Sibir
image
НИНА
НИНА, 47
« sibir.bg
Ден за разплата Написана на : 2011-08-27 09:35:49

image

Днес е ден за разплата и плащам.

Имам ведомост, стриктно разписана.

Фиш на всеки за спомен изпращам -

поизмачкан с годините списък е:


- за това, че с болка съм обичала

- за заличените ми утрешни надежди

- за явните лъжи, които съм отричала

- за пропилените минути нежност

- за душата ми, която я разграбиха

- за избледнели от очакване мечти

- за чужди рани (колко ми оставиха)

- за още много неизсъхнали сълзи

- за облаци навъсени в очи без блясък

- за празни нощи и дъждовни дни

- за всеки, спънал се във пустотата, крясък

- за хиляди вменени ми вини...


Днес е ден за разплата. Платих си.

Не търсете от мен дивиденти.

В този списък е явно, че липсват.

С тях се плащат щастливи моменти.




Мая Попова


 

 

Дилема Написана на : 2011-08-08 17:16:08

image


Тя - другата - не е по-млада,
а, чувам, че не е и по-красива.
Защо ми казваш?
За да страдам?
(А как те убеждавах, че не съм ревнива)


Косите и били като арабски нощи.
А в моите се люшка златно жито.
Брюнетки, зная, че обичаш още,
ала очите ти във мен са впити.


В красиви дрехи се обличала,
изглеждала и шеметна, и дива...
Но мен без дрехи предпочиташ и
уханието на кожата ми те опива.


На нея скъп парфюм купуваш,
палитра маркова, в комплект с червило,
но мен с трептяща страст целуваш
по устните и шепнеш мило.


Каква дилема!
Как ли ще се справиш?
Коя ще избереш сега от двете?
Спокойна съм и сигурна, че ще оставиш
при мене да те доведе сърцето ти.




Мая Попова 

Защо не ти се обадих Написана на : 2011-06-12 09:29:26

image

Ако само се обадя...

На балкона

цветята ще разцъфнат във оргазъм.

Ръцете ми не стигат телефона –

гласът ми е замрял в самотен спазъм.



Ако само се обадя...

На простора

ще полудеят всичките ти ризи.

Замлъкнах от жлъчта на малки хора –

езикът ми отровата облиза.



Ако само се обадя...

Oт тревата

ще плъзнат в тялото ти всички мравки.

А устните в беззвучие зоват те –

в атрофия от злостни подигравки.



Ако само се обадя...

През небето

ще се изсипят кал и жупел отведнъж.

Показа Бог – и жалко за което –

неписано e да си моят мъж.



Мая Попова

Душата ми Написана на : 2011-02-20 07:49:56

image


Събличам си душата. Като дреха,
която вечер слагам за пране.
Сърцето много пъти ми отнеха,
единствено душата моя – не!


На светло я събличам. Ето – гола,
застанала пред вас е. Няма срам.
И няма поглед да сведе надолу.
Защо? Попитайте я. Аз не знам.


- Защо Ви липсва моминия свян,
кажете ни, но моля – без лъжи.
Тъй чиста ли сте, или просто блян,
безгрешна ли сте, или тук грешим?


Зарята от смеха и ви опърли,
отвърна ви едва ли не с насмешка:
- По мене първи камък нека хвърли,
но само този, който е безгрешен.


Такава е душата ми – безсрамна,
нахална, грешна е и дръзновена.
И нека всичко друго ми откраднат,
но нея никой няма да ми вземе.



Мая Попова

Ако Написана на : 2011-02-18 15:23:55

image



Ако Господ от стъкло ме бе направил,
то стъклото би било непробиваемо.
Та не се опитвай с мене да се справиш.
А причината?
Е, тя е разбираема.


Ако Господ от дърво ме бе направил,
щях да съм чинар - голям, величествен.
Та не се опитвай с мене да се справиш.
Аз съм горда.
Колкото и да обичам.


Ако Господ от калта ме бе направил,
щях да бъда лепкава и гъста.
Та не се опитвай с мене да се справиш.
Аз ще те погълна.
Щом те искам.



 Мая Попова

Непотребна Написана на : 2011-02-11 17:56:54

image

Добър вечер, Любов, добър вечер...

Да не би да обърка вратата?

Но, разбира се... Влез... Не, не пречиш.

Да, сама съм... картинка позната.

Все съм същата, да? Нямаш грешка.

Ти си спомняш и как те изпъдих...

А след теб от царица - във пешка

се превърнах. Сама се осъдих.

Как живях ли? Не питай. - В затвор.

На душата затворът е страшен.

Външно имах осанка на бор,

вътре храст бях - обрулен, изплашен...

Имах нужда от време, Любов.

За какво ли? - Без теб за да свикна.

Презимувах, вкопана във ров.

Оцелях... И напролет поникнах.

От земята (нали съм Телец)

свойта сила успях да възвърна

и в очите си - онзи живец...

Ето, виж ме. Любов... ти посърна?

Съжалявам... добре съм без тебе,

ти си вече далечна позната

и отдавна не си ми потребна.

Сбогом. Да! Ето - там е вратата.


Мая Попова

ПРОШКА Написана на : 2010-02-14 07:37:16

image



Понякога се случва да съм лоша.
Тогава ставам чак неузнаваема...
Но затова го има празник "Прошки".
Простете! Сбърках несъзнателно.
И нека всеки днес за себе си реши
от кой да търси прошка и на кой да дава.
Нали е казано: "Човешко е да се греши,
а пък божествено - да се прощава!"

 Прощавайте!
 



Мая Попова

 

 

 

 

 

 

Открадната любов Написана на : 2008-03-24 10:36:00

image


Откраднах си любов. 
Или не беше.
Не знам.
Не ме интересуваше.
Но знам,
че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така.
И пак опитах.
Да, тръпка бе -
почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах.
(друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги.
(после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.
Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.

 


 Мая Попова           

 

Страница 1 от 1
 1-8 от 8  |   1