Sibir
image
blogs left blogs right
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
Рецепта за щастлива нова година Написана на : 2014-12-29 09:18:05

image

Рецепта от Катарина-Елизабет Гьоте, майка на Йохан Волфганг фон Гьоте



"Вземете дванадесет месеца и ги изчистете грижливо от педантичността, страха, горчивината и скъперничеството.
Разделете всеки месец на 30 или на 31 части, така че да ви стигне за цяла година.
Всеки ден се запълва отделно с една част работа и две части жизнерадост и хумор.
Добавят се три препълнени лъжици оптимизъм, една чаена лъжица толерантност, зрънце ирония и щипка такт.
Цялата тази маса се залива обилно с любов.
Готовото ястие се украсява с цветчета от нежно внимание и се сервира всеки ден с бодрост и чаша хубав освежаващ чай."

Кой с какво е богат Написана на : 2013-01-07 09:41:22

image

Купил си човек нова къща. А до него живял завистлив съсед. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту друга гадост. Един ден човекът се събудил в добро настроение, излязъл на верандата, а там – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го и го напълнил с най-хубавите, ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал на вратата, а онзи отвътре започнал да злорадства: "Най-накрая успях да го предизвикам!"
Отворил вратата и човекът му подал ведрото с думите:
- Кой с каквото е богат, това и дели с другите!

Благодарствената молитва... Написана на : 2012-12-09 15:18:23

image



Една вечер, докато се прибирал след проповед, свещеникът бил нападнат с пистолет на няколко пресечки от дома си. Тъй като бил дълбоко религиозен, преди да си легне, седнал пред писалището си и написал следната благодарствена молитва:

„Господи, днес ме нападнаха.
И ми хрумва, че трябва да ти благодаря за няколко неща.
Първо искам да ти благодаря,
че никога досега не ме бяха нападали,
понеже в свят като нашия
това граничи с чудо.
На второ място искам да ти благодаря,
че ми взеха единствено портфейла -
както винаги, в него имаше само няколко долара.
Благодаря още, Господи,
задето жена ми и дъщеря ми не бях с мен,
защото щяха много да се изплашат,
и че за щастие не бях наранен.
Накрая, Господи, най-много ти благодаря,
че бях човекът, когото ограбиха..
а не този, който ограби“.

 



Из „Трите въпроса“ на Хорхе Букай 

Забрави това Написана на : 2012-11-05 16:56:06

image



Ако видиш в тъмнината някой човек –

например певец уверен,

който крачи без страх –

ако чуеш за него мълва да се носи,

която да уронва престижа му чист,

по-добре забрави.





Ако знаеш за истина тайна,

прикрита на тъмно,

чиято изява родила би

скръб и печал,

по-добре забрави.





Ако знаеш за тъмния грях

на приятел любим

(кой без грях е въобще в този свят?),

ако би го разказал надлъж и нашир тъй,

че никой срама да не може изми,

по-добре забрави.





Ако знаеш за нещо,

което радостта помрачава

на момче,

на момиче,

на мъж и жена

и усмивка на радост със мъка заменя,

по-добре забрави.



З а б р а в и !!!



Из книгата на Карл Стивънс “Прости ми, аз съм човек”

Внимавай, какво си пожелаваш! Написана на : 2012-10-07 08:33:37

притча за негативното мислене

image
Жена пътува в тролея и си мисли:
"Пътниците - алчни грубияни. Мъжът - пияно животно. Децата - садисти и хулигани. А аз - толкова бедна и нещастна..."

Зад рамото й стои ангел-хранител с тефтер в ръка и си записва всичко по ред:
1. Пътниците - алчни грубияни;
2. Мъжът - пияно животно;
3. Децата - садисти и хулигани;
4. А аз - толкова бедна и нещастна...

Накрая прочита списъка и се замисля:
- Боже, за какво й е нужно всичко това?! Но щом го иска, трябва да го изпълня...
РАБОТАТА НА АНГЕЛИТЕ Написана на : 2012-05-14 08:41:42

image

В Рая имало два ангела. Единият винаги лежал на облак и почивал, а другият непрекъснато летял от Рая до Земята и обратно.
Един ден ангелът, който винаги почивал попитал другия:
-А ти защо непрекъснато летиш насам-натам?
-Аз пренасям посланията, които започват с "Помогни ми, Господи ! " А ти защо винаги почиваш?
-Аз трябва да пренасям посланията, които започват с "Благодаря ти, Господи!"

Душите, ада и рая Написана на : 2012-05-07 13:12:54

image

Веднъж пред небесните порти се събрали няколкостотин души, напуснали телата на мъжете и жените, умрели същия ден.
Свети Петър, известен като пазител на райските порти, следял за реда.
- По заръка на Главния ще се подредите в три големи групи според това дали сте спазвали десетте Божи заповеди.
В първата група са онези, които са нарушили всички заповеди поне веднъж.
Във втората са онези, които са нарушили веднъж поне една от десетте заповеди.
И в последната, за която смятаме, че ще е най-многобройната, са онези, които никога в живота си не са нарушавали нито една от десетте заповеди...
... И така – продължил свети Петър, - тези, които са нарушили всички заповеди, да отидат вдясно.
Повече от половината души застанали вдясно.
- А сега – викнал той, - онези, които са нарушили някоя от заповедите, да застанат вляво.
Всички останали души отишли вляво. Е, почти всички...
Всъщност всички без една.
В средата останала душата на един добър човек. През целия си живот той следвал пътя на добрите чувства, на добрите мисли и на добрите действия.
Свети Петър се изненадал. В групата на най-добрите остана само една душа.
И веднага се обадил на Господ да го уведоми.
- Виж, нещата стоят така: ако спазваме началния план, горкият човек, останал в средата, няма да се радва на блаженството, а ще умре от скука в пълна самота. Чини ми се, че трябва да направим нещо по въпроса.
Господ се изправил пред групата и рекъл:
- Греховете на онези, които се разкаят веднага, ще бъдат опростени и забравени. Всички, които се разкайват, могат да минат в средата при чистите и непорочни души.
Малко по малко всички започнали да се придвижват към средата.
- Спрете! Не е честно! Измама! – викнал един глас. Това бил гласът на праведника. – Не може така! Ако ме бяхте предупредили, че ще опростите греховете ни, нямаше да опропастя живота си...

 

Сънят на роба Написана на : 2012-04-26 16:06:14

freedom Pictures, Images and Photos


..."Ако има някакъв проблем с лъжите, то той е на лъжеца".

... И така, смятах, че имам правото да решавам вместо другите, че не трябва да узнават истината. В този смисъл осъзнах, че лъжата прилича повече на зловеща манипулация, отколкото на благороден жест.

... Дилемата на Сократ за човека и роба:

Разхождам се по безлюден път.

Наслаждавам се на въздуха, на слънцето на птиците и се радвам, че краката сами ме водят.

На едно място край пътя откривам един роб, който спи.
Приближавам се и виждам, че той сънува.

Долавям го по думите и по движенията му...

И знам какво сънува:робът сънува, че е свободен.

Изражението на лицето му е спокойно и ведро.

Питам се...

дали да го събудя и да му кажа, че това е само сън,

за да не забравя, че още е роб?

Или да го оставя да спи колкото може

и да се радва макар и на сън,

на тази заблуда?




- Кой е верният отговор?... - запита ме Хорхе.
Свих рамене.
- Няма верен отговор - продължи той - Всеки сам трябва да потърси своя отговор и той не може да бъде открит извън самия него.
- Мисля, че аз ще се вцепеня пред роба и ще чудя какво да правя - отвърнах .

- Ще ти подсажа нещичко, което поне в един случай може да ти помогне. Както си вцепенен, приближи се до роба и го погледни. Ако това съм аз не се чуди:


СЪБУДИ МЕ!


 



"Нека три разкажа", Хорхе Букай

Имало едно птиче Написана на : 2012-02-27 09:22:54

image





Имало едно време едно птиче. То имало прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.

Веднъж някаква жена видяла птичето и се влюбила в него. Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето й биело по-бързо, очите й блестели от вълнение. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го.

И тогава й хрумнала следната мисъл: а ако то поиска да види далечните планини! Жената се изплашила. Изплашила се, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. И усетила завист, завиждала на птичето за способността му да лети.

Почувствала се самотна.

И решила: „Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никога повече няма да отлети. "

Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено в клетка.

По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта й и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали: „Ти имаш всичко." Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него. А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жената престанала да му обръща внимание, сещала се за него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.

Един прекрасен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него. Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за пръв път да лети доволно сред облаците.

Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота.

Без птичето животът загубил за нея всякакъв смисъл и скоро смъртта почукала на вратата й: „Защо си дошла? ", попитала тя смъртта.

„За да можеш да летиш отново с него в небесата — отвърнала смъртта. -Ако го беше оставила да отлита и пак да се завръща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш; а сега се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново. "







Паулу Кoелю из „Единадесет минути”

Ти си това, което мислиш Написана на : 2012-02-04 11:15:06

image

 

 

-Кой съм аз? - попитало момче един старец.
-Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" - мисли си детето.
"Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.
"Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.
"Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.
"Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.
"Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.
"Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.
-Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.

Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.




неизвестен произход


Страница 1 от 11
 1-10 от 109  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>