Sibir
“Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!” - “Нощем с белите коне”, Павел Вежинов
blogs left blogs right
nqkakva
nqkakva, 56
« sibir.bg
БЯЛА САМОТА A+ A- Написана на : 2016-02-15 12:12:15

с

Ако сеща душата ти спомен -

във замръкнала, нейде следа.

И самотно, във болка отронен -

в твоя капка - боляла тъга.

Ако диша в сърцето ти - рана,

от останала още тъма.

И макар, във сумрак разпиляна -

още дири за теб светлина.

Ако тиха сълза - ти нашепва,

че достатъчно вече боля.

А във погледа - даже не трепва

лъч от новия ден - топлина.

Ако дълга въздишка разделя

твоя миг - във замлъкнал копнеж.

И от новата твоя постеля -

лъха студ, и не можеш да спреш.

Да ме искаш - до теб да съм само,

и да чуваш в сърцето си зов!

И да търсиш - едничкото рамо

на една невъзможна любов!

Да усещаш от парещи устни -

още огъня нежен по теб!

Да не знаеш - защо да ме пуснеш,

да не помниш - защо да не спреш!

То - за тебе спасение няма

да си - още до мене така!

Затова - и дори да остана,

ще съм цяла, сега - любовта!

Ще съм - трепета мил във очите

на една заскрежена душа!

И ще буди смехът ми - мечтите!

В твойта бяла, без мен - самота!

Илиана Фончева