Sibir
“Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!” - “Нощем с белите коне”, Павел Вежинов
nqkakva
nqkakva, 56
« sibir.bg
Доброто и лошото Написана на : 2015-11-05 09:59:42

р

ВЕДНЪЖ УЧЕНИЦИТЕ ПОПИТАЛИ СВОЯ МЪДЪР УЧИТЕЛ:

- ЗАЩО ЛОШИТЕ НАКЛОННОСТИ ЛЕСНО ЗАВЛАДЯВАТ ЧОВЕКА, А ДОБРИТЕ - ТРУДНО И НЕ ОСТАВАТ ТРАЙНО В НЕГО.

- КАКВО ЩЕ СТАНЕ, АКО СЕ ОСТАВИ ЗДРАВО СЕМЕ НА СЛЪНЦЕТО, А БОЛНОТО СЕ ЗАРОВИ В ЗЕМЯТА? - ПОПИТАЛ СТАРЕЦЪТ.

- ДОБРОТО СЕМЕ, ОСТАВЕНО БЕЗ ПОЧВА, ЩЕ ЗАГИНЕ, А ЛОШОТО ЩЕ ПОНИКНЕ, ЩЕ ДАДЕ БОЛЕН СТРЪК И ЛОШ ПЛОД - ОТГОВОРИЛИ УЧЕНИЦИТЕ.

УЧИТЕЛЯТ КАЗАЛ:

- ТАКА ПОСТЪПВАТ ХОРАТА: ВМЕСТО ДА ТВОРЯТ ДОБРИТЕ ДЕЛА ТАЙНО И ДЪЛБОКО В ДУШАТА СИ ДА ОТГЛЕЖДАТ ДОБРИТЕ ПОРИВИ, ТЕ ГИ ОСТАВЯТ НА ПОКАЗ И ТАКА ГИ ПОГУБВАТ. А СВОИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ И ГРЕХОВЕ, ЗА ДА НЕ ГИ ВИДЯТ ДРУГИТЕ, КРИЯТ ДЪЛБОКО В ДУШАТА СИ.ТАМ ТЕ РАСТАТ И ПОГУБВАТ ЧОВЕКА В САМОТО МУ СЪРЦЕ.

ВИЕ ОБАЧЕ БЪДЕТЕ МЪДРИ!

Няма бедни-притча Написана на : 2014-11-25 11:31:22

ф

Притча-2 Написана на : 2014-11-23 12:59:17

3

Тъй ми каза веднъж старият мъдрец:

— В миговете на своята върховна почит и в дните на своето горчиво презрение мъжът е изричал хули за жената. А срещнал ли си мъж да не тръпне пред жената?

Ето що му отговорих:

— Аз почитам жената, но жената презира мене, защото презира всеки мъж!

И отвърна ми старият мъдрец:

— А ти, като почиташ жената, не презираш ли себе си?

И замислих се аз, па рекох:

— Аз презирам жената, но жената почита мене,защото почита всеки мъж!

И втори път ми отвърна старият мъдрец:

— Добре. Но ти, като презираш жената, не почиташ ли твърде много себе си? И щом почиташ у себе си мъжа, не заслужаващ ли да те презира жената, както ти презираш нея, понеже почита мъжа?

И аз се втори път замислих, но не смогнах да отвърна нищо.

Три неща знае мъдрият, три неща, създадени за добро, а правят зло.

Eзик, нож и жена. Не си играй с тях!

"Книга на загадките"

Еврейска притча Написана на : 2014-11-23 12:51:28

Ребе Зуси трябвало да върне дълг до сутринта, а нямал пари.

Учениците започнали да се притесняват откъде да намерят пари, но Ребе бил спокоен.

Той взел лист хартия и написал 25 начина, по които могат да дойдат парите. И на отделно листче написал още един - двадесет и шести.

На сутринта отнякъде се появили пари. Тогава учениците прочели целия списък от 25 възможни начина, но в него не бил описан случая, по който точно дошли парите.

Тогава ребе Зуси отворил допълнителното листче. Там било написано:

"Бог не се нуждае от съветите на ребе Зуси".

к

Какво му трябва на човек? Написана на : 2014-08-16 18:50:31

,

Живял един човек.Той имал три мечти:да има високоплатена работа,да се ожени за красавица и да се прослави в целия свят.

Веднъж през зимата отишъл на интервю за работа в известна фирма.В офиса пред него паднал възрастен човек.Човекът погледнал към падналия и в главата му се появила мисъл,че той е пиян и не направил нищо,за да му помогне.И без това бързал…Това не трябвало да му попречи за явяването на конкурса.Събеседването минало зле и човека не го взели на работа.

…Един път човекът се разхождал по улиците на града в една лятна вечер.Забелязал тълпа от улични артисти и се спрял да се наслади на представлението.Нямало много зрители,но пиесата била весела и развлекателна.След края се чули доста аплодисменти и хората си тръгнали.Тръгнал и той,но една ръка го дръпнала встрани и го спряла.Обърнал се и видял една от възрастните артистки,която усмихнато го питала дали му е харесало представлението.Но на човекът не му се занимавало с нея и подминал важно без да спре.

Минали дни.Тръгнал човекът на рожден ден на свой приятел.Завалял силен дъжд и го измокрил до кости.В главата му се завъртели мисли за топла вана,запалена камина и хубаво вино.Приближавайки до къщата на приятеля си видял жена.Мокра,измръзнала и хленчеща.Помолила за помощ,но…и той бил мокър,ускорил крачка и побързал да влезне у приятеля си.

Така си минавали годините и човекът преживял нещастлив живот.И умрял.

Когато отишъл на небето срещнал своя ангел-пазител.

-Ти знаеш ли,аз живях един нещастлив живот… и нито една от трите ми мечти не се сбъдна.

-Е,приятелю,аз направих така,че всичко в твоя живот да се подреди и да се сбъдне.Но на нас,ангелите ни трябват три неща от човека,за да изпълним желанията му.Неговите ръце,неговите очи и сърцето му.

-Как така?

-Помниш ли човека,който падна в офиса пред теб?Той беше генерален директор на фирмата…Чакаше те умопомрачителна кариера…и всичко,което ми трябваше беше да протегнеш ръка.

…А помниш ли възрастната артистка,която те питаше за пиесата?Това беше сценично облекло. Тя беше красива девойка,която се влюби в теб от пръв поглед.Очакваше те живот ,изпълнен с любов.Всичко,което ми трябваше бяха твоите очи…

…Жената,която молеше за помощ в дъждовната нощ,помниш ли?Тя беше преживяла жестока драма и молеше за помощ,беше велика писателка.Ако беше спрял и беше помогнал,тя щеше да напише книга за теб и щеше да станеш известен с добрината си.И всичко,което трябваше беше просто сърце…

Лош беше ,приятелю.Животът винаги предлага възможности,но вие,хората не разбрахте,че за тях трябва приятелска ръка,очи и сърце.

…Човекът въздъхна и пое по своя звезден път…

Отражението Написана на : 2014-05-23 13:28:20
Отражението

-Учителю,аз не разбирам: отиваш при бедняка-той е приветлив и ще ти помогне веднага с каквото може.Отиваш при богатия-той дори не те забелязва.Това заради парите ли е?

-Погледни през прозореца.Какво виждаш ?

-Жена с бебешка количка,с чанти ,отива на пазар.

-Добре.А сега погледни в огледалото.Какво виждаш?

-Какво мога да видя там? Само себе си.

-Ето това е.И прозореца и огледалото са само стъкло.Само че към едното като добавиш сребро и... започваш да виждаш само себе си.

И въпреки всичко-наслаждавайте се Написана на : 2014-05-04 11:29:43
И въпреки всичко-наслаждавайте се

Един човек бил преследван от тигър в джунглата.Тигърът бил гладен,човекът бил в беда.Малко преди да го настигне тигърът ,той видял един кладенец и в отчаянието си скочил в него.Веднага щом направил това обаче,осъзнал грешката си-кладенецът бил пресъхнал,а на дъното се виждала огромна черна змия.Той инстинктивно протегнал ръка към стената и се хванал за корена на едно дърво.Така се избавил от падането.

Когато се окопитил,човекът погледнал надолу и видял как черната змия се е надигнала и се опитва да го ухапе по крака ,но не и достигало малко обаче.После вдигнал погледа и видял тигъра,който,надвесен над дупката,замахвал лапа,съвсем малко не му достигало да докопа ръката,с която мъжът се държал за корена.

Докато размишлявал видял две мишки,които започнали да гризат корена.Тигърът разклатил силно дървото,на него имало кошер и започнало да капе мед от там.

Мъжът,видял че краят наближава изплезил език и започнал да преглъща капка по капка от меда.

  -Мммм вкусно...-казал си той и се усмихнал.

Докато се наслаждавал на меда ,мишките все повече прегризвали корена,голямата черна змия се приближавала все повече до краката на човека,а тигърът се бил надвесил още по-надолу,така ,че лапата му почти стигала ръката на мъжа.

-Ето го края...-помислил си той,но за последно продължавал да преглъща мед...

И тогава,съвсем неочаквано тигърът загубил равновесие и паднал в кладенеца без да закачи човека.Стоварил се върху змията,смачкал главата и  и самият той умрял.

...  Това е животът ни.И обикновено,когато най-малко очакваме се случват най-неочаквани неща.

Така че-не пилейте най-сладките моменти,наслаждавайте се дори в най-отчайващите ситуации.Бъдещето е неопределено.Никога не сме сигурни какво предстои.

Притчата с малки съкращения е от книга на Аджан Брам

Мъдростта на Сократ Написана на : 2014-04-25 09:07:22

Един ден Платон попита Сократ какво е любовта.Сократ отговори:

-Излез на полето.Там има огромни ниви с пшеница.Донеси ми най-красивия клас от пшеницата.Имай предвид,че имаш право само веднъж да откъснеш един клас.

Платон слушаше без възражения и тръгна по полето.Мина почти цял ден и той се върна без нищо в ръцете.

-Е,какво стана?-попита Сократ.

-Когато влязох в нивата видях един прекрасен клас,но го подминах.Мислех,че ще намеря по-красив,по-зрял и по –хубав от първия.Обаче обикалях цял ден и не намерих по-хубав.Върнах се да взема първия,но в хилядите класове не го открих.Затова идвам без нищо.

Сократ каза:Това е любов.

На следващия ден Платон попита Сократ какво е брак. Сократ отговори:

-Отиди в гората и ми донеси най-високото,най-красивото и най-китно дърво,което си видял.Не забравяй,че имаш право само веднъж да отсечеш дърво.

Тръгна Платон и около обяд се върна и донесе едно дърво.

-Но това дърво нито е толкова голямо,нито толкова кичесто,нито толкова красиво...Защо?

-Видях много красиви дървета-отговори Платон,-но си спомних какво се случи първия път и реших да не пробирам толкова,за да не остана с празни ръце.

-Това е бракът-каза Сократ.

На следващия ден Платон попита Сократ какво е щастието.

-Отиди край реката.И гледай добре.Само веднъж откъсни най-красивото цвете.

Върна се Платон с нежно цвете в ръката си и обясни на Сократ.

-Видях го още в началото.После го откъснах и продължих .Имаше още много красиви цветя,но това най-много зарадва окото ми и аз бях доволен от избора си.

-Това е щастие-каза Сократ.

А какво е животът?

-Отиди в гората .Потърси най-красивото горско цвете сега и ми го донеси-заръча Сократ и зачака.

Минаха три дни,но от Платон нито следа.Тръгна Сократ да го търси и го видя седнал под една скала да съзерцава красив еделвайс.

-Е,защо не го откъсна да ми го донесеш?

-Ако направя това,то ще изсъхне много скоро и ще умре.А така,ако не го прекършат ветровете ще прецъфти ,но ще цъфне друго.

Сократ каза:Е,вече знаеш каква е истината за живота.

С други думи:

-Любовта не означава съвършенство.

-Бракът не трябва да бъде перфектен като избор,а да остане единствен.

-Щастието е състоянието когато имаш възможност да съзерцаваш красотата.

-Животът е простата радост,че сте заедно.

 

,

Из "Дяволът и сеньорита Прим" Написана на : 2013-11-21 08:59:25

"Един човек заедно с коня и кучето си вървял по някакъв път. Докато минавали край едно дърво, паднал гръм и ги убил на място. Човекът обаче не разбрал, че вече е напуснал този свят, и продължил напред с двете си животни; понякога на мъртвите им трябва време, за да осъзнаят новото си състояние…

Пътят бил дълъг и стръмен, слънцето — жарко и те били изпотени и много жадни. На един завой съзрели великолепна мраморна врата, която водела към площад със златна настилка, а по средата на площада от една чешма бликала кристално чиста вода. Пътникът се приближил до пазача на входа.

„Добър ден!“

„Добър ден!“ — отвърнал пазачът.

„Кое е това толкова красиво място?“

„Тук е раят.“

„Добре, че сме в рая, защото сме много жадни.“

„Можете да влезете и да пиете вода колкото искате.“ И пазачът посочил чешмата.

„Конят и кучето ми също са жадни.“

„Съжалявам — отвърнал пазачът. — Тук е забранено за животни.“

Човекът много се разочаровал, защото жаждата му била много силна, но не искал да пие сам; благодарил на пазача и отминал. След като дълго се изкачвали, вече съвсем изтощени пристигнали на едно място, в което се влизало през стара вратичка, водеща към черен път, ограден от дървета. Под сянката на едно от тях лежал човек; главата му била покрита с шапка, може би спял.

"Добър ден!" — казал пътникът. Мъжът кимнал. „Аз, конят и кучето ми сме много жадни.“

„Сред онези камъни има извор — отговорил човекът, посочвайки мястото. — Можете да пиете колкото искате.“

Мъжът, конят и кучето отишли до извора и утолили жаждата си. Пътникът се върнал, за да благодари.

„Пак заповядайте!“ — отвърнал човекът.

„Всъщност как се казва това място?“

„Рай.“

„Рай? Но пазачът на мраморната врата каза, че раят бил там!“

„Това там не е раят, а адът.“

Пътникът се зачудил. „Но вие трябва да им забраните да използват вашето име! Тази невярна информация сигурно създава големи бъркотии!“

„Нищо подобно; те дори ни правят услуга. Защото там остават всички онези, които са способни да зарежат най-добрите си приятели…"

Из "Дяволът и сеньорита Прим"

Страница 1 от 1
 1-9 от 9  |   1