойто име...
Повикай ме обратно.




Петя Ходжева


Минало в шкафче Написана на : 2011-03-20 20:29:58

image



Пълен е шкафът със спомени -
хартийки, капачки от бира,
сламки, писма от любовници...
И има място за още такива!


Пазя ги. Не бих ги изхвърлила!
Те са моето шарено минало.
Всеки път, щом в шкафчето бръкна,
ми напомнят колко много съм имала!


Всяко малко "боклуче" е щастие.
Боже, колко "боклуци" обичам!
Колко спомени... Всичко туй аз ли съм?!
Сякаш била съм друго момиче..

.
Те създадоха моята същност!
Как бих могла да ги хвърля!?
Ако ги няма, не бих била същата,
не бих пораснала смела и мъдра...


Затуй ги пазя - шарени спомени,
подредени в шкафче за минало.
Мойто бъдеще още в зародиш...
И има място за още такива!


Петя Ходжева

Ще намразиш човекa от стиховете ми Написана на : 2011-03-16 07:32:53

image



Чудиш се кой е човекът
от моите стихове, мили.
Не си ти. Не е и Той.
Само аз съм. Това стига ли?



А аз съм толкоз измислена,
че и ти не ще ме познаеш!
Четеш ли, четеш... замислен си.
Аз съм точка... и запетая...



Не се измъчвай, не ще ме намериш...
Изгубих се някъде в думите.
Препинателен знак съм... Разцепен!
Между лъжи и истини губя се.



Не чети, ако това те измъчва.
От редовете - от тях ще се пазиш,
че разпознаеш ли ме в някоя сричка,
завинаги ще ме намразиш!



Петя Ходжева





 

На момичето с тъжните очи Написана на : 2011-02-07 09:14:38

image

 


Защо си начумерена, красавице?
Не знаеш ли, че тъй се получава
като подложиш топли чувства и възглавница
на оня, дето пет пари на дава!


Такива са му пустите закони
на странния им мъжки свят -
ако си кучка (с извинение) ще те запомни!
Не съжалявай, че не си от тях!


Съвет от мен? Не съм за пример...
По-скоро ме използвай за поука!
В теб е отговорът, в теб е силата!
Било какво било! Дотука!


Не обвинявай... Няма длъжни...
Ще минеш сто пъти по този път!
Най-лесно е да бъдеш съдник,
по-трудно е да си под съд!



 Петя Ходжева

 

 

 

 

Всичко се (не) връщало Написана на : 2010-09-30 00:22:06

Photobucket



Казват, всичко се връщало!

Така и не се върна Той...
Небето, земята обръщах!
Изгубих го в онзи завой...


А аз къде ли съм тръгнала!
На инат ли го търся? Напук?
Само аз досега съм се върнала
от бягство от себе си, тук.


Но не мога така да забравя
и просто да кажа 'Съдба'!
Какво? Нима е случайност,
че животът веднъж ни събра?


Ако е тъй, искам още случайности!
Искам бягство, след него – завръщане!
Но сега къде е, по дяволите!
Нали уж всичко се връщало...!

 

Петя Ходжева

 

А вятърът е като влюбен мъж Написана на : 2010-09-12 10:25:35

личен албум 2 #51



А вятърът е като влюбен мъж!

Жестоко влюбен! До уши!
И щом прегърне те веднъж,
те пуска само, ако той реши!
Обгръща те мъжествено, едносекундно!
Разлиства пуснатите ти коси,
флиртува с теб, целува шумно!
Като листо във буря ще те завърти!
Ще затанцува с теб под слънцето,
под дъжд, луна и под звезди.
И ще забравиш, че си смъртна...
... Ще бъдеш влюбена и ти!



А вятърът е като влюбен мъж!

Душевно-чист, неопетнен и искрен...
И проговори ли... поне веднъж -
ръката АЗ ще му поискам!

 

Петя Ходжева

Моят начин да обичам Написана на : 2010-08-02 09:33:17

image

 

 

Обърках всичко най-накрая -
стоиш пред мен обиден и мълчиш.
Не исках, мили, да те паря...
А просто... от любов да изгориш...


Обърках. Винаги го правя!
Не се научих на любов.
И вместо да изграждам Рая,
изкопах между ни ров.



Обърках всичко... с пустата си обич!
Заключих любовта ти във кутия.
Дълбоко в мен, за сигурност, я сложих,
а сама не мога днес да я открия.


Такава съм - неопитна и безразсъдна.
Ще кажат: "Туй на нищо не прилича!"
Преди да тръгнеш... нека те прегърна.
Така показвам, че обичам.




Петя Ходжева

Страница 1 от 2
 1-10 от 14  |   1  2  >>