Sibir.bg - -= VARINIA =-

Написана на : 2007-05-30 09:24:58

Какво е любовта?
Онази любов, в която участва и страстта.
Този въпрос са си го задавали милиони хора. Нека потърсим отговори. Обръщаме се към биологичната страна на нашата тема. Всички знаем, че сексуалните ни желания се възбуждат от производството на хормони в организма ни. А когато се влюбим в някой, не мечтаем да гледаме кино заедно и да се разхождаме в парка, а мечтаем да бъдем с този човек физически. В този ред на мисли, учените хора по планетата достигнали до заключението (след множество експерименти), че чувството на любов между мъж и жена, било похват на еволюцията да осигури продължаването на човешкият вид.
Значи, нейната цел е да привлече двама души от противоположни полове и да ги задържи достатъчно дълго, че да си народят цял куп дечица в последствие. Това е основният принцип на инстинктите. Разбира се, в нашето сложно човешко общество играят роля и куп други определящи фактори.
Но ето, любовта ни събира и завършва със семейството. Което е една дълга и обемиста тема, която обхаща всичките стереотипи, рамки, зависимости и психологически механизми, които влияят върху взаимодействието на членовете му и структурата на семейството изобщо. Семейните стереотипи, например, са вдъхновявали (а може би са вдъхновени от) хиляди вицове в тази сфера, всеки от нас е чел поне по един.
Един от проблемите между любовта и семейството в нашето общество е полигамията. За да има семейство, което да създаде благоприятна среда за израстването на децата, двамата родители трябва да са моногамни и да бъдат отдадени на семейството си. Но, биологически, хората са по-скоро полигамни, от колкото обратното. Любовта отшумява и всеки тръгва да търси разнообразие. За това е добре да не се оставяме на рутината, и да измисляме нови начини на общуване с партньорът си, ако искаме да създадем стабилно семейство.

Несъмнено, в привличането между мъж и жена участват хормоните. Така наречената "химия", която води до леглото. Но, има и друга, много по-дълбока страна в любовта между двама. А, именно, психологическите фактори и причини на душата.

Има достатъчно литература и за психологическата страна на любовта. Всеки е чувал за сентенции като "Противоположностите се привличат", но механизмите са доста по сложни от привидното. Психологията е прекрасен метод да разберем себе си, и препоръчваме на четящият конкретно да обърне внимание на трудовете на Карл Густав Юнг в тази сфера.

* * *

Във връзка с обсъденият по-горе принцип на любовта и семейството, в общественото съзнание на хората има определени рамки и ограничения в любовта между двама. В обществото ни като цяло, не е прието мъж и жена, които имат повече от десет години разлика да се обичат и да бъдат заедно.
Но, ако за миг се върнем към поетичните възгледи ще се запитаме "Че защо? Нали за любовта няма граници!". Така е, няма. И възрастта, след пълнолетието на индивида, не трябва да е от значение, ако двете страни се обичат и се чувстват добре заедно.
Причината за възрастовите ограничения в любовта е семейството. Защото, ако мъж на петдесет и жена на двайсет създадат семейство, в един момент децата ще се окажат без баща, например. Дори природата се е подсигурила, като е създала инстинктивното чувство на хората (и при животните също е така) да се събират с връстниците си, което има и друга причина. Това са всички неща от страна на интелектуалното ниво свързано с различната възраст. Връстниците най-често споделят общи интереси, предпочитания, знания и виждания за живота. И поради това също се смята, че не е добре мъж и жена с голяма разлика във възрастта да са заедно по любов, защото се смята че ще имат проблеми с общуването заради различните неща привични за възрастта на всеки, които занимават умовете и желанията им. Това е ограничено виждане, и хората не трябва да страдат от подобни предрасъдъци. Ако двама се обичат и искат да са заедно, възрастта е последното нещо, което може да застане по между им.

Друго социално табу е инсеста. Любов между брат и сестра или роднини са забранени, защото ако се стигне до размножаване се получават генетични аномалий. А в други случаи създават психологически проблеми.

А една от будещите най-силни спорове между двата фронта форма на любовта е хомосексуализмът. Любов между двама представители на един и същи пол може да съществува, и то силна. Но, в момента в който бъде изразена физически се превръща в деформация на психологичното възприятие на индивида.
Не съществуват хора, родени хомосексуалисти. Освен ако подобно поведение не е просто форма на противопоставяне срещу обществените норми, хомосексуалните наклонности са израз на сложни психологически механизми и причини в личността. Проблеми, които разбира се са несъзнавани и които имат цяла житейска философия като заместител и защитник на индивида пред обществото и най-вече пред себе си.

* * *

Нека отново се върнем на чувството любов като последствие от физическо желание и психологически фактори. Хората не са единствените същества на планетата, които изпитват любов. Животните също изпитват някаква форма на любов, изразяваща се в ласките и привързаността, които показват едно към друго или към човека, който ги е отгледал.
Ако погледнем по абстрактно на чувството любов, можем да го асоциираме с желание за събиране и единство. Така можем да кажем, че любовта кара атомите да се сливат и хората да се събират. Колкото по-развито е биологически съществото, толкова по видимо изразява любовта. Например, сред пасаж от скумрии не се забелязват признаци на нежност и привързаност между индивидите, като изключим инстинкта за самосъхранение, който ги скупчва в пасаж. Докато в един лъвски прайд топлите отношения между членовете му е ясно забележимо в поведението им.

Изобщо, повечето от чувствата, които изпитват хората, ги изпитват и много от животните, с които споделяме общи инстинкти и физиологични нужди. Най-съществената разлика между хората и животните е способността ни да мислим и по-конкретно, потенциалът за пълна съзнателност на живото същество, който съдържаме в себе си. И на който не обръщаме внимание, държейки се като животни.

При животните, любовта е свързана с инстинкта за самосъхранение насочен на вън, като привързаност и загриженост към себеподобните си с цел съхранението им. При хората, чувството любов (освен в практическото му приложение) е еволюирало и в съчувствие и състрадание към тези, които изпитват болка.

За да разберем любовта, трябва да опознаем самите себе си!

Посещения(897) | Напиши коментар | Виж коментари(2)