Sibir
image
НИНА
НИНА, 47
« sibir.bg
Не мой Написана на : 2010-10-27 16:59:22

Photobucket

Ще ми липсваш.
Как ще те забравя?
Ще болят самотните ми дни.
Ще пропуша ,
ще се изоставя ,
във душата ми ще завали.
Ще започна да старея.
Не със дни, със часове.
Трудно ще те преживея.
Щастието ще се спре
точно тук. Ще оглушея,
ще изгубя сетива.
Леден вятърът ще вее
(колко топъл е сега!).
Ще осъмвам недоспала,
ще замръквам без звезди...
И ще виждам в огледалото
остарелите си дни...
Ще ми липсваш,
но (надявам се)
в следващия си живот
няма да сме
се забравили,
имаме си собствен код,
малка тайнствена парола,
имплантирана с любов.
Ще се срещнем ли отново?
И ще бъдеш ли готов
да ме задържиш тогава
или, както и сега,
тъжно ще се разминаваме
с други хора под ръка?
Ще се срещнем ли навреме
в следващия си живот?
Или Дяволът ще вземе
нашия магичен код
и ехидно ще се киска,
щом ни срещне из града -
мълчаливи и потиснати
с чужди хора под ръка...
Ще ми липсваш... Много,
много...
И се моля от сега
в следващия си живот
да мога
все до тебе да вървя...



Румяна Йорданова Симова 

Циганка Написана на : 2010-08-26 11:43:47

image

Добър вечер, господине!
Дай ми - левче или два...
Виж, ръцете ми са сини
и подути от студа!
Циганка съм, но съм млада...
Имам гъвкава снага!
Огнена съм като клада
и по-чиста от снега...
Пея нежно като славей.
Любовта ми е в кръвта...
Хайде, да попеем!Давай!
Песента на любовта...
.......................
Лека нощ! Сега си тръгвай!
Знам, че искаш да си сам.
Не съм циганка...Излъгах...
Просто трябваше да ям....

 

 

 

 Румяна Йорданова Симова 

 

 

Личен албум #203




Няколко неудобни въпроса
с един отговор


Въпроси:
Защо ли Господ няма дъщеря!?
Защо жените толкова презира?
Адам – помилва, Ева – не можа!
Защо за нея прошка не намира?


Завинаги ли ще пълзи жената,
проклета от премъдрия си Бог,
за това, че е послушала Змията,
забравяйки най-важния урок?


Виновна ли е Ева, че е покорила
с усмивката си бедния Адам
и тайнството на любовта му е разкрила,
загърбвайки лишения и срам?


Отговор:
Жената, с нежната си сила,
божествена е в мъжките очи.
Дори и Бог би покорила...
Това не може Той да й прости!



Румяна Йорданова Симова

Тестът на елфите Написана на : 2010-07-20 17:33:41

image



Мини на пръсти под незрящите прозорци –
да не разбудиш спящия квартал...
Ще пием чай от билки чудотворни,
приготвени в магически бокал!


Ти спомняш ли си малките вълшебства,
присъщи за елфическия род? –
Жените-елфи с чудно биле тествали -
кой е мъжът на техния живот...


Избранникът отпивал малки глътки
от силното, горещо питие.
Полазвали го бягащите тръпки
на страстната любов – за векове!


Но случвало се феята да сбърка,
подведена от младостта....
Погрешният любовник се побърквал
и заживявал в самота....


...........................................................
Ела на пръсти! Будна съм и чакам,
загледана във врящия бокал...
Усещам тихите ти стъпки в мрака...
Минаваш през вълшебния портал!



Румяна Йорданова Симова

 

 

****** Написана на : 2010-07-16 17:54:50

image


Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.



Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.



Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...



Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....



Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

 


 Румяна Йорданова Симова

Мисис Съдба.... Написана на : 2009-04-01 07:02:52

image

 



Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко - на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля - дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода -
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
мисис Съдба,
да съм жива...





Румяна Йорданова Симова

Сън Написана на : 2008-10-15 09:09:28

червено и....черно #95

притча за дявола

...

Сънувах, че някога (много отдавна)
бил Дяволa с кръв и със плът.
Душата си щедро на други раздавал
и сторвал на мравката път.
Презирал парите, раздал си имота
на други (по-бедни) души
и слагал хранилки за горски животни,
лекувал ранени сърни...
На бледен аскет благонравен приличал.
Сърцето му - истински дар!
Подавал си всяка страна за плесница,
умирал си той за шамар...
Веднъж, уморен от последното дело,
белязано с честност и жар,
той спрял във порутено мъничко село
и влязъл във селския бар.
Във бара, разбира се, имало само
пет-шест леконравни жени,
два-трима разбойника (леко пияни),
дузина велможи с пари...
Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно
и седнал на бара от чам.
Поискал си чаша вода (най-човешки)
и пийнал от нея без срам.
Понеже изглеждал щастлив и доволен
на фона на грозната нощ,
една проститутка любезно помолила
да бъде със нея за грош.
"Аз нямам грошове. Душа имам само -
голяма и гола душа" -
отвърнал й Дяволът благо през рамо...
Хем благо, хем с малко тъга...
"Раздавам се щедро - на всички, навсякъде,
а после се чувствам богат.
И нищо, че ходя със кръпки по лактите!
Обича ме целият Свят.
А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!
Защо се продаваш така?"...
Погледнала тя изпод тънките вежди,
отвърнала - "Нямам душа!".
И Дяволът млъкнал, и шумно преглътнал
последната глътка вода.
Излязъл след туй, но се върнал от пътя
и тихо й казал - "Ела!"...

Събудих се. Стана ми много студено.
И тъжно... Какъв странен сън!
Живее ли мъничко дяволче в мене?!
Кикоти се вятърът вън...        


 

Румяна Йорданова Симова

Страница 1 от 1
 1-7 от 7  |   1