Sibir
“Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!” - “Нощем с белите коне”, Павел Вежинов
blogs left blogs right
nqkakva
nqkakva, 56
« sibir.bg
Някога Написана на : 2016-08-12 06:01:58

о

Някога, много преди да ме има

в този свят–пелена на забрава,

шепнех в унес едно нежно име,

a със него – нощта се стопява.

Някога, много преди да изтлея

в небесния дом, отпътувал от рая,

пожелах – с твоя дух да се слея в свят,

за който аз нищо не знаех

И те търсих сред бледи икони

във очи на покорни слугини,

сред разкоша на светски салони

в будоари на щедри богини...

И те търсих в ъглите на спомени,

разломен от безпътните нощи,

сред въздишки от ласки отронени

и не знаех – да искам ли още?

Уморен те открих – ненадейно

като кораб – маяк сред мъгла-

моя пулс прогърмя – оръдейно

и вибриращ в дъха ми примря.

Ти си - знам, пратен ангел от рая,

преродих се за теб – да те имам

и дори моят път – да е в края,

любовта за лекарство ще взимам.

Гълъбина Митева Написана на : 2016-03-27 13:46:04

р

НЕ минавай по мен! Аз съм тъжна пътека ,

дето ничии стъпки не чака.

И случайна сълза... Във очите на всеки,

който нито веднъж... не е плакал.

Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято,

не опазило юлското слънце...

И накуцвам към залеза - с трънче в петата...

А денят... се смалява... До зрънце!

Не разпитвай за мен! Аз съм Изгрева мокър...

На разсъмване - пия росата.

А човешките думи - порязват до кокал

на събуждането тишината.

Не пътувай към мен! Бях за някого бездна,

от която... излизане няма!

Аз съм тясна пътека, която изчезва,

ако не е Пътека за Двама.

Не посягай към мен! Аз съм билка горчива,

дето всеки не може да пие...

Беззащитно - добра... И невинно - красива...

А в листата - отрова се крие.

Не посягай! Аз мога да бъда огнище...

Но и болка! Която изгаря...

За Поета - поема... Която сам пише.

За осъден - последна цигара...

Аз съм къща, в която Небето нощува.

И в която осъмва Зората.

И пчела неуморна, която целува

ароматния сън на цветята.

Аз съм грях за монаха в пустиня беззвездна...

Аз съм... най - разноликата драма!

За глупака - енигма. За слабия - бездна!

От която... излизане няма.

Не пътувай към мен! Аз така си живея -

като всяка Висока Пътека...

И самотно сред камъните се белея...

Но - не мога да бъда за всеки!

Не минавай по мен! Аз съм стръмна пътека...

И в Земята дъждовно се стичам.

И съм тежка сълза. Във очите на всеки,

който... не е готов да обича.

ГЪЛЪБИНА МИТЕВА

БЯЛА САМОТА Написана на : 2016-02-15 12:12:15

с

Ако сеща душата ти спомен -

във замръкнала, нейде следа.

И самотно, във болка отронен -

в твоя капка - боляла тъга.

Ако диша в сърцето ти - рана,

от останала още тъма.

И макар, във сумрак разпиляна -

още дири за теб светлина.

Ако тиха сълза - ти нашепва,

че достатъчно вече боля.

А във погледа - даже не трепва

лъч от новия ден - топлина.

Ако дълга въздишка разделя

твоя миг - във замлъкнал копнеж.

И от новата твоя постеля -

лъха студ, и не можеш да спреш.

Да ме искаш - до теб да съм само,

и да чуваш в сърцето си зов!

И да търсиш - едничкото рамо

на една невъзможна любов!

Да усещаш от парещи устни -

още огъня нежен по теб!

Да не знаеш - защо да ме пуснеш,

да не помниш - защо да не спреш!

То - за тебе спасение няма

да си - още до мене така!

Затова - и дори да остана,

ще съм цяла, сега - любовта!

Ще съм - трепета мил във очите

на една заскрежена душа!

И ще буди смехът ми - мечтите!

В твойта бяла, без мен - самота!

Илиана Фончева

Боби Кастеелс Написана на : 2016-02-11 06:59:10

ш

Открадната нощ Написана на : 2016-02-11 06:36:47

7

Босоногите чайки тихо сричат морето

и молитвено пият дъжда…

А нощта

като клетва

обладава небето

и на глътки мечтае страстта.

Тъжни хора във същия смешен спектакъл,

а със теб сме отново сами…

Знам, любов, този миг цяла вечност си чакал.

Днес ме молиш със неми очи

пак да бъда онази, която рисуват

непокорните морски вълни…

И която под летния дъжд ще целува

само теб…А когато боли

от измислена ревност и тежки обиди,

ще е твоето чисто небе…

И която сълзите ти в мрака ще види.

И която света ти краде.

Днес съм тук. Като босите чайки по плажа

търся нашето лудо море…

А, навярно, след време то на друг ще разкаже

как от обич нощта се краде…

/от цикъла "Един откраднат миг", Другата любов

Йорданка Господинова

Гълъбина Митева Написана на : 2016-02-08 11:01:49

о

АЗ... СЛУЧАЙНО МИНАВАМ ОТ ТУКА.

И не търся пари. Нито слава.

Аз вървя. И събирам поука.

По пътеки, които раняват.

Остави ме! Така си живея.

Не умея да бъда практична.

Ако някъде спра - да се сгрея -

дъх на обич оставям. Различна.

Остави ме! Случайно минавам.

Аз съм птица! Защо ми е стряха?

Имах... много любов да раздавам.

Но сълзите! Сълзите презряха...

Остави ме! Минавам случайно

по пътеката къса на дните...

Ала идвам... от минус безкрайност!

И отивам... оттатък звездите!

Аз... наистина слязох случайно!

И не съм от Човешката раса.

Аз съм част... от Голямата Тайна,

за която... не сте дорасли.

И... когато поема нататък,

че Земята... не ми е присъща -

две пера ще отроня в съня ти.

Знак, че ангел... те е прегръщал...

ГЪЛЪБИНА МИТЕВА

-.-.-.-. Написана на : 2016-01-08 09:22:25

и

Пак си влизал в моята нощ.

Във съня си открих отпечатъци

и следи от забравен разкош...

и от мъничко нежност - остатъци...

Пак бил си до мен, като грях,

като вятър, раздиращ усоите,

като нощни капчуци от смях,

разсъблекли в ума ми - пороите.

Пак си влизал в мойта душа

и в сърцето ми, в моите спомени,

за да търсиш онази следа

от най-свидното в нея - отронена.

За да търсиш - онези мечти,

от които се раждахме в бурите,

за да стигнем до края - почти...

във парченцата обич - изгубени.

Пак си влизал в моята нощ.

Във душата ми някой е плакал

за онази частица любов,

за която... с години съм чакала...

Fasebook- Песъчинките на времето

Среща Написана на : 2015-11-30 07:50:55

ж

Погледни ме в очите, Любов! Надникни ми в очите!

И ще видиш цъфтежа на люляци бели през зимата.

Обещавам, че няма за нищичко да те разпитвам.

По е важно сама, че накрая при мен си пристигнала.

Аз не искам да знам при кого и къде си се скитала.

Ще съм сляп за следите по теб с теменужните знаци.

Ще изтръгна стърчащото жило, отровно от питане,

с какви имена са били всички бивши юнаци.

Няма късна любов. Има погледи къси от взиране.

Побеляла надеждата скрито наднича зад ъгъла.

Тя на много ъгли преди мен в пролетта си е спирала

и от много предрешени щъркели дълго е лъгана.

И понеже човешката сянка е черна от лазене,

и е плаха от ниската орис да крачи двунога,

ти недей да се плашиш, Любов! И от мен да се пазиш.

Толкоз дълго бях сам, че след тебе едва ли ще мога.

Добри ли сме,или наивни... Написана на : 2015-11-26 20:44:21

От години се питам колко човек може да страда от добрината си ?Малко ?Много ?Хич ?Колко ли ни струва добрината ?

Гледам реалити „ Фермата „,защото лично познавам един от участниците.Освен това винаги са ме привличали предавания с такъв характер.Едно заради участниците и второ –заради интереса ми за промяната в поведението на хората в такива екстрени ситуации.Но тук ще стане въпрос за едни други мои разсъждения.

Един от участниците във „ Фермата „ е баща на едно момче,което е болно.Точно заради това той казва,че решава да участва във шоуто.И от тук ми започват питанките.

В шоуто държанието му е меко казано неприемливо.От ден пръв постоянно се занимава с кроежи ,интрижки,постоянно влиза в договорки,създава коалиции,излиза от тях,невъздържан,подмолен и изобщо нищо няма от това,което аз приемам за мъжко поведение.Проблемът е негов.Да не забравяме,че става въпрос за 100 000 лева…

Но това,което продуцентите правят ме вбесява и съвсем не мога да го приема за нормално.Едва ли има епизод от предаването,в който да не е вмъкнато някакво изказване за това дете.Било то на бащата,или на друг участник.Правят,струват,въртят-всичко се върти около него.Димитър го оправдавам.Мисля,че всеки родител на негово място би живял постоянно с тази мисъл в главата си.Но може ли цяло едно шоу да бъде построено само на тази драма и болка ?

Ами може.Може,защото хората сме такива.Може да сме много бедни,но винаги сме били готови да помогнем ,когато някой умело и лекичко докосва онази,човешката ни тънка струна.

И едва ли някой от гледащите „Фермата „обръща внимание на рекламите.Впрочем,обръщаме до толкова,колкото да им се дразним.Е,пребройте ги,ако не сте.Аз преди време поразрових в интернет и намерих цените на рекламите по телевизията.Ще останете изненадани,но става въпрос за хиляди левове за някакви секунди.Е, сега става ясно защо БТВ толкова често споменава за рейтинга на разни предавания.Става ясно защо прави така,че хората да стоят пред телевизорите. Дали е истина броя на зрителите–за това да мислят рекламодателите.

А ние да се замислим сега,преди празниците колко благотворителни концерти ще има и колко призиви да помогнем.Дали докато вървят реклами се сещаме за телевизията с ето ,видите ли,похвална идея?Дали се сещаме за хонорарите на смехурковците,които са водещи ?Сумите са тлъсти и огромни,вярвайте ми !Преди да подкрепим някоя кауза май ще трябва първо да се запитаме колко ли каузи са подкрепени с лични пари на водещи или на самата телевизия ?

Винаги съм помагала на различни хора с каквото мога и колкото мога.Около нас има толкова бедни и страдащи,че стига да иска човек може да го прави винаги.Но поне знам,че са хора,които познавам и не са ми промили мозъка от някоя телевизия.Не се давам толкова лесно.

А който иска-нека коментира в интернет,да лайква и с участието си да насочва парите там,където те нямат нищо общо с благотворителността.Без да му мисли…и без това ни пращат да пасем…точно като животинките във „ Фермата „.

Любовен сценарий Написана на : 2015-11-20 08:53:41

7

5

Страница 1 от 9
 1-10 от 85  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  >>