Sibir
“Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!” - “Нощем с белите коне”, Павел Вежинов
blogs left blogs right
nqkakva
nqkakva, 55
« sibir.bg
Тръгвай си навреме Написана на : 2016-06-16 10:15:22

Тръгвайте си навреме. За вкъщи – дори и никой да не ви чака там.

От купона - без "последната чашка".

От неуместните връзки. От глупавите навици. От депресията и мрачните мисли. От тежките спомени. От хората, които ви скапват. Или от човека до вас.

Не чакайте момента, в който ви притискат обстоятелствата, в който сте принудени да взимате решение при неизгодни за вас условия, когато сте притиснати от обществени нагласи, когато се отдалечавате от вашите истински и искрени жизнени мотиви и се опитвате нещо да "спасите"...

Ако вече не сте способни по някаква причина да дадете един на друг това, с което да се чувствате добре, не лишавайте другия от опитите и надеждата да намери това нещо в други отношения или в самия себе си.

Не отнемайте на другите шанса да бъдат щастливи по начин, по който те го разбират. Защото всеки от нас се намира в своята точка на еволюция, движи се в своя ритъм, излъчва на своя честота и получава свой собствен опит. И ако вие сте в резонанс с някого – вие сте се открили един друг и танцувате общ танц. Ако пък сте в продължителен дисонанс – то вземете опита от връзката, подпишете се под него, благодарете и... си тръгнете навреме.

Тръгвайте си навреме, не оставяйте дълбоки белези в живота си, не заразявайте душата си с ненаситния вирус на вината, която упорито ви отблъсква от вашия уникален и единствен живот.

Ценете живота си повече отколкото другите го ценят.

Тръгнете си навреме, ако някой поставя своя живот над вашия. Никой не е дошъл на този свят, за да лежи на жертвен олтар. Животът не е даден на човек, за да принася в жертва най-великия дар – самият живот и способността да обича. Лесно е да изгубиш себе си, да се претопиш в нечий чужд живот и в нечия друга реалност. Трудното е да намериш себе си. Само ние можем да определим мярката за себе си и да допуснем нейното използване. Да жертвате себе си или да отдадете своя живот, участвайки в нечий друг, са напразно изгубени сили. Всички отношения са плодотворни, когато в тях има обмен, взаимодействие, възвръщаемост. Това е танц между двама. Но ако вече сте започнали да си настъпвате краката до болка, трябва да прекратите този танц, да заличите раните и да започнете нов, по-красив. Най-добре с нов партньор. И това се отнася за всички взаимоотношения – семейни, бизнес, приятелски.

Научете се да си тръгвате навреме както в рамките на създадената ситуация, така и от самите ситуации и обстоятелства в живота ви. Вие винаги знаете кога е настъпил този момент.

Доверявайте се на себе си, не се убеждавайте, не лъжете себе си и другите. Няма лоши хора, както понякога ни се иска да вярваме. Просто има хора, които са различни от нас. И в свещенодействието, наречено живот, няма друга отговорност освен пред самите нас. Всичко, което се случва в живота ни, всичко, което се случва около нас се случва с нашето разрешение. Ние позволяваме животът да бъде такъв, какъвто е. Ние позволяваме сивите нюанси да преобладават в него, ние допускаме страха... ние позволяваме да бъдем аутсайдери в собствения си живот. Огледайте се, може би е време да си тръгнете от всичко това. Трудно е, но е важно.

Тръгнете си навреме от оценките и мнението на другите, обърнете се към себе си. Не търсете вашата опорна точка в другите. Тя не е там! Както няма щастие в някой или нещо, ако го няма във вас самите. В края на краищата само така можете да преобърнете целия си свят.

Тръгнете си навреме от илюзиите и натрапчивите страхове, но продължете да мечтаете, да опитвате и да се движите напред. Не се страхувайте от грешките – все пак сте опитали. Не се страхувайте от реакциите на другите – така или иначе не можете да ги предвидите, докато не направите това, което сте намислили. Просто се движете напред!

Истината е проста – всичко се случва навреме. Даже чудесата. Затова си тръгнете навреме. И не задържайте никого. Защото така пренаписвате сценария и на своя, и на нечий чужд живот.

интернет

 

Image Hosted by UploadHouse.com

Новото старо Написана на : 2016-05-26 07:38:32

Не,че ми стана приятно като прочетох за изоставения абитуриент.И все пак нещо не ми е на сърце да нападам съучениците му.Защо ли ?Защото …

Какво се случи ?

Ами това,което всеки ден се случва и си затваряме очите.

Не са ли тези същите деца,които нахално сядат на местата за бременни и инвалиди и ние си мълчим от страх,че ще ни пребият ?

Не са ли тези същите деца,които нагло те пререждат в маркета и ти не смееш да обелиш дума пак от страх ?

После не ги ли виждаш същите спокойно да спят по тревата в парка ,порядъчно пийнали….

Кой те поздрави сутрин,кой ти помогна да качиш тежката си чанта на колата…кой се отзова на вик за помощ на улицата,или пред блока !?

Единици са.С родители,положили максимум усилия да направят от децата си човеци.Които трудно оцеляват ,или ги смятат за екзотика…

Не са ли същите,които посягат на учители…

Е,и кое е новото ?

Кой е очаквал нещо хубаво от неграмотно,безхаберно поколение със силикон в еди къде си и без нищо в главата си ?

Момчето с метрото ще отиде на бал.Нищо фатално няма да стане.Лошото е,когато на улицата пребиват човек и всички подминават,когато в училището бият учител и всички мълчат…

Не така! Лесно ще ги заклеймим !Днес.А утре ?

Вместо да сипем люти клетви да се огледаме. И ,ако около нас има деца и внуци да направим нужното и да ги възпитаме.

Защото отдавна всички забравихме,че семейството до сега си остава най-престижното училище и най-добрата класна стая.

Стачки за стотачки Написана на : 2016-03-28 11:41:40

Ще стачкуват лекарите.Тишина.Никой не смее да се обади и със сигурност още днес ,или утре исканията им ще бъдат удовлетворени.Нямаме лекари,бягат в чужбина и трябва да ги галим и да се отнасяме добре с тях,защото ще останем и без тях.Пациенти дал Господ,няма какво да ги мислим.

Та по този повод се сетих за следното приключение.

Като се завъртя един здравословен проблем с месеци.Няма оправия.Отивам при личния лекар,оплаквам се,гледа ме,почуква ме от тук от там,дава ми рецепта и ме изпраща по живо по здраво.Преди да напусна кабинета сестрата ми напомня да оставя таксата за преглед.Касова бележка –друг път.

Пия хапчета,болка не минава,отивам отново.Гледа ме пак,никакви изследвания и дава други хапчета,плюс съвет да ходя на почивка по“ бабешките „курорти.На курорт не отивам,пия хапчета и положението остава същото.Ходих още няколко пъти и от началото беше минало година.

Видях,че нещата се усложняват и реших да отида при някое светило в столична болница ,на платен прием,за да съм сигурна,че ще ми обърне внимание. Записах час и отидох.Оплаках се и на него,прегледа ме и назначи рентгенова снимка.Обаче…тази снимка трябва да бъде направена в определен от него медицински център.Няма как,пътувам на пет километра из София,правя снимката точно там.Изследванията,които назначи, пак трябва да са в определена лаборатория,пътувам в друга посока и някак успявам в рамките на този ден да стана готова. Връщам се при него.Оказва се,че проблема е точно този,който той каза и че едната година,която загубих при моя личен лекар е дала много поражения.

При посещението сутринта платих 100 лева.Пише ми рецепта на коляно на стълбите в държавната болница,в която уж е на работа и аз си тръгвам.Останах меко казано гръмната,когато поиска още 30 лева за рецептата.

-Нали сутринта платих-казвам аз.

-А,всяко влизане при мен е 30 лева,няма значение колко пъти идваш днес.

Тръгвам си потресена.В уж държавната болница,където този лекар взима заплата пак от наши пари,в работно време,със средства на болницата този човек прави пачки. И защо всички мълчим ?

Ако на някой лекар не му стига заплатата-да се премести. Аз също не работя по специалността си заради парите. Ако не му изнася-да отива в чужбина.Само че там години наред ще бъде или санитар,или болногледач,или ще бере ягоди.

А тук ще дойдат лекари,като тази лекарка,която извърши вътреутробна операция на бебе и се отказа от заплащането си.Ще останат тези,които наистина са лекари,но не по диплом,а по призвание.

Държавата твърдо трябва да покаже на всички категории,че всеки е длъжен да спазва правилата. Или да направи като в Япония.Там всеки дипломиран за лекар е длъжен да работи десет години в населеното място,в което живее и след тези години има право на избор.Смята се,че щом държавата отделя средства за него и той е длъжен да направи нещо за нея.

Трябва твърда ръка и проверка след проверка.Може да е окаже,че от профилактичните прегледи,които са платени от държавата половината не са извършени…Може да се окаже,че парите за всеки пациент,които превежда касата не са целесъобразни,защото има хора,които с години не ходят на лекар,или отдавна са в чужбина…Може да се окаже,че има доста отчетени прегледи,пък касов бон за потребителска такса няма…Може да се окаже,че в работно време се преглеждат повече външни хора,отколкото да се обърне внимание на стационарно болните…Може да се окаже,че някои лекари изписват все едни и същи лекарства,на една фирма,въпреки по-високата цена…и още …и още…Дори да се окаже,че един и същ лекар работи на две места едновременно с едно и също работно време…за да привлича пациенти в частни болници с името си,обаче се мярка за по две минути на ден…

Спирам.Лекари няма,нека си ги гледа държавата.Но както са я подкарали в скоро време няма да има пациенти…Е ?

„ Добрите „ и „ лошите „ Написана на : 2016-03-17 14:36:51

И аз като всеки човек за толкова години съзнателен живот съм си изградила някаква представа за доброто и лошото.Всеки съди със свой аршин и не всеки път доброто за мен е било добро за другите.

Преди две седмици в едно село пребиха 93 годишна жена .Няколко дни преди това отново пребиха и ограбиха две възрастни жени,в един от градовете жена почина след побой и обир.До тук със статистиката,за да не се превръщам в новинарска телевизионна емисия,които приличат повече на сводка на полицията.

След всеки потресаващ случай на насилие върху възрастни хора гледаме дни наред репортажи от произшествията,както коментари на специалисти и репортери. Те друга работа нямат и затова им плащат. Изненадващи за мен са реакциите на близките,както и самото им поведение.

След един от случаите на екрана гледаш двама братя на малко над средната възраст,които трудно сдържат емоцията и разказват подробности около случката. Застанали пред къщата и дават мнение какво трябва да се направи,как да действа кмета,полицията,идеи не липсват.

А аз,както си седя и се заглеждам в къщата и тръгват едни въпроси.....

Къщата изобщо не е обезопасена.Решетки няма нито по прозорците,нито по вратите. Е,та се питам как вие,драги синове оставихте майка си,на 93 години да живее сама ? На какво разчитате ?По селата отдавна хора няма,какво остава за полиция.Толкова ли няма два метра място в подредените ви домове,за да сложите едно легло и да приберете възрастната си майка при вас ?Или,ако е пренаселено жилището ви не може ли да се редувате и да оставате вечер при нея ?Колко струват лъскавите ви коли?Ако бяха малко по –евтини ,с 500 лева да речем-това е достатъчно да направите решетки например.Не,че ще спрат побойника,но поне ще дадете някаква възможност на жената да ви позвъни например...

Друга дъщеря,пак на пострадала жена,долетяла от Англия... веднага щом разбрала....Видите ли,притеснила се...Като и гледах палтото на тази госпожа,то струва колкото да обезопаси поне стаите,в които живеят майката и баба и.

Ясно е ,че работа тук няма,че е трудно да живееш в България.Много търсят препитание по широкия свят.Това оправдава ли ни ?Заплатата в Англия е толкова,че спокойно можеш да отделиш 200 лева на месец,с които да платиш на още един човек да преспива само в къщата и що-годе да се чувстваш спокоен за близките си.Имам роднини,които живеят в чужбина,но го направиха,сложиха СОТ ,предприеха и други неща и при тях проблеми няма.

„ Лошите „ са навсякъде по селата.Обират и пребиват беззащитните хорица и за 2 лева.Те няма да спрат.Наказанията са такива,че не ги стряскат,нито пък те са от хората,които се стряскат.

Та остана ние, „ добрите „ да изпълним отговорностите към възрастните си родители.Дължим им го.Другото се казва резил.

Различните мъже... Написана на : 2015-12-09 11:04:29
Необычный цветок~Цветы анимация

"Има мъже, които не са за теб.

Има мъже , които не са за теб. Такива, които, ще обичат всичко в теб, но не и самата теб.

Има и мъже, които , ще бъдат, като огън. Отначало, ще те топлят, после, ще ги допуснеш прекалено близо до себе си , ще те изгорят и ще ти оставят белег за спомен.

Има и мъже, които ще са като новите обувки на най-добрата ти приятелка. Като ги видиш, ще се влюбиш в тях, но щом ги пробваш, ще разбереш, че не са за теб.

Има и мъже, които ще те ревнуват, повече от необходимото. И няма да е от страх да не те загубят, а от страх, дали ще могат да те задържат.

Има и такива мъже, които, няма да помнят първата ви целувка, нито пък рожденият ти ден, нито любимото ти цвете. Тези мъже, ще са твоите малки грешки.

Има и такива мъже, които, ще те искат за една вечер. Тази вечер, ще има всичко друго, но не и любов и това, ще я направи просто , една вечер пълна с желание, но не и с страст .

Има мъже с които, ще излизаш на срещи и те, ще ти разказват за бившите си. Не ги прекъсвай, просто вземи чантата и си тръгни, те все още обичат бившите си.

Има мъже, които, ще умират по теб, ще ти обещават Света, но те не могат да ти предоставят Света. Тези мъже, са лъжци, готови на всичко да си легнат с теб.

Има мъже, с които, ще се чувстваш сигурна и обичана. Тези мъже , не ти казват, че ще са винаги до теб, те просто ще са там, винаги, когато имаш нужда.

Има мъже, които са истински. Тези мъже са рядкост. Тези мъже обичат всички твои несъвършенства. Но те са с теб, защото това си ти. Заради теб, техният Свят е станал по-красив. След време ти си техният Свят и това остава така за цяла вечност.

Има мъже, които не са за теб. Тези, които не са истински. Мъжете са като любимата ти рокля. Пробваш няколко, докато не намериш тази , която пасва идеално на тялото и сърцето ти."

Александър Глог

Алекс Ровира Написана на : 2015-12-07 12:56:31
Акации клипарт прозрачный~Цветы анимация

"Щастието се постига, когато човека е човек за себе си. Затова трябва:

Да си позволиш да си където, както, какъвто и който си, вместо да смяташ, че трябва да чакаш друг да определи къде, как или какъв би трябвало да си.

Да си позволяваш да чувстваш това, което чувстваш, вместо да чувстваш онова, което другите биха чувствали на твое място.

Да си разрешиш да мислиш това, което мислиш, а също и да си дадеш правото да го кажеш, ако пожелаеш, или да го премълчиш, ако така ти е угодно.

Да си позволиш да поемеш рисковете, които ти решиш да поемеш, с единственото условие, че си съгласен ти да платиш цената на тези рискове.

Да си позволиш да търсиш активно и упорито онова, което смяташ, че ти е необходимо, вместо да чакаш някой друг да ти даде разрешение да го получиш."

Алекс Ровира

Вадим Зеланд Написана на : 2015-12-05 15:03:18

1. Приучете се да изключвате и да се радвате за лошото време, опашките, задръстванията, проблемите, за всеки негатив. Мазохизъм от такъв вид постепенно ще разчисти небето над вашия свят. Мислете само над това, каква изгода би могла да донесе за вас това или друго досадно обстоятелство. А така и ще стане - сами ще се убедите в това нееднократно.

2. Когато спрете само да искате и добиете твърдото намерение да имате - тогава и ще получите това.

3. Най-трудно от всичко е да умееш да чакаш, като при това запазваш спокойствието на владетел на ситуацията. Нужно е да издържиш изпитанието с паузата, по време на която нищо не се случва.

4. Когато сте недоволни от нещо или ругаете някого - правителството, политиците, футболистите, времето, колегите, съседите, близките, без да споменавам за децата - вие изпращате в огледалото на света неприятен образ и получавате съответстваща реалност като отражение.

5. Да си позволиш да бъдеш себе си, означава да се приемаш с всичките си несъвършенства. Да позволите на другите да бъдат други означава да изчистите от него проекцията на своите очаквания. Така при ситуация, в която единият иска това, което другият не приема, ще се разреши от само себе си по непостижим начин.

6. В своята реалност притежавате това кино, което се върти на вашия "проектор". Каквото сте нарисували, това и ще видите. Проблемът е само в това, че хората вършат нещата обратно - каквото виждат, това и рисуват. Разбирате ли разликата?

7. Чудото ще се случи само тогава, когато счупите обичайния стереотип и мислите не за средствата за постигането му, а за самата цел.

8. Ако понякога ви се струва, че не сте от този свят, или че този свят не е наред, то вече почти или съвсем сте се събудили - забележително.

9. Ако упорито и непреклонно въртите в мислите си своето кино, вървейки към целта, то реалността рано или късно ще стигне до съответствие с него. Реалността просто си остава, защото такова е свойството й. Не само вие зависите от реалността, но и тя от вас. Въпросът е, кой владее Инициативата.

10. Това, което еднозначно не трябва да правите, е да се разочаровате от живота си. Не трябва да си мислите, че той не ви се е отдал - в нито една възраст не мислете така. Нищо в този живот не е случайно. И всичко едва сега започва - по което и да е време, при каквито и да е условия и обстоятелства.

Няколко приятни минути.Сенека. Написана на : 2015-11-20 09:06:52

щ

1. Там, където нищо не можеш, не трябва нищо да искаш.

2. Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.

3. Езикът на истината е прост.

4. Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър.

5. Златото се изпробва с огън, жената - със злато, а мъжа - с жената.

6. Величието на някои неща се състои не толкова в мащаба им, колкото в тяхната навременност.

7. И след лоша реколта трябва да се сее.

8. Какъвто е човекът, такава е и речта му.

9. Тълпата е най-лошият съдия.

10. Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него.

11. Не е свободен този, който е роб на тялото си.

12. Излишеството на храна пречи на бистротата на ума.

13. Прекарвай времето си само с тези, които те правят по-добър. Допускай до себе си тези, които ти самият можеш да направиш по-добри.

14. Едно престъпление открива път на друго.

15. Има повече неща, които ни плашат, отколкото такива, които ни измъчват. А ние по-често страдаме от въображението си, отколкото от действителността.

16. Ако искаш някой да мълчи за нещо, първо ти мълчи.

17. Не мисли за щастлив този, който е зависим от щастието.

18. Живей с хората така, сякаш Бог те наблюдава. Говори с Бог така, сякаш те слушат хората.

19. Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.

20. Ако на земята имаше само едно място, от което се виждат звездите, всички хора щяха да се стекат натам.

21. Колкото по-несправедлива е омразата ни, толкова е по-устойчива.

22. Най-силни са тези, които владеят себе си.

23. Верността на приятеля нужна и в щастието, но в бедата е абсолютно необходима.

24. Величието на душата трябва да бъде качество на всички хора.

25. Равенството на правата не е в това, че всички ще се възползват от тях, а в това, че са предоставени на всички.

26. Замисленото, макар и неосъществено престъпление, е едно и също престъпление.

27. Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.

28. Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден.

29. Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.

30. Животът е дълъг, ако е пълен... Нека го измерваме с постъпки, а не с време.

31. Изпълнението на нашите най-силни желания често стават източник на нашите най-големи скърби.

32. Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори.

33. Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.

СЕНЕКА

Изгрев Написана на : 2015-11-19 05:58:51

Мечта…

Онова нещо,с което се събуждаме.

Желанието да помечтаем още …малко по-дълго.

Има хора,които с а една мечта в живота ни.

Една мечта ,с която спим цял живот.

Но…идва зората и ни отнася мечтата.

Има хора,които са звезди…

Красивата светлина,която осветява самотните нощи в живота ни.

Но идва утрото и ги погубва с яснотата си.

Ограбва виденията и ясно остава гледката за реалното.

Има хора,които са цветя.

Красотата ,която е покрай пътя ни.

Но идва време и цветята прецъфтяват…

И ние оставаме с копнежа за точно този цвят и този аромат…

Има хора,които просто обичаме.

Не винаги са сладки като мед от цветята.

Не винаги ярки като звезда.

Не винаги точно като мечтата…

Но си остават нашата любов.

Цветята,звездите и нощта,дъждовете ,слънцето,месеците в един момент си отиват…

Но любовта,усещането ,същността на истината…това никога не свършва.

а

Младостта не си отива с годините Написана на : 2015-11-19 05:47:49

ж

" ...МЛАДОСТТА не е период от живота, тя е състояние на душата, последствие на волята, качество на въображението, емоционална сила, победа на смелостта на решителността, вкус към приключението пред удобството.

Не се остарява, защото си живял известен брой години.

Годините набръчкват кожата, а отказът от идеала набръчква душата.

Млад е този, който все още се учудва и възхищава.Той е като ненаситно дете: а после... а после? Той предизвиква събитията и намира радостта в играта на живота.

Вие сте толкова млад, колкото е вашата вяра.Толкова стар, колкото вашето съмнение, толкова млад, колкото вашата сигурност в себе си и вашата надежда. Толкова стар, колкото вашето отчаяние.

Вие оставате млад, докато умеете да се радвате на всичко хубаво, добро и голямо. Да приемате посланията на природата, на човека и на хората и на безкрайността.

Ако един ден вашето сърце бъде обсебено от песимизма и разядено от цинизма, нека Господ се смили над вашата душа на старец! ..."

/ Самюел Юлман /

Страница 1 от 7
 1-10 от 70  |   1  2  3  4  5  6  7  >>