Sibir
“Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!” - “Нощем с белите коне”, Павел Вежинов
blogs left blogs right
nqkakva
nqkakva, 56
« sibir.bg
Една много интересна книга-Розмари Де Мео A+ A- Написана на : 2017-04-29 06:51:56

БЪДНИЦИ

Някога, когато било хубавото време, Слънцето и Земята се съчетали и родили различни дихания. Всяко дихание било полезно за друго. Но най-обични рожби били човеците. На тези рожби Слънцето и Земята дали най-много дарове. Човеците обаче, като поотраснали и се поогледали – решили, че са най-силни. Започнали да искат още и още и да воюват с другите дихания. Забравили, че всички идват от една къща. И пътя към къщи забравили. Майка си и баща си забравили. Посегнали дори и на братята си...

Тогава татко им Слънцето, решил да ги изпита. На всяка малка човешка рожба взимал паметта. И така, детето не знаело къде му е къщата, и кой е стопанинът ù. И трябвало да ги търси. Пораснали и тези човеци. Но нещо все ги дърпало да се питат: „Откъде ида?”, „Душа имам ли?”, „Кой ми я даде?” Векове се питали и все нямало отговор… Тихичко говорели , че има някаква Сила, ама каква е…

И започнали да дават имена на Силата. Имало безброй имена, все различни. Всеки давал свое име на Силата и знаел, че като я назове с името, тя ще му отвърне. После започнали битки за правилното име. Нарекли силата Бог. Много кръв се проляла в Негово име. А Земята плачела за рожбите си и молела Слънцето: „Прости им, върни им ума и очите, че да ни видят!” Слънцето гледало отгоре и отвръщало: „ Никога не съм ги наказвал. Само ги учих. И ума и очите им върнах отдавна, те за друго ги ползват… ”

Сън сънувала тогава Земята майчица. В златни люлки деца се люлеят, а тя им пее люлчина песен за татко им и юнашката му сила. И една пролетна утрин Земята се пременила в бяла премяна, разресала дългите си коси и пак съблазнила Слънцето. Родили се нови дихания. Пак рожби човешки, но дългопаметни. Знаели, че животът ще мине при майка им, а след смъртта при баща си се връщат – в Светлото. И се грижели за Земята, и все към Слънцето гледали. А майка им все им заръчвала : „Да доведете вкъщи и ослепелите си братя, да им покажете Пътя!”

Старите човеци именували новите ¬ Бъдници… Трудно ги виждали, трудно ги чували, ала все след тях ги теглело. Говорело се, че който тръгне след Бъдник, ще си намери къщата и ще пребъдат рожбите му. И реченото било сторено… А Слънцето дало тази приказка на българите, да я пазят...

из "Стопанката на Господ"

ш

Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1 
Slava    2017-04-29 08:46:47      
Хубава приказка - точно за нас-българите!
Нека да я прочетат повече българи!
Да не забравят, че приказката е за нас - да съумеем да я пазим!
Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1