Sibir
“Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!” - “Нощем с белите коне”, Павел Вежинов
blogs left blogs right
nqkakva
nqkakva, 55
« sibir.bg
Гълъбина Митева A+ A- Написана на : 2016-03-27 13:46:04

р

НЕ минавай по мен! Аз съм тъжна пътека ,

дето ничии стъпки не чака.

И случайна сълза... Във очите на всеки,

който нито веднъж... не е плакал.

Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято,

не опазило юлското слънце...

И накуцвам към залеза - с трънче в петата...

А денят... се смалява... До зрънце!

Не разпитвай за мен! Аз съм Изгрева мокър...

На разсъмване - пия росата.

А човешките думи - порязват до кокал

на събуждането тишината.

Не пътувай към мен! Бях за някого бездна,

от която... излизане няма!

Аз съм тясна пътека, която изчезва,

ако не е Пътека за Двама.

Не посягай към мен! Аз съм билка горчива,

дето всеки не може да пие...

Беззащитно - добра... И невинно - красива...

А в листата - отрова се крие.

Не посягай! Аз мога да бъда огнище...

Но и болка! Която изгаря...

За Поета - поема... Която сам пише.

За осъден - последна цигара...

Аз съм къща, в която Небето нощува.

И в която осъмва Зората.

И пчела неуморна, която целува

ароматния сън на цветята.

Аз съм грях за монаха в пустиня беззвездна...

Аз съм... най - разноликата драма!

За глупака - енигма. За слабия - бездна!

От която... излизане няма.

Не пътувай към мен! Аз така си живея -

като всяка Висока Пътека...

И самотно сред камъните се белея...

Но - не мога да бъда за всеки!

Не минавай по мен! Аз съм стръмна пътека...

И в Земята дъждовно се стичам.

И съм тежка сълза. Във очите на всеки,

който... не е готов да обича.

ГЪЛЪБИНА МИТЕВА

Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1 
Angel    2016-03-27 14:04:46      
Благодаря за чудесното стихотворение!
Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1