Sibir
image
blogs left blogs right
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
ДЕН ЗА ДЕН Написана на : 2014-08-13 11:12:14

image

Богата съм! Богата като Крез!
В душата ми е слънчево и златно.
Каквото имам, имам го за днес,
а утрето е просто вероятност.


И щях ли да си бъда точно аз,
ако не пръсках всичко без остатък
и ако не живеех час за час
един живот, така безумно кратък?...


Но съществувам - весел Божи раб,
тупурка във гърдите ми сърцето.
В торбичката си имам само хляб,
една любов и няколко куплета.


И съм богата. Повече от Крез!
Пилея се задъхана и лятна...
Животът се живее само днес!
А утрето е просто вероятност...




Ники Комедвенска

Ние, лъвиците Написана на : 2014-08-11 10:23:05

image


Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
с белег над веждата,
хапем и милваме.
Вид на изчезване,
вечно отричани,
трудни за следване
и за обичане,
но любовта ни е
най-невъзможната – 
зло заклинание,
огън под кожата!
И ще ви сгрее
право в душиците,
както умеят
само лъвиците!



Ники Комедвенска

Една добра душа Написана на : 2014-01-22 17:40:10

image



Присмиват ù се пустите му хора
и тихичко я псуват под сурдинка,
задето храни котките по двора,
а пък на тях не дава и стотинка.

Вървете де! Ще ви омеси пита
и шепа сол до нея ще ви сложи.
Дали тогава някой ще попита:
„Наред ли си с акъла си, госпожо?”

Не е наред. Треперят ù ръцете.
От липса на разбиране се чална.
Но вие все едно се нахранете –
добрите до един са ненормални.

Тях Господ на вечеря ги прегръща,
защото този свят егоистичен
не ще признае никога, че всъщност
нормалните не знаят да обичат.




Ники Комедвенска

 

Носач Написана на : 2013-10-29 08:13:22

image



Като охлюв, от Господ наказан,
доживотно света си ще влача -
с три любови и девет омрази,
дето нощем в съня ми да плачат.

И минавам през дните полека,
впила голи очи във небето,
върху кърваво-влажна пътека,
по която калявам сърцето.

Няма как, няма как да се пусна -
този свят се е вкопчил и стиска
с похабени от влюбване устни,
ала чист под девичата ризка.

Затова от години го пазя.
И какво, че ме стягат в окови
тия минали страшни омрази,
тия три неродени любови.

Но каквото се случва със мене
нека нищо за никой не значи!
Този свят е отдавна заченат,
а пък аз съм му само носачът...


Ники Комедвенска

Шарено човече Написана на : 2013-10-04 06:44:23

image


Спомняш ли си някога за мен –
шарено човече в къси дрешки,
дето се въртеше ден след ден
като в полудяла въртележка.

Времето ловеше без проблем,
криеше го в скъсани джобове,
винаги наострило перчем
и за битка винаги готово.

Беше само шепа този свят – 
палав и разрошен като птиче,
две усмивки и един комат
стигаха му, за да ни обича.

Как да разбереш, че изведнъж
времето е белег за опасност,
щом до теб момчето стане мъж,
а във теб момичето порасне?

Липсвам ти и страшно ти личи...
Даже и смехът ти е навъсен,
а не виждаш детските очи
в шарените дрешки на сина си...

Плачеш ли?
... плачи, 
плачи, 
плачи...

 

 Ники Комедвенска

Kато боб Написана на : 2013-07-12 15:40:39

image



Погледни го тоя свят -
векове наред се мръщи.
Нито е умрял от глад,
нито му е тясно вкъщи,
а пък влачи до троха,
трупа всякакви запаси
и от имане - аха,
вече ще се сгромоляса.
А му стига къшей хляб,
малко сол и два домата -
като весел божи раб
да пребъде на земята.
Да си посади дръвче,
да се влюби, да обича,
а след туй да изтече
непокътнат и първичен.
И е просто като боб,
а защо не го разбира -
от отсечения гроб
Господ голи ни прибира...



Ники Комедвенска
За теб! Написана на : 2013-06-10 08:22:57

image




Моето женско проклятие,
моята сладка измама:
хем да се плезя на вятъра,
хем да съм истинска дама.

Сутрин да сгъвам юрганите,
мръсно бельо да събирам.
Нощем, облизала раните,
драсвам през девет баира:

да си побъбря със времето,
да си нагледам мечтите,
с куп обещания бременни,
с бяла надежда завити.

Знам, че ти писна до мразене.
Все те изправям на нокти
с лудите нощни фантазии,
с нежната сутрешна кроткост...

И съм ти хладно обятие.
И съм ти адската жега...
Моето женско проклятие...
Страшно си падаш по него!



Ники Комедвенска

Педя душа Написана на : 2013-06-07 16:19:16

image

Имам педя душа,
много леко се носи под лявото рамо.
Може и да греша,
но по мярка я дялам за мене си само.

Малка колкото лист,
не поисках под чуждо небе да се кротне.
Не, не съм егоист.
Аз съм просто поредният педя самотник.

По широкия свят −
избеляла от времето стара картина,
като мисъл за цвят
тя през няколко чужди живота ще мине.

Сред човешкия лов
ще се гмурне подобно на мидичка речна. 
Просто педя любов,
съхранила последното зрънце човечност...

 

 

 

 

Ники Комедвенска

Пепеляшка по никое време Написана на : 2013-05-20 13:47:06

image

Ще пристигна на кон
след дванайсет и нещо -
по-желана от трон
и от ад по-гореща.

Ще развея коси,
ще изгрея от мрака.
По-красива не си
и в мечтите си чакал.

И додето край мен
плъзгаш дръзка походка,
аз света вцепенен
ще изправя на нокти.

Ще изкарам навън
всички злобни съседки!
Посреднощ, посред сън,
посред клюки и сметки.

Да настръхнат от яд,
че в света безразличен
някой все пак е млад,
някой все пак обича...

А по светло през смях
ще поема обратно...
Сладка колкото грях,
луда колкото вятър...




Ники Комедвенска

Рожден ден Написана на : 2013-05-13 07:50:30

image


Този ден е малко по-различен,
оцветен с гирлянди и бои,
а сред тях съм аз-едно момиче
с бели нишки в черните коси.


Тортата стои като царица,
украсена със сметанов грях,
стрелкат се ножове и вилици
върху нея с дяволски размах.


И свещта мълчи недогоряла,
хвърлена небрежно настрана,
в пламъка и, нажежен до бяло,
мълком се стопява младостта.


Но надигам чашата със вино,
лицемерно смея със глас,
лъжа се, че многото години
нямат над надеждите ми власт.


Този ден е малко по-различен,
този ден е пълен със тъга,
казах "Сбогом" на едно момиче,
и "Здравей" на зрялата жена.

 

 


Ники Комедвенска

Страница 1 от 7
 1-10 от 68  |   1  2  3  4  5  6  7  >>