Sibir
“Тя и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!” - “Нощем с белите коне”, Павел Вежинов
blogs left blogs right
nqkakva
nqkakva, 55
« sibir.bg

Едно прекрасно ново занимание завладява все повече дами.

За начинаещите.Тук ще обясня как се изработват диамантени,или елмазени гоблени.

Когато получите гоблена,поставете над него тежка книга,или друг предмет,за да се изправи платното със схемата. Гоблените се предлагат с кръгли и квадратни мъниста.Кръглите се работят по-лесно,на квадратните трябва да се внимава за ъглите.Може да работите с пинцета,може и с молив,който е в комплекта.

Мънистата са с номера и трябва да ги поставите в пликчета,като на всяко отбелязвате знака,на който отговаря.На пликчетата аз залепвам етикет от книжарницата ,но може и вие да си ги изрежете.

Когато започнете работа отлепете малко от хартията върху схемата.Не отлепвайте никога цялата хартия,за да не изсъхва лепилото.Това,което сте отлепили трябва да го довършите.

Във специалната ваничка изсипете мънистата.С внимателно разклащане в страни ще направите така,че мънистата да се обърнат с пирамидката нагоре.Трябва да се залепват от гладката страна.

С молива,който ви е изпратен,хванете мънистото и го залепете с притискане към платното.

Това става възможно с розовото лепилце,което има в комплекта.На него също не махайте целофана.Отлепвате малко,с натискане в него молива трябва да се запълни отпред.Дръжте го наклонен ,за да си „ вземе „ от лепилото.Когато започне да изпуска мънистата,отново си взимате лепило.

Когато свършите този цвят по схемата,върнете мънистата в пликчето.

Когато завършите цялата картина,вземете гладка кърпа без влакна и отгоре минете гоблена няколко пъти с точилката.Така мънистата ще се залепят по-здраво.Не се притеснявайте,не падат и става здраво и лесно.

п

Докато работите и след това не прегъвайте гоблена.Когато поставите рамка-всичко е завършено.

ф

Това е наистина едно удоволствие.Става по-бързо от класическите гоблени и резултатите са наистина блестящи.Лошото е,че тези гоблени изобщо не уважават фотоапаратите.Както и да снимаш,все блестят и снимките изобщо не излизат както трябва.Трябва да се види на живо,за да се наслади човек на красотата им.

В България тези гоблени се предлагат от малко фирми.Но в Русия са абсолютен хит.В коментар към статията ще поставя клип как се правят,тъй като така и не схванах как да сложа активен линк във самата статия.Снимките не са на мои гоблени,подбрах от интернет снимки ,които са направени добре и могат да ви дадат представа за гоблените.Приятно занимание.

 

э

ъ

э

Грозно ! Написана на : 2016-08-13 21:09:09

Не ,няма да разказвам интересни факти за Олимпиадата.Който иска ще ги прочете. От включванията и от предаванията съм доволна.Нещо различно от сериалите най-после. Но какво става с нашите олимпийци ?

От ден на ден се удивлявам на все по-странните,комични,смехотворни,да не кажа чак жалки изказвания на отпадналите до тук. Ей,момичета и момчета…ние,които ви гледаме не сме хора с ограничени умствени способности.Едва ли някой от нас е очаквал зашеметяващи рекорди и резултати.Хора,които се интересуват от спорт са наясно с възможностите ви.Защо са тези глупави оправдания ?

На един му духало,на друг не му донесли „онази „ пушка,следващият бил леко болен,друг не се възстановил от контузия-все уважителни според вас причини.

Капакът беше историята с допинга на наша атлетка.Интервюта,въпроси ,тя щедро отговаря и вади някакви доводи,които абсолютно не прилягат за спортист от такъв ранг.

Знаем,знаем момиче,че Олимпиадата отдавна изгуби идеите си.Състезанията и всичко останало е пари.От това,което съм чела като история на игрите в далечната около 1900 година са отнели медал на победител,защото преди това бил взел парична награда за една победа на друго състезание.Сега всяка страна определя цени на медалите-кои от кои по-съблазнителни.Всичко е въпрос на пари-даже стимулантите.Други страни имат огромни лаборатории,огромни ресурси,добри биолози и лекари,които влагат много средства и пречистват всички добавки.

Не трябва човек да е специалист,за да забележи какво е направил спорта от някои жени в гимнастиката,които приличат на някакво мъжко подобие,мускули,които ще се пръснат от тренировки.Дали ?

Защо пиша това ли ?Не обичам да слушам цинични и нагли хора.Там сте,освен заради вас самите и за да защитавате честта на България.Ако не заради друго,то заради това си мерете приказките .Не ни се слушат глупости.

Отпаднал-отпаднал.Светът не свършва в Рио.Губете,всеки е губил,но с чест !Имайте малко достойнство !Ние,българите го имаме !Ако не знаете как да се държите намерете предната Олимпиада и последната битка на Станка Златева с рускинята...Станка загуби,но вижте интервюто след това.

Не ни обяснявайте,че имате проблем с допинг контрола,или със съдиите ,или с вятъра….Имате проблем със себе си.От мен да го знаете.

Още не е късно Написана на : 2016-08-12 06:05:25

Безумия…кое от кое по-фрапиращи и смразяващи.Не мога да разбера ум ли нямаме,очи ли нямаме,или понеже веднъж е казано „това е положението „,наистина сме обречени.

В настъпилите летни месеци всичко се активира.Хормони,мераци,желания,всеки по свой начин живее топлото лято.Най-вече децата.

Да не си шофьор.По цял ден тръпнеш от къде ще изскочи дете и какво ще стане.Не мога да разбера кой и кога най-после ще се сети да предложи нещо по въпроса.

Днес ,а и не само днес ги гледам,хабер си нямат от това къде да карат.Ти ги пазиш ,ще се смелиш в бордюра ,спираш…но то само идва право в колата и ще се удари само в нея.Няма спасение.Та се питах кой разрешава на 12-13 годишни малчугани да се шляят с велосипеди по главни улици и по улици с натоварено движение ?

В по-малките градове е просто ад.Хукнали от ранни зори,безобразно безотговорни ,а ти се чуди ,ако си нямаш работа от къде да минеш.По селата да не говорим.Все виновни са шофьорите.Не сме виновни ние…Може и някои да са купили книжките си,но да ме извините останалите три месеца сме чели правилник и сме ходили на изпит.И някои от нас съвсем съвестно.

Да попитам аз кое от тези хлапета какво знае за правилник ?Какво правят по улиците ?Къде са бабите и дядовците,които уж се грижат за тях ?Ако стане произшествие талон ли ще им дупчат,или книжка ще им вземат ?Изобщо кой разрешава това своеволие и безнаказаност ?В коя държава по света така се разрешава такава глупост ?Никъде.Има вело алеи или паркове.Децата се возят там под контрол на възрастен.Да добавя тук пияните леко възрастни велосипедисти,които се кандилкат и не можеш да ги заобиколиш без пет осморки.Абсолютно безобразие.

Това трябва да спре !Вместо да пълните статистиките с пострадали-сложете ред !Такива категории нямат място на улицата !Всеки да си знае мястото !Не след години да се тюхкаме как точно те стават причина за катастрофи…Ще стават !Защото ние ги научихме,че няма ред и у нас всичко може !Докато може…ако не отидеш под гумите,или на топло заради ПТП.Защото си пълнолетен.На другите-всичко може…Но понякога каква е цената ???

Някога Написана на : 2016-08-12 06:01:58

о

Някога, много преди да ме има

в този свят–пелена на забрава,

шепнех в унес едно нежно име,

a със него – нощта се стопява.

Някога, много преди да изтлея

в небесния дом, отпътувал от рая,

пожелах – с твоя дух да се слея в свят,

за който аз нищо не знаех

И те търсих сред бледи икони

във очи на покорни слугини,

сред разкоша на светски салони

в будоари на щедри богини...

И те търсих в ъглите на спомени,

разломен от безпътните нощи,

сред въздишки от ласки отронени

и не знаех – да искам ли още?

Уморен те открих – ненадейно

като кораб – маяк сред мъгла-

моя пулс прогърмя – оръдейно

и вибриращ в дъха ми примря.

Ти си - знам, пратен ангел от рая,

преродих се за теб – да те имам

и дори моят път – да е в края,

любовта за лекарство ще взимам.

Иконописецът без ръце и крака Написана на : 2016-08-08 10:12:06

Той се ражда в голямо руско семейство през 1858 година в село Утевка.Всички са потресени,когато виждат новороденото без ръце и крака.Майката постоянно плачела,бащата бил съсипан.По спомените на близки от семейството майката искала да убие бебето и да се самоубие.Тогава се намесва дядото на момчето,неин баща и обещава да се грижи за детето до края на живота си.

ф

Времето минавало,детето растяло умно,любознателно и много жизнерадостно.Още като много малък ,когато дядото го оставял на  пясъка да си играе,той взимал във зъбите си малки пръчки и по детски рисувал детки картини-птичета,животинки,растения.След смъртта на дядо му с него се занимава един учител,който е възхитен от уменията и самата жизнерадост на детето.

гг

Григорий навършва 15 години и отива с молба при един художник,който живее там-Травкин и го моли да му покаже как се рисуват образи.Започва да рисува икони като продължава да държи четките със зъбите си.В работата му помагало вече цялото семейство-брат,баба.Брат му,Афанасий правел дървените заготовки за иконите,правел боите .

g

През 1885 година в селото му започнали да строят църква.Григорий помолил местните власти да му разрешат да рисува иконите.Това било къртовски труд.Направили специални люлки ,на които той лежал и работел.Когато стигнал купола,бил постоянно легнал по гръб и тялото му станало в рани.Въпреки болките,никога не се оплаквал и с любов и огромно желание довършил храма.

о

В годините нарисувал портрет на царското семейство и преживявал с пенсия от 60 рубли.Случайно попаднах на тази история в един чужд сайт и докато събирах материали в интернет все си мислех за силита на човешкия дух.

t

Аз не обичам сълзливи истории,защото около нас е пълно със страдащи хора,но на някои от тях просто им се кланям в мислите.Да преживееш живота си по един толкова смислен начин,превъзмогнал болката,загърбил всички човешки удоволствия,далеч от всичката суета и празнота в душите на хората и да останеш вечен,признат за неповторим...

Значи...не трябва физика,не трябва да си като другите...трябва да си себе си.Единствен в това,което обичаш да правиш и правиш с любов за другите.

а

Тръгвай си навреме Написана на : 2016-06-16 10:15:22

Тръгвайте си навреме. За вкъщи – дори и никой да не ви чака там.

От купона - без "последната чашка".

От неуместните връзки. От глупавите навици. От депресията и мрачните мисли. От тежките спомени. От хората, които ви скапват. Или от човека до вас.

Не чакайте момента, в който ви притискат обстоятелствата, в който сте принудени да взимате решение при неизгодни за вас условия, когато сте притиснати от обществени нагласи, когато се отдалечавате от вашите истински и искрени жизнени мотиви и се опитвате нещо да "спасите"...

Ако вече не сте способни по някаква причина да дадете един на друг това, с което да се чувствате добре, не лишавайте другия от опитите и надеждата да намери това нещо в други отношения или в самия себе си.

Не отнемайте на другите шанса да бъдат щастливи по начин, по който те го разбират. Защото всеки от нас се намира в своята точка на еволюция, движи се в своя ритъм, излъчва на своя честота и получава свой собствен опит. И ако вие сте в резонанс с някого – вие сте се открили един друг и танцувате общ танц. Ако пък сте в продължителен дисонанс – то вземете опита от връзката, подпишете се под него, благодарете и... си тръгнете навреме.

Тръгвайте си навреме, не оставяйте дълбоки белези в живота си, не заразявайте душата си с ненаситния вирус на вината, която упорито ви отблъсква от вашия уникален и единствен живот.

Ценете живота си повече отколкото другите го ценят.

Тръгнете си навреме, ако някой поставя своя живот над вашия. Никой не е дошъл на този свят, за да лежи на жертвен олтар. Животът не е даден на човек, за да принася в жертва най-великия дар – самият живот и способността да обича. Лесно е да изгубиш себе си, да се претопиш в нечий чужд живот и в нечия друга реалност. Трудното е да намериш себе си. Само ние можем да определим мярката за себе си и да допуснем нейното използване. Да жертвате себе си или да отдадете своя живот, участвайки в нечий друг, са напразно изгубени сили. Всички отношения са плодотворни, когато в тях има обмен, взаимодействие, възвръщаемост. Това е танц между двама. Но ако вече сте започнали да си настъпвате краката до болка, трябва да прекратите този танц, да заличите раните и да започнете нов, по-красив. Най-добре с нов партньор. И това се отнася за всички взаимоотношения – семейни, бизнес, приятелски.

Научете се да си тръгвате навреме както в рамките на създадената ситуация, така и от самите ситуации и обстоятелства в живота ви. Вие винаги знаете кога е настъпил този момент.

Доверявайте се на себе си, не се убеждавайте, не лъжете себе си и другите. Няма лоши хора, както понякога ни се иска да вярваме. Просто има хора, които са различни от нас. И в свещенодействието, наречено живот, няма друга отговорност освен пред самите нас. Всичко, което се случва в живота ни, всичко, което се случва около нас се случва с нашето разрешение. Ние позволяваме животът да бъде такъв, какъвто е. Ние позволяваме сивите нюанси да преобладават в него, ние допускаме страха... ние позволяваме да бъдем аутсайдери в собствения си живот. Огледайте се, може би е време да си тръгнете от всичко това. Трудно е, но е важно.

Тръгнете си навреме от оценките и мнението на другите, обърнете се към себе си. Не търсете вашата опорна точка в другите. Тя не е там! Както няма щастие в някой или нещо, ако го няма във вас самите. В края на краищата само така можете да преобърнете целия си свят.

Тръгнете си навреме от илюзиите и натрапчивите страхове, но продължете да мечтаете, да опитвате и да се движите напред. Не се страхувайте от грешките – все пак сте опитали. Не се страхувайте от реакциите на другите – така или иначе не можете да ги предвидите, докато не направите това, което сте намислили. Просто се движете напред!

Истината е проста – всичко се случва навреме. Даже чудесата. Затова си тръгнете навреме. И не задържайте никого. Защото така пренаписвате сценария и на своя, и на нечий чужд живот.

интернет

 

Image Hosted by UploadHouse.com

Новото старо Написана на : 2016-05-26 07:38:32

Не,че ми стана приятно като прочетох за изоставения абитуриент.И все пак нещо не ми е на сърце да нападам съучениците му.Защо ли ?Защото …

Какво се случи ?

Ами това,което всеки ден се случва и си затваряме очите.

Не са ли тези същите деца,които нахално сядат на местата за бременни и инвалиди и ние си мълчим от страх,че ще ни пребият ?

Не са ли тези същите деца,които нагло те пререждат в маркета и ти не смееш да обелиш дума пак от страх ?

После не ги ли виждаш същите спокойно да спят по тревата в парка ,порядъчно пийнали….

Кой те поздрави сутрин,кой ти помогна да качиш тежката си чанта на колата…кой се отзова на вик за помощ на улицата,или пред блока !?

Единици са.С родители,положили максимум усилия да направят от децата си човеци.Които трудно оцеляват ,или ги смятат за екзотика…

Не са ли същите,които посягат на учители…

Е,и кое е новото ?

Кой е очаквал нещо хубаво от неграмотно,безхаберно поколение със силикон в еди къде си и без нищо в главата си ?

Момчето с метрото ще отиде на бал.Нищо фатално няма да стане.Лошото е,когато на улицата пребиват човек и всички подминават,когато в училището бият учител и всички мълчат…

Не така! Лесно ще ги заклеймим !Днес.А утре ?

Вместо да сипем люти клетви да се огледаме. И ,ако около нас има деца и внуци да направим нужното и да ги възпитаме.

Защото отдавна всички забравихме,че семейството до сега си остава най-престижното училище и най-добрата класна стая.

Поколението на силикона Написана на : 2016-05-13 09:49:06

о

Кои сте вие, бе хора? Какво е вашето поколение? Коя е вашата песен? Лозунг? Какво пише на вашата табелка? На кого вярвате? Пред кого коленичите? Срещу какво сте? За какво сте? Какво променяте? Кои са вашите книги? На какво се радвате? Кои са вашите бъдещи класици? Кои са причините са вашето съществуване? Защо сте на този свят?

Нима се примирявате със съдбата да бъдете поколение, създадено по време на триминутна аритмична среща на нещастен сперматозоид с плачлива яйцеклетка? На кого и как се отплащате за тази съдба? За какво са ви дълговете, като не сте ги направили?

… Искате ли като поколение да бъдете проклети, без значение, кусур на историята? А да приличате на нас? За какво имате смелост?

Онези, следвоенните преди вас, видяха Битълс, Кенеди, Виетнам, Мохамед Али, 68-ма, Удсток, цветната сила, черните братя, поза 69, Селинджър, нашата Златна палма, нобеловия лауреат Андрич, кацането на Луната, транзистора, Бил Гейтс, цветната телевизия, Мерилин Монро, компютрите "Комодор", края на СССР, Шон Конъри, кончината на Тито, края на апартейда, Пикасо, компакт-диска, падането на Берлинската стена, отварянето на Китайската стена, влизането на България в ЕС, гражданската война и разпадането на Югославия. Виждате ли разликата? Защо се съгласявате с нея?

Защо неописуемо отпуснато сте се съгласили да бъдете след предходното поколение – поколението на силикона?

Александър Тиянич

Стачки за стотачки Написана на : 2016-03-28 11:41:40

Ще стачкуват лекарите.Тишина.Никой не смее да се обади и със сигурност още днес ,или утре исканията им ще бъдат удовлетворени.Нямаме лекари,бягат в чужбина и трябва да ги галим и да се отнасяме добре с тях,защото ще останем и без тях.Пациенти дал Господ,няма какво да ги мислим.

Та по този повод се сетих за следното приключение.

Като се завъртя един здравословен проблем с месеци.Няма оправия.Отивам при личния лекар,оплаквам се,гледа ме,почуква ме от тук от там,дава ми рецепта и ме изпраща по живо по здраво.Преди да напусна кабинета сестрата ми напомня да оставя таксата за преглед.Касова бележка –друг път.

Пия хапчета,болка не минава,отивам отново.Гледа ме пак,никакви изследвания и дава други хапчета,плюс съвет да ходя на почивка по“ бабешките „курорти.На курорт не отивам,пия хапчета и положението остава същото.Ходих още няколко пъти и от началото беше минало година.

Видях,че нещата се усложняват и реших да отида при някое светило в столична болница ,на платен прием,за да съм сигурна,че ще ми обърне внимание. Записах час и отидох.Оплаках се и на него,прегледа ме и назначи рентгенова снимка.Обаче…тази снимка трябва да бъде направена в определен от него медицински център.Няма как,пътувам на пет километра из София,правя снимката точно там.Изследванията,които назначи, пак трябва да са в определена лаборатория,пътувам в друга посока и някак успявам в рамките на този ден да стана готова. Връщам се при него.Оказва се,че проблема е точно този,който той каза и че едната година,която загубих при моя личен лекар е дала много поражения.

При посещението сутринта платих 100 лева.Пише ми рецепта на коляно на стълбите в държавната болница,в която уж е на работа и аз си тръгвам.Останах меко казано гръмната,когато поиска още 30 лева за рецептата.

-Нали сутринта платих-казвам аз.

-А,всяко влизане при мен е 30 лева,няма значение колко пъти идваш днес.

Тръгвам си потресена.В уж държавната болница,където този лекар взима заплата пак от наши пари,в работно време,със средства на болницата този човек прави пачки. И защо всички мълчим ?

Ако на някой лекар не му стига заплатата-да се премести. Аз също не работя по специалността си заради парите. Ако не му изнася-да отива в чужбина.Само че там години наред ще бъде или санитар,или болногледач,или ще бере ягоди.

А тук ще дойдат лекари,като тази лекарка,която извърши вътреутробна операция на бебе и се отказа от заплащането си.Ще останат тези,които наистина са лекари,но не по диплом,а по призвание.

Държавата твърдо трябва да покаже на всички категории,че всеки е длъжен да спазва правилата. Или да направи като в Япония.Там всеки дипломиран за лекар е длъжен да работи десет години в населеното място,в което живее и след тези години има право на избор.Смята се,че щом държавата отделя средства за него и той е длъжен да направи нещо за нея.

Трябва твърда ръка и проверка след проверка.Може да е окаже,че от профилактичните прегледи,които са платени от държавата половината не са извършени…Може да се окаже,че парите за всеки пациент,които превежда касата не са целесъобразни,защото има хора,които с години не ходят на лекар,или отдавна са в чужбина…Може да се окаже,че има доста отчетени прегледи,пък касов бон за потребителска такса няма…Може да се окаже,че в работно време се преглеждат повече външни хора,отколкото да се обърне внимание на стационарно болните…Може да се окаже,че някои лекари изписват все едни и същи лекарства,на една фирма,въпреки по-високата цена…и още …и още…Дори да се окаже,че един и същ лекар работи на две места едновременно с едно и също работно време…за да привлича пациенти в частни болници с името си,обаче се мярка за по две минути на ден…

Спирам.Лекари няма,нека си ги гледа държавата.Но както са я подкарали в скоро време няма да има пациенти…Е ?

Гълъбина Митева Написана на : 2016-03-27 13:46:04

р

НЕ минавай по мен! Аз съм тъжна пътека ,

дето ничии стъпки не чака.

И случайна сълза... Във очите на всеки,

който нито веднъж... не е плакал.

Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято,

не опазило юлското слънце...

И накуцвам към залеза - с трънче в петата...

А денят... се смалява... До зрънце!

Не разпитвай за мен! Аз съм Изгрева мокър...

На разсъмване - пия росата.

А човешките думи - порязват до кокал

на събуждането тишината.

Не пътувай към мен! Бях за някого бездна,

от която... излизане няма!

Аз съм тясна пътека, която изчезва,

ако не е Пътека за Двама.

Не посягай към мен! Аз съм билка горчива,

дето всеки не може да пие...

Беззащитно - добра... И невинно - красива...

А в листата - отрова се крие.

Не посягай! Аз мога да бъда огнище...

Но и болка! Която изгаря...

За Поета - поема... Която сам пише.

За осъден - последна цигара...

Аз съм къща, в която Небето нощува.

И в която осъмва Зората.

И пчела неуморна, която целува

ароматния сън на цветята.

Аз съм грях за монаха в пустиня беззвездна...

Аз съм... най - разноликата драма!

За глупака - енигма. За слабия - бездна!

От която... излизане няма.

Не пътувай към мен! Аз така си живея -

като всяка Висока Пътека...

И самотно сред камъните се белея...

Но - не мога да бъда за всеки!

Не минавай по мен! Аз съм стръмна пътека...

И в Земята дъждовно се стичам.

И съм тежка сълза. Във очите на всеки,

който... не е готов да обича.

ГЪЛЪБИНА МИТЕВА

Страница 1 от 33
 1-10 от 326  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>