Раждали се някога по нашите земи силни и сърцати мъже, смели и неустрашими българи, които дръзвали сили да премерят с вихрушки и змейове, с прочути друговерски юнаци...

Раждали се девойки, по-чисти от утринна роса, по-красиви от слънцето, луната и звездите, по-гиздави от пролетни китки...

Раждали се изкусни майстори, които чудни мостове, калета и чешми за бъднини градили...

Раждали се такива сладкодумци и песнопойци, чиито меден глас до небе стигал, до небе и до сърце, чиято "блага дума" разнася от век на век, та чак до днес, славата на силни и сърцати мъже, смели и неустрашими българи..., на девойки, по-хубави от слънцето..., на изкусни майстори, дето чудни градежи за бъднини градили...

....СКАКЛЯ

Между девствените борови гори и стръмните скали на Врачанския Балкан може да се види една възхитителна рожба на камъка и водата - най-високият водопад в страната - Скакля.

От сто четирдесет и един метра височина "скача" напролет буйната, бистра вода, за да се разприска, неукротима, в подножието.

През лятото водата намалява, но пръските й, падащи вълнообразно надолу по високата отвесна скала, пречупват слънчевите лъчи в приказните цветове на дъгата.

Не по-малко красив е водопадът през есента и зимата -цели пет месеца водата му замръзва в най-невероятни и причудливи ледени образувания.

"Красив, като легендата за него!" гордеят се врачани и с радост разказват за това, как прелестният водопад получил своето име - "Скакля".

...Било към края на турското робство. Покрай водопада минала турска потеря. Уморените воини замръкнали в подножието му. Там прекарали нощта. Изгряла златна зората и позлатили първите слънчеви лъчи пенливите и скокливи води тъй, че смаян от тази невиждана хубост, пашата възкликнал: "Машала... Скакля". Напомнила му омайната гледка за една ханъма от неговия харем, за една ханъма -балканджийка...
Тъй безименният дотогава водопад бил кръстен от турчина с гальовното име "Скакля".

ЧЕРЕПИШКИЯТ МАНАСТИР

Черепишкият манастир "Успение Пресветая Богородица" е разположен южно от град Враца, при северния изход на Искърския пролом върху тясна речна тераса, близо до село Люти брод, между гигантски, рядко живописни скали.

Що се касае до времето, когато Черепишкият манастир е бил основан, за това липсват сведения. Предполага се, че е възникнал едновременно със средновековния Коринтенград, който се намирал при Ритлите край село Люти брод.

Легендите свързват основаването му с името на българския цар - Иван Шишман и последните му, отчаяни битки с турските нашественици. След кърваво сражение между войниците на Шишман и турците, местата, където се издига днес манастирът, били покрити с много черепи на падналите в битката, с тях била осеяна цялата околност. От тези тъмни сказания идва името на манастира "Черепич".

След тежкото поражение, което нанесли в тази меснос! турците на последния търновски владетел, той се скрил п близките пещери. Според преданието, именно в тези пещери Иван Шишман прекарал последните дни от живота си, тук се простил с този свят и предал душата си в ръцете на християнския Бог. Между Черепишкия манастир и село Люти брод има една местност, която се нарича Шишманец. И сега там има останки от укрепление, но тези останки са на отсрещния бряг на реката. След като изгубил всякаква надежда да отблъсне турците, цар Шишман се скрива в една пещера. Тези пещери носят името "Шишманови дупки" или "Шишманови пещери". Разказват, че като се скрил, той взел със себе си цялото си богатство...