Sibir
image
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Джубран Халил Джубран Написана на : 2010-01-26 09:44:07
За брака
image Тогава Ал-Митра проговори пак и рече:
   — Учителю, кажи ни и за Брака. 
   И той отвърна с думите:
   — Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
   Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
   Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
   Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
   И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
   Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
   Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
   давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
   Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
   Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
   Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис. 

Джибран Халил Джубран Написана на : 2009-12-17 08:12:29
За любовта
image

И рече му Ал-Митра:
   — Кажи ни за Любовта.
   А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
   — Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
   И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
   И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
   Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
   Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
   Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
   На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
   Отвява ви от сламки и от плява.
   Премила ви до бяла същина.
   Омесва ви до податлива мекост.
   И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

   Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

   Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
   Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
   Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
   Защото на любовта й стига любовта.

   Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
   И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

   Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
   Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
   да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
   да познаете болката на твърде много нежност;
   да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
   и да кървите драговолно, с радост;
   да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
   да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
   вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
   и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си./net/

Джибран Халил Джубран Написана на : 2009-11-25 16:36:55

   За наслаждението
ТОГАВА ЕДИН ОТШЕЛНИК, който слизаше в града веднъж в годината, излезе и помоли:
- Кажи за Наслаждението!
А той в отговор му рече;
- Наслаждението е химн на свободата, ала не е самата свобода.
То е разцъфтелите желания, ала никак не е техен плод.
То е глъб, зовяща висинето, ала нито е дълбина, ни вис.
То е птица, уловена в клетка, както се възземва на криле
ала не е празното пространство оградено в клетката от тел.
Свята истина изричам вам -  наслаждението е химн на свободата!
И аз с радост бих ви го изпял, с препълнено сърце,ала не бих желал да погубите сърцата си
в упоението на този химн.

 Някои от вашите младежи търсят наслаждението, сякаш то е всичко, и си навличат осъждане и упрек.
Но аз не ги упреквам и осъждам; желал бих щото още да го търсят.
Защото ще намерят насладата, ала не само нея;
седем са сестрите и и дори най-малката сред тях е по-красива от насладата.
Чували ли сте за оногова, който ровел в земята за корени, а изровил съкровище?

А някои от вашите стареи си спомнят наслажденията на младостта си със съжаление - като злини, извършени в пиянство.
Но съжалението е мъгла за ума, не очищение за него.
По бих желал да си припомняха за наслажденията с благодарност, както се помни жътвата на лято;
Но ако съжалението е утеха тям, нека съжаляват.
А има и такива между вас, които нито са млади, за да търсят, нито стари, за да си припомнят;
и в своя страх те си отказват всички наслаждения, за да не оскърбят духа и да не го пренебрегнат.
Но и във въздържанието има наслаждение.
Така и те изравят съкровище, макар с треперещи ръце да рият за корени земята.
Ала кажете, кой би могъл да оскърби духа ?
Нима славеят оскърбява тишината на нощта или светулката - звездите?
И нима вашият пламък или вашият дим обременяват вятъра ?
Какво си мислите - че духът е зеленясъл вир, който ще размътите с тояга?

 Често пъти, отказвайки си наслаждение, вие само сбирате желанието в подмолите на съществото си.
Кой знае - ами ако онова, което днес ви се струва пропуснато, изчаква утрото?
Дори тялото ви знае своето наследство и права и не се оставя да го мамите.
А вашето тяло е арфата на душата ви -
от вас зависи да произведете сладкоструен глас или скрибуцане.
Ала сега се питате в сърцата си:"Как да различим доброто наслаждение от лошото?"
Идете на полето и в градините и научете, че наслаждение за пчелата е да събира мед от цветето,
но и че наслаждение за цветето е да отдава на пчелата своя мед.
Защото за пчелата цветето е извор на живот,
за цветето пчелата е вестител на любов,
ала и за двете, за пчелата и за цветето, да дават и да получават наслаждение, е нужда и екстаз.

 О, люде орфалезки, бъдете в наслаждението си като цветята и пчелите    /net/

Джубран Халил Джубран Написана на : 2009-11-22 16:50:15
Джубран Халил Джубран

Джубран Халил Джубран
(1883-1931), писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ




Научих се на мълчание от многословния, търпимост - от нетърпеливия и добро - от недобрия, но колкото и да е странно, аз не изпитвам ни най-малка признателност към тези учители.

Любов, която ежедневено не се възражда, ежедневно умира.

Значимоста на човек не се определя от това, колкото е достигнал, а по-скоро. от това което иска да постигне.

Има три вида хора: високомерни, горди и други. Другите още никога не съм ги срещал.

Рождение и смърт -това са две благородни изражения на доблеста. /net/

Факт - това е безполезна истина.

Забвението - вид свобода.

Желанията - полуживот, равнодушие - полусмърт.

В човека има два човека - единия бодърства в тъмнината, другия спи в светът.

Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други - не...

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.

Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

Само немият завижда на многословния.

Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила. Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел. Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.    /net/

Джубран Халил Джубран Написана на : 2009-06-17 00:30:25

img l, jjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjjeeeeee, Image Hosting

Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

• Само веднъж аз не можах да намеря какво да отговоря. Когато ме попитаха кой съм.

• Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

• Само немият завижда на многословния.

• Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

• Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

• Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

• Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

• Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

• Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

• Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.

• Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

• Безумецът е музикант в не по-малка степен от теб и мен; само инструментът му е малко разстроен.

• Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

• Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

• Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

• Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

• Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

• Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

• Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

• Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

• В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

• Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

• Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

• Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

• За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

• Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.

Афоризми от сборника "Пясък и пянa,,

Страница 1 от 1
 1-5 от 5  |   1