Sibir
image
blogs left blogs right
НИНА
НИНА, 46
« sibir.bg
*** Написана на : 2015-02-22 07:45:01

image

Прощавам си – сега и точно днес.
На мен – в света, във който наранявах
и който нарани ме – в моя чест.
До дъно всичко пия и прощавам!

 

Прощавам си тържествено – на мен,
защото ако днес простя на тебе,
а себе си наказвам с грехове,
нима не е връз всички мойто бреме?!

 

Прощавам си завинаги – Во Век!
Простени да сме Ти и Аз в’ Всемира,
във този час, във този миг и занапред.
Простено да ни е, и обич нека има!

 

 

Маргало 

image

Синдромът "лелка" на една щастлива жена

 

 

За т. нар. синдром на "лелката" сме сигурни, че няма да прочетете в която и да е медицинска книга. Въпреки че в живота той представлява един изключително реален феномен: апатия, мърморене, умора, бледо изражение, асексуалност и никакво желание да се мечтае. Определено класически коктейл от негативизъм. А страдащи - колкото искаш...

Пустата му "лелка"! Като за начало навестяваше само за минутка моето безгрижно, но в същото време силно и уверено "вътрешно девойче". Изтупваше се под формата на "от нищо взели се" куп домашни задължения като спестовност, стремеж към домакинстване, чистене и пране. Но най-вече я усещах, когато започваше да мърмори по домочадието: "Какво ли ще правите без мен?!". Но "вътрешното ми девойче" бързо се окопитваше и отблъскваше нежеланата гостенка. Домочадието си отдъхваше и всичко ставаше отново леко и спокойно.

Въпреки това, след раждането на сина ми, неканената гостенка, започна да се заседява по-дълго в мен, опитвайки се да се прикрива под социалните маски на чувството за дълг и отговорност. А след раждането на дъщеря ми, "леля" се премести при мен завинаги. Грубо и цинично. С всичките си екстри като тъга, меланхолия, скука, домошарство и наднормено тегло.

Набързо, набързо тя сложи всичко на мястото му вкъщи - прегледа гардероба ми и изхвърли всички по-младешки и момичешки дрехи и ме прикани да не си и помислям за високи токчета. Когато някога плахо предлагах да отидем до магазина за бельо, "леля" крясваше непреклонно: "Къде?! Та, синът ти няма дрехи!".

Всеки ден все по-смело и по-смело тя даваше ясни разпореждания вкъщи. Това бързо даде своето отражение: децата вече рядко се смееха, приятелите ни оредяха, а съпругът ми забравяше да шепне нежни думи в ухото ми. Но в един слънчев пролетен ден моето "вътрешно момиче" се събуди и ме разтърси: "Животът ми е станал непоносим!". Набързо си купих обувки на висок ток, боядисах си косата в ярко червен цвят и моментално изхвърчах от къщата на тази вечно мърмореща "леля", нейните манджи, умора и чувство за дълг.

За всеки случай си написах заповеди за борба със синдрома на "лелята":

 

Заповед №1: Прави всичко с лекота и любов
Както философите казват, каквото отвътре, такова и отвън. Ако се радваш на света около себе си и ако се наслаждаваш, ще ти проличи и външно. Несъмнено ще станеш по-красива и привлекателна, както за другите, така и за късмета. Твоето добро настроение е твоето камъче, което ще се разпростре навсякъде и ще зарази всички, които са в близост до теб. Само тази пуста "леля" забравя, че щастливите майки имат щастливи деца, а щастливите жени имат съответно щастливите съпрузи.

 

Заповед №2. Незабавно сложи дамските малки радости в графа "жизнено необходими".
Има една женска тайна: "Да се родиш умен не е толкова сложно. Мъжкият ум е даденост – или го има, или го няма. Виж, относно женската прелест, нещата стоят по друг начин. Тя е нещо, което се придобива." И така какво придобиваме когато се глезим с разни женски нещица от рода на парфюм "Шанел", кокетно бельо с дантелки и годишен абонамент за любимото списание? Женственост! Чар! Неустоимост! Кокетство! Способност да караш другите да си губят ума! И нито грам "влельосване". Само усещане, че все още сме на върха. Независимо от годините.

 

Заповед №3. Не съм длъжна на никого!
Относно чувството за дълг ("ох, длъжна съм", ама те са ми длъжни!) психиатрията си струва да посвети цял един раздел. Класиката в жанра е изразът: "Мразя да готвя (да чистя, да подреждам и т.н), но съм длъжна." И вместо да си вършим работата с удоволствие, да помолим за помощ или пък да се откажем (ако сме решили, разбира се, което е малко вероятно), ние се мъчим, издевателстваме върху себе си, дразним се на семейството си и… се превръщаме в озъбени "лелки", мазохистично настроени към самите себе си. Макар че в повечето случаи семейството ни няма нищо общо. Никой не ни е карал да обикаляме около печката цял ден, да им приготвяме 5-степенно меню за вечеря! Май внушеното ни от детството убеждение, че "любовта на мъжа минава през стомаха, а децата без нас ще умрат от глад" си е малко погрешно. И трябва да го заменим с друго, което да устройва всички страни.

 

Заповед №4. Не ми пука какво ще си кажат хората. Важното е аз какво мисля за самата себе си.
А за себе си трябва да мислим с нежност и само хубави неща. Ако някой има друго мнение – негова си работа. Данък "обществено мнение" плащат само "лелките". "Девойчетата" търсят безупречността единствено в собствените си очи. Изправен гръб, кръшна походка, вдигната брадичка. Че кой би се усъмнил, че съм богиня, късметлийка, безупречна, щастлива жена?! Никой. И доста вероятно, ще бъда по-малко одумвана.

 

Заповед №5. "Да" – на високите токчета и стилния тоалет, даже и с деца на ръце! "Не" – на торбестите и безформени дрехи, даже и когато мъжът ми не е наоколо!
Знаете ли къде се отчита най-голямо потребление на дамски парфюми? Можете ли да се досетите? При жените от Арабските емирства. Дълго се чудих защо? Ами те са все с фереджета! А всъщност се оказа толкова просто. При нас е прието жените да се тъкмят и контят, когато отиват на работа, на гости или излизат навън. А вкъщи – както я е създала майката природа или в случая родителите й - без прическа, по халат или друга домашна дреха и задължително без грим. Доста кофти, а?! А при арабскте жени е тъкмо обратното - у дома си те изглеждат като кралици. Златно и непоклатимо правило. Само „лелките” мрънкат неща от типа на: „Нямам сили, уморена съм, заета съм, хич не ми се занимава, у дома съм си!”. Що се отнася до "девойчетата", даже напротив – захващат се с въображение, прелистват "Кама сутра", занимават се с разни практики и арабски танци. С една дума, те се забавляват.

 

Заповед №6. Съдбата на жената е не да забавлява мъжа и да го обслужва, а да го вдъхновява!
Един познат казваше, че мъжете никога не бягат от жени, които хубаво готвят, перат и чистят. И имаше три съпруги. И трите чудничко готвеха и перяха. Той изобщо не разбра, че домакиня и съпруга не е едно и също понятие. Едната отговаря за домакинството, черпаците и обикновено е "декорирана" с престилка. Но втората... Втората умее много повече. Тя „облагородява” домакинството, превръща се в муза и в източник на вдъхновение, тя е и семеен мозъчен център, и любима, и всичко друго, което е необходимо. Само не и "Лелка"!

 

Заповед №7. Аз съм, има ме и това е достатъчен повод за радост!
Друга като мен няма и няма да има никога! Съгласете се, че не си струва да затривате неповторимата си индивидуалност с всекидневните и най-често, измислени проблеми и да се превръщате в досада. Има толкова креативни начини и да се грижите за домакинството и да сте себе си!

 

И така, сложих "лелката" на мястото й, събрах й багажа и й посочих вратата. И отново заобичах себе си и всички останали! Сега мога да си позволя най-накрая да направя някои луди за повечето жени неща или пък да пръсна малко пари в салона за красота, и то без капка угризение за празния хладилник. Защото мъжът ми макар и да ме погледне с престорения си укор: „Това, жените, са голяма напаст!”, след това съм убедена, че закачливо ще ми подръпне разкошните, току що боядисани къдрици. Децата ми ме обожават! И има защо - майка им си облича дънките и тениската, пързаля се с тях на пързалката и рисува с тях по асфалта. И питам аз "Кой казва, че на моите години не ми прилича?!". "Лелката"?! Мислено й се изплезвам и хуквам с ролерите след децата.

 

 

Aвтор: Анастасия Красовская

* Написана на : 2015-01-26 08:37:13

image

''Имам за хвърляне няколко рокли.
Не че са вече съвсем демоде.
Нито са скъсани, нито са кофти.
Нито са евтини. Как и да е.
Имали памет тъпите дрехи.
Памет каквато ми липсва на мен.
Сещат ме вечно, мътни ги взели,
За кофти човеци в кофти момент.
Сещат ме как съм обичала много.
Как съм си тръгвала в два през нощта.
Как във таксита съм вила от болка.
Колко сълзи си обърсах сама.
Имам за хвърляне няколко рокли.
Нямам достатъчно място за тях.
Нямам единствено там в гардероба.
Виж във сърцето ми...Там ги прибрах.''

 

 

Ивайла Тодорова

*** Написана на : 2015-01-16 11:59:20

image

 

 

 

 

На всеки, който завижда на това как живея и какво имам, пожелавам му да има същото, за да разбере своя живот.
На всеки, който ме мисли за слаба, пожелавам да изпита всичко, което нося в душата си и да опита всичко, от което аз съм опитала за кратките си години, за да разбере какво е сила.
На всеки, който ме мисли за смешна, давам маската си, за да разбере колко е трудно да я носиш в един свят на изкривени разбирания и хаос.
На всеки, който ме мрази, давам любовта си, за да разбере какво означава прошка и да усети силата на Божественото.
На всеки, който ме обича, давам обичта си, за да разбере какво означава подкрепа и приятелство.
На всеки, който ме е предал пожелавам да бъде предаден по същия начин, за да се научи какво е да вярваш в хората, когато те нараняват.
На всеки, който ме обича искрено, давам себе си - цяла!
На всеки, който се мисли за по-добър, по-умен, по-мъдър и знаещ от мен, пожелавам да живее със своята мъдрост и да обере плодовете й, но не отговарям ако са гнили.
На всеки, който ме е наранил, пожелавам да се нарани на същите думи, да преживее същите рани, за да разбере мъдростта на болката и безценния урок на осъзнаването.
На всеки, който някога си е казал "ще я смачкам" подарявам усмивката си и му давам правото да го направи, давам му го с радост.

*** Написана на : 2014-12-30 10:04:28

image

Старата година си отива!
За мене беше много променлива!
Редувах сълзи с усмивка,
докато разбрах, че съм Щастливка!
Предпоследният ден -
съвет от мен :
Всичко лошо изчистете,
зад гърба си го хвърлете!
На хората простете,
кармата си подновете!
С нов заряд се заредете!
Живи и здрави бъдете!
Очите си отворете
Благодарете!
Нови хора станете!
Съзнанието си променете!
С Любов Новата Година Посрещнете!
Отново Благодарете!
Моля, ако бъркам, ми простете!
Желая Ви Честити Дни!
Нека Бог да Ви Благослови!

 

 

Галина Иванова

Рецепта за щастлива нова година Написана на : 2014-12-29 09:18:05

image

Рецепта от Катарина-Елизабет Гьоте, майка на Йохан Волфганг фон Гьоте



"Вземете дванадесет месеца и ги изчистете грижливо от педантичността, страха, горчивината и скъперничеството.
Разделете всеки месец на 30 или на 31 части, така че да ви стигне за цяла година.
Всеки ден се запълва отделно с една част работа и две части жизнерадост и хумор.
Добавят се три препълнени лъжици оптимизъм, една чаена лъжица толерантност, зрънце ирония и щипка такт.
Цялата тази маса се залива обилно с любов.
Готовото ястие се украсява с цветчета от нежно внимание и се сервира всеки ден с бодрост и чаша хубав освежаващ чай."

Приказка за ненужната саможертва Написана на : 2014-12-14 08:49:24

image

- Тук ли е опашката за жертвоприношение?
- Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.
- Олеле… И кога ще ми дойде редът?
- Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?
- В името на любовта. А вие?
- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
- А какво ще жертвате?
- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.
- О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…
Вратата се отваря и се чува глас: "№ 852, заповядайте!".
- Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?
№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.
Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.
- Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?
- Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
- А защо? Защо не веднага?
- Ами питаха ме: "Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!". Казах: "Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях". Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби… Питам го: "Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?". А той: "За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?". А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?
От вратата на кабинета се чува глас: "Следващият № 853!".

- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!
- Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?
- Връзката си…
- Ясно… Я да видим.
- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
- В името на какво искате да пожертвате връзката си?
- За да запазя семейството…
- Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?
- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.
- А вие?
- Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.
- Връзката с него ли искате да пожертвате?
- Да… За да запазя семейството.
- Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?
- Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.
- Значи това ви устройва?
- Не! Как може? Все плача и преживявам.
- Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?
- Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.
- Щом е така, направете вашата саможертва.
– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?
- Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.
- О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.
- Ето как душата ви се проектира върху външността ви.
- Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…
- Така изглеждат хората, когато душата плаче…
- А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!
- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
- Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.
- В душата си е дете. И се притиска към майка си…
- Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.
- Значи, не вие към него, а той към вас?
- Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.
- Силната, решителна и мъдра майка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?
- Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!
- Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката ѝ, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?
- А защо не ми показахте бъдещето?
- Защото го нямате. При такова настояще вашият "малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.
- Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?
- Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.
- Не! Искам да съм любимата жена!
- Майките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?
- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
- Разбира се, ние даваме време за размисъл.
- А съвети давате ли?
- Охотно и с удоволствие.
- Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?
- Вероятно да престанете да бъдете майка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.
- Мислите ли, че ще помогне?
- Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.
- Ще помисля…
№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.
№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.

Източник: Spisanie8.bg

* Написана на : 2014-12-10 07:10:15

image

Тази година свърших много неща.
Време е да измия ръцете си прашни.
Бях невъзможна. И много добра.
Бях и смела – почти до безстрашие.
Даже на много неща заприличах,
докато към себе си се завръщах.
Обичана бях до безкрай. И обичах.
Много приятели напрегръщах.
Толкова пъти задържах дъха си –
ей така, за да хвана мига.
Всички щастливи спомени скътах –
за да ги имам във вечността…
Колко ли думи раздадох без страх –
а къде ще отидат – не зная.
Пътища дълги с любов извървях,
просто така - да мечтая…
През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много.Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък...
А Новата година - тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва – живот и здраве…

 

 


Мира Дойчинова

* Написана на : 2014-11-27 10:01:38

"Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
– И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега...А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
– Честна капитанска! А какво е това "илюзия"?
– Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често– за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
– Да, нещо като еднорог –... или Бог..."

 



"Живот в скалите" - Мария Лалева

 

 

 

image
Майсторът на чадъри Написана на : 2014-11-22 08:39:26

image

На третия етаж в едно блокче, от онези, старите кооперации от петдесетте години, дето имат дворове с цветя и чимширени лабиринти, има един прозорец с обикновена бяла дървена дограма. Обаче с много весели перденца. Карирани. На оранжеви, жълти, червени и бели квадратчета. Зад него живее един майстор на чадъри. Той се буди сутрин в пет часа и четиринайсет минути. Задължително. Още не знам защо. Ама винаги тогава се буди. Става, измива се, оправя прическата на рунтавия си мустак и започва да крои. Плата за чадърите. Номерата, които смята да свърти на внука си.Ризи за гларусите...И така до около десет часа. Когато стане десет, майсторът на чадъри си прави мляко с канела и мед и чаша със сапунена вода и излиза на малкото балконче, което гледа към павираната уличка.
Сяда на едно нисичко столче, отпива блажено от горещото си мляко, после издухва през една тръбичка цял рояк сапунени балони и ми звъни по телефона.
Да си наловя малко. Балони с приказки. Защото в неговите балони има заключени приказки. Прозрачните сферички се носят над Бургас, а в тях са скрити хиляди вълшебни историйки. И който иска, може да си улови. Ама или никой не иска, или никой не ги вижда. Обаче тъкмо има повече за мен. Събирам си цели шепи сапунени мехури със скрити вълшебства.
След като си изпие млякото и след като си издуха всичката сапунада стария майстор на чадъри се прибира и започва да облича спиците на чадърите. Със скроените от него специални рокли за чадъри. Те са като балеринските .Така като се завъртят и се разтварят като цветове на маргаритки. Обаче освен че са много красиви, неговите чадъри са и вълшебни. Попитайте Мери Попинз . И на мене ми подари такъв чадър. Летателен. Летя си понякога с него. Когато ми е скучно. Или когато сапунените балони , които майстора ми изпраща са много високо.
На обяд той си прави сандвичи с масло и сирене и прави една хууубава купчинка трохи...каква ти купчинка, цели две шепи, ама нарочно. За гълъбите. Те кацат на терасата му и обядват заедно с него. Когато се наобядва, стария чадърен майстор прибира всички чадъри, тези които е направил и онези, дето още са ненаправени
и сяда в един люлеещ се стол за следобедната си дрямка.
Понякога сънува кораби.
Друг път сънува децата си...че се връщат...Ама това са едни тъжни сънища...няма да разказвам за тях сега.
Във три часа точно камбанката на звънеца му го измъква от следобедната дрямка.
Внукът му. Само той му е останал. И аз, разбира се, но аз не съм му роднина.
Играят на домино. Понякога си разказват истории и пият чай. Друг път изваждат кутията със съкровища на дядото и отпътуват далеееч, далеч във времето.
Понеже , разбира се, старият майстор на чадъри не е обикновен майстор на чадъри, той си има в съкровищницата :
1. Флейтата на Питър Пан.(подарил му я в знак на благодарност)
2. Първият чадър на Мери Попинз.(дала го за ремонт, но той и направил по-хубав и тя му оставила стария)
3. Носът на Пинокио.( За да не се изкушава да лъже повече. Пинокио. Не майстора.)
4. Шапката на Господин Тау.( забравил си я, когато отлетял за неговата си планета)
5. Бързоходните обувки на Малкият Мук. (Понякога отскача с тях до Колумбия за прясно кафе)
6. Един куфар със златни парички ( подарък от Пипи дългото чорапче)
7. Един брой кристална пантофка. ( Пепеляшка я остави у него на съхранение)
8. Стар вестник с оръфани краища и заглавие на първа страница "Летящо буре или какво?" ( Ех, Карлсон, Карлсон...)
9. Три бобени зърна (от Джак, разбира се)
и още много, много интересни нещица .
Понякога ме викат и мене да ги разгледам.
Към седем и половина стрият майстор на чадъри си прави супа. С много зеленчуци и месо. Почти като истински борш. След супата излиза за малко да се разходи из двора, да полее цветята и да погали котките, после се прибира, облича пижамата си на сини райета, сваля очилата и си ляга.
Първо брои малко овце. Към 7-8. До деветата рядко стига. Заспива. И сънува, сънува...
Така и не може да разбере, защо с неговите чадъри едни летят, а други не. Уж всички са еднакви. Ама казват, чудесата се случвали на тези, които вярват в тях...



написа caribiana 

Страница 1 от 80
 1-10 от 793  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>