Sibir
“Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!” - “Нощем с белите коне”, Павел Вежинов
blogs left blogs right
nqkakva
nqkakva, 56
« sibir.bg
Следвайте интуицията си Написана на : 2015-11-30 07:27:46

7

Сигурно и вие понякога вземате решения по интуиция. На кого не му се случва? Наистина, при мисълта за нея често влагаме разумна доза насмешка – дълбоко в себе си всеки, изкушен от науката (за каквито се имаме и ние), вярва, че предчувствията и необяснимите усещания са бабини деветини. И каква изненада тогава, че именно сериозната наука ни съветва: Вярвайте на своите предчувствия! Вземайте насериозно това, което усещате „със стомаха си”, защото често пъти то е сигнал от хилядолетни инстинкти, които еволюцията е натрупала в гените ни. Тези древни сигнали могат да ни помогнат да се ориентираме много по-добре в преломни житейски ситуации, каквито са влюбването, срещата с нови и важни хора, сблъсъкът с непознати ситуации, започването на нова работа.

Психологът и психиатър Джудит Орлоф от Калифорнийския университет в Лос Анджелис очертава четири основни „необясними” сигнала, които никога не бива да пренебрегваме.

Сигналите на тялото

Нашето тяло има много механизми, с които привлича вниманието ни, когато стане нужда. Случва ли ви се понякога да настръхнете от страх, възбуда или нервно напрежение? Да потреперите от крилцата на прословутите „пеперуди в корема”? Обикновено такива усещания ни спохождат, когато сме изправени пред ситуация, която по някаква причина е много важна за нас. Точно затова те не бива да бъдат пренебрегвани.

Повечето от нас не са наясно, че в тялото ни всъщност има два мозъка. „Вторият мозък” е ентеричната ни нервна система (ЕНС), която е част от автономната нервна система и контролира стомашно-чревния тракт и рефлексите. Наричат я втори мозък, защото е независима от останалите системи в тялото. В нея има повече нервни клетки, отколкото в гръбначния стълб. Тя приема и изпраща нервни съобщения, „архивира” емоциите и опита и реагира на чувствата. Много от химикалите, които се произвеждат в мозъка, се срещат и в стомашно-чревния тракт, например над 90% от серотонина и 50% от допамина в тялото – хормоните, които отговарят за усещането ни за щастие и спокойствие.

Една от функциите на втория мозък е да предизвиква различни усещания в стомаха – нервното присвиване при стрес, пулсирането от възбуда, прилошаването и така наречените пеперуди. Общуването между двата мозъка – главния и „стомашния”, обяснява много от физиологичните и душевните реакции, които усещаме всеки ден. Най-просто казано, главният мозък се учи от стомаха. От неговите реакции той разбира дали човек е изял нещо лошо, намира се в неприятна ситуация или... е влюбен. И в това няма нищо чудно. Много преди да развият главен мозък, примитивните видове са имали стомашно-чревен тракт. За да оцелеят в първичния бульон, тези същества са разчитали на неговата връзка с околната среда и са развили сетива, които да им казват кое става за ядене и кое – не, кое е опасно и кое - полезно. Именно стомашно-чревният тракт е първата информационна система, от която гръбначните организми черпят знанието си за околния свят. И това знание не бива да се пренебрегва и днес. В него няма нищо метафизично – много от най-големите бизнесмени на света разчитат до голяма степен на „коремния си инстинкт” – неслучайно на английски език интуицията се нарича именно gut feeling (усещане в корема).

Има много успешни примери за ползата от това да слушаме гласа на стомаха си. Милиардерът сър Ричард Брансън, собственик на конгломерата Virgin Group, разказва в автобиографията си, че винаги взема решения, свързани с хора или бизнес предложения, в рамките на 30 секунди, тоест, преди да може да направи логична оценка на ситуацията. Очевидно това не се е отразило зле на делата му.

Друга легенда – Рей Крок, който преди 50 години основава веригата за бързо хранене McDonald’s, разказва, че е последвал „коремния си инстинкт”, когато през 1960 г. отхвърлил съветите и предупрежденията на адвокатите, изтеглил заем от 2,7 млн. долара, за да започне бизнеса си, и... останалото е история.

Дежа вю

В превод от френски „дежа вю” означава „вече видяно”. Почти всички хора в един или друг момент от живота си получават това сюрреалистично усещане – сякаш вече сме били на това място и сме изживявали този момент по съвършено същия начин, макар и да знаем, че това е невъзможно. Швейцарският психолог Карл Юнг описва един случай на дежа вю, който преживял по време на пътешествие в Африка.

Докато се возел с влака към Найроби, Юнг видял през прозореца висок черен мъж, облегнат на копието си, който внимателно наблюдавал влака. „Имах усещането, че вече съм преживявал този миг и винаги съм познавал този свят”, пише Юнг. И въпреки че това е напълно невъзможно, психологът го намира за напълно нормално и нарича преживяването „несъзнавано познато”. Нашите инстинкти и възпитание ни карат да възприемаме всеки, когото не познаваме добре, като потенциален враг. Това има своето отражение и върху физическите ни усещания, когато например срещаме някого за първи път. И все пак понякога се случва да се сблъскаме с хора, които сякаш познаваме от години. От първия миг усещаме безкрайно спокойствие в тяхната компания, чувстваме, че можем да говорим с тях за всичко, приемаме безкритично тембъра на гласа им, походката, миризмата им. Това означава, че тялото ни инстинктивно ги приема не като непознати и враждебни, а като свои и близки. Защо става така?

Науката все още няма сигурен отговор на този въпрос. Възможно е да става дума за химическа реакция, отключена от феромоните на другия човек, които достигат до нас чрез обонянието. Според някои теории, макар и обонянието да е отстъпило на заден план като „сетиво за запознанства” при хората, химическите сигнали на другите все още ни влияят на подсъзнателно ниво и казват: „приятел”, „враг”, „идеален партньор”. Проучване, проведено през 2002 г., показа, че жените предпочитат миризмата на мъже, чиито гени са подобни на техните, а се чувстват отблъснати от феромоните на онези, чийто геном е твърде еднакъв с техния, за да създаде здраво поколение (братя, бащи), или, напротив, твърде различен. И въпреки че ролята на феромоните в отношенията ни с другите още не е приета безусловно от науката, не бива да забравяме, че около 1000 гена в тялото ни отговарят за възприемането на миризми, а само 300 – за зрителните възприятия. Така че усещането за дежа вю може да значи: „това място или този човек са подходящи за мен”. Не го пренебрегвайте!

Синхроничност

Понякога съвпаденията са твърде големи, за да са плод на случайността. Например неочаквано се сещате за първата си любов и след минутка тя ви се обажда по телефона. Или внезапна болест възпрепятства пътуването ви, след което научавате, че самолетът, с който е трябвало да излетите, е катастрофирал. Според много психолози тялото ни действа като едно гигантско сетиво, което възприема сигналите или „вибрациите” на цялата вселена около нас. И когато уловим тези вибрации, ние понякога несъзнателно реагираме в синхрон. Понеже не осъзнаваме връзката, съвпадението на събитията ни изглежда като случайност. Но случайна ли е тя? Като че ли понякога светът ни помага или направо ни „побутва” в правилната посока.

Един случай с британския актьор Антъни Хопкинс илюстрира чудесно това. През 1974 г. Хопкинс участва във филма „Момичето от Петровка” по едноименната книга на Джордж Файфер. В желанието си да прочете книгата актьорът преравя повечето книжарници в Лондон, но изданието е напълно изчерпано. Ядосан и разочарован, той влиза в метрото на площад „Лестър” с намерението да се прибере у дома. Неочаквано забелязва забравена книга на една от пейките на спирката. Приближава се и... това е „Момичето от Петровка”! Но съвпаденията не свършват дотук.

След две години Джордж Файфер отива да види Хопкинс по време на снимки във Виена. Хопкинс му разказва странната случка в метрото и писателят споменава, че дори и той няма копие от собствената си книга, защото преди време го дал на приятел, който на свой ред го загубил. Актьорът извадил своя екземпляр и за смайване на двамата намерили вътре бележки с почерка на писателя – това била същата книга!

Емпатия

Това е усещането, когато интуитивно се „настроим на честотите” на другия. Например срещате приятел, когото не сте виждали от дълго време, и още преди да сте разменили и няколко думи, сърцето ви се свива от съчувствие за неговата самота и нещастие. Емпатията е способност, която не е дадена всекиму – някои от нас са по-чувствителни от обичайното към вътрешния свят на другите. Според много учени степента на емпатия, на която сме способни, е всъщност реалното измерение на това колко сме „добри” или „зли”.

Професорът по психология на развитието от Кеймбридж Саймън Барон-Коен създава теорията за седемте степени на емпатия. В книгата си „Науката за злото” той предлага проста хипотеза за природата на лошите хора. „Основната ми цел е да разбера човешката злоба, като заменя ненаучния термин „зло” с научния „емпатия”, пише той. Абсолютното зло е абсолютната липса на емпатия, която обикновено се създава от лошата среда – жестоки родители, бедност, студено общество. У психопатите – по дефиниция хора, неспособни да разбират чувствата на останалите, има и генетичен елемент, който ги лишава от тази способност, смята той.

Барон-Коен разделя човечеството на седем степени на емпатия. Нулевата се среща много рядко и обикновено при хора, определяни от психиатрите като носители на „личностно разстройство”. Психологът описва историята на нацистки пазач, който принуждава едно дете да сложи примка на врата на приятелчето си „просто за удоволствие” и с пълното съзнание какво причинява на момчетата.

На шестата степен на емпатия Барон-Коен класира хора като Майка Тереза – напълно отдадени на доброто на ближния си, ведри, състрадателни и способни на така наречената активна любов. Те за съжаление се срещат толкова рядко, колкото и нацистките психопати.

Повечето от нас попадаме някъде по средата. Хубавото е, че според наблюденията на професора емпатията се учи. Когато просто обръщаме внимание на другите повече, отчитаме техните реакции и чувства, постепенно ще започнем да ги разбираме по-добре – умение, полезно както за нас, така и за хората около нас, които ще ни бъдат благодарни.

Жизненият опит е също от значение, защото най-добре можем да съчувстваме на нещо, което сме преживели сами. Натрупването на това знание се нарича емоционална интелигентност и е не по-малко важно за пълноценния живот от логичната интелигентност, особено по отношение на връзките ни с другите.

Ето защо съветът на психолозите е следният: Обръщайте внимание на собствените си чувства, преживявайте ги дълбоко, а след това обърнете внимание и на чувствата на другите и ги уважавайте. Усещането, че са разбрани, ще накара хората да ви усетят близки, да ви се доверят и да ви обикнат. А това никога не е излишно, нали?

сп.обекти

р

Нашето тяло е свързано вътрешно с нашия разум, или по-скоро, тялото е отражение на нашия разум; това е грубата видима форма на невидимия разум. Ако ви боли зъб, ухо, или корем, разумът ви веднага реагира на тази болка, казва индийският гуру и автор на 300 книги Шри Свами Шивананда (1887-1963). Ето и неговите интересни философски и холистични схващания за невидимия път на болестите, кармата и силата на мисълта да определя физическото и психическото ни здраве, както и нашата Съдба.

Той спира да мисли правилно, той е притеснен, възбуден и развълнуван

Ако разумът ви е в депресия, тялото не може да функционира правилно. Заболявания, които причиняват вреда на нашето тяло се наричат вторични; а желанията които причиняват вреда на нашия разум, се наричат първични или психични заболявания. Нашето психично здраве е по-важно от физическото. Ако разумът е здрав, тялото също е здраво. Ако разумът е чист, и са чисти мислите, вие се освобождавате от всички болести, първични и вторични.

Мислите развиват личността

Възвишените мисли издигат ума, а сърцето се разширява; неблагородните мисли възбуждат разума и са отговорни за болезнени и тъмни усещания. Тези, които имат поне малък контрол над мислите си, имат спокоен, дълбок глас, уравновесеност, красиво, очарователно лице, а очите им са блестящи. С нашите мисли ние може да се вдъхновим и да си изградим самочувствие, добра представа за себе си, и почти всяка друга характеристика, присъща на силна личност. Промяната на начина на мислене може да допринесе за създаването и елиминиране на навици, убеждения и способности.

Мислите променят съдбата ни

Човек сее мисли и жъне действия. Засявайки навици, той жъне характер. Сеейки характер, той жъне съдба. Човек си създава своя собствена съдба чрез своите мисли и действия. Той може да променя съдбата си. Той е създател на собствената си съдба. И в това няма съмнение. С правилно мислене и решителни усилия, може да се превърне в господар на собствената си съдба. Някои говорят за кармата и неизбежността на съдбата. Това е фатализъм и води до инерция, стагнация и бедност. Това е перфектно неразбиране на законите на кармата. Това е погрешно мислене, въпрос, който няма да вълнува интелигентния човек. Можете да създадете съдбата си отвътре, с мисли и действия.

Мислите нарушават физиологията

Всяка промяна в мисленето създава вибрации в менталното тяло, което се отразява на физическото тяло, предизвиквайки мозъчна активност. Тази активност в нервните клетки предизвиква различни електрохимични промени. Силни чувства като любов, омраза, завист, тревожност, пристъпи на гняв, всъщност разрушават клетките на тялото и причиняват сърдечни заболявания, чернодробни, бъбречни, стомашни и т.н. Всяка мисъл, емоция или дума произвеждат силни трептения във всяка клетка на тялото и оставят силно впечатление там. Ако знаете начин за привличане на противоположни мисли, можете да водите щастлив и хармоничен живот с мир и сила. Мисли за любовта неутрализират незабавно мисли за омраза. Мисли за смелостта служат като силна противоотрова срещу мисли на страх.

Мислите имат драматичен ефект върху тялото ви

Тъга и радост, самочувствие и сдържаност, веднага рефлектират върху тялото си. Всяка клетка в тялото страда, или расте, получава импулс за живот или за смърт, всяка мисъл, която идва в ума ви обикновено се превръща в образ на това, което мислите в по-голямата част от времето. Когато умът се насочва към определени мисли и се спира върху тях, се създават определени вибрации на материята, и колкото по-често се създават такива вибрации, вероятността за тяхното повторение и създаване на навици нараства. Тялото следва ума и имитира промени в него. Ако се съсредоточите очите ви се фокусират.

Мислите създават среда

Често се казва, че личността на човек зависи от околната среда. Но, всъщност, това не е вярно. Фактите показват друго. Много от най-великите хора в света са родени в бедност и неблагоприятни условия, родени са в гетата и в мръсни условия, но са получили най-високия статут в света. Не забравяйте, че във вашата слабост е заключена сила. Бедността има своите достойнства, тя внушава смирение, сила и издръжливост, като същевременно луксът създава мързел, гордост, слабост, както и всички видове лоши навици.

Не се оплаквайте от лоша среда. Създайте си свой собствен вътрешен мир и околна среда. Човек, който се опитва да се развива и да израства в неблагоприятни условия, е действително много силен човек. Нищо не може да го разколебае. Той има силни нерви. Човек не зависи от околната среда и обстоятелствата. Той може да следи и да ги променя в зависимост от своите способности, характер, мисли и добри дела.

Лечители.бг

 

Златната минута Написана на : 2015-10-16 08:26:36

и

Аз не съм от хората,които безрезервно вярват в чудеса,но все пак понякога волно или неволно се прекръствам и си пожелавам разни неща.Това четиво ми стана интересно и го споделям с вас.Може и да опитате.

Знаете ли за една древна техника, която, според посветени, ни свързва с Висшето Благоволение за всичко, което можем да си пожелаем. С две думи – изпълнява се!

Смята се, че във всеки ден има по една Златна минута, цели 60 секунди, в които можете да прошепнете, мислено или на глас, своето желание и то ще поеме със сигурност към своето осъществяване. Преди да ви кажа как се определя тази минута, нека ви предупредя за нещо много важно по отношение на желанията. Не, не се сбъдват всички желания, дори да сте прилагали всякакви „магии”.

За да се сбъднат вашите желания, те трябва да отговарят на три условия:

Първо, нужно е желанието да носи полза не само на вас, но и на други хора.

Второ, да бъде облечено в точни и искрени думи, съдържащи и емоцията на благодарността, така, сякаш, то вече е станало.

Трето, да сте спазвали, да спазвате и сега основните духовни закони във Вселената.

Ако сте изпълнили тези условия, спокойно можете да отправите своето желание в това „златно” време, в което изречените желания със сигурност се сбъдвали.

А то се определя като числото и месецът на днешния ден се превърнат в часове и минути. И това е.

Златната минута на 13.10 (октомври) ще настъпи точно в 13 часа и 10 минути. И в следващите 60 секунди ще имате възможност да отправите своето желание или молба към Висшите сили. Ако, обаче, искаме да определим Златната минута на 27.11 (ноември), тъй като 27 часа няма, просто обръщаме датата обратно и получаваме 11 часа и 27 минути.

Възползвайте се с радост, за да реализирате своите прекрасни, съкровени желания за добруването на вас и вашите близки.

http://poznanieto.net/tainata-na-zlatnata-minuta/

Дървото на пожара Написана на : 2015-10-04 09:38:08

Delonix Regia - едно от най-красивите цъфтящи дървета. Родина- Мадагаскар, и внесени в Америка през 17-ти век. В природата deloniks са застрашени. То се нарича дървото на пожара, тъй като то е най-яркото дърво в света. Неговата корона е с интелигентни, огнени цветове, но понякога жълти . Дървото расте до 9-12 метра височина. Това растение не понася засушаването.

я

и

о

е

о

о

Често ние сами провокираме появата на различни болестни състояния, като  убиваме бавно здравето си   със стрес и негативни емоции.

Учените казват, че човешките клетки и тъкани абсорбират всички мисли и думи, но тялото може да чуе и да разбере абсолютно всичко от онова, което ние мислим и казваме.

В будизма придават значение на мислите и контрола на речта. Добрите думи могат да лекуват тялото и душата, и обратно – лошите думи могат да го разрушават бавно, което да доведе до сериозно заболяване.

В тази насока дълги години е работил един немски специалист, психотерапевт и основател на позитивната психотерапия Носсрат Пезешкиан. Той открива, че има думи, които са директно „програмирани“ да носят болести на тялото, и тези разрушителни думи се появяват в речника на всички хора.

Неговата теория е подкрепена от поредица от експерименти, които са станали доказателство, че хората използват в ежедневната си реч „разрушителни“ думи, които директно програмират тяхното заболяване. Д-р Пезешкиан определя тези думи с термина „органична реч“, пише Epoch Times.

Органичната реч се състои от думи и фрази, които пряко засягат нашите тела и здравето като цяло. Най-голямата опасност се крие във факта, че ние всички знаем тези думи, и често не само ги чуваме, но и ги казваме, без да предполагаме колко вредни са те за здравето.

Според д-р Пезешкиан тези думи са опасни за хора със слаба имунна система. Кои са тези думи и фрази? – Търпението ми се изчерпва;

– Спря ми въздуха;

– Главата ме цепи;

– Ще ми се пръсне мозъка от мислене;

– Щях да кихна;

– Не понасям (нещо или някого);

– Имам нужда от отдушник;

– Уморен до втръсване;

– Не усещам нищо от врата нагоре;

– Скапан съм;

– Нож в сърцето;

– Писнало ми е;

– Като изцеден съм;

– Направо щях да умра;

– Нещо ме гложди

Рисунки върху...птичи пера Написана на : 2015-06-26 05:57:09

Ейми Хомейстър е художничка от Индиана, която твори върху птичи пера. Творбите й са повлияни основно от нейното канадско потекло, а голяма част от работата и с пера клони към индианската култура. Много от рисунките й изобразяват папагалите, от които са паднали същите тези пера. Тя казва, че работата й с пера е невероятно смиряваща. Перата се заплитат, заклещват, разцепват и раздробяват под тежестта на боята,а напластяването им в многопластови структури е дори още по-сложна работа, тъй се създават слоеве от леки, ефирни и тънко сплетени, задържащи се във въздуха структури.

аа

ш

э

э

а

о

Ползата от един бурен Написана на : 2015-05-17 17:46:53

т

Един наистина досаден плевел,който всеки градинар се опитва да унищожи.Оказа се,че той върши прекалено много работа за здравето ни.

Невероятно, но факт – растението тученица, което в България се приема за плевел, заема почетно място на трапезата на чужденците. Оказва се, че набедената от нас за плевел трева всъщност има чудодейни лечебни свойства. В България растението доскоро беше отхвърляно като полезен продукт, но по цял свят тученицата се счита за една от суперхраните, достойна да се нареди до чията, киноата и годжи берито.

Познатият у нас плевел е на почит по целия свят и се продава на чуждестранния пазар като скъп зеленчук.

Лечебни свойства на тученицата

През последните години българинът проявява завиден интерес към тученицата и нейните лечебни свойства. Растението е изключително богато на омега – 3 мастни киселини, калций, желязо, магнезий, фибри и витамин А. Доказано е, че във вълшебната билка се съдържа в пъти повече витамин C от цитрусовите плодове.

Тученицата подсилва имунната система, сваля високото кръвно, регулира нивата на кръвната захар.

Наскоро български учени доказаха, че след няколкоседмична консумация на полезната трева, нивото на кръвната захар значително спада. Растението се използва и при мигрена, изгаряния, кожни раздразнения, за подобряване на зрението и пречистване на кръвта.

Как се консумира тученицата?

Най-полезно е тученицата да се консумира в сурово състояние. За ядене стават както листата, така и стъблата и семената на растението. Билката може да замести спанака или марулята в различни видове салати и ястия или да се консумира самостоятелно. Тученицата може да се добави към салата от домати и краставици. От нея може да се приготви сух таратор, като краставицата се замени с полезното растение, добавят се кисело мляко, сол, копър и орехи.

Една от любимите салати на почитателите на „чудодейния бурен” се състои от следните продукти: тученица, магданоз, сол, зехтин и оцет. Комбинацията краставица, тученица, зелен лук, зехтин, оцет и сол също е на почит сред любителите на здравословното хранене. Билката може да се добави и в нашумелите през последните години смутита.

Любопитно: В древни времена се е гледало на тученицата като на една от билките, които могат да се използват като противодействие на магии. Разпръсвано около леглото, растението защитавало от зли духове, а носено близо до тялото привличало любов и късмет. Войниците носели със себе си растението, когато влизали в битка. Според преданията тученицата предпазвала и от кошмари. Китайците вярвали, че растението съдържа растителен живак, а в Гана то символизира мира и се смесва с мазнина, за да действа като облекчаващо средство срещу злото. В религиозни церемонии тученицата се използвала и за прочистване на духа след прекарана болест.

Тученицата е великолепно природно средство при профилактика и лечение на болести на очите (съдържанието на витамин А е 1320 IU/100 г, което е 44% от препоръчителния дневен прием), тя регулира нивото на кръвната захар, предпазва сърдечно-съдовата и хормоналната система, пази от инфаркти, високо кръвно и затлъстяване. Благодарение на калия и магнезия, предпазва от аритмия, подобрява сърдечната дейност и стимулира цялата имунна система. Помага при мигрена и напрежение в мускулите, артрит, кашлица и изгаряния.

ж

Тученицата предпазва и от рак

Тученицата предпазва организма от действието на свободните радикали, тъй като съдържа два вида пигменти, които са мощни антиоксиданти – бетацианин и бетаксантин. За ядене от тученицата стават листата и стъблата. Растението може да се използва като добавка към салатата или основен зеленчук, от него може да се приготвя таратор и пресни сокове. Тученицата може да се добави и към обичайни рецепти със спанак и лапад. Част от антиоксидантните свойства на бурена намаляват при топлинна обработка, но част от минералите, флавоноидите и каротина могат да се запазят при приготвяне на пара.

Тученицата е комбинация от фибри, витамини и минерали, събрани само в 16 калории за 100 гр. продукт.

В 100 грама от растението има 350 мг алфа-линоленова киселина. Тученицата е отличен източник на витамин А - 1320 IU/100 г, което е 44% от препоръчителния дневен прием (т.нар. RDA). Тученицата е богат източник на витамин C и на някои витамини от групата B-комплекс като рибофлавин, ниацин, пиридоксин и каротеноиди. Тя съдържа и минералите желязо, манган, калций и др. В тученицата им два вида пигменти, които са мощни антиоксиданти - бетацианин и бетаксантин.

ж

Забавен и изненадващо точен тест Написана на : 2015-04-04 18:10:47

3

щ

Изберете вратата, която според вас изпъква най-много, и вижте какво може да научите за вашата личност и потенциалното ви бъдеще. Резултатите обикновено са много точни.

Ако изберете първа врата, пътят ви е волен. Вие сте типа човек, който се нуждае от много пространство. Необходима ви е свободата да правите нещата по вашия си начин, предпочитате да вървите по път, който сам сте си начертал, и то такъв, който крие безброй възможности и завои. Не искате да се чувствате ограничаван и сте силно независим, дори бунтар, но не обичате конфронтацията. Склонен сте да оказвате съпротива пасивно. Мразите да ви припират и предпочитате да отделите времето, за да се наслаждавате на живота. Твърде сте зает да се радвате на света, за да се стараете да привличате вниманието към себе си.

Втора врата разкрива път, който е личен. Вие сте от хората, които предпочитат да пътуват сами. Обичате да наблюдавате, да размишлявате и да нищите каквото се върти в главата ви. Предпочитате пътеки, които са пригодени за самотен пътник. Можете да се срещате с други хора щом стигнете дестинацията си, но първо ви е нужно презареждане. Вие сте много оригинален и проницателен човек. Виждате света по уникален начин и останалите хора могат само да почерпят от гледната ви точка. Падате си малко самотник, но общувате с хора добре, когато отделите време за това. Винаги сте много отзивчив.

Зад третата врата пътят е цветен. Вие сте много ангажиран и ангажиращ човек. Обичате да бъдете част от света... да изживявате всичко, което той предоставя. Идеалната пътека за вас е изпълнена с цветове, вълнения и красота. За вас целта е по-скоро самото пътуване, отколкото крайната точка. Любознателен сте и се стремите да научавате още и още неща. Обичате да инициирате разговора и задавате много въпроси. Интелектуалец сте и сте духовит. Притежавате повече живец отколкото ще успеете да изразходите и винаги карате хората да се смеят.

Ако изберете четвъртата врата, пътят ви е вълнуващ. Винаги вървите напред в живота, при това често в посока към неизвестното. Вие просто действате и се оправяте с последствията по-късно. Идеалната пътека за вас е непредсказуема и може би малко плашеща. Влече ви непознатото. Често сте този, който нарушава правилата, като можете да бъдете лекомислен. Случва се да действате без да мислите, но в крайна сметка нещата ви се подреждат. Изключително спонтанен сте и непрекъснато търсите тръпката. Ще се възползвате максимално от времето, което ви е дадено на земята.

Пета врата ще ви поведе по един приканващ път. Търсите мир и сте непретенциозен човек. Доволен сте като цяло и не обичате да ви закачат много много. Идеалната пътека за вас е приятна и с ясни очертания. Искате да се наслаждавате на пътя си и да знаете предварително в какво се забърквате. Често избирате по-лесното, ако това е възможно. Животът е достатъчно труден и никога не искате да го усложнявате допълнително за себе си, вие сте стабилен и подкрепяте хората около себе си. Известен сте със своето постоянство и приземената си перспектива за нещата.

Шестата врата отваря един тих път. Цените самотата във всички аспекти на живота си. Можете да прекарвате огромни периоди съвсем сам без да се чувствате самотен. Идеалният път за вас е много мирен и тих. Искате да поемете всичко около себе си без да се чувствате пренаситен. Търсите смисъл във всеки аспект от живота. Своя водите много обмислено – в действията си, както и в мислите си. Не обичате тълпите, но харесвате хората. Цените автентичните отношения и предпочитате дълбочината на общуването на четири очи.

http://kanal3.bg/news/lifestyle/

Някои татуировки определено са проява на лош вкус.Но тези тук ми харесаха и смятам,че са просто красиви.Има мяра,творчество и са много приятна гледка за окото.

ж

дд

ъ

й

й

ъ

а

йъ

3

г

а

а

8

Щъркелите и преданията за тях Написана на : 2015-03-29 10:05:50

Той съвсем не е грациозен като лебедите,но с настъпването на пролетта има своето специално място в очите ни.

В старогръцката митология щъркелът е въплъщение на омагьосаната богиня Герана, която вечно търси своето бебе. Според легендите Герана се омъжила за пигмей и родила син. Герана била обаче много красива и това предизвикало яростта на Хера, която я превърнала в щъркел. Пигмеите отвлекли сина ѝ. Това е причината Герана ежегодно да отлита на юг в търсене на своето бебе.

8

Древното гръцкото законодателство, наречено Пеларгония произлиза от старогръцката дума за щъркел – πελαργός, пеларгос и изисква от гражданите да се грижат за възрастните си родители.Гърците наказвали и убийството на щъркел със смърт. Птиците са защитени и в Антична Тесалия поради това, че ловуват змии.

Римските писатели отбелязват пристигането на белия щъркел през пролетта като знак за лозарите да започнат резитбата на лозята.

Според древноегипетската религия щъркелът е въплъщение на една от особеностите на човешката душа, наречена Ба. Тя е изобразявана като птица (обикновено щъркел) с човешка глава. Според легендите миграцията на птиците се свързва с това, че всяка нощ влиза и отново излиза от човешкото тяло, а в задгробния живот окончателно се свързва с него.

На иврит думата за щъркел е еквивалент на израза „мила майка“. Това се дължи вероятно на забелязаните от хората грижи, които птицата полага за своето поколение. Щъркелът за евреите е символ на родителските грижи. В скандинавската митология щъркелът е символ на семейните ценности. Причината за това е моногамният характер на сексуално поведение на вида, макар и това да не е напълно вярно.За ранните християни, щъркелът се превръща в емблема на целомъдрен брак. Тази символика продължава до 17 век.

4

Мюсюлманите почитат белите щъркели поради факта, че ежегодно при миграцията си те преминават над свещения за тях град Мека. През Прутската война крепостта Сорока е обсадена от османските войски. Легендата за спасението на крепостта казва, че бял щъркел носил грозде до бранниците вътре. То дало сили на хората и обсадата била отблъсната. Благодарение на легендата днес белият щъркел е символ на лозарството и винопроизводството в Молдова.

Интересен факт е завръщането в Европа на ранени от стрела бели щъркели. Те носят части или цялата стрела със себе си. Това обяснявало до известна степен къде изчезват птиците през есента. Първият известен такъв ранен със стрела бял щъркел е намерен в селце в Мекленбург през 1822 г. Птицата била със стрела във врата си и е препарирана. Днес тя е изложена в Университета в Рощок.

Много хора смятат, че ако щъркели изградят гнездо върху дома им това ще ги предпази от гръмотевици. Схващането обаче е твърде погрешно. Около 3% от подрастващите щъркелчета загиват от гръмотевични удари.Въпреки това германците и холандците смятат, че щъркеловото гнездо предпазва дома им от пожари като поощряват птиците да създадат дом на покрива им като поставят изкуствени платформи.

Поляците, украинците и литовците смятат, че щъркелът носи хармония в семейството, в дома на чийто покрив изгради гнездо. Чешкото фамилно име Чапек в превод означава малко щъркелче.

Съществуват редица предания, които придават на щъркела магически способности. Според народните вярвания местата, на които птицата свива гнездо, са предпазени от магии и нещастия. Белият щъркел символизира вярност и плодовитост в дома, носи здраве, богатство и късмет.

Щъркелът носи и голяма символика в случаите, когато се появи в сънищата. Според съновника сънува ли някой щъркел, трябва да се пази от кражби и загуби. Ако кацне на къщата, в която живее сънуващият, то тогава той ще се задоми или ще има бебе. Ако пък щъркелът е хванат на сън, човекът ще живее с този, когото обича. Кръжат ли щъркели над главата на сънуващия, то тогава ще се постигнат желанията и копнежите му. В случай, че в съня си човек види щъркели в гнездо с малки, ще има много семейни радости. Щъркеловото гнездо в съня пък е предзнаменование, че някой близък ще замине или ще напусне семейството. Ако пък щъркел хвръкне от своето гнездо, то сънуващият ще загуби любовта си.

Съществуват и редица поговорки за щъркелите. Според една от тях жабите се плашат от щъркела така, както жената от старостта. Не по-малко известни са и басните на Езоп. В някои от тях щъркелът е един от главните персонажи. Едни от най известните са „Вълкът и щъркелът“ и „Лисица и щъркел“.

Според митологията, „щъркелът“ е отговорен за донасянето на бебетата. Тази история вероятно се е появила, защото белите щъркели имат навик да гнездят на комините в градски области, и съответно често биват забелязани около човешки селища. Според легендата в Северна Европа щъркелът носи бебетата на техните родители. Макар че е много древна, легендата става популярна благодарение на Ханс Кристиан Андерсен.Според немския фолклор щъркелите взимали бебетата от пещери и блата и ги донасяли с кошница на гърба или във вързоп, закачен на клюна. Бебетата оживявали от т.нар. „щъркелови камъни“, след като бъдат взети от птицата. След като ги донесат до дома, детето е предавано на майката или щъркът го пуска през комина. Домакинствата пък, които желаят да имат деца известяват това свое желание като поставят бонбони по первазите на прозорците.

8

От Северна Европа легендата се разпространява в страните от целия свят. Колко са вeрни легендите и преданията можем само да гадаем.Но едно е сигурно-и млади и стари с нетърпение очакваме пролетта да видим щъркел.И някак по детски наивно го свързваме с нещо хубаво,което непременно ще се случи.Щъркелът и пролетта ни изпълват с надежда ,защото всеки има своя,различна пролет,но за всички нас тя е едно ново начало.

Страница 1 от 4
 1-10 от 38  |   1  2  3  4  >>